Съюз на икономистите в България

 Днес, 31 октомври 2013г. , се проведецеремонията по награждаването на победителите в конкурса„МЛАД ИКОНОМИСТ-2013г.”, провеждан от Съюза на икономистите в България,и тържествено отбелязване на Деня на Народните будители.

      Присъстващите наградени участници в конкурса и официални гости поздрави г-жа М. Фъртунова, директор на Дирекция „Висше образование” в МОН.

      Зам. ректор на УНСС проф. д-р Валентин Гоев поздрави присъстващите и обяви предложение на Ректорския съвет на УНСС за допълнителна награда за ученици, заели първите 3 места в конкурса, да бъдат приети в УНСС направление „Икономика” без приемни изпити.

Българският бизнес в лицето на г-н Асен Христов – ЗД „ЕВРОИНС” АД, г-н Димитър Гишин – Председател на УС на„Атлас Финанс” ЕАД, г-н Стефан Абаджиев, член на УС на„Енерго –ПРО”, г-н Емилиян Абаджиев – изп. ИХБ « БЪЛГАРИЯ» и изп. директор на ЗММ БЪЛГАРИЯ ХОЛДИНГ АД, г-н Николай Митанкин, ХОЛДИНГ” СТАРА ПЛАНИНА”, г-н ИванСоколов –Международен Панаир-ПЛОВДИВ, г-н Максим Максимов–Фондация „Проф.д-р Велеслав ГАВРИЙСКИ”, Христо Дурчев „БАЛКАНТЕЛ ООД” раздаде специални награди на най-добре проявилите се участници и ги покани да бъдат техни стажанти.

Тържеството уважиха:

–         Проф. Бруно Серги – професор по макроикономика в гр. Месина – Италия, гост.професор в Харвард;

–         Проф. д-р Валентин Гоев – Зам. Ректор на УНСС;

–         Чл. кор. Димитър Димитров – БАН;

–         Проф. Митко Димитров – Директор на ИИИ на БАН;

–         Проф. д-р Димитър Хаджиниколов – зам. председател на УС на СИБ;

–         Проф. д-р Делчо Порязов – Почетен председател на СИБ;

–         Л. Смедарчина зам. председател на ФНТС;

–         Проф.Стефан Христов от УНСС, член на УС на Българската Асоциация по Маркетинг (БАМ).

Председателят на Съюза на икономистите в България (СИБ) проф.Кръстьо Петков и членовете на УС проведоха днес среща с премиера Пламен Орешарски. На нея бяха представени становищата на СИБ за икономическата ситуация, заетостта и доходите, както и информация за състоянието на енергетика в България. Г-н Орешарски бе също така информиран за оценките на СИБ за състоянието на ключови сектори, подготвени по искане на местни власти, бизнес формации и граждански сдружения:

– Експертиза за ценообразуването и качеството на услугите и рисковете в електроразпределението;
– Експертиза за състоянието на бюджета в група общини, застрашени от несъстоятелност, вкл.с необезпечени кредити;
– Предпроектни разработки за изграждане на логистични центрове и тържища за земеделска продукция в Дунавския регион и Западна България.
Срещата протече в конструктивен диалог, а от ръководството на СИБ се надяват, че изложените становища и направените предложения ще помогнат на правителството да намери най-верните управленски решения в сегашната кризисна ситуация.

Дисбалансите в енергетиката: необходими са спешни мерки, за да се избегне колапса /Експертно становище, подготвено от Съюз на икономистите в България/

Становище на ръководството на Съюза на икономистите в България, Относно: Икономическата ситуация, заетостта и доходите

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Модернизацията на данъчната система е средство за възстановяване на социалната справедливост и за стимулиране на икономическия растеж

Една от най-грубите грешки на БСП като водеща партия в Тройната коалиция беше въвеждането на „плоските” преки данъци и отмяната на необлагаемия минимум. Такава антисоциална и антиевропейска данъчна политика не си позволяват дори най-десните правителства в ЕС и извън него.

В програмния документ, приет на конгреса на БСП през март тази година се предвижда отказ от „плоския” данък върху доходите на физическите лица и замяната му с умерено прогресивен данък с необлагаем минимум, а също и въвеждане на семейно данъчно облагане. Такива обещания има и в предизборната платформа на БСП.

В „Управленската програма на правителството”, представена от г-н Орешарски през септември 2013 г. обаче няма и дума за провеждане на обещаните данъчни реформи. В отделни изказвания на премиера и на министри се споменава в неангажираща форма за евентуално въвеждане на семейно данъчно облагане към края на мандата на правителството. Като се има предвид, че данъчната реформа е един от най-важните инструменти за по-справедливо разпределение на доходите и за стимулиране на икономическия растеж, а също и условностите около изпълнението на пълния мандат на правителството, това отлагане буди сериозна тревога. Изглежда, че правителството не желае да прави данъчна реформа и предпочита да използва сегашната консервативна, антисоциална данъчна система.

Мащабна данъчна реформа не може да се проведе за една година, без грижлива подготовка, особено в сегашната сложна политическа и икономическа ситуация. Подготовката обаче може и трябва да започне сега и реформата да се проведе за няколко години. Правителство, което обещава да възстанови потъпканата от десетилетия социална справедливост, в това число и по-справедливото разпределение на доходите в обществото, е длъжно да проведе такава реформа. Ако се отказва от нея, по какво ще се отличава от политиката на ултрадесния Симеон Дянков? Или ще бъдем свидетели на политика „Без Дянков по дянковски”.

В рамките на радикалната данъчна реформа предлагам:

1. От 1 януари 2014 г.”плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 340 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. При бъдещи повишения на минималната заплата следва да се променя и необлагаемият минимум. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните работещи. Следващите доходи, примерно до 2000 лв. месечно (което е масовият случай) да се облагат с 10%; превишението от 2000 до към 5000 лв. с 15%; горницата над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%. С тази умерена прогресия се приближаваме постепенно до средното европейско данъчно равнище, което ще ни бъде наложено рано или късно.

С тази промяна по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи. Ако в тричленно семейство работи един човек със средна брутна заплата от 800 лв., само от въвеждането на необлагаем минимум и при 10% данък ще му остават допълнително 408 лв. годишно. Ако работят двама – 816 лв. Това не е драматично подобрение, но все пак ще се почувства като първа стъпка в правилна посока в сегашните тежки условия и ще повиши покупателната способност на най-бедните домакинства. То пък ще увеличи потребителското им търсене, предимно за произведени в у нас стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления в бюджета.

С въвеждането на необлагаем минимум и данъчна прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават най-бедните, в това число и работещите бедни. Общият размер на данъчното постъпление остава приблизително същия, но се променят платците. Това е икономически оправдано и социално справедливо. Така постъпват от десетилетия всички цивилизовани общества, които споделят принципите на солидарността. Това е толкова по-важно в тежки времена, като сегашното и за бедни страни, като нашата. Защото над 1,5 млн. българи живеят в оскотяваща бедност и не могат да чакат още няколко години, когато може би ще почувстват подобрение при растеж на производството. Те, обаче се нуждаят от него сега. Макар и скромно, но сега. А това е възможно само чрез внимателно и умерено преразпределение на наличните блага. Световната стопанска история не познава друг начин.

Може да ми се възрази, че вече е късно да се подготви и приложи от 1 януари 2014 г. такава реформа в данъка върху доходите на физическите лица. Това може да е вярно, но вината за забавянето е на правителството, поради досегашното му съзнателно бездействие, въпреки многократните аргументирани препоръки от мен и други икономисти от началото на тази година.

Възможно е обаче компромисно решение – въвеждане на необлагаем минимум от 1 януари 2014 г. при запазване на пропорционалния характер на данъка до края на юни и преминаване към умерена прогресия от 1 юли 2014 г. Това няма да разстрои действащия бюджет през второто полугодие, а ще го улесни с допълнителните постъпления от прогресивното облагане на големите доходи. Възстановяването на необлагаемия минимум ще остави на българските домакинства няколкостотин млн. лева, които ще бъдат използвани за по-активно потребителско търсене. Това ще даде допълнителен тласък за растежа на БВП и ще има силен социален ефект. Българските граждани ще оценят положително такава стъпка на правителството в сегашната изключително трудна обстановка.

2. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум,  той няма да се облага с данък. Горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите на физическите лица. Оставеният по този начин допълнителен доход в домакинствата ще стимулира потребителското им търсене (и растежа), ще допринася, наред с други фактори, за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата.
3. От 1 януари 2015 г. „плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. Желателно е и тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (предимно семейни); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за големите и най-големите печалби. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване от съответните власти. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%.

Тези основни ставки следва да се съчетаят със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата на съответните фирми за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през следващите пет или десет години.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления. То съдържа и повече икономическа и социална справедливост.

4. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата. При наличие на политическа воля то може да стане и от 1 януари 2015 г.
5. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Тук предстои да се уточнят някои технически подробности във връзка с плащането на данъка.
6. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
7. От 1 януари 2015 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 или 150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни.
8. От 1 януари 2015 г. да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите.

При бездействие на правителството по данъчната реформа през тази и следващите години ще се запази мизерното равнище на доходите на милиони българи и изострената социална поляризация в резултат на дясната консервативна политика през изминалите 24 години и особено през последните четири години. Разбира се, съществено подобрение на качеството на живота на хората е възможно само чрез чувствително повишение на производството и на производителността на труда. Това, обаче изисква 10-15 и повече години при пълна мобилизация на националната енергия.

Както посочих по-горе, скромно, но забележимо подобрение за най-бедните през тази и следващите 2-3 години е възможно само чрез преразпределение на наличните блага. Данъчната система е най-ефикасният инструмент за такова преразпределение в една цивилизована държава. Историята познава и други средства, например, експроприацията, но това е невъзможно и недопустимо в наше време в страна, член на ЕС. Много е вероятно очакванията на хората за някакво, макар и скромно подобрение в доходите и потреблението, да не се сбъднат. Защото тесните фискални съображения на правителството, изглежда засенчват напълно социалните. Това е недопустимо за правителство, чийто мандатоносител е социалистическа партия. А мандатоносителят не бива да го позволява.

Искам отново да напомня за социално-икономическия характер на предлаганата данъчна реформа. С нея не се засяга първичното разпределение на създаваните блага между натрупване и потребление. Не се разчита, че източник на скромното повишение на доходите на бедните слоеве ще бъде значително увеличение на производството и повишение на производителността на труда, понеже това не е възможно през настоящата и следващите 2-3 години. Важно е обаче да се подчертае, че не се увеличава опасно бюджетният дефицит и още по-малко държавният дълг.

Подчертавам още веднаж. Предлаганата реформа цели главно промяна в разпределението на благата между труда и капитала, нарушено грубо през последните 24 години в полза на работодателите, особено най-едрите, и във вреда на наемния труд. Това не е подарък за социалните групи с ниски доходи, а закъсняло възстановяване на несправедливо отнетото от тях през последните две десетилетия. Продължаването на тази несправедливост ще бъде източник на нарастващо социално напрежение и отчуждение в обществото. Това ще удължава икономическата стагнация и ще изостря социалната, етническата и политическата нестабилност. Възстановяването на социалната справедливост е ключът към ускорено догонващо икономическо развитие и бъдещо благоденствие на България. Без социална справедливост не е възможно успешно икономическо развитие. Световната история показва, че държавите с умерено доходно и имуществено разслоение се развиват по-успешно от страните с доходна и имуществена поляризация.

Размисли по проектобюджета за 2014 г.

Искам да споделя и някои мисли по проектобюджета за 2014 г., който ще има важно значение за развитието на икономиката през близките години и за излизането на страната от сегашната остра социална и политическа криза. Правя го въз основа на обявени в медиите фрагментарни данни за проектобюджета.

Нужен е повече реализъм при съставянето на бюджета. От медиите научавам, че се предвижда нашата икономика да нарастне с 1,8% през 2014 г. в резултат на сегашната политика на правителството. Конкретните мерки на структурната политика още не са приложени навсякъде. Като се имат предвид лаговете от задействането на мерките и ответната реакция на стопанските субекти, в най-добрия случай първи забележими резултати могат да се очакват към края на 2015 и началото на 2016 г. Освен това, ние зависим много от състоянието на европейската икономика. А тя все още не е преодоляла стагнацията. И не се очертава да го направи през 2014 г. Все повече проблеми срещат и новите пазарни икономики в другите региони на света. Всичко това принуди МВФ да ревизира надолу прогнозите си за световната икономика за 2013 и 2014 г в последния си Световен икономически обзор.

Тревожи и намерението на правителството по бюджетния дефицит. При планиран дефицит за тази година до 2% от БВП, през 2014 г. се предвижда 1,8%. С оглед на аргументите ми, изложени в предишни статии, при настоящата ни рекордно ниска публична задлъжнялост и сегашната кризисна ситуация, политиката за намаление на дефицита през 2014 и следващите години ще бъде груба грешка с тежки икономически и социални последици. С намаляване на дефицита се засилва рестриктивният характер на нашия бюджет, което ще потиска стопанското оживление, а се очаква по-висок растеж на БВП. Двете се изключват взаимно.

Плътното придържане към 3% бюджетен дефицит би осигурило през 2014 г. допълнителен ресурс от около 1 млрд. лева, част от които следва да се използват за финансиране на по-активна социална политика: повишение на реалните минимални заплати и пенсии, повишение на заплатите на някои очевидно ниско платени от години професионални групи, помощите за безработни, на детските надбавки и добавките за отглеждане на деца, коледни добавки за възрастните хора и т.н.

Предвижда се минималната пенсия да се повиши с 5 лв. от началото на годината, а всички пенсии да се индексират през юли 2014 г. с 3%. Като се има предвид очакваната инфлация, реалното им повишение ще бъде почти нулево. Нека правителството знае, че пенсионерите ще приемат подобна мярка като социална подигравка. Икономическият потенциал на страната не позволява съществено увеличение на пенсиите, но номинално повишение с 20 лв. месечно (т.е. с около 6%) поне за ниските пенсии до 300-350 лв. е възможно и необходимо. То може да засегне около 1,2 млн. пенсионери и да струва около 300 млн. лева. Като се имат предвид бедствените условия в които живеят пенсионерите от години, тези пари са приемлива цена за скромното им подпомагане, което те ще оценят като израз на държавна грижа в това трудно време.

Пазарните фундаменталисти са много чувствителни, когато се използват държавни средства за финансиране на социални програми. Особено ако тези средства са от допълнителен държавен дълг. Защото, според тях, отделяните за такива цели средства се консумират еднократно (за разлика от инвестициите) и не оставят никакви следи за растежа и заетостта през текущата и следващите години. Това не е вярно! Използваните средства за потребление чрез социални програми задоволяват веднага пряко или косвено чрез личното и колективното потребление, най-остри и неотложни социални потребности. С това позволяват на правителството „да си поеме въздух”, да спечели време за предприемане на мерки и намиране на допълнителни инвестиционни и други ресурси за ускоряване на растежа през следващите години.

Така се постига увеличение на потребителското търсене на насъщни стоки от домакинствата и при колективното търсене чрез бюджетните разходи. Повишеното търсене стимулира производството им в България. Това увеличава БВП, заетостта, личните доходи и постъпленията в бюджета. Те, на свой ред, са предпоставки за нов цикъл на производство, заетост, доходи и бюджетни постъпления през идущата година. То продължава, макар и затихващо, през следващите няколко години. Това временно стопанско оживление през трудни периоди позволява да се вземат мерки следващите години за мобилизиране на допълнителни инвестиционни и други ресурси за трайно стимулиране на стопанската активност.

Ако правителството не постъпи така, означава, че е безчувствено спрямо мизерията в която живеят тези хора от години и че е готово да жертва здравето и живота им пред олтара на ниския бюджетен дефицит. Доказателство, че продължава небалансираната си политика спрямо труда и капитала във вреда на трудовите хора и на пенсионерите. Неговият мандатоносител – БСП ще плати висока политическа цена за закърнялата си социална чувствителност спрямо мизерния живот на възрастните хора. Както бях писал в предишна статия, ръководството на БСП е щедро на фразеология за „ляв завой”, но в делата му „мигачът мига на дясно”. Това не може да продължава безкрайно.

18 октомври 2013 г.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Пропускането на последните три месеца на тази и първите три месеца на идущата година може да ни изправи пред още по-сериозна

социална криза

            В сложната политическа ситуация сегашното правителство има един единствен шанс да оцелее – като спечели доверието на трудовите хора, на интелигенцията и на дребния бизнес. Това може да стане ако изпълнява програмата на своя мандатоносител – БСП. Основното в икономическата част на тази програма е да се създадат условия на бизнеса за стопанско оживление и да се засили социалната ориентация на икономическата политика чрез постепенно повишаване на заетостта и доходите на трудовите хора и на пенсионерите.

Така ще се корегира допуснатата крещяща несправедливост спрямо тях през последните 20 години – бедните станаха още по-бедни, а богатите още по-богати в най-бедната страна на ЕС. Едно и също равнище на социална поляризация в богата и в бедна страна се чувства много по-болезнено в бедната. С такава политика България няма шансове за успешно догонващо икономическо развитие. Социално-икономическата дистанция между нас и Западна Европа ще расте с поредица от икономически, социални, политически, етнически и други кризи с непредвидими последствия.

            Засега правителството не се придържа плътно към предизборната платформа на своя мандатоносител и към необходимостта от спешни действия за смекчаване на бедността и социалната поляризация, като изключим ограничените социални мерки в началото на своето управление. Тяхното значение, обаче не бива да се преувеличава, тъй като са скромни по дълбочина и засягат малък брой най-нуждаещи се хора.

Тук не искам да навлизам в някои вътрешни противоречия на предизборната платформа на БСП, в това число и отклонението от последните конгресни решения за така наречения „ляв завой” в икономическата и социалната политика. Конгресните решения подсказваха, че може да се очаква отказ от робуването на ръководството на партията на консервативните неолиберални възгледи през последните 10-15 години и особено по време на управлението на Тройната коалиция, когато бяха приети така наречените „плоски” данъци без необлагаем минимум. Стъпка, която не предприемат дори най-консервативните десни правителства в развитите и средноразвитите страни.

От последните изявления на премиера личи, че не възнамеряват да предприемат значими социални мерки до края на тази и през идущата година. Тевсе още не си дават сметка за сериозността и спешността на проблема. Не чувстват растящия тътен на недоволство и напрежение в социално-икономическите дълбини на нашето изтерзано общество, което показва, че се освобождава постепенно от досегашното си покорно търпение. Почти един милион избиратели, които подкрепиха БСП на последните избори не гласуваха за икономическата и социалната политика, която правителството провежда сега. Защото им се обещаваше нещо друго. Тесногръдите догматични фискални съображения на правителството все повече засенчват социалното му мислене. Това ме тревожи сериозно.

И нека бъдем наясно. Аз не препоръчвам форсирана мащабна социална политика от типа на западноевропейските, която е непосилна за хилавата ни икономика. Предлагам скромна, но все пак забележима социална политика, която да защити 1,3-1,5 млн. най-бедни българи през настоящата и следващите 2-3 години, тъй като тези хора не могат да дочакат по-далечните резултати от обещаваните структурни реформи. Настоявам за балансирана политика в отношенията на държавата към труда и капитала, а не фаворизиране на едните за сметка на другите, както става у нас през последните две десетилетия. Правителството не проявява необходимата решителност за по-категорично дистанциране от рестриктивната политика на Дянков. Макар физически да е в Америка (а сега в Москва), изгонен от ГЕРБ, духът на Дянков още присъства в политиката на Орешарски с мандата на БСП. Странно, но достоен за съжаление факт!

Кое ме кара да мисля така? Ще изброя само няколко проблема, макар че пълният списък е дълъг:

Максимално допустим бюджетен дефицит

            Преди две години по инициатива на Симеон Дянков Народното събрание реши бюджетният ни дефицит да не превишава 2% от БВП, макар, че ЕС допуска до 3%. През 2012 г. средният дефицит за ЕС беше 3,6%, а 11 страни членки имаха дефицит над 4%. Наложеният от Дянков таван за дефицита целеше у нас да се провежда трайно по-строга ограничителна политика от тази в ЕС, дори и в негово отсъствие. Той дори настояваше това да се запише в Конституцията, защото по-трудно може да се промени, но здравият разум надделя и тази идея беше отхвърлена.. Хитро замислена уловка, но не разбирам защо и пред кого се перчим? Какво постигаме в стремежа си да бъдем по-големи католици от папата, измъчвайки допълнително милиони бедстващи българи?

Такава политика не е оправдана, първо, защото сме най-бедната държава членка на ЕС и в условията на криза е „икономическо самоубийство”, по думите на нобеловите лауреати Дж. Стиглиц, Пол Кругман и много други световно известни учени икономисти, да се постъпва така по време на криза в страна като нашата. Дори и богатата Америка не постъпва така. Второ, България има рекордно нисък държавен дълг (17-18% от БВП при очакван 87% в ЕС за 2013 г.) и нищо не налага поддържането на почти балансиран бюджет в разгара на кризата. По-скоро трябва да се прави обратното. През 30-те години на миналия век британският учен Джон Мейнард Кейнс писа, че „по време на криза бюджетният дефицит е не само допустим, но и необходим”. Безпроблемно можем да увеличим държавния дълг до 25-27% през следващите 3-4 години. Друго е положението в седемте силно задлъжнели страни членки с труден за обслужване държавен дълг от 90-100 и повече процента. За щастие, ние имаме далеч по-голяма зона за бюджетно маневриране. Жалко, че не я използваме!

            Ако таванът за дефицита беше 3% можехме сега да разполагаме с още 800 млн. лева и да ги насочим за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата и някои социални програми. Това означава увеличение на държавния дълг с 800 млн. лева, но то не създава никакви опасности за финансовата стабилност на нашата икономика. Затова препоръчвам таванът за дефицита да се промени веднага на 3% и през последното тримесечие на тази година, наред с инвестициите, да се заделят още 250-300 млн. лева за социални програми. През следващите 2-3 години, докато сме в криза, да поддържаме дефицит плътно до 3%. След излизането от кризата и постигането на растеж от 4-5% можем да си позволим балансиран бюджет, а ако е нужно дори с малък излишък.

Минимална работна заплата

            В предизборната програма на БСП е предвидено повишение на минималната работна заплата. Когато правителството започна работа имаше ориентация тя да се повиши от 310 на 340 лева от 1 октомври 2013 г. Това би засегнало пряко около 160 хил. души, предимно от частния сектор, без да разстройва финансите на фирмите. Работодателите са против такова повишение и плашат, че щяло да породи голямо увеличение на безработицата. Тази догма на консервативната икономическа школа не е вярна. Няма доминираща пряка причинно-следствена връзка между минимална заплата и заетост. Защото заетостта зависи от много фактори и минималната заплата е само един и то от най-маловажните. Несериозно е да се твърди, че повишението на минималната заплата с 30 лв. на месец на ограничен брой работници в дадена фирма може да я дестабилизира. Това означава, че фирмата е била вече пред икономически срив по други причини, които нямат нищо общо с минималната заплата.

            Не са верни и твърденията, че такова повишение щяло да влоши конкурентоспособността на нашата икономика. Това е друго клише на консервативните икономисти, което може да има някакъв смисъл само за трудоемки производства с много високи заплати и за страни с много висок дял на заплатите в общите разходи по производството, като Швеция – 85%,  Великобритания и Дания – 80% и т.н. Дори в Словения те са 64%. То обаче не може да влияе съществено върху конкурентоспособността у нас, понеже трудът не превишава 20% от производствените разходи. Други са причините, които обуславят нашата слаба конкурентоспособност: ниско качество на продуктите, големи разходи за материали и енергия, остарели технологии, ниска квалификация на персонала, лошо управление на фирмите, кражби, корупция и т.н.

            Работодателските организации напоследък напомнят за връзката между производителността на труда и работната заплата и че заплатите могат да растат само ако нараства производителността. Те обаче мълчаха през последните 20 години, когато производството и производителността на труда у нас нарастваха над два пъти по-бързо от средната заплата, която те самите потискаха. Това се потвърждава и от сравнението с ЕС. БВП на човек от населението (обобщен показател за производителността във всяка икономика) у нас сега е 47% от този в ЕС, а средната ни заплата е около 25%. Ако се прилагаха европейските принципи и правила за заплащане средната ни заплата трябваше да е 45-47% от европейската.

            Пазарните фундаменталисти ни убеждават, че както минималната, така и средната заплата се определя най-обективно на пазара на труда. Аз обаче питам – на кой пазар на труда? Има ли в България нормален пазар на труда? И възможно ли е да го има в държава, където действителната безработица е около 20% (като нашата). На нашия така наречен пазар на труда не се срещат равностойни партньори – наемни работници и предприемачи. И как могат да бъдат равностойни, когато търсещите работа изнемогват и са принудени да приемат всякакви, дори унизителни условия, за да бъдат наети!

При неравностойни условия между търсещи и предлагащи работа не е възможно обективно определяне на минималната, средната и максималната заплата. Затова, поради липсата на нормален пазар на труда се налага намеса на държавата за определяне на минималната заплата на по-слабия участник, за да осигури минималните му доходи, гарантиращи биологичното възпроизводство на работника и неговото семейство.

Тази крещяща несправедливост трябва да се поправи. Отнетото от работниците чрез потискане на заплатите и раздуване на печалбите през последните 24 години трябва да се промени чрез по-бързо повишение на заплатите през следващите години. До сега имаше масирано преливане от заплати в печалби. Сега е нужно обратно преливане – от печалби в заплати. На това се основава предлаганото от мен изпреварващо повишение на заплатите и пенсиите през тази и следващите 5-10 години. То означава ново, икономически обосновано и по-справедливо разпределение на новосъздаваните блага, дори без промяна в общия размер на тези блага.

Коледни добавки

            Коледните добавки за пенсионерите присъстват в предизборната платформа на БСП. До скоро ни казваха, че това ще стане трудно в края на тази година, понеже няма средства. В резултат на нарастващия обществен натиск сега се говори, че правителството търси 40-45 млн. лева, за евентуални добавки от 30 до 50 лв. на около 800 хил. пенсионери с пенсии до 200 лв., като се оправдава, че през последните 4 години не е имало такива.

            Това ще бъде поредната грешка на правителството. Наложително е да се дадат поне по 50-60 лв. на хората с пенсии до 300 лв. Тази повече от скромна сума ще засегне около 1,0-1,2 млн. души и ще струва на бюджета 60-70 млн. лева. Пенсионерите са мъчениците на реставрацията на дивия капитализъм у нас. Те създадоха богатството от 1945 до 1989 г., което политиците приватизираха по престъпен начин и оставиха над един милион от неговите творци да живеят сега в оскотяваща бедност.

Най-ниските пенсии

            Известно е, че България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Около 800 хил. души вегетират с пенсия до 200 лева на месец. Трудно ми е да си представя как се оцелява с такава пенсия. Тази есен трябваше да се направи макар и скромно повишение на най-ниските пенсии, поне с 20 лв., но това не стана. Нещастните хора бяха отново забравени, а техните интереси, дори здравето и живота им – пожертвани пред олтара на ниския бюджетен дефицит! Оправданието е в самоналожената липса на средства, чрез произволно самоналожения по-нисък таван от 2% за бюджетния дефицит.

Последната препоръка на чиновничката от Световната банка да не се повишават пенсиите у нас през следващите години е връх на социалния цинизъм на човек, който наверно получава 50-60 пъти по-висока заплата от средната българска пенсия и настанен в луксозните хотели Шератон или Хилтън, не е виждал как нашите пенсионери ровят в кофите за боклук,. Още по-странно е, че българското правителство, синдикатите, многобройните пенсионерски организации, така наречената „четвърта власт” и обществеността пак замълчаха покорно и не реагираха остро на тази социална подигравка на чиновничката на Световната банка.

Детски надбавки

            България е в демографска катастрофа. Намираме се на световното дъно по демографски показатели. Смъртността е висока, а раждаемостта ниска и продължава да спада. Емиграцията ни стопява допълнително. Опасно изтичат мозъци и генетичен потенциал. Застрашено е съществуването на нашия народ и държава. През настоящото столетие няма по-голяма стратегическа опасност за България от демографската катастрофа.

Правителството не може да не знае всичко това, но продължава да пасува, като изключим правилното решение за увеличение на помощта за отглеждане на деца до две години. Макар и правилно, това е социална трохичка. Наред с много други мерки, чието изброяване тук не е възможно, налага се от 1 октомври 2013 г. детските надбавки за семейства с до две деца да се увеличат с 15 лв. и да достигнат 50 лв. Още сега да се обяви, че от 1 януари 2014 г. те ще се увеличат с още 20 лв. Демографският, политическият и психологическият ефект от това ще оправдаят допълнителните бюджетни разходи. Съдбата на България е над всичко! Дори над умерения бюджетен дефицит, който препоръчвам.

Данъкът върху лихвите от депозити

            БСП обещаваше отмяна на въведения от Дянков несправедлив данък върху лихвите от депозити, особено за най-малките, които са над 75% от всички депозити на домакинствата. Премиерът заяви наскоро, че данъкът остава, понеже осигурявал 80-90 млн. лева за бюджета. Препоръчвам такъв данък да остане само за големите сумарни депозити, примерно над 100 хил. лева, независимо от броя на депозитите в една или повече банки. Тук предстои да се решат някои технически подробности по плащането на данъка.

Данъчна политика

Още по-силни възражения имам по антисоциалната и антиевропейска данъчна политика на правителството и неизпълнението на предизборни обещания на БСП в тази област. Поради изключителната важност на този проблем ще се върна към него скоро в друга статия.

Структурни реформи

            Премиерът очаква големите резултати от неговата политика да дойдат от структурните реформи и други облекчения за бизнеса, които ще осигурят икономически растеж и увеличение на заетостта. Те са посочени подробно в трите раздела на правителствената програма, представена в Народното събрание през септември 2013 г. Това по принцип е вярно, но ефектите по този път се получават не веднага, а след 3-5-7 и повече години. И то ако бизнесът се ориентира бързо към такива реформи и увеличи рязко инвестиционната си активност.

То обаче не е сигурно на тези географски ширини. Инвестиционното поведение на нашия бизнес през двете десетилетия не ми дава основание за оптимизъм, като имам предвид размера и структурата на неговите инвестиции. Споменатите вече 1,3-1,5 млн. души, които живеят сега в оскотяваща бедност, не могат да чакат толкова дълго. Те знаят, че чудеса не са възможни, но се надяват на някакво, макар и скромно, подобрение до края на тази и в началото на следващата година. Това може да се постигне сега с помощта на 250-300 млн. лева. Боя се, че липсата на подобрение скоро ще породи разочарование и ще отслаби подкрепата на трудовите хора, на интелигенцията, на малкия и средния бизнес за правителството. Освен това, в такава нажежена политическа обстановка едва ли ще има време за мащабни структурни реформи.

            Политическите и моралните последствия от страха на правителството да предприеме по-значими и бързи социални мерки ще бъдат тежки. Все повече хора ще се разочароват, защото ще им бъде трудно да различат настоящата икономическа и социална политика от Дянковата. Както вече посочих, досегашните социални мерки на правителството са полезни, но са ограничени по обхват и значението им не бива да се преувеличава. Затова ги наричам социални трохи. Подпомогнатите до сега хора по тази линия са далеч по-малко от необходимия критичен минимум.

БСП носи главната политическа отговорност за дейността на правителството. Спомнете си как всички атаки по управлението на Тройната коалиция бяха насочени срещу нея. Така ще бъде и сега при евентуален неуспех на правителството на Орешарски. Тези атаки дори вече започнаха.

            Ръководството на БСП трябва да настоява за незабавна по-осезателна социална ориентация в икономическата политика на правителството. Това трябва да проличи с по-значими мерки още преди края на 2013 и в началото на 2014 г. БСП разполага с инструментите на властта и трябва да покаже категорично, че започва да изпълнява конгресните си решения и предизборните обещания, като провежда балансирана политика спрямо труда и капитала. Всяко отлагане и протакане ще има тежки политически и морални последствия.

Все още не е късно да се предотврати поредният политически провал на ръководството на БСП! БСП трябва да покаже каква партия е тя – на милионите трудови хора, на интелигенцията и на дребния бизнес или на едрия капитал. Засега преобладават словесните декларации на ръководството за ляв завой, а в действията мигачът мига надясно. Това двуличие е много опасно. То повтаря грешките на Тройната коалиция от 2005-2009 г. Първата грешка народът може да се прости, но втората – едва ли!

10 октомври 2013 г.

На 21 октомври 2013г. във Виена беше учредена Австрийско-Българска неправителствена организация „CONECT EAST EUROPE”.

–         Участници от австрийска страна са:

–         Технически университет и Институт по транспорта – Виена;

–         От българска страна са: Съюз на икономистите в България (СИБ); Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция  (АУРЕ) и

      Университет по архитектура, градоустройство и геодезия.

„CONECT EAST EUROPE” ще насърчава съвместни проекти в Югоизточна Европа в областта на инфраструктурата, стопанската логистика, управление на риска и др.

  Проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ, беше избран за член на борда на сдружението.

Н О М И Н А Ц И И

на носителите на наградите на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България по Националния конкурс „Млад икономист – 2013г.” на тема „Електронна търговия и интернет маркетинг” в категориите „ученици”, „студенти”, „ млади специалисти и докторанти”

Първо, категория „Ученици”:

            Първо място – Атанаска Стаменова Георгиева, Сафие Байрам Ибрям, „Характеристика на „облачните” технологии в електронната търговия”, Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров”-Хасково

  Второ място – Марина Иванова Ангелова, Петя Антонова Божикова,

„Електронна търговия и интернет маркетинг”, Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров” – Хасково

Трето място – Вилиана Младенова Камбурова, „Електронна търговия и

интернет маркетинг”, Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети” – Русе

         Трето място – Диляна Бориславова Стоилова, Надя Цветославова

Неделкова, „Електронна търговия и интернет маркетинг“, Професионална гимназия „Асен Златаров” – Видин

1. Специална награда на Холдинг „Стара планина” – Окан Ивелинов

Моллов, Елиз Юзджан Юсеин, Електронна търговия и интернет маркетинг, Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов” – Кърджали

1. Специална награда на д-р Петър Нейчев, зам. председател на УС на СИБ

– Хава Васви Исмаил, „Електронна търговия и интернет маркетинг”, СОУ, „Йордан Йовков” – Кърджали

Второ, категория „Студенти”:

           Първо място – Петър Илиев Биволарски, „Интернет маркетингът като двигател на растежа на българската туристическа индустрия в лицето на новата рекламна парадигма”, VIAUniversityCollege, Chr. M. OestergaardsVej 4, DK-8700 Horsens, Denmark

          Първо място – Камелия Тодорова Рупска, „Някои ключови фактори за развитието на електронен бизнес от типа „BUSINESS-TO-CONSUMER” в България”, УНСС, София

         Второ място – Пенка Иванова Колева,  „Особености на електронния магазин”, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново

  Трето място –  Павлин Петров Бонев, Бизнес моделиране в електронната

търговия, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София

Трето място – Александрина Борисова Александрова, Васил Михайлов

Костов – „Електронна търговия и интернет маркетинг”, Стопанска академия „Д. А. Ценов”, Свищов

1. Специална награда на „ЕНЕРГО-ПРО” –  Камелия Тодорова Рупска, „Някои

ключови фактори за развитието на електронен бизнес от типа „BUSINESS-TO-CONSUMER” в България”, УНСС, София

2. Специална награда на Фондация „Атанас Буров” – Муси Славчов Стоянов,

„Онлай Банкиране”, Европейски колеж по икономика и управление, София

3. Специална награда на Холдинг „Стара планина”- Мария Благоева Йолова,

Електронна търговия и интернет маркетинг, УНСС, София

Трето, категория „Млади специалисти и докторанти”:

          Първо място – Зорница Борисова Йорданова, „Иновационен бизнес модел за повишаване значението на електронната търговия и използване възможностите на интернет маркетинга сред българските предприятия”, докторант, УНСС,

София

  Второ място – Милен Стефчов Митков, „Електронната търговия в

застраховането – фактор за намаляване разноските на застрахователните дружества”, докторант, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, Свищов

        Трето място – Михаил Атанасов Атанасов, „Електронна търговия и интернет маркетинг”, фирма „Ексел”,  Свищов

          1.  Специална награда на Международен панаир Пловдив – Зорница Борисова Йорданова, „Иновационен бизнес модел за повишаване значението на електронната търговия и използване възможностите на интернет маркетинга сред българските предприятия”, докторант, УНСС, София

        2. Специална награда на Фондация „проф. д-р Велеслав Гаврийски” – Милен Стефчов Митков, „Електронната търговия в застраховането – фактор за намаляване разноските на застрахователните дружества”, докторант, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, Свищов

Специалната награда на Ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р ик. н. Стати Статев –  „Едноседмичен безплатен академичен семинар” в Университетската почивна база на морето – с. Равда се присъжда на номинираните участници на призовите първо, второ и трето място.

С почетна грамота за успешно представяне в Националния конкурс „Млад икономист–2013г.”се награждават:

Първо, категория „Ученици”

Ивайло Атанасов Атанасов – ПГИ „Рачо Стоянов” гр. Дряново

Митко Николаев Чаушев – ПГИ „Ал. Константинов” гр. Кърджали

Лъчезар Руменов Фотев – ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт

                                                                                                                       гр. Казанлък

Вилиана Юлиева Танева – ПГИ гр. Перник

Недялка Георгиева Петрова– ФСГ „Ат. Буров” Хасково

Борис Петров Петров – ФСГ „Ат. Буров” гр. Хасково

Второ, категория „Студенти”:

Венелина Георгиева Филипова и Иван Диянов Георгиев –  ИУ Варна                                                                                                              

Николинка Иванова Михайлова и Гочо Иванов Михайлов –

                                                                                                                      ИУ Варна

Евгени Маринов Ангелов и Стоян Йорданов Йорданов – ИУ Варна

Василен Емилов Ангелов – ТУ Варна

Росен Благовестов Димитров и Оля Огнянова Григорова –

                                                                                          СА „Д.А. Ценов” Свищов

Борислав Емилов Боянов – СА „Д.А. Ценов” Свищов

Михаела Маркова Маркова и Венелин Емилов Ангелов –

                                                                                          СА „Д.А. Ценов” Свищов

София Василева Филева – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Зорница Димитрова Каварджикова – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Борислав Сергеев Стойков – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Божидар Вихренов Горанчев – Aston University, Birmingham Великобритания

Катя Валентинова Моллова – СУ „Св. Кл. Охридски” София

Благовест Антонов Петров – СУ „Св. Кл. Охридски” София

Стела Георгиева Гаврилова и Стоимен Боянов Илиев

                                                                      СУ „Св. Кл. Охридски” София                                                                                                 

Венцислав Божидаров Ангелов и Георги Георгиев Георгиев –

                                                                                                                  УНСС София

Елиза Емилова Митрева – УНСС София

Владислава Николаева Икономова-Фиданова – УНСС София

Теодоси Данчев Господинов – УНСС София

Сафет Метин Кадир – УНСС София

Теодора Иванова Петрова – УНСС София

                                                                                   Организационен комитет

Изпълнението на консолидираната фискална програма и покриването на бюджетния дефицит насочи правителството към нови форми на финансиране, алтернативи на добре познатите емисии ДЦК на вътрешния пазар и облигации на международните капиталови пазари. Възможности, както традиционни, така и екзотични – много. Време – почти никакво! Ето защо фокусирането върху Schuldschein-darlehen несъмнено е удачно, далновидно решение спрямо конюнктурата, в която Министерството на финансите оперира в момента.

Инструментът е непознат в българската практика. Според юристи няма еквивалент в правния мир. Традиционен е за германският пазар на ценни книжа, където се използва от 1881 г. по §488 от Гражданския и §344 от Търговския кодекси. Отпускането му е сходно с банковия кредит. Има редица прилики с емитирането на облигации и практиката на частното пласиране в САЩ. Въпреки това Schuldscheindarlehen не е нито банков кредит, нито ценна книга, не е идентично със записа на заповед и менителницата по Търговския закон у нас заради различния обезпечителен режим, а изцяло нова, различна хибридна форма на финансиране – разписка, удостоверяваща издаден/поет дълг.

Сред емитентите на Schuldscheindarlehen са BMW, Strabag, Voerstalpine, Siemens, Heineken, Heidelberg Cement, Lufthansa, Lafarge, Lonza, Iberdrola, Telecom Italia Finance S.p.A., NRW.Bank, L-Bank, Kreditanstalt für Wiederaufbau и др., а в публичния сектор – местните власти в Германия, както и някои кантони от Конфедерация Швейцария. С него те набират необходимия им паричен ресурс за съфинансиране на проекти за устойчиво градско развитие и за покриване на социални ангажименти. Някои държави в света (напр. Словения, Австрия, Чехия, Полша) също използват Schuldscheindarlehen като форма на външен държавен дълг в малък размер. Финансиране по тази схема правят и почти всички банки за развитие в света.

Предимствата на Schuldscheindarlehen произтичат от инвестиционните му характеристики. Частното пласиране е бързо, „светкавично” финансиране с нестандартизирана форма, съобразена с нуждите на емитента и потенциалните „купувачи на дълга” и опростен юридически формат (двустранен договор) без да са необходими формуляри и удостоверителни документи. В сравнение със стандартната емисия облигации не се изисква изготвяне на инвестиционен проспект и присъждане на кредитен рейтинг от международна рейтингова агенция, не се популяризира чрез road show и не налага провеждане на индивидуални информационни сесии с тесния кръг инвеститори. Не е необходимо и издаването на удостоверения за собственост в налична форма (освен при изрично поискване). Инструментът не налага посредничеството на комисионери и дилър-мениджъри тъй като се договаря директно с банката-издател. Всички изброени преимущества правят Schuldscheindarlehen относително евтин и желан кредитен ресурс за емитента.

Интересът на инвеститорите произтича от търговската им стратегия, а именно „купуване и държане за търгуване до падеж”. Тя предполага лесно счетоводно отчитане и гарантирана нискорискова печалба на падежа. Освен това някои германски банки от тесния сегмент на бизнеса (Deutsche Bank, Commerzbank и Bayern LB), предлагат и допълнителна услуга, а именно секютиризиране на дълга за своя сметка. Банката продава задължението на вторичния ОТС пазар като обезпечена ценна книга (asset-backed security), с което не само печели, но и създава отделен под на ОТС пазара само за обезпечени книжа. Именно това, в съчетание с особеностите на капиталопокривните осигурителни системи в Западна Европа превръща частното пласиране на дълг в изключително апетитен инструмент за пенсионно-осигурителните и застрахователни компании. То им позволява да поддържат диверсифицирани и добре хеджирани инвестиционни портфейли и да гарантират на клиентите си висока доходност за вложенията им.

Последното предимство на Schuldscheindarlehen произтича от новата рамка на инструментите на паричната политика и процедурите на ЕЦБ от януари 2007 г., с която то беше включено в Списъка на финансовите активи, признати за обезпечение в рамките на кредитните операции на Евросистемата. Schuldscheindarlehen съответства и на Директива 2004/39/ЕС (MIFID), с което автоматично се превръща в първокласен финансов инструмент.

Сред недостатъците на частното пласиране несъмнено трябва да се отбележат непрозрачният му характер, който навява съмнения за предопределеност и скрити договорки. Изборът на банката-агент и на правния консултант са вътрешни, конкурентното начало е изключено. „Тайният” заем не се обявява публично в информационните масиви на Reuters и Bloomberg, а изтича само ако емитентът реши да оповести сделката след фактическото приключване на пласирането. Schuldscheindarlehen не се листва на фондовата борса, не подлежи на регистрация в клирингова или сетълмент система, не се комбинира с попечителски услуги от страна на съхранителя, търгува се без натрупаната лихва, а някои от инвестиционните му параметри са фиксирани без право на предоговаряне (валутна деноминация само в EUR и лихвен купон само на база EURIBOR).

Емитирането на външен държавен дълг под формата на Schuldscheindarlehen показва нужда от бързо финансиране в краткосрочен времеви хоризонт, при редуцирани други бизнес възможности. То обаче демонстрира пред инвестиционната общност добре балансиран, диверсифициран портфейл от секюритизирани ценни книжа и финансови задължения на държавата-емитент при относително нискорискови експозиции. Частното пласиране на дълг по немското право измества далновидно струпването на крупни плащания по външния дълг и изглажда календара на кредитните задължения в дългосрочен аспект.Последното важи с особена сила за България понеже страната ни, въпреки най-ниския дълг, е и с най-нисък остатъчен срок до падежа на същия този дълг. Почти 51% от външните ни задължения ни са краткосрочни, което означава, че в следващите 5 г. дължим над 3,6 млрд. лв.

За България този финансов инструмент е новост, пилотно пласиране и именно в това се заключава най-голямото му предимство. Очакванията са банките да предложат цена около 4.25% – 4.75% при среден матуритет 10 г., а инвестиционната общност да прояви висок интерес към него. На лице са достатъчно основания за това – стабилен дългосрочен кредитен рейтинг („ВВВ-„/ „ВВВ”), нулев валутен риск, произтичащ от функциониращия Валутен борд с резервна валута, съвпадаща с валутата на Еврозоната и на деноминацията на пласирането, най-ниско ниво на държавен дълг в ЕС (17%), стабилна законодателна основа (германско право, континентална правна система), добре капитализиран банков сектор, благоразумна и предпазлива фискална политика, членство в ЕС, което подпомага институционалната стабилност в страната. Не бива да забравяме и обстоятелството, че след присъединяването на България към Еврозоната частно-пласирания дълг посредством Schuldscheindarlehen ще може да се използва и като първокласно финансово обезпечение в паричните и кредитни операции на Евросистемата и ще увеличи пула от тези финансови активи в Еврозоната.

Имайки предвид планирания размер на частното пласиране (до 360 млн. EUR), очевидно е че правителството не е в състояние да поеме дълг чрез емисия облигации на външния пазар тъй като сумата е под долния бенчмарк. Същевременно трябва да се има предвид обстоятелството, че през 2015 г. се падежират глобални облигации за 1, 2 млрд. USD – задължение, което потенциално ще се рефинансира с нова емисия на международния капиталов пазар. Получаване на финансиране от официално признати кредитори (МВФ, Световна банка, ЕБВР и ЕИБ) също е неудачно за момента поради технологичните особености на финансовите им механизми и кратките срокове, с които България разполага. Сумата е и значително над горния бенчмарк за емитиране на лихвоносни съкровищни облигации чрез Аукциона на ДЦК в БНБ.

Отчитайки маркираните обстоятелства и в контекста на заложения лимит на дълга през 2013 г., като оптимален спрямо текущия момент се явява вариантът с частното пласиране на дълг. Остава открит въпросът за какво ще бъдат използвани средствата? Гарантиране на социалните плащания до края на 2013 г., обезпечаване на фискалния резерв, рефинансиране на стар дълг, съфинансиране на инвестиционни проекти?

Не би било излишно Министерството на финансите да помисли и над други възможности за дългово финансиране не само до края на 2013 г., а и през следващите години тъй като предстоят крупни плащания както по вътрешния, така и по външния дълг. Добър вариант е връщането към добре позабравената стара практика на целеви емисии ценни книжа, особено в контекста на повишените разходи за майчински и детски надбавки. Отлична възможност за това е емитирането на бебешки облигации. Те са изключително подходящи за малка по обем емисия и позволяват бързо набиране на необходимия капитал поради опростената им процедура на издаване. Имат отличен ефект върху фискалната дисциплина, тъй като дават възможност за легално намаление на данъците, до известна степен са форма на семейно подоходно облагане, а някои от тях предлагат и спестовна опция до навършване на пълнолетие на регистрирания приносител. Най-голямото им предимство обаче се заключава до строгото им целево предназначение – сумата на записаната емисия се използва само за покриване на разходите за майчинство и отглеждане на деца срещу задължението за редовно посещаване на образователна институция.

Друга възможност са самурайските облигации на Tokyo Stock Exchange, които правителството планираше да емитира през 2003 г., но се отказа заради ниският кредитен рейтинг. 10 г. по-късно профилът на България като емитент е значително подобрен, а ценните книжа в JPY значително ще диверсифицират валутната структура и инвеститорската база на дълга. Достъпът на България до третия по големина в света капиталов пазар ще се отрази положително и на инвестиционния имидж на страната. В тази връзка би било разумно правителството да възобнови преговорите с Daiwa Securities и Nomura Securities, които в миналото изразиха готовността си да съдействат за евентуална емисия. Разновидност на самурайските облигации, която не бива да бъде пренебрегвана, е облигацията шогун, която позволява емисия на ценни книжа на японския пазар във валута, различна от JPY.

Време е емитентът да помисли и над въвеждането на деривати върху ДЦК и глобалните и евро облигации – индексни облигации, лихвени опции и опции върху лихвени фючърси, съкровищни стрипове и др.

Каквито и мерки да предприеме правителството за покриване на дълговото финансиране, те ще си останат палиативни ако с тяхна помощ не се реши ключовият проблем с ниския растеж на икономиката. В противен случай България е заплашена от трайно влизане в дълговата спирала без възможност за изход.

Докторант Гергана ЙОРДАНОВА, финансист

Ръководството на СИБ кани своите членове и външни експерти да участват в онлайн осъждане на Проекто Бюджет 2014 г.

 
Обобщените становища ще бъдат връчени на среща с Министър председателя на Р България г-н Пламен Орешарски, която ще се състои на 29 октомври, 2013 година“

Документ 1

Документ 2