Предстоящи събития

ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

2 окт. , 2014  

П О К А Н А

 

 

Съюз на икономистите в България и ФНТС  най-учтиво Ви канят да вземете участие в конференция с международно участие  на тема:

ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


която  ще се състои на 12 октомври, неделя,  от 10.00 ч.  до 13.30 ч., в София, сградата на НТС, ул. „Раковски, 108, ет.2, зала 1.

Съорганизатори: Алианс за  демократичен, социален и устойчив европейски семестър (АДСУЕС) и Съюз на учените в България –

секция „Социологически науки”.

ПРОЕКТО-ПРОГРАМА

 

10.00-10.20 ч. Откриване :  

 

Кратки слова на Проф.д-р  Кр.Петков, председател на УС на СИБ

проф.  д-р Йордан Христосков, министър на труда и социалната политика и

проф. д-р Духомир Минев, АДСУЕС

10.20 -11.30ч.  Първо пленарно заседание: „Конвергенция и дивергенция на данъчните модели и преразпределителните механизми в ЕС: рефлексии върху неравенствата и бедността“.


Модератор: Проф. д-р Кръстьо Петков

Поканени дискутанти :

 


1. Проф. д-р Мария  Кетцедзопулу , Национален център за социални изследвания, Атина, Гърция, „Преразпределителни процеси и данъчна система в Гърция”;


2. Д-р Детлеф Кухенбекер – „Инфра  – Ню”, Германия, „Защо Германия въведе минималната работна заплата”;

 

  1. Влияние на икономическата експанзия върху преразпределението на доходите и неравенството  -проф. д-р Павлина Чернева, САЩ,  проф. Кр.Петков  коментира статията й във в.„Ню Йорк Таймс” от 26.09.2014 г..


Дискусия

11.30-11.45ч.  Кафе пауза

11.45- 13.15ч.  Второ пленарно заседание: Експертен форум по инициатива на Дискусионен клуб „Икономист” в СИБ с председател проф. д-р Румяна Нейкова.

Българската ситуация: Ефектите от неолибералния избор на данъчна и преразпределителна политика  – актуални анализи и препоръки към проектозакона за Държавния бюджет на РБългария за 2015г.

Модератор : Проф. д-р Духомир Минев

Поканени дискутанти: Чл. кор.проф. Иван Ангелов, Доц. Мария Желязкова,  доц. Димитър Нинов, Мика Зайкова, Ивайло Янков,  Петко Миран – ПУ „П. Хилендарски”, Пловдив..

Дискусия

13.15-13.30ч.

 

Заключително заседание  
Обобщение на дискусиите
Изявления за медиите

 

Експертни мнения

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ

28 сеп. , 2014  

 ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ

 

Подготвено от eкспертен екип  под ръководството  на проф. Кр. Петков, председател на УС на  Съюз на икономистите в България /СИБ/*

 

Относно:  Намеренията на правителството за актуализация на „Бюджет 2014” и увеличаване на външния дълг на Република Българи

1. Тематична рамка и приоритети

Настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е подготвено въз основа на следните източници:

  • Отчет на МФ за изпълнение на КФП към 31.07.2014 г.

  • Проект  и Мотиви за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. **

  • Дискусионен форум на СИБ за актуализацията на бюджета и увеличаване на външния дълг /Септември, 2014/;

  • Публикации на независими финансови експерти

Експертното становище е фокусирано върху състоянието и краткосрочните перспективи на публичните финанси в България. В него не се третира подробно макроикономическата ситуация, както и всички  кризисни тенденции в реалния сектор на икономиката.

* Документът не е обсъден в УС на СИБ и в този смисъл анализът и, оценките и препоръките в него имат неофициален и сигнален характер.

**Експертното становище отчита частично мотивите и разчетите в проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, предоставени от МФ на СИБ.

По принцип не би трабвало да има нещо нередно в правителствените намерения за актуализация на бюджета и използване на дълговите инструменти за стабилизиране на публичните финанси. Но случаите и процедурата за тези действия са регламентирани в законодателството и всеки опит да се заобиколят това изискване внася сериозни смущения в системата на държавното управление.

Разгледани от такъв ъгъл, обявените от правителството намерения и  подготвенитеот МФ анализи и актове  за актуализация на „Бюджет 2014” предизвикват редица въпроси, които би трябвало да застанат в центъра на внимание на следващия законодателен орган:

Първо, доминиращото  политическо говорене . Идеите за  належаща ревизия на бюджета и вземане на крупен външен заем се появиха още в началото на годината. Те бяха активно и шумно поддържани в навечерието на европейските избори /май, 2014 г/ ; политическото говорене по деликатната тема за състоянието на фиска придоби нов размах с приближаването на извънредните парламентарни избори през октомври т.г.

Особено опасни с оглед на необходимостта от запазване на стабилността на финансовия сектор са оценките за предстоящ колапс на държавата, за финансов хаос и други. Подобни становища влияят отрицателно на крехкото доверие, което завоюва България сред чуждестранните инвеститори в предкризисния период и не вещае нищо добро за националната икономика в близка перспектива.

Второ, превръщането на актуализацията на бюджета в повтарящ се, подготвителен  маньовър при смяната на правителствата. Тази практика се случва за трети път през последните четири години  /2010, 2013, 2014 /. Следва се  един и същи алгоритъм: исканията за актуализация се  лансират в публичното пространство буквално месеци след гласуването в НС; през лятото се подготвя вариант за корекции; през втората половина на годината се работи по променената схема на бюджета. Посоката е една: увеличаване на дефицита и на разходната част.

Тази тенденция, ако бъде продължена в края на 2014 г., би довела до отказ от следваната години наред умерена консервативна политика при подготовката и изпълнението на държавния бюджет, основана на строги рестрикции в разходната част. Което на свой ред ще засили недоверието на бизнеса и на международните партньори към българската държава.

Трето, вариантите за актуализация като правило се задават от политически сили и институции. Те обаче не разполагат с разписани правомощия за това .Така на практика актуализациите се случват като изпълнение на политическа поръчка, а не са продукт на внимателен и отговорен професионален анализ. Отчетът , който подготви МФ в края на полугодието на 2014 г. е едно частично изключение, но то не покрива всички параметри на бюджета и изпуска важни подробности от изпълнението на КФП /виж по-долу/.

2. Какво показват наличните данни?

Между общите, неаргументирани политически изявления за настъпващ финансов колапс и хаос, и действителното състояние  се очертава диаметрално разминаване. Както личи от отчета на МФ, изпълнението на бюджета в края на първото полугодие на 2014 г. не е драматично по-лошо в сравнение с 2013 г./виж табл. 1; Сравни също фиг. 1 и 2

Табл. 1

 

Фиг 1 и 2

 

При по-внимателно съпоставяне може да се устанвят незначителни отклонения, които създават напрежение при изпълнението на бюджета, но те нямат извънреден  характер. Обратно, през последните години /особено след 2009 г./ подобни отклонения са обичайна практика /виж. фиг. 3/

Фиг. 3

Minasian_1.jpg

Формулираният по-горе  извод се потвърждава и от констатациите, направени в отчета от специалистите на МФ/ виж карето/

Две от констатациите заслужават по-голямо внимание:

  • Изпреварващ растеж на разходите, в т.ч. по европейските програми;

  • Изоставане в изпълнението на данъчните приходи;

Около първата констатация се обединиха всички експерти, участвали в дискусионния форум на СИБ през септември, 2014 г. Изказани бяха и мнения, че за първи път от години в бюджета е заложен такъв рязък скок в планираните приходи . Което говори за сериозно надценена макроикономическа прогноза и игнориране на негативните тенденции сред които е хроничната дефлация.  На тази основа са допуснати необосновани разходи, в т.ч. административно, непазарно разпределение на средства за т.нар. регионални програми за развитие от над 350 милиона лева. Прибързаното изразходване на средства от националния бюджет  по линия на европейските програми доведе до допълнително влошаване на ситуацията.

Що се отнася до констатираното прогресиращо неизпълнение на приходната част, в мотивите на МФ за към проектозакона за актуализация на бюджета се посочват допълнителни данни и аргументи, които налагат специален коментар:

  • Хронична дефлация. За първи път в официален документ на МФ се отчита негативното въздействие на този фактор. Разчетите са за отрицателна инфлация на потребителските цени в размер на 1,1 % при планирана в предишната прогноза положителна стойност от 1,8 %. Корекцията е логична, но твърде закъсняла. Още през втората половина на 2013 г. експерти на СИБ предупредиха правителството, че дефлационната криза си превръща в хронична, но  сигналът беше пренебрегнат. Сега България вече е рекордьор в ЕС по темп на отрицателната инфлация;  изправени сме пред предизвикателство, за преодоляването на което не разполагаме с опит /изглежда и с управленска воля/;.

  • Спад в постъпленията от корпоративни данъци. Оценките са за неизпълнение от 79 милиона при годишна база. Не е изключено, поради влошаващата се бизнес-ситуация, тази сума да набъбне до края на годината. Няма как обаче въпросният спад  да не се свърже и с данъчния модел-въведената през 2008 г. рекордно ниска ставка от 10% за индивидуалните доходи и корпоративните печалби. За съжаление, предложенията за връщане към умерена прогресивна скала, направени от финансови експерти бяха оставени без внимание от предишните правителства По тази алтернатива няма изразено виждане и в подготвенитге документи и публично оповестени намерения на сегашното правителство.

  • Неизпълнение на приходите от ДДС и акцизите. Този проблем е се третира подробно в проектозакона и мотивите, представени от  МФ. Не става ясно обаче доколко предприетите мерки за оздравяване на приходните агенции ще дадат резултат в оставащите три месеца до края на годината. Възможно ли е  очакваното неизпълнение при ДДС от внос в  670 милиона лева да бъде намалено значително?;същият въпрос се отнася и за очакваното неизпълнение за приходните акцизи от 318 милиона лева. В Мотивите на МФ няма конкретни ангажименти , изразени в числа, които да показват ефекта от мерките срещу контрабандата, което се разминава с публично обявените намерения от лятото на т.г.

Съвкупният ефект от тези и други причини за влошаване на фискалната ситуация се изчислява на 1 061,8 милиона лева неизпълнение на приходите в годишен план /1,3 от прогнозния БВП/.Същевременно, негативните тенденции в сферата на фиска и реалната икономика водят до занижаване на макроикономическата прогноза: от 1,8 на 1,5% растеж на БВП за 2014 г. Ако се доверим на коригираните прогнози от международните институции, възможно е този спад да е по-голям: до около 1%.

Нека да обобщим: разчетите и анализът, подготвен от МФ, както и заложените корекции в проектозакона,не водят до заключението, че в краткия срок до края на годината се налага форсирана и радикална актуализация на бюджета.

Необходимост от промени има, но те следва да са частични и да се извършат главно  чрез разкриване на вътрешни резерви: преразпределение на разходите по пера; редуциране на загубите по линия на европейското финансиране; икономия от неефективни капиталови разходи;  конкретни и публично оповестени мерки за пресичане на контрабандата и неплащането на данъци и др.

Особено е важно в секторите, към които се насочват допълнителни средства от държавната хазна да се поставят предварителни условия за публичен контрол върху разходите. Типичен пример е здравеопазването, което получава за втори път през последните месеци завишаване на разходите-съответно с  225   и 100 милиона лева. Временен мораториум върху раздуването на административния апарат и – особено- разкриване на нови синекурни длъжности/ би изиграл положителна роля.

3.Какво липсва в разработките на МФ?

На първо място, това е подробната оценка на ефективността от извършените разходи по отделни направления и ведомства. Например- административно раздадените под диктовката на партийни централи стотици милиони за т.нар. регионални проекти за развитие.

На второ място,  анализ на състоянието и предстоящите плащания от фискалния резерв; ретроспективен анализ на Сребърния фонд и резервния фонд на НЗОК. Странно е, че в Мотивите на МФ към законопроекта за актуализация на бюджета няма нито дума за това, кога и как ще се изрезходват натрупаните ограмни средства в него – достигнали почти  9 милиарда лева. За съжаление, от публичните изявления по този въпрос на водещи политици се остава с впечатление, че Фискалният резерв е нещо като втора централна каса, от която може да се вадят и прибавят средства без правила и контрол.

На трето място, отчет за състоянието на общинските бюджети. Значителна част от общините за изразходвали предварително средства, вкл. от взети заеми , за одобрени европейски проекти. Сведенията са, че става дума за над 200 милиона лева. От друга страна, по сведения на СИБ, над 50 общини са със сериозни, трудно поправими бюджетни дефицити. Какво е решението при тях?

И накрая, но не по значение, идва проблема за Валутния борд и паричния баланс. Той също е останал встрани от вниманието на специалистите от МФ /или поне не е включен тематично в официалните документи/. За да насърчим дискусия в тази насока,  по-долу прилагаме данни, разкриващи една тревожна тенденция: бързо растяща маса на парите в обръщение и  взривното изтичане на нетен резидентски капитал /виж фиг 4 и 5/

 

Minasian_9.jpg

 

Minasian_11.jpg

Фиг. 4 и 5

Заб. Данните във фиг,4 и 5 са на проф. Гарабед Минасян, представени пред дисусионен форум на СИБ

4. Разминаването в разчетите и оценките?

Щом числата в настоящия и новия вариант на бюджета сочат едно /необходимост от частична актуализация/, а правителствените намерения показват друго: сериозно прекрояване на бюджета, редно е да се запитаме защо се допуска подобно разминаване?

Първата  хипотеза е, че служебният кабинет си е поставал за цел да осигури финансов комфорт на следващото/редовно правителство. Това предположение произтича от парадоксалния факт, че правителството заклейми /не без основание/ раздутите  разходи, а в същото време предвижда тяхното увеличение с 448,5 милиона лева.

Втората  хипотеза е, че в мотивите и проекто закона не са експлицитно и подробно включени всички разчети и съображения, които стоят зад предстоящото безпрецедентно прекрояване на бюджета.

 

В най-лошият случай /ако се очете само недостигът на средства за фиска/ корекцията на дефицита би трябвало да не надхвърля 3% от БВП. В правителственото предложение обаче е заложено дефицитът на касова основа по КФП да достигне до 4,0 % от прогнозния БВП (3 152,3 млн. лв.)

 

Със сигурност правителството е наясно, че неговите действия ще предизвика откриване на процедура за свръхдефицит от страна на ЕК, с всички произтичащи от това санкции. Какво се крие тогава зад неговите намерения и разчети?

 

Завоалиран отговор на този въпрос намираме в Мотиви към Законопроекта за актуализация на бюджета:

 

„В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, респективно промяна на предвидените

дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране с оглед предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв. или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4 % от прогнозния БВП).”

 

Според финансови експерти  обаче държавният дълг   би следвало да се увеличи само с още 1.5 млрд. лв., докато всъщност правителството предлага увеличение с допълнителни 4.5 млрд. лв. Защо?

 

Логичното обяснение е, че служебното правителство вече има конкретно, облечено в числа становище за подкрепа на банковия сектор и в частност на КТБ: към 2.9 млрд. лв. одобрената от ЕК държавна помощ се добавя  съгласие – Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да получи заем в размер на 700 млн. лв.

 

Ако предложението за емитиране на външен заем се одобри, следващото правителство ще бъде застраховано във всички случаи; фалит на КТР и изплащане на гарантираните депозити; оздравяване на трезора плюс допълнителни инжекции в други търговски банки; хибриден вариант-съчетание на първите два.

 

Какъвто и вариант да се избере,  рекордният по размер заем, който се предвижда, ще се реализира за сметка на данъкоплатците и бъдещите поколения.

 

Това ни дава основание да оспорим твърдението в мотивите на МФ, че „бюджетната позиция за 2014 г. не може да бъде стабилизирана в краткосрочен план с мерките в приходите и разходите, защото възможните корективни действия могат да посрещнат само частично негативните ефекти върху бюджетния баланс от неизпълнението на приходите и необезпечените ангажименти за разходи за 2014 г.” Самите намерения, заявени от МФ и бъдещите действия на редовното правителство по всяка вероятност ще предизвикат верижна фискална дестабилизация в средносрочен план.

 

5. Има ли алтернативна стратегия?

Да, и според нас тя изисква изпреварващо разработване на антикризисна стратегия, съобразена с усложнената фискална, аргументираща необходимостта от радикална промяна във философията на управлението на публичните финанси.

Ние предлагаме следните стъпки на алтернативна стратегия:

Първа стъпка: оценка на рисковете, които дестабилизират финансовата и банковата система в България, издържала дотук на ударите на кризата в продължение на пет години.Най-значимите рискове са:

  • Дефлационната криза.  Методологията за нейния анализ и препоръките за укротяване на дефлационната спирала се разработват от водещи европейски икономисти. Както в случай с хиперинфлационната криза през 1997 г. и сега би трябвало да се заимства от чуждия опит , за да се разхлаби примката на дефлацията, задушаваща реалния сектор.

  • Енергийният колапс. България не просто загуби лидерските си позиции в региона; тя понася огромни щети заради неправомерната намеса на политически лобита в този ключов сектор, некомпетентни антипазарни реформи и сключени неизгодни договори. Съвкупните загуби и задължения вдържавния сегмент на енергетиката достигат до 5 % от БВП, което неизбежно минира изпълнението на бюджета.Опитът чрез Енергиен борд да се оздрави отрасъла следва да се допълни с бързо приемане на нова енергийна стратегия от следващото НС /какъвто вариант вече е подготвен/;

  • Банковата криза. Не всички финансови експерти споделят оценката за риска от верижна реакция в сектора, след пробивът, който беше направен с КТБ. Но би било крайно погрешно да се изключи подобно развитие; както следва да се изкорени практиката за намеса на политическите интереси и инструментиата в управлението на търговските банки. Предложението за присъединяване на България към европейския банков надзор /и съюз/ трябва да се подготви и внесе възможно най-скоро;

  • Природните бедствия. Вече е ясно, че страната не разполага със система за превенция на рисковете в тази област, нито пък публичните финанси са устроени така, че да реагират гъвкаво в извънредни ситуации за компенсиране на щетите. Не е пресилено да се каже, че тук държавата отсъства. А би трябвало тя да е водещ агент и инициатор в разработването на национална стратегия.

Втора стъпка: промяна на данъчния модел. Имаме предвид постепенен  преход от плоска към умерено прогресивна система. Тази  политика ще заздраве  финансовото състояние на основната маса от данъкоплатци, особено на средните слоеве, самозаетите и работещите бедни. Ефектът върху вътрешното потребление  ще е позитивен и незабавен. Що се отнася до високодоходните групи, практиката показа, вкл. в периода на дефлация, че освободените ресурси чрез драстично намаляване на данъците върху индивидуалните доходи и корпоративните печалби не отиват за развитие на ново производство и заетост, а се замразяват в банкови влогове и недвижими имоти-в страната и чужбина.

Трета стъпка: приемане на нова дългова стратегия от НС. Принципните съображения и техническите параметри за подобна стъпка, разработени от експерти на СИБ,  са на разположение на правителството. За да се осъществи това намерение обаче, е необходимо най-напред да се установят приоритетите за използване на външния ресурс – главно средносрочни и в кперспективните, конкурентноспособни направления на икономиката. Следователно, не става дума за вземане на дълг за текущи публични разходи, а за насърчаване на инвестиции с висока възвръщаемост.

     

При спазването на тази последователност една частична, умерена актуализация на Бюджет 2014 може да постигне своите цели. Игнорирането на икономическата логика обаче е сигурен път към трайна, трудно лечима депресия.

 

28.09.2014 г.

София

 

Икономика за всички

АДЕКВАТНИ МИНИМАЛНИ ДОХОДИ: ИЗГРАЖДАНЕ НА КОНСЕНСУС

19 сеп. , 2014  

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ, с чуждестранно участие, София, 19 септември, хотел Рила, зала Адакта

 

 

Целите на Националната конференция са:

  1. Да се повиши информираността за ангажиментите, поети от Европейския Съвет и Европейската Комисия за адекватни схеми за минимални доходи и тяхното значение;

  2. Да се ​​изгради консенсус и да се лобира за предприемане на необходимите стъпки за постепенно прилагане на адекватни и достъпни схеми за минимален доход на национално и европейско равнище

 

Схемите за минимални доходи „осигуряват защитна мрежа за тези, които не могат да работят или да имат достъп до прилична работа и не могат да се възползват от социално-осигурителни плащания.”

Адекватен минимален доход е „доходът, който е необходим, за да живеят хората с достойнство и да участват пълноценно в обществото“.

 

     Участие с коментари и в дискусиите са потвърдили широк кръг заинтересовани страни: представители на НПО, синдикати, НСИ, МТСП, академични учени.

 

ПРОГРАМА

 

09.00–9.30   Регистрация на участниците

9.30–11.00

Откриване: Духомир Минев, Eвропейска анти-бедност мрежа България

 

Представяне на проекта за Европейската мрежа за минимални доходи, Мария Желязкова

 

Fintan Farrell, EAPN, Европейска мрежа за минимални доходи, Пътна карта на ЕС за прилагане на адекватни схеми за минимални доходи.  

 

Кръстьо Петков, Председател на Съюза на икономистите в България: Минимален доход: от европейските стандарти към българските реалности.

Sashko Jovanov, Eвропейска анти-бедност мрежа Македония, Минимални доходи в Македония

 

Въпроси и коментари

11.00–11.30  Кафе пауза

11.30 – 12.30 Адекватни минимални доходи: Проблеми и препоръки

Заявени участия:

Христина Христова, Институт за семейна политика: Социални услуги и семейни политики

Минчо Христов, Технически университет: Корупцията като основен фактор за бедността в България

Ерика Лазарова, ИИОЗ: Минималните доходи – условие за достоен живот в контекста на етиката на развитието

Димитър Ганов – ИИОЗ: Съществуват ли адекватни схеми за минимален доход, или: има ли шанс идеята за социално преразпределение днес?

Божидар Ивков, ИИОЗ, EAPN България: Гарантиран минимален доход и хората с увреждания

Въпроси и коментари

12.30-13.30  Обяд (в ресторанта на хотел Рила)

13.30-14. 30  Адекватни минимални доходи: Предизвикателства и предложения

Заявени участия:

Боян Захариев, Отворено общество: Статични и динамични симулации на промени в разпределението на доходите (или на резултатите от политиката по доходите).

                      Тони Баджаров, ДЕН: Българската мечта и безусловен базов доход

Цветан Минков, Съюз на пенсионерите 2004: Възможности за подобряване на ситуацията на българските пенсионери

Вяра Ганчева, ИИОЗ, EAPN България: Е – услуги за активно стареене в България – мисията възможна

 Въпроси и коментари

14,30 – 14,50   Кафе пауза

14.50 – 16,00   Дискусия и закриване на конференцията

Европейската мрежа за минимални доходи (EMIN) е двугодишен проект (2013-2014 г.), финансиран от Европейската комисия, с цел постигане на консенсус, за да се предприемат необходимите стъпки за постепенно прилагане на адекватни
и достъпни схеми за минимален доход в страните-членки на ЕС, в съответствие с Препоръката на Европейската комисия за активно включване от 2008 г., Стратегия Европа 2020 и в контекста на Европейската платформа срещу бедността и  социалното изключване.

 

Експертни мнения

Проф. Христина Вучева: Фискалният резерв на България е реален и достатъчен

17 сеп. , 2014  

Много бих искала това писание да не се възприема като назидателно разобличаване на непълното знание за често използвани финансови термини, показатели и инструменти. В случая се опитвам да насоча вниманието към съществуващи и законово определени понятия с единствената цел, когато говорим за важни неща да сме последователни и коректни, за да се разбираме.

 

Става дума за често използваното понятие фискален резерв. Това понятие възниква през 1997 г. С подписан с МВФ меморандум за въвеждане на валутния борд в страната ни, наличните средства по тогавашния фонд за развитие и реконструкция, се отделят в резерв, чрез който страната гарантира плащанията по външния дълг в условията на новия паричен режим. Един от важните нови елементи на този режим е забраната правителството да получава преки заеми от БНБ, поради което и се налага да съществува такъв резерв, за да се осигури доверието на кредиторите ни.

От началото на 2000 г. като част от подготовката на страната за присъединяване към ЕС в Министерството на финансите се въвежда полезен и отдавна прилаган в другите страни бюджетен инструмент, познат под наименованието Единна бюджетна сметка. След тази промяна фискалният резерв съдържа освен посоченото по-горе и постоянно променящите се остатъци по бюджетните сметки на бюджетните структури. През тези години неточното разбиране на съдържанието на фискалния резерв се разшири до степен да се настоява и то от народни представители, за незабавно изразходване на фискалния резерв , разбиран като свободни средства, които трябва да се инвестират. Тези виждания бяха подкрепени и от появилите се в този период бюджетни излишъци, които по силата на установения механизъм на единната бюджетна сметка , се виждат по сметката на централния бюджет, водена от БНБ.

В обществото трайно се настани представата, че има нещо което се крие от широката публика и то е свързано с нечисти намерения на управляващите. Всичко това можеше да бъде спестено, ако беше въведено легално определение и точна информация за т.н. фискален резерв. Това обаче не се правеше и според желанията на съответния министър на финансите сумите натрупани по сметката се използваха за хвалба и подчертаване на управленски умения. Всеки министър на финансите можеше да разполага с огромни средства , които изразходва по свое и на партията си усмотрение. Това се правеше поради несъвършенства на Закона за устройство на държавния бюджет/1996-2013/. Трябва да се признае, че единствено Пламен Орешарски като министър на финансите в периода 2005-2009 г. , направи опит през 2007 г. да даде отчет пред бюджетната комисия на Народното събрание за използване на въпросните бюджетни средства, както и да внесе някои изменения в споменатия закон, които да ограничат безконтролното използване на излишъците, считани за фискален резерв. Но това беше направено по начин, който запази и разшири неправилното използване на целия механизъм на Единната бюджетна сметка. Този подход се запази и в новия закон за публичните финанси., в чиито членове 154 , 155 се гарантира, че министърът на финансите се разпорежда и със средствата, които са налични към даден момент дори и за структури, които законово имат своеобразна самостоятелност и са различни, каквито са например НОИ и НЗОК. Това разбиране позволи на министър Дянков през 2011 г. да присвои наличните 1.413 млрд. лв. на НЗОК. Заслужава да се отбележи, че през м. септември на 2013 г. здравната комисия на НС отказва да приеме отчета на НЗОК за 2010 г. поради посоченото изземване на резерва на касата. Но това не попречи на пленарното заседание на нашия парламент този отчет да се приеме.

От 2009 г. и следващите ,та и до настоящата 2014 г., държавният бюджет се приема и приключва с дефицити. Това напълно лиши понятието фискален резерв от предишното му съдържание. На практика това, което днес отчитаме като фискален резерв са наличностите по т.н. сребърен фонд, остатъци по сметките на Националния фонд към МФ , сумите преведени от ЕС за закритите атомни блокове, както и сумите, свързани с емисиите на ценни книжа. Стигаме до извода, че данните за фискалния резерв трябва да се отчитат по съставни елементи – така както и са регламентирани в Закона за публични финанси. Определението в закона е следното:

„Фискалният резерв е показател, включващ : а/салдата по всички сметки на бюджетните организации, без тези на общините и техните разплащания с бюджета, б/ активите на Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система , в/вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др., г/други активи по чл.154, ал.22 от Закона за публичните финанси“.

От цитираното определение се вижда, че това е показател, а не е обща каса на централния бюджет, нито е нещо, от което се покрива бюджетния дефицит, както се твърди в един много харесван от мен ежедневник.

По закона за публичните финанси бюджетният дефицит се покрива/финансира – бел.а./ от евентуални натрупвания от излишъци от предходни години и от емисия от държавни ценни книжа. В периода 2009 – 2010 г. покриването на бюджетните дефицити безпрепятствено се осъществява от натрупаните излишъци от предходните години. За периода 2011 г. очевидно излишъците са свършили и са използвани парите на НЗОК.

За 2012 г. и 2013 г. дефицитът се покрива със средства от емитиране на ценни книжа, поради което и държавният дълг видимо нараства в края на 2013 г. .

В следващите редове ще посочим данните , които оповестява на своята официална електронна страница Министерството на финансите за сумите на фискалния резерв към 31.07.2014г. Ще направим опит да ги разпределим съгласно посочените съставни елементи в §1 т.41 от допълнителните разпоредби на Закона за публични финанси.

Според официалните данни към края на м. юли т.г. общата сума на фискалния резерв , без сумите от вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др., е 8254 мил.лв. Нямаме официални данни за никои от съставните елементи.Няма данни и за т.н. сребърен фонд, но се знае, че те са около 2.4 млрд. лв. От официалните данни можем да изчислим и сумата, която се държи по депозитни сметки на МФ в търговски банки.В случая тя се равнява на 1707 млн.лв. Тази сума е разполагаема, също както и частта по сметката в БНБ. Следователно към 31.07. 2014 г. във Фискалния резерв разполагаме с 8254 млн. лв.

От тази информация става ясно, че от изброените елементи не може да се разполага със сумите по т.н. сребърен фонд и със сумите по буква „в“ – вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др . В конкретния случаи сумата от 8254 млн. лв. не съдържа сума на вземанията от ЕС, поради което намаляваме от нея само средствата на сребърния фонд – 2400 мил. лв. Остатъкът от 5854 млн. лв. трябва да съдържа сумите предназначени за погасяване на падежирания на 15.01.2015 г. заем от 800 млн.долара или равностойността от около 1200 млн. лв., както и свободни средства за погасяване на годишния дефицит.

Както се вижда сумата на това, което наричаме фискален резерв, е реална величина и напълно достатъчна , за да се управляват емисиите на ценни книжа и да се финансира бюджетния дефицит до края на 2014 г., както и да се погаси дългът с падеж към 15.01.2015 г.

Който и да управлява страната след изборите би трябвало да направи отчитане на показателя „Фискален резерв“ по Закона за публични финанси и да предоставя информация по посочените съставни елементи. Това ще позволи споровете да се насочат към реалните проблеми на бюджетния процес, които се нуждаят от осмисляне както на законово ниво, така и като конкретна управленска организация в бюджетните структури. Накрая ще отбележа, че погрешно се пресмята сумата по емитираните на 30.06 . петмесечни облигации в размер на 1228 млн. лв. Когато се правят сметки за общия разполагаем ресурс да се има пред вид, че тази сума е емитирана по чл. 69, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /БГНЕС

––––––––

Проф. Христина Вучева, икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.

Форуми на СИБ

НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ПРОМЕНИ ВЪВ ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА

13 сеп. , 2014  

Днес, 12 септември 2014 г.,  в ДНТС,

Съюз на икономистите в България  и ФНТС, със съдействието на 

Алианс за  демократичен, социален и устойчив европейски семестър и Съюз на учените в България.
  проведоха  експертна дискусия на тема:НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ПРОМЕНИ ВЪВ ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА

/Гледните точки за актуализация на бюджета и увеличаване на

 външния дълг/На форума имаха възможност да изложат своята позиция по актуалния дебат за актуализация на Бюджет 2014, проектобюджета за 2015 г. и плановете за увеличаване на външния дълг след предстоящите парламентарни избори, следните изтъкнати български икономисти и финансисти – проф. Гарабед Минасян, проф. Христина Вучева, доц. Стоян Александров. Оживената дискусия  ръководи проф. Кр. Петков, председател на УС на СИБ и инициатор на събитието. Участие взеха Мика Зайкова, проф. Духомир Минев, доц. Мария Желязкова, доц. Саша Тодорова, Галя Иванова, Либерт Явашев и други експерти и членове на СИБ.

  Тяхната професионална компетентност и независима позиция ще спомогне за изработване на точна и балансирана позиция за фискалната политика в България- резюме от срещата ще публикуваме през следващата седмица.
Прилагаме презентацията на проф. Г.  Минасян и документ от МФ – изпълнение на КФП към 31.07.2-14г. 

Прилагаме презентацията на проф. Г.  Минасян  и документ от МФ – изпълнение на КФП към 31.07.2-14г.

Предстоящи събития

НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ПРОМЕНИ ВЪВ ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА

11 сеп. , 2014  

 

Съюз на икономистите в България и ФНТС най-учтиво Ви канят да вземете участие в експертна дискусия на тема:

НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ПРОМЕНИ ВЪВ ФИСКАЛНАТА

ПОЛИТИКА

/Гледните точки за актуализация на бюджета и увеличаване на външния дълг/

На форума ще имате възможност да изложите Вашата позиция по актуалния дебат за актуализация на Бюджет 2014, проектобюджета за 2015 г. и плановете за увеличаване на външния дълг след предстоящите парламентарни избори.

Вашата професионална компетентност и независима позиция ще спомогне за изработване на точна и балансирана позиция за фискалната политика в Съорганизатори на дискусията са ФНТС , Алианс за демократичен, социален и устойчив европейски семестър и Съюз на учените в България.

Експертният форум ще се състои на 12 септември от 10.30 до 12.30 ч., в сградата на НТС, ул. „Раковски, 108, ет.2, зала 1.

Проф. Кр. Петков,

Председател на УС на СИБ

Предстоящи събития

Покана за лекция от проф. Кръстьо Петков

18 авг. , 2014  

На 18 август, понеделник, от 9.30 часа в Аулата на Софийски Университет, ще се проведе лекция на тема: Economic Inequalities and Global Crisis: Painful Decline of Dominant Paradigm.

 

 Тя ще бъде изнесена на английски език, без превод, пред участниците в Global Next Leaders Forum , 17 – 24 August, 2014 – BULGARIA

 Ще присъстват представители на 11 държави от няколко континента.

Програма за Официалното откриване на събитието в понеделник.

Програма за едноседмичния форум. 

Форуми на СИБ

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА

30 юни , 2014  

Съюзът на икономистите в България и ФНТС за пореден път отбелязаха Деня на икономиста в България -11 юни 2014 г., с тържествена церемония, на която бяха наградени победителите в конкурса „Млад икономист 2014 г.”  под надслов Гласът на младите за силна икономика, на тема „Зелената икономика– възможности и предизвикателства“. Генерален спонсор на конкурса за 2014 г.  е Стопанска академия „Д.А.Ценов”-гр.Свищов. 

 

Церемонията по награждаване бе открита с тържествено обръщение от председателя на УС на СИБ проф. Кр. Петков, който отбеляза отзивчивостта и творческия ентусиазъм към трудната тема, посветена на зелената икономика. Представените разработки показват интерес и  аналитичност по една  авангардна тема, свързана с устойчивото развитие. Проф. Петков допълни, че в кризисни периоди не можем да не мислим за бъдещето на младите икономисти – именно те ще насочат икономиката на страната ни и на Европа към по-успешни резултати и ще осигуряват по-добър стандарт на живот на българските граждани.   

Главният секретар на ФНТС инж. Марин Антонов направи обръщение към присъстващите и победителите, като ги поздрави с професионалния празник от името на Федерацията на научно-техническите съюзи, която е и съорганизатор на конкурса „Млад икономист 2014 г”. 

Участниците, заели първо място в четирите категории  бяха наградени с парична награда,  носителите на специална награда получиха предметни награди от спонсорите: Федерация на научно-техническите съюзи в България, „Стара планина холд” АД, „Атлас Финанс” АД-Пловдив, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, гр.Свищов,  Международен панаир, гр.Пловдив, Фондация „Атанас Буров” и Фондация „проф.д-р Велеслав Гаврийски”. 

Зам. -ректорът на Стопанска академия „Д.А.Ценов”, гр.Свищов проф. д-р Любен Кирев и член на комисията по оценяване, поздрави всички с  празника, както и победителите  за  амбициозните разработки и подчерта, че икономиката е трудна наука, която стои в основата на социалния живот. Когато една държава има силна икономика, то тя има и силна политика, образование, армия и т.н.   Той спомена и любопитния факт за световно известния датски физик Нилс Бор, един от бащите на квантовата  теория, който първоначално се е занимавал с икономика, но е решил че е трудна наука и затова се отдава на физиката. 

От името на ректора на академията –  проф.д-р Величко Адамов, проф. д-р Кирев обяви награда за  участници на призовите първо, второ и трето място – едноседмичен безплатен академичен семинар в Университетската база за обучение  – с. Орешак, Ловешка област през есента на 2014 г. Проф. д-р Любен Кирев  обяви, също от името на ректора на академията, и Специалната награда на Академичния съвет на Генералния спонсор – Стопанска академия „Д.А.Ценов” – Свищов – прием на всички ученици, класирали се на първо, второ и трето място, за студенти без приемен изпит за новата  учебна 2014-2015г. 

Проф.д-р Хаджиниколов, зам.-председател на УС на СИБ  награди български студент, обучаващ се в университет  във Великобритания като тподчерта, че икономиката повече се занимава с въпроса  как да станем конкурентноспособни, как да постигнем висока рентабилност и печалба, как да организираме производството и т.н.. Но въпросът „как“ губи смисъл без да отговорим и на въпроса „защо“ – защо трябва да постигнем висока рентабилност и максимална печалба? Как да правим бизнес и защо?Освен технически аспект, икономиката има и социално-морален аспект и двата аспекта вървят успоредно – това не трябва да се забравя. 

Проф.д-р Иван Ангелов, чл.кор. на БАН поздрави участниците в конкурса за тяхната отзивчивост и смелост да работят по нови алтернативни, екологични идеи и им пожела да запазят душите си чисти и неопетнени  през целия си живот.

Доц. Д-р Теодор Седларски, зам.-декан на Стопански факултет в СУ „Кл. Охридски” и доц. д-р Георги Николов, гл. Секретар на ВУЗФ също поздравиха и наградиха победители. Бе обявено, че ВУЗФ също ще приемат победители в конкурса без приемен изпит.

Николай Митанкин, представителят на „Стара планина холд” АД, дългогодишен активен колективен член на СИБ, връчи поредната награда на холдинга като пожела нови творчески успехи  и обясни защо той е част от СИБ – погледнете в дясната страна на емблемата на съюза! 

Камелия Рупска, студентка в УНСС спечели специалната награда на ФНТС за четиригодишно успешно участие в конкурса. В своето обръщение Камелия Рупска се обърна с благодарствени думи към Съюза на икономистите в България за оригиналните и авангардни теми на конкурса – предизвикателства за творческата мисъл на младите хора.

Главният координатор на конкурса проф.д-р Нено Павлов представи  резюме за провеждането на конкурса „Млад икономист-2014г.”, който  беше официално обявен през м.февруари т.г., вкл. сред българските студенти, обучаващи се в университети на страните-членки на ЕС. Темата на конкурса провокира интереса и мисленето на млади специалисти в различни категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст. Бяха представени 93 разработки, с общо 124 участници от 10 университета и 11 професионални гимназии. Най-голям е делът, по традиция, на представителите от УНСС – 34% и Икономически университет – Варна  –  29%, а от средните училища – Националната финансово-стопанска гимназия, София – 22%, Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов” – Кърджали – 15%, Професионална гимназия по икономика, Перник – 15% и Финансово-стопанска гимназия „Ат. Буров” – Хасково – 12%. За втора поредна година участват студенти-българи, обучавани в европейски университети, което е признание за международното измерение и популярност на Националния конкурс на СИБ. 

В края на церемонията с грамота за добро представяне в Националния конкурс „Млад икономист–2014г.”  бяха наградени 25 ученика, 10 студента и трима докторанти с разработки, класирани с над 30 точки.С почетни грамоти за «заслуги и принос в развитието и утръвждаването на националния конкурс «Млад икономист» и по повод 10-годишнината от учредяването му и Деня на икономиста  бяха наградени ФНТС, висши и средни учебни заведения и всички спонсори.  В отлично настроние, с красиви цветя и много усмивки участниците в тържеството се снимаха за спомен и за историята на СИБ, а накрая вдигнаха наздравица за бъдещето на конкурса «Млад икономист» и все по-успешните му издания. Да пребъде и да дава сили, увереност и професионално самочувствие на младите икономисти!