Съюз на икономистите в България

УС на СИБ удължава срока за участие в конкурс „Млад икономист 2013г.“ до 30 септември т.г.

Въпросът е спорен. Според последните информации от Еврозоната и САЩ, рецесията вече се преодолява. Основание за този извод дава лекото покачване на темповете на икономически растеж в развитите страни през последните месеци.

Както се вижда от публикувания по-долу анализ,това твърдение е най-малкото спорно. Ако се приложи по-различна метрика, включваща индикатори за равнище на заетост, безработица, доходи, неравенство и др., излиза, че рецесията се преодолява за 5% от населението на САЩ. За останалите 95% тя не е прекъсвала след 2009 г.

До: Председателя на НС – Михаил Миков

На Ваш изх. № ПГ-3194-В-41/21.08.2013

ОТНОСНО: Предложения за Преодоляване на Кризата в България чрез баланс на активите.

Уважаеми г-н Михаил Миков,
Благодаря много за Вашия учтив отговор ПГ-3194-В-41/21.08.2013 на нашето писмо от 20.08.2013.
Хубаво е, че се приема тезата, че кризата в страната се дължи на дефицит на интелектуален капитал в икономиката, който дефицит е породен от законова дискриминация и е изразен в огромен дисбаланс на отношението на активите ДНМА/ДМА. Повече за дисбаланса на активите може да се види на линка  http://capitalbg.wix.com/capital#!-/c21v1.

Освен Вас, уважаеми г-н Миков, по същия начин мислят и други активни българи (за сега 86 % от провеждащо се проучване) съгласно линка:  http://www.news359.bg/2013/08/24/smyatate-li-tche-u-nas-ima-diskriminatsiya-spryamo-intelektualniya-potentsial-na-natsiyata/ Навярно по същия начин мислят и 3-4 милиона родители, баби, дядовци, роднини и близки на интелигентни български емигранти.

Във връзка с Вашите намерения за внасяне на предложенията ни за проучване и анализ, моля да се информирате, че тези предложения се разглеждаха от политици и експерти от предното и сегашното правителства повече от година. Не се намери отрицателен мотив до момента, което е нормално, след като Германия, Англия, САЩ, Япония и др. държави ползват подобни подходи, осъществени от успешни политици. Въпреки че не се взе отношение до момента, не допускам умишлено дискриминационно отношение към интелектуалния капитал, защото наличието на такова би било квалифицирано, като културен геноцид, състоящ се от харчене на огромни обществени разходи за образование на подрастващите, за да бъдат те лесно асимилирани от чужди икономики. По-скоро смятам, че това е наследствена грешка на прехода от социалистическото ни минало и грешката може да се поправи, след като всички с единомислие я осъзнаваме.

По тези причини е време веднага да се пристъпи към следните практически действия:

1. Въвеждане на предложенията по европейските оперативни програми, за което доколкото е известно, не е необходимо разглеждане в НС. Това са така наречения ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ, съгласно Приложение 1 с цел възстановяване на националния капитал. Тези мерки могат да се приложат по ОП РКБИ и други програми незабавно, преди да е започнал следващия програмен период, за да има време да се подготвят бъдещите кандидат – бенефициенти. Релевантния министър може да се само-сезира от настоящото писмо.

2. Успоредно с действията по т. 1, предлагам наши Експерти да участват през втората или третата седмица на септември тази година за обсъждане и приемане на текстовете, съгласно Приложение 2, за ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ. Тези текстове постигат същите цели, както текстовете от Приложение 1, но са в о обхвата на ЗОП. Тъй като повече от година (най-вероятно поради липса на капацитет в предходното правителство), се бави старта за балансирането на активи, се рискува провокиране на недоволство в обществото, стачкуващите и европейските партньори и създаване на ненужно допълнително напрежение. В тази връзка предлагам да се доверите на доказани Експерти от Клуб „ИнКо“, предложенията на който клуб са подкрепени от признати дейци на науката и техниката, на художествено-творческата интелигенция, ерудити и видни общественици.

Действията по т. 1 и 2 на настоящото писмо за балансиране на национален капитал чрез ДНМА следва да са национален приоритет, да се заложат в национална доктрина, което полезно дело предвиди за септември 2013 депутатката Татяна Буруджиева. Бихме й помогнали, ако има нужда от консултации.

В очакване на положително развитие и реални стъпки във взаимно желаната посока, оставам
С уважение,
Инж. В. Стефанов
Приложения:
1. ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ по отношение на европейското финансиране – 1 стр.
2. ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ по отношение на ЗОП и ЗКПО – 1 стр.
Промяна в обстоятелствата публикуваме на линка  http://capitalbg.wix.com/capital#!untitled/c2fx

–––––––––––––––––––––––––––––-

Приложение 1

ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ
По отношение на европейското финансиране

1. Кандидатите за финансиране по Европейски програми да са обучени за икономическите и юридически ползи от вписване на ДНМА в капитала.

2. Бенефициентите по Европейски програми да са участници в схема за финансиране на разходите за повишаване на капитал на база ДНМА.

3. На бенефициенти по Европейски програми да се постави минимален праг на ДНМА в капитала на дружеството.

Цели се:
a) Използване на Евро-фондовете за възстановяване на отсъстващия паричен еквивалент – капитал от ДНМА.
b) Създаване на конкурентна среда за МСП по ОП

––––––––––––––––––––––––––––––––

Приложение 2

ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ
По отношение на ЗОП и ЗКПО

1. При избор на изпълнител по ЗОП, в зависимост от спецификата на поръчката, възложителя поставя изискване за съотношението на ДНМА/ДМА в капитала на кандидатите за поръчката. (ЗОП в момента се обсъжда в НС)

2. При увеличение на капитал на база ДНМА, с размера на намаления данък по чл. 54 от ЗКПО, се сформира Фонд за Разплащане с Авторите на Интелектуална и Индустриална Собственост, с която е увеличен капитала на съответното дружество. (ЗКПО в момента се обсъжда в НС)

3. Да се ускори възвръщаемостта на инвестиции в ДНМА, като се увеличи амортизационната норма и се въведе диференциация на ДНМА, както например е в Япония, съгласно линка http://capitalbg.wix.com/capital#!-/c21v1 . (ЗКПО в момента се обсъжда в НС)

4. Юридическо лице, което увеличи годишно с над 15% капитала си чрез ДНМА се освобождава от данък за период от 1 година от датата на влизането на увеличението в сила.

Цели се:
a) Възстановяване на отсъстващия от икономиката паричен еквивалент ДНМА
b) Създаване на конкурентна среда за МСП по ЗОП

29.08.2013

Международна КРЪГЛА МАСА

„Развитие на кооперативното движение в Европа”

Развитието на кооперативното движение, в частност развитието на кредитните кооперации по света в светлината на световната криза е нееднозначно и утвърждава резистентността на кооперативните принципи от негативни икономически сценарии и развития.

При липсата на законодателство в България (1989-2013г.) в областта на кредитните кооперации, съвсем естествено беше членовете на БАККОБ да търсят варианти за кредитната си дейност като акционерни дружества, вписани в кредитния регистър на БНБ. Това беше единствения начин за продължаване на дейността на кредитните кооперации – възможни само като взаимоспомагателни каси по действащото законодателство.

Този генезис позволи на кредитните кооперациите и кредитните кооперативни съюзи да работят като бизнесмрежи заедно с новосъздадените акционерни дружества. В своята дейност те прилагат кооперативните принципи на развитие и функциониране с достойнствата на взаимопомощта, взаимната изгода, липсата на спекулации и високорискови действия.

Основно предимство на тези кооперативни бизнесмрежи в България е, че кредитират местния бизнес и местни проекти при контролиран от надзорната институция риск.

Това безспорно е Първата линия на поведение на кооперациите в България, която показва, че и без законодателство, ако се прилагат кооперативните принципи за изграждане на Бизнесмрежи от типа “съюз” могат да се постигнат добри резултати.

Втората линия на поведение е да се осигури рефинансиране на тези кооперативни образувания. Идея на БАККОБ е през 2014г. да се организира Конференция на международните кооперативни банки, на която да се инициира създаването на фонд за рефинансиране. Това би довело и до законодателни инициативи за хармонизиране на нашето с европейското законодателство по кооперативна линия.

Основни теми:

„Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнесмрежи” (БАККОБ) – Развитие.”

Лектор: Д-р ик. Петър Нейчев – Председател на УС на БАККОБ, Зам. Председател на „Съюза на икономистите в България”, Председател на Фондация „Международен Институт за Изследване на Кооперациите”, Председател на „Интернет кооперация Популярна Каса”.

Д-р ик. Петър Нейчев е автор на книгите „Банковите кризи”, в която се разглеждат причините за банковите кризи по света и специфичните особености на банковата криза в България през 1996г. и „Популярните банки”, в която на едно място са събрани различните направления при възникването на кооперативните кредитни организации, представянето им по света и в България, както и идеи за развитието на тези структури в условията на интернет и новата българска действителност;

Кооперациите и социалната икономика.

Лектор: проф. дфн Кръстьо Петков – виден българскиучен, политик и обществен деятел, Председател на Съюза на икономистите в България, Председател наОбединения блок на труда,Народен представителв39-то Народно събрание, Председател на КНСБ (1990-1997),Член на Българската социологическа асоциация и на Изследователския комитет по социология на труда.

Проф. дфн Кръстьо Петков е участвал в университетски програми и семинари в САЩ – в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.

Развитие на кооперативното движение в Европа.

Лектор: проф. д-р Детлеф Кухенбекер, Германия – Управляващ Директор на Outplacement Company, Независим консултант на KIC Integral Consult – компания придружаваща мениджмънта на предприятия и създатели на политически решения. Във фокуса на вниманието му стоят етични и стратегически решения, които водят до интегрална цялост. Член е на Световния етичен форум. През април 2013г. изнася доклад на тема „Създаване на култура за борба с корупцията. Активното гражданско общество в България и в Европа” в рамките на конференция за превенция на корупцията при използване на европейските структурни фондове с оглед взаимоотношенията на България и ОЛАФ.

Дискусия на участниците в кръглата маса.

Организатор:„Българска Асоциация на Кооперативните Кредитни Организации и Бизнесмрежи” (БАККОБ). Асоциацията е с 15 годишна история в кооперативното дело и обединява кредитни кооперации и кооперативни съюзи в страната, като ги представлява и защитава интересите им. Фокусът на всяка дейност на асоциацията е насърчаването на всеки отделен член за неговите икономически нужди като частник или предприемач. БАККОБ е с отворени врати за всеки, който споделя кооперативните принципи и прилагането им в бизнеса. Членството е доброволно.

През 2012 год. по решение на общото събрание, БАККОБ разшири основните си цели в насока – изграждане на кооперативни бизнесмрежи в България.

Контакти: е-mail: bakkob.office@gmail.com

бул. “Христо Ботев” 27А, Пловдив 4000

тел.: 0882 933555; 032 586019

Facebook: Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и Бизнесмрежи

Съорганизатори:

www.atlasfinance.bg

www.atlasnet.bg

www.b4bg.com

„Атлас Финанс” АД – Финансовата институция, която е наследник на дейността на небанкова финансова институция с над 15 години история на паричните и капиталови пазари. Дружеството предлага финансови консултации и услуги за корпоративни и частни клиенти. „Атлас Финанс” АД е инициатор за създаване на „Бизнесмрежа за българите по света” (БмБС), чиято основна цел е постигане на икономически растеж и по-висок стандарт на българската общност по света. Практическото средство за реализиране на бизнес целите на БмБС е Българската Бизнес Платформа – b4bg.com.

www.bgeconomist.bg – Съюз на икономистите в България – Неправителствено, неполитическо, творческо-професионално сдружение с нестопанска цел. Съюзът организира и провежда на макро – имикро-равнищемероприятия за разкриване на възможности за ускоряване икономическото развитие на страната, отраслите и фирмите с цел осигуряване на трайни и ефективни икономически и социални резултати.

www.fiicr.eu – Фондация „Международен институт за изследване на кооперациите” – Учредена през 2005 г. с основни цели: Изучаване и разпространение на международния опит в сферата на финансовите кооперации и бизнесмрежите в Интернет; Провеждане на научни изследвания за използване възможностите за кредитни кооперации; Разработване на предложения за законодателни инициативи в тази област; Обучение на кадри за кредитните кооперации; Изработване на ефективна структура и модел на финансовите кооперации и функциониращи бизнесмрежи в България; Осъществяването на необходимите контакти с обществени организации и административните органи на различно ниво.

Последствията на кризата се преодоляват с различни средства и различна динамика в различните региони.

Последиците от световната финансова криза, започнала през лятото на 2007 г. на пазара на ипотечни кредити за хора с по-ниска от нормалната кредитоспособност в САЩ и достигнала своя апогей с банкрута на една от водещите инвестиционни банки Lehman Brothers през септември 2008 г. и от последвалата я рецесия, както и от кризата с държавния дълг в страните на Еврозоната от пролетта на 2010 г. се преодоляват в отделните части на света с различни средства и с различна динамика. Докато динамиката в растежа на американската икономика бавно, но последователно нараства, Европа се намира в рецесия. С решителни законодателни промени и икономически мерки САЩ успяха да оздравят своята банкова система и икономическите сектори, най-силно засегнати от кризата като пазара на недвижимости и автомобилната промишленост. Така например, една от водещите банки Bank of America получи държавна помощ под формата на капитал в размер на 50 млрд. долара през есента на 2008 г. Пет години по-късно, само за второто тримесечие на 2013 г. банката реализира чиста печалба от 3,6 млрд. долара, като курсът на нейната акция нарасна с 320 процента в сравнение с най-ниското му ниво през 2009 г. Също така 50 млрд. долара получи и автомобилният концерн General Motors. Компанията беше национализирана и междувременно приватизирана. През второто тримесечие на 2013 General Motors реализира чиста печалба от 1,3 млрд. долара. Пазарната капитализация надхвърли 50 млрд. долара. Предвиждат се инвестиции в Европа за 4 млрд., в Китай за 11 млрд. и в САЩ за 16 млрд. долара в периода до 2016 г. Това са само два примера на успешна икономическа политика. Каквото и колкото критично да се говори и пише за американската икономика в Европа, тя остава да бъде най-иновативна не само по отношение на технологии и продукти, но и по отношение на инструментите на икономическата политика. Това, че държавният дълг експлодира е нещо съвсем второстепенно и е обект повече на вниманието на европейски анализатори, отколкото на американските политици. Разпадането на финансовата система и икономика на водещата икономическа сила в света трябваше да бъде спрян. Администрацията на президента Обама се справи блестящо с тази гигантска народостопанска задача. За съжаление в Европа липсва не само политическата воля, но и механизмът за бърза реакция на икономическите проблеми. Европейската интеграция е все още в зародишна фаза.

В европейския банков сектор тиктака часовниковият механизъм на бомба, съществуването на която европейските политици с всевъзможни средства се опитват да прогонят от своето съзнание.

В Еврозоната има около 6400 банки, чиито активи са около два пъти и половина по-големи от брутния вътрешен продукт на страните-членки. Само на балансите на т.н. „лоши банки” /банки-болници/ се намират т.н. токсични неликвидни ценни книжа /в по-голямата си част структурирани с помощта на секюритизацията продукти, емитирани в САЩ/ за около 1 трилион евро /1000 млрд./. В балансите на банките са също така „скрити” 760 млрд. едро лоши кредити. Само в Германия, считана за страната в Европа с най-солиден банков сектор обемът на неликвидните активи и лошите кредити е около 600 млрд. евро. Лошите кредити в испанските  банки са за повече от 200 млрд., на  италианските  повече от 130 млрд. Според едно съвсем ново проучване на Royal Bank of Scotland обемът на проблематичните активи в балансите на европейските банки надхвърля 3,2 трилиона евро /3200 млрд./! Само за 2012 г. рисковете в европейската банкова система са нараснали с 375 млрд. евро.

За какъв край на финансовата криза може да става дума, когато Еврозоната е изложена на такъв риск? Може ли някакъв стабилизационен механизъм да предотврати избухването на бомбата?

Посткомунистическа Европа не може да акумулира капитал и е на „инвестиционни патерици”.

Нова, обединена Европа, и преди всичко страните от Еврозоната, макар и със значително закъснение, нанесло за съжаление не малко щети на икономиките на страните от периферията /Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия/, успя да разработи и внедри един надежден механизъм за подкрепа на страните, заплашени от опасността да не могат да рефинансират своя държавен дълг и по такъв начин да успокоят международните пазари. Политиката на икономии, на рязко съкращаване на бюджетните разходи, довела до рязко покачване на безработицата, особено сред младежта и до формирането на взривоопасен социален потенциал, проявяващ се в стачки и гражданско неподчинение и водещ до подронване на създавания с десетилетие социален мир не само не води до овладяване на държавните финанси, но се явява и основна пречка за икономическия растеж. По всичко личи, че политиката на т.н. „тройка” не е достатъчно добре обмислена и политиката на поставяне на неизпълними условия пред правителствата само усложнява и така критичното развитие на страните в европейската периферия.

Проблемите в периферийните страни като че ли обаче отклоняват вниманието от проблемите на Централна и Източна Европа. След премахването на комунистическите режими новият политически елит /в по-голямата си част формиран сред реформаторски мислещи комунисти и оцелели от репресиите представители на консервативни и либерални партии от времето преди установяването на комунистическите режими/ започна в духа на новите либерални теории едно стихийно и хаотично, без всякаква подготовка преобразуване на икономиката, станало известно като „шокова терапия”. „Шоковата терапия” доведе не до преобразуване, а до частична, а в някои страни като България до почти пълна деиндустриализация на икономиката и по този начин до подкопаване на нейните икономически основи. Либерализацията на външната търговия и премахването на контрола върху движението на капитала доведе до разрушаване на основите на нискоконкрентното селско стопанство, до овладяване на системата на вътрешната търговия от международни търговски вериги, до преминаването на финансовия капитал, особено на банковия в чуждестранни ръце. С други думи, преструктурирането на някогашната планово организирана социалистическа икономика доведе до създаване на икономическа структура, неспособна да акумулира достатъчно капитал, за да прави необходимите инвестиции като условие за икономически растеж. В повечето от страните на Централна и Източна Европа, и особено в България, стопанските образования не могат да генерират капитал и са зависими от банков кредит /надеждите, че фирмите ще могат да набавят необходимите си средства на капиталовия пазар чрез емисия на акции и дългови инструменти се оказа една голяма илюзия; капиталовите пазари в Централна и Източна Европа са „пародия” на капиталов пазар/. Банките обаче се намират в чужди ръце, те са дъщерни фирма на западни банки. Западните банки обаче все още не са преодолели последствията на финансовата, икономическата и кризата с държавния дълг. Затова възможностите на банките в Централна и Източна Европа да предоставят на бизнеса необходимия кредитен ресурс са ограничени, а желанието на техния мениджмънт да отворят „кредитния кран” не особено голямо. Защото източноевропейските фирми имат не само проблеми със собствения си капитал и се нуждаят от банков кредит, но все още не могат да се утвърдят в новата пазарна среда и използват неефективно ресурсите, с които разполагат. А това означава, че вероятността да обслужват банковите си кредити не е особено висока. Затова и западните банки избягват да се подлагат на такива рискове.

Ако се разгледа една австрийска банка – Райфайзенбанк, създадена по кооперативните принципи, в последствие, модифицирана като акционерна се наблюдава нееднозначно развитие по време на кризата.

Raiffeisen Bank International /RBI/ е банката, която заема второ място по обема на своите операции в Централна и Източна Европа след италианската UniCredit /италианците са представени на пазарите в региона чрез своята австрийска дъщерна банка Bank Austria/. RBI има дъщерни банки в 15 посткомунистическите страни. След години на експанзия, подпомогната частично и от австрийската държава, която от пролетта на 2009 г. дори участва с 1,75 млрд. в капитала на банката без право на глас, банката е изправена пред необходимостта да преструктурира своята дейност, да се реорганизира и да увеличи своя капитал като съкрати разходите. RBI има огромни проблеми в Унгария, Украйна, Казахстан, Словения и по всяка вероятност в България /през 2012 дъщерната банка е реализирала печалба от само 4 млн. лв след печалба от над 50 млн. през 2011; за първото полугодие 2013 Raiffseisenbank Bulgaria е реализирала дори загуба, която до края на година се очаква да нарасне значително/. В тези страни банката работи на загуба. Надеждата за високи печалби като че ли поотлетява. От 2008 г. насам броят на заетите в Унгария е намалял от 4000 на 2770, в Румъния от 7000 на 5250. В Украйна персоналът е съкратен с 22%, в Сърбия с 21%, в България с 17%, в Босна и Херцеговина с 15% и в Хърватско с 12%. Предвижда се съкращаване на персонала в Чехия. От 15 страни в момента RBI ще се концентрира в бъдеще на Русия, където банката реализира почти половината от своята печалба, на Полша, Чехия, Словакия и Хърватска. Такава радикална промяна в политиката на банката, която е пионер в овладяването на банковите пазари в Нова Европа е най-силното доказателство за това, че Централна и Източна Европа отдавна са престанали да се разглеждат като нов „Клондайк” за западните банки. Икономиките на посткомунистическите страни са слаби и рисковете по кредитирането са станали почти неприемливи за тях. Единственият изход е или съкращаване на обема на операциите или просто напускане на съответния пазар, страна.

За да отговорят на изискванията за капиталова адекватност в съответствие с новото рамково споразумение Базел III, австрийските банки следва да увеличат собствения си капитал до 2017 г. с около 17 млрд. Това е една непосилна задача. Затова за да решат капиталовия си проблем банките следва да намалят своите рискови активи Това е възможно само след сериозно съкращаване на обема на операциите в Централна и Източна Европа.

Наблюдава се нова динамика в европейското банково дело. Това са примери, че при излизане от кооперативните принципи на развитие създадените т. нар. „коопбанки” – Райфейзенбанк и Фолксбанк попадат в същата кризисна ситуация като акционерните банки. Това трябва да се има  предвид  и при развитието на кооперациите от БАККОБ, които се развиват като акционерни фирми.

Редица западни банки напускат Украйна, Сърбия, Хърватска, Словения, дори Русия. 

Достатъчно е да се хвърли един по-задълбочен поглед върху експозициите на западните банки по отношение на банките в Централна и Източна Европа, за да се улови тенденцията на намаляване на финансирането на дъщерните банки в региона от страна на банките-майки. От средата на 2008 г. до средата на 2013 г. тези експозиции са намалели със 130 млрд. евро. С други думи, банките-майки са намалили рефинансирането на своите дъщерни банки в Централна и Източна Европа с тази сума, която предвид оскъдността на национален капитал е от изключително голямо значение за икономическия растеж в региона.

За средата в която се развиват кредитните кооперации от БАККОБ е особено важен изводът, който можем да направим сега – 2013 година: Продажбата на банковите активи в посткомунистическите страни на западни банки се оказа национално безотговорно решение.

С решението за отваряне на националните банкови пазари за потентния западен капитал политическият елит целеше да се избегне повторение на т.н. трансформационни банкови кризи, сполетели икономиките на почти всички посткомунистически страни в началото и средата на 90-те години на миналия век. На пръв поглед като че ли целта беше постигната. Но това не е съвсем така. Първо, дъщерните банки на западните банкови концерни се превърнаха в канал за проникване на банкови и финансови кризи отвън, както това много нагледно се прояви по време на банковата криза. Фактическото прекратяване на функционирането на междубанковия пазар след банкрута на Lehman Brothers доведе до сериозни  проблеми на банките по отношение на тяхното рефинансиране. Това от своя страна предизвика прехвърляне на  значителна по обем ликвидност от Централна и Източна в Западна Европа, което не можа да се преодолее дори и след влизането на „Виенската инициатива” в сила. Свободната ликвидност от Централна и Източна Европа беше използвана за подобряване на ликвидността на  банките-майки, а не за кредитиране на фирмите. Посткомунистическите страни се оказаха автоматично част от скачени съдове, без да имат възможност да оказват каквото и да е въздействие върху банковия сектор. Второ, с пълното пренебрегване на необходимостта от формиране на национален капитал, и преди всичко в сферата на финансите, националните икономики бяха направени напълно зависими от кредитната дейност на западните банки. Нито една западна банка в Централна и Източна Европа не преследва целта да задоволи търсенето на кредити, а постигането на определена възвращаемост на инвестирания капитал. Парадоксално, но факт е, че в нито една западна европейска страна банковият сектор не е доминиран от чужд капитал, както това стана в Централна и Източна Европа. Ако се погледне структурата на собствеността на повечето банки в Западна Европа не може да не направи впечатление сериозното акционерно участие на индустриалния капитал. Нито един от застъпниците за продажбата на банковите активи в посткомунистическите страни на западните банки и досега не може да представи сериозни аргументи за пълното отсъствие на национален индустриален капитал в банковия сектор. Трето, западните банки в Централна и Източна Европа в стремежа си да избегнат валутния риск предлагаха масово кредити в чуждестранна валута /швейцарски франк, японска йена, евро, долар/. В резултат на обезценяване на националните валути се стигна не само до необслужване на голяма част от кредитите, което се отразява драматично върху балансите на банките, но превърна милиони кредитополучатели /частни лица и фирми/ в длъжници и по този начин ги отстрани от икономическия живот, което в крайна сметка в резултат на намаленото потребление и липса на инвестиции спъва икономическия растеж.

В България продажбата на банковите активи се осъществи паралелно с недопускането на възможността за възраждане на системата за кооперативен кредит, което още повече ограничи възможностите на финансиране на икономиката.

Провалилият се политик Иван Костов и провалилият се централен банкер проф. Вълчев решиха, че кредитните кооперации, и по-точно популярните банки са „финансови пирамиди” и решиха, че в българския капитализъм, в българския модел на пазарно стопанство няма място за тях по подобие на решението от 1986г., командитните дружества да не се включват в Указ 56, защото внасяли лошия привкус на „командване”, а ставало дума за разгръщане на социалистическата инициатива чрез нови форми на стопанска дейност …

С други думи, група непросветени и късогледи български политици и псевдоикономисти, натрупали опит с пазарната икономика в качеството си на туристи и купувачи на сувенири в бляскавите магазини на западните европейски столици подписаха „смъртната присъда” на българските кредитни кооперации, играли огромна роля по време на капиталистическото развитие на България до края на Втората световна война. В предприсъединителния процес и преговорите за членство на България в Европейския съюз беше пропуснат огромния шанс да се даде възможност за възраждане на кооперативния кредит, за което огромна вина носи и сегашното ръководство на БНБ. Вместо да бяха възродени българските кредитни кооперации, години наред се правят някакви смешни опити за създаване на схеми за микрофинансиране, използвани предимно от малцинствени групи в западните държави за преодоляване на т.н. „социална ексклузия”. Едва ли в близките години ще се формира такъв политически елит в България, който да прояви политическа воля и промени банковото и кооперативно законодателство, за да може исторически най-успешната форма за акумулация и концентрация на разпилени финансови ресурси с цел кредитиране на стопанската дейност на нейните членове да се легитимира като финансова институция в България.

Кооперативните банки, наред със спестовните банки се оказаха значително по-жизнеспособни от своите конкуренти по време на кризата.

С изключение на централната банка на австрийските популярни банки Oesterreichische Volksbanken AG и търговската и инвестиционна банка на френските популярни и спестовни банки NATIXIS, които оцеляха благодарение на намесата на държавата /първата по пътя на одържавяване, втората чрез държавна помощ под формата на капитал и кредит/ кооперативните банки по света почти не пострадаха от финансовата криза, рецесията и кризата на държавния дълг. Защо кооперативните банки се оказаха така резистентни на кризата и оцеляха? Причините са в техния бизнес-модел. Кредитните кооперации, независимо от многобройните различия между техните видове и национални особености, са:

–сравнително малки по обема на активите финансови институти /изключение съставляват техните регионални или централни банки/, осъществяващи своята дейност в традиционните сфери на банкова дейност – предоставяне на кредити за оборотни средства и инвестиционни цели и приемане на парични депозити предимно от своите членове и осъществяващи своята дейност обикновено на сравнително малка територия /село, град, район/;

–малкият размер на дейността дава възможност за по-голяма обозримост както на стопанската дейност, така и на членската маса и другите клиенти, което в крайна сметка води до преодоляване на значителна част от информационната асиметрия между кредитор и длъжник и по такъв начин позволява по-добра оценка на риска и определянето на неговата цена /това обяснява сравнително ниския относителен дял на лошите кредити в портфейла на кредитните кооперации/;

–взаимоотношенията между кооперацията и нейните членове са значително по-активни отколкото между обикновена банка и нейните клиенти. Изключително важният принцип на съвременното банкерство „Опознай своя клиент” се реализира много по-лесно в една кредитна кооперация, отколкото в една обикновена банка. Това облекчава целия кредитен процес – от оценката на кредитоспособността до момента на връщане на взетия кредит;

–основните кредитополучатели на кредитните кооперации са част от местната икономика и като правило /с изключение на строителството и в по-малка степен на туризма/ не са толкова силно изложени на конюнктурен риск като следствие на цикличността на икономиката, което обяснява и сравнително слабия рисков профил на техния кредитен портфейл; 

–кредитните кооперации почти не търгуват с финансови инструменти за собствена сметка и водят сравнително малки търговски книги, предимно за инвестиционните нужди на техните клиенти. Затова те не са изложени на големи пазарни рискове и необходимостта от постоянна преоценка на значителна част на техните активи е малка /както е известно, по време на банковата криза една много сериозна причина за огромните загуби на банките беше тяхното сериозно  въвличане в търговията с високорискови финансови инструменти за собствена сметка, което при много банки подрони капиталовата им база и стана причина за техния фалит/;

–кредитните кооперации почти не са въвлечени в презгранични операции и по такъв начин не са изложени на пазарните рискове /лихвени, валутни, курсови и т.н./ на международните пазари;

–кредитните кооперации имат сравнително ограничен достъп до междубанковия пазар /повечето от тях нямат рейтинг, което е важна предпоставка за участие в този пазар/ и поради това се стремят не само да поддържат едно сравнително ниско съотношение между раздадените кредити и приетите депозити, но и сравнително висока ликвидност на активите. Това ги прави сравнително независими в условията на ликвидна криза от състоянието на междубанковия пазар, който, както последната криза показа, може лесно да „пресъхне”;

–не на последно място следва да се спомене и демократичния характер на кооперациите, проявяващ се не само в принципа на „един член – един глас”, но и в механизма на функциониране на на кооперацията, опиращ се на еднопосочност на интересите на членовете и ръководството, нещо което в условията на едно акционерно дружество е невъзможно поради разнопосочеността на интересите между капитала-собственост и капитала-функция, между акционерите и мениджмънта.

Банковият бизнес е в процес на сериозна метаморфоза, което създава реални възможности за възраждане на кооперативните идеи при наличието на политическа воля.

Може би най-важният извод, който политическият елит в Америка и Европа направи като следствие на финансовата криза е, че по-нататъшната приватизация на печалбите на банките и социализацията на техните загуби може да взриви социалния мир и трябва да бъде избягната.

Въпреки уверенията за възстановяване на пазарния принцип на селекция в банковия сектор, едва ли ще се намери политик в света, който не е склонен да подкрепи всякаква възможна форма за държавна подкрепа на изпаднала в затруднение банка. С други думи, банките ще бъдат спасявани и в бъдеще с пряката и непряка намеса на държавата. Социализацията на загубите ще продължи в една по-приемлива от обществото форма, а именно чрез участие на вложителите в покриване на загубите. В Швейцария се подготвят вече законодателни инициативи в тази насока. Това ще повиши конкуренцията между банките за привличане на вложители, но социализацията ще остане в една по-завоалирана форма.

В заключение, развитието на кредитните кооперации по света в светлината на световната криза е нееднозначно, но и утвърждава резистентността на кооперативните принципи от негативни икономически сценарии и развития.

Нещо съвсем естествено беше при липсата на законодателство в България (1989-2013г.) членовете на БАККОБ да търсят варианти за кредитната дейност, като акционерни дружества, които да се регистрират в кредитния регистър на БНБ. Така се продължи дейността на кредитните кооперации – възможни само като взаимоспомагателни каси по действащото законодателство.

Този генезис позволи на кооперациите и кооперативните съюзи да работят като бизнесмрежи, заедно с новосъздадените акционерни дружества. В своята дейност те прилагат кооперативните принципи на развитие и функциониране с достойнствата на взаимопомощта, взаимната изгода, липсата на спекулации и високорискови действия.

Основно предимство на тези кооперативни бизнесмрежи в България, е че кредитират местния бизнес и местни проекти при контролиран и надзираван риск.

Друг пример на Бизнесмрежа, създадена на кооперативни принципи бе развитието на „Популярна каса-95” АД като инвестиционен посредник и доставчик на други финансови услуги – Forex, търговия с ценни книжа и др. Започвайки като провинциален инвестиционен посредник, лицензиран от КФН, съумя за 2-3 години с помощта на законни средства – договори, одобрени от Комисията да изгради Бизнесмрежа. В нея участваха 22 юридически лица, повечето кооперации и функционираше в конкуренция на най-големите в България. „Популярна каса-95” АД достигна до 5 място в класацията на в-к „Банкеръ”. Постижението беше невероятно и предизвика реакцията на „мутри” и задкулисие.

Това безспорно е Първата линия на поведение на кооперациите в България, която показва, че и без законодателство, ако се прилагат кооперативните принципи за изграждане на Бизнесмрежи от типа съюз могат да се постигнат добри резултати.

Втората линия на поведение е да се осигури рефинансиране на тези кооперативни образувания. Засега възможен сценарий е да се търси партньорство на ЦКБ – например – банката, която обслужва над 6000 кооперации от ЦКС и ТПК. Ако БАККОБ организира през 2014г. една среща – Конференция на международните кооперативни банки и се постигне договореност за създаването на фонд за рефинансиране би довело и до законодателни инициативи за хармонизиране на нашето и европейското законодателства по кооперативна линия.

Само така би се стигнало до едно по-етично и по-социално банкиране в България и би осмислило съществуването на кредитните кооперации и БАККОБ.

П. Нейчев

29.08.2013 

Николай Вълканов, ИПИ

Уважаеми членове на СИБ, уважаеми агроикономисти, молим за Вашето мнение.

През изминалата седмица оставаме с впечатлението, че депутатите от БСП са в луда надпревара кой да предложи по-вредна и популистка законодателна промяна. Върхът дойде в петък (30 август), когато Янаки Стоилов съобщи, че се готвят промени в Закона за арендата, с които да се определят минимални граници на рентните плащания. Целта изглежда е да се осигури „защита” на дребните собственици на земи.
Социалистите търсят бърз начин да си осигурят подкрепата на нискодоходните социални групи и възнамеряват да го направят по най-лесния, но и най-опасен начин – чрез повишаването или гарантирането на определени минимални плащания. В случая с рентите, те са на път да нанесат сериозен удар на земеделието – сектор, който уж е приоритетен.
Тук е излишно да говорим за принципни неща като пазар, конкуренция, алтернативен избор и пр. Ще боравим с факти.
От 2005 г. насам рентата бързо нараства – и като стойност на единица площ и като дял от общите разходи на земеделците. Влизането в ЕС и европейските субсидии повишиха значително интереса към земеделската земя, нарасна търсенето, а заедно с това и конкуренцията при наемането на земя. Това доведе до над двоен ръст на рентата на декар за периода 2005-2012 г. Арендата заема все по-голям дял в общите разходи в селското стопанство (виж графиката).
Източник: НСИ
При това трябва да се има предвид, че горната графика взема предвид общите разходи в селското стопанство, т.е. включва и подсектори, в които делът на арендуваната земя е много нисък (например зеленчукопроизводство, лозарство и др.). Затова може да се допусне, че специално при зърнопроизводството, което е основен арендатор, делът на рентата е още по-висок.
Разбира се, съществуват значителни разлики в плащаната рента в отделните райони на страната. Това отразява качеството на земята, големината на индивидуалните парцели, селскостопанската активност в района и т.н. Това е и основната причина все още да има райони на страната, където рентата на декар е 15 лева, на места в Северна и Южна България се покачва до 40-50 лева, докато в Добруджа достига зашеметяващите 80-100 лева на декар. Именно от краищата на Северозападна България, където рентите са ниски, още миналата година дойде предложение за въвеждането на минимална рента. Изглежда Янаки Стоилов се е нагърбил с изправянето на именно тази несправедливост.
Подобна мярка обаче ще усили натиска върху земеделските производители (основно зърнопроизводителите). Първо, защото субсидията на единица площ след две години ще достигне тавана си (няма да нараства повече, тъй като 2016 г. България ще може да разпределя 100% от националния си пакет за директни плащания), а с промените в новата Обща селскостопанска политика този таван няма да бъде много по-висок от субсидията на единица площ през 2013 г. Иначе казано основната причина за ръста на рентата досега – субсидията на площ, скоро ще спре да движи пазара.
Второ, щастливото стечение на обстоятелствата през 2011-2012 г. (сравнително добра реколта и много високи международни цени на основните култури) допълнително спомогна за надуването на балона на пазара на земя. През настоящата стопанска година цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40% при нарастващи разходи за производство. Това изправя пред сериозни затруднения българските производители, част от които не са заделили достатъчно резерви, правили са необмислени инвестиции и са се нагърбвали със сериозни задължения към арендодателите си. В това, само по себе си, няма проблем, защото лошите бизнес решения ще бъдат наказани, някои фермери ще ограничат производството си, други вероятно ще излязат от пазара. Въпросът е, че по естествен път цената на рентата и земята тръгва надолу още през тази година и това ще важи поне и през следващата. Ако административно бъдат наложени минимални ренти по региони това по всяка вероятност само ще ускори процеса на отпадане на пазарни играчи. Или най-просто казано, минималната рента примерно във Видинско може да стане и 30 лева, само че няма да има кой да я плаща.

Препечатва се от Economy News. BG, 30 август

Конкурс „Млад икономист 2013г.“ приключва на 20 септември.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Управителният съвет обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2013”

на тема

„ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ И ИНТЕРНЕТ МАРКЕТИНГ”

за ученици, студенти, докторанти и млади специалисти

до 35 годишна възраст – български граждани, живеещи в

страната и в чужбина.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

• Докладите трябва да бъдат написани на български език;

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

• В текста да не се посочва името на автора;

• Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:

1. име, презиме и фамилия;
2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон; e–mail;
3. име и адрес на учебно заведение/фирма/администрация и т.н.;

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител;

• Разработките се представят до 20 септември 2013г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 02987-18-47; моб. телефон: 0878 871 847;e-mail:  unieconom@abv.bg;

• На кандидатите, заели първите три места, съгласно правилата за оценяване, се присъждат парични и предметни награди, за които ще бъдат информирани до 21 октомври 2013г.;

• Всички номинирани участници в конкурса, получили минимален брой точки – 30, получават сертификат на СИБ;

• Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2013г.” ще се състои на 1 ноември 2013г.,Ден на народните будители в гр. София;

• Неполучените на 01.11.2013г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: www.union-econ.com

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ,   координатор на конкурса „Млад икономист 2013”

София, 01.03.2013г.

Конкурс „Млад икономист 2013г.”

Анотация

върху конкурсната тема за български студенти, докторанти от висшите учебни заведения и колежи, ученици от средни професионални училища и техникуми в РБългария и млади специалисти икономисти

до 35 годишна възраст, живеещи у нас и в чужбина:

„ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ И ИНТЕРНЕТ МАРКЕТИНГ”

 

В последните няколко години феноменът „електронна търговия” се разраства с бързи темпове, следствие на което много малки, средни и големи фирми  използват възможностите, които предоставят информационните и комуникационните технологии.

Този термин има широко приложение, като в него се включват виртуалното разглеждане на стоки, избирането на стоки за покупка и методите за разплащане. Това налага закупуване и внедряване на нови технологии и ноу-хау, както и използване на системи за защита на информацията. Интерес представлява структурата на електронната търговия, която интегрира производствена, информационна, комуникационна и обслужваща инфраструктура

По своя обхват конкурсната тема включва изследването на научно-теоретичните и практико-приложните аспекти главно на електронната търговия и интернет маркетинга като две относително обособени, но тясно свързани и взаимно допълващи се области на приложение на информационните и комуникационни технологии в съвременните условия. Разкриването на философията, концептуалните основи, подходи, механизми, проблеми и възможности за приложение на двете нови и динамично развиващи се сфери е от съществено значение за повишаване конкурентоспособността на националната икономика и стимулиране на нейното развитие в синхрон със световните тенденции. Водещи направления в проучванията, анализите, оценките и проектите на участниците могат да бъдат:

§ технологичната основа на протичащите процеси при електронната търговия и интернет маркетинга, въплъщаваща приложенията на съвременните информационни и комуникационни технологии;

§ икономическите процеси, взаимодействия, ефекти, бизнес модели, пазарни структури, фактори, условия и последици от приложението на електронната търговия и интернет маркетинга;

§ практико-приложните достижения, опит и утвърдени добри практики на малки, средни и големи фирми в областта на електронната търговия и интернет маркетинга от националната, европейската и световната икономика.

Основни акценти могат да бъдат характеристиките, базисните принципи, логиката, изискванията, парадигмите и предизвикателствата пред електронната търговия и интернет маркетинга в съвременните условия.

От авторите се изисква да направят опити за избор и обосноваване

• на приоритети при анализ на бизнес моделите за електронна търговия, пазарните структури, маркетинговите инструменти в електронна среда, приложенията на информационните и комуникационните технологии.
• Ясно дефиниране на очакванията по отношение прилагането на нови стратегии, политики, програми и мерки за решаването на конкретни проблеми и постигане на ефекти в макро, микро и личен аспект.
• Авторовите проучвания могат да третират отделни частни въпроси и връзки на електронната търговия и интернет маркетинга със системата на икономиката, секторните политики, сегментиране на отделните видове пазари, обществените оценки и нагласи към тяхното развитие, хармонизация, координация и съгласуваност с европейските директиви, регламенти и добри практики.

Предимството от използването на електронна търговия е преди всичко в пестенето на ценно за клиентите време. Електронните магазини нямат работно време и са на разположение ежеминутно. Големият им плюс е, че могат да достигнат до голям процент потенциални потребители, използвайки възможностите на Интернет, социалните мрежи и стандартните маркетингови подходи.

Те не следва да бъдат разглеждани като заместители на традиционния модел, а като негово допълнение, защото има стоки, които предполагат по-лесно пласиране във виртуалното пространство – DVD, книги и други. Големите международни търговски вериги вече не  виждат в тези промени заплаха за техния традиционен бизнес модел, залагащ основно на физическите магазини.

Днес по-голямата част от търговците залагат на новата стратегия за развитие, основана на множество канали за електронна търговия и връзка с клиентите.

В областта на технологичната основа на протичащите процеси при електронната търговия и интернет маркетинга тематичният избор може да бъде конкретизиран по отношение на:

– Информационните и комуникационните технологии, които правят възможно взаимодействието „бизнес-бизнес” (В2В, Business-to-Business) на електронния пазар;

– Основните техники, стандарти, системи и продукти при електронна търговия от типа „бизнес-бизнес” (В2В,Business-to-Business);

– Критерии за оценка на различните техники за взаимовръзка, стандарти и продукти при „бизнес-бизнес” взаимоотношенията;

– Нерешени въпроси, свързани с мащаба, обмена на съдържание, автономност и хетерогенност при приложението на електронната търговия;

– Компютърните мрежи като предпоставка за масова автоматизация;

– Ролята на EDI (ElectronicDataInterchange) за развитието на електронната търговия;

– Значението на XML (eXtensibleMarkupLanguage) за разпространението на електронната търговия;

– Технологията за безжично предаване на информация „Bluetooth”и нейните приложения;

– Характеристиката на „облачните” технологии;

В областта на икономическите процеси и ефекти в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект от приложението на електронната търговия, тематичният избор на участниците в конкурса би могъл да бъде ориентиран към:

– Анализ на макро- и микроикономическата среда за развитие на електронната търговия в РБългария;

– Предприемачество в областта на електронната търговия и предизвикателства пред малките и средни фирми в РБългария;

– Въздействие на електронната мрежа върху икономическите взаимоотношения и бизнес средата в РБългария;

– Характеристика на видовете електронни пазари – стокови, за бизнес услуги и пазари на услуги, опосредстващи връзките между търгуващите;

– Видове уеб услуги – достъпност, технология на предоставяне и икономически ползи;

– Роля на Extranet в съвременните фирми;

– Изграждане на Intranet в съвременната търговска фирма;

– Интегрираната система за фирмено управление – ЕRP (EnterpriseResourcePlanning);

– Влияние на ефективността на бизнес процесите при електронната търговия върху нарастване на добавената стойност за потребителите;

– Снижение на транзакционните разходи при електронна търговия от типа „бизнес-бизнес” (В2В, Business-to-Business);

– Електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer) и начини на връзка с околната средата.

– Структура на транзакционните разходи при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer);

– Особености на електронния магазин (e-shop);

– Технологична платформа на търговския процес и икономически ползи при формата „електронни хали” (e-mall);

– Бизнес моделът на електронна търговия „пазар при трето лице” (ThirdPartyMarketplace);

– Ефективност на електронните търгове (e-Auction);

– Електронна търговия от типа „потребител-бизнес” (С2В, Consumer-to-Business);

– Електронна търговия от типа „потребител-потребител” (С2С, Consumer-to-Consumer);

– Предимства на мобилната търговия (m-Commerce);

– Приложение на мобилната търговия в РБългария;

– Защита на потребителите при електронната търговия;

– Проблеми при разплащанията в интернет среда;

– Системите за онлайн разплащания ePay, eBayи PayPal;

– Икономическите ползи от въвеждането на интернет банкирането;

Известно е, че търговците на стоки и услуги могат да обновяват многоканални платформи чрез мобилни приложения и мобилни сайтове. Участниците в конкурса могат да анализират и обосновават не само предимствата, но и свързаните с електронната търговия рискове. Примерно притеснението, че поръчаната стока няма да пристигне, опасението на потребителите, че няма да могат да върнат повредена стока, ако тя е дошла по пощата от друга държава, проблемите пред търговците на дребно, свързани с цената и сигурността на доставките, за съвместимостта между операторите и бъдещото развитие на електронната търговия в страните-членки на ЕС.

В областта на практико-приложните достижения, опит и утвърдени добри практики на фирми в областта на електронната търговия от националната, европейската и световната икономика конкретен интерес представляват:

– Причините за слабата популярност на електронната търговия от типа „бизнес-бизнес” (В2В,Business-to-Business) извън пределите на САЩ;

– Възходът на електронната търговия във Великобритания, Франция и Германия в условията на криза;

– Опитът на автомобилните производители DaimlerChrysler, Ford, GeneralMotorsпри създаване на пазарната структура „Covisint” на основата на консорциума;

– Проучване идеята за провеждане на обратни търгове в електронното пространство от FreeMarkets;

– Разнообразие от инструменти за сътрудничество в предлагането, предложени от Oracle, i2, SAP,Ariba;

– Концепцията „Мрежа за размяна на партньорите” (TradingPartnerNetwork);

– Ключовите фактори за успех на Alibaba.com;

– Предложенията от ChemConnect.com на търгове, стокова борса, средства за комуникиране онлайн и мрежа за размяна на партньорите в едно виртуално пространство;

– Маркетинговата платформа на Amazon;

– Опита на утвърдени сайтове за групово пазаруване;

– Пазаруване в чуждестранни сайтове и начини на разплащане;

– Опитът на фирма „Cellum” в развитието на мобилната търговия;

По-конкретно в областта на интернет маркетинга вниманието на участниците в конкурса може да се насочи към:

– Лоялността на клиентите като фактор за успех в съвременната конкурентна среда при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer);

– Потребността на фирмите от постоянна и пряка обратна връзка с клиентите при електронната търговия; 

– Система за управление на връзките с клиентите (CRM – CustomerRelationshipManagement);

– Трансформации в поведението на купувачите при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer);

– Процесът на вземане на решение за покупка при електронната търговия;

– Проблеми при маркетинговите проучвания в условията на интернет;

– Възможностите на интернет рекламата;

– Критерии за оценка на уеб сайта;

– Виртуалното общество (VirtualCommunities) като маркетингов инструмент;

– Роля на търговската марка при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer).

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ,   координатор на конкурса „Млад икономист”

София, 01.03. 2013г.

 

СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА КООПЕРАТИВНИТЕ КРЕДИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ И БЕЗНЕС МРЕЖИ, СЪВМЕСТНО С ФОНДАЦИЯ „МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КООПЕРАЦИИТЕ” И АТЛАС ФИНАНС АД ОРГАНИЗИРАТ МЕЖДУНАРОДНА КРЪГЛА МАСА

на тема:

„РАЗВИТИЕ НА КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ В ЕВРОПА И СВЕТА”

С участието на проф. дфн Кръстьо Петков, д-р ик. Петър Нейчев,

проф. д-р Детлеф Кухенбекер, по темите:

1. БАККОБ – Развитие

2. Кооперациите и социалната икономика

3. Развитие на кооперативното движение в Европа

4. Кооперациите в Европа

5. Иновации в кооперациите по света

гр. Пловдив, Дом на науката и техниката, гр. Пловдив, ул. „Гладстон” 1

Дата: 29.08.2013г. Начало: 16:30 часа