Предстоящи събития

Управителният съвет обявява конкурс

11 апр. , 2014  

 „ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 – ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

 на тема

 „Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

Докладите трябва да бъдат написани на български език;

Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

В текста да не се посочва името на автора;

 Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:
o    име, презиме и фамилия;
o    адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;
o    име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:
Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail: info@bgeconomist.bg ;

Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108;

Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

   Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomist.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ
Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

Форуми на СИБ

Пресконференция в БТА

11 апр. , 2014  

„БЯЛА КНИГА ЗА НОВА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ 2015-2025 Г.” ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НА 07.04.2014г.,
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ АВТОРСКИЯ ЕКИП В БТА НА 10 АПРИЛ ОТ 13 Ч.

„Бялата книга” има за цел да инициира всенародно обсъждане на темата за нова високотехнологична индустриализация на България с цел постигането на единомислие и разработването на Стратегия за нейната успешна реализация.
Авторите на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от Пловдив, България и „Бизнесмрежа за българите по света”. По същество това е първа проява на  нова българска „тинк танк” група.
Издател на книгата е  „Атлас Финанс” АД, а инициативата за нейното написване е на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”, под  водещата  редакция  на д-р  ик. Петър  Нейчев, Dr. rer.soc.oec. Тоде Тодев и проф. д.ик.н. Асен Конарев.
Желанието на авторите и „Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е да предизвикат обществен консенсус за индустрията, като важен елемент на българската икономика за да е в съзвучие с европейския призив „За възраждане на европейската промишленост”, обявен в съобщението на Европейската Комисия от 22.01.2014г. и в редица други европейски документи от 2010г. до сега.

В книгата не се обсъжда реставрация на социалистическата индустрия, а прилагане на европейските концепции за укрепване на българската индустриална база.  

Авторите предлагат да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма)  с  две основни направления – нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли  и високотехнологична реиндустриализация на „историческата” индустрия.
Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла, и по-специално някои високотехнологични ниши от тях:  ИКТ – софтуер за интернет приложения и мобилни разработки; Преработвателна индустрия – еко-, био-, нанотехнологии в хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, както и Туристически отрасъл – СПА, уелнес и балнео като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия – традиционни предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори, които все още имат жизнен цикъл. Чрез внедряване на иновации и високи технологии да се постигне по висока принадена стойност и да се осигурят работни места и прилични заплати.

Двете направления се различават както във времето, така и в съдържанието.

За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за успешно начало и се изисква държавата да осигури  условия на бизнеса и като не му пречи. Докато за „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за науката, кадрите и интернационализацията на бизнеса.
От една страна в България е приета тезата  за приоритета и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива за развитие на България. От друга страна целият свят признава, че катастрофата на неолибералния икономически модел е пълна. За съжаление у нас пазарните фундаменталисти са много активни, а останалите икономисти много предпазливи. Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза – както в банките, така и в производствения сектор, затрупан с планини от дългове.

Нужна е и ефективна система от държавни субсидии, защото те са сред най-важните средства за бързо повишаване на конкурентоспособността на българската индустрия. Не само в ЕС, но и в множество страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство.
Държавните субсидии трябва да достигнат 1.2% от БВП, колкото е средния за ЕС. Най-вече с фондове за развитие на науката, държавните поръчки за ВУЗ-овете, дуално обучение, фонд за хардуер, софтуер и безжичен интернет.

В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа и социална криза, обхванала страната. Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – човешкия капитал. Страната се нуждае от висок  и интелигентен икономически растеж.

Ако в този исторически момент българското правителство бездейства и реши да остави стратегическото развитие на съществуващите пазарни механизми, ще постави българския народ отново в неравностойно положение спрямо другите европейски народи, чиито правителства работят в това направление. Необходими са бързи действия – комплекс от реформи, Стратегия и Проект.

Авторите набелязват серия от политики за възраждане на българската индустрия. Те са свързани с инвестиции от страна на държавата и частния сектор в системна иновационна политика, специализирани държавни банки, форсиране на дуалната система на техническо и професионално образование, създаване на високотехнологични зони и клъстери, създаване на Министерство на индустрията и т.н.

В „Бялата книга” се  изтъква ключовата роля на неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, които могат да бъдат коректив на „слабостите” на държавата. В тази връзка „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация” предвижда организирането на ежегодна среща на страните от „Четириъгълния форум” – Държава и общини, Бизнес, Наука, Медии.

10 април, 2014 г.

Участници в пресконференцията
НА 10 АПРИЛ 2014 в БТА

д-р ик. инж. Петър Нейчев
·    Председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Зам. председател на Съюз на икономистите в България;
·    Председател на Съвета на директорите на четири публични акционерни дружества листвани  на БФБ-София.
 проф. д.ик.н. Асен Конарев
·    Доктор на икономическите науки;
·    Преподавател в Университет по хранителни технологии – Пловдив;
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Главен редактор на Списание „Финанси” – www.financebg.com;
·    Член на управителните органи на три публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 проф. д-р Ангел Гроздин
·    Председател на Земеделската камара – Пловдив;
·    Председател на Съвета на директорите на „Орфей клуб уелнес” АД – Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. инж. Стефан Гълъбов
·    Член на управителния съвет на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация;
·    Зам. председател на Съвета на директорите на „Оптела” АД- Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. юрист Димитър Гишин
·    Изпълнителен директор на „Корпорация за технологии и иновации” АД – Пловдив;
·    Ръководител на проекта „Бизнесмрежа за българите по света”.
 маг. юрист Венелин Йорданов
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Изп. директор на „Атлас финанс” АД – Пловдив, издател на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация”.

Предстоящи събития

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

4 апр. , 2014  

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/ 

 

Управителният съвет обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА” 

на тема

 

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

 

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка; 

  • Докладите трябва да бъдат написани на български език; 

  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците; 

  • В текста да не се посочва името на автора; 

  • Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:

    • име, презиме и фамилия;

    • адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;

    • име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност; 

  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване; 

  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg; 

  • Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail:  info@bgeconomist.bg ;

  • Награди по конкурса: първо,участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса. 

  • Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108; 

  • Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес; 

  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

 

Предстоящи събития

Конкурс „Млад икономист – 2014г.“

1 апр. , 2014  

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

 

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;
  • Докладите трябва да бъдат написани на български език;
  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;
  • В текста да не се посочва името на автора;
  • Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:
  1. име, презиме и фамилия;
  2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;email;
  3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;
  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;
  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;
  • Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;email:  info@bgeconomist.bg ;

  • Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

  • Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;
  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

Колко далеч е България от зелената икономика?

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

  • Колко далеч е България от зелената икономика?
  • Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
  • Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
  • Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
  • Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
  • „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
  • Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
  • Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
  • Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
  • Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?
  1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
    1. Зелената икономика в условията на криза

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

       3. Модели на икономическо развитие

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули; предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

           на труд, продукти и услуги

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

                                                зам. председател на УС на СИБ,

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”


Ключовите думи имат за цел да подскажат примерни аспекти от тематичното направление. Не е задължително участниците да използват всички ключови думи в есето, нито да съблюдават представените примерни тематични направления в анотацията.

Експертни мнения

Пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг

28 мар. , 2014  

Въпроси за предварително експертно обсъждане на

„Пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг”

Първо, За какво да се използва ресурсът, получен от евентуална нова емисия на облигации на международните капиталови пазари?

1. Предвидените 4 милиарда евро / 2 милиарда през 2014 и 2 милиарда през 2015 г./ са значителен ресурс, който следва да се използва предимно / над 50% / за преструктуриране и повишаване на конкурентоспособността на националната икономика;

останалата част няма да се ползва за целите на прякото разпределение, както и за административно, несъобразено с икономическия растеж и производителността на труда, повишаване на доходите.

2. За целта, преди взимане на решение от парламента и от правителството, следва да се очертаят приоритетите – отраслови, регионални и др., които ще са водещи при усвояването на инвестиционния ресурс;

3. Инвестиционните приоритети следва да бъдат определени въз основа на подготвяната Национална стратегия за високотехнологична индустриализация, която ще бъде готова до май, 2014 г.

4. Фокусът на инвестиционната дейност са МСП, високотехнологичните компании, както и иновативни индустриални проекти.

Второ: как да се управлява полученият от емисиите инвестиционен ресурс?

1. Контролът следва да се възложи на специално създаден за целта Експертен съвет. Усвояването на средствата да се извърши през Българска банка за развитие, а достъпът до нисколихвени или дори безлихвени кредити да се реализира срещу гаранции от страна на кредитополучателя ; за целта да се разработи пакет от финансово-икономически критерии за оценка на ефективността на даваните кредити;

2. Инвестиционният ресурс да се концентрира в специален Фонд за преструктуриране и нов растеж на икономиката;

3. Изграденият към фонда  независим национален Експертен съвет трябва да следи за спазването на приоритетите и критериите за стратегически инвестиции и недопускане на корупционни практики и други нарушения на правилата на работа.

 

 

ПАКЕТ ОТ МЕРКИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ

НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

ПОДКРЕПЕН ОТ: СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ и

ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „ ГЛАС”

І. РЕЗЮМЕ

Настоящото предложение представлява набор от препоръки към правителството на Република България за практическото въвеждане на мерки за оптимизиране позициите по държавния и държавногарантирания дълг. Крайната цел на планираните политически и икономически реформи е:

постигане на оптимални нива на суверенния дълг спрямо възможностите на бюджетната позиция в краткосрочен и средносрочен план (2014 – 2019 г.), в т.ч. контролирано плавно покачване на задълженията;

акумулиране на ликвидност чрез дебютна емисия самурайски, шогун и гейша облигации на международния капиталов пазар в Япония и възползване от „апетита” на японските инвеститори към източноевропейски емитенти;

повишаване на фискалните постъпления и диверсифициране на възможностите за легална редукция на данъчната основа и семейно подоходно облагане чрез ефективно и ефикасно използване на макроикономическия инструмент на суверенния дълг (емитиране на tax bonds и baby bonds);

генериране на икономически растеж и намаляване на дезинфлацията, увеличаване на разполагаемия доход в населението и стимулиране на вътрешното потребление;

превръщане на суверенния дълг в автоматичен макроикономически контрацикличен стабилизатор и във фактор на развитието;

реализиране на активна, гъвкава и ефективна финансова политика по управление на суверенния дълг с висока степен на оперативна съвместимост с другите държавни политики в областта на финансите и икономиката;

„заобикаляне” на кризата със суверенните дългове в Еврозоната и предотвратяване пренасянето на отрицателните последици от нея в България и Източна Европа, и

постигане на стабилна и устойчива финансова и монетарна конвергенция на Република България с другите държави-членки в контекста на включване в ERM II и присъединяване към Еврозоната;

Пакетът има препоръчителен характер. Разписаните мерки не са окончателни. Същите могат да бъдат дискутирани и моделирани спрямо икономическата и финансова политика на правителството.

Предлаганите реформи съответстват на философията на действащата в момента Стратегия за управление на държавния дълг (2012 – 2014 г.). Същите биха могли да се използват от правителството като база за нейното надграждане в следващия краткосрочен период (2014 – 2016 г.), а така също и за разписването на средно- и дългосрочна държавна стратегия за управление на дълга с 10- и повече годишен времеви хоризонт.

Предложенията в настоящия базов Пакет са съобразени и с одобрения от Европейската общност План за действие в отговор на кризата със суверенните дългове в Еврозоната, за предотвратяване на потенциалните бюджетни шокове в бъдеще и за реформиране на банковия и финансов сектор.

Пакетът спазва стриктно следните ограничения:

Правилата на режима на Паричния съвет (неортодоксален валутен борд) по реда на Закона за БНБ от 1997 г., вкл. запазването му до присъединяване към Еврозоната;

Изискванията на Критериите за номинална конвергентност от Маастрихт съгласно чл. 121 на Договора за Европейски съюз от 1991 г. и Протокол № 21 към Договора;

Споразуменията на Базел ІІІ съгласно Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС и първите клаузи на проекта за Базел ІV;

Бъдещия Регламент за централните депозитари на ценни книжа (в частта, отнасяща се до ликвидните активи и високо ликвидните активи и преодоляване последиците от кризата със суверенните дългове);

Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.;

Пакетът въвежда идеята за поетапно контролирано покачване на съвкупния държавен дълг в средносрочен период (до 2019 г. вкл.) до реализирането на бенчмарка от 25% от БВП (максимален ръст от 8% за 5 г.). Акумулираната ликвидност следва да генерира икономически растеж и да осигури стабилност, устойчивост и предвидимост на системата на публичните финанси. Контролираното покачване на дълга до 25% е напълно възможно, имайки предвид второто място на България в ЕС по размер на суверенния дълг и неусвоеният резерв за допълнителни операции с него. На следващ планов период (2019 – 2024 г.) дори би могло да се помисли за ново контролирано покачване на външните задължения до бенчмарк от 30%, в случай че това ще съдейства за справяне с бедността и ще интензифицира икономическия растеж.

ІІ. КОЙ ЩЕ ИМА ПОЛЗА ОТ ТОЗИ ПАКЕТ И КАК?

1. ДЪРЖАВАТА – пакетът предлага диверсифицирани възможности за акумулиране на необходимата ликвидност в краткосрочен и средносрочен план под формата на балансирано портфолио от парични средства в брой и първокласни държавногарантирани ценни книжа за:

Финансиране на бюджетния дефицит през 2014 г. (1,8% от БВП);

Гарантиране на стабилността и устойчивостта на публичните финанси;

Попълване на фискалния резерв и създаване на необходимите финансови буфери за гарантиране на бюджетната позиция;

Укрепване на фискалната позиция и запазване на отличните показатели във връзка с Критериите за конвергентност от Маастрихт и потенциалното включване в ERM II и присъединяване към Еврозоната;

Надграждане на данъчната и социалната политика чрез политиката по управление на дълга:

i. Eмитиране на облигации с нулев купон за покриване на данъчни задължения и за генериране на данъчни намаления (tax zero coupon bonds);

ii. Емитиране на облигации с нулев купон и спестовна функция с целево предназначение – гарантиране финансовите задължения на държавата при изплащане на детските надбавки и компенсациите по фонд „Общо заболяване и майчинство” (baby zero coupon bonds), в т.ч. вид семейно подоходно облагане за облигационерите;

Превръщане на „Стратегията за управление на държавния дълг” в истинска стратегическа държавна концепция с времеви хоризонт над 10 години, а не в краткосрочен план за мерки по оптимизиране дълговите позиции на държавата, какъвто е в момента;

Генериране на ликвидност за рефинансиране на външния дълг през януари 2015 г. (прибл. 1,7 млрд. BGN)1 и за покриване на лихви и главници по задължения с матуритет до края на 2014 г. (прибл. 300 млн. BGN) без да се поставя системата на публичните финанси в напрежение чрез:

1 Български глобални облигации, деноминирани в USD, с фиксирана лихва и ISINs (144A/RegS) US12015KCNI19/XS0145623624.

i. Дебютна емисия самурайски облигации, деноминирани в JPY;

ii. Дебютна емисия шогун облигации, деноминирани в EUR;

iii. Дебютна емисия гейша облигации, деноминирани в EUR;

Генериране на резервна ликвидност за Държавния инвестиционен фонд „Растеж и региони” през 2014 г.;

Засилване на инвестиционния интерес на вторичен пазар към иновативния за българската финансова практика заем по немското законодателство Schuldscheindarlehen от 2013 г. чрез:

i. Включване в списъка на допустимите активи за обезпечаване на бюджетни средства в банките (по българското законодателство – ЗОЗ, ЗДФО);

ii. Включване в списъка на допустимите пазарно-търгуеми активи, използвани като финансово обезпечение в операциите на Евросистемата по паричната и кредитната политика (съгласно новата Рамка относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата) за ползване на ликвидност от ЕЦБ;

iii. Секюритизация (превръщане на Schuldscheindarlehen в Asset-Backed Security) по изрично искане на емитента към посредниците по пласирането на емисията в Германия (Deutsche Bank A.G. и Raiffeisenbank Int.);

Акумулиране на свободен паричен ресурс за финансиране на инфраструктурни проекти от национално, регионално и международно значение, както и за възстановяване на икономиката (стратегическа реиндустриализация с приоритет върху традиционни за България отрасли на производството);

Генериране на икономически ръст над заложеното ниво от 1.80% в Закона за държавния бюджет за 2014 г. чрез активно използване на неусвоения потенциал на икономиката в условията на техническа стагнация;

Увеличаване на ликвидността и прозрачността на капиталовия пазар в България, изпращане на положителни сигнали към глобалната инвестиционна общност, генериране на доверие и стабилност;

Стимулиране нивата на преките чуждестранни инвестиции и на инвестиционната активност вътре в страната;

Съдействие за повишаване на присъдения кредитен рейтинг от международните рейтингови агенции към бенчмарка от групата на „А”;

2. ГРАЖДАНИТЕ – мерките дават шанс за про-активно участие на гражданите и неправителствения сектор в политическия живот и в процеса на възстановяване на икономиката (реиндустриализация) чрез съфинансиране на основните финансови и фискални функции на сектор „Държавно управление” срещу съответните бонуси:

Покупка на нискорискови доходоносни ДЦК, емитирани за покриване на данъчни задължения и генериране на данъчни облекчения, както и такива със спестовна функция и елементи на семейно подоходно облагане;

Покупка на първокласни облигации, емитирани от Правителството на Република България на международния капиталов пазар в Япония с ниска рискова надбавка – дебютни емисии самурайски, шогун и гейша облигации, деноминирани съответно в JPY и EUR;

Възможност за предсрочно обратно изкупуване по всяко време преди падежа и възстановяване на вложената ликвидност;

Възможност за използване на първокласни ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, и на облигации, емитирани на международните пазари от Правителството на Република България, като финансово обезпечение за получаване на кредити, кредитни линии, краткосрочна ликвидност, кредит в рамките на деня или средства от друг вид финансиращи програми от национални и международни финансово-кредитни институции при спазване на високите кредитни стандарти на Рамката на Евросистемата за кредитна оценка. Получаване на кредитния ресурс на по-ниска цена;

Възможност за използване на облигациите, емитирани от Правителството на Република България на международния капиталов пазар в Япония като разплащателно средство без да е необходимо използването на пари в брой;

Увеличаване на разполагаемия доход и диверсифициране на продуктите в потребителската кошница, стимулиране на вътрешното потребление (търсене);

Гарантирано изпълнение на социалните ангажименти на държавата спрямо гражданите;

Защита от потенциална финансова криза и предотвратяване пренасянето на кризата със суверенните дългове в България;

3. ИНВЕСТИТОРИТЕ – идеите в настоящия пакет предоставят шансове за активна инвестиционна дейност в първокласни инструменти, гарантирани от държавата, и участие в дългосрочния процес на възстановяване на икономиката и реализиране на политиката на устойчиво развитие посредством:

Покупка на ДЦК, емитирани за покриване на данъчни задължения или за генерирани на данъчни облекчения, за инвестиционни нужди, хеджиране на текущи позиции на търгуване и спекулативни цели;

Покупка на ДЦК със спестовна функция и елемент на семейно подоходно облагане, за инвестиционни нужди, хеджиране на текущи позиции на търгуване и спекулативни цели;

Покупка на първокласни държавни облигации с ниска рискова надбавка, емитирани на международните капиталови пазари за инвестиционни нужди, хеджиране на текущи позиции на търгуване и спекулативни цели – дебютни емисии самурайски, шогун и гейша облигации, деноминирани съответно в JPY и EUR;

Достъп до третия по големина капиталов пазар в света с най-ниски лихвени равнища – Япония, чрез първокласна финансова инвестиция за диверсифициране състава на управляваните активни портфейли и минимизиране на присъщите им рискове;

Повишаване капацитета, възможностите и оперативната съвместимост на първичните дилъри на ДЦК, засилване на конкуренцията и състезателното начало между тях, възможност за актуализация на Критериите за избор на първични дилъри на ДЦК и на методологията за техния избор, прилагана до момента;

Участие в ликвиден и прозрачен пазар на държавни дългови инструменти, здраво регулиран от национални и международни финансови надзорни органи, възможност за съпоставимост на цени и услуги на сродни пазари;

Възможност за използване на ДЦК и облигациите, емитирани от правителството на Република България на международни капиталови пазари като първокласно финансово обезпечение за получаване на кредити, кредитни линии, краткосрочна ликвидност, кредит в рамките на деня или средства от друг вид финансиращи програми, вкл. извън страната (Световна банка, МВФ, ЕБВР, ЕИБ, ЧБВР и др.) чрез активиране механизма на трансграничния клиринг и сетълмент на ценни книжа при спазване на високите кредитни стандарти на Рамката на Евросистемата за кредитна оценка. Формиране на по-ниска цена на кредитния ресурс;

Възможност за предсрочно обратно изкупуване по всяко време преди падежа и възстановяване на вложената ликвидност;

Възможност за трансгранично прехвърляне на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, по всяко време, без значение от валутната им деноминация, в централни депозитари на ценни книжа от ЕИП чрез TARGET2;

Ефективна и първокласна нискорискова интеграция с европейските пазарни инфраструктури на държавни дългови инструменти;

Защита на клиентските активи на местните и чуждестранни инвеститори в ДЦК и облигации, емитирани от Правителството на Република България на външните пазари;

Защита от намаляване на присъдения кредитен рейтинг от международните рейтингови агенции;

4. ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И ЕВРОЗОНАТА – пакетът може да има активен принос в стабилизирането на финансовите и фискални позиции на България в контекста на стратегическото геополитическо и геофинансово значение, което тя има за Европа, ЕС, ЕИП и Еврозоната, като напр.:

Превръщане на България в относителен „инвестиционен остров на стабилността” и притегателна инвестиционна точка в Югоизточна Европа (в контекста на кризата със суверенните дългове на държавите от Средиземноморското крайбрежие);

Съдействие за повишаване на кредитния рейтинг на държавите в региона и генериране на инвестиционна стабилност;

Генериране на стабилност и устойчивост за системите на публичните финанси в Югоизточна Европа;

Изтегляне на крупните стратегически инвеститори от Азия (Китай и Хонконг, Япония, Сингапур и др.) към Югоизточна Европа – приоритет на инвеститорите от износно-ориентираните и транспортно –търговските услуги, високотехнологичните отрасли, бижутерийните изделия и инвестиционната търговия със скъпоценни камъни и благородни метали и др.;

Връщане на изнесените от България и региона финансови капитали чрез офшорни транзакции (скрита амнистия на откраднатите средства);

Допълване на пул-системата (портфейла) от първокласно финансово обезпечение в Евросистемата, вкл. по операции за осигуряване на ликвидност и рефинансиране от страна на ЕЦБ съгласно инструментите и процедурите на Единната парична политика на Евросистемата с български държавни облигации;

Активно моделиране на финансовите и фискални процеси в Югоизточна Европа чрез про-активното упражняване на политиката по управление на суверенния дълг;

Принос в „потушаване” на кризата със суверенните дългове в Еврозоната;

ІІІ. ОПЕРАЦИИ НА ВЪНШНИ ПАЗАРИ

Настоящият пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг предлага емитиране на бенчмаркови облигации на международния капиталов пазар в Япония в размер на до 2 млрд. EUR през 2014 г. и до още минимум 2 млрд. EUR през 2015 г. за поетапното привличане на стратегически финансов ресурс от азиатските инвеститори. За целта ще се конструира балансиран и секюритизиран портфейл от първокласни държавни облигации от следните класове финансови активи:

Класически самурайски облигации (Classic Samurai Bonds), деноминирани в JPY;

Стандартни шогун облигации (Shogun bonds), деноминирани в EUR;

Стандартни гейша облигации (Geisha bonds), деноминирани в EUR;

Дебютни емисии с тези нови за практиката на българските публични финанси ценни книжа ще имат следните стратегически предимства за емитента:

Диверсификация на:

Валутната и матуритетната композиции на външния дълг;

Инвеститорската база на облигационерите по географски признак (субекти от Азиатските капиталови пазари) и по видове инвеститори;

Дистрибуцията на ценните книжа по географски признак (привличане на субекти от Азиатските капиталови пазари към групата на традиционните инвеститори в български ценни книжа от континентална Европа и САЩ);

Класовете ценни книжа, участващи в съвкупния портфейл от суверенни задължения и намаление на общия инвестиционен риск на портфолиото;

Преодоляване на недоверието на инвеститорите в дългови книжа, емитирани от задлъжнели правителства от Еврозоната чрез осигуряване на възможности за финансиране на незадлъжнели правителства от ЕС на достъпна цена при минимизирани рискове;

Намаление на валутния риск при търговски и банкови операции между контрагентите в EUR и JPY и генериране на възможност за разплащане

на взаимоотношенията с ценни книжа вместо с парични средства в брой;

Осигуряване на по-добра прогнозируемост по отношение на разходите за обслужването на държавните задължения чрез фиксираните лихвени проценти;

Изглаждане на погасителния и матуритетен профил на държавните задължения;

Стабилизиране на кривата на доходността по българските облигации;

Получаване на относително евтин кредитен ресурс при ниски лихвени равнища от Азиатския капиталов пазар;

Стимулиране на пазарното понижение на лихвените равнища на вътрешния пазар;

Генериране на пул-система от първокласни и диверсифицирани ценни книжа, служещи като финансово обезпечение по различни финансово-кредитни операции;

Повишаване на положителното отношение на пазара към инвестициите в инструменти с фиксирана доходност;

Стимулиране на презаписването на емисиите на вторичен пазар, покачване цената им на вторичен пазар и търгуването им с премия;

Повишаване на дългосрочната дългова стабилност на България и утвърждаване на статута й сред най-нискорисковите емитент в Югоизточна Европа;

ІV. ОПЕРАЦИИ НА ВЪТРЕШЕН ПАЗАР

Основната цел на провежданата през годините емисионна политика на вътрешния пазар в България е изцяло обвързана с необходимостта от гарантиране на източниците на краткосрочното и средносрочното дефицитно бюджетно финансиране и рефинансирането на държавния дълг. Това превръща дълговата политика в консервативна и ограничена от гледна точка на финансовите иновации, лишавайки я незаслужено от много други възможности, вкл. като я надгради и приближи до данъчната и социалната политики на правителството.

Същевременно емисиите на ДЦК чрез оперирания от БНБ Аукцион на ДЦК се радват на традиционно висок инвестиционен интерес, отличават се с висока ликвидност, а често отбелязват и рекордно високи коефициенти на покритие. Всичко това показва, че инвеститорският „апетит” остава незадоволен и има скрит, неусвоен потенциал, а емисионната политика не е напълно адекватна на пазарната среда.

В тази връзка, настоящият пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг, предлага емитирането на две иновативни за българската практика емисии ДЦК с целево предназначение, които биха раздвижили динамиката на вътрешния пазар на държавен дълг и ще съдействат за увеличаване на неговата ликвидност, а именно:

Емитиране на ДЦК с целево предназначение за заплащане на дължими данъци и такси към държавата и генериране на легална редукция на годишната облагаема данъчна основа (tax bonds) – т.нар. „данъчни облигации” представляват нелихвоносни ДЦК с малки и средни деноминации, предназначени както за институционалните инвеститори, така и за инвеститорите на дребно, за заплащане на дължими данъчни задължения. Същите към момента на емитиране на ценните книжа следва да не са погасени, вкл. просрочени от минали години, за които все още не е изтекла погасителната давност и данъчно-задълженото лице желае да покрие задълженията си към държавата. При покупка на „данъчни ДЦК” то автоматично покрива текущите си задължения към държавата и получава възможност за легална редукция на облагаемата данъчна основа на годишна база с предварително фиксирано сконто (стимул за покупката на този вид облигации). При използване на „данъчни облигации” за заплащане на дължими такси към държавата ДЦК-тата могат да се приемат за видоизменена форма на гербовия данък (популярните у нас държавни гербови марки, които залепени върху официален документи, издаден от държавна организация, удостоверяват заплатената такса в полза на държавата). В този случай удостоверенията за закупени „данъчни облигации”, подобно на пощенските и гербовите марки, могат да се превърнат в предмет на колекциониране и в обект на повишен интерес от страна на колекционери не само от България, а и от цял свят;

Емитиране на ДЦК с целево предназначение за заплащане на детските надбавки и компенсациите по майчинството и генериране на легална редукция на годишната облагаема данъчна основа или спестовен елемент (baby bonds) – т.нар. „бебешки облигации” са лихвоносни ДЦК с малки деноминации и символични или нулеви транзакционни разходи (по договорка с първичните дилъри на ДЦК, утвърдени от министъра на финансите), предназначени само за инвеститорите на дребно. Посредством тях биха се генерирали постъпления за регулярното изплащане на детските надбавки и майчинството от държавата, вкл. и за потенциалното увеличение на техния размер. Срещу покупката на „бебешките облигации” инвеститорите на дребно получават възможности да намалят облагаемата си данъчна основа на годишна база с предварително фиксирано сконто (стимул за покупката на този вид облигации) и да трупат спестовност под формата на купона, дължим по ценната книга. При детайлизиране на инвестиционните параметри на „бебешките облигации” би могло да се достигне и до вариант на семейно подоходно облагане, т.е. обвързване на данъчното сконто по облигацията с броя на децата в семейството, вкл. учащи в редовна форма на обучение до 26-годишна възраст (диференцирана ставка на сконтото) с цел стимулиране на раждаемостта. Допълнителен елемент, който несъмнено би увеличил инвестиционната привлекателност на тези иновативни ДЦК е въвеждането на дълъг период за усвояване на предимствата от тях – напр. закупуване днес от млади хора с опцията правото на данъчно сконто според броя на децата в семейството да бъде използвано на по-късен етап, след тяхното раждане.

 

 Проф. д.ф.н. Кръстьо ПЕТКОВ                                             Дипл. инж. икон. Рачо ПЕТРОВ

Председател на Управителния съвет на Съюза                Председател на Гражданско

на икономистите в България                                                  сдружение „Глас“

 

Виж още

Предстоящи събития

Покана за среща в Пловдив

26 мар. , 2014  

Българската банка за развитие цели да запознае възможно най- голям кръг от представители на корпоративния сектор, малките и средните предприятия, както и микропредприятията с възможностите за ниско-лихвено кредитиране и всички останали инструменти на банката, които могат да им бъдат полезни.
В качеството ми на областен управител и модератор на събитието, Ви каня да вземете активно в информационната среща, която ще се проведе на 27 март от 10:30 часа в зала „Пресклуб“ в Конгресния център на Международен панаир Пловдив. На събитието ще присъстват Петър Чобанов – министър на финансите, Димо Спасов- главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие и експерти.
Надявам се на Вашата висока активност, която ще подобри информираността на местната бизнес общественост за възможностите, с които може да разрасне своята дейност, а това ще благоприятства общото икономическото развитие на Област Пловдив.

С уважение,
Венцислав Каймаканов
Областен управител на област Пловдив

Експертни мнения

ОТВОРЕНО ПИСМО

26 мар. , 2014  

ДА СПАСИМ ЕНЕРГЕТИКАТА

Ние, частните инвеститори в енергетиката на България, подкрепени от отговорната, здравомислеща и активна част на българското общество, включително профсъюзите и индустриалните потребители, категорично се противопоставяме популизма да стои над Обществения интерес.

Изразяваме силно безпокойство, че днес, Държавата не спазва националните дългосрочни интереси и европейските политики и ангажиментивенергетиката. Регулираните цени на електроенергията определени от ДКЕВР не покриват разходите за нейното производство, пренос, разпределение със съпътстващи разходи и продажби. Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него. Става невъзможно поддържането и обновяването на съоръженията и разплащанията с персонала и доставчиците. Лишава българската икономика от стимули за подобряване на енергийната й ефективност, създава нелоялна конкуренция между отделните видове горива и, като цяло, намалява нейната конкурентоспособност. Не на последно място, държавната намеса на пазара е лош сигнал към бизнеса и към потенциалните инвеститори. Подобни процеси са на път да бъдат пренесени и в други отрасли на икономиката.

С неадекватни политически мотивирани решения, ДКЕВР предизвика финансова и технологична криза в енергетиката. Той е абдикирал от задълженията си на независим Регулатор и води сектора към фалит. В момента процесите в енергетиката са върнати десетилетия назад към липса на диалог, непрозрачност, привидни мерки за реформиране. Ако не се приемат срочни мерки, тази криза ще се развие в енергийна катастрофа.

Опитът проблемът да се прехвърли върху частните инвеститори и участници в енергийния пазар, се проваля. Националната електрическа компания (НЕК) е във технически фалит. Енергийният отрасъл е в дълбока финансова криза.

В името на Обществения интерес, настояваме, незабавно да спре незаконния политически натиск върху частните инвеститори в българската икономика, в частност енергийния.

Призоваваме Правителството да се държи отговорно и да каже истината – за да се преодолее кризата в енергетиката е необходимо цените да покриват разходите за производството, разпределението и преноса на електрическата енергия. Ниската цена на електрическата енергия, облагодетелства богатите, а не бедните граждани на България. Липсата на инвестиции в сектора занапред обрича малките населени места на нискокачествено електроснабдяване. Едновременно с това, енергийно бедните домакинства се нуждаят от реална финансова подкрепа, а не от символично намаляване на сметките със стотинки.

Призоваваме ДКЕВР и изпълнителните органи в енергетиката да спазват принципите на върховенството на закона, конкурентното пазарно стопанство, независимостта на институциите и съблюдаване на обективния обществен интерес.

Общественият интерес изисква да се спре популизма и да се премине към спешни действия:

ФИНАНСОВА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

  1. Незабавно въвеждане на енергиен борд с финансов ангажимент от международните финансови институции – като гарант за реформи и спазването на законността в енергетиката.
  2. С участието на предприятията в енергетиката, изработване на матрица от реформи, одобрена и финансирана от международните финансови институции за изпълнение на европейските политики в енергийния сектор и дългосрочна финансова стабилност на системата.
  3. Подготовка на защитен социален пакет за енергийно бедните домакинства, който да предвижда директна месечна финансова помощ.
  4. Чрез процедура по одобрение от Съвета на европейските енергийни регулатори преучредяване на ДКЕВР като независим регулатор подчинен само на върховенството на закона в защита на обществения интерес.
  5. Активен ангажимент на правоохранителната система за възстановяването на върховенството на закона в сектора, изкореняване на корупцията и конфликта на интереси в управлението на държавните фирми в енергетиката.

Призоваваме политиците и държавните институции да се ръководят само и единствено от Обществения интерес!

 

 

                                        ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

ОТНОСНО: Отворено писмо Да спасим енергетиката

  1. СИБ принципно подкрепя следните оценки в отвореното писмо:
  • за непоследователната държавна политика в енергийния отрасъл;
  • за некомпетентната намеса на ДКЕВР във регулирането на финансовите взаимоотношения между енергийните дружества и непрозрачното определяне на цените;
  • за проявите на популизъм и за политическа намеса в управлението на отрасъла;

2. Поддържаме следните предложения в Отвореното писмо, които съвпадат с изразени по-рано позиции от експертите на СИБ:

2.1. За преучредяване на ДЕКВР, с оглед превръщането му в действително независим регулатор;

2.2. За приемане на социален защитен пакет за енергийно бедните българи и домакинства;

3. Смятаме за ненужно включването на МФИ като участници в реформите в енергийния отрасъл и гарант за тяхното провеждане;

4. Предлагаме в по-нататъшните инициативи на авторите и подписалите Отвореното писмо да се имат предвид и следните аргументи:

4.1. Кризата в електроразпределението налага да се премине към кризисен мениджмънт. Смятаме за уместно това да стане с временно създаване на Европейски енергиен борд;

4.2.Кризата е системна. Което на свой ред означава, че мерки за оздравяване на отрасъла трябва да се вземат по цялата верига на производството, разпределението и снабдяването с електроенергия. В този контекст настояваме да се обсъдят публично въпросите за:

  • прекратяване на неравноправните договори за производство на ел.енергия, облагодетелстващи инвеститорите в конвенционалното производство и в ЕИ /разбира се, действията в това отношение трябва да бъдат съобразени с правните процедури, вкл. международните актове и да се предшестват от точен/обективен анализ на финансово икономическите условия, при които са подписани договорите;
  • изграждане на енергийна борса , съгласувано със заинтересованите стани и след консултации с независими експерти-преди либерализацията на електроенергийния пазар;
  • статистическо изследване на структурата , динамиката и географското разпределение на енергийната бедност /също преди либерализацията на електроенергийния пазар;
  • преразглеждане на политиката на доходите и социалното подпомагане, паралелно с либерализацията на електроенергийния пазар;
  • публично обсъждане на новия статут на независимия регулатор и премахване/ограничаване на партийните квоти при административните назначения; гарантирано представителство на гражданския сектор в ръководството и експертната работа на новия независим регулатор;

4.3. Разработване на методология за оценка на финансовите и инвестиционните рискове в енергетиката ; осъществяване на систематични анализи и прогнози в тази област от независима институция;

4.5. Провеждане на национален форум за обмен на европейски практики в управлението на енергийния отрасъл, защита на инвеститорите и потребителите, демонополизация на услугите и премахване на схемите за гарантирани свръхпечалби в производството и търговията с електроенергия;

Проф. Кр. Петков дфн

                                               Председател на Управителния съвет на

                                                          Съюза на икономистите в България

Гр. София, 26 март 2014г.

Експертни мнения

Становище на СИБ

20 мар. , 2014  

През втората половина на Март, 2014 г. българската електроенергийна система навлезе в поредната кризисна ситуация. Този път – с реална опасност да се стигне до верижни

финансови фалити на енергийните дружества: държавни и частни. Което не изключва и сривове в подаването на електроенергия за крайните потребители. Стартирането на процедура за отнемане на лицензи , прекратяването на плащания и прихващането на дългове между компаниите в отрасъла са безпрецедентен акт в историята на българската енергетика.

За рисковете от рязко изостряне на кризисната ситуация в системата на електроразпределението СИБ предупреждаваше неколкократно още в началото на 2013 г. правителството, президента и други държавни институции. През януари 2014 г. внесохме в МС и Ранен Предупредителен Доклад (РПД), съдържащ сигнали и доказателства за предстоящия срив.

За съжаление експертната дискусия по този невралгичен проблем беше силно приглушена. На преден план излизат взаимните политически обвинения. Публикувайки своята експертиза, подготвена в края на 2013 г., специалистите от СИБ се надяват, че на национално равнище ще стартира конструктивен диалог между всички заинтересовани институции, с участието на неправителствени организации и представителите на енергопотребителите. Днес е нужен кризисен енергиен мениджмънт, в т.ч. с опция за привличане на международни специалисти. Колкото по-скоро, толкова по добре!

====================================

Е К С П Е Р Т НО С Т А Н О В И Щ Е

Относно:

  • Опасността от финансов и технологичен колапс на енергетиката;
  • Кризисен одит на състоянието на системни енергийни предприятия

Подготвено от експертен екип на :

  • Съюз на икономистите в България
  • Предоставено в МС на Р България на 10 януари, 2014 г..

***

Инициативата да излезем с настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е то да послужи като Ранен Предупредителен Доклад (EarlyWarningReport) до висшите държавни институции.

С него бихме искали да привлечем вниманието на държавното ръководство към създадената високорискова ситуация в отрасъл „Енергетика” – а именно, възможен финансов колапс и свързан с него, последващ технологичен срив.

Симптомите на тази кризисна ситуация са следните:

1. Разширяване на участъците с крайно амортизирана материална база, особено в сектора на електропреноса и електроразпределението – в резултат на хронически недостиг на средства за модернизация на мрежите. В случай че недофинансирането продължи и занапред, техническите прекъсвания на електрозахранването ще зачестяват, а качеството на предоставяните услуги на крайните потребители ще пада непрекъснато;

2. Огромна задлъжнялост на държавните енергийни организации (общо над 4 милиарда лева!) При подобен размер на натрупаните загуби и очевидната невъзможност да бъдат покрити от държавния бюджет (т.е. за сметка на данъкоплатците), фалитът на държавния сегмент в енергетиката вече изглежда неизбежен;

3. Хаотично екстензивно изграждане на нови производствени мощности, главно в сегмента на ВЕИ, съпроводено с пълно отсъствие през последните седем години на стратегическо отраслово програмиране. Резултатът е: дисбаланс на разходите за енергия на вътрешния пазар, облагодетелстващ скъпи и неефективни производства в ущърб на българския потребител. В периода на кризата тази диспропорция се задълбочи, вследствие и на загубата на стратегически позиции на международния енергиен пазар;

4. Сключване на крайно неизгодни за българската икономика,обвързваши дългосрочни договори за производство на електроенергия с чуждестранни и местни инвеститори, което допълнително натоварва цените за крайните потребители. Успоредно с това, в резултат на лобистки кампании срещу ядрената енергетика, България беше изпреварена от регионални конкуренти и изтласкана в периферията на преструктурирането на енергийните мощности в Югоизточна Европа.

***

През изминалите седем години, но особено от пролетта на 2013 г. независими експерти, граждански организации и социални партньори многократно са сигнализирали за опасностите, които крие задълбочаващата се системна криза в отрасъл „Енергетика”:

          Съюзът на икономистите в България двукратно алармира президента на републиката (респективно служебното правителство), както и новоизбрания кабинет след предсрочните парламентарни избори, за очертаващия се колапс в енергетиката;

          Със свои анализи и предложения са излизали ИПИ, синдикатите и социалните партньори;професионални сдружения на енергетиците;

          Категорични оценки за вероятността от срив в енергетиката се съдържат и в международната експертиза, представена на правителството в края на полугодието на 2013 г.;

Ако изключим новите назначения в административните структури и заведените съдебни искове срещу отделни фирми и мениджъри, реакцията на държавата по повод на независимите експертизи и предупредителните доклади се изрази в следното:

въвеждане на нов данък за производителите на зелена енергия (стъпка в правилна посока!), който обаче не беше подкрепен нито от юридически анализ, нито от предварителни разчети на фиксираните/привилигеровани печалби на предприятията в сегмента на ВЕИ;

– необосновани промени в системата за финансиране на енергетиката.

Само през последните единадесет месеца цените за крайните потребители бяха коригирани от ДКВР три пъти; на практика беше изцяло променен ценовия модел и без обосновка – критериите за финансиране на технологичните и инвестиционни процеси в енергийния сектор!

***

В настоящото „ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ” фокусът е върху ефектите от ценовите мерки, наложени от ДКЕВР през 2013 г. Експертният анализ показва ясно, че при тяхното изработване и прокарване в парламента са натежали политически съображения, свързани главно със социалното недоволство в периоди на приближаващи избори – подход към енергетиката, категорично недопустим в действащото българско и европейско законодателство. Дори и да се тушира временно недоволството от високите цени на тока, най-вече при битовите потребители, това не решава кардиналния проблем на българската енергетика:

системната криза, породила верижни рискове и довела отрасъла до ръба на технически фалит.

Основанията за тази оценка са следните:

Първо, вместо да се направи цялостен анализ по веригата „производство-доставка-разпределение-потребление”, да се идентифицират рисковете и да се въведе режим на кризисен мениджмънт, вниманието на ДКЕВР е насочено единствено към намаляване на цените на енергията – за сметка на приходите, необходими за дейността на системни енергийни предприятия!

Намалението на цените на електроенергията от 30.12.2013 г. 1% или 1.5% е символично от гледна точка на финансовия ефект за българския потребител; но за засегнатите енергийни предприятия, които са обречени да субсидират с приходите си седем милиона български потребители, това намаление ще има крайно негативни последици.

Второ, еквилибристиката с числа, технологични норми и «ценови модели», която демонстрира ДКЕВР през изминалите 11 месеца, всъщност цели да прикрие пълното отсъствие на перспективна ценова концепция в енергетиката. В политиката и регулаторната практика на ДКЕВР отсъстват отговори на най-важните въпроси, от които зависи съдбата на енергийната система и в крайна сметка – качественото снабдяване с енергия на българските граждани. Например:

  • Какви средства са ежегодно нужни за адвекватната поддръжка на националните преносна и разпределителна мрежа?
  • Какви средства са необходими за адекватната технологична поддръжка на АЕЦ «Козлодуй» и на системните въглищни централи?
  • Колко реално струва поддръжката на енергетиката, която потребителите и държавата трябва да заплащат ежегодно, за да остане енергетика в България след 4, 8 или 12 години?

Ако ДКЕВР не е в състояние да даде компетентен отговор на тези въпроси, независимите експерти са готови да го направят вместо държавния регулаторен орган.

Трето, подходът на държавния регулатор е чисто административен и по същество- антипазарен: най-напред се фиксират ценови равнища, без да се прави оценка на тяхното въздействие върху икономическата и технико-технологичните дейности на предприятията. Като резултат от последните ценови изменения се стигна до един финансов парадокс: административно фиксираните цени на електроенергията за крайните потребители са под реалната себестойност, по която българската енергийна система функционира!

Този акт означава, че социална политика продължава да се прави за сметка на икономическата ефективност, което е недопустимо в условията на едно функциониращо пазарно стопанство и крие огромни рискове за технологичното състояние на сектора.

Четвърто, административно понижените цени няма да доведат до повишаване на качеството на предоставяните услуги на битовите и корпоративните крайни потребители. Обратно, финансово-ценовите диспропорции водят до принудителни икономии при технологичното обновяване и поддържане на критична инфраструктура, в това число на производствени мощности, националните електропреносна и електроразпределителна мрежи. Вече са налице достатъчно факти и доказателства за нарастване на организационно-логистичните   рискове и технически сривове в енергийния отрасъл, което в крайна сметка нанася значителни вреди на гражданите и бизнеса.

Пето, определянето на цените на електроенергията от държавата чрез административни методи противоречи на европейските договорености и препоръки за либерализиране на енергийния пазар. България сериозно изостава в това отношение, а след предприетите напоследък мерки, на практика се отдалечава от европейската директива и утвърдените международни практики.

Шесто, особено сериозен е проблемът за връзката „доходи-цени на електроенергията”. Известно е, че над 65% от българските домакинства живеят в условия на енергийна бедност. Опитите да се тушира този проблем чрез селективно раздаване на ваучери или административно понижаване на цените на енергията имат палиативен характер; те по никакъв начин не решават проблема с енергийната бедност на българите.

Крайно време е енергийната бедност да се атакува чрез коренна промяна в политиката на доходите , в съответствие с европейските критерии и практики – корекции в методиката за определяне на линията на бедност у нас; въвеждане на задължителен подоходен минимум; нови, пазарно адекватни равнища на минималната работна заплата и др.

***

Експертните анализи показват, че енергетиката се намира в непосредствена опасност от финансово-технологичен колапс, който може да настъпи още през следващите месеци.

През най-тежките години на прехода енергетиката играеше ролята на стабилизатор и социален буфер на икономиката и обществото. Но само след месеци тя е на път да се превърне в онзи камък, който ще обърне българската икономика в пропастта.

Днес енергетиката е системен източник на финансово-стопанска дестабилизация и генератор на социалното недоволство на българските потребители и данъкоплатци.

Експертите от Съюза на икономистите в България заявяват готовност:

  1. Да проведат независим  одит на състоянието на централите за производство на електроенергия и топлоенергия в България (по задание на Министерския съвет- със срок на реализация март 2014 г.) 
  2. Да проведат независим одит на ценовите равнища в системните енергийни компании- преди всичко на тези, за които е известно, че са с натрупан дълг и бяха пряко засегнати от трите ценови промени през 2013 г.
  3. Готови сме се включим и в изработването на алтернативна Стратегия и Програма за оздравяване на отрасъла, както и на концепция за тяхната реализация чрез кризисен мениджмънт.

09 януари, 2014 г.

гр. София