Съюз на икономистите в България

За морал и отговорности на народните представители и политическата класа, управлява страната през последните 24-25 години през призмата на различията в законовите критерии и механизми за преизчисляване на възнагражденията на народните представители и индексация на пенсиите

Д. Нинов, доктор по икономика

Моралът и ниската отговорност на управляващите и опозиционните политически партии у нас през последните 24-25 г. прозира в множеството негативни обществени процеси и обстоятелства през този период и в момента. Част от тях са добре известни, други малко известни, а трети упорито премълчавани от политическата класа и неизвестни или малко известни сред преобладаващата част от избирателите. Сред групата на последните ще се спрем на необосновано големите различия в установените с закони критерии и механизми за преизчисляване на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и за индексация на пенсиите, от друга страна, в полза на народните избраници.

Конкретните параметри и последици на тези различия в критериите и механизмите за преизчисляване на основните възнаграждения на народните представители и индекса на пенсиите се отнасят за 201`4 г. – първата година след тригодишното замразяване на техните размери.
Основните факти и сравнения

С решения на Правителството и Народното събрание (НС), след споменатото тригодишно замразяване на работните заплати и пенсиите, през настоящата 2014 г. се възстановява тяхната ежегодна индексация, като се запазват съществуващите до сега законови различия в критерии и механизмите за тяхното осъвременяване. Това означава, че през 2014 г. и в бъдеще :

2. основните възнаграждения на народните представители ще продължат да се преизчисляват всяко тримесечие, което означава 4 пъти годишно : от 1 януари; от 1 април; от 1 юли и от 1 октомври, на основата на средните работни заплати в обществения сектор през последния месец на изтеклото тримесечие :

3. докато пенсиите ще продължат да се индексират един път годишно от 1 юли, по така нареченото „швейцарско правило” , т.е. със сбора от !/2 от индексите на потребителските цени и на средния осигурителен доход през предходната календарна година.

На практика и в рамките на 2014 г. това означава многократно по-голямо увеличение на основните възнаграждения на народните представители от увеличението на основните размери на пенсиите. По-конкретно :

– още при първото преизчисляване на основните възнаграждения на народните представители от 1 януари 2014 г.. техния месечен размер ще бъде повишен с 16.12 % ( колкото е индекса на средната работна заплата през декември 2013 г.( 850 лв. ) спрямо средната работна заплата през декември 1009 г. ( 732 лв.). Това означава повишаване на месечния им размер от 1 януари 2014 г. с 354 лв.

Ако средногодишния темп на нарастването на средната работна заплата се запази и през 2014 г., то до края на същата средната работна заплата ще достигне 865 лв., а размерът на поредното и преизчисляване и увеличение спрямо декември 2009 г. ще възлезе на около 19.55 % или на около 429.32 лв.

Докато основните размери на пенсиите ще бъдат индексирани един единствен път в рамките на цялата 2014 г. по т.нар. „швейцарско правило” ( 50 процента от индекса на инфлацията и 50 процента от ръста на средния осигурителен доход през предходната календарна година), от 1 юли същата година , което означава увеличението им в рамките на цялата 2014 г. с 3 % спрямо средногодишните им размери или средно месечно с около 8 лв. Изключваме нарастването на основните размери на пенсиите през 2014 г. в резултат на отпадането на стари пенсии с по-ниски размери, преизчисляването на стари пенсии в нови размери и отпускането на нови пенсии с по-високи размери.

Сравнението между определените от законодателя два качествено различни механизми за осъвременяване на основните възнаграждения на 240-те народни представители и за осъвременяване на пенсиите на наличните към 31.12 2013 г. 2 186 570 пенсионери поставя в значително по-благоприятна и привилегирована позиция народните представители. Тези предимства са свързани комулативно с :

(а) значително по-благоприятната основа за преизчисляване на основните им възнаграждения – средната работна заплата през м. декември 2009 г.; свързания с тази основа значително по-висок процент на индексацията им – с 16.12 % при първото им преизчисляване от 1 януари и очертаващ се още по-висок процент и съответно размер на увеличението им през следващите три преизчисления; узаконеното четирикратното ( 4 пъти в рамките на една календарна година ) преизчисляване и съответно повишаване на основните им възнаграждения е

(б) с липсата на обективни критерии за резултатите от дейността на представители на законодателната, изпълнителна и съдебната власт като например ръста на БВП на глава от населението или средно на заето лице напромер.

2. Ще напомним още, че привилегиите на народните представители не се ограничават единствено до критериите и механизмите за осъвременяването на основните размери на техните възнаграждения. Те се допълват от предвидените в закона и Правилника за дейността на НС и КТ значителни допълнителни възнаграждения и суми, в т.число увеличението основните им възнаграждения с :

-15 % от основното им възнаграждение или на 382.5 лв. при първото до около 429 при последното преизчисляване на основните размери – за ролята им на членове на постоянните комисии ( а не малка част от народните представители са членове не само на една, но и на 2 постоянни комисии, което означава допълнително възнаграждение от още 765 лв.);

– 1 % от основното възнаграждение – за всяка година трудов стаж, което при среден трудов стаж между 10 и 15 години на народен представител само за първите три месеци на 2014 г. прави средно по още 255 лв. до 382.5 лв.; и още по-големи размери през останалите три тримесечия;

– 10 % или още 255 лв.- за научна степен „доктор” и 15 % или още 382.5 лв. – за научна степен „доктор на науките ;

– 5 % за участие в подкомисии, временни комисии и работни групи , което прави още 127,5 лв. месечно през първите три месеци на годината; и още по-големи размери през следващите три тримесечия;

Вън от преките възнаграждения, народните представите получават и съответно имат право на :

– 2/3 от основните им възнаграждения или на 1 700 лв. през първите три месеци на 2014 г. – за сътрудници, консултации и експертизи (по-голямата част от които, според информирани лица, влизат в собствения им джоб); и на още по-големи размери на тези средства през второто, третото и четвъртото тримесечие на годината;

– на командировъчни (на квартирни и дневни) за сметка на НС – при посещения в избирателните райони ;

– на квартирни и дневни за сметка на НС –ако не живеят в София;

– на работни помещения и свързаните с тях разходи за телефон, уеб страница и пр – за сметка на НС.;

– на безвъзмездно жилище в София и дължимите по закон за него данъци и такси – ако нямат собствено такова в столицата;

– на безплатен транспорт в цялата страна .

Като последица, средното брутно месечно възнаграждение ( сумата от основното и допълнителните възнаграждения и част от останалите суми ) на народен представител от 1 януари 2014 г. възлиза на около 5 хиляди лева – при средна пенсия на пенсионер за предходната 2013 г. от 293,96 лв. и среден основен размер на пенсиите към 31 .12.2013 г. от 263.44 лв. и средно месечното й увеличение за цялата 2014 г. с около 8 лв.

Ще припомним още, че :

– принципно същото различие в механизма, размера и честотата на осъвременяването на основните възнаграждения на народните представители и на пенсиите на пенсионерите се наблюдава и при индексацията на основните работни заплати на народните представители, от една страна, и на преобладаващия брой ( около и над -85 % от общия брой ) на наетите лица в обществения сектор, в т.ч. в здравеопазването, образованието, науката, културата, службите за социално подпомагане и пр. – отново в полза на народните представители;

– че повишаването на основните възнаграждения на народните представители води до съответно повишаване на основните работни заплати на редица други категории високо постави лица в държавата и съдебната система .

2. Но нека оставим настрана тези допълнителни възнаграждения и финансови средства, които се предоставят на народните избраници по сътвореното от тях самите закони.

Нека сеограничим до представените съществени законови различия в критериите, сроковете и размерите на преизчисляването (и съответно на увеличението) на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и индексацията на пенсиите на наличните към 31.12.2013 г. 2 186 570 пенсионери и техните последици, от друга страна.

Анализът и оценката на тези изцяло необосновани според нас различия в полза на народните представители поставят множество морални и етични въпроси и съждения, с отговорът на които е свързано пределно ниското доверие и престиж не само на народните представители и Народното събрание, но на политическата класа като цяло и основните държавни институции в момента и през целия преходен период от 1989 г. до наши дни. Към тези въпроси и съждения отнасяме въпроса за истинския (реалния, действителния) :

(1) морал на нашите народни представители, политици и управляващи политически партии и коалиции, автори на въпросната и на цялата действаща законовата уредба и нейното прилагане;

(2) мястото на принципите н(за социална справедливост и солидарност пряко в тяхната подоходна и цялостна обществена политика и законотворческа дейност през последните 24-25 години ;

(3) реалната им (а не декларативната им ) гражданска и политическа отговорност към избирателите и суверена като цяло на фона на наблюдаваните множество други негативни явления и процеси у нас , в т.число:

а) сложилите се около два пъти по-ниски и занижени размери и равнище на работните заплати и пенсиите в страната спрямо възможните им размери и равнище при официално произвеждания и отчитан БВП на глава от населението и средно на заето лице през последните 24-25 години ;

б) необосновано високото и обществено неприемливо подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

в) високото и всъщност най – високо в ЕС равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване – при един от най-ниските в ЕС размери на Линията на бедността;

г) значителната и продължаваща нетна емиграция на предимно млади и добре образовани лица, водеща и довела през последните 24 години до огромни (над 1 млн.) и трудно възстановими загуби на човешкия капитал; ежегодно задълбочаваща се демографска криза; неизбежен и ежегодно нарастващ дефицит на средно и високо образована и квалифицирана работна сила и като последици – ограничени иновации и относителен дял на производствата с висока добавена стойност; ниска производителност на труда; конкурентна способност на българските стоки и услуги и др.

д) високият и всъщност най-високия в ЕС относителен дял на „сивия” сектор в икономиката, водещ до ежегодни загуби на приходи в консолидираната бюджетна програма на страната в размер на милиарди лева;

е) неефективната съдебна система;

ж) ширещата се безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, съдебната и изпълнителна власт у нас;

з) масовото ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на черни партийни каси, купуване на избиратели и манипулиране на избори;

и) законната, но грабителска приватизация, поставила основите на сегашната социално поляризация и стратификация на българското общество ;

и) пренебрегваните от години или изключително редки дискусии в НС по актуални нерешени или зле решени въпроси и национални приоритети на научно-техническата, икономическата, екологична и социална (включително демографската) политика, практика и развитие ;

й) хроничното недофинансирано здравеопазване; високият – най-висок в ЕС – относителен дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването – един от решаващите фактори за ограничения достъп на около половината от населението до необходимите му здравни и стоматологични услуги, както и за високата заболеваемост и смъртност;

к) хроничното недофинансиране на науката и образование, водещо пряко до нарастваща неграмотност, ежегодно източване на „мозъци” , незначителни иновации; все по-остър недостиг на високо образовани и квалифицирани кадри и пречка за привличане на необходимите ни преки чуждестранни инвестиции, техническо и технологично обновяване на производството и т.н. ;

л) масовите отсъствия на народни представители от пленарни заседания;

м) отсъствието на смислени политически и експертни дискусии и разисквания в НС по нерешени национално значими проблеми и приоритети на общественото развитие и пр.?

Процеси и явления, обричащи България на „заден двор” на ЕС и Европа в момента и за още много десетилетия напред – ако не настъпят необходимите качествени промени в доминиращата философия подходи и приоритети към предизвикателствата пред общественото развитие на страната.

(3). До къде ще доведат България сегашните политици и политически партии, монополизирали политическата власт и управлението на държавата и съдебната система – ако не се възроди и укрепи гражданското обществото и упражни силен и решителен обществен натиск и принуда върху политическата класа , способен да я принуди да пристъпи към необходимите бързи и качествени промени в нейния досегашен морал, философия, подходи, политики, програми и реални отговорности пред суверена и бъдещето на страната?

(4). Не е ли редно критериите и механизмите за преизчисляване и чрез него за актуализация на основните възнаграждения на народните представители (и свързаните с тях други ръководни кадри в изпълнителната и съдебната власт) да се обвърже с обективни критерии и за резултатите от тяхната дейност и, във възможната степен, да се координират или хармонизират с тези за индексация на пенсиите и работните заплати на обикновените работници и служители. И по-конкретно, като се обвържат добре обоснован и обществено приемлив критерии и механизъм, отразяващи обективни обществено значими резултати от дейността на народните представители, на правителстквата и съдебната система като например : (а) с размера и динамиката на БВП (и БДС) на глава от население или средно на заето лице; или (б) с размера и динамика на одобрявания от ЕК размер на Линията на бедността у нас; или (в) с промените в относителния дял на бедните и населението в риск от бедност и социално изключване по оценките на Евростат – статистическата служба на ЕК ; или (г) с определена добре обоснована комбинация от динамиката на тези или на част от тези обективни показатели-критерии, характеризиращи обективни и количествено измерими резултати от дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт през дадена година и / или период от време.

Според нас, социално справедливо, икономически обосновано и ефективно решение на поставения въпрос би било основните възнаграждения на народните представители и работните заплати на всички останали наети лица в обществения сектор да се индексират ежегодно или максимум на две години посредством тяхното преизчисляване на една и съща основа и с принципно един и същ механизъм. Както споменахме, този критерии и механизъм би трябвало два бъде свързан по разумен и обоснован начин

Впрочем, още по правилно би било преизчисляването на основните възнаграждения на народните представители и членовете на правителството и правителствената администрация да се обвържат с общи, обективни, количествено измерими и обществено значими показатели, характеризиращи общо национални резултати от тяхната цялостна дейност, като например с индекса на БВП по текущи или по съпоставими цени на глава от населението или средно на заето лице.

Пенсиите също следва да се осъвременяват чрез преизчислявана на основните им размери по действащата формула или формули в КСО, на основата на нарастването на средния осигурител доход през една, две или максимум три предходни календарни години..

Необходимите за целта допълнителни финансови средства в държавния и бюджета на НОИ могат и следва да се осигурят както за сметка на икономическия растеж, така и за сметка на съществено ограничаване на формиралият се до сега изключително висок относителен дял на „сивия” сектор в икономиката от около 32 %. Наши разчети показват, че евентуалното му понижаване до около 15 %, при официално отчитан БВП по текущи цени от около 80 млрд. лв., би осигурило допълнителни приходи в консолидирания бюджет на държавата и НОИ в размер общо на около 4.5 млрд. лв. Разбира се, тези допълнителни проходи не могат да се осигурят за една календарна година. Това обаче би могло да се постигне в рамките на 2 до 3 календарни години при наличие на реална политическа воля в правителството и парламентарно представените политически сили..

(5). Не е ли редно подобна промяна да се допълни с такива промени в избирателния закон и гражданското общество, които да разрушат установения през последните 24-25 години монопол на досегашната и сегашната политическа класа. Промени, които могат да гарантират номинация и избор за народни представители от различните политически партии, които са доказани личности с висок обществен морал, високи професионални знания, обществени ангажименти и реални отговорности пред своите избиратели и нацията; личности, които в най-лошия случай поставят интересите на суверена ако не над , то поне наравно с личните си интереси ?

Вместо заключение

Макар и дипломатично, тези тревожни факти се потвърждават и от констатациите и препоръките в няколко поредни доклади на ЕК за напредъка на България, в т.число и най-вече в последния доклад. Затова не е изненада, че все по-голяма част от българския народ смята, че живее в социално несправедлива държава и дори че „ако другите държави си имат мафии, то мафията в България си има държава”.

Въпросът за тях е : До кога ?

София, 1 февруари 2014 г.

 „ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 – ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

 на тема

 „Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

Докладите трябва да бъдат написани на български език;

Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

В текста да не се посочва името на автора;

 Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:
o    име, презиме и фамилия;
o    адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;
o    име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:
Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail: info@bgeconomist.bg ;

Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108;

Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

   Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomist.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ
Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

„БЯЛА КНИГА ЗА НОВА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ 2015-2025 Г.” ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НА 07.04.2014г.,
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ АВТОРСКИЯ ЕКИП В БТА НА 10 АПРИЛ ОТ 13 Ч.

„Бялата книга” има за цел да инициира всенародно обсъждане на темата за нова високотехнологична индустриализация на България с цел постигането на единомислие и разработването на Стратегия за нейната успешна реализация.
Авторите на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от Пловдив, България и „Бизнесмрежа за българите по света”. По същество това е първа проява на  нова българска „тинк танк” група.
Издател на книгата е  „Атлас Финанс” АД, а инициативата за нейното написване е на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”, под  водещата  редакция  на д-р  ик. Петър  Нейчев, Dr. rer.soc.oec. Тоде Тодев и проф. д.ик.н. Асен Конарев.
Желанието на авторите и „Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е да предизвикат обществен консенсус за индустрията, като важен елемент на българската икономика за да е в съзвучие с европейския призив „За възраждане на европейската промишленост”, обявен в съобщението на Европейската Комисия от 22.01.2014г. и в редица други европейски документи от 2010г. до сега.

В книгата не се обсъжда реставрация на социалистическата индустрия, а прилагане на европейските концепции за укрепване на българската индустриална база.  

Авторите предлагат да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма)  с  две основни направления – нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли  и високотехнологична реиндустриализация на „историческата” индустрия.
Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла, и по-специално някои високотехнологични ниши от тях:  ИКТ – софтуер за интернет приложения и мобилни разработки; Преработвателна индустрия – еко-, био-, нанотехнологии в хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, както и Туристически отрасъл – СПА, уелнес и балнео като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия – традиционни предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори, които все още имат жизнен цикъл. Чрез внедряване на иновации и високи технологии да се постигне по висока принадена стойност и да се осигурят работни места и прилични заплати.

Двете направления се различават както във времето, така и в съдържанието.

За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за успешно начало и се изисква държавата да осигури  условия на бизнеса и като не му пречи. Докато за „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за науката, кадрите и интернационализацията на бизнеса.
От една страна в България е приета тезата  за приоритета и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива за развитие на България. От друга страна целият свят признава, че катастрофата на неолибералния икономически модел е пълна. За съжаление у нас пазарните фундаменталисти са много активни, а останалите икономисти много предпазливи. Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза – както в банките, така и в производствения сектор, затрупан с планини от дългове.

Нужна е и ефективна система от държавни субсидии, защото те са сред най-важните средства за бързо повишаване на конкурентоспособността на българската индустрия. Не само в ЕС, но и в множество страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство.
Държавните субсидии трябва да достигнат 1.2% от БВП, колкото е средния за ЕС. Най-вече с фондове за развитие на науката, държавните поръчки за ВУЗ-овете, дуално обучение, фонд за хардуер, софтуер и безжичен интернет.

В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа и социална криза, обхванала страната. Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – човешкия капитал. Страната се нуждае от висок  и интелигентен икономически растеж.

Ако в този исторически момент българското правителство бездейства и реши да остави стратегическото развитие на съществуващите пазарни механизми, ще постави българския народ отново в неравностойно положение спрямо другите европейски народи, чиито правителства работят в това направление. Необходими са бързи действия – комплекс от реформи, Стратегия и Проект.

Авторите набелязват серия от политики за възраждане на българската индустрия. Те са свързани с инвестиции от страна на държавата и частния сектор в системна иновационна политика, специализирани държавни банки, форсиране на дуалната система на техническо и професионално образование, създаване на високотехнологични зони и клъстери, създаване на Министерство на индустрията и т.н.

В „Бялата книга” се  изтъква ключовата роля на неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, които могат да бъдат коректив на „слабостите” на държавата. В тази връзка „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация” предвижда организирането на ежегодна среща на страните от „Четириъгълния форум” – Държава и общини, Бизнес, Наука, Медии.

10 април, 2014 г.

Участници в пресконференцията
НА 10 АПРИЛ 2014 в БТА

д-р ик. инж. Петър Нейчев
·    Председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Зам. председател на Съюз на икономистите в България;
·    Председател на Съвета на директорите на четири публични акционерни дружества листвани  на БФБ-София.
 проф. д.ик.н. Асен Конарев
·    Доктор на икономическите науки;
·    Преподавател в Университет по хранителни технологии – Пловдив;
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Главен редактор на Списание „Финанси” – www.financebg.com;
·    Член на управителните органи на три публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 проф. д-р Ангел Гроздин
·    Председател на Земеделската камара – Пловдив;
·    Председател на Съвета на директорите на „Орфей клуб уелнес” АД – Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. инж. Стефан Гълъбов
·    Член на управителния съвет на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация;
·    Зам. председател на Съвета на директорите на „Оптела” АД- Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. юрист Димитър Гишин
·    Изпълнителен директор на „Корпорация за технологии и иновации” АД – Пловдив;
·    Ръководител на проекта „Бизнесмрежа за българите по света”.
 маг. юрист Венелин Йорданов
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Изп. директор на „Атлас финанс” АД – Пловдив, издател на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация”.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/ 

Управителният съвет обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА” 

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка; 

• Докладите трябва да бъдат написани на български език; 

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците; 

• В текста да не се посочва името на автора; 

• Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:

  • име, презиме и фамилия;

  • адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;

  • име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност; 

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване; 

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg; 

• Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail:  info@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо,участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса. 

• Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108; 

• Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес; 

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

• Докладите трябва да бъдат написани на български език;

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

• В текста да не се посочва името на автора;

• Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:

1. име, презиме и фамилия;
2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e–mail;
3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

• Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e–mail:  info@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

• Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

Колко далеч е България от зелената икономика?

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

• Колко далеч е България от зелената икономика?
• Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
• Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
• Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
• Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
• „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
• Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
• Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
• Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
• Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?

1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
2. 1. Зелената икономика в условията на криза

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

       3. Модели на икономическо развитие

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули; предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

           на труд, продукти и услуги

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

                                                зам. председател на УС на СИБ,

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”

Въпроси за предварително експертно обсъждане на

„Пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг”

Първо, За какво да се използва ресурсът, получен от евентуална нова емисия на облигации на международните капиталови пазари?

1. Предвидените 4 милиарда евро / 2 милиарда през 2014 и 2 милиарда през 2015 г./ са значителен ресурс, който следва да се използва предимно / над 50% / за преструктуриране и повишаване на конкурентоспособността на националната икономика;

останалата част няма да се ползва за целите на прякото разпределение, както и за административно, несъобразено с икономическия растеж и производителността на труда, повишаване на доходите.

2. За целта, преди взимане на решение от парламента и от правителството, следва да се очертаят приоритетите – отраслови, регионални и др., които ще са водещи при усвояването на инвестиционния ресурс;

3. Инвестиционните приоритети следва да бъдат определени въз основа на подготвяната Национална стратегия за високотехнологична индустриализация, която ще бъде готова до май, 2014 г.

4. Фокусът на инвестиционната дейност са МСП, високотехнологичните компании, както и иновативни индустриални проекти.

Второ: как да се управлява полученият от емисиите инвестиционен ресурс?

1. Контролът следва да се възложи на специално създаден за целта Експертен съвет. Усвояването на средствата да се извърши през Българска банка за развитие, а достъпът до нисколихвени или дори безлихвени кредити да се реализира срещу гаранции от страна на кредитополучателя ; за целта да се разработи пакет от финансово-икономически критерии за оценка на ефективността на даваните кредити;

2. Инвестиционният ресурс да се концентрира в специален Фонд за преструктуриране и нов растеж на икономиката;

3. Изграденият към фонда  независим национален Експертен съвет трябва да следи за спазването на приоритетите и критериите за стратегически инвестиции и недопускане на корупционни практики и други нарушения на правилата на работа.

Виж още

Българската банка за развитие цели да запознае възможно най- голям кръг от представители на корпоративния сектор, малките и средните предприятия, както и микропредприятията с възможностите за ниско-лихвено кредитиране и всички останали инструменти на банката, които могат да им бъдат полезни.
В качеството ми на областен управител и модератор на събитието, Ви каня да вземете активно в информационната среща, която ще се проведе на 27 март от 10:30 часа в зала „Пресклуб“ в Конгресния център на Международен панаир Пловдив. На събитието ще присъстват Петър Чобанов – министър на финансите, Димо Спасов- главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие и експерти.
Надявам се на Вашата висока активност, която ще подобри информираността на местната бизнес общественост за възможностите, с които може да разрасне своята дейност, а това ще благоприятства общото икономическото развитие на Област Пловдив.

С уважение,
Венцислав Каймаканов
Областен управител на област Пловдив

ДА СПАСИМ ЕНЕРГЕТИКАТА

Ние, частните инвеститори в енергетиката на България, подкрепени от отговорната, здравомислеща и активна част на българското общество, включително профсъюзите и индустриалните потребители, категорично се противопоставяме популизма да стои над Обществения интерес.

Изразяваме силно безпокойство, че днес, Държавата не спазва националните дългосрочни интереси и европейските политики и ангажиментивенергетиката. Регулираните цени на електроенергията определени от ДКЕВР не покриват разходите за нейното производство, пренос, разпределение със съпътстващи разходи и продажби. Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него. Става невъзможно поддържането и обновяването на съоръженията и разплащанията с персонала и доставчиците. Лишава българската икономика от стимули за подобряване на енергийната й ефективност, създава нелоялна конкуренция между отделните видове горива и, като цяло, намалява нейната конкурентоспособност. Не на последно място, държавната намеса на пазара е лош сигнал към бизнеса и към потенциалните инвеститори. Подобни процеси са на път да бъдат пренесени и в други отрасли на икономиката.

С неадекватни политически мотивирани решения, ДКЕВР предизвика финансова и технологична криза в енергетиката. Той е абдикирал от задълженията си на независим Регулатор и води сектора към фалит. В момента процесите в енергетиката са върнати десетилетия назад към липса на диалог, непрозрачност, привидни мерки за реформиране. Ако не се приемат срочни мерки, тази криза ще се развие в енергийна катастрофа.

Опитът проблемът да се прехвърли върху частните инвеститори и участници в енергийния пазар, се проваля. Националната електрическа компания (НЕК) е във технически фалит. Енергийният отрасъл е в дълбока финансова криза.

В името на Обществения интерес, настояваме, незабавно да спре незаконния политически натиск върху частните инвеститори в българската икономика, в частност енергийния.

Призоваваме Правителството да се държи отговорно и да каже истината – за да се преодолее кризата в енергетиката е необходимо цените да покриват разходите за производството, разпределението и преноса на електрическата енергия. Ниската цена на електрическата енергия, облагодетелства богатите, а не бедните граждани на България. Липсата на инвестиции в сектора занапред обрича малките населени места на нискокачествено електроснабдяване. Едновременно с това, енергийно бедните домакинства се нуждаят от реална финансова подкрепа, а не от символично намаляване на сметките със стотинки.

Призоваваме ДКЕВР и изпълнителните органи в енергетиката да спазват принципите на върховенството на закона, конкурентното пазарно стопанство, независимостта на институциите и съблюдаване на обективния обществен интерес.

Общественият интерес изисква да се спре популизма и да се премине към спешни действия:

ФИНАНСОВА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

1. Незабавно въвеждане на енергиен борд с финансов ангажимент от международните финансови институции – като гарант за реформи и спазването на законността в енергетиката.
2. С участието на предприятията в енергетиката, изработване на матрица от реформи, одобрена и финансирана от международните финансови институции за изпълнение на европейските политики в енергийния сектор и дългосрочна финансова стабилност на системата.
3. Подготовка на защитен социален пакет за енергийно бедните домакинства, който да предвижда директна месечна финансова помощ.
4. Чрез процедура по одобрение от Съвета на европейските енергийни регулатори преучредяване на ДКЕВР като независим регулатор подчинен само на върховенството на закона в защита на обществения интерес.
5. Активен ангажимент на правоохранителната система за възстановяването на върховенството на закона в сектора, изкореняване на корупцията и конфликта на интереси в управлението на държавните фирми в енергетиката.

Призоваваме политиците и държавните институции да се ръководят само и единствено от Обществения интерес!

                                        ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Отворено писмо Да спасим енергетиката

1. СИБ принципно подкрепя следните оценки в отвореното писмо:

• за непоследователната държавна политика в енергийния отрасъл;
• за некомпетентната намеса на ДКЕВР във регулирането на финансовите взаимоотношения между енергийните дружества и непрозрачното определяне на цените;
• за проявите на популизъм и за политическа намеса в управлението на отрасъла;

2. Поддържаме следните предложения в Отвореното писмо, които съвпадат с изразени по-рано позиции от експертите на СИБ:

2.1. За преучредяване на ДЕКВР, с оглед превръщането му в действително независим регулатор;

2.2. За приемане на социален защитен пакет за енергийно бедните българи и домакинства;

3. Смятаме за ненужно включването на МФИ като участници в реформите в енергийния отрасъл и гарант за тяхното провеждане;

4. Предлагаме в по-нататъшните инициативи на авторите и подписалите Отвореното писмо да се имат предвид и следните аргументи:

4.1. Кризата в електроразпределението налага да се премине към кризисен мениджмънт. Смятаме за уместно това да стане с временно създаване на Европейски енергиен борд;

4.2.Кризата е системна. Което на свой ред означава, че мерки за оздравяване на отрасъла трябва да се вземат по цялата верига на производството, разпределението и снабдяването с електроенергия. В този контекст настояваме да се обсъдят публично въпросите за:

• прекратяване на неравноправните договори за производство на ел.енергия, облагодетелстващи инвеститорите в конвенционалното производство и в ЕИ /разбира се, действията в това отношение трябва да бъдат съобразени с правните процедури, вкл. международните актове и да се предшестват от точен/обективен анализ на финансово икономическите условия, при които са подписани договорите;
• изграждане на енергийна борса , съгласувано със заинтересованите стани и след консултации с независими експерти-преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• статистическо изследване на структурата , динамиката и географското разпределение на енергийната бедност /също преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• преразглеждане на политиката на доходите и социалното подпомагане, паралелно с либерализацията на електроенергийния пазар;
• публично обсъждане на новия статут на независимия регулатор и премахване/ограничаване на партийните квоти при административните назначения; гарантирано представителство на гражданския сектор в ръководството и експертната работа на новия независим регулатор;

4.3. Разработване на методология за оценка на финансовите и инвестиционните рискове в енергетиката ; осъществяване на систематични анализи и прогнози в тази област от независима институция;

4.5. Провеждане на национален форум за обмен на европейски практики в управлението на енергийния отрасъл, защита на инвеститорите и потребителите, демонополизация на услугите и премахване на схемите за гарантирани свръхпечалби в производството и търговията с електроенергия;

Проф. Кр. Петков дфн

                                               Председател на Управителния съвет на

                                                          Съюза на икономистите в България

Гр. София, 26 март 2014г.