Световна икономика

Скок от централно директивно планиране в СССР към неолиберализъм в Русия

6 апр. , 2015  

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Скок от централно директивно планиране в СССР

към неолиберализъм в Русия[i]

           

            На 12 февруари тази година получих писмо, в което директорът на Икономическия институт на Руската Академия на Науките и съпредседател на Московския Икономически Форум Член-кор. Руслан Гринберг между другото пише:

Уважаемый   профессор И. Ангелов,

25-26 марта 2015 г. состоится третий Московский экономический форум (МЭФ). На Форуме предполагается обсудить проблемы и перспективы экономической модели развития России. Редакция международного научно-общественного журнала «Мир перемен» готовит специальный выпуск, посвященный этому событию. Учитывая Ваш высокий авторитет в мировом экспертном сообществе, обращаюсь к Вам с просьбой поделиться своими соображениями по данной проблематике для публикации в этом выпуске и по возможности кратко затронуть следующие вопросы:

$11.    Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

$12.    Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

$13.    Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

$14.    Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

А ето и моите отговори:

            Ще започна с три предварителни бележки. Първо, моите коментари ще са на концептуално ниво. Няма да навлизам в технически подробности. Второ, ще изхождам от настоящата и очакваната през следващите години ситуация в Европа, в Русия и около нея. Тази ситуация ще бъде извънредна, полувоенна, без да изключвам и разширяване на започналата вече война от Америка срещу Русия с нестандартни съвременни средства. Америка ще поддържа напрежението в Украйна колкото може по-дълго, като кървяща рана за изтощаване на Русия. Всякакви планове за икономическо развитие на Русия трябва да държат сметка за тази обстановка. В противен случай ще си останат никому ненужен къс хартия, а Русия ще плати поредната много висока икономическа и политическа цена. Трето, ще бъда безкрайно откровен, защото уважавам много Русия и нейния народ и не ми е безразлично какво става у вас. И най-острите ми критики по адрес на сегашната икономическа политика на руските власти са на доброжелател. Моята критика няма нищо общо с клеветите на български и други русофоби по адрес на Русия и руския народ. Тяхната цел е слаба Русия и още по-добре да я няма. Моята цел е силна Русия, която да се превърне в един от световните икономически гиганти.

$11.  Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

Одобрявам прехода на Русия в началото на 1990те от централно директивно планиране към пазарно ориентирана икономическа политика. Пазарът е едно от най-великите открития на човечеството и при нормални условия притежава голям потенциал за ускоряване на икономическото развитие и подобряване качеството на живота на хората. Пазарните принципи следва да се прилагат в икономиката, но не и в обществото. Защото в обществения живот, в здравеопазването, в образованието, в науката, в културата, в опазването на околната среда, във вътрешната сигурност, в отбраната, в семейните и междуличностните отношения има ценности, които не могат и не трябва да бъдат обект на пазарна оценка и на покупко-продажба.

Отказвайки се правилно от централното директивно планиране, Русия обаче залитна много далече към пазарен неолиберализъм. През последните двадесетина години, а и сега тя прилага неолиберална политика, натрапена на Президента Елцин в края на 1991 г. от МВФ, с консултациите на американския професор Джефри Сакс и с практическото изпълнение от Егор Гайдар, преди това – ръководител на икономическия отдел и заместник главен редактор на сп. Комунист, орган на ЦК на КПСС.

В условията на доминираща частна собственост, при финансова стабилност и всеобща икономическа либерализация, тази политика разчита наивно на пазарния автоматизъм, като се отказва от активната роля на държавата и не държи сметка за социалните последствия. В името на клишето за финансова стабилност се правят прекалено много реверанси на едрия капитал за сметка на милионите трудови хора, на дребния капитал и на интелигенцията. В Русия тези реверанси са дори по-големи, отколкото си позволяват правителствата в развитите пазарни икономики: САЩ, Западна Европа и Япония.

Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Пренебрегването на едната неизбежно причинява срив на другата, а с това и на двете. Последната световна криза от 2008 г. показа недвусмислено, че неолибералната политика е безперспективна. Тя причини на света вреди за много десетки трилиони долара и неизчислими страдания за няколко милиарда хора. Дори Америка и Европа постепенно и мъчително се отказват от нея, а Япония никога не я възприе изцяло, въпреки огромния натиск на правителството на САЩ, на МВФ и на Световната банка.

Противно на здравата логика, Русия и сега продължава да се придържа към тази икономическа философия. С благословията на тогавашния президент Медведев в 2010 г. беше създаден и от 2011 г. редовно се провежда така нареченият Гайдаровски икономически форум, с участието на настоящия министър председател и на министрите[ii]. Тази политика струва огромни икономически загуби, пропуснати възможности за развитие и съсипани десетки милиони човешки съдби и на Русия.

Ако прегледаме списъка на участниците от чужбина в последния Гайдаровски форум (14-16 януари 2015 г.) ще видим името на бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и на други консервативни западни икономисти, но няма да намерим имената на изтъкнати световно известни учени, като нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман и на много други западни учени – модерни кейнсианци и социално ориентирани икономисти[iii]. Ако трябва да се обобщи в едно изречение ходът на дискусиите и заключенията на тазгодишния форум, според акад. Сергей Глазев, икономически съветник на Президента Путин, то е: „Над Гайдаровския форум витаеше призракът на шоковата терапия”.

Налаганата от МВФ неолиберална икономическа политика съсипа много икономики в Европа, Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и смаза стотици милиони човешки съдби. Тя допринесе за съсипването и на нашата икономика и за влошаване живота на милиони българи. Едни са обаче вредите от тази политика в малки, незабележими на световната икономическа и политическа карта държави, като нашата. Далеч по-големи са те от съсипването на Русия и нейната икономика. Страшно е дори да си помислим за тези последствия и за отговорността на хората, които ръководят Русия сега.

Тревожи ме, че руското правителство не оценява реално настоящата изключително сериозна ситуация в икономиката. В края на миналата година, въпреки някои предупреждения в Думата, те приеха един очевидно нереален бюджет за 2015 г., а в началото на февруари 2015 г. пристъпиха към неговата актуализация. Набелязаната в този контекст антикризисна програма, според преобладаващата част от руските академични среди, не показва и не решава болните проблеми на руската икономика, която вече е в рецесия. Ако тези проблеми не се видят и не се пристъпи незабавно към решаването им, икономиката ще затъне в още по-дълбока рецесия. Наложените от вън икономически санкции целят именно това. Последният Гайдаровски форум не помогна на правителството да види и да пристъпи към решаването на тези проблеми.

През последните две десетилетия в Русия се очерта интересна вътрешна професионална поляризация. Ръководните държавни среди и приближените им научни кръгове (остатъци от сподвижници на Егор Гайдар) са привърженици на неолибералната икономическа философия и провеждат също такава икономическа политика. И понеже им липсваше достатъчно авторитетна научна подкладка (освен Гайдаровския институт за икономическа политика, създаден приживе от него) в 2010 г. с указ на тогавашния Президент Медведев, беше учредена Руска Президентска Академия за национална икономика и публична администрация. Тази академия е постоянен организатор на Гайдаровския икономически форум от 2011 г.

Академичните икономически среди от Руската Академия на Науките, от Московския държавен университет „М. Ломоносов” и други големи научни центрове и университети не се поддадоха на това увлечение и продължиха да се придържат към нещо сходно с модерната Кейнсианска икономическа теория, пригодена към конкретните руски условия, и да препоръчват регулирана пазарна икономика със запазване на важна роля на държавата. В 2013 г. те създадоха Московския икономически форум, който тази година на 25-26 март ще проведе третата си редовна международна дискусия.

Много ми се иска да вярвам, че предстоящият трети Московски икономически форум, чиято основна тема е „Нов курс. Времето не чака”, организиран от Института по икономика на Руската Академия на Науките, Московския държавен Университет „М. Ломоносов” и Промишленият съюз, ще бъде по-мъдър, по-откровен, проникващ по-дълбоко в болезнените проблеми и ще помогне за бързо излизане от кризата.

Известна е ключовата роля на промишлеността в икономическото развитие на всяка страна. Неслучайно в Америка и в Европа сега заговориха за реиндустриализация и вече я осъществяват. Но не и в Русия. Нейната икономика продължава да е суровинно-енергийна. През последните 20 години руската промишленост не може да възстанови нивото на индустриалното производство от началото на 1990те. Производствените мощности в промишлеността сега се използват около 70%, скритата безработица е около 20%, научно-техническият потенциал се използва още по-лошо. Според оценки на руски икономисти, Русия произвежда сега по-малко сложни промишлени продукти, отколкото в 1990 г. Предприятията в най-важните отрасли влагат все по-малко средства за модернизация. Расте делът на губещите индустриални компании. Степента на износеност на основния капитал в обработващата промишленост е 43,4%, а в добивните отрасли – 49,6%. Размерът на инвестициите за изследвания и внедряване е сведен до минимум. По производителност на труда Русия заема едно от последните места сред страните за които ОИСР в Париж публикува класации.

Академик Сергей Глазев казва, че „според оценки на академичните научни центрове по макроикономическо прогнозиране, прирастът на БВП тази година би могъл да бъде поне 6%, на инвестициите – поне 15%, при инфлация не повече от 8%. Това обаче няма да стане поради сегашната парично-кредитна политика на Руската централна банка, която създава по-добри условия за валутни спекулации, а не за растеж на производството. Народът обеднява, а спекулантите изнасят милиарди долари свръхдоходи в чужбина” (виж сайта на акад. Глазев).

Америка и Западът като цяло използваха монокултурния характер на съветската икономика (прекомерна суровинно-енергийна ориентация), за да ускорят разпадането на СССР в края на 1991 г., което, разбира се, се дължеше главно на вътрешни причини. Ръководството на Русия допусна съдбоносна стратегическа грешка, че не извлече необходимите поуки от срива на цената на нефта до 12 дол. за барел през 1986 г., който се отрази разрушително на Съветския съюз през следващите години, като ускори неговото разпадане, и не предприе налагащата се форсирана модернизация и диверсификация на икономиката. То задълбочи грешката си, като пропусна да се възползва и от високите цени на нефта (между 50 и 110 щатски долара за барел) през последните десет години, които можеха да бъдат добра финансова основа за форсирана структурна и технологична модернизация на икономиката.

Тази политика продължава и до сега с прекомерна зависимост от износа на нефт и други горива, като позволява на Америка да използва отново нефтеното оръжие за дестабилизация на Русия и дори за още по-съкрушителен удар върху нея през тази и следващите години. През 2012 г. нефто-газовото производство е осигурявало 16% от БВП, 52% от приходите на федералния бюджет и над 70% от общия износ на Русия. Една грешка може да се прости с някои уговорки, но повтарянето й след 10-15 години – едва ли! То вече е нещо повече от грешка!

За диверсификация и модернизация на икономиката се говореше отдавна, но се правеше твърде малко. Защо? Около 60% от външните приходи на Русия сега идват от износ на нефт, природен газ и суровини, чиито цени са колебливи и силно податливи на обективни конюнктурни и субективни въздействия. Това е твърде опасна зависимост от обективните или манипулирани колебания на световните пазари, валидна за всяка страна. Тя е още по-опасна за Русия по редица очевидни геостратегически причини. Руското ръководство не бива да допуска такава прекомерна зависимост, прерастваща в опасна уязвимост. Това не се прощава в настоящата световна политика, преситена с динамично напрежение и все по-остра антируска насоченост.

Временните високи цени на нефта се превърнаха в главен структурообразуващ фактор. Частните инвестиции се насочваха към тези производства поради високата текуща доходност и ниския риск, а висшите държавни институции не се намесваха с публични инвестиции във високотехнологични експортно ориентирани производства, за да коригират този недостатък на пазарните механизми. И те се предовериха на пазара, защото не разбраха, че пазарът може да бъде фактор за формиране на текущи, но не и на дългосрочни икономически структури.

Пазарът не притежава дългосрочни икономически, научно-технически, социални, политически и други фарове, за да определя стратегически приоритети на социално-икономическото развитие с 30-40-50 годишен хоризонт. На тези далечни хоризонти основна роля трябва да играе държавното стратегическо управление, основано на науката. В резултат на това управленско икономическо късогледство високо- и средно-технологичните стоки сега заемат едва 20% в руския износ, докато в Китай са около 85%, в ЕС – около 75%, в САЩ – около 70%. По последна оценка на Световния Икономически Форум Русия е на 53то място по конкурентоспособност.

Русия трябваше да постъпи така, както направи Китай. Можеше и трябваше, защото преди около 30 години двете страни бяха на сходни стартови позиции, дори с известни предимства на Русия с военните технологии и с огромните суровинно-енергийни ресурси. Китай, обаче се ориентира към активните решения с намеса на държавата за диверсификация и модернизация на икономиката, с висока норма на натрупване и физически инвестиции, с мощна образователна, научна и иновационна политика. Русия възприе пасивните, разчитайки главно на пазарния автоматизъм, като се задоволи с ниска норма на публично натрупване и на инвестиции и едностранчива суровинно-енергийна ориентация на икономиката, без стратегия за дългосрочно икономическо развитие.

Руските ръководители се довериха повече на американските съветници, отколкото на своите учени. Известни са думите на Джефри Сакс пред Президента Елцин: „Не слушайте вашите академици. Те не разбират нищо от съвременна икономика”. Това, като че ли продължава и до сега. Цената обаче се плаща от руския народ. Ние познаваме от собствен опит „съветите” на американските съветници.

Руското ръководство и сега не държи достатъчно сметка за вътрешната, регионалната и глобалната политическа и военна ситуация при конструирането на настоящата си икономическа политика. То продължава да прилага традиционна неолиберална политика в полувоенна обстановка. Доказателства за това са прекомерното оттегляне на държавата от стратегическото управление на икономиката през последните две десетилетия и от ролята си на активен пряк субект на стопанска дейност; допуснатата форсирана авантюристична приватизация; пълната либерализация на цените (включително и на лекарствата); либерализираният износ на капитали; полагането на повече грижи за рекапитализация на банките, отколкото за материалното производство; прилагането на свободно плаващ валутен курс (при наличието на силна външна уязвимост); традиционните интервенции на Централната банка на валутния пазар (при ограничен валутен резерв); прекомерно високата основна лихва, като инструмент за стабилизиране на валутния курс, без да държи сметка, че това блокира кредитирането и инвестиционната дейност; най-новото предложение на Министерството на финансите за повишаване на пенсионната възраст и за облагане с данък на работещи пенсионери, в условията на растяща бедност и социално напрежение, и т.н.

В същото време на Русия е натрапена война с икономически санкции; с манипулирани цени на петрола; с манипулиран валутен курс; с очевидно тенденциозни антируски решения на рейтингови и други световни агенции; с изнасяне на военната инфраструктура на НАТО 1500-2000 км. напред непосредствено до границите на Русия; с прогноза на близка до правителството известна американска агенция, че Русия няма да просъществува в сегашния си вид до 10 години; с гигантска медийна кампания за демонизиране на Русия и на нейното ръководство; с активно финансиране на пета колона вътре в страната и т.н. В началото на Март 2015 г. умереният британски вестник Гардиън публикува статия, озаглавена „Демонизацията на Русия е път към война”, където представя много аргументи в подкрепа на тази теза.

Жалко, ако това не се разбира в правителството на Русия. Министър-председателят Медведев заяви на последния Гайдаровски икономически форум в Москва, че „няма да се ориентираме към мобилизационен режим на икономиката”. Ще бъде допусната голяма стратегическа грешка ако постъпят така. Защото във военни или полувоенни условия и в други екстрени ситуации не може да се провежда нормална пазарно ориентирана икономическа политика. Това беше доказано от Америка и Европа през Втората световна война и в годините след това. Потвърждава го и цялата световна стопанска история.

Руските власти допуснаха грешки през 1990-те и след това със съмнителната, меко казано, форсирана приватизация; с бързото израстване на десетки олигарси – милиардери, които изнасят свободно в чужбина, заработени в Русия капитали на обща стойност далеч над един трилион щатски долара и ги използват по най-паразитен начин[iv]. По данни на Уикипедия само между 2002 и 2011 г. от Русия са изтекли около 880 млрд. щатски долара. Пропуснати са огромни възможности за модернизация и диверсификация на руската икономика.

В този контекст акад. Сергей Глазев пише: „Това е все едно ако в 1941 г. след завладяването на Украйна от хитлеристка Германия съветското ръководство продължаваше да снабдява Третия Райх със суровини за райхсмарки и й даваше кредити за производство на военна техника”. (Виж сайта на акад. Глазев „Дежавю Гайдарского Форума”, 19 януари 2015 г.)

През последните 24 години Русия се превърна в една от страните с най-остра социална поляризация. А световният опит показва, че там където има такава поляризация няма трайно висок икономически растеж, защото при остра поляризация не е възможен социален мир и политическа стабилност. По данни за 2012 г. 110 най-богати личности притежават 35% от финансовите активи с които разполагат всички руски домакинства. Според Forbes в Москва сега има 84 милиардери, а в Ню Йорк 62. В Америка, обаче милиардерите са израстнали в продължение на повече от 20 десетилетия, а в Русия – за по-малко от 2 десетилетия. Помислете над това!

В същото време 115-120 милиона руски граждани живеят повече от скромно, а 35-40 млн. – бедно. Според руски икономисти числото на бедните в Русия ще нарастне през 2015 г. с 4-6 милиона души. Бедните с доходи под жизнения минимум от 15,8 млн. души ще нарастнат до 20,9-21,6 млн. души. Ако се приложат критериите за бедност на ЕС (доходи на човек от населението около 40-60% от медианния доход), броят на бедните ще нарастне над два пъти. Според директора на Икономическия институт на Руската Академия на Науките член-кор. Руслан Гринберг „Днес трябва да мислим как да се хранят нормално десетки милиони работещи бедни. Трябва да мислим за купонна система”.

Още по-сериозно трябва да размислят руските политици, особено в настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще сложна военно-политическа обстановка във и около Русия. Внай-новата прогноза на американската частна агенция Stratfor четем: „Ние не смятаме, че Руската федерация е способна да просъществува в сегашния си вид още 10 години. Прекомерната зависимост от износа на въглеводороди и непредсказуемостта на цените на петрола не позволява на Москва да поддържа държавни институции по цялата обширна територия на руската федерация. Очакваме значително отслабване на властта на Москва, което ще доведе до формалното или неформално раздробяване на Русия” (виж Decade Forecast 2015-2025. Publishedon 28 February 2015).

Аз не приемам сериозно тази прогноза за Русия. Тя е твърде апологетична за САЩ и с повърхностни разсъждения определя съдбата на много държави, в които живеят 2-3 милиарда души.. От нея обаче следва, че Америка ще прави всичко възможно за стимулиране на центробежните сили в Руската федерация, за пряко или косвено овладяване на огромните й богатства в Сибир и Арктика. В тази враждебна външна обстановка за центъра ще е все по-трудно да задържа със сила различните региони на рядко населената страна отвъд Урал. Единственото ефикасно средство за запазване целостта на Русия при нарастващ враждебен външен натиск и слаба икономика, е създаването на възможно най-добри условия за живот в широкия смисъл на думата на милионите граждани, за да се убедят, че за тях е най-добре да живеят в една справедлива общност, в могъща държава, която може винаги да ги защити, вместо да я напускат и да поемат непредсказуеми рискове в нови миниатюрни държавици, изправени пред още по-големи рискове в този турбулентен свят.

В тази обстановка и с настоящата неолиберална икономическа политика трудно се устоява на външен натиск без категорична подкрепа на милионите руски граждани, въпреки техният прословут патриотизъм и стремеж към сплотеност при заплаха срещу родината. А за да е налице силна подкрепа в очертаващите се трудни времена трябва да има повече социална справедливост и по-добро качество на живота в рамките на възможното. Това е главната предпоставка за консолидация на всяко общество, особено в тежки времена.

Такава справедливост обаче в Русия сега няма. В момента подкрепата на руското общество за външната политика на Президента Путин е много висока, и това е добре. Но ако продължи влошаването на икономическата ситуация и на живота на милиони руски граждани подкрепата за Президента може да спадне. Точно това целят ръководните среди на Америка с икономическите санкции и другите враждебни действия срещу Русия – да организират и Московски майдан, по подобие на Киевския.

Русия прилага от 2001 г. пропорционален (flat) данък върху доходите и печалбата, какъвто няма в нито една развита пазарна икономика. Това е погрешна политика. Тя се прилага главно в страни, където държавата е пряко подчинена на едрия капитал, данъчната администрация е много слаба, корупцията е масова. Тази данъчна политика се оправдава официално с намерението да се стимулира активно инвестиционно поведение на местния капитал и за привличане на чуждестранни инвестиции. Това клише се използва отдавна от пазарните фундаменталисти по цял свят, макар че ниският данък е само един от многото инструменти, които правят една страна привлекателна за инвеститорите. Ако липсват другите фактори ниските данъци губят смисъл. Прилагането им в Русия вече 14 години го потвърди. Огромни руски капитали изтичат в чужбина. Оказва се, че те бягат от ниските руски данъци и отиват в страни с по-високи данъци. Очевидно чужбината ги привлича по-силно с нещо друго.

           

$12.  Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

Настоящата руска стагнация е изкуствено подсилена, но в по-голямата си част е обективна. Тя е фабрикувана доколкото е подкрепена с икономически санкции, с манипулирани цени на нефта и свързаният с тях обменен курс на рублата, с открит груб политически натиск на американското правителство върху световния бизнес за изолиране на Русия, с тенденциозни оценки на рейтинговите агенции за отблъскване на чуждестранни инвеститори от Русия, с ограничаване достъпа на руски инвеститори до чуждестранни кредитни институции, с тенденциозни политико-икономически прогнози, като цитираната по-горе за предстоящо разпадане на Русия, с безпардонна медийна кампания за демонизиране на Русия и на нейното ръководство.

Тя обаче е и обективна и се чувстваше далеч преди икономическите санкции. Русия нямаше ясна и убедителна стратегия за дългосрочно икономическо развитие, защото властите разчитаха главно на „невидимата ръка” на пазара. Тя нямаше комплексно развита модерна икономика и разчиташе главно на колеблив и несигурен временен фактор, какъвто бяха високите цени на нефта и природния газ. Всяко намаление на тези цени, поради обективни пазарни причини или чрез целенасочени манипулации, намалява публичните и частните приходи в Русия, ограничава възможностите за държавни и частни инвестиции в инфраструктура и други производствени обекти, за заетост, за по-високи доходи на домакинствата, за социални програми, за отбраната. Върху икономиката вредят силно и колебанията в тези цени, понеже пораждат несигурност и дори хаос.

И без изкуствено създадените напоследък външни затруднения, руската икономика е в стагнация или на границата на стагнацията вече над две десетилетия поради погрешния модел на икономическата политика. Това е трайната и главна причина. През последните години стагнацията се задълбочава под комбинираното въздействие на обективните и субективните фактори.

Друга причина за стагнацията е липсата на балансирана комплексно развита икономика с модерни структури и технологии, с високо квалифицирани висши и средни изпълнителски кадри, с активни институции, с ефикасно управление на макро- и микро равнище. Руското машиностроене, ориентирано във висока степен към нуждите на отбраната, беше сравнително добре развито към 1990 г., макар и на по-ниско техническо равнище от американското, японското и западноевропейското.

През последните две десетилетия, обаче машиностроенето изостана още повече както по обема на продукцията, така и по нейното качество. Това ограничаваше възможностите за модернизация на производствената база на самото машиностроене, а също и на другите отрасли на икономиката и обществото. В Съветския съюз властваше абсурдното контрапродуктивно централно директивно планиране. Сега махалото е в другата крайност – пагубният неолиберализъм, който оказва дори още по-деструктивно въздействие с ограничителната си политика върху икономиката и живота на хората. И двете системи на управление потискаха икономическото развитие на Русия през последните 50-60 години и тя изоставаше все повече от другите страни – конкуренти на световната икономическа и политическа сцена.

Друга причина е огромното изтичане на руски капитали в чужбина и използването им за чудовищно екстравагантни цели, вместо да се инвестират в Русия за структурна и технологична модернизация на икономиката, за подобряване на нейната конкурентоспособност, за повишаване на заетостта и на доходите, на постъпленията в бюджета. И по този начин – за увеличаване на вътрешното лично, колективно и инвестиционно потребление, което е решаващ фактор за икономическия растеж. Нормата на вътрешно натрупване и физическо инвестиране в Русия спадна значително през последните две десетилетия. Влоши се и качеството на натрупването.

Провеждането на силно ограничителна политика чрез поддържане на балансиран бюджет и дори на бюджет с излишек по време на криза, препоръчвано от неолибералите, а също и на ограничителна парична политика в името на ниската инфлация, създава привидна финансова стабилност, но води до икономическа стагнация, а след време и до дефлация, какъвто е случаят сега в Еврозоната и в моята страна. А дефлацията е дори по-опасна от инфлацията. В нея лесно се влиза, но трудно се излиза. Япония го доказа, като прекара в дефлация почти две десетилетия, въпреки усилията да излезе от нея.

Стагнацията се дължи и на сегашната разпределителна политика на руската държава. За тази политика се съди по дела на бюджетните приходи или разходи към БВП. Средният дял на бюджетните разходи в ЕС през 2013 г. беше 48,5% от БВП. В 9 страни членки беше над 50%, между които: Франция – 57,1%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5% и т.н. Това показва висока степен на мобилизация на ресурсите чрез бюджета за изпълнение на най-важни национални програми. Пазарните фундаменталисти ненавиждат такава политика, защото „държавата винаги е по-лош стопанин от частника”. Така бил казал Милтън Фридман преди 60 години. Ако обаче съдим от политиката на най-напредналите европейски страни през последните 60-70 години, никоя не се съобразява механично с указанията на Фридман. Не го правят и в неговата родина – САЩ. Да не говорим за Япония.

 В Русия тази политика е доведена до своя абсурд. Делът на разходите в консолидирания бюджет е около 20% от БВП. Дори най-фанатичните пазарни фундаменталисти в Америка и Европа не биха посмели да предложат такива ултра либерални и антисоциални разпределителни отношения. Още по-малко пък да прилагат такава политика! Ако за момент се доверим на догмата, че частникът е по-добър стопанин от държавата, при тази разпределителна политика на Русия, която оставя много по-голяма част от създадения продукт в разположение на частника, отколкото в другите развити страни, трябваше да има по-висока норма на натрупване и на физически инвестиции, по-успешно икономическо и социално развитие от тях. На практика се получи обратното – Русия има по-ниски темпове, по-ниско качество на растежа, по-голяма бедност, по-голямо неравенство, огромно изтичане на капитали в чужбина.

Ограничителната кредитна политика на централната банка също допринася за икономическата стагнация. Прирастът на кредитите в Русия през 2014 г. е бил 10-12%, при 29% през 2013 г. Една от причините за това е повишението на основната лихва през 2014 г. от 5,5% в началото на годината до 17% в края. Ако се поддържа висока основна лихва (макар и символично намалена напоследък на 15%) инвестиционните кредити стават недостъпни. При очаквана лихва по инвестиционните кредити 20-25% колко производства могат да осигурят по-висока норма на печалбата от тази, за да си позволят такъв кредит? Това ще потиска инвестициите, а чрез тях и икономическия растеж. За по-голям достъп до кредити основната лихва трябва да бъде намалена съществено, под нивото на инфлацията, или лихвата да бъде субсидирана. Без това не може да се очаква повишение на стопанската активност.

Необоримо доказателство за зреещата хронична нестабилност, ниските инвестиции и стагнацията беше слабият растеж през последните години. Като се има предвид сравнително ниската степен на икономическо развитие на Русия, при по-ефикасна икономическа политика през последните две десетилетия следваше да се очакват темпове на растеж поне 7-8%. Средногодишният темп на прираста на БВП от 1996 до 2014 г. в Русия беше 3,63%, т.е. два пъти по-нисък от потенциално възможния и необходимия, а по предварителни оценки за 2014 г. се очаква 0,6%. Русия е вече в рецесия. В Китай средногодишният темп на прираста на БВП за 1989-2014 г. е бил 9,08%, а за 2014 г. очакват 7,4%. За следващите години очакват около 7%. Числата не се нуждаят от коментар.

           

$13.  Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

Сегашният курс на рублата се дължи както на обективни, така и на фабрикувани причини, които се преплитат. Поради посочената по-горе едностранна ориентация на икономиката към производство и износ на горива и суровини има висока корелация между техните цени на световните пазари и курса на рублата. Повишението на цените на нефта засилва рублата, а намалението им я отслабва. Данните са много убедителни.

Само наивни хора или пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че автоматичните пазарни фактори са главна причина за намаляването на средната цена на нефта от 107-112 дол. за барел през юли 2014 г. до 55-60 дол. в края на декември, а сега дори още по-ниско.

На цената на нефта влияят и обективни фактори, като намаленото търсене от някои страни и увеличеното производство на шистов нефт и газ в САЩ. Но те не са нови явления. Въпреки това средната цена за барел в 2011 г. беше 87,04 дол., в 2012 г. – 86,46 дол., в 2013 го – 91,17 дол. и в 2014 г. (за 11 месеца) – 89,08 дол. В световната икономика не настъпиха никакви резки изменения през втората половина на 2014 г. Още по-малко в навечерието на зимата (ноември – декември, когато търсенето на горива обикновено нараства, заедно с цените им), които да причинят срива в цената на нефта.

Главните причини за този срив са политически. Достатъчно беше решение на сесията на ОПЕК на 27 ноември 2014 г. във Виена за балансирано намаление на производствените квоти на страните производители и експортьори, примерно с 10-15%, и сривът на цените щеше да бъде предотвратен или поне смекчен и доведен до по-ниско, но по-близко до действителното равновесно равнище. Това би било напълно логично при създаденото превишение на предлагането над търсенето на нефт и се правеше от ОПЕК винаги при подобни ситуации в миналото.

Но САЩ искаха сега нещо друго. Наред със създадената от тях Украинска криза, те се договориха със своите приятели в ОПЕК да не съкращават производствените квоти, въпреки съпротивата на няколко членки на организацията, да предизвикат срив на цените на нефта и да накажат непослушната Русия, а също Иран и Венецуела. Като потвърждение на своята непричастност за този срив на цените, от американското правителство дори могат да ви кажат, че от твърде ниската цена на нефта напоследък пострадаха и някои малки американски компании в този отрасъл. Те обаче бяха принесени в жертва в името на голямата цел – да се удари Русия. Разбира се, американските политици го отричат. Но нима очаквате да го обявят публично!

Очевидно най-високопоставените американски политици и техните икономически съветници добре познават слабите страни на руската икономика и преди всичко голямата й уязвимост от цените при експорта на нефт и газ. Дирижираното рязко намаление на цените на нефта, заедно с икономическите санкции и масираната дезинформационна война срещу Русия са главните (макар и не единствени) фактори за сриването на рублата: от 33,72 рубли за долар на 28 юни 2014 г., на 41,56 рубли на 24 октомври, 73,12 рубли на 16 декември, 58,68 рубли на 30 декември и 62,33 рубли на 10 март 2015 г., когато пишех тези редове.

Това обаче съвсем не означава, че след като рублата се е сринала почти двойно на валутния пазар, същото е станало и с руската икономика, особено в реалния сектор и че тя била „превърната в развалини”, както заяви неотдавна президентът Обама. Първо, номиналното обезценяване на рублата с около 76% е едно, а реалното – друго, защото беше съпроводено с поскъпване на щатския долар с около 36% спрямо еврото, а Русия продава нефта и повечето други експортни стоки по доларови цени. Второ, обезценяването на рублата има негативни ефекти върху руската икономика по линия на вноса, на обслужването на валутни кредити, за руските туристи в чужбина и т.н., но ефектите са положителни по линия на целия руски износ в щатски долари. Едва след съизмерването на позитивите и негативите в кратко-, средно- и дългосрочен хоризонт, могат да се получат нетните ефекти и да се правят обобщени категорични заключения. Само некомпетентни хора и фанатични пазарни фундаменталисти, ненавиждащи всичко руско, могат да правят прибързани повърхностни заключения. Това са несериозни твърдения.

Рублата се срина по две главни причини. Първо, високата корелация между цените на нефта и валутния курс, поради посочените по-горе причини, която прави Русия силно уязвима на външен политически, икономически и друг натиск. Ръководителите на Русия и на руската иконономика сигурно го знаят, но трябва да вземат необходимите мерки за излизане от тази неблагоприятна ситуация, главно чрез диверсификация на икономиката. Второ, понеже руското държавно ръководство, заедно с Централната банка, може би посъветвани от руските неолиберали (които засега имат силни позиции в тази страна), решиха да прилагат свободно плаващ курс в изключително рискова ситуация и да го защитават с интервенции на валутния пазар. Това беше груба грешка, която струва на Русия над 80 млрд. щатски долара, прахосани на валутния пазар.

В тази област е поучителна китайската практика. Въпреки че тяхната икономика е комплексно развита и, за разлика от руската, трудно уязвима от  външни фактори, те прилагат управлявано плаващ курс в тесен коридор, който е по същество фиксиран курс. В 2011 година той се колебае между 6,49 и 6,33 юана за щатски долар, в 2012 г. между 6,44 и 6,24, в 2013 г. – между 6,14 и 6,05 и в края на декември 2014 г. между 6,22 и 6,18. На 16 февруари 2015 г. беше 6,25 юана, а на 11 март – 6,26 юана за долар.

Централната банка на Русия се опита да влияе на курса на рублата с традиционни инструменти, като валутните интервенции на пазара и повишение на основния лихвен процент. В сегашната извънредна ситуация тези инструменти не могат да бъдат ефикасни. Когато е загубено доверието на гражданите в рублата и валутната паника е овладяла населението, дори ако целият валутен резерв се хвърли на пазара, свободно плаващият курс на рублата не може да се защити трайно. Показателен е също растящият отлив на капитали от Русия: 61,0 млрд. щатски долара през 2013 г. и 151,5 млрд. долара през 2014 г., търсещи по-сигурно убежище в чужбина.

Безполезно беше и рязкото повишение на основния лихвен процент до 17 на сто (намален след няколко дни на 15%), който не можеше да повиши привлекателността на рублата в сравнение с долара (чрез по-високите рублеви депозитни лихви), в настоящата ситуация на загубено доверие, а доведе до повишаване на лихвите по кредитите (и ги направи недостъпни, макар че именно сега са най-необходими за активна инвестиционна дейност). Причини рязко поскъпване на всички вносни стоки (в това число на лекарствата, на вносните модерни машини и технологии и т.н.). Породи сериозни затруднения при обслужването на външни задължения на държавата, фирмите и гражданите в чуждестранна валута. Предизвика висока инфлация и масови спекулации със всички цени, включително и на продукти, които нямат нищо общо с вноса и валутния курс. Диференциацията на основния лихвен процент също не беше подходящо решение по очевидни причини.

$14.  Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

а/Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не частната собственост. Трябва да се даде простор и държавни гаранции за лоялна конкуренция и ожесточаване на мерките срещу злоупотреба с монополно положение. Да се преустанови приватизацията на предприятия в области с естествен монопол и на обекти със силна социална насоченост. Държавната и частната собственост, когато са доминиращи в икономиката и оставени сами на себе си, без обществен контрол, се израждат. Стопанската история на Съветския съюз, на Русия и на страните от Източна Европа потвърждава това. Различните форми на собственост трябва да бъдат равнопоставени пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Неправилно е да се определя предварително коя форма на собственост е по-добра и коя по-малко добра. Следва да се развива тази форма на собственост, която обслужва най-добре обществените интереси.

б/ Задача над задачите за Русия е форсирано провеждане на добре замислен и умно управляван гигантски икономически и научно-технически маньовър през следващите 15-20 и повече години за комплексна структурна, технологична, институционална, кадрова и екологична модернизация на икономиката; бързо развитие на импорто заместващи производства и постигане на самодостатъчност по най-важните стратегически продукти; рязко повишаване на нейната конкурентоспособност. За това у вас се говори отдавна, но се прави бавно и недостатъчно. След постигането на тази цел Русия може да стане един от световните политически и икономически гиганти, с когото всички ще се съобразяват и ще го уважават. А гражданите на Русия ще живеят много по-добре.

По-нататъшно отлагане на този гигантски маньовър е недопустимо. Ако не го направи или продължава да го бави, Русия рискува да плати много висока историческа цена с непредвидими последствия за самата нея, за Европа и за света. От това ще зависи дори съдбата на Русия в стратегически план. Защото към Русия от векове има чуждестранни апетити и открити враждебни цивилизационни противодействия, които напоследък се засилват. Колкото по-слаба е тя, толкова по-агресивни ще са тези апетити.

С изострянето на суровинно-енергийните и водни проблеми на света в стратегически план, и с очакваното глобално затопляне, през следващите десетилетия ще растат чуждестранните агресивни апетити към природните богатства на Сибир и Арктическите простори на Русия, ще нараства важността на Северния морски път от Европа към Източна Азия. В Америка разбират всичко това и ще се опитат да ви попречат да се модернизирате и укрепнете, като ви въвлекат във война със съседите, противно на вашата воля и намерения. Те разбират, че времето ще работи за вас и ще бързат да ви изпреварят. И за това организираха украинската криза. Вие трябва да бързате повече от тях, за да ги изпреварите в техните намерения!

в/ Руското ръководство експериментира с неолибералния модел на икономическа политика вече над две десетилетия. Резултатите от този експеримент са катастрофални за Русия. С настоящия икономически модел Русия няма бъдеще, особено в сегашната остра военно-политическа ситуация около вас.

Все още не е фатално късно този модел да се изостави и да се възприеме модерната концепция за регулирана пазарна икономика, което означава съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с активна държавна регулативна политика, еднакви грижи за финансовата и социалната стабилност, балансирани отношения към труда и капитала, мащабни грижи за подобряване качеството на живота на руските граждани.

Пазарът и държавата трябва да се допълват и да си помагат взаимно. Да се изготви държавна програма за разгръщане на мощна индустриална политика. В рамките на тази политика държавата трябва да бъде не само регулатор, но и пряк субект на стопанска дейност, особено в някои стратегически важни отрасли и дейности в индустрията и други сектори. При сегашните и очакваните през близките години полувоенни и дори военни условия, активното участие на държавата в развитието на икономиката е абсолютно необходимо. Самоубийствено е да се разчита на пазара за всички важни решения, особено за стратегическите структуроформиращи дейности и за всичко свързано със сигурността и отбраната. Така постъпиха Америка, Европа и Япония през Втората световна  война и годините след нея. Друг проверен вариант в света при такава сложна обстановка няма.

г/Решението на настоящите икономически, финансови, социални и други проблеми на Русия не е в поголовните съкращения на бюджетните и други разходи, както препоръчват пазарните фундаменталисти и както, за съжаление, постъпва вашето правителство. Провежданите сега поголовни съкращения на бюджетните разходи за 2015 и следващите години са управленска грешка с тежки последствия. Решението е в създаването на условия за ускорен икономически растеж чрез увеличение на вътрешното търсене: на домакинствата, на бюджета и на инвестиционната дейност, а също и на външното търсене чрезнетния експорт, дори при допускане на умерен бюджетен дефицит за няколко години и предпазливо умерено увеличение на вашия нисък държавен дълг.

Ресурсите за такава политика могат да се намерят чрез увеличаване на бюджетните приходи, а не чрез съкращаване на разходите. По-големи приходи може да се постигнат още през тази и следващите години чрез бързо възстановяване на стабилния висок икономическия растеж; промени в разпределителната политика на държавата чрез чувствително повишаване (от около 20% сега поне до 28-30% през следващите години) на дела на приходите и разходите във федералния бюджет като процент от БВП; чрез преминаване към умерено прогресивно данъчно облагане; подобряване събираемостта на данъците чрез повишаване  ефективността на данъчната и митническата администрация и ограничаване на сивия сектор; ограничаване на корупцията с драстични контрамерки. Моето впечатление е, че събираемостта на данъците в Русия е много ниска.

д/Да се възприеме политика за ускорено догонващо икономическо развитие със средногодишен растеж на БВП 8-9% през следващите десет години и поне 6-7% през вторите десет години. Постигането на такива изпреварващи темпове предполага по-висока норма на вътрешно натрупване и на инвестиране при далеч по-висока ефективност. Това може да изглежда утопично, но е абсолютна необходимост за бъдещото замогване на Русия. Още повече, че в други страни е постиган дори по-висок растеж през последните десетилетия. А вие имате огромни суровинно-енергийни, научно-технически, кадрови, управленски и други ресурси. Имате и голям пазар, още повече с развитието на Евразийската общност.

При настоящата световна обстановка трябва да се надпреварвате с времето. Много е добре, че Русия сега има мощен ядрен военен потенциал, който охлажда американските и други апетити. Но за да стане наистина велика държава, с която всички да се съобразяват, да я уважават и нейният народ да живее много по-добре, като поддържа и увеличава военната си мощ, на Русия е необходим и мощен икономически потенциал. Само военната мощ, при огромната й важност, не е достатъчна през настоящото столетие една държава да бъде призната от народите за велика. А при слаба икономика е много трудно да се поддържа респектираща военна мощ за дълго време.

е/ Вземане на ефикасни мерки за ограничаване на масираното изтичане на руски капитали в чужбина и за връщане на поне част от напусналите до сега. Тук са нужни нетрадиционни икономически мерки и внимателно договаряне, включително и с гаранции за олигарсите. Не е нормално те да влагат капиталите си за производствени цели в чужбина, когато Русия има голяма нужда от тях, и още по-скандално е използването им за безумно екстравагантни развлечения. Това злепоставя пред света и Русия като държава, че го е допуснала. Не препоръчвам силови мерки, освен при груби нарушения на законите. Колкото и да е деликатно и противоречиво, амнестирането на върнатите капитали при сегашните условия е полезна за Русия мярка. Руските специалисти в тази област сигурно могат да предложат по-конкретни мерки.

При настоящите допълнителни трудности, наложени на Русия от санкциите на Америка и Европа, не е справедливо тежестите да се стоварват главно върху трудовите хора, дребния бизнес и интелигенцията, с поголовните съкращения на бюджетни разходи за образователни, научни, социални и други програми и намаления на реалните разполагаеми доходи от повишената инфлация. Трудностите трябва да бъдат споделени солидарно и от най-богатите граждани на Русия. Една от наложителните мерки в това отношение е прекратяване на застрашителното многогодишно икономическо обезкръвяване на Русия чрез изтичане на многомилиардни капитали в чужбина, при продължаващите трудни (а сега – още по-трудни) условия за живот на огромното мнозинство руски граждани. За целта държавата трябва да предприеме ограничителни мерки: ограничаване на либерализацията на валутния режим; въвеждане на задължителна за износителите продажба на част от получената валута на държавата; ограничения за търговските банки, получили рубли от Централната банка в рамките на рекапитализацията, за увеличаване на кредитирането на реалния сектор, да ги използват за покупки на валутния пазар и т.н.

ж/ Отказ от свободно плаващия курс на рублата, поради силната уязвимост на руската икономика на преки външни въздействия чрез цените на нефта и преминаване към фиксиран или управлявано плаващ курс в тесен коридор. Недопустимо е Русия да предоставя на чуждестранни недоброжелатели и вътрешни спекуланти такъв ефикасен инструмент за дестабилизация на нейната икономика. Особено в напрегната, като настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще неблагоприятна външнополитическа ситуация. С помощта на този инструмент те ще могат да разстройват руската икономика във всеки избран от тях момент. Плаващият курс допуска дестабилизация и с предоставяните от Централната банка големи парични ресурси на търговските банки, които те използват за спекулации на валутния пазар, а не за кредитиране на материалното производство.

Новият фиксиран обменен курс трябва да се избере така, че да съчетава разумно стимулиране на износа с разумно ограничаване на не особено важен внос, като се държи сметка и за обслужването на външни и вътрешни заеми в чуждестранна валута.

3/ Провеждане на данъчна реформа, включваща отказ от пропорционалния (плосък) 13 процентен данък върху доходите на физическите лица и 20 процентния данък върху печалбата и въвеждане на умерено прогресивни данъци с максимална ставка за данъка върху доходите до 20% и за данъка върху печалбата до 25%, с необлагаем минимум по първия данък до размера на минималната работна заплата и пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от данък върху печалбата.

Може също да се въведе пълно освобождаване от данък за следващите 10 години на реинвестираната част от печалбата за производството на особено важни за страната продукти и в определени със закон важни региони на Русия.

Желателно е реформата да включва и умерено прогресивно семейно облагане с данък върху доходите, при който по-голяма част от дохода остава в семействата. Така ще се стимулира раждаемостта, ще се улеснява отглеждането и образованието на децата. Това е полезно за страна в демографска криза, каквато е Русия.

Изравняване на данъка върху дивидента (който сега е 15%, 9% и 0%) с данъка върху доходите. Въвеждане на по-висок от сегашния умерено прогресивен данък за недвижимите имоти и за големите наследства, а също и данък върху финансовите трансфери.

Данъкът върху добавената стойност (18% основна ставка с някои облекчения) да не се променя засега. Да се вземат радикални мерки за ограничаване на сивия сектор и за подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания.

Главна цел на препоръките ми в тази област е пренасяне на данъчната и друга финансова тежест от около 120-130 милиона бедни и средно доходни руски граждани, както е сега, към останалите заможни, богати и най-богати граждани. Възстановяването на социалната справедливост е едно от условията за всестранно вътрешно стабилизиране на Русия, за повишаване на нейния имунитет срещу злонамерени външни въздействия и за превръщането й в уважавана по света и силна съвременна държава.

Дори и след предлаганите промени руските данъци ще останат по-ниски от европейските и американските. В ЕС максималните ставки за данъка върху доходите са между 45 и 55%, а за данъка върху печалбата – между 25 и 35%, за ДДС – около 20-22%, а в няколко страни-членки – 25 и 27%. Сумарната данъчна тежест в САЩ е над 40% и президентът Обама наскоро обяви предстоящи повишения на данъците за най-богатите.

В Заключение искам да заявя следното: От руските правителствени среди се чуват изявления, че „най-трудното вече е зад нас”. Като имат предвид относителната стабилност на курса на рублата от началото на годината (около 65-67 рубли за долар, т.е. два пъти повече от края на юни 2014 г.) някои наивници заговориха, че рублата е вече една от най-стабилните валути. За съжаление, това не е вярно. Най-трудното тепърва предстои и то ще се дължи не само и не толкова на санкциите, а на погрешната неолиберална икономическа политика, която потиска развитието на руската икономика, толерира все по-опасна доходна и имуществена поляризация в обществото, все повече социална несправедливост. И това се прави в момент, когато Русия най-много се нуждае от сплотеност и категорична обществена подкрепа на Президента и Правителството. Колкото повече справедливост има в едно общество, толкова по-сплотено е то около националните идеали. Боя се, че съчетаването на санкциите и изострянето на полувоенната обстановка с неолибералната икономическа политика може да разколебае тази подкрепа. Последствията от това за Русия могат да бъдат много, много тежки!

София 11 Март 2015 г.



[i] Пълен разширен вариант на интервю за издаваното от Института по икономика на Руската Академия на Науките списание Мир Перемен, бр. 1., 2015 г.

[ii] Може би е показателно, че Президентът Путин от 2005 г. е патрон  на Петербургския Международен Икономически Форум и никога не е присъствал, нито се е изказвал благосклонно за Гайдаровския икономически форум.

[iii] През последните 10-15 години Стиглиц посети Китай неколкократно и често пъти се отзовава позитивно за икономическото развитие на тази страна, но не и за Русия.

[iv] Няма официални данни за нетния размер на капиталите, изнесени от Русия през последните 20-25 години. През 2011 г. те са 80,5 млрд. щатски долара, през 2012 г. – 56,7 млрд. дол., през 2013 г. – 61,0 млрд. дол., през 2014 г. – 151,5 млрд. дол., очаквани за 2015 г. – 118,0 млрд. дол. (по прогноза на Централната банка на Русия). Може да се предполага, че общият размер на изнесените капитали през този период е над един трилион долара.

Експертни мнения

Предложение за икономическа политика на БСП

6 апр. , 2015  

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Предложение за икономическа политика на БСП

Фундаменталната социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората. Можем да си поставим следните главни социално-икономически цели на хоризонта на 2020 г.: повишаване конкурентоспособността на икономиката, повишаване на реалните доходи; ограничаване на бедността; смекчаване на социалната поляризация; модернизация на здравеопазването, образованието и науката; смекчаване на демографската криза; екологично здравословно развитие, повишаване сигурността на гражданите

Приоритетни области на дейност следва да бъдат: създаване на съвременно здравеопазване; модерно образование, развита наука и мощна иновационна система; комплексна инфраструктура; технологична и структурна модернизация на индустрията, земеделието и услугите; енергоикономично развитие; разширено използване на възобновяеми енергоизточници; забавяне влошаването на демографската криза; опазване на околната среда.

Крайно необходими са първи крачки за възстановяване на поруганата справедливост и ограничаване на мутризацията. Без възстановяване на доверието на хората към институциите дори и най-добрите икономически мерки няма да се възприемат от хората и да дадат резултат. И най-привлекателните обещания на политиците сега не впечатляват, защото хората са лъгани многократно с обещания за светли хоризонти.

Възстановяването на доверието в левите идеи може да отключи мощна енергия и възможности за подобрения в обществото. То обаче изисква мъжество, почтеност и стратегическо въображение от ръководителите на БСП. С действията си те трябва да поставят над всичко интересите на България. И не само с декларации, а с категорични и решителни действия. Само така може да се спечели отново доверието на живеещите в бедност милиони хора.

В тази конфронтационна обстановка трябва да се бърза с голям пакет от радикални мерки през първата половина на мандата за овладяване на икономическата, финансовата, социалната и политическата дестабилизация, за начало на стопанско оживление. Живеем във време, когато хората вярват само на резултати, а не на щедри обещания. След евентуално влизане на БСП във властта подобрението, макар и скромно, трябва да бъде почувствано към края на първата и началото на втората година от 1,0-1,5 млн. души, живеещи в най-тежка бедност, а също и от бизнеса, без който не е възможна промяна в икономиката.

В следващите редове препоръчвам най-спешни икономически мерки, като държа сметка за натрупаните огромни очакванияу хората, растящото недоверие към държавните институции и политиците, повишеното вътрешно напрежение в обществото и усложняващата се обстановка в Европа във връзка с конфликта в Украйна. Целта на тези мерки е да отговорят на справедливите искания на хората за разкриване на неподправената истина за приватизацията; концесиите; дейността на монополите; за банковата система; задълбочаването на бедността; изострянето на социалната поляризация; за демографската криза; за масовата емиграция на най-младите и предприемчиви българи; за натрупаните крещящи несправедливости, престъпност и корупция в обществото; за ниската ефикасност на съдебната система; за разградената държавност; за липсата на достойна външна политика, защитаваща исконните национални интереси.

 Световният опит показва, че други разорени от войните страни се възстановиха за 5-10 години, а ние без да сме воювали сме в постоянна криза вече 25 години. Като добавим влиянието на световната криза през последните години, у нас се напластяват две кризи, от които вътрешната е дори по-опасна. Трябва да си отговорим на въпроса: защо ние, като народ и държава, не успяваме да направим това вече 25 години, което правят други народи и държави в Европа за далеч по-кратко време?

Провеждането на нова, действително лява икономическа политика е възможно само при участие на БСП във властта. От тази гледна точка досегашното участие на БСП във властта беше пропиляно време и загубено доверие. Ръководителите на БСП трябва да знаят горчивата истина – хората вече не вярват в тази партия и нейното висше ръководство. Това предполага възстановяване на загубеното доверие. А спечелването на доверието минава през ограничаване на мутризацията, на задкулисието и възстановяване на поруганата справедливост. Без връщане на доверието на хората в БСП дори и най-добрите настоящи намерения за радикални икономически мерки няма да бъдат възприети и да дадат резултат.

Как да ги убедим, че ръководството на БСП ще приеме и приложи настоящите препоръки, след като вече неколкократно обещава едно, когато е в опозиция, а върши друго, когато е във властта! При това, пренебрегвайки мнението и интересите на своите членове и симпатизанти, а и на мнозинството българи.

Това не бива повече да се допуска. До сега, в лицето на своето ръководство, БСП е лява партия само декларативно. И то когато е в опозиция. Веднаж влязла във властта, нейното ръководство смекчава левите си декларации и засилва десните си действия. Говори за ляв завой, а мигачът мига на дясно,оправдавайки се с позицията на коалиционните си партньори. Така е от години. Така беше и през 2013-2014 година.

Във всяка коалиция участниците правят отстъпки, за да се постигне обща политика за съвместно управление. Това е неизбежно. Колкото по-разнородна в идейно отношение е коалицията, толкова по-големи и по-опасни компромиси се налагат, толкова по-крехка и нетрайна е тя. И почти винаги настъпва критичен момент, когато доверието между коалиционните партньори намалява под санитарния минимум и коалицията се разпада. Това стана открито у нас през юни-юли 2014 г., а върхът му беше достигнат с поведението на ДПС при актуализацията на държавния бюджет в края на юли 2014 г.

Такива фундаментални отстъпки правеше БСП при досегашното си участие в две коалиции, особено с ДПС. Проблемът не е в отказа от всякакви коалиции и коалиционни отстъпки, а в техния характер, съизмеримост и реципрочност. И разбира се, от идейните различия между партньорите по фундаментални въпроси. Българската практика през последните 25 години показа, че при големи идейни различия коалициите не са успешни и поради това са нежелателни.

В процеса на управлението коалиционните партньори трябваше да правят съизмерими компромиси, особено по фундаментални въпроси. Това също липсваше. Големите отстъпки по фундаментални въпроси на икономическата и социалната политика правеше само БСП (по данъчната политика, по доходите, по кадрите, по външната политика, по санкциите срещу Русия) както при първата, така и при втората коалиция. Нямаше нито една съизмерима по значимост отстъпка по фундаментален проблем от страна на ДПС. Ръководството на БСП превърна участието си в управлението в самоцел, жертвайки фундаментални принципи на лявата идея, пренебрегвайки настроенията на своите членове и симпатизанти, оставяйки на произвола трудовите хора, допускайки да бъде въвлечено в корпоративни интриги и нарушавайки решения на свои конгреси.

Такова участие в бъдещи коалиции не трябва да се допуска. Още повече, че след слизането от управлението цялата политическа отговорност опозицията стоварва върху БСП. Тя отговаря политически както за свои, така и за чужди грехове. Така беше след управлението на „тройната коалиция”, а също и след разпадането на „двойната коалиция” с ДПС. Облагите на управлението се консумират от всички участници в коалицията, и то не съразмерно, а политическата цена се плаща от БСП. Така повече не може да продължава. Но и виновниците за досегашните груби грешки в коалиционната политика на БСП от средите на нейното ръководство трябва да понесат политическа и друга отговорност.

Икономическата и социалната политика, която предлагам цели да запълни със съдържание понятието лява БСП, работеща в много сложна вътрешна и външна обстановка и налагани от нея ограничители. С предлаганите тук мерки БСП ще защитава преди всичко интересите на трудовите хора, на интелигенцията, на дребния и средния бизнес, т.е. на 80-90% от населението. Тя трябва да прави това както в опозиция, така и във властта.  Разбира се, то е по-лесно, особено декларативно, когато е в опозиция, но е по-ефикасно, по-реално и по-убедително, когато е във властта. Както вече споменах, тези възможности бяха пропилени. А сега се плаща политическата цена за тези провали.

Защитавайки интересите на посочените социални категории, БСП не трябва да се конфронтира с капитала, в това число и с едрия капитал. Защитавайки интересите на трудовите хора, интелигенцията и дребния бизнес, тя трябва да държи сметка в някаква степен и за интересите на капитала. Всяко зряло общество разбира такова балансирано поведение. Така, запазвайки доверието на трудовите хора, тя ще запази и някакъв респект на капитала, което е необходимо за нормално икономическо развитие на България.

С досегашната си политика БСП загуби доверието на трудовите хора, без да е спечелила доверието на капитала. По своята същностна природа големият капитал винаги е бил и ще бъде резервиран спрямо лява БСП. В най-добрия случай ще гледа с подозрение към нея. Той би се примирил временно, от чисто прагматична гледна точка, само с дясно ръководство на БСП, каквото беше то до сега.

 Какво ще бъде от сега нататък предстои да видим. И ще съдим по делата, а не по декларациите. Затова, търсейки сложния баланс лявата БСП трябва да се опира и да разчита преди всичко на своя естествен съюзник – трудовите хора, интелигенцията, дребния и среден бизнес. Вече в продължение на години нейното ръководство декларира това, но прави обратното. Затова и доверието на трудовите хора в нея се топи.

Такава сложна задача може да се решава сега главно с помощта на преразпределителните механизми: повишаване събираемостта на данъците и частично пренасяне на бремето от най-бедните към по-богатите слоеве от населението чрез реформа в данъчната система. Данъчната система е най-ефикасният преразпределителен механизъм с бързи резултати. Принципите на солидарност също налагат да се постъпи така. Повечето предлагани по-долу мерки целят прехвърляне на част от тежестите на живота от бедните към заможните и богатите. Така, както е в Европа.

Разбира се, най-надеждният път към трайно благоденствие са фундаменталните промени в собствеността и стопанисването, тоталната кадрова, структурна, технологична и институционална модернизация, но за това са нужни много години и огромни инвестиции в човешки и физически капитал. Хората, обаче не могат да чакат толкова дълго. Трябва да се бърза с решителни екстремни мерки, защото извънредната кризисна ситуация ги налага. Нарастващият социален тътен от дълбините на обществото потвърждава тази неотложна потребност, поради задаващата се опасност. Трябва да се действа днес, защото утре ще е късно!

            Този тип мисли ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 10-15 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Те обаче се засилиха напоследък в контекста на Украинската трагедия, режисирана във Вашингтон За същото допринесе и достойното поведение на народа и политиците на Гърция, особено след голямата победа на СИРИЗА в изборите на 25 януари 2015 г. За съжаление, от върховете на БСП все още се чуват високомерни, назидателни, дори иронични изявления по адрес на СИРИЗА! Тези хора изглежда не разбират какво става в Европа и акво искат народите.

            Предлагам на вниманието на ръководството на БСП няколко фундаментални икономически области за размисъл и действия:

1.БСП трябва да промени досегашната политика на нашите правителства по собствеността, защото фаворизира частната собственост, за сметка на публичната. В чл. 17. на Конституцията частната собственост е обявена за неприкосновена, без да се казва същото за публичната. Следователно, от нея може да се краде. И тя беше масово разграбвана 25 години пред съучастническия поглед на всички правителства, включително и доминираните от БСП.

Трябва да се въприеме принципът: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез участие в лоялна конкуренция под икономическото слънце. Ще просперира тази, която обслужва по-добре обществените интереси. Това следва да бъде критерият за добра или недобра. Не може да има форма на собственост, определена предварително като по-добра. Стопанската история го потвърждава.

Двигател на икономическия и социалния прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито държавната собственост могат да бъдат такъв двигател сами по себе си. Защото при липса на конкуренция или някаква форма на държавен и обществен контрол, всяка от тях се изражда. Нещо повече, всеки монопол е вреден, но най-опасен е частният монопол, понеже е безконтролен.

За целта в България трябва да се прекрати приватизацията, особено на стратегически структуроопределящи стопански обекти. Не бива да се допуска приватизация на нормално работещи рентабилни предприятия, на силно социално ориентирани обекти и на работещите в условията на естествен монопол. При доказана злоупотреба с монополно положение, независимо от собствеността на предприятието, да се налагат сурови санкции, а при повторение – да се отнема правото за стопанска дейност.

Ако държавните предприятия работят добре, осигуряват заетост, предоставят продукти и услуги за вътрешно потребление и износ, ако спазват законите и печелят, няма икономически основания да се приватизират. Такива основания може да се намерят само ако те не работят добре и трупат загуби. След като привържениците на частната собственост твърдят, че частният сектор се управлява по-добре и функционира по-рационално, такива предприятия може да се предложат за приватизация, за да бъдат модернизирани, да се конкурират на пазара с публичните предприятия на равностойна основа, при спазване на законите и да започнат да печелят. В това е икономическата логика и главното основание за приватизация.

Цялата българска приватизация през изминалите 25 години беше извършена противно на тази логика и в повечето случаи на безценица. Публичните предприятия бяха подарявани на частни лица. Много от новосъздадените частни фирми укриват доходите си и не плащат данъци. Хиляди бяха занемарени, изоставени и активите им разпродадени като скрап. Увеличи се безработицата. Рязко спаднаха приходите в бюджета. Обществото понесе огромни многомилиардни загуби. Извършено беше гигантско престъпление под натиска на МВФ и Световната банка.

В резултат на това държавата сега не разполага със средства за инвестиции и за нормално финансиране на здравеопазването, образованието, науката, опазването на околната среда, за демографската си политика и социалните си програми, за отбраната и сигурността.То ускори разрухата в икономиката и в обществото. Затова наричаме престъпна този тип приватизация. Нейните извършители и до сега остават ненаказани. Някои от тях дори имат смелостта да ни поучават на ред, справедливост и стопанска рационалност.

С всичките си недостатъци, при доминиращата до 1990 г. държавна собственост се осигуряваше висока норма на вътрешно натрупване и достатъчно големи приходи за активна инвестиционна дейност, при нормална външна задлъжнялост с достигнат максимум около 10 млд. щатски долара в края на неблагоприятната 1989 г. Тогава беше постигнато неколкократно увеличение на основните производствени и непроизводствени фондове, на БВП, прилично качество на живота на милиони българи. Сега, при официално отчитано превишение на БВП над нивото от 1989 г., официално оповестяваната печалба е много по-малка, нормата на вътрешно натрупване е много по-ниска, инвестиционната активност в стопанския сектор е далеч по-слаба, бедността е масова, социалната поляризация застрашителна, а брутната външна задлъжнялост в края на 2014 г. е 92,6% (около 45 млрд. долара по сегашния курс на щатския долар към еврото).

Защо е така? Защото, дори ако е вярно, че БВП сега е по-голям от този в 1989 г., голяма част от частния сектор укрива действителните си печалби, а немалка част от чуждестранните фирми привеждат незаконно печалбата си в чужбина под различни рафинирани форми, преди облагането й с данък, въпреки най-ниския в Европа наш корпоративен данък от 10%. Ето това е един от важните резултати на форсираната приватизация у нас и на уж по-рационалното функциониране на частния сектор.

Препоръчвам също да се преразгледат приватизационните и концесионните договори на най-значимите стопански обекти и при доказано очевидно увреждане на националните ни интереси те да се анулират, а виновните лица да носят наказателна отговорност, без прилагане на давност. Мои консултации с юристи показват, че такава ревизия на сделки между българската държава и чуждестранни инвеститори са законосъобразни, при установени очевидни нарушения във вреда на България. Предлагам също да се отворят „досиетата на прехода” на очевидно много забогателите българи, при фрапиращо несъответствие между официално получавани доходи с платени данъци, от една страна, и притежавани имоти, от друга. Убеден съм, че тези досиета съдържат много по-важна за обществото и по-шокираща информация, от досиетата на сътрудниците на бившата Държавна сигурност.

Да се засили контролът над дейността на чуждестранните търговски вериги. Да се предоговорят условията за работа на двете американски централи в Марица изток, на трите електроразпределителни дружества и на производителите на енергия от възобновяеми източници (преди всичко слънчева), тъй като са сключени преди присъединяването ни към ЕС и при сегашния режим на работа получават солидна държавна помощ, забранена от регулациите на Европейската комисия. При фалити на финансови и други институции, като КТБ, последствията да се поемат от виновните лица, а не от бюджета.

2. БСП да се застъпи за социализация и персонификация на всички форми на собственост. Това означава отмяна на анонимността и въвеждане на пълна публичност и прозрачност за притежателите на всеки стопански и друг обект и за всички промени в тяхната собственост. Законосъобразността на промените в собствеността чрез продажба или други форми да се проверява от компетентни държавни органи и едва след това да влизат в сила.

БСП да подпомага по-активно развитието на общинската собственост. В общинските предприятия да се въведе акционерно участие на работещите в тях, по подобие на държавните и частните предприятия.

БСП да реабилитира кооперативната собственост във всички стопански и нестопански отрасли и във всичките й форми: производствени кооперации, потребителски, снабдителни, пласментни, за предоставяне на всякакви видове материални и нематериални услуги и други. Кооперативните предприятия да имат същите права и задължания, като всички останали.

В държавните и частни предприятия да се въведе акционерно участие на работещите в тях. Акционерното участие да е доброволно. Едноличните акционери от персонала на предприятието да имат същите права и задължания, като всички останали акционери.

3. У нас продължава да се прилага догмата за „по-малко държава в икономиката”. Тази икономическа философия господства и в Европа, въпреки че причини последната световна криза от 2008 г., от която Европа още не е излезнала. България трябва да възприеме концепцията за „регулирана пазарна икономика”, при активно участие на държавата като регулатор, а също и като самостоятелен стопански субект, т.е. собственик и оператор на промишлени и други стопански предприятия. Да се изработи Национална стратегия за догонващо икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година.

Концепцията за регулирана пазарна икономика следва да бъде конкретизирана в сложен пакет от ефикасни взаимно обвързани политики на макро- и микро-равнище: по икономическия растеж, по реиндустриализацията и индустриалната политика, по заетостта, по доходите, по ограничаване на бедността и на социалната поляризация, по собствеността, по конкуренцията, по ограничаване на злоупотребата с монополно положение, по европейската интеграция, по външната търговия, по демографската, миграционната и регионалната политика, по здравеопазването, образованието, науката и иновациите, по институционалната политика, по бюджетната политика, по държавния дълг, по финансовата (банкова и небанкова) система, по социалната политика, по опазването на околната среда, по пенсионното дело и т.н. Трябва да има пълен синхрон между макро- и микро-икономическа политика. За голяма част от изброените теми имам отделни публикации – виж моя сайт в интернет на посочения адрес.

4. БСП трябва да промени сегашната политика по разпределителните отношения, защото е погрешна. За характера на тази политика може да се съди по дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет, като процент от БВП. Този дял показва каква част от годишния БВП на страната се мобилизира за изпълнение на приоритетни държавни и обществени програми. Делът на бюджетните разходи в БВП у нас през 2013 г. беше 38,9%, а в бюджета за 2015 г. са предвидени 39,8%, заедно с вноските в ЕС и при 3% дефицит. Делът на бюджетните приходи е около 36% от БВП. Нашите пазарни фундаменталисти настояват за още по-нисък дял на разходите – до 30% и дори по-ниско, „за да останели повече пари в частника, който можел да се разпорежда с тях по-рационално”. Интересно защо нито една държава от ЕС, а също САЩ, Китай, Япония, Канада, Австралия, Корея и т.н. не се доверяват в по-високата рационалност на частния сектор и продължават да мобилизират много висок дял от БВП!

Средното в ЕС през 2013 г. по разходите беше 48,5%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5%, Португалия – 50,1% и т.н. Зад ниските проценти в България се крият разпределителни отношения, които ощетяват жестоко трудовите хора и засилват социалното неравенство. Те са икономическата основа на рестриктивната политика и се използват като финансово оправдание за нейното провеждане. Първо, ограничават се произволно и до минимум ресурсите за използване чрез бюджета и след това се оправдават, че нямало средства. България трябва да пристъпи към европейски тип разпределителни отношения, а синдикатите да повишат натиска за промяна.

Разходите в нашия консолидиран бюджет през 2016 и следващите години трябва да се повишат до 44-45%, при постепенна ориентация към балансиран бюджет, но след възобновяване на растежа на БВП с поне 3-4%. Ориентацията към 2% от БВП бюджетен дефицит към 2017 г. е преждевременна. С предлаганите промени ще се измени разпределението на новосъздадената стойност – ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда.

Така ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната рестриктивна политика, за постепенно преодоляване на грубото подценяване на труда у нас и неоправданото голямо изпреварване на растежа на производителността на труда пред растежа на доходите през последните 25 години, за ориентация към средногодишно повишение на средните реални заплати с 8-10% през следващите десетина години. Трябва да се ускори и повишаването на пенсиите. По този начин след време ще се постигне и постепенно изравняване на нивата на България по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС. Сега разликата по двата показателя е огромна (съответно 45% и 22-23% в полза на производителността на труда) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната социална справедливост.

Сегашната разпределителна политика на България се поддържа от пазарните фундаменталисти и се аргументира с клишето, че всяко повишение на заплатите водело до влошаване на нашата конкурентоспособност. Това не е вярно! Заплатите не са главната причина за ниската ни конкурентоспособност. По-скоро обратното, ниските заплати спомагат за поддържане на ниска конкурентоспособност. Далеч по-важни причини за ниска конкурентоспособност са високата енергоемкост, материалоемкост, некомпетентното макроикономическо и микроикономическо управление на голяма част от фирмите, необузданата престъпност и корупцията.

Получените допълнителни ресурси от 5-6 млрд. лева годишно по  описания по-горе начин за увеличаване дела на държавните разходи в бюджета, следва да се насочат за по-гъвкава политика по доходите, по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, демографската политика, опазването на околната среда и т.н. Ресурсите за тази по-активна политика ще се осигурят чрез радикална данъчна реформа и повишение на събираемостта на данъците.

Какви промени се налагат по отделните данъци?

А. От 1 януари 2016 г. ”пропорционалният „плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до размера на минималната работна заплата (примерно 400 лв.) и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Месечните доходи, примерно до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2000 до към 5000 лв. с 15% и над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки върху доходите между 45 и 50%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще  увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите.

 Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните и слоевете със средни доходи, което помага за повишаване на тяхното потребление, а от там и растежа на БВП. Това е особено важно като се има предвид, че потреблението на домакинствата у нас формира 60-63% от годишния БВП. То е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно и от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Особено в трудни времена като сегашното. И в бедна страна, като нашата. Любопитно е, че ползата от прогресивно облагане е била разбрана и то е било приложено във Великобритания през 1435 г., а в САЩ през 1862 г. Някои хора в България не желаят да го разберат и през 2015 г.

Б. От 1 януари 2016 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите.

Със семейното облагане се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането и образованието на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощи за отглеждане на деца, облекчения за майките, ежегодна еднократна помощ за първолаците в началото на учебната година, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза, която застрашава оцеляването ни като народ и държава към края на това столетие.

В. От 1 януари 2016 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките семейни и други фирми; да се запази 10% ставка за средните по размер печалби, да се въведе 15% за по-големите и 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което ще стане неизбежно през близките години.

Тези основни ставки да се съчетаят със:

а/ въвеждане на нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в изостанали региони и общини, по списък утвърден от Народното събрание, а също и за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за всички райони на страната през следващите 5 или 10 години;

б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през 2016-2025 г.

На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори със силни контрааргументи: вековната ни икономическа изостаналост; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; масовата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност у нас след 2008 г. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета.

Г. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 27%. То също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни – 25 и 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата в контекста на демографската криза.

Д. От 1 януари 2016 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 8-10 хил. физически лица – български и чуждестранни граждани.

Е. От 1 януари 2016 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

Ж. През първата половина на 2016 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на българското общество в настоящата трудна ситуация.

З. От 1 януари 2017 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 150 хил. лева по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

И. През 2017 г. да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.

Й. От 1 януари 2016 г. дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.

К. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.

            Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.

5. БСП трябва да отмени политиката на икономически ограничения, която също е погрешна. Тя създава илюзорна финансова стабилност, води до трайна икономическа стагнация, която прераства неизбежно в дефлация и социална мизерия. Забравя се, че социалната стабилност е също толкова важна, колкото и финансовата стабилност. Злоупотребата с едната причинява срив и на другата. Поголовната ограничителна политика не води до икономически растеж. Европа го доказва след 2008 г. Това личи и от сравнителен анализ на паричната политика в САЩ и ЕС. Стимулиращата политика в САЩ направи възможен растежа през следкризисните години, който достигна около 4% през 2014 г., докато ЕС продължава да бъде в стагнация. За постигането на растеж е нужно стимулиране на вътрешното и външното търсене. Вътрешното търсене се повишава чрез по-висока заетост, по-големи доходи на домакинствата, по-големи колективни фондове за потребление чрез бюджета, повече инвестиции. Външното търсене се постига чрез по-голям нетен износ, по-висока конкурентоспособност, по-активна и равноправна икономическа интеграция в ЕС. И тук имам подробни публикации по отделните теми – виж моя сайт.

6. БСП трябва да обърне специално внимание на тежката демографска криза, която преживява страната. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението на България се топи. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал. И това не тревожи българските политици! От много години те провеждат политика, която изостря демографската криза. Тази криза е силно инерционна. Тя не може да бъде овладяна лесно и бързо, но има мерки чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политики, с които тези процеси могат да се смекчат постепенно през следващите години и десетилетия. Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Ако това не се направи България е пред изчезване като народ и държава към края на това столетие.

7. БСП трябва да вземе мерки за по-ефикасна защита на националните ни интереси като член на ЕС. През последните 8 години, откакто сме член на ЕС, българските правителства се подчиняваха послушно на диктата от Брюксел в името на някакви общи интереси, зад които стояха интересите на големите страни-членки. Преждевременното закриване на четирите атомни реактора в Козлодуй, пожертването на трите големи енергийни обекта (Бургас – Александропулис, атомната централа в Белене, Южен поток) са достатъчно показателни. Наличието на Общ европейски пазар в сегашния му вид е изгодно за най-силните страни-членки, но не и за слабите като нас. Участието ни в икономическите санкции срещу Русия нанася още по-големи вреди на България в износа, в транспорта, в туризма, в притока на руски капитали. Достойно за съжаление е, че министърът (социалист) на икономиката и енергетиката предостави на Европейската комисия през 2014 г. правото да води от наше име преговорите за Южен поток с Русия, с което навреди непоправимо на нашите национални интереси и на интересите на още няколко съседни страни. А Гърция сега заявява, че ще продължи „Турския поток” на своя територия и ще разпределя газта за Европа, без да пита Брюксел. Сигурни ли сме, че набързо и на тъмно договореното от същия министър изграждане на седми реактор в Козлодуй от Уестингхаус е изгодно за България! Аз не съм сигурен. По-скоро обратното.

Ние трябва да настояваме за промени в ЕС, да не се лишаваме  лекомислено от икономически и политически суверенитет, да престанем да сме политически мекотели и да поставяме над всичко националните ни интереси, както правят другите страни-членки. България трябва да използва и правото си на вето при особено важни гласувания в ЕС, които увреждат националните ни интереси.

8. БСП трябва да направи всичко възможно тук в България и в Брюксел да не се допусне сключването на споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Поради особената му важност вероятно за ратификацията ще е необходима подкрепа на всички страни членки. Ние трябва да бъдем една от страните, която ще откаже ратификацията. Това споразумение е само фаза от мракобесния американски проект за „Нов световен ред”, насочен в стратегическа перспектива главно срещу Русия и Китай, оценявани сега от американските стратези, като главна заплаха на американските интереси през следващите десетилетия и особено през втората половина на настоящото столетие.

При сключването на този договор в близко бъдеще тук ще проникват по-лесно продукти с ГМО, ще започне добив на шистов газ (което други европейски страни вече изоставят), ще се лишим от социални придобивки, ще подчиним националната си икономическа, социална, екологична, здравна и друга политика и традиции на интересите на големите американски корпорации. Тези корпорации ще имат правото да осъждат цели европейски държави за провеждана от техните правителства политика чрез „независим” международен арбитраж. Само искам да напомня, че подставени лица на руския олигарх Ходорковски миналата година осъдиха чрез такъв арбитраж Русия да им изплати 50 млрд. щатски долара за нанесени вреди. Можете да си представите с каква лекота ще осъждат малка, бедна и слаба държава като нашата. Досетете се кой ще управлява тогава европейските държави, а и България – избраните от нашите народи парламенти и правителства или гигантските американски корпорации.

Резултатите от прилаганото вече няколко години в Канада сходно споразумение NAFTA (Северно американско споразумение за свободна търговия) са категорично негативни. Това не трябва да се допуска за Европа и България.

х

Ако ръководството на БСП не пристъпи към категорична и бърза промяна в своята икономическа политика в очертаните по-горе направления и не спечели доверието на българските граждани в искрените си намерения да провежда по-хуманна икономическа политика, за разлика от миналите години, ни очаква продължителна икономическа стагнация, масова бедност и растящо неравенство.

А в недалечно бъдеще БСП ще изпадне на българската политическа сцена в сегашното положение на ПАСОК в Гърция.

Запомнете това!

30 Март 2015 г.

Световна икономика

Европа: 19 икономисти призовават ЕЦБ да направи „количествени облекчения“

4 апр. , 2015  

С писмо, публикувано на 26-ти март във „Файненшъл таймс“, 19 икономисти, включително и съоснователя на Световната мрежа за Базов доход – проф. Гай Стендинг, призовават Европейската централна банка да приеме алтернативна политика на количествените облекчения. Писмото включва призив да се разпределят пари кеш директно на всички граждани в еврозоната. В отговор на плана на Европейската централна банка (ЕЦБ) да инжектира 60 млрд. евро на месец във финансовата система в продължение на 18 месеца, 19 икономисти подписаха писмо до „Файненшъл таймс“, призовавайки ЕЦБ да приеме друг подход, който те смятат за по-ефективен начин да се стимулира икономиката в еврозоната. „Доказателствата сочат, че конвенционалните количествени облекчения (КО) не са надеждно средство за увеличаване на БВП или трудовата заетост. Изследванията на Централната банка на Англия устновяват, че КО облагодетелстват заможните, които печелят от увеличаване на цените на активите, а не бедните“, се казва в писмото. Икономистите, подписали писмото, предлагат алтернатива: „Вместо да се инжектират във финансовите пазари, новите пари, създадени от централните банки в еврозоната, може да бъдат използвани за финансиране на правителствени разходи (като инвестиране в крайно необходими инфраструктурни проекти); алтернативно на всеки гражданин на еврозоната може да се дават € 175 месечно, за приод от 19 месеца, които те могат да използват за плащане на съществуващи задължения или да ги похарчат, както желаят. Стимулирайки директно потреблението и заетостта, всеки един от тези подходи е далеч по-ефективен отколкото плановете на ЕЦБ за конвенционалните количествени облекчения.“ Идеята централните банки да разпределят пари на гражданите често се нарича „количествени облекчения за хората“ – термин, въведен от австралийския икономист Стив Кийн. Проф. Стив Кийн е подписал писмото наред с още 18 икономисти, включително няколко защитници на Базовия доход като съосонователят на Световната мрежа за Базов доход проф. Гай Стендинг, Дейвид Гребер, Франсис Копола и лорд Робърт Скиделски. Наскоро Гай Стендинг написа статия, подчертавайки предложението ЕЦБ да финансира пилотни изследвания за Базов доход в Европа: „ Може да се осигурят месечни плащания на всеки мъж, жена и дете, да речем в четири области, при единственото условие, че те ще продължат да ги получават, ако останат да живеят в тези области. Хората все пак ще бъдат свободни да се местят. Но тези плащания ще им помогнат да останат. Такива плащания може да се правят за период от 12 или 24 месеца.“ Европейската асцоиация за Безусловен базов доход също излезе с подобно предложение в предишно прес-съобщение като „прагматичен, директен начин за Безусловен базов доход за всички от еврозоната.“ Въпреки че концепцията за „кличествени облекчения за хората“ и Базовият доход имат общи черти, изразявайки се в разпределяне на пари за всички граждани без условия, количествените облекчения не се разбират като перманентна мярка, а по- скоро като краткосрочен инструмент, целящ стмулиране на търсенето. Ето и списъкът на подписалите писмото икономисти: Victoria Chick, University College London Frances Coppola, Associate Editor, Piera Nigel Dodd, London School of Economics Jean Gadrey, University of Lille David Graeber, London School of Economics Constantin Gurdgiev, Trinity College Dublin Joseph Huber, Martin Luther University of Halle-Wittenberg Steve Keen, Kingston University Christian Marazzi, University of Applied Sciences and Arts of Southern Switzerland Bill Mitchell, University of Newcastle Ann Pettifor, Prime Economics Helge Peukert, University of Erfurt Lord Skidelsky, Emeritus Professor, Warwick University Guy Standing, School of Oriental and African Studies, University of London Kees Van Der Pijl, University of Sussex Johann Walter, Westfälische Hochschule, Gelsenkirchen Bocholt Recklinghausen, University of Applied Sciences John Weeks, School of Oriental and African Studies, University of London Richard Werner, University of Southampton Simon Wren-Lewis,University of Oxford

Икономически форум

Финландия: 65% от кандидатите за парламента подкрепят Базовия доход

4 апр. , 2015  

Огромното мнозинство от кандидати, които се състезават за следващите парламентарни избори във Финландия са заявили, че са съгласни с принципа на Базовия доход, разкриват националните медии. Изборите на 19-ти Април наближават, а идеята за Базов доход просто се превръща в безпрецедентно събитие във Финландия, с близо 65,5% от всички кандидати за парламента публично изразили подкрепата си за тази политика. Докладът е публикуван от националната медия YLE, основан на преки отговори от кандидатите, събрани чрез стартирана онлайн платформа. Участвали са 1642 кандидати от общо почти 2000. Сред другите въпроси, кандидатите са били попитани дали са съгласни със следното твърдение: „Финландия трябва да приложи системата за Базов доход, която да замени сегашното минимално ниво на социална сигурност“. Без изненада, кандидатите на Зелените са най-благоразположени за тази политика (99%), следвани от кандидатите на Левия Алианс (95%) и Центъра (83%). Значителна подкрепа е измерена също сред крайно националистическата партия „Истински финландци“ (57%) и Народната партия (53%). Като цяло, политическите партии, приели Базовия доход може буквално да представляват между 40 и 60% от гласовете – достатъчно за съставяне на правителство. От друга страна, противници на Базовия доход са Социалдемократическата партия (80% от своите кандидати), Консервативната партия (67%) и Християндемократите (57%). Вълна от нова политическа подкрепа за Базовия доход се появи миналата есен, когато лидерът на опозицията предложи да се експериментира Базовия доход с пилотни проекти. Според едно скорошно проучване на общественото мнение, 70% от финландците одобряват Базовия доход. Следващите парламентарни избори във Финландия ще се проведат съвсем скоро. Изглежда, възможността за въвеждане на пилотния Базов доход във Финландия и Европа никога не е била толкова близо.

Икономически форум

Защо обедня Българският Север?

4 апр. , 2015  

Заради кризата и политическата нестабилност-твърдят изследователите от Института за пазарна икономика /ИПИ/, чиято разработка се цитира в обширен материал на  в-к „Преса“ /25.3.2015/. И поясняват, че тенденцията на „бързо възстановяващ се юг и стагниращ север продължава да бъде в сила“. В резултат на многогодишния регрес, твърдо сме окупирали първото място в европейските класации  по регионална изостаналост. Рекордьорът е Северозападна България. Тези факти са повече от тревожни, като се има предвид, че от началото на икономическия преход измина четвърт век, а кризата ни мори вече шеста година, без да и се вижда краят!

 

Без категория

Пловдив с риск от свръхзадлъжнялост, твърдят икономисти

4 апр. , 2015  

Снимка: Topnovini.bg

Снимка: Topnovini.bg
 

Пред три сериозни риска е изправена Община Пловдив – риск от свръхзадлъжнялост, от отблъскване на инвеститори и от административна неефективност. Това сочи анализ на финансово-икономическата ситуация в Града под тепетата, изготвен от Съюза на икономистите в България. Изследването представи проф. Кръстьо Петков, ръководител на изследването.

„Задълбочава се кризата, в която живеем, изследването е вид предупреждение към местната власт“, коментира Петков.

Все пак Пловдив се сдобива с добра обща средна оценка, сочи изследването. По-конкретно градската администрация е оценена със „среден“, „много добър“ полячава състоянието на инфраструктурата, „добър“ е демографският показател, оценка „добър“ Пловдив получава за околната среда и „среден“ за социалната среда.

По думите на Петков моделът на развитие на Пловдив е контрастен, от една страна има добри показатели по едни направления, но има и сфери на изоставяне, което се наблюдава не само по отношение на някои показатели, а и по отношение на потенциала, който притежава градът.

Националните кризи и политическата нестабилност са фактори, които би следвало да бъдат взети под внимание, категоричен бе Кръстьо Петков, но поясни, че град като Пловдив, притежаващ големи инфраструктурни възможности, би трябвало да пригежава алтернативи, които да прилага точно в моментите на кризи и трусове.

Докладът на икономистите разкрива още, че Пловдив не е сред градовете, радващи се на прилив на инвестиции и европейски средства.

„Нямаме откровен отговор на този въпрос – за България знаем, че това се дължи на неефективна правосъдна система, корупция и бюрокрация. Отнасят ли се обаче тези фактори за Пловдив, или не? Отговорът на анализа трябва да даде решение на проблема“, посочи Петков. 

Друг проблем икономистите виждат и в раздутата администрация – в Пловдив има 9611 служители, зависещи от Общината, която на практика се явява най-големият работодател. Въпросът за ефективността на администрацията е сериозен, посочват от Съюза на икономистите. По този проблем трябва обаче тепърва да се прави анализ колко пловдивчани обслужва един служител и колко души обслужвани граждани се падат на един зает.

За да се избегне задълбочаване на кризата, икономистите препоръчаха съкращаване на административния апарат с 1/4, публично обсъждане на стратегия за Пловдив и региона до 2012 година, подробен анализ на общинския бюджет от началото на кризата до 2020 година, както и създаване на икономически съвет към Общината.

„Това е необходимо, тъй като Пловдив се изправя пред свръхзадлъжнялост, най-голямата тежест от която ще се усети през 2017-2018 година“, посочи Петков и посъветва Градът под тепетата да вземе пример от Бургас, оформил се като модел на голяма община, различна от Софийската.

***
Допълнителни информации за пресконференцията може да се намерят на следните линкове:

02 aприл 2015г.
МАРИЦА
 http://www.marica.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D…
%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news388457.html

 http://www.marica.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D1%82%D…

ДАРИК
 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1415060

Експертни мнения

Бедността в България

20 мар. , 2015  

     В настоящето изследване е направен опит да се определи и обхванат  основни причини за значително по-високото равнище бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас в сравнение със средното им равнище за  страните – членки на ЕС. То няма претенции за изчерпателност и безспорност. Целта е да се заостри вниманието на българските политици, евродепутати и обществеността  върху този изключително остър и актуален за нашата страна проблем, както и да се предложат обосновани насоки и мерки за неговото ускорено ограничаване.

            Бедността и борбата с бедността и социалното изключване е актуален проблем не само за България, но за света , Европа и ЕС като цяло. Свидетелства за това са многобройни. В рамките на ЕС  ги откриваме  в   Стратегията „ Европа 2020”, в която борбата с бедността, социалното изключване и подобряване на условията на живот  е определена като една от най-важните  цели на ЕК през настоящето десетилетие;  както и  в решението на ЕК от преди няколко години , с което  2010 г. бе обявена като година за  борба с бедността в ЕС и  Европа  като цяло.

Димитър Нинов

 

Изтегли цялата статия: Бедността в България.docx

Предстоящи събития

Дванадесети национален конкурс “Млад икономист-2016 г.“ на тема „Моята бизнес идея“

12 мар. , 2015  

 

ФНТС И СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Дванадесети национален конкурс “Млад икономист-2016 г.“

на тема „Моята бизнес идея“

/Анотация/

     Уважаеми участници,

         Целта на конкурса Млад икономист-2016г., провеждан под надслова „Младите за силна икономика“ е да се провокира иновативното мислене на младите хора и да ги насочи за формиране и осмисляне на работеща идея, която в бъдеще може да прерасне в успешен бизнес. Предлагаме вашата идея да бъде развита и представена за участие в конкурса във формат от две части.

 

         Първата част би трябвало да включва кратко описание на съдържанието на бизнес идеята. Необходимо е да се има предвид, че под бизнес-идея следва да се разбира осъществяването на самостоятелна икономическа дейност, целяща производството и реализацията на определени материални стоки или услуги. Дефинитивно това изисква да се представи информация за: автора/екипа/, който ще реализира бизнес идеята – експерт на свободна практика (самонаето лице), или едноличен търговец, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или друг вид икономически оператор. Например, ако бизнес-идеята е създаване на ферма за отглеждане на животни, тя може да се реализира и от отделен селскостопански производител, ако целта е производство на стоки – аграрни, като кисело мляко, кашкавал, колбаси или промишлени стоки, като определен тип превозни средства, стоки за бита или спортни уреди, то това е по-добре да става чрез обединяване на усилията на няколко инвеститора в съответното дружество. Участникът в конкурса не е длъжен да произвежда задължително материални стоки. Съвременната икономика включва и интензивното развитие на сектора на услугите, така че той може да предпочете да създаде предприятие за куриерски услуги или да управлява свой ресторант, магазин, кафе-бар, някакъв друг модерен тип заведение за обществено хранене или семеен хотел за селски туризъм, транспортна, консултантска или туроператорска фирма, детска градина, частно училище и др.

         Важно е в тази част на разработката да се посочат основанията за избора на икономическата дейност – целевия пазар и потребителите на конкретните стоки и услуги с техните конкурентни предимства в сравнение с други подобни стоки услуги, както и конкурентните предимства, с които младият човек/екипа притежава, или възнамерява да ползва към момента, в който ще стартира реализацията на бизнес идеята. Такива могат да бъдат образованието и допълнителната квалификация, наличната инфраструктура в района на производството и реализацията, семейните и местните традиции, географските дадености, насърчителните мерки от страна на държавата или на Европейския съюз, използването на финансиране от еврофондове и др. Необходимо е да се обясни и мотивацията на участника да се занимава с избрания вид бизнес. Тя може да е свързана с подбуди от социално патриотично или екологично естество, със стремеж към лично усъвършенстване и самореализация, желание за създаване на по-добри условия за живот на възрастни хора и лица в неравностойно положение, опазването на околната среда, развитие на биоразнообразието и др.

         Във втората, по-разширена част на разработката могат детайлизирано да се развият основните моменти в реализацията на бизнес идеята, като се акцентира на маркетинговия анализ за обосновка на финансовите разчети, подкрепящи реализирането на бизнес идеята /като инвестиции, възвръщаемост, осигуряване на финансиране и др./. Съществено предимство за разработката би била аргументираната защита на иновативните /оригиналните/ моменти в бизнес-идеята, т.е. на това, което ще създаде съществени допълнителни конкурентни предимства на съответния пазар. Иновацията може да е: продуктова – придаваща нова и специфична особеност на продукта или на услугата, които ще се предлагат на пазара; да е свързана с качеството на персонала и организацията на работата във фирмата; с начина, по-който се предвижда да се осъществи предлагането на пазара (маркетинга) на продуктите и услугите; с вида на рекламата, използването на електронната търговия при условията на съвременните информационни технологии.

         Съществено значение за успешното представяне на автора има и обосноваването на устойчивостта на предлаганата икономическа дейност. Известно е, че една бизнес-идея е икономически устойчива, когато е рентабилна, т.е. когато доходът, формиран от реализацията на произвежданите стоки и услуги, надхвърля първоначалните инвестициите и текущите разходи, свързани с амортизацията на машините и софтуера, осигуряването на материали и консумативи, както и с изплащането на работни заплати и поемането на съпътстващите социални разходи. При обосноваването на устойчивостта на бизнес дейността не бива да се игнорират и екологичните аспекти – разход на енергия, емисии на парникови газове и др. Важно е да се отчитат разходите за данъци и осигурителни вноски, за придобиването на различните видове разрешения (лицензи), за допълнителна квалификация и обучение на персонала, както и за други социални програми. В тази част могат да се представят и някои хипотетични показатели /вкл. и финансови/ за крайните икономически изгоди.

От участниците в конкурса, които са ученици, се очаква следването на един по-описателен подход при анализа и представянето на бизнес идеята, съобразно изучавания учебен материал, нивото на подготовка и обучение в средното училище.

От останалите участници се очаква и използването на някои общоприети методики на финансовия анализ, като определяне на размера на първоначалната инвестиция, производствена себестойност, съставянето на прогноза за паричните потоци и за баланса и др. Най-важното е избора на самата бизнес-идея, затова оценката е комплексна и при класирането се взема предвид представянето на участника по всички предварително обявени от организаторите качествени критерии.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2016г.”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, успешна творческа работа в търсенето, избора, разработването и обосноваването на резултатите от реализацията своята пазарно ориентирана бизнес идея!

                                                                         Организационен комитет

                                                                         на конкурса „Млад икономист-2016”

София, февруари 2016г.