Икономически форум

Проф. Андрей Захариев: Дефлацията е шанс за бърза позитивна корекция в цената на труда в България

9 мар. , 2015  

 

 В първи прочит новината, че за пореден месец българската икономика е в дефлация и през януари на годишна база отчитаме дефлация на минус 1 %, звучи тревожно. В същото време експертният отчет на тези макрофинансови данни ни позволява да обявим, че дефлацията е шанс за бърза, ефективна корекция на цената на труда в България. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Велико Търново икономистът професор Андрей Захариев. Той обясни, че не само България, но и други европейски страни, по отчетни данни за декември 2014 година и януари 2015 година, са отчели отрицателна инфлация или така наречената дефлация.

България е сред лидерите с минус 1, 6 % , придружена от Гърция с минус 1, 4 %, а и като цяло еврозоната, която е гръбнакът на цялата европейска икономика, за януари месец отчита минус 0, 6%. „ Ако се направи паралел с друг период от историята на Европейския съюз, това е към 2008- 2009 година, когато ударът на световната финансова криза, доведе до подобен отчетен ефект, на ниво индекс на потребителските цени. В момента кризата, като че ли е в миналото и ние трябва да разчетем добре, на национално ниво, какво може да се направи. Истината е, че и в по- ранните анализи, беше прогнозитано, че по- ниските цени на горивата, които са компонента в ценообразуването в редица други сектори, включително и сектора на услугите, могат да доведат до един ефект на доминото в понижение на цените при основни стоки и услуги”, каза професор Захариев. Той обясни, че анализите, които са обявени от Националния статистически институт, потвърждават точно това. Лидер е именно сектор транспорт, където намаляването се измерва с минус 6, 7 %, следван от компонента на потребителската група за облекло и обувки с 2, 9%. Това е на месечна база януари 2015 година, спрямо декември 2014 година. „ В същото време, какво представлява брутната добавена стойност, която създава всеки бизнес в България. Тази брутна добавена стойност има своите регламентирани и разписани четири компонента. Една от тях е стойността на покупките, които в монета на практика са дефлационно редуцирани надолу. Останалите три компонента са цената на капитала, парите, печалбите на собствениците и заемния капитал, лихвите към банките. Данъците и осигуровките, които като цяло остават на нивото си от миналата година и най- важният компонент- цената на труда. Именно тук е резервът и ролята на нашите синдикати и правителството, в рамките на тристранния формат за национално партньорство и дебат, заедно с работодателите, да отстоят воденето на едно бързо, агресивно и настигащо нивата в ЕС за цената на труда. Да, България от 1 януари има промяна в минималната работна заплата, но да си мислим, че само ние сме открили топлата вода, очевидно не е така”, обясни икономистът. Данните сочат, че от 1 януари съседна Румъния променя в реално изражение, цената на минималната работна заплата с 13, 1% нагоре. На следващо място поставяме Латвия с плюс 11, 7%, Естония плюс 9, 4%, Чехия плюс 7, 8% промяна в цената на труда като минимално отражение, при това отчетено с ефекта на инфлацията. Продължаваме със Словакия плюс 7, 7% и една тогава идва България с плюс 7, 6% реална корекция, която се дължи на номиналната промяна от 5, 9% на нашата заплата минимално 340 стана 360 лева и минус 1, 6% дефлация, което прави комулативно плюс 7, 6%. „ Ще направя един паралел с нашата северна съседка, стана център на ЕС, тъй като южната ни съседка Гърция, определено не е за пример в момента. Когато влязохме в ЕС, заедно с Румъния, ние бяхме абсолютно с еднакви показатели от гледна точка цената на труда и средни доходи на глава от населението, спрямо това, което ЕС като наш общ дом, имахме като отчетни данни. България към 2006 година беше с доходи от глава на населението с по 37% спрямо средното за ЕС, а Румъния с 38%. Към днешна дата нещата са крайно разочароващи. Сега България е последна с 45 % спрямо средното ниво. Имаме едно увеличение от 8%, но Румъния вече е на позиция от 55 %. Вярно те са предпоследни, но ни водят с 10 % пункта, което за България от 45% спрямо средното, означава, че получават доходи и имат покупателна способност с цели 18% от нас българите. Какво правихме ние в България, българските политици и бизнес, българските синдикати, за да позволим една държава, с която имахме равен старт в ЕС, да ни изпревари, от г;една точка на парите в джоба ни с такива категорични темпове и отчетни данни”, обясни още професор Захариев.

Приложение:

BridgeSvishtovZimnicea-2013.docx

Академични форуми

Публична лекция на Пламен Димитров – Президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)

4 мар. , 2015  

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Пламен Димитров  изнесе публична лекция пред академичната общност на Европейския колеж по икономика и управление на 4-ти март от 11:00 часа в сградата на висшето училище в София.

Темата на лекцията е „Идва ли краят на политиката на бюджетните ограничения? (Изводи за България от годишната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон)“.


Проявата е организирана от Съюза на икономистите в България и Европейския колеж по икономика и управление.

Приложение: Презентация

новини и събития

In Memoriam

3 мар. , 2015  

Вчера научихме тъжна вест. проф. д-р Чавдар Николов  ни напусна завинаги.

 

Отиде си един достоен българин, искрен приятел и ерудиран учен.

 

Проф. Чавдар Николов отдаде целия си професионален живот на икономическата наука и университетско то образование.Изявяваше се като автор с оригинално мислене. Отстояване с убеденост своите виждания и не се примиряваш е с псевдонаучни то говорене.  Възпита стотици студенти и остави дълбока следа в школата на достоверните икономисти.

 

Ще го запомним като прекрасен човек и отзивчив колега!

 

Вечна му памет на профила. Опелото е утре в 12 ч. в подуенската църква!

 

От У .С на Съюз на икономистите в България

Икономика за всички

Дефлацията: Икономически и социални измерения

23 фев. , 2015  

СИБ, КНСБ И ФНТС  

 Експертен форум 

ДЕФЛАЦИЯТА: ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

2 февруари 2015 г., 10.00 ч., в София, пл. „Македония” 1,  КНСБ, 11ет.

П Р О Г Р А М А 

10.00-10.50 ч.Откриване: Пламен Димитров, Президент на КНСБ

Встъпления на поканените лектори от чужбина

Роналд Янсен, ETUI, Брюксел,

Сусуму Уеда, Charge D’ Affaires, посолство на Япония  в  София;

Въпроси и отговори

10.50-12.10 ч. Първи панел: Дефлацията в ЕС и България: макроикономически измерения

Модератор: проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ;

Поканени панелисти:  Проф. Боян Дуранкев, Проф. Гарабед Минасян , Доц. д-р Димитър Стефанов;

Дискусия

12.10-13.30 ч. Втори панел: Дефлация, безработица, доходи, потребление: варианти на алтернативни политики за България

Модератор: д-р Любен Томев, директор ИССИ на КНСБ

Поканени панелисти:  Проф. Иван Ангелов, Проф. Духомир Минев, Мика Зайкова – финансов експерт;

Дискусия

13.30 ч.  Брифинг за медиите

Книги и автори

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СИБ ЧЕСТИТИ НА ВАС И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИТЕ ПРАЗНИЦИ

24 дек. , 2014  

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ  ЧЕСТИТИ НА ВАС И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИТЕ ПРАЗНИЦИ
С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ, ДОБРОТА И СОЛИДАРНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНО И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ, НОВИ НАДЕЖДИ И СМЕЛИ МЕЧТИ!

 ЗАЕДНО ЗА ПО-СИЛНА И СТАБИЛНА ИКОНОМИКА!

ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СИБ

Предстоящи събития

Конкурс за есе на тема: „КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ – ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ“

24 дек. , 2014  

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ – ЕВРОПЕЙСКИ

И НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ“

А н о т а ц и я: Проблематиката за корпоративната социална отговорност /КСО/ е

изключително актуална през последните години. Създаваният чрез нея „нов социален

диалог” между компаниите и различни контрагенти, свързани с тяхната дейност

– общество, инвеститори, банки, работодатели, синдикати и други заинтересовани

страни, е важна предпоставка за ефективното функциониране и интернационализиране

на икономиката.

Корпоративната социална отговорност е пресечна точка на изключително

важни проблеми на социално-икономическото развитие:

– „Устойчив и отговорен бизнес” в контекста на изследването на предприятията и

индустрията като цяло;

– „Бизнесът и правата на човека”, както и „оповестяването на социално-отговорни

инициативи”, в контекста на „качествено новата заетост” и социалното включване;

– Социални бизнес инициативи, социално предприемачество и социални

предприятия;

– Национални политики по Корпоративна социална отговорност;

– КСО – принос за смекчаване на социалните последици от икономическата криза;

– Взаимовръзки между КСО и конкурентоспособността на фирмено и национално

Всички посочени аспекти на КСО имат не само национална, но и европейска

значимост в условията на интегриране на българските фирми в единния европейски

Според дефиницията на Европейската комисия, КСО е „ концепция, при която

компаниите на доброволна воля интегрират дейности по опазване на околната среда и

социални инициативи в своите бизнес-стратегии и във взаимодействие със всички

заинтересовани страни”. / European Commission, Green Paper,2001/.

През 2011г. в Обновената стратегия за КСО 2011-2014г. изрично се подчертава

необходимостта от повишаване на социалната отговорност на предприятията и

засилване на тяхното „влияние върху обществото” /Нова стратегия за КСО, Европейска

комисия/. Именно многопосочното влияние върху обществото и икономиката става

център на концепцията за корпоративна социална отговорност.

Като основни акценти на КСО са поставени принципите за транспарентност /

прозрачност, публичност/, отчетност и отговорно поведение.

В това отношение европейските компании, вкл. и българските са изправени пред

множество предизвикателства:

– пълното интегриране на социалните и екологичните аспекти във фирмените

бизнес-стратегии;

– съблюдаването на основните стандарти и етиката в областта на трудовите

правоотношения и управлението на човешките ресурси;

– подкрепа и насърчаване изпълнението на националната стратегия за КСО.

В оценките за напредък е заложен плах оптимизъм, основан на няколко

– нарастване броя на европейските компании, приели като норма на поведение

десетте принципа на Глобалния договор на ООН от 600 /2006 г./ на 1900 / 2011 г./;

– увеличаване числеността на компаниите в ЕС, които публикуват доклади за

устойчивост, съгласно Глобалната инициатива за отчетност от 270 през 2006г. на 850

– 33% oт европейските компании прилагат стандартите на ОИСР за

транснационалните компании или „ИСО-26 000”.

При дефинирането на националната Стратегия за КСО следва да се съблюдава

новата дефиниция на „ИСО-26 000”: „ Социалната отговорност е отговорността на

организацията за въздействие на нейните решения и дейности върху обществото и

околната среда чрез прозрачно и етично поведение, така че да съдейства за устойчивото

развитие, да отчита очакванията на заинтересованите страни, да бъде в съответствие

със законодателството и международните норми на поведение, да бъде интегрирана в

цялата организация и прилагана във взаимоотношенията й”.

Дефиницията на ИСО акцентира върху социалната отговорност като инструмент

за постигане на устойчиво развитие. Социалната отговорност в контекста на „ИСО-

26 000” е адресирана към широк кръг организации и има широк обхват, включвайки

частния сектор, държавни институции и неправителствния сектор.

Конкурентните предимства и ефекти от прилагането на корпоративната социална

отговорност се проявяват в следните няколко направления:

– повишаване на репутацията и утвърждаване на добрия имидж на социално

отговорните компании;

– утвърждаване на нов тип организационно поведение, бизнес етика и култура;

– лоялност към персонала и задържане на качествените човешки ресурси в

организацията;

– повишаване на оценките на клиенти, доставчици, местната общност и

инвеститорите;

– успешно прилагане механизма на публично-частното партньорство в интерес

на обществото, в контекста на “зелените” обществени поръчки;

– повишаване публичността на нефинансовата информация.

Участниците в конкурса „Млад икономист” могат да се насочат към разработване

на теми, свързани с изследването както на теоретико-методологическите аспекти

на КСО, респ. същността и еволюцията на концепциите, моделите и основните

технологии и инструменти по прилагането на КСО, така и целевите направления,

националните и европейските бизнес-практики. Препоръчително е представянето на

резултати от социологически изследвания и емпирична информация. Могат да бъдат

анализирани отделни фирми или отрасли /сектори на икономиката/. Препоръчително

е проучванията на авторите да се фокусират върху конкретни теми, свързани със

социално отговорното управление, социално отговорния маркетинг, устойчивото

развитие, дарителството и др. Могат да бъдат анализиране и оценени отделни примери,

инициативи и насоки на корпоративна социална отговорност, регламенти и добри

практики в полза на обществото.

Препоръчителните акценти в избора и разработването на теми за участие в

конкурса могат да бъдат;

1. Европейската политика и обновената стратегия за корпоративна социална

отговорност.

2. Еволюцията в концепциите за корпоративна социална отговорност.

3. Корпоративната социална отговорност – път към устойчивото развитие.

4. Корпоративната социална отговорност – източник на национална и фирмена

конкурентоспособност.

5. Корпоративната социална отговорност като източник на нова заетост: български

опит и европейски практики.

6. Публична политика на корпоративна социална отговорност в България.

7. Корпоративната социална отговорност – договор /споразумение за действия/

между социалните партньори.

8. Корпоративна социална отговорност в неправителствения сектор.

9. Изследване на модели на корпоративна социална отговорност.

10.Корпоративната социална отговорност в контекста на корпоративното

управление.

11. Корпоративната социална отговорност и социалния диалог в Р. България.

12. Бизнес – мрежи за корпоративна социална отговорност.

13. Изследване на добри практики на социално отговорни фирми.

14.Нефинансова отчетност и социален одит. Измерване на резултатите от КСО:

показатели и модели.

15. Социалното предприемачество в България и европейският опит.

16.Социални предприятия в България и изследване на международните добри

практики.

17. Корпоративната социална отговорност и схемите за управление на околната среда.

18.Корпоративната социална отговорност и дарителството /спонсорството/ –

теоретични аспекти и изследване на фирмен опит.

19.Корпоративна социална отговорност, етично поведение, антикорупционна

политика и информация на българските организации.

20.Насоки за повишаване на корпоративната социална отговорност: с поглед в

бъдещето.

21.Проблеми на разкриването на информация и прозрачността на корпоративното

управление.

22.Проблеми на обучението и насърчаването на професионалната подготовка по

корпоративна социална отговорност

23. Социално отговорен маркетинг – бренд, търговска марка, етикет и др.

Забележка: Темите са примерни /не задължителни/ и представени в помощ за

предметната ориентация на участниците в конкурса!

Ключови думи: глобализация, заинтересовани страни, корпоративна социална

отговорност, публични политики, инструменти за публична политика, концепции,

стратегии, корпоративно управление, бизнес организации, бизнес практики,

стандарти, регламенти, сертификация, устойчиво развитие, социално отговорни

инициативи, корпоративен административен кодекс, корпоративна култура, социално

предприемачество, социални предприятия, индикатори на КСО, социален диалог,

модели на КСО, корпоративни социални практики, разкриване на информация.

Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2015г.”,

провеждан под надслова „Гласът на младите за силна икономика!”

пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади

специалисти и предприемачи, успешна творческа работа в търсенето на нови

решения в областта на социално отговорното, иновативно корпоративно

управление на бъдещето!

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

зам. председател на УС на СИБ,

координатор на конкурса „Млад икономист-2015”

Предстоящи събития

МЛАД ИКОНОМИСТ – 2015г. „ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

24 дек. , 2014  

Крайният срок за конкурса млад икономист се удължава до 11 Май включително. 

Управителният съвет на Съюз на икономистите обявява конкурс 

 

МЛАД ИКОНОМИСТ – 2015г. „ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема:

„Корпоративна социална отговорност – европейски и

национални практики“

Генерален спонсор и съорганизатор на конкурса е Икономически университет – гр. Варна

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

• Докладите трябва да бъдат написани на български език;

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

• В текста да не се посочва името на автора;

• Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:

    o име, презиме и фамилия;

    o адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;

    o име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

• Разработките се представят до 07 май 2015г. на адрес: Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” No108, Съюз на икономистите в

България, За конкурса „Млад икономист-2015г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;

e-mai:linfo@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място вчетирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

• Церемонията по тържественото награждаване на участниците вконкурса „Млад икономист 2015г.” ще се състои на 11 юни 2015г., Ден на икономиста, в гр. София, зала 4, Национален дом на науката на техниката, ул. „Г.С.Раковски” 108.

• Неполучените на 11.06.2015г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,

координатор на конкурса „Млад икономист 2015”

София, 22.12. 2014г.

 

П Р А В И Л А

ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РАЗРАБОТКИТЕ,

ПРЕДСТАВЕНИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ

в конкурса

„МЛАД ИКОНОМИСТ – 2015г.”

на тема:

„Корпоративна социална отговорност – европейски и

национални практики“

1. Представените за конкурса разработки се оценяват от комисия в състав от двама независими рецензенти. Всеки рецензент самостоятелно поставя своите оценки по показателите, посочени в т. 2., след което двамата рецензенти представят съгласувано една обща оценка.

2.Оценяването на конкурсните разработки се извършва по пет 

а) Съдържателност                                        от 0 до 10 точки

б) Научен подход и информираност            от 0 до 10 точки

в) Оригиналност                                            от 0 до 10 точки

г) Стил/изложение                                         от 0 до 10 точки

д) Практическа приложимост                      от 0 до 10 точки

от 0 до 10 точки

3. До класиране за награди се допускат участници, разработките на които са получили най-малко 30 точки по всички показатели, в съответствие със съгласуваната обща оценка на рецензентите.

4. На рецензентите се изпращат за оценяване получените разработки без имената на авторите за да се съблюдава анонимността.

5. Крайното класиране за обявените награди се извършва според броя на общо получените точки, при спазване на изискванията на т. 3-та.

Организационен комитет

Експертни мнения

Проф. Кръстьо Петков: Дълговото бреме нараства лавинообразно! Докога?

15 дек. , 2014  

Финансовата статистика измерва безпристрастно безпрецедентното нарастване:

-за по-малко от година /декември 2013 – октомври 2014 г./ външният дълг се увеличи с 1,5 милиарда евро, т.е. с над 30%;

-през последното тримесечие на т.г. с актуализацията на бюджета към външните задължения бяха прибавени нови 2,2 милиарда евро;

-приетият на първо четене „Бюджет – 2015“ предвижда над 4 милиарда евро нов дълг, като нетното увеличение ще е 2 милиарда евро.

Резултатът от тези главоломни скокове е ясен:

България отпадна от групата на страните в ЕС с най-нисък външен дълг.

 

Вече сме рекордьор по темпове на неговото нарастване – позиция, към която упорито се стремим още през 2011 г. Преломът настъпи при управлението на кабинета „Орешарски“, който заложи на вътрешното кредитиране. После станахме свидетели на истински бум на дълговата тежест, подготвен от служебното правителство с премиер Георги Близнашки и реализиран още през първите седмици от мандата на сегашната „голяма“ коалиция.

Парадоксалното в случая е, че и двете правителства – на Орешарски и Борисов – се кълняха в монетарната догма, която повелява: „колкото е по-нисък външният дълг, толкова по-стабилни ще са публичните финанси!“; и въпреки това отпуснаха края на строгия контрол върху вземането на заеми и емисията на облигации. В движение се смениха и философията, и оперативната практика за управление на държавния дълг, без да е налице нова, официално одобрена от НС стратегия.

Нещо повече, прилага се нов модел за генериране на външен дълг, чиито компоненти са: 1. политическа поръчка /от управляващото мнозинство/; 2. изпълнение на поръчката от МФ при разработване на поредния нов бюджет или актуализация на заварения; 3. формално одобрение от парламента – без дискусии и без промени в заложените параметри.

Точно по тази схема се случи въпросният бум: още през лятото на 2014 г. предизвестените победители в извънредните избори от ГЕРБ шумно поискаха да се вземе масиран заем от 6 милиарда лева, за да се предотврати „фалит на държавата“. Да припомня – малко преди този момент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов размаха пръст към управляващите да не вземат външен заем, защото щели да го откраднат! Към искането за ревизия на бюджета и спешен заем се присъедини и президентът Плевнелиев, който поръча на служебния кабинет да подготви проект, строго съобразен с политическата поръчка от ГЕРБ. Заръката беше изпълнена от апарата на МФ, а новият парламент скорострелно одобри актуализирания бюджет с щедро допълнително/външно финансиране от 4,5 милиарда лева. Още по-голяма щедрост прояви законодателният орган, когато одобри бюджета за следващата година с незапомнено висок таван на външния дълг от 8,1 милиарда лева.

Всичко това се случва без съпътстваща, подробна и аргументирана обосновка защо се налага да се вземат за кратки срокове външни ресурси , измерени с астрономически суми. Вярно е, че се посочват направленията на допълнителните харчове: за рефинансиране на дефицита; запълване на финансовата дупка, отворена от аферата „КТБ“. Но изброените направления не са заместители на икономическите разчети. Въпреки липсата на прозрачна статистика, независими експерти изчислиха, че по трите направления за 2014 г. ще се похарчат не повече от 2,5 милиарда лева, а през 2015 г. – около 4-4,5 милиарда лева.

Къде ще отидат останалите пари?

Става дума за колосални суми – общо над 4 милиарда лева? Тук се крие голямата загадка на поръчковия срив в публичните финанси на България, който изживяваме през последните две години. Народното събрание не получи /и не поиска/ да узнае истината, както се полага по конституция – всяка година да изслушва подробен отчет от правителството за всички харчове на държавата. При това положение гласоподавателите и данъкоплатците са обречени да живеят на тъмно. Докато един ден, след години, те и техните деца не започната да изплащат непосилните задължения. С цената на нов спад в доходите и жизненото равнище.

Логиката и хронологията на дълговата спирала са известни и винаги се повтарят: решенията вземат едни – потърпевшите са други; взелите прекомерни и неефективни заеми правителства не са пряко отговорни пред бъдещите поколения /сметка може да им потърсят избирателите, но те са лишени от властови инструменти за това/.Справка – предстоящото плащане по дълга „Велчев“, което ще се извърши на 15 януари 2015 г. Падежирането настъпи 13 години след като царският финансов министър реализира заем , за който вещи финансисти твърдяха, че е нанесъл щети на държавата и е донесъл полза на частни и корпоративни субекти за над 1,2 милиарда долара /ако не ме подвежда паметта, един от оценителите на щетите беше Пламен Орешарски/. Така, обслужвайки задълженията по аферата с царския заем, българите днес ще трябва да се бръкнат в джобовете си и да платят милиарди левове. Парите са налични във фискалния резерв, но ще отидат не за доходи и потребление, а за компенсации по една финансова авантюра. Никой по никаква процедура може да потърси сметка на нейните политически бащи и оперативни изпълнители.

Съгласно установената практика през последното десетилетие, доразвита при финансовия „стратег“ Дянков, единствено министър-председателят и финансовият министър знаят в подробности какво е предназначението на бюджетния свръхресурс, който беше спешно осигурен през периода ноември – декември 2014 г. Единствената информация, която проникна в медийното пространство за този „кух“ обем е, че се формира буфер от 900 милиона лева – за да се посрещнат евентуални изненади, главно в банковия сектор. Нови изненади засега, слава Богу, няма /като изключим спасителните инжекции, които периодично получава още една българска банка – преди и след фалита на КТБ/.

И така, търсят се следите на 4 милиарда лева, които ще се през следващите 13 месеца харчат по усмотрение на премиера и финансовия министър. Има ли кой да ги проследи? Уви – не! Дори и вездесъщата Европейска комисия, както и ЕЦБ не извършват подобен контрол. Брюксел се тревожи единствено от това, да не се пренебрегват трите критерия: а/ външният дълг да не надвишава 60% от БВП; б/ дефицитът да е под 3%; в/ инфлацията да не надминава 2%.Формално погледнато, България ще се помести в зададената рамка: според МФ външният дълг през 2015 г. ще е малко под 30% от БВП; свръхдефицитът от 3,7%, допуснат през 2014 г., ще бъде свален под 3%; що се отнася до инфлацията, ние вече преминахме в другата група европейски икономики – тези с отрицателна инфлация. За 2014 г. тя се очаква да е 1,5%!

Повод за радост няма: дефлацията е по-опасна от високата инфлация. Тази констатация ни изправя пред трудния въпрос:

Докога ще се развърта дълговата спирала в България?

Елементарният политически отговор е: докато са на власт тези, които натовариха държавата и данъкоплатците с непосилното дългово бреме. Опасявам се обаче, че и следващите управляващи ще бъдат принудени да следват същия курс, ако продължават да подценяват най-съществената причина, която ни доведе до тотално безпаричие и постави националната икономика , образно казано, на трупчета. Тази причина се нарича „дефлация“.

Дефлационната опасност беше предизвестена от момента, в който България реши да следва препоръчаната от неолиберална Европа антикризисна стратегия и нейната „универсална“ рецепта: суровите бюджетни ограничения. Така се наредихме в първите редици на остеритианците в света, но и отворихме вратата към зоните, в които се извършва мумификация на реалната икономика. Днес, 6 години след началото на кризата, кредитите и паричните ресурси са кът, цените падат, бизнесът свива инвестиционната активност, банките блокират кредитната си дейност, фалитите и високата безработица са всекидневие, потреблението вече не е източник на икономическа динамика. Утехата е, че растат спестяванията, но какво от това.

Настъпва продължителен период на депресия, която не без основание наричат братовчедка на дефлацията. Комбинацията между двете може да има смъртоносен ефект. При това положение следва ли да ни учудва фактът, че българските правителства трескаво търсят пари на външните пазари.

Едва ли има специалист, който да се ангажира с точна прогноза кога ще спре да се развива дълговата спирала. Това, което може да се препоръча на базата на опита на други държави, противодействащи успешно на дефлационната криза е:

Първо, използване на дълговите инструменти, но с друго основно предназначение: за преструктуриране на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност. Ресурс има – при положение, че българското правителство пренасочи „изгубените“ 4 милиарда лева „излишен“ заем към реалния сектор, главно към СМП;

Второ, инвестиции – трикратно по-големи от предвидените – в устойчиви работни места и преквалификацията на сегашното и идващото поколение работници. Да уточним – не субсидирана – временна/сезонна – а устойчива заетост по търсени професии. Потенциалът в това направление днес надхвърля 100 000 работни места. Ресурсът може да дойде както от външния заем, така и от преструктуриране на разходите в рамките на бюджета.

Трето, промяна в данъчната система: от плосък данък към умерено прогресивен, което ще раздвижи потреблението. Следващата финансова година е пропусната за подобен завой, но след година и този инструмент може да влезе в употреба.

Не се ли предприемат тези и други подобни промени във финансово-икономическата стратегия, възелът се заплита и прогнозите за времето, което ще е необходимо за връщане към политиката на нисък външен дълг придобиват друг смисъл. Не въпросът „Докога ще расте дълговата тежест“, а „Кога и как ще размразим мумифицираната икономика“ излиза на преден план. Не виждам някой сред днешните управляващи да е готов да посрещне подобно предизвикателство. Затова вървят по линията на най-лекото съпротивление и трупат дълг върху дълг… /БГНЕС