Съюз на икономистите в България

Съюзът на икономистите в България събра изявени национални експерти на дискусионен форум „Електроснабдяване и рискове пред индустриализацията в регионите”

 

Проф. Кръстьо Петков: „ДКЕВР са алхимици – магьосници. Никой не знае как изчисляват цената на тока.”

         Днес, 20.02.2014 г. във Велико Търново се проведе Конференция за Северна България на тема „Електроснабдяване и рискове пред индустриализацията в регионите”. Организаторите Съюзът на икономистите в България, Асоциация „Активни потребители” и Североизточна търговско – промишлена палата в присъствието на множество представители на местната власт от общините на територията на област Велико Търново и Габрово и национални и регионални медии, търсиха отговор на въпроса „Защо Северна България изостава в конкурентната надпревара за привличане на индустриални инвестиции”.

            Символични домакини на форума бяха областният управител на област Велико Търново инж. Георги Рачев и кметът на старата столица г-н Даниел Панов.

            В приветствието си до участниците в конференцията кметът на Велико Търново акцентира върху важността на темата за привличане на инвеститори и развитие на устойчив бизнес климат в малките населени места, за да могат те да задържат своите жители и да противодействат на наблюдаваната демографска криза. Той маркира пряката връзка между състоянието на електроснабдяването за привличането на бизнес инвестиции в региона и обърна внимание, че електроразпределителните компании се справят, но се нуждаят от повече средства, за да инвестират в мрежи, които да могат да посрещнат нуждите на бъдещите инвеститори.

            Още в своите встъпителни думи, с които откри дискусионния тричасов маратон, председателят на Съюза на икономистите проф. Кръстьо Петков, рамкира основния въпрос на конференцията – може ли с електропроносна и електроразпределителна мрежа, строена през 60-те години на XX век да се гради нова индустрия, създаваща висока добавена стойност и разкриваща добре платени работни места? Форумът даде категоричен отговор, който многократно се повтаряше и доказваше от редица експерти по време на самата дискусия – реиндустриализация е възможна само при условие, че се осигури ценова възможност за инвестиране в енергийните мрежи в Северна България.

Бяха очертани тризадължителни фактора за привличане на стабилни инвеститори – пътна и енергийна инфраструктура, законодателна стабилност и предвидимост и квалифицирани човешки ресурси.

Доц. Венцислав Трифонов, преподавател в Технически университет – София очерта причините за ниския инвестиционен интерес у нас, сред които основно място заема липсата на адекватна инфраструктура. Даденият пример с Русенското село Бъзън, което има собствено летище, но не и втори захранващ го електропровод (който е гаранция за стабилност на захранването), фокусира вниманието върху тъжната истина, че системното недофинансиране на дейности в енергетиката и особено в електроразпределителните предприятия през последните няколко години пречи за индустриализацията на малките населени места.

            „За да има индустриализация, необходимо условие е налице да е изпреварващо инвестиране в електроразпределителни мрежи, които да позволят идването не на един или двама, а на масовия индустриален инвеститор, който да се възползва от наличните в регионите работна ръка, подходящо географско положение и ниски цени на имоти за инвестиционни цели”, отбеляза проф. Петков.

            Засегнат бе въпросът и как подобна инвестиция в електроразпределителните мрежи би се отразила върху цените на електрическата енергия. Според д-р Либерт Явашев, енергиен експерт, „конфликът между производители, потребители и електроразпределителни дружества се дължи на тотално непрозрачното определяне на цената на тока от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.” Проф. Петков оприличи ДКЕВР на „алхимици – магьосници”, отбелязвайки, че никой не знае как точно определят цената на тока и то в момент, в който страната е преживяла дълъг период на деиндустриализация и е изправена пред реална демографска катастрофа. „Ценова политика в енергетиката, която се базира на поддържане на цените в съответствие с нашите мизерни доходи е опасна и безпреспективна. За да се променят нещата трябва да се излезе от омагьосания кръг на демографската катастрофа, деиндустриализацията и декапитализацията на мрежите и енергийната система като главна роля в това трябва да играе национална енергийна стратегия, подкрепена с адекватни мерки от страна на ДКЕВР – стратегия за инвестиции в периферните региони и стратегия за подготовка на подходящи кадри”, сподели председателят на СИБ. Пред журналистите той съобщи, че всички изводи и основни моменти от днешната дискусия ще бъдет предоставени на Държавната комисия за енергийно и водно регилиране (чиите представител не се отзовова на поканата да участва в конференцията), вицепремиерът и премиерът. СИБ подготвя и карта на „черните дупки в енергоикономиката”, която също ще предоставят на държавните органи, ангажирани с темата Енергетика. Проф. Петков съобщи, че Съюзът на икономистите е предложил на Кабинета Орешарски концепция за използване на целеви инвестиционен кредит за преструктуриране на българската икономика.

            От изнесените на конференцията доклади стана ясно, че качеството на електрозахранването е решително подобрено след привличането на чужди инвеститори в сектора през 2005 година.

            Анализ на финансовото състояние в енергетиката, на електроразпределителните предприятия, НЕК и ЕСО беше представен от г-н Димитър Куюмджиев, Директор дирекция Сигурност на енергоснабдяването в Министреството на икономиката, който посочи, че поради регулаторната рамка в България, електроразпределителните предприятия и държавните дружества не успяват да реализират планираните си инвестиционни и ремонтни поддържащи програми. Въпреки това, посочи г-н Куюмджиев, трябва категорично да се констатира, че качеството на електрическата енергия силно се повишава през последните години в резултат на направените инвестиции, както от страна на електроразпределителните дружества, така и на държавния мрежови оператор.

            За пагубния ефект на деиндустриализацията и липсата на планиране на приток на постоянни и стабилни инвестиции бяха приведени множество примери: беше представена презентацията на българският икономист-блогър в Ню Йорк Валентин Хаджийски за деиндустриализацията на „Ръждивия пояс” в САЩ и ефектът на този процес върху Детройт и Питсбърг, както и опитът на Южна Франция, представена от Геролд Якобс, представител на Грийн бизнес.

  Виж още         

 

Ще я бъде ли?

проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Ако се съди от реакциите по повод на тематичната серия от информации и анализи, които пусна „Преса“, идеята за реиндустриализация се посреща с интерес от деловите среди. Правителството на свой ред обяви намерението си да разработи концепция и средносрочна програма, съобразена с европейската визия от 2012 г. По инициатива на премиера се състоя и национална среща с бизнеса, на която се чуха трезви оценки и конструктивни предложения. Предстоят още публични и специализирани дискусии. Иначе казано, колелото се завъртя!

Българският индустриален парадокс

Той се състои в следното: след две десетилетия на безкритично налагана стратегия за деиндустриализация (от МФИ и правителствата, послушно приемана от националния бизнес) днес по дял на промишленото производство в БВП България се намира в челото на ЕС. В края на 90-те години по данни на НСИ делът на промишлената продукция в БВП е бил 27,1%, а броят на заетите в отрасъла – също над 27%. Тези равнища са малко по-ниски в края на 2013 г. (24,6% промишлен дял в БВП).

Ситуацията е наистина парадоксална! Във Визията на ЕК се предвижда делът на индустриалния сектор в европейската икономика да се увеличи от 16% през 2012 на 20% до 2020 г. Така че, формално погледнато, към настоящия момент България е реализирала индикативната цел на ЕС (дори я е надминала с 4,6%). Само че в макроикономическите анализи формалните/единични индикатори често са подвеждащи. Високият относителен дял на индустриалното производство в БВП автоматично не осигурява конкурентни предимства поради няколко съществени причини.

Първо, сравнително високото индустриално равнище не е продукт на прогресивно развитие, а е остатъчен резултат от продължителен срив, на т.нар. креативно разрушаване (creative destruction – по Шумпетер) на заварения потенциал в началото на реформите.
Българската икономика в началото на второто десетилетие на XXI век се доминира от сектора на услугите – при това нискокачествени и зле заплатени, които не създават висока добавена принадена стойност. Проблемът е дали е възможно да се оформи отново един висококонкурентен национален промишлен комплекс, да се намерят и завладеят нови пазари във и извън ЕС.

Второ, успоредно с деиндустриализацията протече процес на деквалификация и деградация на работната сила, заета преди време в промишлените дейности. Такава е картината на „преструктурираните“ регионални зони на „пълна“ заетост в крупните индустриални агломерации в Северна и Южна България. Особено разрушителни са последиците за Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Ямбол, Сливен, Родопския минен басейн, Кремиковци, Перник и др. Краткото определение за засегнатите географски зони днес е „изоставащи и перманентно кризисни“.

Трето, в индивидуалните стратегии за образователна и професионална кариера на младите поколения все по-рядко се вписва ориентацията към промишления инженерно-технически, изпълнителски труд. Показателни за тази тенденция са незаетите места в специализираните университети, както и растящото търсене на кадри в посочените професионални направления, изпреварващо в пъти предлагането на работна сила.
Изводът от този кратък преглед е по-скоро песимистичен: реиндустриализацията върху заварената материална база и похабеният трудов потенциал може да се окаже значително по-трудна, отколкото ако се започне на чисто поле, разчитайки на т.нар. Greenfield предприятия.

Рестартът: откъде да се започне?

Едва ли има съмнение, че инициаторът на реиндустриализацията – като концепция, програма и средносрочен план за действие, трябва да е държавата. Думата „реиндустриализация“ се превърна в нещо като мобилизиращ слоган за предприемаческата прослойка у нас.

Ако инициаторът е държавата, първичният подбудител и реализаторът на стратегията за реиндустриализация би трябвало да е бизнесът. Кой бизнес обаче?
На първо място поставям онези индустриалци – мениджъри и инвеститори, които съхраниха българската традиция – знания, контакти, информационни механизми, пиетет към промишленото производство и иновациите. Днес ветераните се броят на пръсти. Но именно те доказаха, че в металургията (КЦМ-Пловдив), оръжейното производство („Аркус“ и „Арсенал“), металообработването („Силвамаш“-Левски), минодобива („Елаците“, „Асарел“-Медет, „Горубсо“-Мадан и Кърджали) и в други подотрасли българският бизнес може да поддържа конкурентоспособност по международни стандарти, да обновява технологии­те и да поддържа устойчиви работни места, в т.ч. да прави първи стъпки към преодоляване на екологичните рискове.
На второ място е новата високотехнологична индустрия, т.е. истинските Greenfields, построени с чуждестранни и/или български инвестиции или пък модернизирани с чуждестранна помощ. Такива са редица предприятия в микроелектрониката, преработващата промишленост, производството на вино, хранително-вкусовата промишленост и др. Тук водеща роля на двигатели на индустриалното развитие имаха новосъздадените икономически зони край Пловдив, Варна, Бургас, София.
На трето място са новите, вече заявени инвеститорски интереси от бързоразвиващите се икономически региони. Имам предвид преди всичко азиатските страни (най-вече Китай), но също държави от Близкия изток, бившата съветска зона, Латинска Америка и Австралия (и в по-малка степен – Западна Европа и САЩ). На фона на този нарастващ инвеститорски интерес към България като врата към еврозоната и с ключово геоикономическо местоположение ролята на държавата в избора и насърчаването на партньори и проекти е от решаващо значение.
Специално подчертавам тази особеност, защото България не е длъжна сляпо да следва очертаните приоритети за реиндустриализация в европейската визия (още повече че приоритетните области са очертани доста общо). Те са: а) инвестиции в нови технологии; б) подобряване на пазарната среда за нови продукти; в) улесняване на достъпа на средни и малки предприятия до финансови ресурси; г) повече инвестиции в човешки капитал.
На четвърто място идва реанимацията на части от старите промишлени гиганти – „Химко“, „Плама“, „Кремиковци“. Именно части, обновени участъци, а не пълно възстановяване на производствените площадки (което и на практика е невъзможно поради тоталното разрушаване и разпродажба на материалните активи). Свръхамбициозна ли е задачата за реиндустриализация на вече деиндустриализираната българска икономика? Отговорът на въпроса зависи в голяма степен от активността на националния бизнес и от политическата ситуация. По-точно: а) кой ще надделее в спора между поддръжници и противници на реиндустриализацията (което ще е политическа битка!); б) правилен ли ще е изборът на модел на диверсификация (би трябвало да се отчете най-напред в какво сме силни като нация – например интернет базираните технологии и производствата, изискващи високообразовани специалисти са по силите на една малка нация като българската, с подчертан афинитет на младото поколение към професионална реализация в авангардните отрасли на икономиката на знанието).

Не на последно място стои проблемът за осигуряване на инвестиционен ресурс. Може да се разчита на финансиране от европейските фондове (при всички случаи то ще е недостатъчно дори за успешен старт на инициативата; нещо повече, самата Европа няма пряк интерес от възраждането на индустрията в България). Друг източник е анемичното (засега) банково и небанково инвестиционно кредитиране.

Стратегически инструмент на инициативата
обаче може да стане една нова и смела политика за осигуряване на дългосрочен (външен и вътрешен) заем за преструктуриране на икономиката. Това е тема, по която Съюзът на икономистите в България има готова разработка, тя е предоставена на правителството за разглеждане. Времето не чака… 

(в. Преса, печатно издание, брой 48 (754 от 18 февруари 2014) 

           

               СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ                                          АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ

                                                                  СЕВЕРОИЗТОЧНА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

 

„ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И РИСКОВЕ ПРЕД ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА В РЕГИОНИТЕ”

Защо Северна България изостава

в конкурентната надпревара за привличане

на индустриални инвестиции?

Гр. Велико Търново, 20.02.2014 г.,четвъртък, 10.30-15.00 ч.,

Интерхотел „Велико Търново”, ул. Александър Пенчев” №2

ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ТЕМА:

„ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И РИСКОВЕ ПРЕД ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА В РЕГИОНИТЕ”

10.30 -10.40 ч.

Откриване и приветствие от кмета на Велико Търново г-н Даниел Панов

10.40- 11.15 ч.

Омагьосаният кръг на деиндустриализацията и демографската катастрофа в Северна България,

Встъпление: Проф. Кръстьо Петков, Председател на СИБ

Дискусия: Гледните точки на общините и регионите /изказвания на кметове и експерти/.

Презентация :“Деиндустриализацията на „Ръждивия пояс“ в САЩ – контрастът между Детройт и Питсбърг: поуки за България“, Валентин Хаджийски, икономист-блогър, Ню Йорк

11.15-11.50 ч.

Причини за ниския инвестиционен интерес, особено в периферните общини и селища.

Защо инвеститорите бягат в други страни?

Встъпление: Д-р Венцислав Трифонов

Дискусия: Конкретни случаи на оттегляне на перспективни инвеститори

а/ Случаят в Търговище-Коментар: Йовчо Яков, председател на СТПП 

11.50- 12.25 ч.

Състояние на електроенергийната мрежа и качеството на енергийните услуги за населението и бизнеса в Северна България – достатъчно ли е то за реалните индустриални инвеститори?

Встъпление: Д-р Либерт Явашев

Дискусия:

а/ Една провокация: Може ли да стане с.Бъзън, Русенско, атрактивно място за индустриални инвестиции;

б/  Случаят в Алфатар- Коментар: Георги Мумджиев.

12.25-13.00 ч.

Влияние на регулаторния механизъм върху цените на тока и инвестициите в електрическите мрежи в изоставащите региони,

Д-р Богомил Николов, изп. директор на Асоциация «Активни потребители»

Дискусия: Ползите и вредите от административния ценови модел. Защо при свръхпроизводство на енергия има срив във веригата производство – пренос – разпределение – снабдяване?

Поканени дискутанти:

а/представители на ЧЕЗ, Енерго-Про и ЕВН;

б/представител на ДКЕВР.

13.00-13.30 ч.

Обобщение: Може ли да се очаква успешна индустриализация в Северна България?

В капана между дефицита на квалифицирана работна сила, енергийния популизъм и законовата безпътица – как да се разкъса омагьосаният кръг?

Проф. Кръстьо Петков

Успешни чуждестранни практики :

а/ Опитът на Южна Франция – презентация на Геролф Якобс, Грийн бизнес;

б/ Опитът на Фламандия- видеопрезентация на Проф. Николай Денчев, Свободен университет-Брюксел;

в/ Опитът на Силвамаш-Левски;

13.30-14.00 ч.: Пресконференция

14.00 ч. Коктейл за участниците в конференцията.

Форум „Демографската ситуация и развитието на България”

26.02.2014 г. (сряда) – Конферентен център „Венус“

София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 9 (вход откъм ул. „Бачо Киро”)

08:30 – 18:00 ч.

Заседания по работни групи

„Раждаемост и семейна политика“ – 09:00-13:00 ч., зала № 2, ет. 3. Модератор: чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, доц. д-р Татяна Коцева

„Здраве, продължителност на живота, смъртност“ – 14:00-18:00.ч., зала № 1, ет. 3. Модератор: проф. д.с.н. Марта Сугарева, гл. ас. д-р Камелия Лилова

„Динамика на миграционните движения“ – 09:00-13:00 ч., зала № 3, ет. 2. Модератор: проф. д.ик.н. Пенка Найденова

„Уязвими групи и общности и тяхната интеграция“ – 09:00-13:00 ч., зала № 1, ет. 3. Модератор: проф. д-р Илона Томова

„Териториални различия и депопулация“ – 14:00-18:00 ч., зала № 4, ет. 2. Модератор: гл. ас. Николай Цеков

„Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи“ – 14:00-18:00 ч., зала № 3, ет. 2. Модератор: доц. д-р Венцислав Мучинов, гл.ас. д-р Даниела Ангелова

„Заетост и пазар на труда“ – 09:00-13:00 ч., зала № 4, ет. 2. Модератор: доц. д-р Кремена Борисова-Маринова

„Стареене на населението“ – 14:00-18:00 ч., зала № 2, ет. 3. Модератор: доц. д-р Геновева Михова

27.02.2014 г. (четвъртък) – Големия салон на БАН

 София, ул. „15 ноември“ № 1

09:30-13:30 ч.

Пленарно заседание

Обобщаващи доклади на модераторите с представяне на изводите от дискутираните в съответните работни групи проблеми

26.02.2014 г. (сряда) – Конферентен център „Венус“

08:30 – 18:00 ч.

08.30 – 9.00 ч. – Регистрация на участниците – етаж 2, фоайе

Заседания по работни групи

09:00-13:00 ч., зала № 1, ет. 3

Работна група „Уязвими групи и общности и тяхната интеграция “

Модератори: проф. д-р Илона Томова, ас. Любомир Стойчев

●проф. д.с.н. Майя Грекова, СУ – За интеграция на българското общество по етнически признак

доц. д-р Йоланда Зографова, ИИНЧ – Възможности за развитие на толерантни междугрупови представи и отношения 

● Петър Живков, Институт за социални изследвания и маркетинг- Териториално разпространение на маргинализацията сред етническите малцинства (с фокус върху ромите)

● гл. ас. д-р Алексей Пампоров, ИИОЗ – Цикличната заетост на ромите: причини и социални последици

● доц. д-р Ергюл Таир, гл. ас. д-р Диана Бакалова, ИИНЧ – Предизвикателства и перспективи пред назначаването и професионалната реализация на представители на малцинствата в България

● проф. д.с.н. Саша Тодорова, БАН – Възможности за интеграция на ромите

● Росица Иванова – НССЕИВ – Ефективен мониторинг и оценка на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.)

Дискусия 

10.40 – 11:00 ч. – Кафе пауза 

● д-р Антонина Желязкова, МЦИМКВ – Религията и образованието като интеграционни практики в градските ромски гета

● Лили Ковачева, МОН – Добри практики в образователната интеграция на ромски деца

● проф. д-р Илона Томова, ИИНЧ – Джендърни проблеми при образователната интеграция на ромите

● д-р Галина Маркова, Арсо Ганев, Анжела Филипова – фондация KnowHow – Източници за подкрепа на ромски деца, завършили средно образование в училищата в Кюстендил

● д-р Елена Кабакчиева, д-р Силвия Василева, Зорница Стоичкова, фондация „Здраве и социално развитие“ – Интегриран модел за работа с уязвими общности

● доц. д-р Елена Андонова, НБУ – Оценка на детско развитие и междукултурни различия

● Светла Проданова-Ялъмова – докторант, СУ – Проблеми на психодиагностичното оценяване на деца със специални образователни потребности, насочени за интегрирано обучение

Дискусия

Участници в дискусиите: д-р Емилия Войнова, доц. Михаил Иванов, д-р Елена Гюрова, доц. д-р Ева Папазова, д-р Антония Григорова, Десислава Стоянова, Миглена Кислева, Христо Доков

09:00-13:00 ч., зала № 2, ет. 3

Работна група „Раждаемост и семейна политика“

Модератори: чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, доц. д-р Татяна Коцева, ас. Станислава Моралийска-Николова

● чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, БАН – За стълбовете в демографското трасе на България

● Иван Балев, НСИ – Кайро – плюс 20? (Изпълнение на Решенията на международната конференция за развитие на населението от Кайро 1994 г. )

● Росица Балъкова, НСИ – Отражение на семейните политики върху семействата в Р. България (Анализ на Преброявания 2001 и 2011)

● доц. д-р Татяна Коцева, БСУ, ИИНЧ – Детските надбавки като инструмент на социалната политика – от популизъм към ефективност

● Мая Фотева, НСИ – Сравнителен анализ на репродуктивното поведение и нагласите на жените

● доц. д-р Алла Кирова, ИИкИ – Джендър анализ на релацията „академична кариера – семейство/родителство”

Дискусия

10.40 – 11.00 ч. – Кафе пауза

● ас. Станислава Моралийска-Николова, ИИНЧ – Отложените раждания – същност, последици, политики

● Калина Илиева, ИИНЧ –Преходите към първо и второ раждане: факторни влияния

● доц. д-р Мария Семерджиева, МУ-Пловдив – Влияние на семейното планиране върху формирането на турския семеен модел

● Евгения Николова – докторант, ИИНЧ – Ценностни трансформации при младите хора в България след 1990 г.

● Любослава Костова – докторант, СУ – Пренатална диагностика и раждаемост на деца с увреждания

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Тодор Калоянов, проф. д.с.н. Марта Сугарева, доц. д-р Никола Чолаков, доц. д-р Гена Грънчарова, доц. д-р Силвия Александрова, доц. д-р Мариана Керемидчиева, д-р Емилия Войнова, д-р Антония Григорова, Зорница Стоичкова,

09:00-13:00 ч., зала № 3, ет. 2

Работна група „Динамика на миграционните движения “

Модератори: проф. д.ик.н. Пенка Найденова, Ивелина Диамандиева

● доц. д-р Йордан Калчев, ЮЗУ – Миграционните и възпроизводствените процеси за структурните изменения на населението

● проф. д.ик.н. Нина Янкова, ИИкИ – Регионално развитие и миграционни движения на населението

● Яна Генчева-Димова – докторант, ИИНЧ – Оценка на динамиката на миграционните движения за постоянното население на страната и Пловдивска област, 1991-2025 г.

● Ивайло Гавазки, НСИ – Прогноза за миграционните потоци на Р България в перспектива до 2060 г.

● ас. Спас Ташев, ИИНЧ – Имиграция и проекции на населението в България до 2060 г.

● проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ – Изселванията и вселванията в България – статистически категории и синтетични показатели

Дискусия

10.40 – 11.00 ч. – Кафе пауза

● гл. ас. д-р Румяна Буджева, ИИОЗ – Нагласите за емигриране сред младите хора – предизвикателство пред демографското бъдеще на България

● д-р Стойка Калчева, ИИНЧ – Непридружените деца бежанци в България и Европейския съюз: психологически и социални проблеми

● Ивелина Диамандиева – докторант, ИИНЧ – Миграция и семейство

● Баки Хюсеинов – Проблеми на ромската емиграция от България

● гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ИИНЧ – Потенциалните ромски емигранти от България – нагласи, мотиви и профили

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д.ик.н. Росица Рангелова, д-р Антония Григорова, Боян Василев, Катя Матева

09:00-13:00 ч., зала № 4, ет. 2

Работна група „Заетост и пазар на труда“

Модератори: доц. д-р Кремена Борисова-Маринова, Адриана Христова

● проф. д-р Катя Владимирова, УНСС – Пазарът на труда, заетостта и демографското развитие: нови предизвикателства и възможности

● проф. д-р Искра Белева, ИИкИ – Отражение на демографските проблеми върху пазара на труда в България

● доц. д-р Кремена Борисова-Маринова ИИНЧ – Изследване на демографското възпроизводство на работната сила в България

● д-р Елка Димитрова, МТСП – Търсенето на работна сила и демографските предизвикателства

● д-р Десислава Димитрова, НСИ – Използване на данни от Наблюдението на доходите и условията на живот (SILC) за анализ и формиране на политики

● гл. ас. д-р Диана Съботинова, НБУ – Демографските реалности и бъдещето на труда

Дискусия

10:40 – 11:00 ч. – Кафе пауза 

● проф. д-р Маргарита Атанасова, УНСС – Участие на младежите в заетост и учене в България – съвременни предизвикателства и перспективи

● доц. д-р Ирена Зарева, ИИкИ – Младежите с висше образование на пазара на труда в България

● Станислава Иванова, НСИ – Влияние на образованието и обучението върху възможностите за реализация на пазара на труда (резултати от изследването на Образованието и обучението за възрастни – 2011 година) 

● доц. д-р Мария Стоянова, УНСС – Ролята на трудовопроизводителните кооперации за инвалиди като фактор за преодоляване на бедността

● гл. ас. д-р Камелия Петкова, ИИОЗ – Възрастните хора на пазара на труда – реалност и перспективи

● проф. д.с.н. Цветан Давидков, СУ – Индивидуални стратегии на пазара на труда – културни ориентири

● д-р Пламен Попиванов, дм, МУ, доц. д-р Здравка Тонева – Неравенства в доходите – неравенства в смъртността

Дискусия

Участници в дискусиите: доц. д-р Мария Николова, Мариела Манукова-Стефанова, Росица Масларова

13:00 – 14:00 ч. – Обедна почивка

14:00-18:00 ч., зала № 1, ет. 3

Работна група „Здраве, продължителност на живота, смъртност“

Модератори: проф. д.с.н. Марта Сугарева, гл.ас. д-р Камелия Лилова

● доц. д-р Росица Георгиева, гл. ас. Николай Бавро, ИИНЧ – Екзистенциалната неизбежност на смъртта и продължителността на живота

● проф. д-р Николай Големанов, дмн, БАН – Преждевременната смърт, развитието, държавата и обществото

● гл. ас. Красимира Дикова, НЦОЗА– Преждевременна смъртност по причини в Р България

● гл. ас. д-р Маргарита Русева, ПУ – Статистико-демографско изследване на детската смъртност в България – минало, настояще и перспектива

● гл. ас. д-р Мариана Мургова, УНСС – Продължителност на живота и смъртност по причини (сравнителен анализ с някои европейски страни)

● Ивайло Гавазки, НСИ, доц. д-р Здравка Тонева – Промени в очакваната средна продължителност на предстоящия живот при редукция на някои социално значими заболявания

● гл. ас. д-р Камелия Лилова, проф. д.с.н. Марта Сугарева, ИИНЧ, ПУ – Съвременни тенденции на смъртността в България в контекста на Европа

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● проф. Петко Салчев, дм , НЦОЗА – Оценка на заболеваемостта – фактори и тенденции

● проф. д.с.н. Елка Тодорова, гл.ас. Поли Рукова, УНСС, НИГГГ – „Самоуправление на болестта“ при  болни от диабет тип 2: новата европейска практика

● проф. д.с.н. Елка Тодорова, гл.ас. Поли Рукова, УНСС, НИГГГ – Социологическата информация в полза на здравната политика: проектът „EUWISE“

● Евелин Йорданова, НСИ – Обществено здравеопазване – България в ЕС (равносметка в цифри)

● проф. д.м.н. Божимир Давидов, ИИНЧ – Някои демографски и други проблеми на здравната система

● доц. д-р Минчо Христов, ТУ – Корупция, здравна политика и демографският проблем в България

Дискусия

Участници в дискусиите: доц. д-р Никола Чолаков, проф. д-р Тодор Калоянов, доц. д-р Гена Грънчарова, доц. д-р Силвия Александрова, доц. д-р Мариана Керемидчиева, доц. д-р Невяна Фесчиева, д-р Антония Григорова,

14:00-18:00 ч., зала № 2, ет. 3

Работна група „Стареене на населението“

Модератори: доц. д-р Геновева Михова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова

● доц. д-р Геновева Михова, ИИНЧ – Оползотворяването на потенциала на възрастното население – основен фокус на политиките за стареенето

● проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ – Европейски визии за стареенето на населението

● доц. д-р Гена Грънчарова , доц. д-р Силвия Александрова, МУ – Плевен – Териториални различия в процеса на застаряването на българското население

● д-р Тодор Черкезов, дм, МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски” – Влияние на социално –икономическите фактори върху регионалните демографски характеристики

● проф. д.ик.н. Росица Рангелова, ИИкИ – Джендър аспекти при пенсионната възраст в България

● проф. д.м.н. Божимир Давидов, ИИНЧ – Икономика на стареенето – млада наука ?

● доц. д-р Капка Стоянова, ИИкИ –Политики за ограничаване бедността на възрастните хора – фактор за продължителността на техния живот

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● доц. дм Ванина Михайлова, МУ – Дeтерминанти на здравето в процеса на стареене

● доц. д-р Красимир Визев, МУ – Социални и здравни проблеми на стареенето и старостта

● гл. адм. ас. дм Параскева Манчева, МУ-Варна – Възрастните пациенти в общата практика и проблемите на медицинската експертиза на работоспособността

● доц. д-р Невяна Фесчиева, НПО „Обществено здравеопазване-99” – Мрачната картина на старостта – митове и реалност?

● проф. д.с.н. Веска Кожухарова-Живкова, БСА – Ролята на бабите за повишаване на раждаемостта

● Соня Койчева – докторант, ИИНЧ – Средното поколение и политиките за справяне с бъдещата реалност

● гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ИИНЧ – Социалното изключване на хората в третата възраст в България

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Николай Големанов, дмн, д-р Емилия Войнова, Зоя Славова, доц. дм Мариана Льочкова, доц. дм Полина Балканска, доц. д-р Никола Чолаков, проф. д-р Тодор Калоянов

14:00-18:00 ч., зала № 3, ет. 2

Работна група „Исторически аспекти на демографското развитие по българските

земи“

Модератори: доц. д-р Венцислав Мучинов, гл.ас. д-р Даниела Ангелова

● гл. ас. д-р Теодор Димитров, СУ – Юстиниановата чума (541–750) и нейното въздействие върху демографската структура на Византийската империя

● проф. д.ист.н. Георги Атанасов, РИМ–Силистра– Етнодемографски процеси в Средновековна България VІІ–ХVІ в.

● доц. д-р Борис Борисов, ВТУ – Етнодемографски промени на територията на днешна Южна България през ХІ–ХІІ в.

● гл. ас. д-р Виктория Русева, ИЕМПАМ – Смъртност и преживяемост, здравословно състояние и инвалидизация в българските средновековни популации. Методи за реконструкция на демографските процеси по резултатите от анализ на палеоантропологичен материал от археологически контекст

● проф. д.ист.н. Христо Матанов, СУ – „Черната смърт“: демографска ситуация и проблемите на прехода към времето на османското владичество

● доц. д-р Румен Ковачев, НБКМ – За някои особености на демографската картина по българските земи ХV–ХVІ век според османския кадастър

● ас. д-р Кръстьо Йорданов, ИИстИ – Демографското състояние на някои селища с войнушко население в българските земи според данните на османските войнушки, тимарски и вакъфски регистри от XVI век

Дискусия

15:40 – 16:00 – Кафе пауза 

● проф. д.ист.н. Щелиян Д. Щерионов, ИИНЧ – Методи за изследване на демографското развитие на българските земи през Възраждането

● гл. ас. д-р Даниела Ангелова, ИИНЧ – Бракът по българските земи през ХІХ век – ролята на изворите за демографското изследване

● доц. д-р Венцислав Мучинов, ИИНЧ – Политика на османската власт за справяне с бежанската криза в българските земи от края на 50-те и 60-те години на XIX век.

● ас. д-р Мария Левкова-Мучинова, ИИстИ – Родовите изследвания като източник за проучване на историко-демографското развитие на българското население през Възраждането (по примера на рода Чалъковци)

● Теодора Бакърджиева, РИМ–Русе – За подходите към демографската проблематика в краеведските проучвания на селищата със смесено население в Русенско

● доц. д-р Мартин Иванов, секретар на Президента на Р България по култура, образование и национална идентичност – Изчисляване на БВП и на населението в днешните български граници от 1500 до 1870 г. (представяне на резултати от научно-изследователски проект)

● гл. ас. д-р Инна Манасиева, ИИстИ – Аспекти от демографската характеристика на българските общности в Новорусия в края на XIX век

● Марио Александров – докторант,ИИНЧ – Изследване на миграционната политика в законодателството на следосвобожденска България – състояние и перспективи

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Николай Големанов, д.м.н., Проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Петко Христов, Милена Колева-Звънчарова

14:00-18:00 ч., зала № 4, ет. 2

Работна група „Териториални различия и депопулация“

Модератори: гл. ас. Николай Цеков, Калина Илиева

● доц. д-р Румен Янков, ВТУ – Съвременната динамика на населените места – от локални към регионални проблеми

● проф. д-р Чавдар Младенов, НИГГГ – Обезлюдяването – „чумата“ на селищната мрежа в България

● д-р Боян Захариев, Инст. Отворено общество – Солидарност, модели на съжителство и начин на живот в смаляващо се общество (микро модели на демографските промени в България)

● гл.ас. Виржиния Василева, МУ-Варна – Регионални здравни неравенства

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● гл. ас. Николай Цеков, ИИНЧ – Селската депопулация в България 1946-2011г.

● гл. ас. Александра Равначка, НИГГГ – Демографските процеси и отражението им върху Пазара на труда в Благоевградска област (2001-2011 г.)

● гл ас. Борис Казаков, НИГГГ – Депопулация на селата в Югоизточна България

Дискусия 

Участие с постер:

Доц. д-р Румен Янков – Пространствени измерения на концентрацията на населението и депопулацията в България

27.02.2014 г. (четвъртък) – Големия салон на БАН

09:30 ч.-13:30 ч.

Пленарно заседание

Откриване

Приветствия

Обобщаващи доклади:

• чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, БАН –Раждаемост и семейна политика
• проф. д.с.н. Марта Сугарева, ИИНЧ – Здраве, продължителност на живота, смъртност
• проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ –Динамика на миграционните движения
• проф. д-р Илона Томова, ИИНЧ – Уязвими групи и общности и тяхната интеграция
• гл. ас. Николай Цеков, ИИНЧ – Териториални различия и депопулация
• доц. д-р Венцислав Мучинов, ИИНЧ – Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи
• доц. д-р Кремена Борисова-Маринова, ИИНЧ – Заетост и пазар на труда
• доц. д-р Геновева Михова, ИИНЧ – Стареене на населението

Закриване на форума

 

Интервюто е публикувано в сайта „News.bg“, 15.02.2014
Автор Николай Драганов
Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, пред news.bg

-Проф. Петков, оценихме ли реално ефекта от въвеждането на плоския данък и време ли е това решение да бъде ревизирано?

-За разлика от преди 6 години, сега ситуацията е по-различна и привържениците на плоския данък са значително повече. Поради тази причина твърдя, че въвеждането е далеч по-лесен акт от отказването от плоския данък.

Кои са негови поддръжници? Всички, които получават от средните нива на доходите нагоре, но най-вече това са заможните българи, които бяха разтоварени от данъчната тежест на прогресивната скала с очакването, че ще реинвестират парите, което не се случи.

Що се отнася до нискодоходните групи и онези, които са с доходи на домакинства, които ги поставят в риск от бедност, те би трябвало да са твърди привърженици на една промяна, която да върне предишната прогресивна скала и постепенно да се мине чрез умерена прогресивна скала към един по-справедлив начин за разпределение на данъчните тежести. Това е европейският модел и това трябва да се случи и в България.

-Колко тежък удар се оказа за най-бедните премахването на необлагаемия минимум и не се ли оказа всъщност, че допълнителните приходи в бюджета идват именно от удара по най-бедните, а не от „изсветляване“ на доходите на най-богатите?

-На първо място поставям под съмнение статистиката, която ползват авторите на намеренията или на промените в текстовете в данъчното законодателство. Те казват, че благодарение на необлагаемият минимум някакви 600, 800 млн. лв и дори 1 млрд. лв влизат в бюджета, което е скалъпена статистика. Нашите изследвания показват следното – само през първите две години след въвеждането на плоския данък, точно върху тези хора с ниски доходи е наложена допълнителна тежест в размер на 600 до 650 млн. лв годишно. Толкова те плащат агрегатно повече, отколкото преди да се въведе плоският данък.

И тук вече се вижда смисълът от едно решение, което навремето политиците, респективно БСП, ДПС и НДСВ, се отказаха да въведат – необлагаем минимум, за да можем поне по това да се равняваме с другите европейски страни.

Същевременно е много интересно, че хората във високите подоходни групи от 5000 лв. нагоре плащат агрегатно около 450 – 500 млн. лв по-малко в държавния бюджет. Само че, на равнището на индивидуалното съзнание, хората разсъждават така – да, аз вместо да плащам 25-30% по-добре да давам 10%, без да ме интересува какво се случва. Той обаче губи два пъти – веднъж, защото заедно с нископлатените дава повече на държавата, вместо тези пари да дойдат от богатите или една средна класа, която за съжаление не съществува в България. И втори път (малко хора се замислят върху това) – след като държавата не осигурява достатъчно приходи в бюджета, тя не може да изпълнява функциите и отговорностите, които има по линия на публичните услуги. Те стават бедни, нискокачествени, а понякога имаме и отказ от публични услуги, традиционни за Европа.

Вземете здравеопазването и хроничното недофинансиране на тази сфера или образованието… Тогава бумерангът се завръща – дали сме всички по-малко, а най-много са облекчени най-богатите, но в крайна сметка бюджетът закъсва и всички ние патим заради нискокачествени и недостъпни публични услуги.

-Пропуска ли се удобно фактът, че парите на най-бедните са с най-висок мултипликатор – те веднага се връщат обратно в икономиката, защото всеки по-беден човек веднага си плаща всички сметки, купува си киселото мляко и брашното и това печелят по-богатите и собствениците на фирми, които в противен случай внасят все по-малко средства от корпоративен данък заради свиващата се икономика? Или греша?

-Това е много вярно и е доказано многократно в изследването на домакинствата и тяхното поведение. Хората, които получават до средни доходи и малко над тях не спестяват, а харчат парите си, вкарват ги обратно в оборот за най-необходимото, което подхранва и създава динамика в бизнеса.
Кой обаче ти мисли за подобни неща – бизнес егоизмът и груповият егоизъм доминират над подобни разсъждения, които са на първо място икономически логични и на второ място математически доказани.

Като гледам няма кой знае каква активност сред управляващите, особено тези, които в момента контролират ресурсите на нацията, нито специализираните медии имат афинитет да разясняват това. Медиите се „неолиберализираха“ до крайност и в един глас повтарят – ниски данъци, свобода на бизнеса, малка държава…

-Преди дни Георги Ангелов от ИПИ и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии защитиха тезата, че няма никаква връзка между корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица…

-Как да няма връзка? Нека изследват данъчното поведение на корпоративните играчи. Една голяма част от тези хора крият данъци, при това ползвайки се от вратичките в законодателството легално – чрез счетоводните сметки на своите фирми. Има пряка връзка по отношение избягване плащането на данъци, а понякога и чисти злоупотреби.
Втори път, ако раз
съждаваме макроикономически, от гледна точка на икономиката на фиска и социологията на фиска, след като в България за шест години делът на данъците върху корпоративната печалба спрямо БВП е паднал, а не се е увеличил, това означава, че тежестта се пренася върху онези, които плащат като физически лица, както и върху косвените данъци. Е, тогава възниква въпросът – това ли е най-справедливата данъчна система? Това ли е моделът, за който у нас и от ляво, и от дясно ни натякват, че е най-добрият данъчен модел в света. Категорично възразявам срещу една такава теза, която вече става и догма.

-Колко страни в света разчитат на плосък данък?

-До скоро ги броихме 32. Сред тях няма нито една развита страна, нито страната „родина“ на плоския данък – САЩ. Когато ваши колеги зададоха на Барак Обама при първата му пресконференция въпроса „ще въведете ли плосък данък“ той каза „на несериозни въпроси не отговарям“. Никой сериозно в развитите страни не разговаря на тези тема, защото знаят следното – намали ли се под определени нива данъчната тежест и освободиш ли онези, които печелят повече (оставям настрани доколко са легитимни печалбите), тогава закъсва държавата, обществото, гражданите. Лъжа е това, че се облекчават всички данъкоплатци. Това са измислици на неолибералните идеолози.

-Една друга тяхна теория бе, че няма връзка между плоския данък и неравенството…

-Естествено, че има връзка. Плоският данък формално изглежда справедлив – от всеки по 10%. Но справедливо е онова, което намалява подоходното неравенство, ножицата между най-бедните и най-богатите – това е прогресивната данъчна система. Разбира се, подобни крайни варианти като 75%, които се опита да въведе Франсоа Оланд са неприемливи за България, без да се опитвам да давам акъл на французите…

-Какъв трябва да бъде процентът за България?

-Аз имам заедно с колеги конкретно предложение, което съм оповестил. Първо, още със следващия закон за бюджета да се въведе необлагаем минимум. Второ, да се свали ставката за хората с доходи до 400 лв. от 10 на 7% и след това да се въведе една умерена скала с 10, 15, 20, 25 до 30% в зависимост от доходите, като най-високата ставка ще касае онези, които имат доходи над 10 000 лв. месечно. Това ще бъде справедливо и няма да ги натовари толкова.

Що се отнася до данъка върху корпоративната печалба, би трябвало да поизчакаме година, две или три, преди да се премине към една още по-умерена скала, защото сега е ценен всеки бизнесмен и инвеститор, особено средният и малкият.

Аз бях консултант на сегашното ново правителство в Албания, които трябваше да се върнат от плосък към прогресивен данък и там разсъждавахме по същия начин. Това е и мнението, което преобладава сред редица колеги, които са „позитивни критици“ на безумната идея за плосък данък в Европа.

-Кажете ни малко повече за решението и пътя на Албания?

-Там се въвеждат промени в законодателството и новото ляво-центристко правителство върви по този път. В Тирана още в началото, сядайки да разсъждаваме с колегите депутати и икономисти, си дадохме сметка, че след като албанците са свикнали 5-6 години да плащат по 10%, трудно ще ги накараме да се върнат към прогресивната скала. Което отново ни връща на мнението, че много по-лесно се въвежда плосък данък, отколкото се отменя. Поради тази причина трябва на първо време да се търси хибриден вариант.

-Неолибиралите в България на практика се опитват да отрекат дори факта, че тук неравенството се е увеличило в последните години. Какво показват вашите изследвания и наблюдения?

-Слушам, гледам какво говорят колегите пазарни фундаменталисти. Понякога се ядосвам, но си овладявам емоциите. Не ползвам техни данни и ги смятам за ненадеждни. Това, което заявяват в публичното пространство ми прилича на едно време, когато имаше изявления от партийната учебна година – имаше такава Мрежа за разпространение на знанията „Георги Кирков“. Същият език, същата категоричност, същата липса на конкретни професионално изработени аргументи.

Доверявам се на доц. Мария Желязкова, която пусна може би най-доброто изследване по темата социалното неравенство в България. То констатира няколко неща. Първо, България е съзнателно изключение от европейския модел на преразпределение, социално неравенство и социално изключване – ние сме винаги на дъното независимо кой ни управлява, поради което тя издига тезата за изключителността.

Второ, когато вкараме общоприетите международни индикатори за неравенство – коефициентът „Джини“, процентът на онези, които живеят в риск от изпадане в бедност и т.н., ние отново статистически сме на върха на класацията, но с обратен знак.

-Къде стоим в Европа по отношение на неравенството?

-Или сме първи или втори по неравенство. С кого се съревноваваме? С Румъния и Латвия – това ли е нашата непосредствена група, с която се мерим, а би трябвало да догонваме средата, където отидоха Словения, Хърватия и където са Чехия, Полша и тн.

-Как стои въпросът с неравенството в Европа като цяло и готова ли е тя да се откаже генерално от неолибералния консенсус?

-Европа направи завой към неолиберализма още в средата или втората половина на 90-те години, не без съдействието на смятаните за ляво-центристи и социалдемократи политически лидери като Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Сегашната комисия, водена от Барозу е открит поддръжник и пропагандатор на неолиберализма. Виждате какви пакости нанесоха с така наречения пакет „austerity“ за строги безкомпромисни икономии в бюджета, наложени отгоре – надолу – от Брюксел към нациите и от правителствата към населението.

Има обаче една цяла група европейски страни, които не се подчиняват на тази логика – това са Скандинавските държави. И отговарям директно на въпроса: математически и икономически е доказано, че страните с най-малко неравенство са най-добри в световната конкурентна борба. При тях сред първите 10 винаги присъстват 5-6 от Скандинавия – Дания, Норвегия, Швеция, Финландия.

Тогава възниква въпросът – господа пазарни фундаменталисти, къде ви е икономическата логика? Очевидно тезите, които ни пробутват, обслужват една част от обществото и това са мегакорпорациите; да си го кажем направо – олигарсите и хората, които държат контрола върху големите пари.

-Има ли основа Европа да потегли по друг път?

-Да, аз смятам, че следващата Европейска комисия, дори да се запази доминацията на Европейската народна партия, под напора на европейските граждани и надигащото се недоволство ще коригира мерника. Сигнал за това беше даден на форума на Г-20 преди половин година в Русия. Очаквам корекция на стратегията назад към стратегия за развитие, основано на нов растеж и заетост на хората, а не на безсмислени икономии, ниски дефицити и ограничение върху вземането на външни заеми.

-Какви са опасностите, ако това не се случи? Има ли опасност от все повече краен евроскептицизъм и национализъм?

-Това е първият видим резултат, за него не е необходимо въоръжено око. Националистите от всякакъв род ще вземат между 20 и 25% от гласовете през май. Имаме ренесанс на етнонационализма в Европа, а кому е изгодно това?

На второ място се случва нещо, което все още се подценява в международните дебати и у нас – гражданските протестни движения рано или късно ще усетят кой е истинският им враг. Ще пренасочат гнева си от отделни персони точно към това, което Зигмунд Баумън нарича „големите пари“. Те са истинските разбойници. Те са тези, които създадоха глобалната мрежа, благодарение на която могат да се присвоят пари за милиарди от Гърция, Испания, Исландия, България и т.н., за сметка на гражданите, данъкоплатците и местния бизнес.

Ще дойде международният „Видовден“ и това вече е опасно за капитализма. Не случайно Барак Обама през декември, а след това през януари сложи в центъра на едно доста патетично слово проблемът за прекомерното неравенство. То заплашва капитализма, заплашва цялата система.

-Преди време проф. Станислав Станилов сподели в този дух, че това може да доведе до крайно леви течения и направо до комунизъм?

-Ами те се появиха. Аз бях на международен форум в Киев десет дни преди последвалите събития-протести и там доминираха анархо-синдикалисти, чисти анархисти и крайно леви от 12 страни, в това число от Канада и от САЩ. Трудно можеше да кажеш нещо по-близко към левия център, което да е приемливо…

-Какъв е отговорът на всичко това, има ли го заложен във възгледите на Кейнс и неокейнсианците?

-Отговор е неокейнсианската, но разбира се в модерен вариант „нова икономика“, за която пише Анатол Калецки, препоръките, които дадоха хора като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, или докладът внесен при Саркози от Стиглиц и Амартия Сен – това са вариантите за намиране на решение, без да се стига до класова борба и кръвопролитие. Трябва да се изнамери новата икономика, която ще е пост-неолиберална.

Обосновано ли е размразяването на възнагражденията на народните представители от 1 януари 2014 ?

Д. Нинов, доктор по икономика, член на СИБ

Отговор на този въпрос търсим в характерни решения на парламентарно представените политически партии, разкриващи доминиращия сред техните ръководства и членове, включително сред народните представители морал, етика, професионални качества и отговорности пред избирателите и обясняващи основни обществено значимите последици от управлението на страната през последните 24-25 г.

По-конкретно, нашият анализ ще стартира с подробен анализ на установените в действащото законодателство и подзаконова нормативна уредба качествено различни критерии, честота и механизми за осъвременяване на основните и чрез тях на брутните възнаграждения на народните представители, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна. Направените оценки ще бъдат подкрепени от добре познати и обществено значими последици и резултати от дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24-25 години и в момента – последици и резултати, в които се оглежда доминиращия морал, етика, професионални качества, чувство за социална справедливост и реални отговорности пред обществото и държавата на парламентарно представените политически партии през целия т.нар. „преходен период”- от 10 ноември 1989 г. до наши дни.

1. Основните факти и сравнения

1.1. Относно осъвременяването на възнаграждения на народните представители

След четири годишно замразяване, през последните дни на м. януари и първите няколко дни на м. февруари 2014 г. стана известно, че народните представители се готвят да възобновят осъвременяването на основните си възнаграждения , а чрез тях – и на свързаните и зависими от тях доплащания и безотчетни пари по Кодекса на труда (КТ) и Правилника за организацията дейността на Народното събрание (НС) , и по-конкретно – на приложените към него „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.

Дни по-късно – на 6.02.2014 г. – се появиха съобщения за контра предложение на народни представите за продължаване срока на тяхното замразяване. Появиха се и протестиращи в подкрепа на тези контрапредложения.

В скоро време народните представител ще обсъдят и приемат едно от тези две предложения.

По този именно повод решихме да анализираме основанията за евентуално възобновяване преизчисляването на възнагражденията на народните представите по действащите критерии и механизми – като ги сравним с критериите и механизмите за осъвременяване на пенсиите, и мимоходом – с критериите и механизмите за осъвременяване на работните заплати на наетите лица в обществения сектор (в системата на здравеопазването, социално осигуряване и подпомагане, образованието, науката, културата и пр.). И разбира се, като маркираме и по този начин припомним основни и обществено значими социални и икономически последици от дейността и управлението на страната от парламентарно представените политически сили през последните 24-25 години.

• И така, ако решението за осъвременяване на заплатите на народните представите е положително, конкретно през 2014 г. то би означавало четири кратното им повишение : от 1 януари, от 1 април, от 1 юли и от 1 октомври същата година.
• Ако средната месечна заплата в обществения сектор от 850 лв. се запази и през м. декември, повишението им от 1 януари 2014 г. ще възлезе на 354 лв. , а общия основен месечен размер от 2 196 лв. през 2010 г. ще достигне 2 550 лв. Но ще подлежи на осъвременяване по същия механизъм от първия ден на всяко следващо тримесечие.

           Тъй като няма официални прогнози за очакваното нарастване на средната работна заплата в обществения сектор до края на 2014 г.- общо и спрямо средният й размер през м. декември 2009 г., възлизащ на 732 лв.-, за илюстрация на възможното, макар и хипотетично увеличение на основните възнаграждения на народните представители по този механизъм през следващите три тримесечия нека допуснем, че средната работна заплата в обществения сектор ще продължи да нараства и през м. март 2014 г. ще възлиза на 858 лв.; през м. юни – на 867 лв.; и през м. септември – на 875 лв.

При тези предпоставки допускания :

–       увеличението на основното възнаграждение на народните представители спрямо размерът му през 2010 г. ще възлезе на : 380 лв. през второто; 405 лв. през третото; и 431 лв. през четвъртото тримесечие;

–       от 2 550 лв. през първото, общият размер на основните им възнаграждения на народните представители през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. ще възлиза на : 2 576 лв., 2 601 лв. и съответно на 2 627 лв..

– средното му месечно увеличение в рамките на 2014 г. ще възлезе на 392.50 лв.,, а средният му месечен размер – на 2 588.50 лв.

• Подобно повишаване на основното възнаграждение на народните представите ще доведе до повишаване на полагащите им се по силата на Правилника за организацията и дейността на НС и Кодекса на труда (КТ) добавки и други средства, които ще наречем условно и не без известни основания безотчетни средства. И с това – до повишаване и на техните брутни възнаграждения и общия размер на средствата, на които имат право и с които ще разполагат и харчат.
• Без да влизаме в подробности ще отбележим полагащите им се допълнителни възнаграждения в размер на :                                                

–15 % от основното им възнаграждение, което прави допълнителни 382.5 лв. през първото тримесечие и хипотетично около : 386,4 лв. през второто, 390,15 лв. през третото и 394,05 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г. ;

– 1 % от основното възнаграждение   за всяка година трудов стаж, което, при среден трудов стаж на народните представители от около 15 години прави още около : 382 лв. през първото, 386,4 лв. през второто, 390,15 лв. през третото и 394,05 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.;

– 5 % за участие в подкомисии, временни комисии и работни групи (, което прави още 127,5 лв. месечно през първото тримесечие и съответно още 128.80 лв. през второто, 130.05 лв. през третото и 131.35 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.

– 10 % от основното възнаграждение за научна степен „доктор” и 15 % за научна степен „доктор на науките, което за народните представители с научна степен „доктор на науките” прави още 255 лв. през първото до около 262,5 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.; а за народни представители с научна степен „доктор” – 354 лв. през първото до около 431 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.;

С тях, средното брутно месечно възнаграждение на народен представител ( без възнагражденията на председателя и зам. Председателите, чиито основни възнаграждения са с 55 % и съответно с 45 % по-високи) ще достигне и вероятно ще надхвърли 3 000 – 3100 лв.., а средният му разполагаем месечен размер ( брутният след приспадане на задължителните лични социални и здравни осигурителни вноски и дължимия ДОД) – около 2 422 лв. до 2 512 лв.¹.

• Наред със всички тези основни и допълнителни възнаграждения,             всеки народен представител имат право още на :

– 2/3 от основните им възнаграждения за сътрудници, консултации, експертизи, посещения и други дейности свързани с работата им като народни представители. При актуализация на основите възнаграждения, техния размер ще възлиза от 1 700 лв. през първото, до 1 751 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.Друга важна тяхна особеност е, че те се получават чрез парламентарните групи , а разходването им се отчита тримесечно. Народните представите не са задължени да ги отчитат дори пред Сметната палата. Това ни дава основание да ги наричаме „безотчетни”. Още повече, че по неофициални данни значителна част от тях влизат в личните джобове на самите народни представители.

– командировъчни (на квартирни и дневни) за сметка на НС – при посещения в избирателните райони ;

– квартирни и дневни за сметка на НС –ако не живеят в София;

– работни помещения и свързаните с тях разходи за телефон, уеб страница и пр – за сметка на НС.;

– безвъзмездно жилище в София и дължимите по закон за него данъци и такси – ако нямат собствено такова в столицата;

– безплатен транспорт в цялата страна .

Не разполагаме с конкретна информация за размерите на командировъчните, квартирните и пр. Но ще подчертаем, че тези средства и разходи :

–              са за сметка на бюджета на НС и за тях на практика няма строга отчетност ;

–              сумарно и средно месечно на народен представител те надхвърлят две хиляди ;

–              част от тях реално спестяват лични разходи на народните представители и техните семейства.

За съжаление, приетият от самите народни представители и действащ

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Повишаването на основните възнаграждения на народните представители ще доведе до съответно повишаване на основните заплати на ръководните кадри в още 27

институции, в т.число на Президента, Председателя на МС, министрите и пр.

закон и утвърдените от самите народни представители финансови правила по бюджета на НС не изисква от политическите партии тяхното официално отчитане дори пред Сметната палата. Затова не е възможно да направим прецизна и точна оценка каква част от тях действително спестяват лични и семейни разходи на народните представители и каква част се присвояват скрито и всъщност увеличават брутните им възнаграждения.

           Така или иначе, макар и с определяна вероятност, не е трудно да се пресметне, че заедно с тези средства общия средномесечен размер на сумата от възнагражденията и финансовите средства, с които разполага и харчи или може да похарчи народен представител, възлизат на около 5 000 лв.

1. 2. Относно осъвременяването на пенсиите

За разлика от възнагражденията на народните представители, осъвременяването на замразените размери на пенсиите стартира 9 месеци по-рано – още на 1 април 2013 г. и бе осъществено чрез тяхната индексация с процент, определен по така нареченото „златно швейцарско правило” (50 % от индекса на инфлацията и 50 процента от ръста на средния осигурителен доход).

През настоящата 2014 г. се планира повторната им индексация по същото швейцарско правило.

Ще поясним че :

– През 2013 г. пенсиите бяха индексирани от 1 април същата година с различен процент, в зависимост от годината на тяхното отпускане, определен по така нареченото „швейцарско правило” :.Средната им месечната индексация възлезе на 8.4 %, а средномесечното увеличение на техните размери – на  20.26 лв. .Но тъй катотова увеличение влиза в сила от 1 април 2013 г., то средномесечният му размер на цялата 2013 г. възлиза на 15.12 лв. Под влияние на индексацията и на т.нар. „ движение” на пенсионерите и пенсиите ( отпадането на стари пенсионери с по-ниски пенсии; преизчисляването на стари пенсии в нови размери; и отпускането на нови пенсии с по-високи размери), в края на 2013 г. и по-конкретно – към 31.12.2013 г. средният основен размер на пенсиите достига 263,,44 лв. , а средния размер на пенсията и ксомпенсациите към нея пенсионер – 293,96 лв.

– През 2014 г. Законът за бюджета на ДОО предвижда нова индексация на пенсиите от 1 юли същата година, отново по така нареченото „швейцарско правило ” , с 3 % . Ако като основа приемем средният размер на пенсиите на пенсионер към 31.12.2013 г. възлизащ на 293,96 лв., тези 3 % индексация биха означавали увеличение на средните им месечни размери от 1 юли същата година с 8.82 лв. Всъщност, очертава се средното им увеличение от 1 юли 2014 г. да достигне 9 лв., тъй като база за абсолютното им увеличение ще послужи средният им размер за юни същата година, който се очаква да достигне 300 лв. Но дори и в този случай, средното месечната им индексация – средна за 12-те месеци на годината – ще възлиза на 1.5 % , а средно увеличение на техните размери – на около 4.5 лв.

Общото средно месечно увеличение на пенсиите от индексацията им през 2013 и 2014 г. се очертава да възлезе на около 29 лв. ( 20,26 лв. + 8,8 до 9 лв. ), а относителните му размери – на около 11.4 % ( 8.4 % + 3 % ).

Сборът от средномесечно увеличение на пенсиите от 1 април 2013 г. и от планираното им увеличение от 1 юли 2014 г. ще възлиза на около 29.26 лв. ( 20.26 лв. + 9 лв. ). Срещу очертаваща се средномесечно увеличение на основните възнаграждения на народните представители през 2014 г. спрямо 2009 г. с около 392.5 лв. ( (354 лв. + 386 лв. + 405 лв.+ и 431 лв.) : 4).

• Непосредственитепричини за тези различия в размерите на очертаващото се осъвременяване на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна,   са две :

– различията в техните базисни размери;

– различията в критериите, честотата и начините (механизмите) за тяхното осъвременяване и някои техни особености.

Ще поясним, че приемаме базисните размери на възнагражденията на народните представите, пенсиите и работните заплати на заетите лица не само в обществения, но и в частния сектор и страната¹ като цяло за занижени спрямо възможните им размери при официално отчитания размер на БВП и БДС на глава от населението и / или средно на заето лице и едните и другите са занижени.

Но пряко интересуващия ни тук въпрос се отнася до обосноваността или необосноваността на :

– размразяването и преизчисляването възнагражденията на народните представители през настоящата 2014 г. на фона на добре обществено значимите резултати от дейността на народните представители и парламентарно представените политически партии през изминалите 24-25 години;

– очертаните съществени различия в критериите, честота и механизмите за тяхното осъвременяване;

           на фона на високия относителен дял – около 70 % през последното десетилетие – на пенсионерите с пенсии под Линията (прага) на бедността по единната методология на ЕС, известна като “Statistics of income, social inclusion and living conditions” (SILC), възлизащ на 295 лв. през 2009 г., 284 лв. през 2010 и 280 лв. през 2011 г. г. (последната година с данни на Евростат ) ; и множеството добре известни и общественозначими негативни последици от управлението на страната от парламентарно представените политически партии през последните 24-25 години., който ще маркираме след малко.

2. Нашият отговор на поставения принципен и конкретен въпрос и45 неговите основания

Приведените разчети и сравнения показват, че определените и узаконени от народните представители (като представители на парламентарно представените политически партии ) качествено различни критерии, честота и механизми за осъвременяване на собствените си основни възнаграждения, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна:

(а) носят изцяло субективен характер, тъй като не са обвързани с конкретни качества, характеристики и обществено значими резултати и последици от дейността на народните представители и парламентарно представените политически партии през последните две и половина десетилетия.

(б) поставят народните представители в значително по-благоприятни условия и означават безспорен приоритет на личните им икономически и

социални интересни пред интересите на пенсионерите( а принципно това се отнася и за интересите на заетите лица в обществения и частния сектор);

 

• Когато говорим за обективен критерии или комбинация от обективни критерии за резултатите от дейността на народните представители и чрез тях – на парламентарно представените политически сили като цяло, имаме предвид най-вече познати, количествено измерими и обществено значими резултати от тяхната дейност и политики през последните 24-25 години като :

 

(а) реалният икономически растеж в страната през даден период и /или календарна година ;

 

(б) реалният ръста на БВП и БДС на глава от населението и/ или средно на заето лице;

 

(в) нарастването (или намалението) на определяния от Евростат и одобряван от ЕК размер на линията (праг) на бедността ;

 

(г) промените в равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване;

 

(д) добре обоснована и одобрена с консенсус комбинация от някой от тези или други подобни количествено измерими индикатори, характеризиращи обществено значими резултати от дейността на народните представите (НС) и парламентарно представените политически партии.

 

• Когато говорим за доминиращите морални, етични, професионални и пр. качества и обществено значими резултати от политиката и дейността на парламентарно представените политически партии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24-25 години имаме предвид още :

 

– ширещата се корупция и най-вече на безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, съдебната и изпълнителна власт у нас;

 

– перманентното и безнаказано ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на черни партийни каси, купуване на избиратели и манипулиране на избори;

 

– законната, но грабителска по същество приватизация, поставила основите на трайна и неприемливо високо подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

 

– необосновано ограничителната подоходна политика и най-вече – на политиката по работните заплати и пенсиите, довела до около 2 пъти по-ниските им размери от обективно възможните до сега и в момента при официално отчитания БВП и/ или БДС на глава от населението и средно на заето лица² ;

 

– необоснованата антисоциална замяна на прогресивното облагане доходите на физическите лица с плоско (пропорционално) в неговия чист вид ( с премахване на необлагаемия минимум);

 

– крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природните богатства на страната;

 

– хроничното недофинансирано здравеопазване ; монополно високите цени на лекарства и медицински изделия; високият – най-висок в ЕС – относи-

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

1.  За подробности виж нашите статии : „Политиката по работните заплати в България през последните две десетилетия в сп. „Панорама на труда”, бр.10/2011 г. + 4 За минималната работна заплата у нас след въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум – в бр.10/213 г. на същото списание.

 

телен дял на „джобните” в общите разходи за неговата издръжка – един от решаващите фактори за ограничения достъп на преобладаващата част от населението до необходимите му качествени здравни и стоматологични услуги, както и за   високата заболеваемост и смъртност; 

 

– недофинансиране на науката и образование, водещо и довело до висока и нарастваща като тенденция неграмотност сред населението и „източване на мозъци” от страната;

 

– провежданата необоснована силно ограничителна подоходна политика,

 

в т.ч. политика по отношение на двете основни форми на лични доходи –

 

работните заплати и пенсиите; и като последица – официално формиращите се и отчитани около 2 пъти по-ниските им размери спрямо възможните при произвеждания БВП и БДС на глава от населението и средно на заето лице¹;

 

– значителната и продължаваща от години нетна емиграция на предимно 

 

млади и добре образовани лица, водеща и довела до огромни (над 1 млн.) и трудно възстановими загуби на човешкия капитал,   ежегодно задълбочаваща се

 

демографска криза, нарастващ дефицит на средно и високо образована и квалифицирана работна сила и пр.; и като последици – ограничени иновации, нисък относителен дял на производствата с висока добавена стойност, ниска

 

производителност на труда, ниска конкурентна способност на българските стоки и услуги ;

 

           – високото и всъщност най – високо в ЕС равнище на бедността, ако изключим Румъния : : 21.8 % или 1657 млн. лица през 2008 г.; 20,7 % или 1 564.1 млн. лица през 2009 г.; 22,2 % или 1 671.9 млн. лица през 2010 г. и 21.2 % или общо 1 558.8 млн. лица през 2011 г.³ ;

 

           – още по-високият (и всъщност най-висок в ЕС) относителен дял на населението в у нас в риск от бедност и социално изключване: 46,2 % или 3 511,2 млн. лица през 2008 г.; 49.2 % или общо 3 718,7 млн. лица през 2009 г.; 49.1 % или 3 693,2 млн. лица през 2010 г.; и 49.3 % или 3 611.1 млн. лица през 2011 г. – 49.1 % по последните данни на ЕК или 3 621 100 лица³;

 

             – високата подоходна диференциация и социална поляризация сред населението;

 

           – високата безнаказана битова престъпност, особено в селата;

 

– високият ( всъщност най-висок в ЕС) относителен дял на „сивия” сектор в икономиката, водещ до ежегодни загуби на приходи в консолидираната бюджетна програма на страната в размер на милиарди лева;

 

– погрешна кадрова политика и практика ;

 

– неефективната съдебна система;

 

– монополитизирането на политическата власт и средствата за масова информация от политическата върхушка;

 

– купуването на избиратели и манипулиране на избори от политически партии;

 

– формалният характер на основни граждански, политически и социални права за лицата с разполагаеми доходи под линията на бедност и в риск от бедност и социално изключване;

 

– задълбочаващата се демографска криза ;

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

3.Източник – НСИ, „ Индикатори за бедност и социално включване (Отворен метод за координация)”.Виж още нашата статия под надслов :”Бедността в България – критерии, равнище и необходими промени” , публикувана уеб страницата на Съюза на икономистите в България (bgeconomist.bg); и със съкращения – .в сп. „Панорама на труда”, бр. 3-4 /2012 г.

 

 – необоснованото противопоставяне на държавната на частната собственост ;

 

– масови отсъствия на народни представители и цели парламентарни групи от пленарни заседания;

 

– липсата или редките дискусии в НС по нерешени или зле решени въпроси на националната и социална сигурност в страната и нейното добре балансирано и устойчиво научно-техническо, икономическо, екологично и социалното развитие и др..

 

• Когато говорим за необосновани различия в механизмите за осъвременяване на възнагражденията на народните представите, от една

 

страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна, имаме предвид различията в :

 

         – броя на осъвременяването на възнагражденията и пенсиите в рамките

 

на една и съща календарна година – четири пъти за възнагражденията и само един път за пенсиите;

 

–              различията в конкретните периоди и дати, на които стартира осъвременяване на възнагражденията на народните представители –от 1 януари 2014 г.; и на осъвременяването на пенсиите – от 1 юли същата година., т.е. 6 месеци по-късно;

 

–              различия конкретните формули и начини за тяхното осъвременяване : възнаграждения на народните представите – чрез преизчисляване на основните им размери на основата на средните заплати в обществения сектор; за пенсиите – чрез индексирането им по т.нар. „златно швейцарско правило” което води до необосновано „стареене”, т.е. изоставане на размерите на старите пенсии в сравнение с размерите на новите; и по този начин – до противопоставяне на новите и старите пенсионери с един и същ осигурителен принос ( еднакъв осигурителен стаж и пенсионерски коефициенти) и задълбочаване на бедността пряко сред пенсионерите и косвено след населението като цяло.

 

Не е справедливо и обществено приемливо, а и със всеки изминат ден ще става обществено все по-неприемливо и несправедливо ако и в бъдеще :

 

– възнагражденията на народните представители (и на свързаните с тях възнаграждения на високо поставени лица в изпълнителната и съдебната власт) продължат да се осъвременяват от 1 януари на всяка календарна година, а пенсиите и работните заплати на останалите заети лица в обществения сектор – от 1 юли същата календарна година;

 

         – още по неприемливо и социално несправедливо би било ако се запази сегашната нормативна уредба и практика възнагражденията на народните представители да се осъвременяват няколко пъти, а на пенсиите и работните заплати на останалите наети лица в обществения сектор – един път в рамките на една и съща календарна година;

 

– не по-малко несправедливо и обществено неприемливо е основните възнаграждения на народните представите да продължат и в бъдеще да се осъвременяват чрез тяхното преизчисляване по принцип и единствено на основата на средната заплата на заетите лица в обществения сектор, а пенсиите – чрез индексацията им по т.нар. „швейцарско правило, и без връзка с какъвто и да е обществено значим резултат /и/ от тяхната и дейността на парламентарно представените политически сили като цяло.

 

От тази гледна точка например, обществено приемливо и справедливо би било ако и в бъдеще се запази сегашния механизъм за осъвременяване на основните възнаграждения на народните представите чрез преизчисляването им на основата на растящите размери на средната работна заплата в обществения сектор( а защо не на основата на средната заплата в страната, която основа относително по-добре отразява резултатите от тяхната дейност) , осъвременяването на пенсиите да ползва принципно същия механизъм, т.е. да се осъвременяват чрез преизчисляването им по формулата в КСО на специфичната им основа – средния осигурителен доход. Ако по финансови съображения това не може да се въведе като ежегодна мярка , при това още през настоящата 2014 г. , то да подготви неговото въвеждане през следващата 2015 г. и на всеки следващи две или максимум три години; или като основа за ежегодното преизчисляване на пенсиите в бъдеще се приеме средния осигурителен доход с лаг от 2 или максимум три години. Необходимите за целта допълнителни финансови средства в пенсионния фонд и държавния бюджет могат да се осигурят както от очаквания икономически растеж, но поне на първо време и от решителни мерки за ограничаване на : „сивия” сектор в икономиката; на контрабандата; злоупотребите с обществените поръчки; източването на ДДС; ревизия на крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природни богатства на страната ( например – на златните залежи в Челопеч); ефективен държавен и обществен контрол върху разходите в различните сфери на обществения живот; намаляване броя на народните представители наполовина и др. Съществен принос в това отношение би имало и повсеместното въвеждане на програмния период в бюджетирането, изискващ ясно формулирани и количествено измерими цели от тяхната дейност и разходването на предоставените им публични средства; и съответно – обвързване заплатите на разпоредителите с бюджетни средства с резултатите от тяхната дейност..

 

               

 

• Всички тези факти и съображения отново поставя и множество въпроси, в това число :

 

(1) Какъв е доминиращият действителен ( а не за декларирания ) морал, етика, чувство за социална справедливост, компетентност, прозрачност, задкулисие и пр. на парламентарно представените политически партии, техните ръководства и доминиращия брой от техните членове през последните 24-25 г. и как може тези им качества да бъдат променени в позитивна посока, при това бързо и ефективно?

 

(2) Заслужават ли сегашните народни представители (и свързаните с тях високо поставени лица в 27 публични институции) размразяване на своите възнаграждения и възобновяване на тяхното преизчисляването в момента ?

 

(3) Обосновани ли са предложенията за намаляване броя на народните представители наполовина и размера на субсидията за избран кандидат?

 

(4) Трябва ли да се търси и как може в близко бъдеще да се постигне необходимата коренна промяна в изброените и доминиращи през последните 24 години качества на ръководствата и активните членове на парламентарно представените политически сили, в т.число качествена промяна в доминиращата до сега :

 

(а) философия на „пазарния фундаментализъм” и замяната й с философията на съвременна европейска социална пазарна икономика;

 

(б) фрагментарни и конюнктурни подходи към предизвикателствата пред общественото развитие на страната, ангажиращи основните ресурси и сили на досегашните правителства в „гасене на пожари”, вместо в лекуване на техните причини; и замяната им със системни (интегрални) и перспективни подходи;

 

(в) пренебрегване на съвременните възгледи за сложната пирамидално – йерархична връзка и зависимост между основните цели на общественото развитие : научно-технически, икономическите, екологични и социални, явяващи се едновременно и самоцели на общественото развитие, – довело до перманентна подмяна местата на целите и средствата на общественото развитие;

 

(г) необосновано противопоставяне на държавната и частната собственост- вместо равнопоставеното им конкуриране;

 

(д) ширещо се задкулисие, ниска прозрачност и отчетност на парламентарно представените политически ;

 

(е) ширеща се безнаказана битова престъпност в страната и най-вече в селата и т.н.;

 

(ж) продължаваща безнаказана контрабанда на акцизни стоки и злоупотреби с обществените поръчки;

 

(з) в  дейността на съдебната система ;

 

(и) в купуването на гласове и манипулация на избори ;

 

(й) в политическото кадруване и пр.

 

• Без претенции за изчерпателност и безспорност, такива видяхме и виждаме обществено значимите качества и последици от дейността и управлението на страната от парламентарно представените политически партии през последните 24-25 години. Убедени сме, че трябва да бъдат променени в позитивна посока, както и че ако не се намерят достатъчни вътрешни сили за това :

 

– България е обречена да остане „заден двор” на Европа и Европейския Съюз и най-бедната страна за десетилетия напред;

 

– броят и относителния дял на гражданите на България, които смятат че живеят в „социално несправедлива държава”, както и че „ако другите държави си имат мафия, то мафията в Българя си има държава” ще продължи да расте;

 

– нетната емиграция на предимно млади и образовани български граждани ще продължи; ниската раждаемост, високата смъртност на населението и демографската криза ще се задълбочат.

 

Вярно е, че през последните десетина месеци сегашното правителство и НС предприеха редица необходими и полезни социални и икономически мерки, насочени към подобряване на социалната защита на най-уязвимите слоеве от населението, подобряване на бизнес средата, поощряване на бизнеса и възстановяване на икономическия растеж. Но макар и полезни, като цяло тези мерки и техните позитивни социални и икономически последици определяме като козметични.

 

Това е нашият отговор на поставения въпрос и неговите аргументи.

 

– А какъв е Вашият отговор и Вашите аргументи?

 

До нови срещи.

 

София, 4.02.2014 г.

 

 Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

В това предаване сблъскахме икономически аргументи за плюсовете и минусите на плоския данък. Причината е, че отново се появи идея той да бъде преразгледан. Темата беше засегната и на среща на бизнеса с премиера Орешарски. На нея той заяви, че данъците не трябва да се пипат, защото те гарантират конкурентноспособност на икономиката ни.

Основният въпрос тази вечер: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

Участниците в дискусията бяха:

– Икономисти, които смятат, че плоският данък трябва да остане – Георги Ангелов –  старши икономист в институт „Отворено общество”, Георги Ганев – член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Владимир Каролев – финансист;

– Експертите, които защитават идеята за премахване на плоския данък – проф. Гарабед Минасян – Институт по икономически изследвания на БАН, проф. Духомир Минев – икономист от Институт по социология на БАН, проф. Боян Дуранкев – икономист, преподавател по маркетинг в УНСС.
 
“Плоският данък събира повече приходи отколкото останалите, дори и в криза. Нещо подобно трябва да направим и за акцизите, които не се събират, за контрабандата, за ДДС и тогава ще имаме достатъчно пари, за да можем да инвестираме в хората, които нямат образование, нямат квалификация да излязат от тази упорита бедност”, категоричен е Георги Ангелов.

 

  “Аз мисля, че данъчната въобще система е част от проблемите на България”, заяви проф. Минасян. 

“Обикновеният българин разбира много добре на къде отиват нещата и кое е по-добре за него. Със сигурност тези 99%, които са ощетени от системата, ще проумеят и те го проумяват, че премахването на плоския данък е добро за тях и добро за държавата”, коментира проф. Дуранкев.

 “Единственото, което е добро за всеки, независимо къде живее, е да работи повече, да се учи повече и да не вярва на митове. Това е единственото, което е добре”, заяви Каролев.

 

 

 

“Не знам дали трябва да има референдум, но ако случайно има, което е малко вероятно, със сигурност няма да са тези числа, които показа изследването. Защото 70% поне от тези, които са под издръжката на живота, ще гласуват за промяна в данъка”, категоричен бе проф. Минев.

 

 

 “Споровете за плоския данък по никакъв начин не адресират истинските проблеми на българската държава и на българската икономика. Приходната част на българския бюджет не е проблемът. Нито един проблем няма да се реши с промяна в начина, по който се облагат хората и в начина, по който се събират средствата в момента”, коментира Ганев.

 

 Измерихме и нагласите на обществото с експресни данни на “Алфа Рисърч” специално за “Референдум”. В допитването участваха хора от цяла България, които проследиха предаването от домовете си. Те отговориха на основния въпрос преди началото на дискусията и след нея, за да сравним дали експертите в студиото са повлияли на тяхното мнение и по какъв начин.

На основния въпрос – “Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката”, зрителите гласуваха така:

 Цялата предаване може да проследите на:

  http://bnt.bg/predavanyia/referendum/ochakvajte-referendum-11-fevruari-2014-premahvaneto-na-ploskiya-dana-k-shte-dovede-li-do-sa-zhivyavane-na-ikonomikata

 

 

 

Conference on international migration

14^th February 2014

 

Economic Research Institute at BAS

Aksakov str. No 3, Sofia

Registration: 09:00 – 09:30 h (Big Hall, II floor)
Opening session: 09:30 – 10:00 h Migration in Europe – General Framework
I session: 10:00 – 11:30 h Bulgarian Migration – Some New Empirical Evidences	Moderator: “New evidences on potential and return migration from/to Bulgaria – main destinations and remittances’ behavior” – Prof. Vesselin Mintchev (ERI-BAS) and Assist. Prof. Venelin Boshnakov (UNWE) “Changes in the socioeconomic status and transnational networking among Bulgarian migrants” – Dr. Dotcho Mihailov (ASA) “Between Germany and Bulgaria – evidences from bus survey” – Assist. Prof. Venelin Boshnakov (UNWE) and Prof. Vesselin Mintchev (ERI-BAS) Discussion
Coffee break: 11:30 – 12:00 h
II session: 12:00 – 13:00 h Albanian Migration	Moderator: “Albanian migration – between brain drain and remittances” – Dr. Ilir Gedeshi (CESS, Albania) “Albanians in Greece – actual situation” – Eda Gemi (ELIAMEP, Greece) Discussion
Lunch: 13:00 – 14:00 h (IV floor Hall)

III session: 14:00 – 16:00 h Germany and Spain – Challenges for the Receiving Countries	Moderator: “Immigration of highly qualified labour force to Germany: policy strategies, status and perspectives” – Prof. Dr. Beatrice Knerr (University of Kassel, Germany) “Coping with unemployment – migrants’ survival strategies during the economic crisis in Spain” – Dr. Mikolaj Stanek (GEPS, Spain) “Bulgarians in Germany” – Assist.Prof. Pavlinka Ileva and Prof. Iskra Balkanska (ERI-BAS) “Bulgarians in Spain” – Assist. Prof. Irena Zareva, Assist. Prof. Iordan Kalchev and Prof. Vesselin Mintchev Discussion
Coffee break: 16:00 – 16:30 h
IV session: 16:30 – 18:00 h Migration and Transnationalism between Switzerland and the Balkans	Moderator: “Migration and Transnationalism between Switzerland and Bulgaria: Assessing social inequalities and regional disparities in the context of changing policies” – Dr. Marina Richter (University of Fribourg, Switzerland) “Emigration from Macedonia to Switzerland” – Prof. Verica Janeska (Institute of Economics, Macedonia) “Migration and translocality: The Albanians from Macedonia between receiving Swiss society and local community of origin” – Assist. Prof. Ivaylo Markov (Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum – BAS) Discussion
Concluding session

International Cooperation expert:

Diana Dimitrova

Phone: +359-2-8104019

Fax: +359-2-9882108

E-mail:  diana@iki.bas.bg

Secretariat:

Rozalina Tsvetarska

Phone: +359-2-8104018

Fax: +359-2-9882108

E-mail:  r.tsvetarska@iki.bas.bg