Предстоящи събития

Конкурс „Млад икономист – 2014“

5 фев. , 2014  

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;
  • Докладите трябва да бъдат написани на български език;
  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;
  • В текста да не се посочва името на автора;
  • Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:
  1. име, презиме и фамилия;
  2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;email;
  3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;
  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;
  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;
  • Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;email: info@bgeconomist.bg ;

  • Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

  • Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;
  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

 

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

 

 

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

„Гласът на младите за силна икономика!”

 

Конкурс за есе на тема:

 

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

 

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

 

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

 

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

 

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

 

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

 

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

 

Колко далеч е България от зелената икономика?

 

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

 

  • Колко далеч е България от зелената икономика?
  • Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
  • Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
  • Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
  • Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
  • „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
  • Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
  • Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
  • Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
  • Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?

 

  1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
    1. Зелената икономика в условията на криза

 

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

 

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

 

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

 

       3. Модели на икономическо развитие

 

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули;  предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

 

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

 

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

 

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

 

           на труд, продукти и услуги

 

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

 

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

 

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

 

                                                зам. председател на УС на СИБ,

 

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”

 


 

Ключовите думи имат за цел да подскажат примерни аспекти от тематичното направление. Не е задължително участниците да използват всички ключови думи в есето, нито да съблюдават представените примерни тематични направления в анотацията.

 

BgEconomist

Юбилей на проф. Кръстьо Петков

24 ян. , 2014  

На 22 януари 2014 г. в Университета за национално и световно стопанство проф. Кръстьо Петков изнесе Юбилейна публична лекция на тема „ПОСТОТАЛИТАРНАТА СТРАТИФИКАЦИЯ: от социологията към социалната патология”. Лекцията бе организирана от катедра „Икономическа социология” в чест на 70-годишния юбилей на проф.Петков.

Проф. д.ик. Стати Статев, ректор на УНСС връчи на проф.Петков Почетен знак и Поздравителен адрес от името на академичното ръководство на УНСС и лично от негово име за особените му заслуги, безспорните му качества на изтъкнат учен и неговата всеотдайната работа и високи постижения в науката и други общественополезни области.

Г-жа Елина Викторова –председател на УС на „Клуб на социолога” на УНСС връчи поздравителен адрес на проф.Петков с признателност за неговата отдаденост към науката и дългогодишната му работа със студентите, за които е не само уважаван преподавател и учен, но и вдъхновител за критичния младежки дух.

 

 

 Юбилей на проф. Кр. Петков 

Експертни мнения

Световната икономика е пред прага на фундаментални промени

22 ян. , 2014  

     Още едно прозрение за развитието на глобалната икономика                                                                                   

                                                                                     Проф. Иван Ангелов 

                                                                                Член-кор. на БАН

            Наскоро присъствах на представянето на интересна книга „Капитализъм 4.0” с подзаглавие „Раждането на новата икономика след кризата”, от американския автор Анатол Калецки, публикувана у нас от издателство „Класика и стил” ООД. На заглавната страница пише още „Революционно прозрение за следващия етап от развитието на глобалната икономика”.

            Интересен беше и съставът на присъстващите – български икономисти, с различни, дори противоположни възгледи. Не съм бил свидетел у нас на такъв разнороден състав на участващи в дискусията икономисти през последните двадесетина години. Най-после това стана и се оказа, че можем да говорим спокойно, въпреки различните ни възгледи и да се изслушваме толерантно в професионална атмосфера. Това би следвало да продължи – да си опонираме пряко и на живо, а не от дистанция чрез медиите, които допускат едните, а изолират другите, въпреки записаното в етичния им кодекс за обективно представяне на различните гледни точки. Нашите медии се разминават тотално с този текст и с това правят лоша услуга на обществото. В България няма обективни свободни медии.

            Като изхождах от предизвикателния текст на заглавната корица, че това е революционно прозрение, преди да съм чел книгата, тъй като я получих едва тогава, представих в телеграфен стил, без предварителна подготовка, моето прозрение за бъдещото развитие на световната икономика, без да претендирам че е революционно. Оставям тази оценка на читателите. В него включвам също европейската и нашата икономика, като съставни части на глобалната. В следващите редове предлагам моето изказване в силно разширен вид.

            При представянето на книгата беше казано как политиците в Америка и Европа упреквали икономистите, че не са предупредили обществеността за задаващата се криза от 2008 г. Това не е вярно! В икономическата литература познавам поне два списъка от професионалисти, които предупреждаваха с аргументи за задаващата се криза. Първият включва 12 имена, между които най-известни са Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Нуриел Рубини, Роберт Шилер, Джордж Сорос. Вторият съдържа 58 имена. Следователно, предупреждения имаше, но политиците в Америка и Европа не им обърнаха внимание.

            През есента на 2008 г. имаше и критики срещу МВФ, че не са предупредили за наближаващата криза, макар че разполагат с голям изследователски потенциал. От МВФ тогава отговориха, че отделни техни професионалисти са виждали какво се задава и са го споделяли с колеги в неформални кръгове, но поради господстващото положение на САЩ във финансирането и управлението на МВФ и като единствена страна с право на вето при вземане на решения в тази институция, от много години е имало неписано правило да се въздържат в официални публикации от критика на икономическата политика на САЩ.

            В моя статия във в. ПАРИ от 19 февруари 2008 г. предупредих, че започналата през лятото на 2007 г. ипотечна криза в САЩ вече навлиза в Европа, че преди края на 2008 г. ще се почувства у нас и посочих по какви канали ще стане това. Тогавашният наш министър на финансите заяви, че това са „леки турбуленции”, които няма да засегнат българската икономика, понеже сме имали здрава банкова система. Същото каза и тогавашният премиер. Кризата обаче не се съобрази с бодряческите им думи и ни засегна доста силно през 2009 г. и следващите години. БВП на България спадна през 2009 г. с 5,5%, при 4,5% спад общо за ЕС-27. И до сега не сме излезли от кризата.

            В разгара на кризата в-к Financial Times проведе дискусия на своите страници от януари до март 2009 г. на тема „Нов свят – нов капитализъм” с участието на известни световни учени и публицисти, които споделиха интересни мисли по темата и по бъдещото развитие на световната икономика. Подобна дискусия беше проведена пак там през януари 2012 г. на тема „Кризата на капитализма” с именити участници и сериозни изказвания.

Достойно за съжаление е, че през последните 10-15 години на Запад се водят много активни конструктивно-критични дискусии по текущите проблеми на капитализма и по неговото бъдеще, докато в така наречената „Нова Европа” (Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз), преобладава апологията по настоящето и бъдещето на капитализма. Така е и в България. Нашата научна интелигенция в обществените науки, в това число и в икономическите, както по времето на авторитарния социализъм, така и през последните 24 години, не беше на равнището на югославската, унгарската и полската по дълбочина на научното новаторство и с гражданските си позиции. Изключенията се броят на пръстите на едната ръка.

            У нас и сега се говори, че в България няма стратегически изследвания по бъдещото развитие на нашата икономика. Това също не е вярно! Ръководеният от мен колектив в Икономическия институт на БАН публикува през 2003 г. първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Виж моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ,публикация № 43.Там доказахме, че към 2020 г. България може да достигне 50-55% от икономическото равнище на ЕС-15 по БВП на човек от населението, а към 2050 г. – 75-80%. Сравнявахме с ЕС-15, защото тогава в общността членуваха 15 страни и не можеше да се прогнозира кога, колко и кои нови страни ще се присъединят. Българските политици обаче не ни обърнаха внимание. Те продължават и сега да говорят, че към 2020 г. ще постигнем средноевропейско ниво по качество на живота. Това не е възможно. Такива нереалистични оценки са не само безполезни, но и вредни, понеже сеят илюзии в обществото. А несбъднатите илюзии раждат разочарования.

            Според анкета на Световния икономически форум (виж WEForum, Global Agenda Outlook 2013) десетте най-важни предизвикателства пред света са: нестабилната глобална икономика, крехката еврозона, нестабилната финансова система, нарастващото доходно неравенство, трайната структурна безработица, вакуумът в световното лидерство, недостатъчното приспособяване към промените в световния климат, икономически мотивираните социални вълнения, дефицитът на природни ресурси, хроничната бюджетна небалансираност. Подреждането е според относителния дял на отговорите в нисходящ ред.

През последните 10-15 години съм разсъждавал, а по отделни аспекти съм публикувал мои виждания по стратегическото икономическо развитие на света, Европа и България. В най концентрирана форма това беше направено в гореспоменатата Стратегия и в монографията ми „Световната икономическа криза и България”, публикувана от издателството на БАН през 2010 г. (виж публикация № 157 в моя сайт в интернет). Тук ще споделя накратко в телеграфен стил мои убеждения по налагащи се фундаментални промени в развитието на световната, европейската и нашата икономика през следващите години и десетилетия.

Ще се огранича само с икономическата област, без да навлизам в очакваните главозамайващи новости в информационните технологии, нанотехнологиите, новите източници на енергия и нови материали, в транспорта, медицината, бита на хората и т.н. през следващите 10-20-30 и повече години. На тези теми има огромен брой свръхинтересни публикации. Въздържам се да навлизам тук и в изключително интересната тема за взаимодействието между икономика и технологии, което ще се активизира още повече през следващите години и десетилетия.

1.Пазарът е едно от най-великите открития на човешката цивилизация. Големият спор между икономистите не е да има или да няма пазар, а в съчетаването на ролята на пазара и на държавата в икономиката. Между икономистите доминират две основни тези по ролята на държавата в управлението на икономиката:

Пазарните фундаменталисти се придържат към конфронтационния принцип „или пазар или държава”, като отричат напълно ролята на държавата и я свеждат до „нощен пазач” или злоупотребяват с „невидимата ръка” на Адам Смит. Верни на своята идеологическа богиня – покойната Айн Ранд, те смятат, че там където действа свободният пазар всичко процъвтява, а при намеса на държавата – всичко се срива, като дават за пример системата на централното командно-административно планиране от недалечното минало. Първо, след рухването на авторитарния държавен социализъм не познавам сериозен икономист, който да е за връщане към централното командно планиране. Второ, Адам Смит никога не е вярвал във всемогъщата роля на пазара и това личи от неговите основни трудове „Теория на моралните чувства” и „Богатството на народите”, и Трето, както казва Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, ръката е „невидима”, защото не съществува.

Пазарните реалисти поддържат конструктивния принцип „и пазар и държава”, които се допълват и подпомагат, а не си противоречат и изключват взаимно. По света няма страна, чиято икономика функционира изцяло по логиката на свободния пазар, без държавна намеса. Такива икономики има само като опростени илюстративни примери в примитивните учебници по икономическа теория за начинаещи. Добре е също да се напомни, че светът или негови региони никога не са излизали от сериозна криза, без активната помощ на държавата. Така стана и през последната глобална криза. Големите финансови и нефинансови корпорации молеха държавата да ги спасява. В Америка, Европа, Япония, Русия и в други региони държавата осигури няколко трилиона долара за спасяване на финансови институции и големи нефинансови компании. Част от тях дори бяха временно национализирани, за да бъдат спасени. Представяте ли си каква катастрофа щеше да сполети света ако не беше решаващата спасителна намеса на държавата по време на Великата депресия през 1930те и през последната криза от 2008-2009 г.?

Човечеството се нуждае не от „голямо” или от „малко” правителство, а от интелигентно правителство. Най-сполучливото решение е във формулата за „регулирана пазарна икономика”. Особено важна е интелигентната държавна регулация във финансовия сектор, който е много по-чувствителен на шокове от реалния сектор. Такава аз виждам световната, европейската и българската икономика в обозримото бъдеще.

2. Широко е разпространено гледището, че частната собственост е по-рационална от държавната и е двигател на икономическия прогрес. В чл. 17, ал. 3. на нашата конституция пише, че „частната собственост е неприкосновена”. Нищо подобно не е предвидено за държавната собственост. От това може да се заключи, че държавната не е такава и че са допустими посегателства върху нея. По света са известни хиляди и хиляди примери за икономически и социално нерационално поведение както на частната, така и на държавната собственост.

Още по-фрапиращо е нерационалното поведение на частната собственост в България през последните две десетилетия. Много са фактите, когато частни компании регистрират двуцифрени увеличения на оборота, а в балансите си показват, че нямат печалба и не плащат корпоративен данък, макар че той е между най-ниските в света. Данъчните ревизии на НАП установяват масови нарушения. Те не плащат и задълженията си към свои стопански партньори, към банките, към социално-осигурителната система и дори към собствения си персонал.

От години търся задоволителен отговор на въпроса: защо държавната българска икономика по времето на социализма осигуряваше достатъчно вътрешно натрупване за впечатляваща инвестиционна активност и висок прираст на производството, без особено голяма външна задлъжнялост (движеща се средногодишно около 3-5 млрд. щатски долара и достигнала своя максимум около 10 млрд. долара в края на 1989 г.), а сегашната предимно частна българска икономика поддържа много по-ниско вътрешно натрупване, инвестиционна активност и прираст на производството, въпреки многократното увеличение на брутната външна задлъжнялост (достигнала в края на октомври 2013 г. 36686 млн. евро или 52,5 млрд. щатски долара при курс 1,43 дол/евро). Отговорът, според мен е в масовото укриване на печалби от частните български фирми и нелегалните им трансфери зад граница от чуждестранните компании. И това става в големи мащаби години наред под благосклонния поглед на нашите контролни институции. Грубо неверни са твърденията на български пазарни фундаменталисти, че при частна собственост всичко процъвтява, а при държавна – всичко се срива.

И сега и в бъдеще главен двигател на прогреса е и ще бъде лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Различните форми на собственост и на стопанисване трябва да са равнопоставени пред закона, да се състезават под икономическото слънце и да доказват правото си на съществуване. Предимството на един или друг вид собственост не трябва да се предпоставя, а да се доказва в суровите условия на стопанската практика на полето на конкуренцията както в национален, така и в международен мащаб. Това ще е още по-важно и по-необходимо в бъдеще.

Ако съдим от опита на България и на много други страни стопанските дейности в условията на естествен монопол не следва да се приватизират. Защото всеки монопол е лош, но частният е най-лош. Не следва също да се приватизират дейности със силна социална насоченост: електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чистота, снегопочистване, градски транспорт, междуградски железопътен и автомобилен транспорт, здравеопазване, домове за възрастни хора и за увредени лица, социално осигуряване и други подобни.

Там където доминира грижата за живота и здравето на хората няма място за печалбата – основният двигател на частната инициатива. В този ред на мисли и до сега не разбирам защо българските държавни и общински болници са търговски дружества? Защо здравето и животът на хората се превръщат в стока? Защо една уж социалистическа партия – мандатоносител на настоящото правителство, търпи този социален парадокс? Те трябва да действат като държавни или общински предприятия под силен обществен контрол. Тяхната дейност трябва да се оценява по качеството на лечението на хората, а не по финансовия им баланс. В някои от тях може да се прилага държавно-частно парньорство, но също под силен обществен контрол. Бъдещето на световната, европейската и българската икономика следва да се основава на смесени форми на собственост и стопанисване, функциониращи в конкурентна среда.

3. През последните две десетилетия ни проглушиха ушите с твърденията за финансовата стабилност, като фундаментална предпоставка за успешно развитие на икономиката и обществото. Това се прави и сега от много политици и от икономистите – пазарни фундаменталисти. В ЕС дори има задължителни количествени критерии за финансова стабилност (критериите от Маастрихт): бюджетен дефицит – до 3% от БВП, публичен дълг – до 60% от БВП, инфлация – до 1,5% и т. н. Само неграмотният човек или авантюристът могат да оспорват необходимостта от финансова стабилност.

И аз съм за финансова стабилност, без да я фетишизирам, но твърдя, че също толкова важна е и социалната стабилност. Без нея дори е немислима трайна финансова стабилност. Когато омерзените и доведени до отчаяние бедни хора се разбунтуват настъпва краят на финансовата стабилност. Вярно е и обратното. За това обаче не се говори. Потребността от социална стабилност отсъства и в критериите на МВФ, на Световната банка и на други глобални институции.

Никой, в това число и ЕС, дори не мисли да установява задължителни количествени критерии за социална стабилност: процент на максимално допустима безработица или минимално необходима заетост, максимално допустим Джими коефициент като мярка за доходно разслоение, минимална работна заплата, минимална пенсия, максимално допустима заболеваемост и/или смъртност от особено опасни болести, максимално допустима детска смъртност, минимално допустима продължителност на живота, максимално допустима неграмотност, максимално допустимо отпадане на деца от основното образование и т.н.

Опитват се да ни внушават, че дори мисленето по тези теми е вредно, политиката – безотговорен популизъм, а действието – авантюра. В много страни по света има различни варианти на минимална заплата, въведена от съответните правителства или в резултат на преговори между бизнеса и профсъюзите. Едва през последните години у нас се въведе минимална заплата и минимална пенсия, въпреки продължаващата съпротива на работодателските среди. Такива има и в редица европейски страни. От 2014 г. се въвежда минимална заплата в Германия, след мъчителни преговори между управляващите партии.

Анкета на Световния икономически форум (виж цитираната по-горе публикация) показва, че на въпроса: Съгласни ли сте, че бизнесът трябва да се интересува от решаването на социалните проблеми, даже когато влияят на рентабилността?, отговорите се разпределят по следния начин: 48% са категорично съгласни; 44% са съгласни; 7% не са съгласни; 1% са категорично несъгласни. Преобладаващите позитивни настроения са очевидни и логични за нашето време в цивилизованите пазарни икономики.

Следователно, фундаментално изискване за бъдещото развитие на световната, европейската и българската икономика трябва да бъде органичното и трайно съчетаване на финансовата и социалната стабилност. Едната не е възможна без другата!

4. В света протича масирано глобално преразпределение на доходи – от вносители към износители на петрол и природен газ, от бедни към богати страни, от труда към капитала в рамките на тези страни и по други канали. Спадането на реалните разполагаеми доходи на мнозинството от населението, освен че е несправедливо, ограничава платежоспособното търсене в глобален, регионален и национален мащаб.

Големият въпрос е дали наемният труд ще продължава да се примирява с намалението на своето жизнено равнище в името на свободната международна търговия или на форсираната глобализация от американски тип. Всички сериозни изследвания, в това число и споменатата публикация на Световния икономически форум, показват, че социалните проблеми се изострят в Америка, Европа, Япония и в другите региони. Расте социалната пропаст между Севера и Юга.

През 2012 г. Joseph Stiglitz публикува капиталния си труд „Цената на неравенството”.Там той пише: „Ние се превръщаме в страна, в която богатите живеят в затворени общности, изпращат децата си в скъпи училища и имат достъп до първокласна медицинска помощ. Мнозинството от народа обаче живее в условия на несигурност, има достъп в най-добрия случай до посредствено образование и до ограничено здравеопазване”. И по-нататък: „Сегашното американско общество се управлява от правила на играта, които отслабват способността на работниците да се пазарят равностойно с капитала”. Той обръща специално внимание, че „Неравенството води до по-малък растеж и по-ниска ефективност”. Много интересни са публикациите в тази област на Jacob S. Hacker, Paul Pierson, Lawrence Lessig, Timothy Noah, Paul Krugman и много други световно известни учени. Това описание на американските реалности важи изцяло и за България.

С продължаващото небалансирано разпределение на доходите в глобален мащаб светът е изправен пред намаляващо общо търсене. Защото в едни страни се събират огромни ресурси, които се натрупват, без да се пускат в полезен стопански оборот, а в същото време в други страни те липсват, изострят се дефицитите и расте задлъжнялостта. Произволната рестриктивна политика на правителствата в Америка, Европа и други страни, уж в името на финансовата стабилност, потиска допълнително глобалното търсене. Прогресивното данъчно облагане може да помогне за укрепване на икономиката чрез „икономическите стабилизатори”, но могъщи заинтересовани среди не го допускат, а техните сервилни икономисти ни поучават, че пропорционалното („плоското”) облагане било най-справедливото. Нищо подобно!

Такова твърдение е подигравка с икономическата логика, с икономическите реалности и с интелектуалното равнище на средния гражданин. То е злоупотреба и с историческата памет на народите. Без да се връщаме в античен Египет и антична Гърция, където има следи от прогресивно облагане, най-ранното системно приложение на прогресивно облагане е известно в Англия през 1435 г., а в Америка първият прогресивен данък е въведен в 1862 г. при президента Абрахам Линкълн.

Българският пример със системното потискане на доходите през последните две десетилетия и въвеждането на „плоските” преки данъци без необлагаем минимум е класически със своята социална наглост, подсладена с красива фразеология за постигане на „леви” цели с „десни” средства. Фактите у нас и в чужбина показват, че с въвеждането на рекордно ниските „плоски” преки данъци постъпленията в бюджета намаляват, но техните привърженици продължават да ни убеждават в обратното, уж в резултат на „изсветляване” на икономиката. Още по-странно е, че всичко това е направено и поддържано от доминирано от социалисти правителство!

Светът има нужда от огромни инвестиции, за да отговори на предизвикателствата на глобалното затопляне, за осигуряване на качествена вода и храни на хората, за развитие на интелигентни транспортни и телекомуникационни системи, за енергоспестяване, за разработка на нови технологии и материали. Необходими са мащабни мерки за поддържане на достатъчно вътрешно и външно търсене и особено за стимулиране на инвестиционната активност, като предпоставки за нормален икономически растеж. Без тези условия не е възможно успешно развитие на световната и на европейската икономика през следващите десетилетия.

5. Растежът на БВП трябва да се съчетава с растеж на заетостта. В рамките на концепцията за зеления растеж в следкризисната икономика само растежът на БВП не е достатъчен. В развитите икономики се очаква възстановяване на предкризисното производство без симетрично възстановяване на предкризисната заетост. Наричат го възстановяване с безработица.

Между САЩ и ЕС има различия в провежданата политика за излизане от кризата. В САЩ тя е по-гъвкава и дори стимулираща, в резултат на което растежът е по-висок – очакван 1,6% за 2013 г. и прогнозиран 2,6% за 2014 г., а безработицата по-ниска – 7,3% през октомври 2013 г. В ЕС провеждат по-рестриктивна политика, в резултат на която не се очаква никакъв растеж (0,0%) през 2013 г., а безработицата е по-висока – 10,9% през октомври 2013 г. От това личи колко силно тези ключови показатели зависят от характера на икономическата политика. Така ще е и в бъдеще.

Стимулиращата политика осигурява по-висок растеж и по-ниска безработица. Рестриктивната политика гарантира стагнация и дори рецесия, и висока безработица. Могат да се използват различни инструменти за стимулиране на растежа: гъвкава политика на доходите за осигуряване на по-голямо платежоспособно търсене на домакинствата, нулеви или близки до нулата лихви, изгодни кредити и кредитни гаранции, бюджетни стимули с публични разходи за инфраструктура и създаване на работни места, управляване на валутните курсове за стимулиране на износа, данъчни стимули, субсидии и регулаторни политики за насърчаване на частните инвестиции.

През октомври 2009 г. президентът Обама заяви: “Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта… Но ние няма как да създаваме нови работни места, освен ако икономиката расте… Чака ни дълъг път, преди да се върнем към просперитета”. В света растат опасенията от социална криза. Бившият главен икономически съветник на президента Обама – проф. Лари Самърс заяви през януари 2010 г. в Давос: Повишението на заетостта може би никога не е било по-важно, отколкото е сега… С банковите кредити, все още ограничени, и домакинствата склонни към спестявания, повишението на доходите е крайно необходимо за увеличаване на търсенето. Потребителското търсене осигурява около 70% от икономическата активност в Америка». Икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост, няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие.

Следкризисната заетост в България ще е не само по-малка по брой, но и с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна. Това обаче трябва да се подготвя отсега. Най-вероятно е продължително и бавно възстановяване на нашата икономика по външни и вътрешни причини и още по-бавно (поне с 8-12 месеца) – на заетостта, което означава запазване на относително висока безработица за дълго време. То може да ни създаде сериозни проблеми – ниски доходи, ограничена покупателна способност, слабо вътрешно търсене, ниско потребление, продължително икономическо възстановяване. И в крайна сметка – социално напрежение.

Самотният икономически растеж наистина не е заместител на растежа на заетостта в световната икономика, а също и на национално равнище в обозримото бъдеще. Необходим е едновременен растеж на заетостта и на доходите. Бъдещият глобален растеж ще зависи все повече от наличието или липсата на растеж в новите пазарни икономики. Това повишава и тяхната отговорност за бъдещето на света. Ще настъпва фундаментално преразпределение на социално-икономическите отговорности между развитите страни и новите пазарни икономики.

6. Бедността и социалната поляризация са едно от най-големите предизвикателства за развитието на света, на Европа и на България. Няма по-голям дефицит в световен мащаб от дефицита на справедливост. А липсата на справедливост ражда недоволство, отчуждение, апатия, омраза, политическа и етническа нестабилност, конфронтация. Преполовяването на крайната бедност към 2015 г. беше една от осемте главни цели на развитието, обявени от ООН в 2000та година за хилядолетието, но тя не се изпълнява.

През последните 10-15 години икономическото неравенство расте бързо и в развитите страни, където исторически то е било винаги по-умерено. В САЩ 1% от населението притежава 20% от националното богатство, а в Европа – 6%. Все по-често сме свидетели на разлики между минимални и максимални доходи на отделни личности или професии в порядъка на стотици пъти. Това в никакъв случай не отразява разликата в приносите на съответните личности или професионални групи по месторабота. Растат примерите, когато 10% от населението в отделни страни притежават 50-60 и повече процента от националното богатство. Всичко това създава растящо напрежение, което прави невъзможно нормалното икономическо и социално развитие през следващите десетилетия. То налага в центъра на вниманието на държавата да бъде ограничаването на бедността и социалната поляризация, при запазване на здравословно умерено доходно разслоение, типично и необходимо за всяко нормално пазарно стопанство.

България е между страните от ЕС с най-голямо социално неравенство. Над половината от населението живее под прага на бедността. Доходите на най-богатите 20% от населението са 6,5 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20%. В Норвегия тази разлика е 3,3 пъти. Ако се сравняват първите и последните 10% от населението разликата е още по-голяма и продължава да расте. Делът на хората, застрашени от бедност и социално изключване у нас – около 50%, е най-висок между страните от ЕС при среден за общността – 24%. Дисбалансите са още по-големи на регионално ниво. В България са най-изостаналите региони в общността. Според оценка на британската Economist Intelligence Unit България е между страните с висок риск за социално напрежение през 2014 г.

Трябва още да се има предвид, че при едно и също доходно разслоение, изчислено примерно като коефициент Джини, то е много по-болезнено в бедните страни, като България, с ниско средно равнище на доходите, отколкото в богатите страни, като например Австрия, с високо средно ниво на доходите. Бедният австриец живее много по-добре от бедния българин. Да не говорим за бедните африканци, индуси, пакистанци.

Трябва също да се знае, че високият дял на сенчестата икономика прикрива истинската картина за доходното разслоение. Ако можехме да обхванем и сенчетата икономика, която (според Центъра за изследване на демокрацията) има лека тенденция към намаление през последните десетина години, но отново нараства през 2013 г., ще получим доста по-висок коефициент Джини от официално оповестявания. Защото доходи укриват богатите, а не бедните. Не защото бедните по природа са непременно по-честни, а понеже няма какво да укриват и са изложени на по-малко изкушения.

Пазарните фундаменталисти смятат, че колкото по-голяма е икономическата свобода и по-силно доходното разслоение, толкова по-висок е икономическият растеж. Това не се потвърждава нито от теорията, нито от практиката. Стопанската история показва, че колкото по-голяма е доходната и имуществената поляризация, толкова по-бавно е социално-икономическото развитие, поради по-силното напрежение, нестабилност и несигурност в обществото. Ключът за успешното развитие на света, на Европа и на България през следващите десетилетия е в реабилитацията на социалната справедливост. Това, разбира се, не означава реабилитация на уравниловката, позната ни от недалечното минало.

7. В контекста на бедността и социалното разслоение, важна е също държавната политика спрямо труда и капитала. Провеждането на небалансирана политика в полза на капитала и във вреда на труда, както е у нас през последните две десетилетия, създава допълнителна бедност и социално разслоение, което поражда още по-голямо социално и политическо напрежение. То се изразява в силно изоставане на прираста на средните доходи в сравнение с повишението на производителността на труда; в крайно нисък дял на възнагражденията на наетите в структурата на БВП по елементи на доходите (37% у нас при 75-85% в развитите европейски страни); в силно изоставане на доходите у нас (около 25%) в сравнение със средното им ниво в ЕС от равнището на БВП на човек от населението у нас (47%) в сравнение със средното му ниво в ЕС.

Нормално развитие на икономиката е възможно само при балансирана политика към труда и капитала. Държавата трябва да осигурява справедливо разпределение с политиката на доходите, а също и с инструментите на преразпределителната политика и особено с данъците. Много важно за тази цел е преките данъци в България да преобладават над косвените (както е в Западна Европа) и да са поне умерено прогресивни. Не трябва да се допуска облагодетелстване чрез данъците на едната социална група, за сметка на другата, както е сега в България. Защото данъчна система с преобладаваща роля на косвените данъци и ниски (10%) пропорционални преки данъци без необлагаем минимум прави именно това. Наложителна е по-скорошна отмяна на пропорционалните преки данъци и преминаване към умерено прогресивни с необлагаем минимум, както е в повечето страни от ЕС.

Двете социални групи – трудът и капиталът, не могат една без друга и трябва да си сътрудничат. Въпреки различните и често пъти противоречиви интереси, трябва да се търсят компромисни решения и да се избягва или поне смекчава конфронтацията между тях. Държавата трябва да бъде обективен арбитър в тези взаимоотношения.

Сложните отношения между труда и капитала сега придобиват още по-сложни измерения: взаимоотношения между труда (работещите в дадена страна), капитала (работодателите в тази страна) и държавата (държавните институции и законодателството) в същата страна. В този случай държавата е не само арбитър в двустранните отношения между труда и капитала, но и страна в тристранните взаимоотношения. Тези взаимоотношения са особено сложни в новите пазарни икономики в различни региони на света, в това число и в бившите социалистически страни в Източна Европа и в слабо развитите страни от Африка, южна Азия, Карибския регион и части от Южна Америка.

Зачестяват случаите на произволно, дори агресивно поведение на капитала (и особено на чуждестранния капитал) не само към работещите от съответната страна, но и към държавните институции и законодателството в тази страна. Чуждестранният капитал много често не се съобразява със законите на страните домакини, като налага неравноправни приватизационни и концесионни договори, прилага различни методи за незаконен трансфер на печалбите си в чужбина, корумпира масово високопоставени лица в приемащите страни, избегва плащането на данъци, третира по различен начин чуждестранните и местните си стопански партньори във вреда на местните, забавя или избегва изплащането на заплати и осигуровки, прекратява произволно и без предизвестия стопанската си дейност, като я изнася в други страни заедно с мащините и съоръженията, а също и чрез прилагането на международното законодателство, което, много често при спорове отсъжда необосновано в полза на чуждестранния капитал.

Трябва да се вземат мерки за въвеждане на ред и справедливост в този триъгълник от сложни взаимоотношения между държави, капитал и наемен труд през следващите години и десетилетия. Без това не е възможно нормално икономическо и социално развитие в глобален, регионален и национален мащаб.

8. Много важен фактор за успешно развитие на всяка страна е доверието на нейните граждани в държавните институции, в законодателството, в наличието на справедливост в обществото и на морал в политиката. Ако има доверие гражданите ще подкрепят и изпълняват решенията на държавните институции, ще спазват законите, ще плащат данъците си, ще проявяват по-голямо разбиране към вземаните, понякога непопулярни, но необходими решения, ще са непримирими спрямо престъпността и корупцията.

В световен мащаб има обща тенденция към спад на доверието в политиката и политиците. Картината е пъстра по страни и региони. Тя е по-благоприятна в развитите страни, особено в скандинавските, в Япония, САЩ, Канада, по-малко благоприятна в новите пазарни икономики и най-неблагоприятна в развиващите се страни. В някои страни бизнесът и престъпността се срастват с държавни институции и се превръщат в мафия.

В България картината е неблагоприятна. Това личи от ниското доверие в Народното събрание, Правителството, Президента, съдебната система, в масовото неплащане на данъци и осигуровки, в безразличие към националните идеали, към ширещата се престъпност и корупцията. Има опасно тясна връзка между държавната власт, бизнеса и престъпността. Може би неслучайно се говори, че „някои страни имат мафия, а в България мафията си има държава”. Ако остане така през следващите години и десетилетия, липсата на доверие на

гражданите в държавата ще бъде един от главните източници за нестабилност в обществото и пречка за успешно икономическо и социално развитие по света и у нас.

9. В световен мащаб протича гигантско разделение на труда, което се активизира с течение на времето. Учените още спорят кога е придобило чертите на глобализация. След Втората световна война то е особено мащабно, многоканално и активно, че безспорно заслужава да се нарича глобализация. В продължение на десетилетия преобладаваха интеграционните процеси между държави на двустранна основа и между групи съседни държави. След Втората световна война, освен глобалните институции от Бретън Уудс (за които ще стане дума по-долу), бяха създадени големи регионални интеграционни общности в различни части на света, между които до 1991 г. най-важни бяха ЕС и СИВ, а след разпадането на СИВ (през юни 1991 г.), такава сега е Европейският съюз. В бъдеще се очаква развитие на новата групировка Евразия (Русия, Казахстан, Белорусия, Армения и други страни).

През следващите десетилетия границите между двустранните и регионалните икономически общности ще избледняват и ще се засилва глобалната икономическа интеграция. Това означава нарастваща взаимна зависимост между националните икономики, а също и между регионалните общности в световен мащаб. За разлика от стереотипите от времето на студената война, Китай сега е силно заинтересован от нормално развитие на САЩ и Европа, както е и обратното. Същото важи за Русия. Икономическите сътресения в едни региони на света обхващат бързо останалите региони и се превръщат в глобални. Това налага изработването на механизми за регулиране на взаимните зависимости. Националните и регионалните проблеми на икономическото и социалното развитие все повече се превръщат в глобални, които не могат да се регулират с национални или регионални решения. Глобалните проблеми изискват глобални решения. Това е абсолютно необходимо за бъдещото развитие на световната икономика.

10. Либерализацията на световната търговия може да е полезна и за двете партниращи страни само между приблизително равностойни по конкурентоспособност средно- или високоразвити икономики. Тя обаче не е полезна и за двете партниращи страни между високо развити конкурентоспособни икономики, от една страна, и слабо- или средноразвити неконкурентоспособни икономики, от друга. Една начинаеща в индустриалното си развитие страна не може да бъде конкурентоспособнаот самото начало спрямо държави, тръгнали по този път преди десетилетия и дори столетия и натрупали огромен стопански, институционален, социален и политически опит. В такива случаи свободната световна търговия, като правило, облагодетелства по-силната и ощетява по-слабата страна.

В началните етапи на своето развитие всяка страна се нуждае от протекция на прохождащата си икономика, докато стъпи солидно на крака. Примерите по света са милиони и датират от векове назад. В своя труд през 2002 г. Ha-Joon Chang доказа за пореден път една общо известна истина, че всички сегашни богати страни са използвали икономическия протекционизъм в масови мащаби на ранните етапи на индустриалното си развитие.А след оформянето на диктата на Вашингтонския консенсус в края на 1980те, същите тези страни не разрешават на нас през последните десетилетия да правим това! Отказът от протекционна политика стана задължително условие за членство в ГАТТ, а след това в Световната търговска организация. Нещо повече, опитват се да ни внушават, че свободната търговия била полезна за средно- и слабо развитите икономики. Това не е вярно! Търговските реалности са съвсем други.

Широко известният между икономистите „infant industry argument” е развит за първи път от Alexander Hamilton в 1790 г. и доразвит по-късно от Daniel Raymond. Спомнете си също за масовото му използване от САЩ, Великобритания и почти всички страни от Западна Европа през последните векове и особено след Втората световна война, а също и в Япония и Латинска Америка през 1950-1970те години. Япония едва ли щеше да е това, което е сега, без мащабното прилагане на протекционна политика след 1945 г., препоръчана и разработена с помощта на стопанската част на американската окупационна администрация, доминирана тогава от идеите на кейнсианската школа. Видният икономист и бивш президент на Мексико (от 1994 до 2000 г.) Ernesto Zedillo препоръча по-широкото използване на такава политика в специален доклад до Генералния секретар на ООН през 2000 г. Доминиращата тогава консервативна философия на Вашингтонския консенсус се погрижи за задушаването на тази идея.

Налага се сериозна преоценка на концепцията за либерализация на световната търговия. Особено поради неравнопоставеността между конкурентоспособните високо развити страни и неконкурентоспособните средно- и слабо развити страни. Нещо повече, подобна преоценка е нужна и на условията на Общия Европейски пазар в защита на интересите на по-слабите страни членки. Поради наследената от векове икономическа изостаналост, независимо от полаганите усилия, още много години тези страни ще бъдат неравностойни партньори на високоразвитите западноевропейски икономики и ще губят от участието си в общия европейски пазар. Без това не е възможен нормален икономически и социален прогрес на средно- и слабо развитите страни във и извън рамките на Европейския съюз. Без това тези страни не могат да формират здравословна ефективна и конкурентоспособна структура на своите икономики, която да изведе техните народи от бедността

Опитът на България и на другите по-бедни страни членки на ЕС от Източна Европа е достатъчно показателен. А за постигането на съпоставима конкурентоспособност в търговията със старите страни членки на общността в най-добрия случай ще са нужни няколко десетилетия. Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия? За да ви улесня – погледнете съдбата на цветущото някога българско земеделие и на българската индустрия. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица в асоциираните страни с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина.

11. Глобализацията на икономическите и социалните процеси изисква и глобални институции за тяхната регулация и координация, особено във финансовия сектор. Това пък очертава все по-остро негодността на настоящата архитектура на световната финансова система, основана на създадените с решенията в Бретън Уудс (САЩ) през юли 1944 г. институции: МВФ и Световната банка, а впоследствие ГАТТ (от 1947 до 1995 г.), Световната търговска организация (поела функциите на ГАТТ от 1995 г.) и други със сегашните им функции и при тотално господство на САЩ и още няколко най-богати страни. Те обслужваха и сега обслужват преди всичко интересите на богатите страни и на световния финансов капитал. Техните дефекти се чувстваха от десетилетия и особено болезнено по време на кризи. В разгара на кризите имаше силни критични декларации на държавни ръководители и на видни учени и обещания за спешни реформи, които бяха забравяни бързо след отшумяването на кризите и не беше направено нищо значимо по модернизирането им в съответствие с новите световни реалности.

В разгара на последната световна криза преобладаваше мнението, че се налага спешна радикална реформа на тези институции, особено на МВФ. След апогея на кризата това беше отново забравено. От шумни декларации и закани за ликвидация на МВФ в сегашния му вид, противно на очакванията, наверно под задкулисния натиск на САЩ, се пристъпи към разширяване на неговите функции и увеличаване на предоставяните му за разпределение ресурси, придружено от козметични изменения в квотите за гласуване на страните членки. Съществена промяна в политиката на МВФ обаче не настъпи. Това протакане едва ли може да продължава безкрайно. Всяко отлагане ще увеличава деструктивните последствия на бъдещите кризи. Система, която допуска и толерира абсурдни крайности, се саморазрушава.

Необходима е по-добра регулация и координация на паричната политика по света и международна координация на стимулиращите програми за възобновяване на растежа и по-бързо излизане от настоящата и от бъдещи кризи. Може би е необходим глобален регулативен орган за наблюдение и оценка на системния риск. Нужна е нова система за уреждане на просрочия от фирми, действащи в няколко страни, включително и на дългови просрочия от суверенни държави. Необходими са решения за постигане на по-добра глобална балансираност в натрупването и потреблението, в износа и вноса, във валутните резерви. Имаше предложения за създаване на Световна институция за развитие чрез обединение на Световната банка и МВФ, Световна търговска организация с обновени функции, Световна организация за опазване на околната среда и на световния климат.

Вниманието следва да се концентрира върху най-големите предизвикателства на 21. век: борбата с бедността и растящата социална поляризация, опазване на околната среда и смекчаване на промените в световния климат, осигуряване на храна и вода за световното население, което се очаква да достигне 9 млрд. души към 2050 г., предсказване и смекчаване на негативните последствия от глобалните финансови и икономически кризи, укрепване стабилността на международната финансова система, преоценка на предимствата и недостатъците на свободната търговия за новите пазарни икономики и за слабо развитите страни и извършване на налагащите се реформи, по-рационално съотношение между реалния и финансовия сектор в световната икономика. За България ключово предизвикателство ще бъде демографската криза, прерастваща вече в катастрофа.

Фундаменталните промени са не само необходими, но и неизбежни. Защото ако сегашните дисбаланси не бъдат преодолени, следващият срив може да ни сполети преди да сме се съвзели от сегашния. Новите пазарни икономики ще трябва да играят все по-важна роля в управлението на тези организации, особено Китай, Индия, Бразилия, Русия и още няколко бързо развиващи се страни с мощни икономики.

12. В края на 20ти век около две трети от световните валутни резерви са били в щатски долари. През последните десетилетия между 40 и 60% от международните финансови трансакции са били деноминирани в щатски долари. В края на 2006 г. еврото изпревари щатския долар в комбинираната стойност на парите в обръщение. Анкета на Световния икономически форум (виж посочената по-горе публикация) показва, че 58% от анкетираните очакват все по-широко използване на китайската валута в международния икономически обмен през следващите години.

Необходима е нова световна резервна валута. Светът няма да забрави как кризата в една валута (щатския долар) предизвика с нищо непровокирана криза в 2008-2009 г. във валутите на почти всички други държави с тежки последствия за десетки трилиони долари, засягащи милиарди хора. Америка сега използва грамадни богатства от други страни, като се възползва от глобалната доминация на долара. Дж. Стиглиц писа, че „основаната на американския долар резервна система е присъщо нестабилна и вече остаряла… Необходима е глобална резервна валута, основана на пазарна кошница от валути, като отражение на сегашния многополярен свят”.

Едновременно с това Америка изнася своите проблеми в чужбина и чрез постоянно отслабващия долар. С поскъпването на еврото за Европа ще става все по-трудно да изнася. В световната икономика, основана на „силен долар”, последващата нестабилност на финансовите пазари ще струва все по-скъпо на всички. Така се натрупват едновременно и си взаимодействат различни фактори, които влошават още повече глобалната обстановка. Това не бива да се допуска в името на успешното световно икономическо развитие.

Светът трябва да се погрижи да не зависи повече само от една валута. Може би ще възникне някаква нова валута за нуждите на международните икономически отношения, основана на кошница от валутите на най-големите икономики в света, където ще могат да се вземат превантивни мерки за избегване на глобални колебания, които разстройват цялата световна икономика. Препоръчва се и използването на разчетна валута като „SDRs” на МВФ, базирана на щатския долар, еврото, британския паунд и японската йена в определени тегла, които се ревизират периодично през няколко години.Изоставянето на американския долар като резервна валута обаче ще отнеме много години, може би десетилетия. Този век ще бъде азиатски или китайски, но то ще стане след време, казва Нуриел Рубини.

13. През последните десетилетия бяхме свидетели на прекомерно раздуване на финансовия сектор с присъщата му нестабилност и относително свиване на реалния сектор. Делът на финансовия сектор в БВП в развитите страни нарастна 2,0-2,5 пъти през последните 20-25 години, а този на материалното производство се свива. При 4,0% от БВП на САЩ през 1960 г. финансовият сектор достигна 7,9% в 2012 г. Подобни са тенденциите и в Европа. Това се представяше до скоро като достоинство на съвременната структура на световната икономика и се препоръчваше националните икономики да следват този пример. А то се оказа една от причините за последната глобална криза.

Успешното развитие на световната икономика изисква преструктуриране, което да намали дела на финансовия сектор, особено на паразитно-спекулативната му част в областта на инвестиционното банкиране и да увеличи дела на индустрията и на материалните услуги.

14. Дж. Стиглиц обръща специално внимание на поуките от последната глобална криза, произтичащи от прилагането на идеите на неолиберализма. Той писа: „Слабо развитите страни и новите пазарни икономики, които послушаха Америка и либерализираха своите финансови сектори, сега страдат най-много… Страните, които не либерализираха своите капиталови и финансови пазари, като Китай, са благодарни, че не последваха съветите на Х. Полсън и на Американския федерален резерв”.

Странно беше и поведението на МВФ. По време на кризата неговите ръководители заговориха за повече реализъм, за фискална гъвкавост и дори за стимулиране на растежа с умерени бюджетни дефицити, като препоръчаха за целта допълнителен дефицит до 2% от световния БВП. В същото време изпълнителите от МВФ на ниско равнище, посещавайки страните членки, прилагаха старите си рецепти за фискални и парични ограничения, които увеличаваха световните неравенства. Докато развитите страни предприемаха стабилизиращи антициклични програми и изразходваха за целта трилиони щатски долари, развиващите се страни бяха принудени да следват дестабилизиращи проциклични рестриктивни политики, а и не разполагаха с ресурси за стимулиращи програми във финансовия и реалния сектор.

Необходими са механизми, които изключват в бъдеще произволното механично прилагане на очевидно неподходящи схеми на икономическа и финансова политика, изготвени от бюрократите на регионални или глобални институции и утвърдени от техните ръководители, в страни с коренно различни условия и без равнопоставени предварителни консултации с техните правителства.

Ще назряват все по-остри конфликти между разпорежданията на ръководствата на глобални и регионални институции, примерно за рестриктивна политика (както е сега в ЕС), и намеренията на националните парламенти и правителства, избрани от техните народи и изхождайки от местните условия, за да провеждат по-гъвкава стимулираща политика.

Тук възниква фундаменталният проблем: как да се съчетава обективната потребност от задълбочаване на интеграцията в икономическата политика на регионално ниво в ЕС, чието ръководство се застъпва, примерно за рестриктивна политика, със също толкова важната потребност от съобразяването с предпочитанията на суверена (избирателите) на страните членки, подкрепили определена партия или коалиция от партии за по-гъвкава, дори стимулираща политика. В подобни случаи всяка от страните ще се опитва да доказва правотата на своята теза. Тепърва предстои да се търсят решения на тези сложни конфликти, които могат да имат сериозни негативни отражения върху икономическото развитие на национално, регионално и глобално равнище през следващите години и десетилетия.

15. По света се добиват и преработват огромни количества руди, енергоносители и вода. Освен че това става все по-скъпо, запасите от неорганични суровини и енергоносители не са безгранични. Не трябва да се подценяват с лека ръка предупрежденията на Римския клуб от преди 40 години в „Ограничителите на растежа” и най-новото им предупреждение от 9 май 2012 г. – „2052 – Глобална прогноза за следващите 40 години”, в това число и осемте им основни заключения. Там, между другото можем да прочетем, че „Човечеството разполага с 40 годишен прозорец за избегване на най-сериозните негативни последствия от показното си свръхпотребление в продължение на много десетилетия”. Специалисти дори прогнозират, че след няколко десетилетия водата на сушата може да стане по-дефицитна от енергията.

Науката сигурно ще допринесе за разкриване на нови източници на материали и енергия, но това не отменя напълно проблема за растящата им дефицитност и необходимостта от по-рационалното им използване. Налага се внедряване на модерни нови технологиии създаване на нови производствени структури, които изискват по-малко материали, енергия и вода за единица продукция. Нужна е ускорена миниатюризация на произвежданите продукти. Растежът на обема на продукцията трябва да изпреварва все повече растежа на необходимите допълнителни материали, енергия и вода за нейното производство. Налага се чувствително намаление на капиталоемкостта, материалоемкостта, енергоемкостта и водоемкостта на продукцията на глобално, регионално и национално равнище. Това не е въпрос на избор, а императивна потребност през следващите десетилетия.

16. С появата на биогоривата настъпва обединяване на пазарите за храни и горива. Нарастващото търсене на горива от биологичен произход обаче ограничава площите за производство на храни. Това, комбинирано с природно-климатичните проблеми, растящите поражения върху околната среда и влошено допълнително с климатичните изменения в световен мащаб (очакваното глобално засушаване), води до поскъпване както на горивата, така и на храните. А поскъпването на храните се превръща в смъртна опасност за бедните страни и увеличава броя на гладуващите по света с всичките драматични последствия.

Наложително е определянето на граници за използване на биологични суровини за производство на енергия, ако с тях могат да се произвеждат и храни. Трябва да се дава предимство за използването на и без това ограничените площи за призводство на храни, тъй като животът и здравето на хората са над всичко. Още повече, че има и други възпроизводими източници на енергия – слънчева, вятърна и т.н.

17. През последните десетилетия все повече се говори за ревизия на досегашните разбирания за традиционния икономически растеж и за ориентация към устойчив растеж с неговите икономически, социални, екологични и климатични съставки. При избора на нови инвестиционни проекти не е достатъчно те да са икономически ефективни. Задължително условие е да са още социално, екологично и климатично приемливи. Дори икономически ефективни производства с традиционни технологии не трябва да се развиват ако увреждат околната среда.

Растат и тревогите от промените в световния климат в резултат на продължаващото безотговорно поведение на човечеството. В споменатата по-горе нова публикация на Римския клуб се подчертава, че „Приспособяването към планетарните ограничения е твърде бавно, за да спре изтощаването на планетата. Съвременните изисквания на човечеството към биосферата превишават глобалния биологичен капацитет с около 40%”. Тези промени могат да нанесат още по-големи поражения върху условията за живот и върху нормалната стопанска дейност през следващите години и десетилетия. Човечеството няма алтернатива, освен да се ориентира към интелигентен устойчив растеж с ограничаване значението на традиционния растеж с доминиращи количествени икономически характеристики и повишаване ролята на нетрадиционния растеж с преобладаващи социални, екологични и климатични характеристики.

18. Демографският фактор има огромно значение за нормалното устойчиво развитие. Този фактор има разнолики измерения в различните части на света. Едни са те в Африка и в повечето развиващи се страни с висока раждаемост при много тежка бедност. Други са в развитите страни с нормална раждаемост и високи доходи. Трети са в България и някои нови пазарни икономики с намаляваща раждаемост, висока смъртност, незадоволително здравно състояние и бедност. Общата характеристика на световната демография е противоречива, без да е драматична за бъдещето на икономическия растеж.

Много е писано за демографската криза у нас. На това обърнахме внимание и в нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година” публикувана през 2003 г. (сс. 240-248). Тогава прогнозирахме, че „към 2025 г. нашето население се очаква да спадне до 6,2 млн., а към 2050 г. – около 3,7 млн. души, т.е. до нивото на 1900 година” (с. 247) и призовахме за спешни мерки по смекчаване на кризата. Показахме, че България навлиза в демографска катастрофа поради ниската раждаемост, високата смъртност и масовата емиграция. Средите, които формират нашата държавна политика останаха слепи и глухи. Такива са те и сега.

Все в този контекст застрашително намалява и работната сила, влошава се възрастовата й структура, спада предприемчивостта, незадоволително е нейното здраве и квалификация, продължава масовата емиграция на хора в трудоспособна възраст, в резултат на което изтича интелектуалният и генетичният потенциал на нацията ни. Ако и сега не се вземат спешни мерки, за които се призовава от години, отражението върху нашето развитие през следващите десетилетия може да бъде драматично, а последствията за България – катастрофални. С тежкото си демографско състояние България е на последно място в Европа и на едно от последните в света.

19. След Втората световна война най-мощният кипеж на икономическо и социално развитие беше в зоната на Атлантическия океан (Америка и Европа) и частично в далечния изток (Япония). В началото на 21ви век центърът на икономически кипеж се премества в големия регион на Азия и Тихия океан. След Втората световна война се формира двуполюсният свят и съответстващи му регионални интеграционни общности. С разпадането на Съветския съюз светът стана еднополюсен с Америка начело, а СИВ изчезна от икономическата карта на света в 1991 г.

Сега се заражда и бързо се формира многополюсен свят с политически и икономически измерения, в който много важна роля в следващите десетилетия, наред със САЩ, ЕС и Япония, ще играят Китай, Индия, Бразилия, Русия и още няколко бързо развиващи се страни с мощни икономики. Център на икономически кипеж през следващите десетилетия ще бъде районът на Азия и Тихия океан, а не Европа. Навярно ще продължи формирането на нови, укрепването и разпадането на съществуващи регионални общности. Ако Европа не намери подходящи радикални решения на назрелите си и презрели проблеми, ако не се научи да провежда по-гъвкава и по-малко доктринерна икономическа политика, тя може да се превърне във второстепенен регион на световното икономическо и социално развитие.

Макар и в съвсем скромните си мащаби (0,1% от световния БВП), България също трябва да преосмисля бъдещата си външноикономическа ориентация, като се преориентира постепенно и в източна посока, без да прекъсва икономическите си връзки с другите европейски страни.

20. Назрява времето да се замислим и за границите на икономическия растеж, особено в най-богатите държави. Не е ли дошло време за постепенно ограничаване на количествения растеж на производството и потреблението, фокусиране върху тяхното качество, по-рационално потребление и ограничаване на загубите от бракувана готова продукция, особено на храни. Според публикация на UNEP (Програма на Обединените нации за околната среда) със седалище в Найроби – Кения, около една трета от произвежданите годишно в света храни за потребление от хората – 1,3 млрд. тона се губят или изхвърлят. Само в най-богатите страни се изхвърлят 222 млн. тона храни годишно. В САЩ се изхвърлят около 40% от произведените за потребление храни.

Към средата на настоящото столетие вероятно ще се налага все по-императивно ограничаване на глобалния растеж, особено в САЩ, Япония и Западна Европа. Евентуална ревизия на концепцията за безкрайния растеж обаче не трябва да важи за средно- и слабо развитите страни.

През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията. Ако си поставим цели, които укрепват човешкото и екологичното благополучие трябва да се научим да пестим, вместо да продължаваме да преследваме невъзможното – безкрайно увеличение на БВП.

И така, през следващите десетилетия човечеството може би ще трябва да вземе съдбоносни решения по бъдещия растеж на производството и потреблението и на техните структури. Може ли и следва ли растежът да е безграничен и до кога? Може ли човечеството и планетата да понесат такова безгранично физическо, екологично и климатично натоварване? Може ли нормалният стремеж на хората към все по-добър живот да се съчетае с някаква форма на ограничение на производството и потреблението без катастрофални последствия и как?

21. Има различни мнения по последствията от настоящата световна криза върху познатите ни съвременни обществени системи. Едни смятат, че капитализмът почти е рухнал в резултат на кризата и вече не се поддава на лечение. Други вярват, че кризата е била само леко сътресение за него, което не налага сериозни промени в теориите за икономическо развитие и в методите и институциите за управление на икономиката. Трети са убедени, че кризата е показала фундаментални дефекти на сегашната капиталистическа система и е довела до нейното сериозно огъване. Ако се вземат ефикасни превантивни мерки, според тях, капитализмът може да бъде модернизиран и спасен. Ако не се се направи това, чакат го още по-силни сътресения с непредвидими последици.

Реалният социализъм се срина главно под тежестта на собствените си дефекти още преди кризата. Ако не беше станало тогава, при липсата на радикални реформи през следващото десетилетие, сривът навярно щеше да се случи по времето или непосредствено след кризата. Следователно, капитализмът като система се огъна, а социализмът се срина, макар че в бившия Съветски съюз и в страните от Източна Европа в продължение на десетилетия се предсказваше обратното. Освен всичко друго, това показва, че подобно на физическите конструкции, монолитните догматични и авторитарни обществени конструкции, каквато беше реалният социализъм от съветски тип, са по-неустойчиви на вътрешни и външни шокове, а по-гъвкавите, по-склонните и способни на самовглеждане, самокритика и самомодернизация конструкции, каквато е капитализмът, са по-устойчиви.

Управляващите среди в капиталистическите страни толерираха критиката и самокритиката по фундаментални проблеми на системата, а ръководствата на социалистическите страни наказваха критиката, бяха неспособни за самокритика и преследваха дисидентите. Такава ще бъде съдбата и на бъдещите обществени системи и техните социални архитекти трябва да го помнят. Ако в рамките на една система се блокират най-важните реформи по нейната модернизация в съответствие с новите изисквания на времето, количествените натрупвания на икономическо, социално, политическо и етническо напрежение ще прерастват в качествени промени, водещи до срив на самата система. Този процес е неумолим и политиците би трябвало да са го разбрали отдавна. По-гъвкавите и по-демократични политически системи ще бъдат по-устойчиви и трайни, ще стимулират икономическото и социалното развитие, ще се развиват по-успешно и ще обслужват по-добре своите граждани.

22. Капитализмът като обществена система може да има бъдеще само ако се модернизира радикално и най-вече – ако се хуманизира. Ако намери рационално съчетание между печалбата или модифицирана нейна форма, като мотив за предприемчивост и грижата за жизнените потребности на човека с неговите интереси и стремежи към по-високо качество на живота в най-широкия смисъл на това понятие. С други думи, ако постигне съчетание между печалба и хуманност, между доходно разслоение и справедливост. Тепърва предстои да разберем възможно ли е това. Може би ще се намерят мъдри хора със мощна обществена опора, които ще дадат такава насока в развитието на обществата, наричани сега най-общо капиталистически.

Процесът сигурно няма да е гладък и ще трябва да преодолява съпротивата на заинтересовани мощни консервативни среди. Не е изключено това да се окаже и невъзможно. В този случай бъдещето на системата е под въпрос. Защото капитализмът в сегашния си вид се е изчерпал и няма бъдеще! Със собственото си поведение, без да го съзнават, капиталистите трупат нови и нови противоречия, в чиято икономическа основа е растящата бедност и социална поляризация, избуяващата абсурдна несправедливост, които един ден неизбежно ще експлодират и ще разрушат самата система. Така, реалният капитализъм може да повтори фундаменталната грешка на реалния социализъм – да се срине под тежестта на собствените си дефекти.

Очаквам и възраждане на социалистическите идеи и практики от руините на гигантския провал в края на 20ти век. Част от социалистическите идеи продължават да са валидни и сега, но идейната база на социализма се нуждае от мащабно осъвременяване. Практиките обаче трябва да са много по-различни от познатите ни от времето на реалния социализъм, като съчетават в себе си политическата демокрация, социалната справедливост и икономическата рационалност. Никоя бъдеща система няма да е устойчива и трайна ако не притежава тези три фундаментални характеристики. Те трябва да бъдат синтез на най-доброто, създадено до сега от човешката цивилизация. Това няма да е просто и лесно. Защото и тук ще трябва да се проправят нови социални пъртини, ще има отчаяна съпротива на мощни догматични консервативни сили, които ще са против всякакви съществени промени в теорията и практиката на социализма по идеологически и други причини.

Очаквам през следващите няколко десетилетия на първо време в света да се състезават многообразие от теории и социални практики, които взаимно ще се конкурират, допълват и обогатяват, а на моменти може и да се конфронтират. Много ми се иска това гигантско състезание да изключва най-острите конфронтации, защото от това ще загубят всички! Времето ще покаже дали в по-далечното бъдеще от тях може да се роди нещо общо – демократично, справедливо и икономически рационално общество, основано на свръхвисоки технологии, за които ние – сегашните обитатели на планетата дори не се досещаме.

15 декември 2013 – 6 януари 2014 г.

Международен форум

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

16 ян. , 2014  

285 000 европейски граждани настояват Европейската комисия обстойно да разгледа предложението за Базов доход

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)1 за Безусловен базов доход (ББД)2 официално приключи на 14 януари 2014г., вторник, в 23:59ч., след като събра 285 042 заявления за подкрепа от граждани на ЕС от 28 държави-членки. Все пак, не успя да събере един милион подписа, изисквани от ЕК, за да разгледа Безусловния базов доход като нова форма на еманципаторно социално осигуряване.
“Ние бихме искали да благодарим на всеки един поддръжник, подписал и разпространил инициативата“, каза Клаус Самбор (Австрия), главен организатор на Европейския комитет, координирал тази инициатива в 28-те европейски страни.
Вълна от подкрепа в последната минута
Огромна вълна от подкрепа се надигна през последните няколко седмици. Само в България бяха събрани над 30 000 подписа в рамките на 5 дни, благодарение на впечатляващата подкрепа на водещия синдикат в България – КНСБ. Инициативата в България получи силна подкрепа и от Съюза на икономистите в лицето на проф. Кръстьо Петков и Европейска Анти-бедност мрежа. В резултат на това, Бълария постигна над 230% от своята квота. Случаят с България рефлектира в цялостно увеличаване на интереса към Безусловния базов доход, довел до отразяване във водещи медии в Европа., каза Мартин Йордо (PR, Швеция). Le Monde, BBC, El Mundo, Huffington Post, Al-Jazeera, RT’s Keiser Report, португалската телевизия, българската телевизия, радио и преса излъчиха репортажи и публикуваха статии за Безусловния базов доход и Европейската гражданската инициатива.
Въпреки че формалната цел не бе постигната, поддръжниците на по-справедлива и семпла система на социално осигуряване са щастливи. „Тази ЕГИ е само началото на паневропейско движение за Безусловен базов доход в целия Европейски съюз“, съобщи Самбор. Нови групи в подкрепа на кампанията бяха формирани в редица страни, а съществуващите ББД мрежи засилиха своята дейност чрез нея.
„Вдъхновяващото движение, генерирано през тази една година, ще продължи и през 2014г. за разпространение на идеята за Безусловен базов доход“, потвърди Станислас Журдан, организатор на ЕГИ кампанията във Франция. Нова паневропейска мрежа се формира, която цели именно промотиране на практичността и ползите от въвеждането на Безусловен базов доход в цяла Европа.
Процедурата на ЕГИ е „твърде тромава“
Организаторите не възнамеряват да стартират нова ЕГИ през 2014г. „Текущите правила са твърде тромави за граждански сдружения като нашите“, обясни Станислас Журдан. Организаторите споделиха, че са изгубили два месеца от кампанията заради трудностите при внедряването на онлайн системата за събиране на подписи, като резултат от усложнения регламент на ЕГИ. Молбата за удължаване на срока на инициативата бе отвхърлена от ЕК, въпреки че други инициативи получиха удължаване на същото основание.
„Може да обмислим дали да използваме ЕГИ отново, ако в бъдеще бъдат опростени правилата и позволяват по-добра подготовка за стартирането й“, каза Журдан. Той се позовава на факта, че ЕС планира да реформира процедурата на ЕГИ до 2015г.
Планове за бъдещето
За да покажат популярността на идеята за Базов доход и да провокират отстраняване недостатъците на системата за събиране на подписи на ЕГИ, организаторите стартираха онлайн петиция съвместно с Avaaz.org, водещия в цял свят сайт за политически петиции. Петицията можете да намерите на следния линк: http://www.avaaz.org/our_chance_to_end_poverty_PR.
„Ние искаме да играем по правилата на ЕГИ, която се предполага, че позволява на организаторите пълни 12 месеца за събиране на подписи“, обясни Коен ван Хаален (координатор на онлайн петицията, Холандия). „Комбинираните резултати от двете петиции ще бъдат представени в няколко институции на ЕС и на политици, за да подкрепят нашето искане за нарастващата обществена подкрепа за ББД“. Организаторите също изучават възможността да използват събираните по време на ЕГИ подписи за стандартна петиция до Европейския парламент.
Организаторите на тази ЕГИ ще стартират нова европейска кампания преди изборите за Европейски парламент през май тази година. Национални кампании за Безусловен базов доход ще започнат успредно в няколко държави-членки.
Следващите стъпки ще бъдат оповестени на сайта на Инициативата: www.basicincome2013.eu и на съответната фейсбук страница: https://www.facebook.com/EGIBBD.
Прес материалите и снимките на тези страници са достъпни за свободно ползване.
За контакти: Цветелина Каляшева ФОНДАЦИЯ „СИНЯТА ПТИЦА“ Член на Гражданския комитет на Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход М: +359 889 242 996 Е: tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org
Обяснителни бележки:
1) Европейската гражданска инициатива е заложена в Лисабонския договор като инструмент, даващ възможност гласът на гражданите да бъдат чут в Европейската комисия. Всяка инициатива трябва да събере един милион валидни имена, адреси, ЕГН-та, в най-малко седем държави-членки, постигнали минимална квота от подписи. След подаване на заявление за ЕГИ до ЕК, началната дата на ЕГИ е датата, на която ЕК одобри съответната ЕГИ, независимо дали изискваната онлайн система за събиране подписи е одобрена за ползване от ЕК и местните власти. Дори хартиените бланки за събиране на подписи не са на разположение, докато онлайн системата не стартира. В случая с Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход този процес отне над два месеца след официалната начална дата.
2) Безусловният базов доход е редовно, универсално плащане на всеки човек – като индивидуално право, без условия за пригодност или задължение за извършване на работа или други услуги в замяна, достатъчно високо, за да осигури достойно съществуване и участие в обществото. Поддръжниците често подчертават семплостта, липсата на социално заклеймяване и по-голямото равенство по отношение на доходите в полза на ББД. Няколко пилотни проекта на тази социална политика, проведени по света, потвърждават, че ББД води до по-висока икономическа активност, по-качествено хранене и по-добро здраве, увеличаване на образоваността и участие в общностни дейности на гражданите.
3) Официалната проверка на подписите, събрани онлайн и на хартия, няма да приключи преди средата на февруари.

15 януари 2014г.

Експертни мнения

СИГНАЛНА ЗАПИСКА

14 ян. , 2014  

До

Председателя на НС на Р България, г-н Михаил Миков

Министър- председателя на Р България, г-н Пламен Орешарски

Зам. – министър председателя на Р България, г-жа Даниела Бобева

 

СИГНАЛНА ЗАПИСКА

Изготвена от експертен екип на Съюза на икономистите в България (СИБ)

Относно: Инвестиционния риск и междуинституционалния конфликт при реализиране на индустриалния проект:

Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ на землището на с. Сланотрън, община Видин

Инвеститор: Търговска и технологична компания (ТТК)- АД

 

Настоящата „Сигнална записка” се базира на проведена експертиза на създадената конфликтна ситуация на територията на община Видин, довела до временното спиране на проекта „Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ . Експертизата включва следните въпроси:

  1. Анализ и оценка на инвестиционния риск; 2. Екологично становище (дадено в приложение към Сигналната записка) ;

1.1. Стартът

Проектът стартира през 2010 г., след предварителни икономико-финансови, екологични и теренни проучвания. Инвеститорът ТТК-АД получава всички изискуеми по закона разрешения за изграждане на обекта (Приложения II-1).

ТТК-АД не е правила предварителен анализ на инвестиционния риск. От началото на индустриалното строителство до ноември 2013 не са се появявали никакви пречки за успешното завършване на проекта.

1.2. Напрежението

През ноември 2013 г. в община Видин възниква напрежение сред част от жителите на с. Сланотрън и на самия град Видин. Публично се изразяват опасения от потенциално замърсяване на околната среда и влошаване качеството на живота в района (Приложение II-2). Сформиран е Инициативен комитет, който се обявява срещу индустриалния проект.

Инициативният комитет сезира Областния Управител на Видин, който от своя страна по административен път протестира решението на Общинския съвет-Видин относно процедура по ЗУТ за изграждане на трасе за електроснабдяване и канал за водоснабдяване на цеха за изграждане на„Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ (Приложение II-3).

Административен съд-Видин в два различни състава оставя без разглеждане Заповедите на Областния Управител на област Видин за спиране на Решения на Общинския съвет на Община Видин по въпросните казуси. Впоследствие, областният управител обжалва решенията на Административния съд-Видин пред ВАС (Приложения II-3,4).

1.3. Конфликтът

Инвестиционната ситуация към настоящия момент се характеризира със следното:

  • налице е открит конфликт между Областната управа и община Видин, чието решаване се търси единствено по съдебен път;
  • диалогът между двете институции на местната власт на практика е блокиран;
  • гражданите, мобилизирани за протест от Инициативен комитет, периодично организират публични акции пред община Видин с искания за оставка на председателя на Общинския съвет, както и за спиране на строителството на индустриалния обект и преместването му другаде;
  • въпреки успешните технологични проби, инвеститорът е преустановил работата по завършването на цеха за изграждане на „Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“

1.4. Идентификация на рисковете

Експертният екип, след обстойно документално проучване , посещение на място и обсъждане на конфликтната ситуация със заинтересованите страни, стига до следния извод:

В резултат на изкуствено предизвикано напрежеие по повод на завършването и пускането в експлоатация на обект:„Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ в района на община Видин се създава неблагоприятна/рискова инвестиционна среда.

Симптомите на рисковата среда са следните:

  • Взаимно блокиране на работата на две водещи институции на местната власт: Общинския съвет Видин и Областната управа, по техните ключови компетенции за насърчаване на перспективни инвестиции със стратегическо значение за региона;
  • Дискредитиране на един високотехнологичен проект, одобрен от компетентните държавни институции, изграден изцяло по иновативен български патент съобразен с най-добри налични практики утвърдени на Европейско ниво;
  • Създаване на прецедент , който е сигнал за системни рискове за реализиране на бъдещи инвестиционни проекти в региона;

1.5. Отрицателни финансово-икономически и социални ефекти

Като се има предвид, че проектът за изграждане на обект: „Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ се изгражда в един изоставащ икономико-географски регион, какъвто е видинският (заемащ последно място в националните и европейските класации по ключови социално-икономически индикатори), блокирането на процедурата по завършване на строителството ще предизвика нови отрицателни последици, които се изразяват в следното:

  • Финансови загуби: строителството може да бъде оскъпено поради забавянето, причинено от един ненужен съдебен спор между две институции на местната власт; хвърля се сянка и върху целесъобразността от предоставяне на инвестиционен ресурс от ангажираната банка и по линия на европейските програми;

Следва да се има предвид също, че при евентуално, потвърждаване на решенията на Административен съд-Видин от ВАС, съществува опция за насрещен иск от страна на инвеститора за нанесени вреди и пропуснати ползи, вследствие забавянето на проекта от акта на Областния управител (материалният интерес е значителен и това би довело до съществени финансови вреди на държавата);

  • Икономически загуби: блокира се усвояването на перспективна инвестиция от над 1 милион евро; демотивира се местният и чуждестранният бизнес, проявяващ интерес към развитие на високотехнологична индустрия в изоставащи ареали;
  • Социални загуби: поставя се под въпрос разкриването на около 40 устойчиви работни места в регион с най-висока безработица в страната, където впоследствие този негативен ефект ще засегне по веригата и предвиденото разкриване на работни места по линия на снабдяването със суровина от прилежащите региони и реализацията на произведените продукти при преработката на отпадъчните гуми;
  • Конкурентни загуби: регион Видин изпада в неблагоприятна ситуация в конкурентната надпревара за привличане на инвестиции-спрямо съседни ареали в България, Румъния и Сърбия;

2. Екологичните аспекти

(Екологично становище, подготвено от независим експерт, е дадено в Приложение I към настоящата Сигнална записка)

***

3. Препоръки:

Експертният екип към СИБ препоръчва на централните държавни органи да се активизират за срочното разрешаване на институционалния конфликт и предотвратяване на пълното блокиране/спиране на инвестиционния проект за изграждане на обект „Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ на територията на община Видин.

По-конкретно:

  • МС , респ. МИЕТ, да се намесят по административен път за изглаждане на противоречията между Областната управа и община Видин, както и за предотвратяване на подобни рецидиви в бъдеще;
  • МОСВ да излезе със експресно становище по спазването на екологичните параметри от инвеститора през последната фаза от строителството и пускане в експлоатация на въпросния инвестиционен проект;

Предлагаме също да се направи нова среща с жителите на с. Сланотрън и активисти от протестната група, на която:

  • Да се дадат допълнителни разяснения от независими еколози относно реалните последици за околната среда;
  • Да се обясни абсурдността на искането за преместване на индустриалния обект , намиращ се във финална фаза на изграждане и пускане в експлоатация;
  • Да се създаде благоприятна обществена среда за привличане на нови високотехнологични инвестиции и стабилизиране на заетостта в региона.

ПРОФ. КР. ПЕТКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СИБ

9 януари, 2014 г.

Гр. София

 

 

Приложение I

 

Е К О Л О Г И Ч Н О   С Т А Н О В И Щ Е

 

Относно:

 

„Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“

 

1. „Търговска и Технологична компания” АД със седалище: гр. София 1000, район „Средец”, ул. „Рачо Димчев” № 6; ЕИК: 175357379 е предприела действия по осъществяване на инвестиционното предложение, което предвижда ново строителство на „Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ в имот с № 000098, местността „Излаз”, землище на с. Сланотрън, общ. Видин. Имотът е с площ 22,679 дка , на мястото на „животновъдна ферма”. Фермата е разрушена и не функционира.

 

Технологията, която е избрана за рециклиране на ИУГ , е чрез прилагане на пиролизен метод. Процесът пиролиза като метод за преработка на автомобилните гуми води до получаването на нови продукти (разлагане на гумите под действието на висока температура).

 

При този метод се получават следните продукти:

1.технически въглерод (25 – 31,5%);

2.пиролизни газове (13,3 – 20%);

3. минерално масло (45-55%);

4. стоманена тел (0 – 10%);

5.строителен гипс;

Инсталацията ще е с капацитет за преработване 20 000 т/год. или 2,5 т/час стари автомобилни гуми.

2. На изхода след преработка на ИУГ при предложената пиролизна технология ще се получават следните продукти:

а/ технически въглерод (сажди)– 0,625 т/час;

Използва се като твърдо гориво; може да се използва за модифициране на течни горива, в качеството на сорбент, заместител на активен въглен; като запълващ материал за производството на нови каучукови изделия с ниски мита; като оцветител за бои и лакове, цимент и други продукти; като запълващ материал за гумено-битуминозни смоли; като вещество за изхвърляне на материали, съдържащи живак( крушки и др.).

б/пречистени пиролизни газове – 10 000 Нм3/ч;

Използва се изцяло за работата на инсталацията.

в/ минерално масло – 1 т/час;

Използва се като течно гориво за котли, заместител на гориво за пещи. Фракционирането може да се използва и за други петролни продукти (бензин, дизелово гориво, масло, гума и др.).

г/ метален скраб(стоманена тел) – 0,125 т/час;

Съдържа висококачествена стомана. Той се използва за по-нататъшно производство на метали.

д/ строителен гипс – 0,194 т/час;?

3. При газоочистката не се очакват отпадни води. Водата е оборотна. Евентуален прах или пепел ще се отделят на филтри, които ще се събират в контейнер. Всички апарати ще бъдат в затворено помещение, поради което не се очаква замърсяване на дъждовните води.

4. От екологична гледна точка за инвестиционното намерение   по преценка на РИОСВ-Монтана е представен Доклад за ОВОС, разработен от екип висококвалифицирани специалисти, в който е разгледано съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и е направена оценка на степента на въздействие при изграждането и експлоатацията на обекта.

Заключенията на експертите по ОВОС са, че при спазване на препоръките, направени в доклада за ОВОС и съобразявайки се с изискванията на действащата нормативна уредба, както и изискванията на производителите на съоръженията, очакваното въздействие върху хората и околната среда ще бъде локално и ограничено.

5.Според компетентния орган характерът на инвестиционното предложение не предполага отрицателно въздействие (пряко или косвено) върху най-близко разположената защитена зона и не се очаква унищожаване, намаляване на числеността или фрагментиране на популации на видовете и местообитанията им, предмет на опазване в защитената зона.

Няма вероятност реализацията на инвестиционното предложение да доведе до влошаване на благоприятния природозащитен статус на местообитанията и видовете, както и кумулативни въздействия върху защитената зона. При реализация на инвестиционното предложение не се очаква генериране на емисии и отпадъци във вид и количества, които да окажат отрицателно въздействие върху нея.

6. По време на изготвяне на доклада по ОВОС са проведени консултации със заинтересувани лица. Осигурен е обществен достъп до доклада за ОВОС и е проведена среща за обществено обсъждане, на която не са изказани препоръки и мнения от заинтересованата общественост. Представен е протокол от общественото обсъждане. Не са получени възражения от заинтересувани лица по законосъобразност срещу осъществяване на инвестиционното предложение.

7. В хода на проектирането предстои да се издадат от Басейнова дирекция “Дунавски район”, гр. Плевен (БДДР- гр. Плевен):

  • разрешително за водовземане от съществуващ тръбен кладенец в съответствие с изискванията на Закона за водите;
  • Да се уточни мястото на заустване на пречистените отпадъчни води и да се издаде разрешително за заустване(в случай на заустване в р. Дунав от МОСВ)

8. Дружеството е изпълнило изискванията на чл. 7 от Закона за управление на отпадъците и Наредба № 3/2004 г. за класификация на отпадъците, които ще се генерират от дейността на обекта.В хода на проектирането са определени местата за събиране и временно съхраняване на отпадъците, които ще се генерират от дейността . Предстои съгласуване на маршрута за транспортиране на отпадъците с Кмета на общината.

9. Разработен е ландшафтен проект за озеленяване на района около обекта с подходящи неинвазивни видове растителност.

10. Разработени са   правила и план за действие на експлоатационния персонал, които регламентират експлоатацията на обекта и са формулирани в Инструкцията за експлоатация. 
11. Предстои издаване на разрешително в съответствие с действащия Закон за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове изискващи се за дейността преди въвеждане в експлоатация на обекта

***

12. По време на експлоатацията на обекта ще се провежда постоянен мониторинг във връзка с изискванията на :

12.1. Наредба № 1/25.06.2005г. за НДЕ на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии;

12.2. Наредба № 6/28.07.2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;

12.3.Наредба № 9/03.05.1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух.
13. Ще се извършва периодична оценка за наличие на неорганизирани източници на замърсяване на атмосферния въздух от площадката на обекта и да се предприемат мерки за недопускането на такива – редовно почистване и оросяване на площадката и др.
14. Стриктно ще се спазват условията в разрешителните за водоползване и заустване.
15. За изграждане на инсталацията дружеството има всички необходими документи, изисквани съгласно действащото законодателство към момента на издаване строителното разрешение.

Предстои актуализация и превеждане в съответствие с действащата законодателна рамка преди пускане в експлоатация на обекта .

***

 Експертни препоръки:

1. Да се преведат в съответствие с изискванията на екологично законодателство всички издадени документи и разрешителни във връзка с изграждане и експлоатация на инсталацията с действащата законодателна рамка към момента на пускане в експлоатация и да се актуализират при всяка промяна на нормативната уредба.

2. Да се монтират датчици за измервателните устройствана изходящата тръба след водния скрубер. (за измерване на нивата на NO2; CO, общ прах, органични съединения, HCl, HF и SO2) На същата тръба да се разположат пробки за пробонабиране и за монтиране на датчиците за периодично измерване;

3. В процеса на експлоатация на инсталацията няма предпоставки за залпови замърсявания на атмосферата , но горещите газове преминаващи от камерата, чрез вентилатор във водния котел и загряващи водата биха могли с помощта на помпа да се отвежда чрез допълнителна тръба за:

  • отопление на оранжерия в съседен имот;
  • отопление за най-близкото населено място;

4. Да се провежда периодичен собствен мониторинг, утвърден от компетентния орган РИОСВ-Монтана за компонентите на околната среда с цел гарантиране здравето на населението и предотвратяване отрицателно въздействие върху околната среда.

 ***

 

                                                                                                          Експертнозаключение:

 

Съгласно европейската политика по управление на отпадъците е необходимо да се направят решителни крачки за модернизирането на системите за управление на отпадъци. Необходимо е изграждането на ресурсно-ефективна и нисковъглеродна икономика и в тази връзка – национално законодателство, което да създава предпоставки за  инвестиции в иновативни технологии. Методът, избран от „Търговска и Технологична компания” АД за изграждане на проект: „Инсталация за безотпадъчна преработка на отпадъчни автомобилни гуми“ е в съответствие с Европейската и национална законодателна екологична рамка и е сравним с най-добри налични практики и ресурсна ефективност във връзка с управление на специфични пототоци отпадъци на ИУГ.

При спазване на нормативните и технологичните изисквания не се очаква реализирането му да причини замърсяване и/или дискомфорт на околната среда.

От здравно-хигиенна гледна точка няма основание да се очаква възникване на риск за човешкото здраве в резултат от реализацията му.

Основната стратегия на дружеството е екологосъобразно устойчиво управление по оползотворяване на отпадъците от ИУГ за ресурсно – ефективна икономика и постигане на „Чиста околна среда“

Въвеждането на екоиновации от„Търговска и Технологична компания” АД при изграждането на инсталацията за екологосъобразно устойчиво управление по оползотворяване на отпадъците от ИУГ   играе водеща роля за постигането на целите по наредбата чрез устойчиво развитие и намаляване на въздействието на нашите производствени методи върху околната среда, увеличаване на устойчивостта на природата спрямо екологичния натиск или постигане на по-ефективно и отговорно използване на отпадъците от ИУГ като ресурси.

Януари, 2014 г.

 Магистър-еколог : Е.Георгиева-Арнаудова

 

Експертни мнения

Гарантиран доход за всеки не е утопия

11 ян. , 2014  

Така хората ще се мотивират и ще станат по-активни

 

До 14 януари инициативата за въвеждане на безусловен базов доход за всеки пълнолетен гражданин на EС трябва да събере поне 1 милион подписа, за да влезе за обсъждане в Европарламента. Концепцията държавата да осигури един социален минимум за всеки, независимо дали работи или не, набира скорост през последните 10 години. Възможно ли е това, как ще се финансира и какви ефекти ще има за обществото, попитахме един от поддръжниците на идеята проф. Кръстьо Петков.

09.01.2014 от Мила Кисьова

– Господин Петков, защо сте привърженик на безусловния базов доход за всеки?

– Допреди няколко години коментарите за тази икономическа и социална концепция бяха: това е утопия, няма пари, подходяща е само за бедни страни. Това не е вярно. Икономическата криза ни убеди, че трябва да се гради нова икономика, нов механизъм на преразпределение и инициативата за това идва от богатите и развити в икономическо отношение държави – Швейцария, Германия, Белгия, Холандия, Франция. Най-назад сме ние – страните от Източна и Югоизточна Европа, защото продължаваме да робуваме на неолибералния модел за правене на реформи и борба срещу икономическата криза. Някой ни втълпи, че и за 50 години напред ще останем бедняците на Европа. Да, но сега се вижда, че подобно мислене носи само негативи. Дори и тези дни чувам неслучайни политици да казват, че трябва да поддържаме ниско равнище на доходи, за да сме привлекателни за чуждестранните инвеститори. На тези хора трябва да се каже: ало, господа, тъкмо от най-бедните и нестабилни региони бягат инвестициите.

– Защо безусловният базов доход не е утопия?

– Защото това е ефикасен метод за отслабване на натиска на недоволството, а често пъти за преодоляване на проблема с безработицата. В момента хората търсят каквато и да е работа, стига да им носи някакви доходи. И това стана стил на поведение от две десетилетия. Този безусловен базов доход, който ще бъде диференциран за всяка отделна страна, няма да отива да осигури луксозен и мързелив живот на нечия чужда издръжка. Доказано е при пилотни проекти, че тези пари отиват основно в потреблението. А това е инжекция в икономиката като цяло. Основният механизъм, чрез който трябва да се осигури ресурса, са данъчните модели. И все повече се чуват искания за тяхната промяна. За това настояват не само хората, които излизат на улицата да протестират. Настояват и неслучайни икономисти, нобелови лауреати. Съвсем наскоро въпросът беше поставен от двама безспорни авторитети в света – папа Франциск и Барак Обама с ключовата си реч за преодоляване на неравенството. Става дума за преобръщане на представите що е това икономика, как се извършва преразпределението, как се формират данъците. И оттам вече се отива към политиката и идеологията, а не обратното. Модерният свят вече не е свят на утопиите. Той е свят на чисто прагматичните решения. Ето така разбирам аз идеята за безусловен базов доход, а не като водене на празен идеологичен спор, в който са въвлечени само крайно леви политици и идейни водачи. Така че в Европа няма да има идеологическа дискусия, а сериозен, професионален, икономически дебат, ако успеем да наберем над 1 милион подписа за петицията.

– Откъде ще дойдат парите за осигуряване на базов доход на всеки?

– Във всеки случай не става дума да се вземе от богатите и да се даде на бедните. Който твърди това, е демагог и профанизира спора. На първо място, средства трябва да се вземат от промяна в системата на ДДС и акцизи – по-точно повишаване на ДДС и акцизи за луксозните стоки. На второ място – да се простим с плоския данък, който води единствено до преразпределение в полза на богатите. В България трябва да се въведе отново умерена, прогресивна скала за облагане на личните доходи и на корпоративните печалби. Наблягам на умерена, защото, първо, не може да стане изведнъж, нито пък рязко с равнища, които сега някои иронично посочват – 60, 70 и повече процента. На трето място са новите данъци върху финансовите трансфери. Вече 11 страни в Европа са ги приети. И разбира се, може да се мисли за еднократно облагане с данък богатство. С течение на времето обаче, стъпвайки на задължителен минимален доход за работещите и на безусловен базов доход за всеки гражданин, навършил 18 години независимо дали работи или не, ще се стигне до сериозно подобряване на икономическата кондиция в държавата. И тогава няма да е необходимо да се правят преразпределения, нещата, така да се каже, ще се решават от самосебе си. Залага се един автоматичен мултипликатор на ефектите.

– Освен икономическия ефект поддръжниците на тази концепция посочват и друга по-стратегическа цел – хората да са свободни да избират какво да работят, вместо да мислят единствено за оцеляването си. Нали така?

– Разбира се, тази стратегическа цел на безусловния базов доход няма как да се реализира автоматично във всички страни. Но и това време ще дойде за България. Накратко казано, това обръща пирамидата на мотивацията за труд и икономическа активност. В момента на първо място, особено в общества като българското, е да имаш каква да е работа. А ако не можеш да я получиш, търсиш помощи и лягаш на ръцете на държавата. Освен това се създава и един огромен апарат, който трябва да се занимава с тези неща. При внедряването на механизма на базовия доход излиза въпросът за реализацията и приноса на отделния човек. Когато човек е осигурен според стандартите на Европа той има възможност да се насочи в други развиващи го дейности – образование, подкрепа за децата, грижи за възрастните и не на последно място засилване на иновативността, на творчеството в работата. Обезсърченият човек, който се бори за оцеляването си, няма мотиви и външни стимули, които да го накарат да гледа по този начин. Той мисли ден за ден. Но аз предпочитам най-напред да се води дебат за икономическите ефекти за обществото. И чак след това как ще се промени мнението и поведението на хората. Казвам това, защото в България и политици, и специалисти смятат, че с въвеждането на базов доход ще се обслужват мързеливите цигани. Така самата идея се довежда до абсурд и няма място за реален дебат. Трудно можеш да убедиш човек, на който в мисленето му е заложено, че щом някой е циганин, е мързелив, а щом някой е мързелив, той никога няма да промени своето поведение. Подозирам, че в България дебатът ще се изостри в тази насока.

– В други европейския държави, където нямат проблеми с ромите, също си задават въпроса няма ли да се убие мотивацията на хората да се образоват, да се квалифицират и да работят въобще?

– И да има такива хора, те ще са малцинство. Още повече, че пилотните проекти, а след това внедряването на механизма, няма да става от днес за утре. Предстои ни цяло десетилетие работа, докато се стигне ЕС да вземе такова решение. Но аз като човек, който се е занимавал с поведенческа икономика и социология твърдя, че мнозинството от хората ще се настроят позитивно, творчески и няма да се превърнат в ленивци, които да разчитат някой друг да работи и да им прехвърля част от дохода чрез данъците, а те да си гледат живота. Стесняването на ножицата на получаваните доходи при въвеждането на гарантиран долен социален праг, който дава възможност за достоен, нормален живот, а не просто за оцеляване, ще доведе до една малка революция в поведението на хората.

Консултации и експертизи

Заем след заем

9 ян. , 2014  

Върви ли Пловдив към фалит?

 

Заради трупането на дългове по времето на Чомаков общината може да вдигне данъците след две години

08 Януари 2014

 

     

 Някъде през ноември 2015 г. следващият кмет на Пловдив ще влезе в кабинета си и най-много месец по-късно ще знае, че е поел управлението на една де факто фалирала община. Ако той отново се казва Иван Тотев, не би трябвало да е изненадан, защото е наясно с финансите на града и знае, че за мрачната прогноза има три основателни причини – взетият през 2006 г. от Иван Чомаков огромен като за хазната на Пловдив заем от 50 млн., изтеглените след това нови кредити и плановете на сегашната власт да вземе още и още. Част от кредита на Чомаков вече е изплатен, но заради лихвите по голямата сума и заради няколко дребни заема, взети след това, и към момента общината дължи на банки и фондове около 50 млн. лв., а това е една четвърт от годишния й бюджет.

Но ако следващият кмет на Пловдив е друг, а не Тотев, няма да има време за вайкане и ориентиране в ситуацията, защото бързо ще трябва да избира дали да признае фалита на втория по големина град, или да вдигне данъците веднага, още в първата година на своето управление – 2016-а. Сценарият звучи катастрофично, но зад него стоят не само експерти, които биха могли да бъдат причислени към политическите опоненти на кметовете Иван Чомаков и Иван Тотев, а и авторитетни и независими организации като оглавявания от проф. Кръстьо Пет­ков Съюз на икономистите в България.

Крак повлече
Иван Чомаков

Задлъжняването на Пловдив започна по времето на Иван Чомаков, когато през 2006 г. беше изтеглен кредит от 50 млн. лв. за ремонт на основни улици и булеварди. Очакваше се сравнително крупната сума, вложена наведнъж в пътната инфраструктура на града, да промени вида й коренно, но този тип строителство е скъпо удоволствие и с парите бяха ремонтирани само два моста над Марица и обновени част от булевардите в централната градска част.

Това накара наследника на Чомаков Славчо Атанасов през 2008 г. да поиска да изтегли нов заем от 30 млн. лв. за ремонт на по-малките улици. За кредитор беше избрана Европейската банка за възстановяване и развитие, а за сключване на договор с нея е нужно съгласието на държавата в лицето на финансовия министър. По онова време Иван Тотев освен местен лидер на ГЕРБ беше и областен управител и громейки Атанасов, че води общината към фалит, успя да накара Симеон Дянков да спре тегленето на кредита. Скоро след като седна в кметското кресло обаче, сам реши да тегли същата сума от същата европейска банка, като обясни, че ситуацията въобще не е същата, защото ще използва парите за ключови пътни артерии.

Но общината вече беше взела други два заема на стойност общо 1 млн. лв. от фонда за енергийна ефективност за саниране на училища и детски градини, а след това и кредит от над 6 млн. лв. за изграждане на нов комплекс за лъчетерапия към онкодиспансера и покриване на съфинансирането по проект за подобряване на транспортното обслужване в Пловдив.

Опонентите

„Ще плащаме Чомаковия заем до 2021 г., като само годишната вноска по главницата е 4,5 млн. лв. Другите кредити са за по-малки суми, но проблемът е, че Тотев иска да вземе още много заеми, не само за ремонт на улиците, и ако успее, дълговете на Пловдив ще достигнат между 95 и 100 млн. лв. А това представлява 100% от собствените приходи на общината, отделно е равно на половината годишен бюджет на града“, предупреждава бившият заместник-кмет на Пловдив Александър Константинов, който ръководеше финансите на общината в предходния мандат.

Той изброява, че освен 30-милионния заем Тотев иска да вземе още 3 млн. лв. от фонд ФЛАГ за основна реконструкция на Цар-Симеоновата градина и изграждането на паркинг под езерото в нея и други 14 млн. лв. по програма „Джесика“ за строителството на гребен канал. Следейки всички тези кредитни планове, Константинов направи обстоен анализ на общинските финанси, от който може да настръхнат косите и на неспециалистите. „В бюджета за 2014 г. разходите за фонд „Работна заплата“ с осигуровките са за около 100 млн. лв. Издръжката на общината, в която влизат ток, газ, парно, храна за детските градини и болниците, работното облекло и консумативите, варира между 75 и 78 млн. лв. Значи от 200 млн. бюджет за самото функциониране на общината отиват към 180 млн. лв. А тези разходи ще нарастват“, обяснява бившият заместник-кмет.
Елементарната аритметика показва, че и без нови заеми, при това положение, като плати заплатите и сметките на общината и внесе дължимото по вече изтеглените кредити, кметът на Пловдив ще разполага с 10-15 млн. лв. на година.

В рамките на тази смешна за град с реално население от близо 400 000 души сума градоначалникът трябва да строи и да работи за подобряването на облика на Пловдив. И тъй като това няма как да стане, а времената, в които на власт беше правителството на Бойко Борисов и наливаше пари в управляваната от ГЕРБ пловдивска община, свършиха, ще трябва да се търси друг вариант. Възможностите не са много и най-вероятната от тях е нов скок на данъците още през 2016 г. 

 

Икономистите са против нов кредит

Ако Александър Константинов може да бъде обвинен в политически пристрастия, защото беше заместник-кмет на Пловдив от квотата на БСП, едва ли същият етикет може да бъде залепен на Съюза на икономистите. Експертите в него бяха потърсени за независима оценка на ситуацията от притеснени пловдивски бизнесмени. В съюза анализираха приетата от общинския съвет прогноза за местните приходи през следващите три години и известните параметри на искания 30-милионен заем. Препоръката им е нов кредит да не се тегли, като мотивите са съкрушителни.

„Размерът на общинския дълг надхвърля 30% (37,2%) от собствените приходи, което не дава свободна възможност на общината за договаряне на нов заемен капитал, тъй като увеличава риска от неплатежоспособност и фалит. С поемането на нов дълг делът на привлечения капиталов ресурс на общината ще се приближи до критичната граница от 50%, като е възможно даже да го надвиши при неблагоразумна и недалновидна финансова политика, което още повече ще интензифицира риска от изпадане на общината във фалит и увеличаване на просрочените финансово-кредитни задължения“, пише в анализа на Съюза на икономистите. 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 8 (713 от 8 януари 2014)

Дянков:ОРЕШАРСКИ ЩЕ ФАЛИРА БЪЛГАРИЯ И ЩЕ Я ПРОВАЛИ!

Събота, 04 Януари 2014

•    Пътят по нанадолнището за малки страни като България е много бърз.
•    През 2013 г. Орешарски допусна да се увеличи бюджетния дефицит.
•    По всичко личи, че това ще се случи и през 2014 година – тогава България ще  

     фалира така, както стана с Португалия, заяви Симеон Дянков.


     Прогнозите за 2014 г. са за растеж почти навсякъде в Еврозоната – средно с 1%, но по-важното е, че тази година не се очакват някакви сътресения в отделни страни.

     Това се дължи на икономическия цикъл. Европа излиза от кризата.

     Това каза Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер в кабинета „Борисов”, в предаването „Събота 150” по БНР.

     Според него, Фискалният пакт и Банковият съюз, който се предвижда да заработи от средата на тази година, са антикризисни мерки, но те не засягат пряко сегашното положение на европейската икономика, а помагат в по-дългосрочен план.

„Това, което липсва на Европейския съюз като цяло, е план за растеж.

     Пътят по нанадолнището за малки страни като България е много бърз.

     Ако бюджетният дефицит продължи да се увеличава, както стана през 2013 г. и както вероятно ще стане 2014 г., ще последва фалит”, прогнозира Дянков и даде като пример Португалия.

   Той заяви, че е въпрос на време България да влезе в Еврозоната и е по-добре още отсега да вземе отношение при решенията за Банковия съюз.

В следващите няколко години трябва да се обърне внимание и на данъчния и социалния модел на България заради демографската криза в страната, която ще се задълбочава.

БНР, „Събота 150”

Експертни мнения

Не само комунистите. И умният капиталист, и умният демократ, и умният папа осъждат прекаленото икономическо неравенство. А вие?

8 ян. , 2014  

Автор: Валентин Хаджийски

Българските реформи след 1989 г. се мислеха и правеха по американски
образец. Не само българските – и ЕС, и Русия, и цял свят след края на
Студената война се учеше да срича от американците. Това не е осъдително
само по себе си – САЩ си остава водещата сила, редно е останалите да се
учат поне на някои неща от американците. Но Америка не е монолит – има
различни американци. От известно време стана ясно, че в България, в ЕС и
по света в последно време сме се учили от „неправилните американци“ (the
wrong Americans).

Още преди да настъпи, 2014 г. се очерта като американска и световна
година на борбата с неравенството.

Българските медии, заети да създават виртуална „протестърска“ реалност,
проспаха историческите кметски избори в „световната столица“ Ню Йорк на
5 ноември м.г. А в тях посланията на движението „Окупирай Уолстрийт“
намериха завършен политически израз – прогресивният кандидат Бил де
Блазио разгроми с близо 50 пункта, или с разлика три към едно, иначе
сериозния си консервативен опонент Джоузеф Лота, добил популярност като
енергичен ръководител на градския транспорт (Metropolitan Transit
Authority) по време на урагана Сенди една година преди това.

При това го разгроми, предлагайки допълнителен данък за най-богатите
граждани – с доход над 500 хиляди долара годишно – за финансиране на
достъпни детски градини и следобедни занимални за всички деца от
прогимназиите. В Ню Йорк хората с доход над половин милион никак не са
малко и политическото им влияние в никакъв случай не е за пренебрегване.

Де Блазио триумфира под лозунга за борба с икономическото и социално
неравенство,„разрушаващо социалната тъкан на града ни“.

Неравенството, както го формулира той, е и класово, а не само расово,
понятие, както често досега се представяше в Америка. И то „класово“ не
само в стария левичарски смисъл, на пролетариата срещу буржоазията, а в
новия смисъл на „единия процент“ срещу„99-те процента“. Това става
очевидно от картата с изборните резултати по избирателни секции. Почти
без изключение най-богатите нюйоркчани (плюс много руски имигранти
–които по разбираеми причини често имат манталитет на бъдещи милионери)
гласуваха за републиканеца.

Останалите, „99-те процента“ – от най-бедните черни райони на Бронкс и
Бруклин до заможните, високообразовани и почти напълно бели Грамърси и
Долен Манхатън, Ривърдейл и горен Уест Сайд, както и най-модните (hip),
интелектуални, „алтернативни“ исъщо предимно бели Вилидж и Челси
гласуваха за демократа. Почти същият като на гласувалите за Де Блазио бе
процентът на нюйоркчаните, одобряващи „Окупирай Уолстрийт“ през 2011 г.

При встъпването си в длъжност в сряда, 1 януари т.г., де Блазио
категорично потвърди поетите предизборни ангажименти, символично се
закле над библията на Франклин Д.Рузвелт, нюйоркчанина, председателствал
над „Ню Дийл“-а в 30-те и 40-те години, и призова и сянката на Фиорело
Лагуардия, прогресивния кмет на Ню Йорк от същата ера.Но стана ясно, че
де Блазио се ползва и с подкрепата на мнозинството в Демократическата
партия, особено на структурите й по места, дето сега преобладават
прогресистите.

Това мотивира и центристите-демократи около семейство Клинтън след
кратко колебание да минат в лагера на победителя, и президента Обама да
произнесе на 4 декември в един вашингтонски център за социални грижи
поредната си икономически добре обоснована реч за неравенството и силно
ограничената вертикална социална мобилност, и да се зарече да използва
всеки ден до края на мандата си да се бори с тях. И двете речи, на Обама
и наДе Блазио, си струва да се прочетат внимателно. Изглежда, че град Ню
Йорк в най-близко време ще стане изпитателен полигон за прогресивни
реформи за цяла Америка.

Изглежда също все по-вероятно Елизабет Уорън – прогресивната сенаторка
от Нова Англия, известна като Немезида на финансовия сектор и
дългогодишна изследователка на ипотечните дългове – да стане бъдещият
президент на САЩ, стига, разбира се, да се кандидатира. А на 24 ноември
и папа Франциск обнародва апостолското увещание Evangelii Gaudium
(„Радостта от евангелието“), в което попита „защо не е новина, когато
един бездомник умира от студ, а е новина, когато фондовата борса спадне
с два пункта“, добавяйки сериозно глобално и духовно измерение към
процеса. А вече знаем, че и Международният валутен фонд (МВФ), и
Световната банка (СБ) почнаха от две-три години насам да се пропукват
сериозно в лоялността си към догмите на пазарния фундаментализъм.

В 2013 г. (най-сетне) рухна и митът за интелектуалната „респектабилност“
на пазарния фундаментализъм.

В САЩ бюджетният дефицит в годините на Обама рязко спадна и държавният
дълг стана управляем – и вече съвсем не тъй плашещ. Икономистите,
прогнозирали от години висока инфлация и фискална криза заради стимула
на Обама за реалната икономика, така и не ги дочакаха. Един докторант по
икономика от Масачузетския технологически институт показа, че в
изследването на Кармен Райнхард и Кенет Рогоф (Carmen Reinhart and
KennethRogoff, Growth in a Time of Debt) от 2010 г., според което
повишаването на държавния дълг над 90% от БВП е пагубно за растежа, има
грешка в Ексел (Excel spreadsheet error) и че изводите им не се
подкрепят от емпиричните данни. Това изследване бе станало обект
нанабожен култ от страна поклонниците на остеритета и в САЩ, и в ЕС.

По същото време публикация на не друг, а на МВФ показа, че има сериозна
грешка в методиката на друга свещена крава на пазарните фундаменталисти,
публикацията на Алберто Алезина и Силвия Арданя (Alberto Alesina and
Silvia Ardagna, Large Changes in Fiscal Policy: Taxes versus Spending)
от 2010 г., според което остеритетът води до засилване на растежа
(expansionary austerity) поради засилване на „доверието“ – една вуду
теория, взета на въоръжение от кабинета на Камерън, добре позната и в
България от управлението на Борисов и неговия финансов гений С. Дянков.

И накрая, във вторник, 31 декември м.г., в. „Вашингтон Поуст“ обяви за
„диаграма на годината“ за 2013 г. следния обобщен израз на изследванията
на икономистите ТомаПикети и Еманюел Саез (Thomas Picketty et Emmanuel
Saez) за икономическото неравенство в САЩ от 1917 до 2012 г.:

Диаграмата показва дела на 10% най-богати американци в брутния
национален доход(ординатата) по години (абсцисата). В 2007 г., в
навечерието на Голямата рецесия делът им преди данъчно облагане стига
50%, задминава показателя от 1928 г., навечерието на Голямата депресия,
и продължава да расте стръмно до 2012 г. след временния спад на фондовия
пазар през 2008–2009 г. Показателите за горния 1% (непоказани на тази
графика) са още по-„стръмни“: максимумите им в 1928 и 2012 г. стигат
почти до 25%, а минимумите им в 1947–1977 г. слизат доста под 10%.

Разликата в дохода на средния топ мениджър (CEO) и средния му работник в
САЩ е нараснала над девет пъти, от 30 пъти в края на 70-те години, до
277 пъти днес, т.е. заАмерика вече е актуално сравнението с южните ѝ
съседки, до които те се доближават по степен на икономическо
неравенство. Обама в същата реч сравни вертикалната социална мобилност в
Америка с тази в Ямайка – шансът едно дете, родено в бедно семейство, да
забогатее, вече е еднакво пренебрежим, под 10%, докато шансът на дете на
богати родители да запази статуса си е 67%.

Добре известно е какво дойде след пика на неравенството в 1927-28 г., и
как светът се размина с пълното му повторение след края на 2007 г. – и
то този път само благодарение на масираната държавна намеса, макар
далече не в най-подходящата или справедлива форма, като спасяване на
големите банките, сами виновници за катастрофата, за сметка на дребните
длъжници.

Известно е също, че времето на най-малкото неравенство, долното „плато“
на графиката –от края на Втората световна война до края на 70-те години,
или ерата на „голямата компресия“ (the great compression) на доходите,
беше и времето на най-силния в историята растеж на американската
икономика, народното благосъстояние – при най-ниска безработица, висока
вертикална и хоризонтална мобилност и небивал обществен оптимизъм. Това
се съпровожда от най-широко обществено приемане на този обществен
договор, или както бил казал Никсън в 1971 г., „всички сме кейнсианци“.

Прекаленото неравенство е убийствено за икономиката

– намалява вътрешното потребление, което отговаря за 70% от американския
БВП, и което се крепи главно на потреблението на средната класа.
Богатствата на богатите не се „стичат надолу“, както още твърдят вуду
икономистите, а се изпаряват в офшорки и данъци не се плащат, или се
използват за спекулативно надуване на цени на продукти и услуги, които
по неволя се плащат и от средната класа. Това води до криза на търсенето
и депресия.

Прекаленото неравенство е убийствено и за демокрацията, както вече
видяхме. Известно е до какво доведе в политическо отношение Голямата
депресия – но по-малко известно е, че възходът на Хитлер в Германия се
дължеше на остеритета от началото на 30-те години, а не на
хиперинфлацията от предишното десетилетие. И сегашната вълна на омраза
към различните (по американски – bigotry) в България и цяла Европа се
корени в икономическата несигурност на мнозинството и в острото му
чувство за несправедливости измаменост, предизвикани от политиката на
остеритет на Брюксел и на десните кабинети като Камерън и Борисов, от
което умело се възползват демагозите ултранационалисти, расисти и други
фашисти.

България, като САЩ и страните от „европериферията“, страда от остра
криза на търсенето, в основата на която е увеличеното икономическо
неравенство, спадането на доходите на мнозинството за сметка на
увеличаването доходите на олигархията, както и забавянето на растежа по
причина на неравенството. Кризата в еврозоната е преди всичко криза на
платежния баланс между центъра и периферията ѝ, обусловена от
особеностите на еврото като пазарнофундаменталистки проект – което обаче
е друга обширна тема.Февруарската народна революция от 2013 г. беше
българският отговор на „Окупирай Уолстрийт“ и другите сродни европейски
и световни протестни движения против обедняването на мнозинството и
против арогантността на олигархията. За срам на българската интелигенция
февруарският народен протест остана „без глава“.

В България, както и в ЕС, въпреки масовите протести на европейците срещу
политиката на остеритет, довела до рекордна безработица и незапомнени от
десетилетия страдания на мнозинството, засега още не се чува почти нищо
в стил Де Блазио. Европа след Втората световна война, както и Източна
Европа след 1989 г., не е самостоятелна политически – тя мисли каквото й
„спусне“ САЩ. А САЩ от 80-те години досега й спускаше само
„вашингтонския консенсус“. Но реалната история на САЩ от последните сто
години, в частност от времето на Теодор Рузвелт, Уудроу Уилсън, и
особено от Франклин Д. Рузвелт до Никсън, ни учи на съвсем други неща.
Става дума за съвсем друга Америка, която ЕС и българското дясно тепърва
ще има да откриват – пет века подир Колумб.

Де Блазио, и в по-мека форма Обама, казват това, което пишат сериозните
американски икономисти от доста години – не само „левите“ Пол Кругман,
Джоузеф Стиглиц и Робърт Райх, но дори близки на Улицата консерватори
като съветника на Обама Лорънс Самърс и бившия съветник на Елцин и баща
на „шоковата терапия“ в постсоциалистическия свят Джефри Сакс (а също,
между другото, и Джордж Сорос интелектуалеца – и то от още повече
години). Напоследък то се признава срамежливо дори от светилата на
„Голдман Сакс“ и „Морган Стенли“. Обратното, „съплай-сайдерството“
(supply-side theory), псевдотеорията на крайно десните от Рейгън до
„чаеното парти“, че намаленията на данъците се изплащат с лихва, вече се
смята за лъженаука от почти всички професионални икономисти по света.

И тук няма никакъв „комунистически“ заговор“

Умният капиталист, първо, не ще гладни бунтове и пролетарски революции –
и следователно се грижи да няма крайна и унизителна бедност, както и
беше в САЩ през ерата на голямата компресия и просперитета, и в Западна
Европа под американско (нюдийловско) влияние след Втората световна
война. Второ, умният капиталист знае, че масовото производство на стоки
и услуги, основата на модерния капитализъм, е невъзможно без масовото
потребление, за което мнозинството от населението трябва да има нужните
доходи. Това било добре известно още на индустриалеца Хенри Форд, който
в 20-те години решил да плаща пет долара за 8-часов работен ден – три
пъти повече от обичайното у съседите му – на работниците си от
конвейера, за да могат да купуват колите, които сами правят, на цена над
500 долара. „Уолстрийт Джърнъл“ го обявил за луд, но за две години Форд
увеличил продажбите си три пъти и сложил началото на масовата
автомобилизация.

Умният капиталист Маринър Екълс, банков магнат, шотландски мормон
(шотландците се смятат за стиснати) и председател на Федералния резерв
(централната банка) на САЩ от 1934 до 1946 г., изпреварил учения
икономист Кейнс с откритието си, че засиленото икономическо неравенство
през „ревящите 20 години“ е дълбоката причина за Голямата депресия. А не
моралните грехове на прекаленото харчене и недостатъчното спестяване,
както твърдели опонентите му. „Както масовото производство трябва да
върви заедно с масово потребление“, пише Екълс в мемоарите си, „масовото
потребление, на свой ред, предполага разпределение на богатството,…
което дава на хората покупателна способност. Вместо да създаде такъв тип
разпределение, една гигантска смукателна помпа беше изтеглила до 1929–30
г. в ръцете на малцина нарастваща част от произвежданото богатство…
Останалите можеха да останат в играта само с теглене на кредити. Когато
кредитът пресъхна, играта свърши.“

Това е удивително точно описание и на положението в САЩ след 1980 г.
Оттогава до днес производителността на американската икономика се
увеличи с 90%, но почти всички допълнителни доходи отидоха само в ръцете
на богатите. Доходите на средната класа стагнираха, а икономическото им
положение реално се влоши със загубата на добре платени „профсъюзни“
работни места в промишлеността, съвсем недостатъчно компенсирани от
новите работни места в услугите, както и поради безумно растящите
разходи за здравеопазване и висше образование.

До някое време средната класа можеше да поддържа донякъде обичайното си
качество на живот с „екстензивни“ средства – жените масово навлязоха в
работната сила, работеше се повече от всички – по-дълги часове и на
повече от една работа, и накрая – използвайки домовете си, основното си
богатство, като спестовни касички, разчитайки на рефинансиране при
постоянно балониращите цени на имотите. И когато балонът се спука и
музиката спря, удари Голямата рецесия. При това банките и корпорациите
излязоха от нея в 2009 г. с увеличени печалби, докато заплатите така и
не стигнаха равнището си от 2007 г., а милионите безработни и 13-те
милиона домакинства с ипотеки „под водата“ (дължащи повече на банките,
отколкото вече струваха къщите им) останаха с контрата.

В 2013 г. рухна митът за ефективните и саморегулиращи се свободни пазари,

в които „държавата не бива да се намесва“. Както отбеляза през септември
м.г.икономистът Робърт Райх, свободният пазар е „съвкупност от правила
относно (1) какво може да се притежава и с какво да се търгува (с
човешкия геном? роби? ядрени материали? бебета? гласове на избори?), (2)
при какви условия (равен достъп до интернет? правото на синдикати? на
монополи? продължителност на патентните права?), (3) при какви
ограничения (безполезни или вредни лекарства? отровни храни? опасни
работни места? неограничено замърсяване на природата? финансови пирамиди
(Ponzi schemes)?неразбираеми финансови деривативи без покритие?), (4)
кое трябва да е частно и кое – публично (полицията? пътищата?
здравеопазването? добрите училища? парковете и детските площадки?), (5)
как да се плаща (с пари от данъци, с такси за ползване, с продажба по
индивидуални цени)“ и т.н.

Пазарите са „свободни“ само в рамките, създадени за тях от държавата, и
само на основата на ред другипредпоставки – природни, технически,
културни – с „извънпазарен“ характер. Пазарите са ефикасни и конкурентни
само доколкото наистина са такива. Там, дето не работят, тепросто не
работят – например в САЩ в здравеопазването, образованието, при
дерегулацията на енергията и другаде. Там, дето пазарът не може сам да
създаде пълна заетост (full employment) и вътрешно търсене, се намесва
държавата. Особено в по-изостаналите страни, които се стремят към бързо
развитие на производителността и доходите си, като югоизточноазиатските
преди десетилетия и България сега, огромна е иролята на държавната
индустриална политика, включително и за заместване на вноса(import
substitution) за защита на заетостта и за насърчаване на износа. Това
сега се признава и от МВФ!

Там, дето пазарът сам не може да създаде достатъчно стимули за
търговците, преследвайки частния си интерес, да работят в полза и на
обществото – „невидимата ръка“ на Адам Смит – помага им държавата. И пак
по израза на стария шотландец, доколкото търговците от един бранш по
самата си природа не могат да се съберат, дори за забава, без да се
сговорят нещо в ущърб на обществото, ролята на държавата е да не го допуска.

Новото икономическо неравенство, макар безспорно да има и „обективна“
основа в характера на модерните технологии и глобализацията, е и
резултат на целенасочено деформирана държавна политика в интерес на
олигархията, както убедително показват изследванията на Джоузеф Стиглиц.
В голяма степен забогатяването на олигархията не е резултат на нейния
реален принос за повишаване на обществената производителност, а на
извличането на рента от обществото (rent seeking) с помощта на държавна
политика, създаваща непрозрачност на пазарите чрез асиметрична
информация, допускаща хищнически заеми (predatory lending), създаване на
устойчиви монополи, извличащи години наред немислими при конкуренция
печалби, подаряване на корпорациите на публични ресурси под пазарната им
цена, доставки от тях над пазарната цена и други, все добре познати и в
България неща. Тази политика намалява и обществената производителност, и
е вредна за дългосрочните интереси на самите корпорации. А в условията
на нови технологии и глобализация толкова по-естествена е ролята на
държавата за преразпределяне от печелещите към губещите, за да могат и
последните да се преустроят и си намерят място в новите условия.

Един лесно разбираем пример от САЩ: в ерата на „голямата компресия“ и
просперитета най-големият американски работодател беше „Дженеръл Мотърс“
(ДжМ). Днес най-големият работодател е веригата хипермаркети „Уолмарт“.

В 60-те години ДжМ създаваше и поддържаше поминъка на цели големи
градове и региони. Всеки избутал средното училище младеж „с пулс“ можеше
да „влезе от улицата“ в местната фабрика на ДжМ и веднага да стане
профсъюзен член – средна класа до живот – със стабилна надница около три
пъти над минималната с всички социални придобивки,здравна застраховка,
пенсия, спокойствие на духа, прилична къщичка за
(обикновено)неработещата си жена и трите си деца, с телевизори,
хладилници и перални, с нова кола от фабриката в гаража всеки три
години, с помощ за колеж за децата, с платени болнични иотпуски и дори
някоя и друга семейна ваканция до Флорида или Бермуда.

А днес „Уолмарт“ разрушава поминъка на цели американски градове и
региони. Той пристига в поредния малък град, купува земя извън чертите
му, за не му плаща данъци, или когато изтече гратисния период, се мести
в друг град, унищожава местните производители и дребни частни търговци,
както и старите супермаркети, наема част от уволнените им работници – на
тежка работа, с вдигане тежести, ходене с километри и мръзнене във
фризери – за минималните по закона например 7,25 долара на час, без
придобивки, „помага им“ обаче пред държавните власти „да минат“ на
Медикейд (федералната здравна програма за бедни) и на купони за храна
(фууд стемпс) – на издръжка на данъкоплатеца, и на всичкото отгоре
получава и субсидия от щата с парите на данъкоплатеца като „най-голям
работодател“.

Това е системата, наречена corporate welfarism, или „корпоративен
комунизъм“, или още „черпаклък“ по популярния народен израз от интернет
форумите, при който държавата взима от паничката на бедните и сипва с
черпака в котела на най-богатите. „Уолмарт“уволнява работниците си,
уличени в опит за синдикална дейност, само по един устен донос и само за
минута.

И разбира се, това не е само въпрос на нова технология, либерализация на
търговията и глобализация, а най-вече на национална политика и
законодателство. Да, американското машиностроене се изнесе от САЩ в
страни с евтина работна сила и ниски екологични стандарти (макар
немското да не се изнесе от Германия), а напоследък се завръща при
потребителите си, но вече се върши най-вече от роботи и триизмерни
принтери. Но други дейности, като услугите, засягащи физически
потребителите, в това число и търговията на дребно, не могат да бъдат
„аутсорснати“ в Китай или поети от роботи.

Работниците в „Уолмарт“ не са по-неквалифицирани или по-мързеливи от
работниците в ДжМ преди 50 години. Дори напротив – работата в магазина е
и физически по-тежка, и се обслужват живи хора. А на конвейера завиваш
цял ден един и същ болт като във филма на Чаплин, издокаран с кожено
яке, с дълга коса, вързана с бандана, с лула в устата и с Харли
Дейвидсън или Форд Мустанг на паркинга отпред. Можеш да си позволиш и
лукса да напуснеш работа (drop out of a job) за някоя и друга година, да
походиш с дълга коса инаниз цветя около врата, да попушиш „бурен“ и
посмъркаш „киселина“, и пак да се върнеш като че нищо не е било.
Образът, който колоритният проф. Дайнов “проектира“, e именно на млад
американски работник от цеха (from the shop floor) от 60-те – 70-те
години – профсъюзен член, който има лукса да се увлича и по нещо
„по-така“, макар типичният истински работник обикновено не стига
по-далече от естетизацията на труда на металика в субкултурата на хеви
метъла и на атмосферата на ковашко-пресовия цех – в децибелите, пушеците
и светлините на диско клуба.

Разходите за евентуално подобряване положението на работниците в
„Уолмарт“, разбира се, няма да се взимат от джобовете на бедните им
клиенти, както настояват високоплатените адвокати на corporate
welfarism, а от печалбите на собствениците, които са огромни.
Наследниците на основателя на компанията Сам Уолтън, шест физически
лица, имат лично богатство колкото на 30-те процента най-бедни
американци. Ако се обложат с допълнителен данък, дори не толкова висок,
колкото по времето на десния Никсън, това би стигнало да се увеличат
надниците до над жизнения минимум и да се дадат на работниците и
социални придобивки.

Един въпрос по отношение на България е: защо за всичко това не се пише и
говори повече от централните медии и от икономистите (имам предвид
учените икономисти от БАН, УНСС и СУ, а не пропагандистите на
олигархията от „Института“ за пазарна икономика –или от някогашните
„дореформени“ чиновници от СБ като С. Дянков), защо не се свързва то с
българския опит – но това е до голяма степен риторичен въпрос.

Следващият въпрос, който обаче изисква специално разглеждане, е с какви
средства бе осъществена „голямата компресия“ (намаляването на
икономическото неравенство) в САЩ по времето на „Ню Дийл“-а, какви
конкретни мерки за компресия предлагат сега американските прогресисти –
и имат ли тe почва и у нас.

Виж още от сайта Гласове