Съюз на икономистите в България

На 17 ноември т.г.на BG ON AIR се състоя дискусия на тема: „Какво е бъдещето пред паричната политика?“, в която взе участие председателя на УС на СИБ проф. дфн Кръстьо Петков

.Дискусия на BG ON AIR

Управителният съвет  на Съюза на икономистите в България поздравява 
 
 председателя на УС на СИБ, ПРОФ. ДФН КРЪСТЬО ПЕТКОВ
с 70-годишния Юбилей!

Желаем му здраве, творческо вдъхновение и дълголетие!

„Представяне на резултати от зърнения модел”

по проект CAPA на Института по аграрна икономика,

със съдействието на Министерство на земеделието и храните

Във връзка с резултати от проучвания по приключилия проект „Създаване на Център за икономически анализи на селското стопанство”- САРА на Института по аграрна икономика, финансиран от Фондация „Америка за България”, с подкрепата на Министерство на земеделието и храните, на 26.11.2013 г. от 14 ч., в зала 1 на Раковска 108 ще се проведе кръгла маса на тема „Представяне на резултати от зърнения модел”. Кръглата маса се провежда от Дискусионен клуб  “Агроикономист” към Съюза на икономистите в България и Институт по аграрна икономика. Предвижда се да бъдат представени и обсъдени използваните данни и резултатите, получени в процеса на проектното моделиране на зърнения сектор, с цел тяхното прецизиране и доусъвършенстване. В модела са обхванати производствата на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица.

Програма на семинара:

1. 1.      Състояние и тенденции в развитието на производството на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица в България – гл.ас. д-р Петър Кировски (Институт по аграрна икономика)
2. 2.      Глобални тенденции и проекции на основни показатели в зърнения сектор – ас. Емилия Соколова (Институт по аграрна икономика)
3. 3.      Проекция на основни показатели за развитието на зърнения сектор в България до 2017 г. – доц. д-р Божидар Иванов (Институт по аграрна икономика)
4. 4.      Дискусия

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
проведе

международна кръгла маса на тема:

МОДЕРНАТА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ:
ВЪЗМОЖНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКАТА ФИНАНСОВА СИТУАЦИЯ

Форумът се състоя на 9 ноември в залата на Съюза на българските журналисти,

ул.  „Гр. Игнатиев” 4, етаж 3,  СОФИЯ

Встъпителни презентации от чуждестранните експерти:

1. Проф. Уорън Мозлър, САЩ, световноизвестен учен
2. Проф. Павлина Чернева, САЩ
3. Райчо Марков – Българоамериканска фондация на пълната заетост и ценовата стабилност, САЩ
Дискутанти от България
Гергана Йорданова; Атанас Владиков; Кольо Парамов
Модератор, проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ

Roundtable

Warren MOSLER:1.     Buckaroo illustration; 2.     Currency board analysis; 3.     Inflation/Hyperinflation/Exchange rates

Pavlina TCHERNEVA:

1. 1.     What is money?; 2.     Sector Balances: US, Germany, Greece, Bulgaria—implications; 3.     Functional Finance, Unemployment, Job Guarantee

Ryan MARKOV: 1.     How MMT informs political choices in Bulgaria

                                          Проф. дфн КРЪСТЬО ПЕТКОВ,

      ПРЕДСЕДАТЕЛ на УС на СИБ

 https://www.facebook.com/events/236189466538715/?ref=br_tf 

Документ 1

Документ 2

Национална конференция „Регионални стратегии за индустриално и аграрно преструктуриране“На 8 ноември 2013г. Съюзът на икономистите в България, заедно с колегите си от Икономически институт към БАН, проведе ад-хок дискусия на тема:

„МОБИЛНОСТ НА ПАРИТЕ И МИГРАЦИЯ НА ХОРАТА“

Прикрепен файл

В памет на Роналд Коуз (1910 – 2013 г.)!

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

През септември 2013 г. от този свят на 102-годишна възраст си отиде известният британски икономист Роналд Хари Коуз /Ronald Harry Coase/. Върхът на неговата професионална кариера е получаването на Нобелова награда по икономически науки през 1991 г. заради това, че той има сериозен принос в откриването и обясняването на взаимовръзката между микроикономикса и макроикономикса в частта, която обяснява как разходите, които се правят по време на една търговска сделка и третирането на свързаните с тази търговска сделка имуществени права, оказват влияние върху институционалното структуриране и функциониране на икономиката. На практика, изследователското поле, в което приоритетно твори Коуз, е изключително широко, защото обхваща изследвания върху възникването, развитието, функционирането и метаморфозите на пазарните институции.

В Лондонската школа по икономика Коуз се оформя като отявлен противник на Артър Пигу и неговите виждания по отношение на това как трябва да се развива икономиксът на благосъстоянието. Нещо повече, конфликтът тук тече и по линия на „вечната война” между икономическите научни кръгове около Лондон и Кейбмридж.

Икономическото образование на Коуз, както и следването му в Университета в Чикаго, го правят относително по-близък до американския либерализъм и идеите на Чикагската икономическа школа по отношение на монетаризма, свободата на избора и предприемачеството. Самият Коуз в своята лекция в момента на връчването на Нобеловата награда по икономика обаче казва следното за себе си: „В моя дълъг живот съм се познавал с доста известни икономисти, но никога не съм смятал себе си за такъв, нито пък съм бил в тяхната компания”. Този цитат е достатъчно показателен за житейската и професионална скромност на Р. Коуз, който е роден в семейство на бедни пощенски работници от Лондон, които възпитават своето единствено дете в ценностите на спестовността, икономическата рационалност и прагматизъм, както и в уважение към всеки пенс. Надграждането на житейските възгледи на Коуз става основно в неговия роден град, където той се възхищава на идеите на един от своите преподаватели – сър Артър Солтър, който твърдял, че всяка една нормална икономическа система може да работи сама – без никаква намеса.

В този смисъл за Коуз нормалната икономическа система е само онази, която се конкурира на база цените на стоките и услугите и естествените предпочитания на потребителите. Ето защо Р. Коуз може да бъде определен и като привърженик и радетел на „невидимата ръка” в смисъла, който А. Смит влага.

Един от научните върхове на Коуз е изследване, озаглавено „Природата на фирмата” /The Nature of the Firm, 1937/, в което се полагат основите на идеята, че всяка една търговска сделка ще бъде съпътствана от определени разходи, които се правят, както от страна на купувача, така и от страна на продавача. Тук обаче Коуз поставя ясно разграничението, че би съществувала голяма разлика при формирането на определени разходи при извършването на една сделка, когато лицето е физическо и когато то е юридическо. Нещо повече, той ясно очертава още в края на 30-те, че икономическата наука акцентира основно върху разглеждането на поведението на отделните фирми, а не хората като физически лица. В този смисъл основните инструменти за икономически анализ обхващат изследванията върху поведението на фирмите и тяхното ситуиране в националната икономика, отколкото поведението на отделните индивиди като двигатели на търговските сделки. А в една „нормална” икономика, единствено ценовият механизъм може да бъде основа за регулирането на търговските отношения – ако стоката, която се предлага на пазара, е твърде скъпа, тя няма да бъде купувана, а ако е по-евтина – търсенето й ще бъде огромно.

Разглеждайки линията на разсъждения на Коуз по отношение на ненамесата на институциите на пазара като гарант за перфектната икономическа система, трябва да се посочи недвусмислено, че той далеч не отхвърля планирането като елемент на икономическото поведение, както при индивидите, така и при фирмите. Напротив, той е убеден, че и фирмите, и отделните индивиди планират да участват на пазара – той е убеден, че те винаги ще търсят най-изгодните сделки. Според него съвременните фирми се появяват на пазара тогава, когато те биха имали изгода от това да наемат определени хора да работят за тях; в този случай фирмите ще могат да реализират определен търговски маржин, който е по-висок, отколкото маржинът, който би се реализирал, ако само предприемачът работеше.

Р. Коуз се вглежда още по-внимателно в тази изначална икономическа постановка, взаимствана от класическия икономикс, като развива виждането, че за да може да се осъществи една определена търговска сделка, тя ще бъде съпътствана и с други разходи като разходите за търсене и набавяне на определена информация, разходите, свързани с фактическия процес на договаряне, разходите, които имат отношение до охраната и опазването на търговските тайни и др. под. Ето защо според него продажната цена на една стока или определен ресурс ще бъде по-висока от фактическата цена на нейното придобиване. От тази гледна точка, Коуз прави допускането, че фирмите ще правят всичко възможно тогава във вътрешнофирмен план да минимизират своите разходи. От чисто прагматична гледна точка, това е така – всяка фирма се опитва да намалява своите разходи и да максимизира ползите; следователно, всяка фирма ще се опитва да поставя фирмените си акценти върху конкурентните предимства, които има и по този начин ще изгради своята „сила на договаряне” с останалите контрагенти. Ето защо би следвало да бъде естествено, че „силите на договаряне” на различните икономически агенти ще бъдат различни, с което Коуз обаче не е съгласен.

Той отрича идеята, че пазарът може да бъде йерархичен и приема, че в условията на нормална пазарна икономика процесът на договаряне протича с изравнени „сили”. Освен в чисто пазарен смисъл Коуз отправя поглед и върху влиянието на взаимодействията между фирмите и индивидите по отношение на социалните разходи, които съпътстват една търговска сделка.

В „Проблемът за социалната цена” /The Problem of Social Cost, 1960/ Коуз поставя изследователския акцент върху това как действията на фирмите оказват негативно влияние върху останалите участници на пазара. Класическият пример е със завода, чието производство за създаване на определен продукт с определена икономическа цена е свързано и с отделянето на огромни пушеци в околната среда; по този начин се създават определен обем вредни ефекти за обществото /екстерналности/. Именно естеството на този проблем е разгледан детайлно от Коуз. Както може да се предположи, би следвало собственикът на завода да плаща за вредите, които пушеците създават на отделните хора; друг вариант е собственикът на завода, който създава негативни екстерналности – да плаща определен данък заради това, че замърсява околната среда. Тук обаче Коуз акцентира на това не как да се ограничи собственикът на завода в неговата икономическа дейност, а на това дали да се позволява на собственика на завода да нанася вреда на останалите, или дали на засегнатите трябва да се позволи да нанасят вреда на собственика. Следователно, Коуз въвежда реципрочността при разглеждането на един проблем, който нанася вреди за околните.

Той счита, че има пряка връзка между икономическите екстерналности и социалната цена, като застъпва виждането, че трябва да се прави разлика между цена и стойност при понасянето на определени отговорности за нанесени вреди или вреди, които предстоят да бъдат нанесени, ако се извършват определени икономически дейности. Коуз изгражда един модел за това как трябва да се третира този проблем, като включва и разходите по извършването на дадена търговска сделка в компонентата, която определя стойността на икономическите екстерналности. Ето защо според него пазарът и компонентите, които участват при формирането на определена икономическа стойност преподреждат правния мир в една икономика. От тази гледна точка, правната среда на бизнеса зависи от действията на икономическите агенти, тъй като на практика, сделки без разходи не съществуват; всяка икономическа сделка е съпътствана с определени разходи, които са и икономически, и социални. Следователно, колкото е по-голяма стойността на една сделка, толкова по-голям ще е обемът на тези разходи; а при голям мащаб на разходите се налага да се прекроява правната уредба в обществото.

Логиката на разсъжденията на Коуз, безспорно, има основание, но тогава би следвало динамиката на икономическия и правния ред да бъде толкова интензивна, че ще се достигне до едно непрекъснато изменение на това кое е законно и кое е незаконно да се извършва в една икономика. Икономистите – привърженици на свободния пазар и либерализма, разбира се, ще кажат, че в този случай е необходимо да има колкото е възможно по-малко регулации на пазара; и за себе си – те ще бъдат прави. В този смисъл Коуз защитава тезата, че американският либерализъм може да се смята за най-справедливата форма на капиталистическо устройство и развитие и тази форма на обществено-икономическа уредба да се „експортира” като модел за устройване и на други общества.

Споровете по отношение на справедливостта на либерализма по американски образец са многобройни, тъй като се оказва, че този тип обществено устройство дава изключително множество дефекти при фирми и индивиди, които имат пò различна представа и нагласа от американската за това кое е справедливо и кое не. Между впрочем, Коуз отделя на държавата функцията на „суперфирма”, която да може да влияе върху всички фактори на производството чрез въвеждането на решения по административен път. Той дори признава, че държавата може да избягва пазара, ако поиска, което за обикновените фирми и индивиди не може да стане.

В този смисъл държавното управление в този либерален модел се гледа като на алтернатива на пазара, а не като на елемент от пазарното стопанство. Тук дори британските икономисти се отличават от американските си събратя, защото американците считат, че трябва да се прави сравнение между полезността и вредата на едно икономическо действие; и ако стойността на вредата е по-ниска от стойността на полезността, то тогава следва, че икономическото действие трябва да се извърши. Разбира се, британските икономисти са по-дистанцирани, когато се дискутират икономическите проблеми от правна гледна точка, тъй като британското право е различно от американското право, което допуска досъдебното и извънсъдебното монетарно уреждане на делови конфликти и проблеми като задължителни елементи на демократичните устои на обществото. А за социално ориентирани общества като европейските обаче, възприетият в американската икономика подход за намиране на някакъв паричният израз като основен инструмент за решаването на проблемни ситуации се тълкува многозначително.

За да се осмисли защо Коуз възприема и прегръща така силно идеите на американския либерализъм и разбиране за равнопоставеност на стопанските субекти, трябва да се подчертае фактът, че на 40-годишна възраст (1951 г.), в разцвета на силите си – той емигрира в САЩ, тъй като са му предложени академични позиции в различни университети. В качеството си на професор, той чете лекции в три направления: регулирани икономически дейности, икономически анализ и публични политики. Освен в икономическата област той активно работи и по отношение на правната среда на американския бизнес и дори е редактор на основаното през 1958 г. престижно научно списание на Чикагския университет „Журнал по право и икономикс” /Journal of Law and Economics/ в периода 1964 г. – 1982 г.

В допълнение към преподавателската и редакторската дейност, която отнема голяма част от времето му, Коуз е отдаден също и на научно-изследователска дейност. Едни от най-емблематичните му творби, свързани с неговия „чикагски период” (като професор в Чикагския университет), които определено подчертават оригиналния му авторски стил в полето на институционалния икономикс са различни есета, публикувани във: „Фирмата, пазарът и законът” /The Firm, the Market, and the Law, 1988/ и в „Есета за икономиката и икономистите /Essays on Economics and Economists, 1994/.

В сборника с икономически есета „Фирмата, пазарът и законът” Коуз публикува отново „Проблемът за социалната цена” и „Природата на фирмата”, за да подчертае своята основна гледна точка, че мейнстрийм икономиксът много често е ангажиран в изследването на логиката за оптималният избор, като оставя на втори план три много важни неща – първо, институционалната уредба и среда, в която се прави този „оптимален” избор; второ – невъзможността да се обяснят всички действия на човека, и трето – разходите, които са свързани със сключването на една сделка. Предвид тези основни разсъждения на Коуз като научен изследовател на проблематиката в негова чест е именувана и една теорема – „Теорема на Коуз”. Теоремата е формулирана с това име от Джорд Щиглер, който също е Нобелов лауреат (1982 г.) и също принадлежи на кръга икономисти от Чикагската икономическа школа. Щиглер също работи по проблемите на теорията на икономическата регулация и в повечето случаи с Коуз заемат едни и същи професионални позиции.

Основната икономическа логика в Теоремата на Коуз е, че когато в икономическата теория се възприема условието, че разходите по сключването на една сделка са нулеви (не се правят никакви разходи, за да се сключи сделката), то предложените решения от Пигу стават излишни. В този смисъл, казано семпло, Теоремата на Коуз гласи, че ако няма разходи при сключването на една сделка, то икономически агенти ще се договарят за най-ефективното решение от правна гледна точка. Ако обаче при сключването на дадена сделка се извършват определени разходи (разходи за провеждане на срещи, разходи за договаряне на сделката и др. под.) или пък има риск сделката да не се сключи, то това несъмнено ще окаже влияние върху избора на правно решение за извършване на икономическата сделка.

Следователно, според Коуз при сключването на сделки от съществено значение са два фактора: правната уредба на икономическата сделка и разходите, които се асоциират с целия процес на договаряне на сделката. В основния пример, когато една сделка се сключва от две страни, Коуз разглежда четири варианта: (1) сключване на договор според правната уредба; (2) сключване на договор според разходите по сделката; (3) сключване на договор според възможностите за разпределение на ползите за страните и (4) сключване на договор в периметъра на справедливото сечение правна уредба-разходи по сделката-разпределение на ползите. Разбира се, когато страните в една сделка станат повече, то тази сделка става по-комплексна, тъй като трябва да съгласува множество интереси и тогава „сечението” на интересите става функция на серия от сложни правни, икономически, финансови, социални и други анализи.

При „чистата” сделка според Коуз не съществуват разходи за нейното сключване, което може да бъде интерпретирано и като състояние на перфектна конкуренция. Поради това, че тази постановка е чисто теоретична и встрани от реалния свят, много често професионалните среди се шегуват, че това е „Светът на Коуз” – свят без разходи по сключването на сделки. В този смисъл Теоремата на Коуз може да се счита за интелектуален пробив при изследванията на теоретичните икономически модели, защото ако нулевите разходи при обслужването на една сделка се възприемат като условие за разглеждане на различни „съприкосновения” между частния и публичния интерес, то тогава ще може да се създаде ефективна правна уредба за обществено функциониране. Ето защо според Коуз – за да има справедливо устройство на обществените отношения икономиксът ще трябва да се промени.

Паричният съвет, или Валутният борд се явява средство за колониална експлоатация. Действието на такъв съвет поглъща около 5% от БВП, всъщност това са средства, от които е лишена местната икономика за да се финансират активи и в повечето случаи това води до доста по-високи нива на безработицата. Това обяви на среща дискусия в София световноизвестният икономист и преуспяващ бизнесмен проф. Уорън Мозлър, от САЩ. Той гостува в у нас по покана на Съюза на икономистите в България и участва днес в дискусия на тема: „Модерната монетарна теория – възможности интерпретации в контекста на българската финансова ситуации”. Проф. Уорън Мозлър, който през 2012 г. бе и един от кандидатите за президент на САЩ обясни, че се познава добре с проф. Стив Ханке, който според проф. Кръстьо Петков се води един от бащите на валутния борд у нас.

Мой съдружник в бизнеса е бил студент на проф. Ханке и сме имали възможността да дебатираме. Той се съгласява с моите критики за валутния борд и приема тезите ми, но според него си струва този паричен съвет да бъде въведен, за да се осигури по-голяма валутна стабилност. Ханке е правил съпоставки и е констатирал, че след хаоса, който е имало преди въвеждането на паричен съвет, после следва стабилност. 

Икономистът акцентира, че преките чуждестранни инвестиции всъщност се явяват функция на заетостта. 

Страните, в които заетостта е най-висока, отчитат и най-висок размер на преките чуждестранни инвестиции. Така например през 1999 г. когато безработицата в САЩ бе около 4%, най-висок бе размерът на преките чуждестранни инвестиции и определено заплатите ни не бяха най-ниските, посочи проф. Уорън Мозлър.

Заедно с него гости на българските икономисти – учени, бизнесмени и банкери бяха и проф. Павлина Чернева, преподавател в „Бард Колидж” в САЩ и Райчо Марков,  от Българоамериканска фондация на пълната заетост и ценовата стабилност.

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

Обща констатация

Стратегията за подобряване безопасността на движението по пътищата на град Пловдив, изразено в намерението да се усвои международен заем, има за цел извършване на основен ремонт на три важни за града транспортни артерии. В този документ се формулират насоки за изпълнение на политиката за подобряване условията за движение по пътищата и намаляване на жертвите при пътнотранспортни инциденти в града.

Същевременно в разработката на община Пловдив липсват параметри на цялостна стратегия за подобряване на пътната инфраструктура.

Стратегията се вписва в контекста на развитието на европейските политики в областта на безопасността на движението и обявеното от ООН „Десетилетие за активни действия за безопасност на движението по пътищата 2011-2020г.

Препоръки 

А. По техническата част на проекта

1. Проектът може да се разглежда като само като Първа фаза на един цялостен план за подобряване на пътната инфраструктура на град Пловдив. От което следва:

1.1. Да се възложи изработването на задание с условията и техническите изисквания на цялостната транспортна система, включително и такава за Градската Мобилност –Интегриран план за транспортно развитие, част от националната транспортна система;

1.2. Да се разшири обхватът на проекта с изпълнението на т.1.1. –дейността да се финансира от ЕБВР –условно предложен като Фаза 2;

2. Всички бъдещи проекти на Общината да се изпълняват по следната методология /на този етап тя липсва във фаза 1/:

2.1. Възлагане на проектирането на транспортните артерии

2.2.Утвърждаване на проектите

2.3.  Остойностяване на проектите съгласно пазарните цени към съответния период.

2.4.  Включване на проектите в Стратегическия план за развитие на град Пловдив

2.5. Възлагане на Строителството на база утвърден проект и извършени отчуждителни процедури.

2.6.  Утвърждаване срока за изпълнение на проектите.

2.7. Отговорността на проектанта да се разпростира до завършването на строителството, включително и договаряне на финансови гаранции за добро изпълнение.

2.8. Назначаване на отговорни лица, които да следят ежеседмично напредъка на проекта.

2.10. Да се отчитат параметрите на съществуващата инженерна инфраструктура-състояние, планиран ремонт и др.

2.11.  Да се изработи цялостна система за контрол и управление на трафика на всички общински артерии, вкл. отклоняване на транзитните потоци по Околовръстна скоростна тангента, изграждане на паркинги за тежкотоварни камиони и др.

2.12. Стриктно да се прилагат съвременните стандарти на Европейския съюз за качеството на влаганите продукти, икономически най-изгодните решения за:

– управление на трафика;

– изменения на стандартите за интегриране на вело-алеите към пешеходните зони;

-,изграждане на система за ползване на велосипеди под наем и пр.

2.13.  Да се предвиди внедряването на нови технологични решения с оглед подобряване на връзката между плътния и порест асфалт с оглед избягване на слагания, свивания или пукнатини в настилката и удължаване на гаранционния срок до 10 год.- напр. използване на технологията за компакт асфалт

2.14. Да се изработи и изпълни проект за подобряване на административния капацитет на Общинската администрация при ръководене и контрол на проекти, свързани с транспортната инфраструктура.

––––––––––––––––––––––––––

Съюз на икономистите в България

Октомври, 2013 г.