Съюз на икономистите в България

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

СВИКВА ЗАСЕДАНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В КЛУБ „МЛАД ИКОНОМИСТ”

НА 11 ЮНИ 2014 Г. ОТ 14.00 Ч. В ЗАЛА № 1 НА НДНТ

Д Н Е В Е Н   Р Е Д

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТНАТА ПРОГРАМА ЗА 2014 Г. И ИЗБИРАНЕ НА НОВО РЪКОВОДСТВО НА КЛУБА

за информация: СИБ, тел.:02 9871847

До всички участници в конкурса и техните преподаватели  и родители, всички победители от конкурсите през последните 9 години, всички редовни индивидуални и колективни членове на СИБ

за участие в ЦЕРЕМОНИЯТА ПО НАГРАЖДАВАНЕТО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В ДЕСЕТИ ЮБИЛЕЕН КОНКУРС „МЛАД ИКОНОМИСТ-2014 г.” на тема:

  „ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА –ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА”

И ТЪРЖЕСТВЕНО ОТБЕЛЯЗВАНЕ

НА ДЕНЯ НА ИКОНОМИСТА

11 юни 2014 г. от 11.30 часа, зала №4 „Проф. Асен ЗЛАТАРОВ”, ет. 2, НДНТ

София, ул. „Г. С. Раковски”, № 108, за информация: СИБ, тел.:02 9871847

Конкурсът  „Млад икономист 2014” се провежда с финансовата подкрепа на Стопанска академия  „Д.А.Ценов”-Свищов

П Р О Г Р А М А:

Професор Кръстьо Петков, председател на управителния съвет на СИБ и профисор Д. Хаджи Николов, зам. председател участваха в конференция, оргатизирана по инициатива на Софийскага търговско промишлена палата, на тема – „Евразийският съюз – нови възможнасти за бизнес“.

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ

На Съюза на икономистите в България

Относно газовия проект „Южен поток”

 Съюзът на икономистите в България следи с голямо внимание и загриженост състоянието и проблемите на националната енергетика, включително и съдбата на газовия проект „Южен поток”. За нас е вън от съмнение голямата важност на този проект както за България, така и за енергийната  осигуреност през следващите десетилетия на Европа. Основните доводи за тази увереност са:

1. Подобряване на сигурността на доставките на природен газ за индустрията и населението на страната. Избягва се зависимостта на газовите доставки от ситуацията в транзитиращите държави чрез създаване на пряка връзка между страната-производител на природен газ и потребителите в България, т.е. създават се условия за диверсификация на транспортните пътища за газови доставки в страната. По този начин едновременно, а може би и преди изграждането на газопроводните връзки с Гърция и Турция, се поставя практическо начало на диверсификацията на осигуряването с природен газ на националната икономика и населението на страната.

2. При изграждането на газопровода „Южен поток” ще бъдат разкрити стотици нови работни места и ще се създаде благоприятна бизнес-среда за дейност на много строителни, транспортни, търговски и други стопански субекти, осъществяващи логистиката и реализацията на газопровода и свързаните с него инфраструктурни обекти.

3. С този проект се внасят иновативни технически и технологични решения. В процеса на неговата експлоатация ще са нужни допълнителни умения и квалификация от страна на обслужващия персонал, което ще доведе до създаването на нови, със съвременни технически умения професионалисти, които ще могат да работят  успешно както у нас, така и на газовия пазар в други страни.

4. С проекта „Южен поток” се прави реална стъпка в по-нататъшното използване на географското положение на България като свързващо звено между Азия и Европа за целите на икономическия просперитет на страната. Създава се възможност за допълнителни приходи за стопанските субекти и държавния бюджет – чрез постъпленията от транспортирането на природния газ през територията на страната.

Ето защо Съюзът на икономистите в България напълно подкрепя реализацията на този проект както на територията на страната, така и в останалите европейски страни.

Същевременно ние сме сериозно обезпокоени от редица неясноти, противоречиви и често променящи се изявления и становища – както на отговорни служебни лица, отговарящи за проекта в България, така и на други специалисти и средства за масова информация относно икономическата му обоснованост и защитата на финансовите и икономически интереси на нашата страна.

По-важните от тях са:

1. Изключително високата стойност на газопровода-3,6 млрд.евро. По наше мнение този предварителен разчет  не е достатъчно обоснован-изключително на базата на предпроектното проучване и донякъде на все още неокончателния технически проект. По-конкретно:

• Проектирането се извършва от свързани с единия от акционерите (ОАО „Газпром”) организации. Главен проектант е украинска проектантска организация, която до преди разпадането на СССР е била в състава на съветския газов комплекс, а подизпълнител в България е дъщерно дружество на „Овергаз”, който пък от своя страна е дъщерно дружество на „Газпром”. Това обстоятелство не гарантира пълна обективност на направените финансово-икономически разчети, още повече, че те не са били предмет на задълбочен и компетентен професионален анализ от страна на български специалисти.

• Окончателната цена на всеки инвестиционен проект се определя  след утвърждаването на техническия (работния проект) и след провеждането на търгове за строителство и доставка на техническото оборудване. Сегашната цена, а от тук и финансовото натоварване на българския акционер (Български енергиен холдинг), са определени без да са спазени тези условия.

2. Няма подписано споразумение за финансовия модел и финансирането на проекта. Не е ясен срокът за връщане на инвестицията, а оттук и неговата финансово-икономическа ефективност за нашата страна.

В началото бе договорен срок от 15 години, който по-късно бе увеличен на 25 г. Това е неоправдано дълъг срок за такава печеливша дейност:

• Не са писмено договорени сроковете за цялостно изграждане на газопровода –четири тръби под морето (в настоящия момент има готовност за прокарване само на една подводна тръба и наскоро подписан договор за последваща втора тръба), две тръби на сухоземния участък, компресорни станции и друга обслужваща инфраструктура на проекта. От това зависи количеството на транспортирания газ и съответно и приходите от тази дейност за акционерите.

Опитът от строежа на газопровода „Син поток”, а в известна степен и на „Северен поток” показа, че пълният капацитет и пълните приходи не се постигат веднага. За „Син поток” това стана около 10 години след завършването му. С голяма степен на вероятност може да се очаква, че срокът за цялостно изграждане и запълване на пълния капацитет на този газопровод ще бъде около 10-15 години,  в зависимост от темпа на нарастване на потребностите на европейския газов пазар, включително добива на шистов газ и внос на втечнен газ от САЩ, Близкия Изток, Либия, Тунис, Нигерия и други. Това създава голяма опасност реалната икономическа изгода за нашата страна да бъде отдалечена за един неопределен период.

Не е договорено финансовото компенсиране на българската страна при спирането на газовия поток през Украйна и Румъния за Балканския регион за газопровода от българо-румънската граница до компресорна станция Провадия (около 97 км.), за който има действащ договор до 2030 г. и пренасочването му през „Южен поток”. Само за 10 години (от 2017г до 2030 г. тази загуба се очаква да бъде около 420 млн.щ.дол.

• Не е обявен (а може би не е и договорен) основният финансов параметър за функционирането на газопровода-цената за транспортиране на хиляда кубически метра газ на разстояние 100 км. Чрез тази цена се изчисляват приходите, финансовата ефективност, печалбата и срокът за откупуване на инвестицията. Съгласно официално обявеният размер на инвестицията и срок за нейното връщане излиза, че цената за транспортиране на 1000 куб.метра газ на 100 км. ще бъде по-ниска от действащата в момента за транзита на газ до Турция, Гърция и Македония.

3. Не е извършено необходимото за спазване на законодателството на ЕС в областта на добива, транспорта и търговията с природен газ при реализацията на проекта „Южен поток”.

4. Не е създаден един постоянен, професионално компетентен и с достатъчно опит във воденето на такива преговори екип, който да работи по проекта от българска страна.

Създаването на Българския енергиен холдинг през есента на 2008 г. почти съвпада по време с инициирането на „Южен поток”. През тези по-малко от 6 години досега бяха сменени 7 изпълнителни директори на Холдинга, а с това и на неговите ръководни кадри, включително и екипите за преговори по този проект. На практика не са кадрово осигурени преговорния процес и адекватната защита на нашия икономически национален интерес от страна на българския акционер.

Имаме не малко основания да смятаме, че през този период не е имало и една постоянна правителствена позиция по проекта, както и информирано и компетентно ръководство на преговорите, включително на ниво министри и зам.министри. В същото време от руска страна винаги е имало почти постоянен висококвалифициран и опитен преговарящ екип, който по възможно най-добрия начин защитаваше своите икономически интереси.

Като имаме предвид изложените по-горе аргументи, смятаме за особено наложително:

1. Предвид обстоятелството, че Южен поток ще бъде най-големият инвестиционен проект в страната през следващите години, е необходимо да се възложи на независими, с признат международен опит в транспорта на природен газ експерти и специалисти, включително финансисти на цялостен технико-икономически анализ на проекта. До тогава да се отложи подписването на каквито й да е споразумения и протоколи по него. Аргументите, че това е търговска тайна са неубедителни, тъй като всички тези параметри ще бъдат обявени публично при започването на търговете за строителство и доставка на техническото оборудване.

2. Едновременно с анализа да се проведат преговори за уточняване времевия график за изграждане на целия газопровод за 63,1 млрд.куб.метра газ годишно, а не само на територията на нашата страна, който да се приеме от двете страни.

3. На основата на независимия технико-икономически анализ и сроковете за изграждане, запълване на капацитета и срок за експлоатация на този газопровод да се определи и договори цената за транспортиране на 1000 куб.метра газ на 100 км. и срокът на връщане на инвестицията. В този договор да се запази съществуващият в действащия транзитен договор между „Булгартрансгаз” и „Газпромекспорт” принцип за заплащане на капацитета на газопровода, независимо от транспортираните през него количества природен газ.

4. В съответствие с гореизложеното да се изготвят и подпишат финансов модел и споразумение за финансиране на проекта между акционерите- ОАО „Газпром” и Български енергиен холдинг.

5. Да се внесат необходимите изменения и допълнения в подписаните досега договорености за спазване изискванията на ЕС при изграждането и функционирането на газопровода „Южен поток”.

6. Да се сформира един относително постоянен, висококвалифициран и с достатъчен опит във воденето на преговори с „Газпром” екип от специалисти, включително икономисти и финансисти, които да продължат и довършат работата по проекта.

Съюзът на икономистите в България още веднъж изразява своята принципна подкрепа на газовия проект „Южен поток” и се надява, че съответните държавни органи ще предприемат без отлагане необходимите практически мерки за адекватна защита на икономическите интереси на страната при неговата реализация.

20 май 2014 г.    Съюз на икономистите в България

Проф. Иван Ангелов Член-кор на БАН

МВФ налага на Украйна брутално рестриктивна и нереалистична програма за реформи.

Настоящата статия е резюме на утвърдената на 30 април 2014 г. от Борда на МВФ програма за реформи в Украйна. Всички числа и факти съм ползвал от Писмото за намеренията (Letter of Intent) с обем 42 страници от 26 април 2014 г.; от Искането за споразумение (Request for a Stand-by Arrangement), представено на Борда на МВФ на 30 април в обем 58 страници с приложенията; от изказването на управляващия директор на МВФ г-жа Кристин Лагард от 30 април след решението на Борда на МВФ; от съобщението на МВФ за медиите № 14/189 от 30 април; от интервюто на директора на департамента за Европа от 30 април със списанието на МВФ – IMF Survey и пресконференцията на 1 май от същия директор за представянето й на медиите. В текста присъстват и мои оценки по различните аспекти на програмата.

А. Най-обща характеристика на програмата за реформи:

1. На 30 април Бордът на МВФ утвърди двегодишна програма за реформи в Украйна. Тя е подготвена от Европейския департамент на МВФ с директор Реза Могадан и Николай Георгиев от същия департамент – ръководител на мисията за Украйна. От 4 до 26 март 2014 г. група от 12 служители на МВФ работи в Киев по изготвянето на програмата. Те се срещат с изпълняващия длъжността президент Турчинов, с министър председателя Ятценюк, с управителя на националната банка  Кубив, с министъра на финансите  Шлапак и други министри, със старши експерти, посланици, представители на профсъюзите, банкери и бизнесмени. Срещат се и с част от кандидатите за президенти, със Съвета на Майдана, с представители на политически партии. Те всички са се съгласили с най-важните параметри на програмата.

2. „Главни цели на програмата са възстановяване на макроикономическата стабилност, подобряване на макроикономическото управление, повишаване на прозрачността и поставяне на основите за стабилен и балансиран икономически растеж”. Така са формулирани целите на програмата, утвърдена от ръководството на МВФ.

3. Програмата е за 17,1 млрд. щатски долара или 800% от квотата на Украйна. Веднага след утвърждаването на програмата 3,19 мрд. долара са преведени на Украйна. Очаква се международната общност да осигури още 15 млрд. дол., без да има гаранции за това. На други места в програмата е записано, че освен на МВФ ще може да се разчита на 6 млрд. дол. през 2014 г. и 5 млрд. дол. през 2015 г. от Световната банка, ЕС, Европейската банка за развитие – Лондон, Европейската инвестиционна банка и други. Тези допълнителни средства не са безвъзмездни, а подлежащи на връщане кредити. Украйна дължи на МВФ 5 млрд. дол. по отпуснати през предишни години кредити, които трябва да върне през 2014-2015 г. Дължимата сума за доставен до сега от Газпром, но неплатен газ от началото на 2014 г. е над 3,5 млрд. долара. Следователно, нетният размер на осигурените средства с който Украйна ще разполага е 8,6 млрд. долара.

4. Програмата обхваща цялата територия на Украйна към 31 декември 2013 г. Ако Правителството в Киев загуби контрола над Крим (3-4% от БВП на страната) и над източните области (около 25% от БВП на страната) програмата ще бъде преработена. Това заяви управляващият директор на МВФ г-жа Кристин Лагард преди десетина дни. Те вече загубиха Крим необратимо и много е вероятно същото да се случи с източните области. Това внася още повече несигурност в съдържанието, в обхвата и дори в съдбата на  програмата.

Б. Някои макроикономически показатели:

1. От средата на 2012 г. икономиката на Украйна е в рецесия. За 2014 г. по програмата се очаква спад на БВП с 5%. За 2015 г. очакват растеж от 2%, а през 2016-2017 г. – растеж от 4,0-4,5%. Това, според мен, не може да се постигне поради рязкото намаление на вътрешното търсене, ограничените възможности за износ, ниската конкурентоспособност, разрушените връзки с руската икономика, тоталната дестабилизация и несигурност в страната и загубеното доверие в световните финансови среди.

2. В програмата се очаква през 2014 г. инфлацията да достигне 16%, а идущата година да спадне на 6% (на други места има различни числа). Това не е възможно. Действителната инфлация ще е по-висока както за 2014, така и за 2015 г. Тя ще остане сравнително висока и през следващите години. Програмата предвижда националната банка да поддържа 3-5% инфлация в средносрочен план. Това също е трудно постижимо.

3. Дългът на Украйна се очаква да достигне почти 100% от БВП през тази и идущата година. При сегашната сложна вътрешна и външна обстановка  изменението на дълга в средносрочен хоризонт не подлежи на прогнозиране. Възможен е още по-голям общ (държавен и корпоративен) дълг при ограничените възможности за неговото обслужване поради тоталната дестабилизация на икономиката.

4. В програмата е записано, че безработицата сега е 8,5% и се очаква да спадне до 7,5% в 2016 г. Истинската безработица сега е и през следващите години ще бъде много по-висока, както поради вътрешния хаос в страната, свиващото се вътрешно търсене, ограничените възможности за износ на Запад, разпадането на тесните стопански връзки с Русия и силно рестриктивната политика, която винаги потиска растежа, а следователно и заетостта. Част от преките технологични връзки между украински и руски предприятия, съществуващи от времето на Съветския съюз, вече са преустановени. В ход е прекратяването и на други важни връзки, особено във военно-промишления комплекс. Русия се ориентира да произвежда сама всичко, което до сега внасяше от Украйна и от други рискови държави, за да сведе до минимум възможностите за външен натиск по политически причини. За голяма икономика като руската това не е сериозен икономически, ресурсен или кадрови проблем, но ще й отнеме година-две и може да се отрази леко върху растежа на БВП през тази и следващата година.

5. В програмата се очаква растежът на износа през 2015 – 2016 г. да е над 6%. Това не е възможно поради много причини, част от които вече споменах.

6. Дефицитът в текущата сметка се очаква да спадне през 2014 г. до поносимото ниво от 4,5% от БВП и да намалява в средносрочна перспектива. Това едва ли може да се постигне. Този дефицит ще бъде по-висок в средносрочна перспектва, а за по-далечната е рано да се говори.

В. Заплати, пенсии, социални програми:

1. Средната месечна заплата в Украйна е 164 евро; в България – 333; Беларус – 353; Румъния – 395; Русия – 554; Полша – 681. Средната месечна пенсия в Украйна е 160 дол., а в Русия – 285 дол. Най-бедните 10% от населението в Украйна получават 3,4% от доходите, а най-богатите 10% – 25,7% (по данни от 2006 г.). По-нови официални данни няма, но е известно, че сега доходната поляризация в страната е още по-голяма. Украйна е между европейските страни с най-ниски доходи и най-голяма доходна поляризация. Това не е най-благоприятна обстановка за шокови реформи.

2. Програмата предвижда всички заплати да останат на номиналното им ниво от 1 януари 2014 г. до края на годината, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г. Замразяването на заплатите най-вероятно ще бъде продължено и през следващата година. Замразяват се новите назначения в държавния сектор. Заетостта ще се ограничава чрез съкращения и пенсиониране. Пенсиите също се замразяват, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г.. Прекратява се индексирането на пенсиите с инфлацията. Като се има предвид, че за 2014-2015 г. натрупаната инфлация според програмата ще е около 23% (а действителната още по-висока) реалните доходи и покупателната способност на домакинствата ще спаднат рязко през двете години. Ограничават се всички социални фондове: за здравеопазване, образование, подпомагане на хората с увреждания, за психично болни хора и т.н.. Влошаването сигурно ще продължи и през 2016-2017 г.

Г. Субсидии

Възприема се твърда политика за намаляване на субсидиите за държавните предприятия до пълното им премахване през следващите години, а също и съкращаване на инвестициите. Това ще има многопосочни икономически и социални последствия. Очаква се така да се спестят 25,9 млрд. хривни за бюджета.

Д. Енергийна политика:

1. Украйна е между страните в Европа с най-висока енергоемкост на продукцията. По цитирани в програмата данни за 2012 г. за производството на единица БВП те изразходват 10 пъти повече енергия от средното за страните от ОИСР. Между Газпром и украинската Нафтогаз има 10 годишно споразумение от 2009 г за доставка на газ, което никоя от страните не е публикувала до сега.

2. Програмата предвижда тотална реформа на енергийния сектор. В програмата се съобщава, че енергийните субсидии са били 7,5% от БВП през 2012 г., при което богатите получавали по-голямата част от облагите. Това е опасно висока степен на субсидиране, каквато по принцип не трябва да се допуска. Главна мярка в предприеманата реформа е намалението на субсидиите за Нафтогаз. Стремежът е този дефицит да се сведе до 3,25% от БВП за 2014 г. и да се изплатят натрупаните задължения към Газпром. Дефицитът трябва да се намали до 1,9% в 2015 г. и да се премахне към 2018 г. Това ще се постигне чрез повишаване на вътрешните цени на газта и другите енергоносители и сближаването им с международните доставни цени. За същото ще трябва да допринесе намаляването на енергоемкостта на производството, която е между най-високите в Европа, подобряването на платежната дисциплина (съобщава се, че събираемостта на вземанията за консумирания газ е много ниска), преструктурирането на Нафтогаз за намаляване на неговата издръжка. Предвижда се и международен одит на Нафтогаз.

3. Сегашните цени за газта са средно 85 дол. за 1000 куб. метра и се предвижда да бъдат повишени през следващите няколко години, за да се приближат до доставните цени, които сега варират около 300-400 дол. за 1000 куб. метра. Допускането на такава огромна разлика в миналото е било груба стопанска грешка. Сега се допуска нова грешка с форсираното им сближаване, което преобладаващата част от населението ще понесе много болезнено.

4. Поскъпването ще засегне десетки милиони потребители в домакинствата, а също и стопанския сектор. Разходите за газ и отопление сега са 3-7% в домакинските бюджети. След поскъпването ще станат 5-11%, а при нормализирана събираемост – още повече. За най-бедните 27% от потребителите в програмата се предвиждат енергийни помощи, но те едва ли ще ги получат в пълен размер поради липса на средства и възприетата силно рестриктивна бюджетна политика. Сближаването на вътрешните и външните доставни цени на газта е неизбежно, но трябва да се направи постепенно и по-предпазливо, при солидно подпомагане на най-уязвимите слоеве, които ще са 50% и дори по-голяма част от населението. Предвиденото в програмата форсирано поскъпване, при натрупано вече голямо напрежение в обществото, може да предизвика социална експлозия с непредвидими последствия.

5. От 1 май 2014 г. цените на газта за домакинствата са вече повишени средно с 56%. От 1 юли тарифите за отопление ще нарастнат с 40%. През 2015 г. цените на газта и тарифите за отопление ще нарастнат средно с още 40%, а през 2016 и 2017 г. с още по 20% годишно. Ако се спази този график за 2014-2017 г. газта ще поскъпне почти тройно. Но дори и с това рязко поскъпване при сегашните вносни цени бюджетът на Нафтогаз не може да се балансира към 2018 г., както е предвидено в програмата. Ако властите са решили да спазят тази цел ще трябва да повишат още повече цените на газта за крайните потребители. Това обаче ще надхвърли границите на социална поносимост за голяма част от населението с непредвидими последствия.

6. Програмата съобщава, че от 7 април 2014 г. цените на газта за промишлените и бюджетните потребители са вече повишени в съответствие с действителните им доставни цени, без да се сочат числа. Това ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на промишлената и друга продукция на Украйна, ще повиши цените на стоките на вътрешния пазар и ще ограничи възможностите за износ с всичките неблагоприятни последствия.

Е. Финансов сектор:

1. Програмата предвижда укрепване на финансовата стабилност чрез постоянни контролни наблюдения (мониторинг), подкрепа за ликвидността на банките, оценки за тяхната финансова еластичност, преструктуриране и рекапитализация на нуждаещите се банки, прегледи и подобрения на  регулативните и надзорни механизми, отстраняване на пречките и повишаване способността на банките да се справят с лошите кредити.

2. Експертната група на МВФ е правила стрес тестове на банки, заедно с местния персонал, но те ще бъдат продължени през следващите прегледи. Предвижда се постоянно наблюдение и провеждане на независима диагноза на всички банки и особено на 35-те най-големи, които притежават 82% от активите на системата и ще бъдат предприети произтичащите от това действия. Предвиждат се конкретни мерки със срокове за групата на 15-те най-големи банки, включително и използването при нужда на публични фондове за тяхното оздравяване. Вероятно част от банките не ще издържат теста със сериозни последици за акционерите и за притежателите на депозити в тях. В програмата не се споменава дали в Украйна има гаранционен фонд за депозитите. Ако такъв няма милиони хора ще пострадат сериозно.

3. Програмата предвижда и много други мерки за стабилизиране на банковия сектор, но те са твърде специфични и непонятни за непрофесионалисти и поради това не навлизам в тях. Важно е само да напомня, че рисковете за дестабилизация на банковия сектор и в по-широк обхват – на финансовия сектор са много големи и с тежки последствия за гражданите и за стопанския сектор.

Ж. Бюджетна политика:

1. През 2013 г. дефицитът в консолидирания бюджет е бил 4,8% от БВП. В програмата се предвижда през 2014 г. да бъде не повече от 5,2%, през 2015 г. – 4,2%, за 2016 г. -3,1%. Заедно с оперативния дефицит на Нафтогаз за 2014 г. се предвижда дефицит от 8,5%, за 2015 г. 6,1% и за 2016 г. 4,4%., Такова подобрение не може да се постигне в такъв кратък срок. Тези които искат да го направят на всяка цена трябва да знаят, че поемат голяма отговорност за тежките социални и политически последствия. Толкова рязко намаление на дефицита в такава бедна, раздирана от конфликти страна, е заредено с огромни рискове. Разбира се, намаление на дефицита е необходимо, но то трябва да се направи постепенно, за да е успешно.

2. През 2013 г. бюджетните разходи са около 50% от БВП, т.е. както в западноевропейските страни. Програмата предвижда през 2014-2016 г. силно ограничаване на тези разходи чрез отмяна на повишенията на заплати и пенсии, планирани от правителството на Янукович за юли и октомври 2014 г., а също и за 2015 г.; съкращения на заетите в публичния сектор; замразяване на нови назначения; драстични съкращения във всички видове държавни разходи, в това число и чрез новия закон за държавните поръчки; рязко ограничаване на социалните помощи, за които стана дума по-горе. Свиват се драстично и държавните гаранции за нови заеми.

3. Програмата предвижда повишения на бюджетните приходи чрез: подобряване събираемостта на данъците; преминаване към единни по-високи ставки на акцизите върху горивата; рязко повишаване на акцизите върху алкохола и тютюневите изделия; ограничаване на злоупотребите с ДДС, намаляване на фалшивия износ на горива, незаконното производство на алкохол и т.н.. Повишаването на акцизите ще предизвика допълнително поскъпване на съответните стоки.

4. Прекратява се нулевият ДДС за износа на зърно и други продукти. Въвежда се 7% ДДС за лекарствата и други медицински продукти, какъвто до сега не е имало. Основният ДДС остава 20%, но се отменя предвижданото от правителството на Янукович намаление на този данък. Така ще се спестят 19,1 млрд. хривни.

З. Валутна политика:

1. Към края на февруари 2014 г. валутният резерв на страната е спаднал до 15,5 млрд. щатски долара, едва покриващ двумесечен внос. Националната банка не е можела повече да защити фиксирания курс на националната валута (хривна) и преминава към плаващ курс. Това основателно се смята за един от приоритетите на програмата. При изключително сложната икономическа, социална и политическа обстановка обезценяването на украинската валута започна и ще продължи през следващите години. Нищо не може да спре този процес. То ще бъде допълнителен източник на инфлация със съответните последици по много направления. Въпреки това, преходът към плаващ курс е правилна стъпка. То ще подпомага конкурентоспособността на икономиката, ще улесни поддържането на скромни валутни резерви и ще служи като амортисьор срещу външни и вътрешни шокове, каквито ще изобилстват през следващите години.

2. Според програмата валутен курс около 10,5 хривни за долар няма да създаде сериозни изпитания за балансите на най-големите 22 банки, обаче при 12,5 за долар (50% обезценка в сравнение с края на 2013 г.) ще се наложи сериозна капиталова инжекция (около 5% от БВП) за тези банки. За целта се налагат някои облекчения във валутния режим до края на май 2014 г. и пълното им премахване към края на юли. На 18 май 2014 г. курсът беше 11,7600 хривни за долар – обезценяване с 40% в сравнение с края на декември 2013 г.

И. Ограничаване на корупцията:

В програмата има специален раздел за ограничаване на корупцията. Това обаче не звучи убедително, понеже почти всички най-важни настоящи политически личности са били в управлението на Украйна на най-високите равнища през последните 20 години: премиери, вицепремиери, министри, депутати и т.н. Като се почне от вероятния нов президент Порошенко (олигарх със собственост около 1,2 млрд. долара) и се продължи надолу по административната стълба, включително и новоназначените областни управители, са олигарси или хора от тяхното обкръжение. Ако желаеха, те можеха да ограничават корупцията отдавна, но не го направиха. Каква е гаранцията че ще го сторят сега?

Й. Рискове пред програмата:

-Рискове за макроикономическата перспектива:

1. В програмата се предупреждава, че напрежението в отношенията с Русия може да доведе до значително намаление на неенергийната търговия между двете страни, която е почти изцяло безмитна. Над 25% от украинския износ (главно метали, машини, военна продукция и компоненти за такава) е към Русия. Около 30% от вноса също е от Русия. Украйна внася около 50% от потребявания газ от Русия. Между 12 и 15% от потребявания от Европа руски газ минава през Украйна. Руски банки притежават около 12% от активите на украинската банкова система. През 2013 г. Украйна е получила 2,7  млрд. долара преводи на украински работници в Русия. Смущенията в търговията между двете страни ще предизвикат силно негативен икономически шок повече за Украйна, отколкото за Русия.

2. Някои хора се надяват, че предстоящото споразумение за асоцииране на Украйна към ЕС ще помогне за запълване на празнината, но в самата програма се признава, че „това няма да компенсира прекъсването на традиционните тесни отношения с Русия”. Освен това, трябва да се има предвид, че със своето  качество и производствени разходи украинската продукция трудно ще се продава на европейския пазар. Настоящото рязко поскъпване на газта и на другите енергоносители ще понижи още повече конкурентоспособността на украинските стоки. За съществено повишение на сравнително ниското технологично равнище и качество на продукцията на Украйна ще са необходими огромни инвестиции и много години. А до тогава? В програмата пише, че, общият срив на търговията с Русия ще удължи и задълбочи рецесията, а също и по-нататъшното обезценяване на валутата. Това може да наложи сериозна ревизия на програмата и промяна в политиките.

3. Очакват се сериозни смущения в енергийната търговия и енергийните цени с Русия. Повишението на цените от 386 на 485 дол. за 1000 куб. метра газ ще увеличи дефицита с 1,5-2,0 млрд. дол. годишно. Евентуална доставка на газ от Запад на цена под 400 дол. може да облекчи положението, но тя не се сочи в програмата като реална алтернатива в обозримото бъдеще. Ако не се постигне много бързо споразумение е възможно дори прекратяване на доставките на газ от началото на юни 2014 г. Като се има предвид, че украинските хранилища за газ са полупразни, това ще изправи страната, а може би и Европа пред сериозни проблеми през идущата зима. То се разбира добре в Киев и в Брюксел и следва да се очакват бързи и ефикасни предпазни мерки.

– Геополитически рискове, свързани с Крим. Крим със своите 4% от БВП е вече извън Украйна и това е необратимо. Включването на Крим в настоящата програма е направено от политическа куртоазия. Остава открит въпроса за поведението на Украйна спрямо Крим с прекратеното подаване на вода за напояване по Кримския канал, което ще нанесе големи вреди на земеделието в Крим през тази и идущата година, докато се намерят алтернативни източници.

– По-широки геополитически рискове, свързани с евентуалното отделяне на индустриалния източен регион от Украйна. В програмата се съобщава, че през 2013 г. Донецка, Луганска и Харковска област са произвели 21,5% от БВП на Украйна, 30% от промишлената продукция. Те са осигурили 28% от износа, 11% от вноса. Нетните постъпления в централния бюджет са били 1,3% от БВП. В най-мекия вариант ще спаднат постъпленията от данъци и ще се ограничат инвестициите. Това ще повиши бюджетния дефицит на Украйна и ще влоши търговския и платежния й баланс. Ходът на събитията като че ли води към откъсването на този регион от Украйна, а следователно и към по-песимистичен вариант.

– Рискове във финансовия сектор. Възможни са по-силни от очакваните слабости на банките и другите финансови институции. Много е вероятно да се увеличи тегленето на депозити, влошаване на кредитния портфейл към опасно висок дял на лошите кредити, повишаване на натиска върху банковата система.

– Други рискове. Ще се наложи увеличение на военните разходи на Украйна за сметка на гражданските програми. Ще се затрудни още повече достъпът до световните капиталови пазари, който и без това е почти преустановен през последните години. Възможно е да отслабне политическата подкрепа и доверието на населението в програмата. Възможно е да се увеличи съпротивата на мощни групови користни интереси срещу реформата. Изпълнението на програмата може да се забави през май-юни-юли 2014 г. във връзка с президентските избори и резултатите от тях. Не е изключено новото правителство след изборите да поиска промени в програмата и предвидените в нея политики. Политическата и икономическата несигурност може да продължат по-дълго , да са по-дълбоки и по-деструктивни от очакванията с големи смущения върху потреблението, инвестициите, кредитирането, търговията, спестяванията, ще се увеличи черният сектор в икономиката. Всичко това ще затрудни изпълнението на програмата.

К. Мониторинг и контрол на изпълнението:

Наблюдението и контрола по изпълнението ще се осъществява от МВФ в началото чрез прегледи на всеки два месеца, а след това – всяко тримесечие. Първият преглед ще бъде на 25 юли 2014 г.; вторият – на 25 септември 2014 г. и третият – на 15 декември 2014 г. След това ще се правят прегледи на всеки три месеца.

Л. Обща оценка на програмата:

1. Програмата е направена по добре известния модел на МВФ, прилаган навсякъде по света, включително и в България. Общата му характеристика с една дума е „рестрикция”. Тежки години очакват десетки милиони украински граждани, чиито жизнено равнище, едно от най-ниските в Европа, ще спадне още повече. Ако се изпълнява стриктно настоящата програма, и без това мизерно ниското вътрешно потребление ще спадне с още 35-40% през следващите години. Това ще внесе допълнително напрежение в обществото, което ще се добави към съществуващите остри социални, етнически, културни, политически и други конфликти. Да не забравяме и заканата на г-жа Тимошенко за „трета фаза на революцията”, която тя ще поведе ако не бъде избрана за президент. Последствията от тези предизвикателства са трудно предвидими, но очевидно ще бъдат много сериозни.

2. Програмата е твърде оптимистична и същевременно много амбициозна. Това я прави неосъществима. Имам предвид очакванията за растежа на БВП; за износа; за инфлацията; за безработицата; за бюджетния дефицит; за платежния баланс; за изплащането на задълженията към Газпром; за намалението на дълга. Несериозно е очакването, че Украйна ще се разплаща редовно с кредиторите си; че ще привлича лесно средства от частни външни инвеститори. Не са реални очакванията за цената на газта; че валутният курс на хривната ще остане 10,9546 за един долар до края на тази година; че ще ограничат рязко корупцията.

Както вече споменах, от началото на юни тази година се очаква прекратяване на подаването на газ за Украйна ако не започнат да се разплащат с Газпром. Подобно на 2009 г., те навярно ще започнат да отклоняват за себе си част от транзитирания за Европа газ, от което ще настъпят сериозни смущения в европейските страни, включително и у нас.

МВФ прави лоша услуга на Украйна с тази брутално рестриктивна и нереалистична програма. Авторите на програмата не са проявили достатъчна предпазливост относно възможните социални последствия от предвидените шокови мерки. Особено като се има предвид сегашната критична обстановка в Украйна и настъпилата социална умора всред народа от дългогодишните недобре премислени икономически реформи и острия дефицит на социална справедливост в страната, довел до оскотяваща бедност на единия полюс на обществото и изключително богатство на другия. Правителството разполага с ограничени възможности да подпомага най-уязвимите слоеве от населението. Това ще бъде източник на икономическа, социална, политическа нестабилност и на още по-неблагоприятен ход на събитията. Гражданите на Украйна ще бъдат жестоко измамени за пореден път.

Прогноза по най-важните показатели на програмата

Източник: Програма на МВФ за икономически реформи в Украйна

Дори бегъл поглед върху таблицата показва, че от 2016 г. положението в украинската икономика се нормализира: растеж на БВП от 4,0%, растеж на вътрешното търсене с 4,6%, безработица – само 7,5%, инфлация – 6,3%, растеж на заплатите – с 9,5%, натрупване – 10,1%, инвестиции – 13,9%, бюджетен дефицит – само 3,1% от БВП, държавен дълг – 61,2%. Голямата част от страните от ЕС биха се радвали на такива показатели. Украйна би поставила световен рекорд по бързо възстановяване от тотален хаос в началото на 2014 г. към икономическа и социална нормалност в 2016 г., както сочи горната таблица.

Повтарям отново, с такава свръхоптимистична програма МВФ не прави добра услуга на Украйна! Убеден съм, че много скоро дори авторите на програмата ще се убедят, че тя не е реална и ще пристъпят към основната й преработка. С настоящия вариант на праграмата могат да се създадат илюзии в част от украинското общество за бързо излизане от кризата, но скоро ще се убедят, че това не е възможно и илюзиите ще прерастнат в още по-опасно отчуждение и отчаяние. Най-убедителният език, когато се правят икономически реформи и се представят пред народа, е езикът на реализма и истината.

18 май 2014 г.

Управителният съвет на СИБ, на свое заседание на 15 май т.г, подкрепи манифеста на международна студентска инициатива за плурализъм в икономиката.

С международната инициатива на критичните студенти се надяваме за промяна в преподаването на икономиката.Нашата цел е да разчупим малко тоталната доминация на неолибералните идеи, захранвани от неокласическия синтез, като единствена алтернатива, до която се докосват студентите, учещи икономика в голяма част от университетите в света. Сайтът вече е онлайн, а статии бяха публикувани във водещи вестници, като например тази в The Guardian.

An international student call for pluralism in economics

It is not only the world economy that is in crisis. The teaching of economics is in crisis too, and this crisis has consequences far beyond the university walls. What is taught shapes the minds of the next generation of policymakers, and therefore shapes the societies we live in. We, over 65 associations of economics students from over 30 different countries, believe it is time to reconsider the way economics is taught. We are dissatisfied with the dramatic narrowing of the curriculum that has taken place over the last couple of decades. This lack of intellectual diversity does not only restrain education and research. It limits our ability to contend with the multidimensional challenges of the 21st century – from financial stability, to food security and climate change. The real world should be brought back into the classroom, as well as debate and a pluralism of theories and methods. Such change will help renew the discipline and ultimately create a space in which solutions to society’s problems can be generated.

United across borders, we call for a change of course. We do not claim to have the perfect answer, but we have no doubt that economics students will profit from exposure to different perspectives and ideas. Pluralism will not only help to enrich teaching and research and reinvigorate the discipline. More than this, pluralism carries the promise of bringing economics back into the service of society. Three forms of pluralism must be at the core of curricula: theoretical, methodological and interdisciplinary.

Theoretical pluralism emphasizes the need to broaden the range of schools of thought represented in the curricula. It is not the particulars of any economic tradition we object to. Pluralism is not about choosing sides, but about encouraging intellectually rich debate and learning to critically contrast ideas. Where other disciplines embrace diversity and teach competing theories even when they are mutually incompatible, economics is often presented as a unified body of knowledge. Admittedly, the dominant tradition has internal variations. Yet, it is only one way of doing economics and of looking at the real world. Such uniformity is unheard of in other fields; nobody would take seriously a degree program in psychology that focuses only on Freudianism, or a politics program that focuses only on state socialism. An inclusive and comprehensive economics education should promote balanced exposure to a variety of theoretical perspectives, from the commonly taught neoclassically-based approaches to the largely excluded classical, post-Keynesian, institutional, ecological, feminist, Marxist and Austrian traditions – among others. Most economics students graduate without ever encountering such diverse perspectives in the classroom.

Furthermore, it is essential that core curricula include courses that provide context and foster reflexive thinking about economics and its methods per se, including philosophy of economics and the theory of knowledge. Also, because theories cannot be fully understood independently of the historical context in which they were formulated, students should be systematically exposed to the history of economic thought and to the classical literature on economics as well as to economic history. Currently, such courses are either non-existent or marginalized to the fringes of economics curricula.

Methodological pluralism stresses the need to broaden the range of tools economists employ to grapple with economic questions. It is clear that maths and statistics are crucial to our discipline. But all too often students learn to master quantitative methods without ever discussing if and why they should be used, the choice of assumptions and the applicability of results. Also, there are important aspects of economics which cannot be understood using exclusively quantitative methods: sound economic inquiry requires that quantitative methods are complemented by methods used by other social sciences. For instance, the understanding of institutions and culture could be greatly enhanced if qualitative analysis was given more attention in economics curricula. Nevertheless, most economics students never take a single class in qualitative methods.

Finally, economics education should include interdisciplinary approaches and allow students to engage with other social sciences and the humanities. Economics is a social science; complex economic phenomena can seldom be understood if presented in a vacuum, removed from their sociological, political, and historical contexts. To properly discuss economic policy, students should understand the broader social impacts and moral implications of economic decisions.

While approaches to implementing such forms of pluralism will vary from place to place, general ideas for implementation might include:

Hiring instructors and researchers who can bring theoretical and methodological diversity to economics programs;
Creating texts and other pedagogical tools needed to support pluralist course offerings;
Formalizing collaborations between social sciences and humanities departments or establishing special departments that could oversee interdisciplinary programs blending economics and other fields.
Change will be difficult – it always is. But it is already happening. Indeed, students across the world have already started creating change step by step. We have filled lecture theatres in weekly lectures by invited speakers on topics not included in the curriculum; we have organised reading groups, workshops, conferences; we have analysed current syllabuses and drafted alternative programs; we have started teaching ourselves and others the new courses we would like to be taught. We have founded university groups and built networks both nationally and internationally.

Change must come from many places. So now we invite you – students, economists, and non-economists – to join us and create the critical mass needed for change. See Support us to show your support and connect with our growing networks. Ultimately, pluralism in economics education is essential for healthy public debate. It is a matter of democracy.

Signed, the member organizations of the International Student Initiative for Pluralism in Economics:

Sociedad de Economía Crítica Argentina y Uruguay, Argentina
The PPE Society, La Trobe University, Australia
Society for Pluralist Economics Vienna, Austria
Nova Ágora, Brazil
Mouvement étudiant québécois pour un enseignement pluraliste de l’économie, Canada
Estudios Nueva Economía, Chile
Grupo de estudiantes y egresados de la Facultad de Economía y Negocios de la Universidad de Chile, Chile
Det Samfundsøkonomiske Selskab (DSS), Denmark
Post-Crash Economics Society Essex, England
Cambridge Society for Economic Pluralism, England
Better Economics UCLU, England
Post-Crash Economics Society Manchester, England
SOAS Open Economics Forum, England
Alternative Thinking for Economics Society, Sheffield University, England
LSE Post-Crash Economics England
Pour un Enseignement Pluraliste de l’Economie dans le Supérieur (PEPS-Economie), France
Netzwerk Plurale Ökonomik (Network for Pluralist Economics), Germany
Oikos Köln, Germany
Real World Economics, Mainz, Germany
Kritische WissenschaftlerInnen Berlin, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, München, Germany
Oikos Leipzig, Germany
Was ist Ökonomie, Berlin, Germany
Impuls. für eine neue Wirtschaft, Erfurt, Germany
Ecoation, Augsburg, Germany
Kritische Ökonomen, Frankfurt, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, Hamburg, Germany
Real World Economics, Heidelberg, Germany
Stundent HUB Weltethos Institut Tübingen, Germany
LIE – Lost in Economics e.V., Regensburg, Germany
Javadhpur University Heterodox Economics Association, India
Economics Student Forum – Tel Aviv, Israel
Economics Student Forum – Haifa (Rethinking Economics), Israel
Rethinking Economics Italia, Italy
Grupo de Estudiantes por la Enseñanza Plural de la Economía, UNAM, Mexico
Oeconomicus Economic Club MGIMO, Russia
Glasgow University Real World Economics Society, Scotland
Movement for Pluralistic Economics, Slovenia
Post-Crash Barcelona, Spain
Asociación de Estudiantes de Económicas de la Universidad Autónoma de Madrid, Spain
Estudantes de Económicas e Empresariais, Universidade de Santiago de Compostela, Spain
Lunds Kritiska Ekonomer, Sweden
Handels Students for Sustainability, Sweden
PEPS-Helvetia, Switzerland
Rethinking Economics, UK
Rethinking Economics New York, United States
Sociedad de Economia Critica, Argentina and Uruguay

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ПРИЗЫВ К ПЛЮРАЛИЗМУ МНЕНИЙ В ЭКОНОМИЧЕСКОЙ ТЕОРИИ

В кризисе находится не только мировая экономика, но и экономическая теория также испытывает кризис, и этот кризис несёт свои последствия далеко за пределы университетских стен. То, чему учат в университетах, формирует сознания следующего поколения, задающего тренд, и таким образом, формирует облик общества, в котором мы живем. Нам, 60+ ассоциациям экономики из 30+ различных стран, кажется, пора пересмотреть то, как преподётся экономическая теория. Мы недовольны резким сужением учебной программы, которое происходит в течение последних двух десятилетий. Данное отсутствие интеллектуального разнообразия не только сдерживает процесс образования и научных исследований, но и ограничивает наши возможности по борьбе с различными вызовами 21-го века начиная от финансовой стабильности и заканчивая обеспечением продовольственной безопасности и изменениями климата. Мир должен уделять больше внимания изучению данной дисциплины, а также дискуссиям и плюрализму теорий и подходов. Это поможет обновить данный предмет и в конечном итоге создать пространство, в котором можно будет найти решения проблем общества.

Являясь едиными без учета границ между государствами, мы призываем к смене курса. Мы не утверждаем, что существует идеальное решение проблемы, но у нас нет сомнений , что студенты, изучающие экономическую теорию, выиграют от наличия различных точек зрения и идей. Плюрализм может не только способствовать оживлению преподавания и научных исследований и возрождению дисциплины, но и скорее, плюрализм несет в себе задачу вновь поставить экономическую теорию на службу обществу. В основе учебных программ должно быть три формы плюрализма: теоретический, методологический и междисциплинарный.

Теоретический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра научных школ, представленных в учебных программах. Мы возражаем не против конкретных составляющих экономичемских школ. Плюрализм не ставит перед собой вопрос о выборе стороны, а ставит попрос о способствовании интеллектуальным дебатам и критическому сопоставлению идей. Там, где другие дисциплины охватывают разнообразие взглядов и учат конкурирующим теориям, даже если они несовместимы друг с другом, экономика часто представляется как единая совокупность знаний. Разумеется, основное направление теории всегда имеет имеет внутренние различия. Тем не менее, это всего лишь один из способов создания экономической терии и оценки реального мира. Это невозможно в других областях; никто не будет принимать всерьез диплом в области психологии, которая сосредотачивается только на фрейдизме, или в сфере политики, которая сосредотачивается только на государственном социализме. Полное и всеобъемлющее экономическое образование должно содействовать сбалансированному познанию различных теоретических школ, от широко преподаваемых неоклассических подходов до в значительной степени исключенных из программы классических, пост-кейнсианских, институциональных, экологических, феминистских, марксистских и австрийских экономических школ среди прочих. Большинство студентов экономических специальностей, которые оканчивают университеты, никогда не сталкивается с такими различными точками зрения во время учёбы.

Кроме того, очень важно, чтобы основные программы включали курсы, которые обеспечивают инфомацией и способствуют рефлексивному мышлению в сфере экономики и ее методов, в том числе философии экономики и теории познания. Также, поскольку теории не могут быть полностью поняты в отрыве от исторического контекста , в котором они были сформулированы, студенты должны систематически обретать знания по истории экономической мысли и по классической экономической литературе, а также

по экономическая истории. В настоящее время такие курсы либо отсутствуют, либо отодвинуты на периферию программы экономической теории.

Методологический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра инструментов, которые экономисты используют для того, чтобы искать ответы на вопросы экономики. Ясно, что математика и статистика имеют решающее значение для нашей дисциплины. Но слишком часто студенты учатся использовать количественные методы, но никогда не обсуждают, нужно ли и для чего они должны быть использованы—выбор допущений и применимость результатов. К тому же, существуют важные аспекты экономики , которые не могут быть поняты с использованием исключительно количественных методов: надежное экономическое исследование требует того, чтобы количественные методы были дополнены методами, используемыми другими социальными науками. Например, понимание институциональных аспектов и культуры может быть существенно улучшено, если бы качественному анализу было уделено больше внимания в программе экономической теории. Тем не менее, большинство студентов экономических специальностей никогда не изучают качественные методы.

Наконец, экономическое образование должно включать в себя междисциплинарные подходы и позволять студентам взаимодействовать с другими социальными и гуманитарными науками. Экономика является социальной наукой, сложные экономические явления редко можно понять, если они представлены в вакууме, без учета социологического, политического и исторического контекстов. Чтобы правильно обсудить экономическую политику, студенты должны понимать более широкие социальные последствия и моральные последствия экономических решений.

Подходы к реализации данных форм плюрализма отличаются от места к месту, и общие идеи для реализации могут включать в себя:

найм преподавателей и исследователей, которые могут привнести теоретическое и методологическое разнообразие в программу изучения экономики

Создание текстов и других педагогических инструментов, необходимых для поддержки различных вариатов изучаемого курса;

Формализация сотрудничества между подразделениями, занимающимися социальными науками и гуманитарными науками или создание специальных отделов, которые могли бы составлять междисциплинарные программы на стыке экономики и других областей.

Изменение будет как всегда тяжелым Но это уже происходит . В самом деле, студенты по всему миру уже начали постепенно менять систему. Мы наблюдаем полные лекционные залы во время еженедельных лекций приглашенных докладчиков по темам вне учебной програамы ; мы организовываем рабочие группы, семинары, конференции; мы проанализировали текущие учебные программы и составили альтернативные программы; мы начали учить себя и других новым курсам, которые мы хотели бы изучать. Мы создали университетские группы и организвали сети на национальном и международном уровнях.

Изменения должны поступать из различных источников. Теперь мы приглашаем вас, студентов, экономистов, и не изучающих экономику присоединиться к нам и создать критическую массу, необходимую для перемен. Посетите [Сайт], чтобы присоединиться к нашим растущим сетям. В конечном счете, плюрализм в экономическом имеет важное значение для продуктивного общественного взаимодействия. Это вопрос демократии.

Въпреки дадената от правителството заявка за подобряване на условията за бизнес и живот в България, това някак не се случва. В обществото витаят въпроси, които не получават отговори. Животът обаче ги налага, независимо от това колко неудобни са те и дали предстоят избори.

 

Ето и някои от въпросите. Поставя ли обещаното ново начало бюджетът за 2014 г. и реалистичен ли е той? Ще успее ли НАП да събере обещаните приходи или отново ще се наложи да режем разходите, които създават работни места? И как всъщност се отразява на изпълнението на разчетите на държавата фактът, че от половин година се отчита дефлация? Къде е скрит в бюджетната прогноза за 2015-2017 г. обещаният рестат на икономиката? За какво се тегли нов външен заем от 3,9 млрд. лв.?

Vevesti.bg покани проф. Христина Вучева – финансов министър в служебното правителство на Ренета Инджова, да представи своя прочит на политиките, които провежда българското правителство чрез бюджета.


Към настоящия момент, въпреки че сме към края на четвъртия месец от годината, разполагаме с дании за изпълнението на държавния бюджет за два месеца. Това затруднява оценките относно възможното му изпълнение.

Според мен обаче бюджетът за 2014 г. е с надценени приходи по основните данъци

-ДДС, акцизи и данъка върху доходите на физическите лица. Може да се очаква, че ще се повтори случилото се вече през предходните години – приходите се изпълняват около 97-98 %, съзнателно не се реализират капитални разходи, за да се постигне предвидения дефицит и това се счита за удовлетворяващо.

Доказателство отнсно твърдението ми за надценените приходи за 2014 г. е сравнението на отчета за посочените данъци за 2013 г. и предвиденото за 2014 г. Номиналното нарастване на данъка върху дохода на физическите лица е 298.9 млн. лв., въпреки че не се увеличава заетостта, нито има очаквания за нарастване на заплатите на наетите или доходите на лицата от т. нар. друга стопанска дейност.

По отношение на ДДС и акцизи, където общото нарастване е около 1.2 млрд. лв., е възможно все пак да се постигне успех, ако усилията, свързани с т. нар. обратно начисляване на ДДС, имат  резултат. Не можем да сме оптимисти по отношение на предвидените около 300 млн. лв. повече от акцизи. Досегашните действия на Агенция „Митници” не могат да ни уверят , че ще се пресече контрбандата със цигари и горива.

Дефлацията удря приходите в бюджета и в бизнеса

Продължаващата дефлация не само намалява приходите от косвени данъци, но и ограничава развитието на бизнеса в много  дейности. В познатия и описан в учебниците случаи, дефлацията се свързва със слабо търсене, външни неблагоприятни фактори и с прояви на лошата част от бизнес цикъла. В нашия случаи много експерти обясняват продължаващото месеци спадане на средното равнище на потребителските цени със случващото се в т. нар. административно регулирани цени и по-конкретно цените на електрическата енергия.

Независимо каква точно е причината за проявите на дефлация резултатите за икономиката не са добри. Според приетата наскоро актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2015-2017 г. ще трябва да изтърпим дефлация от – 0.2 % през 2014 г.,а за 2015 г.вече ще сме по-добре и средногодишната инфлация ще бъде 2.4 %. В посочения документ отсъства обяснение за това изменение, въпреки че възможните фактори са от съществено значение както за приходите, така и за развититето на стопанските субекти.

Считам, че основната причината за дефлацията е свитото потребление и засилващото се обедняване на големи групи от населението.

Няма мерки срещу бедността, безработицата през 2015-2017 г.

Няма съществени различия между бюджета за 2014 г. и прогнозата за 2015 г. Броят на безработните не се намалява. Предвижда се увеличаване на номиналното изражение на БВП с около 3 милиарда лв. Очаква се инфлация от 2.4 %. Приходите по т. нар. фискална програма са между 37 и 38 % към БВП, а разходите с 1.5 % повече – колкото е размерът на предвидения дефицит.

Може да се съжалява, че в 3-годишната прогноза не се коментира запазването на продължаващата вече много години практика средствата за фонд „Пенсии” да се попълват в голяма част не от осигурителни вноски, а от бюджетните приходи. Не е трудно да се разбере, че този подход лишва от смисъл нашата осигурителна система и самия държавен бюджет.

Не откриваме коментари и по значимите въпроси, свързани с нарастващата бедност, неграмотност, заболеваемост. Не става ясно каква е реформата в пенсионната система. Не се разбира ще се променя ли нещо в организацията на разплащането на здравната каса с болниците.

Вероятно всичко това не се предвижда в изискващото се от ЕК съдържание на въпросния документ, доколкото тези проблеми са част от друг – представян в Брюксел – Национална програма за реформи. Тя също беше прието наскоро, но и в нея тези важни въпроси са споменати общо и неясно.

Заслужава да се отбележи, че в Националната програма за реформи, представена през 2012 г. може да се прочете, че е въпрос на месеци да започне прилагането от Националната здравна каса на цени, основаващи се на т. нар. Диагностично свързани групи.Това вече го няма в представяната програма за реформи, но не става ясно защо е писано тогава и защо сега не се споменава.

Реиндустриализация по американски и по български

Говоренето за реиндустриализация започна преди няколко години в САЩ. То беше провокирано от факта, че след финансовата криза от 2008 г. намаля интереса към инвестиции във финансовия сектор. В същото време в Китай започна процес  на увеличаване разходите за труд., което веднага предизвика преосмисляна на дълго продължилото в годините изнасяне на реалното производство от САЩ. Стана ясно, че може да се произвежда и в Съединените щати, след като китайците искат за труда си заплати, близки до тези, които биха получили хората в Америка за подобн
 и производства.Така там под реиндустриализация се разбира връщането в родината на различни производства, изнесени отдавна в Китай и други страни заради евтения труд и по-високите печалби.

В някои страни от ЕС, най-вече Франция, както и в централата –Брюксел – темата реиндустриализация се включва като възможно решение на тежкия и сложен проблем за безработицата, особено всред млади хора.

У нас до сега идеите за реиндустриализация са разнопосочни и неясни. Плановете държавата да купува чрез свои търговски дружества фалирали частни предприятия (често приватизирани преди години) не са добри.Тя са направо лоши. Добре би било, ако се представи ясен и подробен план за предварително обсъждане, вместо да се говорят и то от отговорни представители на правителството, неосъществими и неефктивни обещания.

Не са малко хората – и експерти, и партийни водачи – които искат незабавно държавата да се намеси и да спасява загиващи предприятия. Сочи се опита на САЩ както при управлението на Буш така и при Обама.

Ще си позволя да обърна внимание, че и опита и възможните подходи трябва да се оценяват внимателно и с оглед конкретната обстановка.При решаването на този проблем не трябва да се използват идеологеми от вида ”това е дясно”, „това е ляво”. Всичко трябва да се подчинява на възможния прагматичен изход.

Нека си припочним как през тежката за САЩ есен на 2008 г. десният президент Буш и десният Сенат гласуваха и наложиха бързо да се дададт от бюджета 700 милиарда долара на различни финансови частни институции, за да се ограничи разпадът. Тогава никой от многото видни експерти на многобройните утвърдени университети не тръгна да размахва цитираната често от  нашите „пазарници” теория на Шумпетер за благотворната сила на разрушението. Напротив всички се втурнаха да не допускат разрушение и успяха. Това обаче съвсем не означава че трябва да с
 е купува „Химко”, или друго опоскано след приватизацията предприятие.

Ако все пак трябва да осмислим въпроса за реиндустриализацията съобразно Бюджет 2014, считам че би било много по-добре през тази година управляващите да не се занимават с този въпрос, а да изпозват възможния ресурс, за да увеличат значително заплатите на учителите и на лекарите. Ако има образовани и здрави хора в страната, те ще се справят с индустриализацията.

Не е важно колко е новият външен дълг, а за какво го харчим

Проблемите, свързани с държавния дълг, също са обект на непрофесионални трактовки, различни манипулации и митове. Един от тези митове твърди, че десните правителства спестяват и намаляват дефицита и дълга, а левите харчат и правят дългове. Да припомним, че в САЩ най-голям дефицит се отчита при десния Рейтън и най-голям излишък при левия Клинтън. Данните за дълга на държавите от ЕС също са показателни в това отношение. Достатъчно е да се посочи, че въпреки изискването, установено още от 1992 г. за страните-членки, държавният дълг да не надмина
 ва 60 % от БВП, това не се спазва и до днес. След многото приказки по повод на дълга на Гърция след 2010 г., ЕК е много по-настоятелна отнсно приемането на мерки от всички за намаляване на размера му.

В това отношение ние сме отличници, като пред нас са само Естония и Люксембург. Има обаче нещо много смущаващо, когато се разглеждат данните за страните–членки и се съпоставят данните за дълга и за доходите. Страните с най-висок размер на дълга имат и най-високите доходи. Страните с нисък държавен дълг имат и най-лошите показатели по отношение на доходите. Не мога да твърдя, че има някакава трайна връзка между тези величини, но факта е налице и то за дълъг период от време.

Считам, че страна като нашата не може да си позволи да увеличава дълга си дори до допустимите размери към БВП. Причините за това са много и не са свързани само с това, което правим или можем да направим вътре в страната. При възможния за нас обем на създавъния за една година БВП – между 81 . и 84 милиарда  лв. (по данните от средносрочната бюджетна прогноза) без да нарушаваме нормата за дефицит от 3 %, бихме могли да увеличим годишния дефицит с около 1 милиард лева.

Вероятно няма да е трудно да се намерят на външния и на вътрешния пазар инвеститори за нашите облигации. Може би и при поносима лихва. Проблемът е в начина, по който биха се похарчили средствата.Той няма да е ефективен и причината за това няма да е в това че”държавата е лош стопанин”, а за това че българската държава до сега не е дала доказателства, че може да бъде ефективна, незавсимо от това дали я управляват леви или десни.

vEvesti.bg

*Заглавието е на редакцията

ДО

Г-Н КРЪСТЬО ПЕТКОВ 

Относно: Покана за Конференция за Евразийския съюз 

Уважаеми г-н Петков, 

Изпращам Ви настоящето писмо във връзка с Конференция на 20.05.2014 г на тема: „Евразийският съюз – нови възможности за бизнес“. Идеята за провеждане на конференцията е на Софийска търговско-промишлена камара. Нашата цел е да проведем поредица от срещи по темата както в България, така и в страните от Евразийския съюз и да работим за разкриване на нови възможности за бизнес на българските фирми с фирмите от Евразийския съюз. Тази цел е дългосрочна и тя ще включва и организиране на бизнес делегации, отразяване на резултатите от сътрудничеството в сайта на Софийска камара, в Търговски вестник и публикуване на книги с доклади. Софийска камара публикува след всяка кръгла маса книги в печатен и електронен вид. 

Конференцията ще се проведе на 20 май т.г. в РКИЦ, ул. Шипка 34, София, зала 204, от 10.00 до 12.00 ч. Специално за Конференцията от Москва ще дойде Виктор Спаский, който е директор Департамент в Евразийския съюз, който ще изнесе доклад. 

Ще се радвам, да Ви поканя да присъствате на Конференцията и да потвърдите на  chernev@scci.bg , защото местата са ограничени.

С уважение,

Георги Чернев

Председател