BgEconomist

In Memoriam: Напусна ни проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

23 дек. , 2016  

Днес, на 23.12.2016 г. почина председателя на Съюза на икономистите в България проф. д.ф.н. Кръстьо Петков, сполетян от неизлечима  болест. Още…

,

Експертни мнения

Дошло ли е времето и в България да се въведе минимална часова ставка вместо МРЗ?

21 дек. , 2016  

Държавите от ЕС, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване: Германия: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца; Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; Франция: данни за януари 1999 г. — януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца; Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца; Великобритания: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца; Средните почасови разходи за труд в ЕС-28 се оценяват на 25,03 евро през 2015 г. и на 29,50 евро в еврозоната в ЕЗ-19.
Тези средни стойности обаче крият значителни различия между държавите членки на ЕС, като най-ниските брутни почасови доходи са отчетени в България. Сега почасовото заплащане в България е уредено нормативно, с постановление на МС, което определя успоредно съществуване на минимална работна заплата и минимална почасова ставка. При отпадане обаче на минималната работна заплата няма да може вече минималната работна заплата и минималната почасова ставка да съществуват заедно. Въвеждането на минимално почасово заплащане ще повиши гъвкавостта на пазара на труда, като минималните почасови ставки могат да се актуализират всяка година. При почасовото заплащане ще се увеличат ефективността и производителността на наетите лица.
Това ще доведе до конкуренция между работодателите и добрите служители ще се привличат там където почасовото възнаграждение е по-добро. За след работното време се плаща екстра като overtime с горница 50%, например. Минималната задължителна почасова ставка трудно може да бъде „заобиколена“ чрез договор с подизпълнител. Минималната почасова ставка ще изсветли сивия сектор, защото ще се удържат осигуровки за всеки отработен час. Оттам и осигурителните вноски за пенсия, което ще доведе до повишаване на пенсиите.

Още…

, ,

Икономика за всички

Държавният бюджет – политически инструмент, сметка или финанси

18 дек. , 2016  

В последно време се случиха толкова много политически събития, а и продължават, че на всеки му стана ясно, че става дума за пари. Това намира потвърждение и по време на обсъждането и приемането в Народното събрание на бюджета на държавата. И как няма да е другояче, след като с бюджета се определят паричните параметри на приходите и разходите в държавата. 

Разбира се на бюджета на държавата не би следвало да се гледа като на проста сметка и повод за Още…

, , ,

Новини от България

НАП пуска онлайн „Данъци и осигуряване 2017“

16 дек. , 2016  

НАП организира семинар, свързан с промените в данъчното и осигурително законодателство, които ще влязат в сила от 1 януари 2017 г. Семинарът на НАП ще се излъчи на живо на 15 декември (четвъртък) от 10 до 16,30 ч. в канала на приходната агенция в YouTube.

Още…

, ,

Икономика за всички

Истината за ниските „плоски” данъци

15 дек. , 2016  

Известно е, че данъците се делят на преки и косвени. Преките (върху ) печалбата и върху доходите на физическите лица) се плащат предимно от богатите и заможните. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България едва 16,02%. Косвените данъци (главно ДДС и акцизите) се плащат от всички, които потребяват продукти и услуги, независимо дали са бедни или богати.

Всички хора се нуждаят от храна, облекло, обувки, жилище, отопление,осветление, транспорт, здравно обслужване, лекарства, образование, почивка и т.н., чиито цени включват 20% ДДС. Още…

, ,

Новини от България

Половината от дохода потъва за лични данъци

12 дек. , 2016  

Половината от годишния доход на всеки българин се връща в хазната като лична данъчна тежест. Изчисленията са на икономистите от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Данъчноосигурителната тежест на всеки работещ българин достига до 45 процента от това, което заработва с труда си. Като се добавят и общинските данъци и такси, процентът се доближава до 50 на сто. Най-голямата тежест идва от осигуровките, ДДС и от акциза. Пример дава Петър Ганев от Института за пазарна икономика: Между другото цигарите са доста голямо перо, тоест, ако не искате да плащате данъци, не пушете цигари. В този случай цигарите продават данъци. При алкохола не е чак така, виждате доста по-малка е сумата – 8 лева са някъде данъците. Още…

Предприемачество

Иновативните фирми се създават от млади хора

8 дек. , 2016  

Иновациите са приоритет за младите хора и затова такива компании се създават и успяват с такива ръководители. Още…

, ,

Икономика за всички

Нещо гнило има в Банкленд!

29 ное. , 2016  

Алюзията, която правя с гениалното произведение на Уилям Шекспир, в случая е доста условна. Дания е малка европейска държава, а тук ще става дума за процес с планетарни измерения. Обозначих полето на действие като „Банкленд“, за да покажа, че територията, в която доминират глобалните банки, на практика е без национални граници. На външни ограничения и контрол не се поддават както успехите/печалбите, така и зараждащите се трусове. Още…

, ,