Съюз на икономистите в България

     В настоящето изследване е направен опит да се определи и обхванат  основни причини за значително по-високото равнище бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас в сравнение със средното им равнище за  страните – членки на ЕС. То няма претенции за изчерпателност и безспорност. Целта е да се заостри вниманието на българските политици, евродепутати и обществеността  върху този изключително остър и актуален за нашата страна проблем, както и да се предложат обосновани насоки и мерки за неговото ускорено ограничаване.

            Бедността и борбата с бедността и социалното изключване е актуален проблем не само за България, но за света , Европа и ЕС като цяло. Свидетелства за това са многобройни. В рамките на ЕС  ги откриваме  в   Стратегията „ Европа 2020”, в която борбата с бедността, социалното изключване и подобряване на условията на живот  е определена като една от най-важните  цели на ЕК през настоящето десетилетие;  както и  в решението на ЕК от преди няколко години , с което  2010 г. бе обявена като година за  борба с бедността в ЕС и  Европа  като цяло.

Димитър Нинов

Изтегли цялата статия: Бедността в България.docx

ФНТС И СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Дванадесети национален конкурс “Млад икономист-2016 г.“

на тема „Моята бизнес идея“

/Анотация/

     Уважаеми участници,

         Целта на конкурса Млад икономист-2016г., провеждан под надслова „Младите за силна икономика“ е да се провокира иновативното мислене на младите хора и да ги насочи за формиране и осмисляне на работеща идея, която в бъдеще може да прерасне в успешен бизнес. Предлагаме вашата идея да бъде развита и представена за участие в конкурса във формат от две части.

         Първата част би трябвало да включва кратко описание на съдържанието на бизнес идеята. Необходимо е да се има предвид, че под бизнес-идея следва да се разбира осъществяването на самостоятелна икономическа дейност, целяща производството и реализацията на определени материални стоки или услуги. Дефинитивно това изисква да се представи информация за: автора/екипа/, който ще реализира бизнес идеята – експерт на свободна практика (самонаето лице), или едноличен търговец, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или друг вид икономически оператор. Например, ако бизнес-идеята е създаване на ферма за отглеждане на животни, тя може да се реализира и от отделен селскостопански производител, ако целта е производство на стоки – аграрни, като кисело мляко, кашкавал, колбаси или промишлени стоки, като определен тип превозни средства, стоки за бита или спортни уреди, то това е по-добре да става чрез обединяване на усилията на няколко инвеститора в съответното дружество. Участникът в конкурса не е длъжен да произвежда задължително материални стоки. Съвременната икономика включва и интензивното развитие на сектора на услугите, така че той може да предпочете да създаде предприятие за куриерски услуги или да управлява свой ресторант, магазин, кафе-бар, някакъв друг модерен тип заведение за обществено хранене или семеен хотел за селски туризъм, транспортна, консултантска или туроператорска фирма, детска градина, частно училище и др.

         Важно е в тази част на разработката да се посочат основанията за избора на икономическата дейност – целевия пазар и потребителите на конкретните стоки и услуги с техните конкурентни предимства в сравнение с други подобни стоки услуги, както и конкурентните предимства, с които младият човек/екипа притежава, или възнамерява да ползва към момента, в който ще стартира реализацията на бизнес идеята. Такива могат да бъдат образованието и допълнителната квалификация, наличната инфраструктура в района на производството и реализацията, семейните и местните традиции, географските дадености, насърчителните мерки от страна на държавата или на Европейския съюз, използването на финансиране от еврофондове и др. Необходимо е да се обясни и мотивацията на участника да се занимава с избрания вид бизнес. Тя може да е свързана с подбуди от социално патриотично или екологично естество, със стремеж към лично усъвършенстване и самореализация, желание за създаване на по-добри условия за живот на възрастни хора и лица в неравностойно положение, опазването на околната среда, развитие на биоразнообразието и др.

         Във втората, по-разширена част на разработката могат детайлизирано да се развият основните моменти в реализацията на бизнес идеята, като се акцентира на маркетинговия анализ за обосновка на финансовите разчети, подкрепящи реализирането на бизнес идеята /като инвестиции, възвръщаемост, осигуряване на финансиране и др./. Съществено предимство за разработката би била аргументираната защита на иновативните /оригиналните/ моменти в бизнес-идеята, т.е. на това, което ще създаде съществени допълнителни конкурентни предимства на съответния пазар. Иновацията може да е: продуктова – придаваща нова и специфична особеност на продукта или на услугата, които ще се предлагат на пазара; да е свързана с качеството на персонала и организацията на работата във фирмата; с начина, по-който се предвижда да се осъществи предлагането на пазара (маркетинга) на продуктите и услугите; с вида на рекламата, използването на електронната търговия при условията на съвременните информационни технологии.

         Съществено значение за успешното представяне на автора има и обосноваването на устойчивостта на предлаганата икономическа дейност. Известно е, че една бизнес-идея е икономически устойчива, когато е рентабилна, т.е. когато доходът, формиран от реализацията на произвежданите стоки и услуги, надхвърля първоначалните инвестициите и текущите разходи, свързани с амортизацията на машините и софтуера, осигуряването на материали и консумативи, както и с изплащането на работни заплати и поемането на съпътстващите социални разходи. При обосноваването на устойчивостта на бизнес дейността не бива да се игнорират и екологичните аспекти – разход на енергия, емисии на парникови газове и др. Важно е да се отчитат разходите за данъци и осигурителни вноски, за придобиването на различните видове разрешения (лицензи), за допълнителна квалификация и обучение на персонала, както и за други социални програми. В тази част могат да се представят и някои хипотетични показатели /вкл. и финансови/ за крайните икономически изгоди.

От участниците в конкурса, които са ученици, се очаква следването на един по-описателен подход при анализа и представянето на бизнес идеята, съобразно изучавания учебен материал, нивото на подготовка и обучение в средното училище.

От останалите участници се очаква и използването на някои общоприети методики на финансовия анализ, като определяне на размера на първоначалната инвестиция, производствена себестойност, съставянето на прогноза за паричните потоци и за баланса и др. Най-важното е избора на самата бизнес-идея, затова оценката е комплексна и при класирането се взема предвид представянето на участника по всички предварително обявени от организаторите качествени критерии.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2016г.”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, успешна творческа работа в търсенето, избора, разработването и обосноваването на резултатите от реализацията своята пазарно ориентирана бизнес идея!

                                                                         Организационен комитет

                                                                         на конкурса „Млад икономист-2016”

София, февруари 2016г.

 В първи прочит новината, че за пореден месец българската икономика е в дефлация и през януари на годишна база отчитаме дефлация на минус 1 %, звучи тревожно. В същото време експертният отчет на тези макрофинансови данни ни позволява да обявим, че дефлацията е шанс за бърза, ефективна корекция на цената на труда в България. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Велико Търново икономистът професор Андрей Захариев. Той обясни, че не само България, но и други европейски страни, по отчетни данни за декември 2014 година и януари 2015 година, са отчели отрицателна инфлация или така наречената дефлация.

България е сред лидерите с минус 1, 6 % , придружена от Гърция с минус 1, 4 %, а и като цяло еврозоната, която е гръбнакът на цялата европейска икономика, за януари месец отчита минус 0, 6%. „ Ако се направи паралел с друг период от историята на Европейския съюз, това е към 2008- 2009 година, когато ударът на световната финансова криза, доведе до подобен отчетен ефект, на ниво индекс на потребителските цени. В момента кризата, като че ли е в миналото и ние трябва да разчетем добре, на национално ниво, какво може да се направи. Истината е, че и в по- ранните анализи, беше прогнозитано, че по- ниските цени на горивата, които са компонента в ценообразуването в редица други сектори, включително и сектора на услугите, могат да доведат до един ефект на доминото в понижение на цените при основни стоки и услуги”, каза професор Захариев. Той обясни, че анализите, които са обявени от Националния статистически институт, потвърждават точно това. Лидер е именно сектор транспорт, където намаляването се измерва с минус 6, 7 %, следван от компонента на потребителската група за облекло и обувки с 2, 9%. Това е на месечна база януари 2015 година, спрямо декември 2014 година. „ В същото време, какво представлява брутната добавена стойност, която създава всеки бизнес в България. Тази брутна добавена стойност има своите регламентирани и разписани четири компонента. Една от тях е стойността на покупките, които в монета на практика са дефлационно редуцирани надолу. Останалите три компонента са цената на капитала, парите, печалбите на собствениците и заемния капитал, лихвите към банките. Данъците и осигуровките, които като цяло остават на нивото си от миналата година и най- важният компонент- цената на труда. Именно тук е резервът и ролята на нашите синдикати и правителството, в рамките на тристранния формат за национално партньорство и дебат, заедно с работодателите, да отстоят воденето на едно бързо, агресивно и настигащо нивата в ЕС за цената на труда. Да, България от 1 януари има промяна в минималната работна заплата, но да си мислим, че само ние сме открили топлата вода, очевидно не е така”, обясни икономистът. Данните сочат, че от 1 януари съседна Румъния променя в реално изражение, цената на минималната работна заплата с 13, 1% нагоре. На следващо място поставяме Латвия с плюс 11, 7%, Естония плюс 9, 4%, Чехия плюс 7, 8% промяна в цената на труда като минимално отражение, при това отчетено с ефекта на инфлацията. Продължаваме със Словакия плюс 7, 7% и една тогава идва България с плюс 7, 6% реална корекция, която се дължи на номиналната промяна от 5, 9% на нашата заплата минимално 340 стана 360 лева и минус 1, 6% дефлация, което прави комулативно плюс 7, 6%. „ Ще направя един паралел с нашата северна съседка, стана център на ЕС, тъй като южната ни съседка Гърция, определено не е за пример в момента. Когато влязохме в ЕС, заедно с Румъния, ние бяхме абсолютно с еднакви показатели от гледна точка цената на труда и средни доходи на глава от населението, спрямо това, което ЕС като наш общ дом, имахме като отчетни данни. България към 2006 година беше с доходи от глава на населението с по 37% спрямо средното за ЕС, а Румъния с 38%. Към днешна дата нещата са крайно разочароващи. Сега България е последна с 45 % спрямо средното ниво. Имаме едно увеличение от 8%, но Румъния вече е на позиция от 55 %. Вярно те са предпоследни, но ни водят с 10 % пункта, което за България от 45% спрямо средното, означава, че получават доходи и имат покупателна способност с цели 18% от нас българите. Какво правихме ние в България, българските политици и бизнес, българските синдикати, за да позволим една държава, с която имахме равен старт в ЕС, да ни изпревари, от г;една точка на парите в джоба ни с такива категорични темпове и отчетни данни”, обясни още професор Захариев.

Приложение:

BridgeSvishtovZimnicea-2013.docx

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Пламен Димитров  изнесе публична лекция пред академичната общност на Европейския колеж по икономика и управление на 4-ти март от 11:00 часа в сградата на висшето училище в София.

Темата на лекцията е „Идва ли краят на политиката на бюджетните ограничения? (Изводи за България от годишната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон)“.


Проявата е организирана от Съюза на икономистите в България и Европейския колеж по икономика и управление.

Приложение: Презентация

СИБ, КНСБ И ФНТС  

 Експертен форум 

ДЕФЛАЦИЯТА: ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

2 февруари 2015 г., 10.00 ч., в София, пл. „Македония” 1,  КНСБ, 11ет.

П Р О Г Р А М А 

10.00-10.50 ч.Откриване: Пламен Димитров, Президент на КНСБ

Встъпления на поканените лектори от чужбина

Роналд Янсен, ETUI, Брюксел,

Сусуму Уеда, Charge D’ Affaires, посолство на Япония  в  София;

Въпроси и отговори

10.50-12.10 ч. Първи панел: Дефлацията в ЕС и България: макроикономически измерения

Модератор: проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ;

Поканени панелисти:  Проф. Боян Дуранкев, Проф. Гарабед Минасян , Доц. д-р Димитър Стефанов;

Дискусия

12.10-13.30 ч. Втори панел: Дефлация, безработица, доходи, потребление: варианти на алтернативни политики за България

Модератор: д-р Любен Томев, директор ИССИ на КНСБ

Поканени панелисти:  Проф. Иван Ангелов, Проф. Духомир Минев, Мика Зайкова – финансов експерт;

Дискусия

13.30 ч.  Брифинг за медиите

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ  ЧЕСТИТИ НА ВАС И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИТЕ ПРАЗНИЦИ
С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ, ДОБРОТА И СОЛИДАРНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛНО И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ, НОВИ НАДЕЖДИ И СМЕЛИ МЕЧТИ!

 ЗАЕДНО ЗА ПО-СИЛНА И СТАБИЛНА ИКОНОМИКА!

ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СИБ

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ – ЕВРОПЕЙСКИ

И НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ“

А н о т а ц и я: Проблематиката за корпоративната социална отговорност /КСО/ е

изключително актуална през последните години. Създаваният чрез нея „нов социален

диалог” между компаниите и различни контрагенти, свързани с тяхната дейност

– общество, инвеститори, банки, работодатели, синдикати и други заинтересовани

страни, е важна предпоставка за ефективното функциониране и интернационализиране

на икономиката.

Корпоративната социална отговорност е пресечна точка на изключително

важни проблеми на социално-икономическото развитие:

– „Устойчив и отговорен бизнес” в контекста на изследването на предприятията и

индустрията като цяло;

– „Бизнесът и правата на човека”, както и „оповестяването на социално-отговорни

инициативи”, в контекста на „качествено новата заетост” и социалното включване;

– Социални бизнес инициативи, социално предприемачество и социални

предприятия;

– Национални политики по Корпоративна социална отговорност;

– КСО – принос за смекчаване на социалните последици от икономическата криза;

– Взаимовръзки между КСО и конкурентоспособността на фирмено и национално

Всички посочени аспекти на КСО имат не само национална, но и европейска

значимост в условията на интегриране на българските фирми в единния европейски

Според дефиницията на Европейската комисия, КСО е „ концепция, при която

компаниите на доброволна воля интегрират дейности по опазване на околната среда и

социални инициативи в своите бизнес-стратегии и във взаимодействие със всички

заинтересовани страни”. / European Commission, Green Paper,2001/.

През 2011г. в Обновената стратегия за КСО 2011-2014г. изрично се подчертава

необходимостта от повишаване на социалната отговорност на предприятията и

засилване на тяхното „влияние върху обществото” /Нова стратегия за КСО, Европейска

комисия/. Именно многопосочното влияние върху обществото и икономиката става

център на концепцията за корпоративна социална отговорност.

Като основни акценти на КСО са поставени принципите за транспарентност /

прозрачност, публичност/, отчетност и отговорно поведение.

В това отношение европейските компании, вкл. и българските са изправени пред

множество предизвикателства:

– пълното интегриране на социалните и екологичните аспекти във фирмените

бизнес-стратегии;

– съблюдаването на основните стандарти и етиката в областта на трудовите

правоотношения и управлението на човешките ресурси;

– подкрепа и насърчаване изпълнението на националната стратегия за КСО.

В оценките за напредък е заложен плах оптимизъм, основан на няколко

– нарастване броя на европейските компании, приели като норма на поведение

десетте принципа на Глобалния договор на ООН от 600 /2006 г./ на 1900 / 2011 г./;

– увеличаване числеността на компаниите в ЕС, които публикуват доклади за

устойчивост, съгласно Глобалната инициатива за отчетност от 270 през 2006г. на 850

– 33% oт европейските компании прилагат стандартите на ОИСР за

транснационалните компании или „ИСО-26 000”.

При дефинирането на националната Стратегия за КСО следва да се съблюдава

новата дефиниция на „ИСО-26 000”: „ Социалната отговорност е отговорността на

организацията за въздействие на нейните решения и дейности върху обществото и

околната среда чрез прозрачно и етично поведение, така че да съдейства за устойчивото

развитие, да отчита очакванията на заинтересованите страни, да бъде в съответствие

със законодателството и международните норми на поведение, да бъде интегрирана в

цялата организация и прилагана във взаимоотношенията й”.

Дефиницията на ИСО акцентира върху социалната отговорност като инструмент

за постигане на устойчиво развитие. Социалната отговорност в контекста на „ИСО-

26 000” е адресирана към широк кръг организации и има широк обхват, включвайки

частния сектор, държавни институции и неправителствния сектор.

Конкурентните предимства и ефекти от прилагането на корпоративната социална

отговорност се проявяват в следните няколко направления:

– повишаване на репутацията и утвърждаване на добрия имидж на социално

отговорните компании;

– утвърждаване на нов тип организационно поведение, бизнес етика и култура;

– лоялност към персонала и задържане на качествените човешки ресурси в

организацията;

– повишаване на оценките на клиенти, доставчици, местната общност и

инвеститорите;

– успешно прилагане механизма на публично-частното партньорство в интерес

на обществото, в контекста на “зелените” обществени поръчки;

– повишаване публичността на нефинансовата информация.

Участниците в конкурса „Млад икономист” могат да се насочат към разработване

на теми, свързани с изследването както на теоретико-методологическите аспекти

на КСО, респ. същността и еволюцията на концепциите, моделите и основните

технологии и инструменти по прилагането на КСО, така и целевите направления,

националните и европейските бизнес-практики. Препоръчително е представянето на

резултати от социологически изследвания и емпирична информация. Могат да бъдат

анализирани отделни фирми или отрасли /сектори на икономиката/. Препоръчително

е проучванията на авторите да се фокусират върху конкретни теми, свързани със

социално отговорното управление, социално отговорния маркетинг, устойчивото

развитие, дарителството и др. Могат да бъдат анализиране и оценени отделни примери,

инициативи и насоки на корпоративна социална отговорност, регламенти и добри

практики в полза на обществото.

Препоръчителните акценти в избора и разработването на теми за участие в

конкурса могат да бъдат;

1. Европейската политика и обновената стратегия за корпоративна социална

отговорност.

2. Еволюцията в концепциите за корпоративна социална отговорност.

3. Корпоративната социална отговорност – път към устойчивото развитие.

4. Корпоративната социална отговорност – източник на национална и фирмена

конкурентоспособност.

5. Корпоративната социална отговорност като източник на нова заетост: български

опит и европейски практики.

6. Публична политика на корпоративна социална отговорност в България.

7. Корпоративната социална отговорност – договор /споразумение за действия/

между социалните партньори.

8. Корпоративна социална отговорност в неправителствения сектор.

9. Изследване на модели на корпоративна социална отговорност.

10.Корпоративната социална отговорност в контекста на корпоративното

управление.

11. Корпоративната социална отговорност и социалния диалог в Р. България.

12. Бизнес – мрежи за корпоративна социална отговорност.

13. Изследване на добри практики на социално отговорни фирми.

14.Нефинансова отчетност и социален одит. Измерване на резултатите от КСО:

показатели и модели.

15. Социалното предприемачество в България и европейският опит.

16.Социални предприятия в България и изследване на международните добри

практики.

17. Корпоративната социална отговорност и схемите за управление на околната среда.

18.Корпоративната социална отговорност и дарителството /спонсорството/ –

теоретични аспекти и изследване на фирмен опит.

19.Корпоративна социална отговорност, етично поведение, антикорупционна

политика и информация на българските организации.

20.Насоки за повишаване на корпоративната социална отговорност: с поглед в

бъдещето.

21.Проблеми на разкриването на информация и прозрачността на корпоративното

управление.

22.Проблеми на обучението и насърчаването на професионалната подготовка по

корпоративна социална отговорност

23. Социално отговорен маркетинг – бренд, търговска марка, етикет и др.

Забележка: Темите са примерни /не задължителни/ и представени в помощ за

предметната ориентация на участниците в конкурса!

Ключови думи: глобализация, заинтересовани страни, корпоративна социална

отговорност, публични политики, инструменти за публична политика, концепции,

стратегии, корпоративно управление, бизнес организации, бизнес практики,

стандарти, регламенти, сертификация, устойчиво развитие, социално отговорни

инициативи, корпоративен административен кодекс, корпоративна култура, социално

предприемачество, социални предприятия, индикатори на КСО, социален диалог,

модели на КСО, корпоративни социални практики, разкриване на информация.

Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2015г.”,

провеждан под надслова „Гласът на младите за силна икономика!”

пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади

специалисти и предприемачи, успешна творческа работа в търсенето на нови

решения в областта на социално отговорното, иновативно корпоративно

управление на бъдещето!

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

зам. председател на УС на СИБ,

координатор на конкурса „Млад икономист-2015”