Експертни мнения

Спешни и средносрочни антикризисни мерки и политики

24 юни , 2013  

Предложения на Съюза на икономистите в България

 

остигането на забележими резултати в смекчаването на икономическата, финансовата, социалната и моралната криза в нашата страна не е възможно в рамките на мандата на служебното правителство. Постигането на съществени резултати не е възможно и в рамките на текущата и следващите 2-3 години с мандата на новото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство.
С настоящата разработка в първата част предлагаме на вашето внимание най-спешни икономически мерки за подпомагане на най-нуждаещите се, които могат да бъдат предприети от служебното правителство без действащо Народно събрание.
Във втората част предлагаме по-широк кръг от радикални мерки, които да бъдат предприети след изборите от Народното събрание и правителството и да се прилагат през втората половина на 2013 и началото на 2014 г. Те включват и мерките, посочени в първата част на предложението, повечето от които ще се прилагат и през втората половина на 2013, а също и през следващите години.

* * *

Първа част:

Най-спешни икономически мерки –
на вниманието на служебното правителство

Препоръчваме на служебното правителство да предриеме някои най-неотложни мерки, в отговор на исканията на протестиращите и на огромните очаквания на хората. Целта на тези мерки е да отговорят на настойчивите искания за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите и картелирането, изострянето на социалната поляризация и само най-скромни подобрения за най-бедните и уязвими слоеве от населението, в рамките на разполагаемите ресурси. С други думи, като първа крачка за възстановяване на потъпканатата у нас справедливост. Тези мерки не налагат наличието на действащо Народно събрание:

1. Да започне цялостна проверка на всички монополи в България от създаването им до сега. В зависимост от резултатите от проверката, да предприеме произтичащите действия по адрес на самите монополи и на евентуални виновни лица при пълна публичност. Тази работа да се продължи и довърши бързо от правителството след изборите.
2. Да се проверят договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, на продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. и да се направи одит на цялостната им дейност до сега. Ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи в договорите и системни груби нарушения в дейността им, да се пристъпи към разваляне на договорите и търсене на наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
3. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
4. Да провери работата на топлофикационните дружества и на „Софийска вода” през последните десетина години, формулите за изчисляване на сметките за крайните потребители и да вземе произтичащите мерки.
5. Да прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни
превози, ВМЗ-Сопот и др.) и на други обекти в монополни и социално ориентирани дейности, докато новото Народно събрание актуализира държавната политика по приватизацията. Същото важи и за концесиите.
6. Да преработи формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за нови източници на енергия, за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да бъдат намалени рязко таксите за пренос през разпределителната мрежа. Да се преразгледа целесъобразността от включването на цена за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Стимулирането на развитието на нови източници на енергия да се поеме от европейските фондове и от бюджета. За целта да се направят веднага постъпки пред Европейската комисия. Да не се изключват от енергийния „mix”, ТЕЦ работещи на местни въглища, защото това ще предизвика голяма безработица на миньори, железничари и работещи в други свързани дейности. Ако се приложат предлаганите мерки е възможно ново намаление на цената на електрическата енергия от началото на април или май 2013 г.
7. Да направи комплексна проверка на дейността на ДКЕВР, на агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
8. Да се отворят досиетата на така наречения преход. За целта да започне веднага цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина) на най-забогателите българи през последните двадесетина години. Да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито имуществото и за платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката, която навярно ще завърши след изборите, да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това.
9. Да изработи и приложи програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление, считано от 1 януари 2013 г. Също такава програма да се изработи за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия. За малките потребители да се прилага по-ниска цена от нормалната.
10. Да направи незабавна проверка на завареното състояние в държавните и общинските финанси, на техните взаимоотношения с бизнеса и гражданите и да публикува резултатите от нея.
11. Да прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област след изборите.
12. Да индексират заплатите и пенсиите от 1 април 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%, а не 9,3%.
13. Да се повиши от 1 април 2013 г. минималната работна заплата на 340 лв. месечно.
14. Да повишат от 1 април 2013 г. с още 20 лв. всички пенсии до 200 лв. месечно след индексирането им.
15. Да осигурят от 1 април 2013 г. хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството.
16. Да се повишат от 1 април 2013 г. с 50% детските добавки до две деца в семейство.
17. Да се предприемат крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното.
18. Да се отменят незабавно плановете на старото правителство да закупи самолети-изтребители – втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Сега и близките години не са време за подобни покупки.
19. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят. Да се погрижи за планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразна социална котва за ограничаване на обезлюдяването им.
20. Да се провери състоянието на работите в Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения и наказване на виновните лица.
21. Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу контрабанден внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
22. Да предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години.
23. Да се възобнови незабавно работата на Съвета за тристранно сътрудничество. Да се осигури квота от наблюдатели в този съвет за представители на гражданските движения. Всички мерки по икономическата и социалната политика, които засягат интересите на гражданите да се вземат само след консултации с този съвет.

Възможно е да се възрази, че това са извънредни, скъпи и прибързани мерки и че не бива да се предприемат. Вероятно ще се пуснат в действие и клишетата за „популизма”, за нарушаването на „финансовата стабилност”, за „срива на валутния борд”, че „няма пари” и т.н.

Отговорът е прост: извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.

Тези мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от предвидените в бюджета за 2013 г. Те могат да се осигурят от фискалния резерв (ако има ресурс), чрез преразпределение на бюджетни разходи, или от емисия на държавни облигации на вътрешния пазар. Търговските банки са високо ликвидни и успехът на емисията е сигурен. Това превишение ще се уреди с предстоящата цялостна преработка на бюджета за 2013 г. от новото Народно събрание и правителството, каквато ние препоръчваме във втората част.

Предлаганите тук мерки ще бъдат последвани от още по-радикални промени, които ще трябва да извърши новото Народно събрание и правителството. Те наистина ще се нуждаят от съществен допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:

– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.
/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./

Втора част

Мерки за смекчаване на икономическата, финансовата и социалната криза през 2013-2014 година*

1. Да се провери основно дейността на всички монополи, на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обекти и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Ако се установят очевидно неизгодни за държавата условия да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
2. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
3. Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото до сега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите и по търсене на отговорност от виновните лица.
4. Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности, докато се актуализира държавната политика по приватизацията от новото Народно събрание.
5. Да се преработи изцяло формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за финансиране развитието на нови източници на енергия и за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да се намали таксата за пренос. По-умереното стимулиране на развитието на нови източници на енергия да се поеме от бюджета и от европейските фондове.
6. Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите от проверката мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
7. Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
8. Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област от новото Народно събрание.
9. Да се промени държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Да се преработи веднага бюджетът за 2013 г., като се пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите; да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Новият бюджет да е с дефицит 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният.
10. Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС ще е 88,5%, а нашият сега е около 16-17%.
11. Незабавно индексиране на всички заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година по малката кошница.
12. От 1 април 2013 г. минималната работна заплата да се повиши на 340 лв. месечно. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година.
13. От 1 април 2013 г. минималната пенсия след индексирането да се повиши с 20 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. с още 30 лв.
14. През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от здравната каса.
15. През 2013 г. да се подготви и от 1 януари 2014 г. да се въведе семейно данъчно облагане, което оставя повече доходи в семейството.
16. За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
17. При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
18. От 1 юли 2013 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
19. От 1 април 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
20. Да се преразгледат направените преди година и наложени тогава едностранно от правителството, промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка.
21. В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
22. Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г., да се увеличи на 800 лв. от 1 януари 2015 г. и да бъде повишаван постепенно през следващите години до пълното му премахване.
23. От 1 април 2013 г. да се повишат детските добавки до две деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г.
24. Да се разработи система за предоставяне на нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
25. От 1 юли 2013 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 360 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода.
26. От 1 юли 2013 г. пропорционалният данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 25%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата, като и тук се остави необлагаем минимум за малките и средните предприятия. Това да се съчетае със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г.
27. От 1 юли 2013 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 50 хил. лева на вложител, независимо в колко депозита или банки са вложени.
28. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи.
29. България да се присъедини към данъка върху финансовите транзакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
30. Да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 хил. лева по данъчна оценка.
31. Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10% до края на 2013 г. и с още 15% през 2014 г.
32. Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица.
33. Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%.
34. Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравнят с нивата в сравними с нас други европейски страни, членки на ЕС.
35. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им.
36. Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват повече средства за лечения в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
37. Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
38. Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните – стари членки на общността.
39. Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочат към дребните и средни земеделски стопанства.
40. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за регионално развитие, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, североизточния, югоизточния и родопския регион.
41. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешалонирани във времето мерки на държавната политика.
42. Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
43. Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години. Тези субсидии да се увеличават постепенно през следващите години.
44. През 2013 г. да се извърши подготовка и от 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до 2020 г.
45. Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
46. Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество, с участие на представители на МСП и самозаетите. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
47. През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
48. Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.
Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към стратегическите инвестиции рязко да се повиши през 2014 и следващите години.
* * *
Както посочихме в края на първия раздел, предлаганите тук мерки ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:
– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.

/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./
–––––––
*Пояснение: за удобство на ползващите разработката във втората част са включени и част от мерките, препоръчани на служебното правителство.

София
18 март, 2013 г.

Експертни мнения

ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА: ПОЛИТИЧЕСКИ ОБЕЩАНИЯ И СЛЕДИЗБОРНИ ТЕРЗАНИЯ

24 юни , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

 

Тези дни от Брюксел пристигна поредното указание към България: премахнете ранното пенсиониране и изравнете пенсионната възраст при мъжете и жените! Посланието, оповестено от председателя на ЕК Жозе Барозу, поставя новороденото правителство пред сложна задача: да приложи европейските препоръки, като се ангажира с точни срокове ; или – да отложи изпълнението, съобразявайки се с тежката социално-икономическа обстановка в страната и неизбежните протести на засегнатите граждани.
Време за протакане няма. През следващите няколко седмици двойката „Орешарски-Адемов” трябва да предложи решение, което да задоволи брюкселските стратези и да е приемливо в национален план. Първите реакции на десижънмейкърите са сдържани: премиерът по принцип се обяви за реформи с малки стъпки; социалният министър поиска консултации със синдикатите и бизнеса, преди да оформи своето становище. Което вещае няколкомесечен дебат, с надежда, че есента ще е по-мъдра ( и по-спокойна)от пролетта…
Съмнявам се, че това ще се случи. Колкото по-рано се внесе яснота по парливия въпрос: „За или против нова пенсионна реформа”, толкова по-голямо доверие ще има в експертния потенциал на програмното правителство. Окончателното решение зависи от намирането на баланса между няколко фактора: европейският, политическият и кризисният.
Европейското началство
В краткия шестгодишен период на своето членство в ЕС, България много често се е представяла като послушен партньор (особено в протоколните съгласувателни церемонии) и своенравен, трудно управляем актьор (в националните практики). Не помня ситуация, в която да сме наложили с аргументи и твърдост пред Брюксел стратегически важна национална кауза (действие, което би ни спечелило международно уважение).В казуса с пенсионната реформа ни се предоставя случай да покажем характер и визия като нация, която заслужава да бъде третирана наравно с другите членове на европейската общност.
Първо, дотук България е изпълнила, дори предсрочно, няколко от най-важните препоръки на ЕК:
Ø България е единствената държава, член на ЕС, която за десетгодишен период (2000-2009 г.) повиши радикално възрастта за пенсиониране на жените (от 55 на 60 години) и изискуемия стаж ( от 20 на 34 години);
Ø В същото време пенсионната възраст за мъжете се увеличи с три години ( от 60 на 63), а осигурителният стаж – с цели 12 години (от 25 на 37);
Ø От началото на 2012 г. влезе в сила дянковата „иновация” за постепенно повишаване с по четири месеца годишно на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране. По този начин през 2020 г. разликата между пенсионната възраст на мъжеете и жените ще бъде само две години.
Второ, националното пенсионно законодателство не се подчинява автоматично на управленските решения в Брюксел. Следователно, не сме длъжни немедлено да кажем „йес” на европейската депеша.
Френският президент Франсоа Оланд показа как трябва да се държи една суверенна държава, като заяви на председателя Барозу: „Препоръки-да; диктат-не!”. С което напомни на самозабравилия се евроначалник (в миналото – левичар-маоист; днес- войнстващ неолиберал) че не може да нарежда на французите кога и как да извършат пенсионните промени.Французите може да си позволят подобен тон, но и ние, българите би следвало да освежим паметта на г-н Барозу. Той вероятно помни, че цели осемнадесет държави от ЕС имат планове за изравняване на пенсионната възраст между половете чак до 2020 г. Защо тогава България трябва да препуска по трасето, особено в днешната високорискова/кризисна ситуация!
Тандемът „ Станишев-Местан”
В квази-коалицията, излъчила програмния кабинет, тяхна е последната дума. И съображенията им със сигурност ще са предимно политически.
БСП обеща на избирателите, че няма да пипа пенсионната възраст. Сега й предстои да покаже дали държи на думата си, или пак ще се оправдае с „десните” партньори и указания от Брюксел . Както преди време се получи с плоския данък, който и до днес символизира управленския парадокс: „лява партия-дясна политика”. Само че сега НДСВ го няма, а ДПС едва ли ще се реши да бъде инициатор за вдигане на пенсионната възраст, защото това ще нагнети обстановката и в собствения му, социално закъсал и безработен електорат. Тоест, не е време за догановите философски завъртулки в политиката, експериментирайки десни, либерално-консервативни идеи на гърба на традиционно бедната турска общност. За Сидеров да не говорим: уникалната му позиция на мобилен коалиционен съюзник му дава непрекъснато шансове да демонстрира, колко е социален и национален по дух и идеология.
Да допуснем, че тандемът „Станишев-Местан” все пак реши да поеме риска и да се опита да прокара без забавяне през парламента непопулярната мярка за изравняване на пенсионната възраст. Не е трудно да се предвиди, че ще се стигне до най-лошия сценарий: масови протести насред лято. И тъй като спомените и емоциите от февруарската революция са още пресни, а доверието в правителството- безпрецедентно ниско, недоволството този път ще обхване и търпеливото възрастно население. Сиреч – мнозинството от избирателите, които подкрепиха на 12 май БСП и ДПС. Този сценарий очевидно плаши най-много премиера. Не случайно при всяко публично появяване говори за опасността от прекомерни очаквания и изчерпано търпение на гражданството.
Мегафакторът „Криза”
Този фактор няма партиен цвят, нито регионална принадлежност. Кризата е глобална, продължава шеста година и поразява най-много страни с неконкурентна икономика и калпаво национално ръководство. В случая обаче не националното, а брюкселското ръководство заема късогледа и контрапродуктивна позиция. Да искаш от държава като България да ти даде точна дата за премахване на ранното пенсиониране и изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените, означава да вървиш срещу кризисните обстоятелства. Упорито и догматично, типично по брюкселски.
На председателя Барозу и неговите високоплатени експерти би трябвало да е ясно, че:
Ø България е сред страните с най-силно засегнати от кризата трудови пазари: драстично намален коефициант на заетост и очаквана нова вълна безработни от 80 000 души до края на 2013 г.; висока и устойчива младежка безработица ( почти 30%);
Ø Изкуствено предизвикана и растяща безработица сред населението в предпенсионна възраст ( негативен структурен и психологически ефект, който се дължи главно на дянковата прибързаност с ежегодното повишение на възрастта за пенсиониране);
Ø Задълбочаваща се демографска криза, изразяваща се в растяща смъртност; ниска и спадаща раждаемост; значително по-ниска очаквана продължителност на живота при мъжете, навършили 65 годишна възраст в сравнение с тази на жените от същата възрастова група; интензивна икономическа емиграция; в крайна сметка-незапомнена депопулация и застаряване на населението;
Когато системата на заетостта деградира главно по икономически причини (трайна рецесия, на фона на практически нулеви инвестиции), каквито и радикални пенсионни реформи да се предприемат, те ще водят до минимални, временни резултати. Да допуснем, че утре се премахне ранното пенсиониране, а пенсионната възраст за двата пола стане 65 години. Къде ще се труди изкуствено създаденият резерв от работна сила – при положение, че фалитите, временното спиране на производства и съкращенията на работни места вървят с пълна сила?
Изход има, но той е в паралелни мерки на входа и изхода на пенсионната система. И тъй като в отбора на Орешарски икономическото ядро от министри познават добре и българската, и европейската практика, върху тях пада отговорността да не допускат повече пенсионни реформи „на парче”; обратно – да придвижат без забавяне, стъпка по стъпка промените в няколко ключови икономически подсистеми : механизъма за достъп до инвестиционен ресурс на малкия и средния бизнес, както и на самозаетите; да въведат нулева толерантност към неплащащите осигурителни вноски; да насърчават разкриването на специфични работни места за хора в предпенсионна възраст и пенсионери със запазена трудоспособност (заимстване на добри практики от континентална Европа); да реформират Агенцията по заетостта (тя да се превърне от надзорно-регистриращ в разработващ/посреднически орган) и т.н.
Що се отнася до очакваните от Еврокомисията законови промени за изравняване на пенсионната възраст и премахване на ранното пенсиониране, подходът на новите управляващи трябва да следва правилото: „С Брюксел-по брюкселски!” Тоест, да започне без отлагане съгласувателна процедура: а/ между правителството и социалните партньори, вкл. гражданския сектор; б/ между правителството и НС. Което значи, парламентът да работи без лятна ваканция.(Има времена за почивка на депутатите; ще се отдадат на заслужен отдих тогава, когато се пенсионират –по новите брюкселски правила. Ако пренебрегнат този съвет, не е изключено протестиращите да щурмуват парламента още през лятото и да канцелират мандата предсрочно!)
Съгласувателната процедура следва да приключи тогава, когато българският трудов пазар се стабилизира ..Според прогнозите на авторитетни икономисти , този обрат в кризисния цикъл за страни като българия може да се случи най-рано през периода 2016-2018 г . Що се отнася до брюкселските надзорници държат на процедурите и ще уважат както аргументите, така и алторитъма за вземане на окончателно решение.

Експертни мнения

Бели петна между Брюксел и намеренията „Орешарски”

24 юни , 2013  

Препоръките „Барозу“ налагат на младото правителство спешни корекции още на старта

Проф. Кръстьо Петков

Часове след като новият министър-председател на Р България Пламен Орешарски прочете от парламентарната трибуна програмните намерения на своя кабинет, от Брюксел пристигна съобщение за новия стратегически документ „Барозу“. Става дума за приетите от Европейската комисия препоръки към държавите—членки на ЕС, предназначени за извеждането на Европа от кризата и укрепването на основите за растеж.В прес-съобщението на ЕК се казва: „Тези препоръки се основават на подробен анализ на положението на всяка отделна държава и предоставят насоки на правителствата относно начините за стимулиране на техния потенциал за растеж, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места през 2013―2014 г. Взети заедно, те представляват амбициозен комплект от реформи на икономиката на ЕС. Като част от днешния пакет, който бележи кулминацията на Третия европейски семестър за координиране на политиките, Комисията прие и няколко решения по процедурата при прекомерен дефицит.“От своя страна Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е заявил: „Сега е моментът да бъдат ускорени основните икономически реформи, които ще доведат до растеж и работни места, очаквани толкова много от нашите граждани, и по-специално от младите хора. Това е единственият начин да бъдат отстранени двете трайни последствия от настоящата криза — сериозната загуба на конкурентоспособност в много от нашите държави членки и упоритата безработица ― с всички произтичащи социални последици. Представените днес от Комисията препоръки са част от нашата цялостна стратегия за извеждане на Европа от кризата. Те са конкретни, реалистични и съобразени с положението във всяка една от нашите държави членки“.От цитираните изявления, както и от цялостния документ, става ясно,че ЕК внася нови акценти в своята координирана

антикризисна стратегия:

извежда като абсолютен приоритет икономическият растеж и заетостта (което предполага, че пакетът от мерки „Остерити“, т.е. самоцелното поддържане на фискална стабилност вече се третират от Комисията като средство, т.е. един от инструментите в антикризисните политики);> удължава се срока за преодоляване на прекомерния бюджетен дефицит-за държавите, които имат такъв проблем;> младежката безработица е във фокуса на пакета от реформи на пазарите на труда, които се препоръчват от ЕК;Доколко програмните намерения, оповестени от новия български премиер Пламен Орешарски, се вписват в препоръките на ЕК и нейния председател „Жозе Барозу“?На пръв поглед противоречия няма. Но ако прочетем по-внимателно седемте специфични препоръки на брюкселските институции за България, ще открием няколко разминавания и бели петна в оповестените приоритети на новото българско правителство/виж в прикачен файл пълния текст на документа “ ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Националната програма за реформи на България за 2013 г./:

Първо, в областта на фиска:

– Брюксел „отпуска колана“, като удължава срока за преодоляване на прекомерния дефицит и дори сопуска известно повишаване на дълга; Кабинетът „Орешарски“ не наследява прекомерен бюджетен дефицит, но е вкаран в ЛИКВИДЕН КАПАН, от който трудно ще излезе до края на годината (за този период се натрупват общо над 4 милиарда лева плащания, които няма как да се компенсират от драстично спадналите приходи в бюджета, минималния разполагаем/кешов остатък във фискалния резерв и символичните външни инвестиции). Що се отнася до дълговото равнище, Орешарски е категоричен, че ще го поддържа в досегашните рекордно ниски граници. Съмнявам се, че ще удържи тази позиция.
Опциите: „Актуализация на бюджет 2013“ и „Дългосрочен външен/револвиращ заем“ – за преструктуриране на икономиката и заетостта, чукат на вратата!- Обърнете внимание и на категоричната препоръка: „Да създаде независима институция, която да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети“. Такава засега в България няма. Съществуващата по-рано агенция за анализи и прогнози беше закрита; и на нейно място като правителствени съветници „в сянка“се настаниха крайните неолиберали-пазарни фендаменталисти от мрежите на Сорос. Ще запазят ли те своята „охранителна“ роля и при кабинета „Орешарски“?

Второ, в контекста на общоевропейските антикризисни меркиБрюксел изисква от българската държава „Да ускори националната Инициатива за младежка заетост, например чрез схеми за гаранции за младежта. Да реформира Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да разработи
капацитет за прогнозиране и за задоволяване на нуждите от квалификации. Да засили активните политики по заетостта, по-специално по отношение на националните схеми за заетост“. Факт е, че ограничаването на младежката безработица беше едно от водещите предизборни послания на БСП и впоследствие залегна в ангажиментите на програмния кабинет. Но дотук никой от експертния щаб на социалистите, нито от отбора „Орешарски“ не поясни конкретно как ще се реализира свръхамбициозната цел: за четири години да се създадат четвърт милион нови работни места (презумпцията е, че повечето от тях ще са за образовани млади специалисти).

ЕК директно сочи какви мерки да се приложат:

-трансфер на доказалата се в други страни на ЕС добра практика „Младежки гаранции“;-реформа на Агенцияа за заетостта (нейната ефективност, особено тази на бюрата по труда не се нуждае от специални доказателство. достатъчно е да споменем, че по-малко от 5% от намиращите нова работа дължат този успех на бюрата по труда);-общите фрази в рубриката „Активни политики на заетост“ да бъдат заменени с конкретни секторни и регионални схеми за насърчаване на разкриването от страна на бизнеса на нови, устойчиви работни места;Какво се оказва? МТСП, което дотук никой не споменава сред министерствата, нуждаещи се от реформи, трябва да претърпи основен ремонт и модернизация!

Трето, в областта на енергетиката

Този сектор очевидно безпокои Брюксел. Имам предвид както общото й състояние в рамките на ЕС, така и конкретната ситуация в България.Едва ли има по-тежка правителствена задача, натоварена с политически и криминални казуси и конфликти /включително със свои партийни кадри/ от тази в енергийния сектор. Личи си, че експертите , работещи за ЕК, са дописали специално и в последния момент тази генерална препоръка за България. В нея никъде не се споменава проблема за ценообразуването и монополите-тема, която изглежда е централна в управленския пакет на програмното правителство.Ако премиерът Пламен Орешарски и новият министър Драгомир Стойнев удържат на популистките искания за централно администриране на цените на електроенергията, пред тях се открива пространство за оздравяване на колабиращия отрасъл в пълно съзвучие с брюкселския документ.

Как?

-като реформира незабавно ДКЕВР и го изгради наново като действително независим орган, с активен граждански/експертен контрол върху неговата дейност, особено в частта на ценообразуването. Ефектът ще е: един държавен монополист по-малко!-като изреже безжалостно изкуствените (пролобистки и прокорупционни) държавни образувания в сегмента на преноса и продажбите на електроенергия, натрупващи огромни загуби в продължение на години-за сметка на данъкоплатците и потребителите;-като отвори процедури за преразглеждане на дългосрочните/губещи и антипазарни договори за производство на електроенергия. Дотук щетите са поемаха едностранно от българската държава и респективно-от крайните потребители. Имената на причинителите на щетите – топ БГ политици и адвокати, – облажили се от сделките, досега не са оповестени.-като предоговори, с всички произтичащи от това рискове, условията за включване на т.нар. зелена добавка в ценовия микс 9но и -като стигне до корена на злото: кой сътвори бума на вЕИ, ненужен в този момент на малката българска икономика, какво спечелиха „зелените строители“ от продажбите на своите мощности на вторични собственици и пр.Нужно ли е да се се напомня, че сред имената на първопроходците, на челно място са тези от кръга на топ-олигарсите в България);-като провери сигналите за контрабанден износ на електроенергия и скриване на печалбите/респ. полагаемите данъци/ от криминалните търговци и т.н.Едва тогава идва ред на новия механизъм за ценообразуване-след като се демафиотизира енергетиката! Ще има ли кураж да извърши този национален подвиг през следващите 2-3 месеца кабинетът „Орешарски“? Ако го направи, ще обори подозренията, че е про-олигархичен. Ако се огъне, ще попадне под кръстосан огън! Но именно тук се решава съдбата на програмно-експертното начало , което събуди крехки надежди за нормализация в управлението на държавата…

Четвърто, рутинни и повтарящи са няколко други препоръки на ЕК:

-за оздравяване на бизнесклимата и пресичане на политическата корупция, за пенсионните реформи и осигурителните прагове и т.н.. Особеното тук е, че законодателните и институционалните промени преминават през продължителни преговори със социалните партньори.- един от акцентите в категорията „Други“ заслужава повече внимание: усвояването на европейските фондове.
Оценката от Брюксел слага край на спора, който се разрази в НС при дебата на правителствените намерения: успял ли е кабинътът „Борисов“да остави завидно наследство на кабинета „Орешарски“ в тази ключова инвестиционна област? Отговорът, пристигнал от ЕК е: не, не е успял! Колкото и да жонглира с числата, фактическото състояние е ясно: от всеки 10 евро, отпуснати на България, министрите от ГЕРБ са усвоявали по-малко от 3! Ще удвои ли този посредствен резултат отборът на Орешарски през новия програмен период?От отговора на този въпрос зависи дали щу му стигнат парите за ресурсно осигуряване на програмата за управление през целия четиригодишен мандат. Дали програмният кабинет ще се задържи толкова дълго?

Това зависи от три фактора:

Първо, от самия него. Ако отборът „Орешарски“ действа решително, ще се измъкне от сегашната „дупка“ – незапомнено ниското обществено доверие, при което стартира своята работа.
Заявените ангажименти се нуждаят от преработка и конкретизация още на старта. В този смисъл препоръките „Барозу“ помагат на програмните намерения „Орешарски“, стига да ги разчетат и приложат правилно. Едва тогава ( и след ресурсното им осигуряване) „намеренията“ ще се превърнат в класическа управленска програма. Второ, ако политическите акушерки от квази-коалицията, които изродиха програмния кабинет, удържат на думата си да го крепят задружно, без да претендират да са му дежурни бавачки.Трето и последно (но не по значение): ако Улицата не се възпламени отново през следващия есенно-зимен период!!!Както се казва в такива случаи:

КУРАЖ! И НАСЛУКА!

П.П.

Статията беше завършена, когато пристигна информация за острата реакция на френския президент Оланд срещу разпоредбите на ЕК. Като велика държава Франция може да си позволи подобно говорене. Като ресурсно зависима държава, България не би могла да държи същия тон. Въпреки че има за какво да се критикуват брюкселските „стратези“, особено за съхраняващото се общо и витиевато говорене по темата :“що е то нов растеж, основан на устойчива заетост?“Франсоа Оланд е прав в едно: „Препоръки -да, диктат-не“! Само че по-важният проблем от засегнатото национално честолюбие сега е дали първата стъпка на отдалечаване на екипа на Жозе Барозу от остеритианската догма ще бъде подкрепена в целия ЕС. Остеритианците в България са пословично агресивни, имат активна медийна и корпоративно-олигархична подкрепа. Следователно, няма да закъснеят да нападнат всеки опит на кабинета „Орешарски“ да се впише в новия европейски курс, ревизиращ неолибералната доктрина.Няма съмнение: чакат ни интересни седмици на публични дебати по параметрите на управленската програма на новото българско правителство. Което следва да се третира като негов плюс!

Експертни мнения

Скандално: Ядреното гориво в Козлодуй за 6 години скочило с 500 %

24 юни , 2013  

За 10 г. сме загубили 100 млн.евро от безлихвено кредитиране на руската ядрена мафия

Георги Котев, ядрен физик

До скоро разполагах единствено с две информации, за цената на една ядрено горивна касета, от тези, които се зареждат в реакторите на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Първата информация получих от сигурен източник още докато работех в централата през 2008 г. и тя беше € 875 000 (осемстотин седемдесет и пет хиляди евро) бройката. Втората получих през зимата на 2011 г., от друг източник, след негов разговор с тогавашната председателка на СД на АЕЦ-а Милена Ценова, че цената вече е скочила на € 1 500 000 (милион и половин евро) за бройка.

За да добиете по-реална представа за сумите ще ви напомня че за зареждането на един реактор, което се случва веднъж на година, са необходими приблизително 45 броя ядрено-горивни касети, а за двата действащи реактора – 90 (деветдесет) броя. Смятайте сами.

Но буквално преди няколко дни се сдобих с наистина автентична информация – финансово счетоводните отчети на дружеството АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, за периода 2006-та – 2012-та години. Те не са публични в широкият смисъл на това понятие, но са откриваеми в платени справочни системи, откъдето и аз се сдобих с тях. В тях са посочени сумите похарчени за ядрено гориво към дата 31 декември на съответната година, но въпросното ядрено гориво все още не е влязло в употреба, а се намира на склад и предстои да се използва през следващата година. Но за да стане съвсем ясно нека видим конкретните числа и после пак ще поясня.

2006 г. – 51 271 000 лв.;

2007 г. – 97 804 000 лв.;

2008* г. – около 190 000 000 лв.;

2009 г. – 207 898 000 лв.;

2010 г. – 231 725 000 лв.;

2011 г. – 222 459 000 лв.;

2012 г. – 262 043 946 лв.

* в Баланса за 2008г. ядреното гориво е обединено с останалите материални запаси под общото перо „Материални запаси” (МЗ) и обща сума от 241 843 000 лв., но съдейки по останалите Баланси излиза, че останалите МЗ са почти постоянни и възлизат на около 50 000 000 лв., откъдето се получава и оценката за стойността на горивото. Ако някой от АЕЦ-а възразява – нека даде по-точна информация.

По-долу можете лично да се убедите във верността на числата, за годините 2006, 2007 и 2012, което не означава, че не разполагам с останалите отчети или, че посочените суми са не верни. Какво означават тези суми? Нека вземем първата, за 2006-та година. Тези над 51 милиона лева означават, че до края на годината, но не само в рамките на отчетния период, а и през всички предходни години, е закупено ядрено гориво, което все още не е влязло в употреба, а се съхранява на склад и предстои да се използва в някой следващ период. Преобладаващото количество налично ядрено гориво, за всеки един от отчетните периоди, е предназначено за използване на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Но както се разбра наскоро (в това число и аз самият го научих и се втрещих) в тези суми са влизали и няколко броя (предположително около 10) ядрено-горивни касети, които са закупени в периода 1979-та – 2003-та години, за да бъдат използвани в реакторите (ВВЕР-440), на вече затворените блокове 3 и 4, но така и не са били вкарвани в тях, а на скоро са върнати в Русия, за без пари. Виновни и наказани няма. Оправдания и обяснения – колкото си искате.

Сега можем да направим проверка, дали информацията ми за цената на една ядрено-горивна касета от € 875 000 евро, за 2008-ма година е вярна. Тогава броят на наличните ядрено-горивни касети беше 96 броя. Ако си направите труда да умножите бройките на цената и после я превърнете в левове ще получите нещо близко до 170 000 000 лева. Останалите около 20 000 000 лева най вероятно се отнасят до неизползваните касети за блокове 3 и 4. така проверката дава потвърждение на информацията. Същото ще се случи и ако направим проверка за цената от около € 1 500 000 за касета през 2011 г. Проверка на достоверността на тази цена също ще се окаже вярна, ако преди това се направи едно уточнение, което сега ще ви спестя, за да предизвикам представителите на ядрената мафия да протестират този факт. Ако протестират тази цена ще трябва да предоставят допълнителна информация, но това няма да им се стори приемливо и, както винаги, ще подвият опашка. Съдейки по числото за края на 2012-та година може даже да се вярва, че цената за бройка е надскочила милион и половина евро.

За какви загуби на всички нас ни говорят тези числа?

Първо: Всички тези числа, за съответните периоди показват/ говорят, че българският клон на ядрената мафия е кредитирала безлихвено руския клон на ядрената мафия, от което всички ние сме загубили около или даже над сто милиона евро, за последните девет години. Защо това е така? А това е така, защото всичкото това гориво е било закупувано около една или повече от една година предварително. Преди да дойде времето то да влезе в реактора и да почне да гори. Нормална практика е горивото да се доставя около месец или най-много два преди зареждането му в реакторите. Но от 2004-та година и до ден днешен се предприема нова схема за презапасяване, което ощетява всички нас. Така, на примерно, АЕЦ „Козлодуй” този месец купува ядрено гориво за 200 милиона лева, държи го една година на склад и го зарежда в реакторите едва следващата година, през юни. През това време, една година, тези 200 милиона лева се въртят по други схеми от руснаците и това им носи печалба, но не и на нас. При най-скромни оценки те биха могли да донесат минимум 10% допълнителен доход или около 20 милиона лева на година. Но вместо АЕЦ-а да използва тази възможност, за да поевтинеят цената на тока, решават да ги подарят на руснаците.

Второ: Всичките тези суми, които виждате горе, а и тези които не виждате, за годините 2004 и 2005 въобще не би трябвало да ги плащаме. Горивото е следвало да ни се доставя безплатно! Защо ли? много просто. Това гориво е експериментално. То не е преминало задължителните, предварителни тестови изпитания в Русия, преди да ни бъде предложено и доставено. Освен това то е изготвено от рециклиран Уран, а родната АЕЦ няма лиценз за използване на такова гориво. Сумирайте всички горни числа и смятайте загубата.

Трето: Не само че не е трябвало да платим и стотинка за ядреното гориво през последните девет години, но заради провеждането на експеримента на наша територия и с използването на наша база и персонал руснаците би следвало да ни плащат на нас и то никак евтино.

Сумарно загубата до сега гравитира около числото два милиарда лева.

И това е само по схемата с ядреното гориво. Както не веднъж съм казвал от АЕЦ „Козлодуй” има стотици други малки и средни схеми за източване. А вие искате тока ви да поевтинее? Не ви ли се струва, че нещо се самозабравяте? (Тук ще направя едно пояснение, за по-съобразителните от вас, които ще хукнат през интернет, за да търсят графики и таблици, за движението на суровините за изработката на ядреното гориво, през годините, в световен мащаб. Няма да ги спирам, НО ще ги предупредя, че това е безсмислено упражнение. То би било оправдано, ако доставяното у нас гориво не е рециклирано и ако с него не се провеждаше експеримент. Таблиците и графиките, които те ще открият се отнасят за суровина от природен Уран, но не и от рециклиран.)

Всъщност за някои „наши момчета” тока от АЕЦ-а поевтинява, независимо от поскъпването на ядреното гориво, но вие не сте сред щастливците. Част от „късметлиите” са Георги Кадиев (който сега го играе „дисидент” в БКП), Иво Прокопиев (комуто не стигат трите милиона лева от фондация „Америка за България”, за да ви „информира обективно, демократично и безпристрастно”, но не и за далаветите в АЕЦ-а) и Богомил Манчев (който лъже, че „Европейската общност” ни натискала да поскъпваме тока). За периода януари 2012-та – 2013-та средно претеглената цена на която АЕЦ-а е продавала продукцията си е паднала с около 5% или с над 10%, за същите тези „късметлии”, но на нас ни я вдигнаха с цели 13.6%.

На 5-ти април 2013-та г. лично поисках от енергийния министър Асен Василев разсекретяване на договора за доставка на свежо ядрено гориво (подписан през 2002-ра г.), а също така и ежегодните анекси, подписвани към него, но до ден днешен това не е факт.

Да сте чули, видели или прочели някой роден по Уитик или който и да било друг да ви каже макар и част от тази гола и болна истина? Медия? Чиновник или служба за сигурност? Надявайте се!

Предприемачество

ДКЕВР излъга: Сметките за ток падат до 5%, а не 5%

24 юни , 2013  

Обещанията на ДКЕВР и правителството, че цената на тока се предвижда да падне с 5% се оказа поредния блъф, целящ да успокои общественото напрежение.

По Би Ти Ви новият член на регулатора Еенко Божков направи важното уточнение, че не става дума за 5%, а възможността е до 5%. Това реално означава, че цената може да падне и с 0.5%, и с 2%, но от регулатора ще се измъкнат, че са си изпълнили обещанието.

Божков обясни, че индустрията много се е свила и затова потреблението на ток е паднало рязко. Но верен на партийната повеля обясни, че АЕЦ “Белене” ни е необходима, защото след 12 години ще чакаме икономически ръст. Той обясни също, че продължавали одитите на ЕРП-тата, констатирали се сериозни нарушения, които ако се отстранят, могат да бъдат сериозен резерв за промяна на цената на електроенергията.

Еленко Божков беше едно от най-скандалните нови назначения в ДКЕВР. Този експерт е сменил няколко политически формации, но винаги е бил свързан с енергийното лоби и затова винаги през последните 20 години се е радвал на сладки постове. Божков е и съсобственик на частен ВЕЦ с червения депутат Кирил Добрев, а сега се готвят да купят заедно и ТЕЦ-Шумен.

Експертни мнения

Орешарски – властелинът на наследството на ГЕРБ

24 юни , 2013  

Обеществото трябва да научи как мутромафията се срастна с властта и овладя държават

Проф. Кръстьо Петков

Наследство, което никой не иска – така накратко може да се опише следизборната ситуация в България. Самите му създатели биха желали да се отърват от него, дори да го забравят, но няма как. Шокиращите подробности, една след  друга, излизат наяве. Българите, стреснати от фактите се питат: „ Нима всички пошлости, подлости и предателства, за които се пише и говори, са се случили в нашето семейство ”.  Чуждестранни партньори ни сочат с пръст – като нация, неспособна да сложи в ред собствения си дом.

Случили са се, и още как! При това, с активното участие или мълчаливото съдействие на значителна част от нацията. Видимата част от наследството, останало след почти четиригодишното шеметно властване на ГЕРБ, вече се знае:

– В икономиката – тежка рецесия, ликвидна криза и ерозиран бизнес-климат;

– В социалната сфера – незапомнено обедняване и маргинализация;

– В политиката – олигархични мрежи, окупирали ключови властови позиции;

– В правосъдието – системно погазване на върховенството на закона;

– В гражданския сектор – общество, живеещо по законите на джунглата;

За невидимата част от сътвореното от ГЕРБ ще научим скоро – ако наследниците във властта за пореден път не се опитат да скрият от народа истината и виновниците за поредния првал . Именно в това „ако” се крие интригата на днешния ден, когато стартира работата на  едно Народно събрание, родено в извънредни обстоятелства. То бележи рекорд по липса на представителност /почти половината от имащите право на глас бойкотираха изборите, а ¼ от действителните гласове отидоха за партии и коалиции, останали извън парламента/. А щом има дефицит на представителство, хроничната криза на доверието към законодателната власт със сигурност ще продължи.

Как наследството на ГЕРБ ще се отрази върху плановете и поведението на актьорите и  и публиката през новия политически сезон?

Правоприемниците

В политиката, за разлика от юриспруденцията, няма как да се откажеш от наследствените права. Който пожелава властта, е длъжен да консумира не само активите, но и пасивите, завещани от неговите предшественици.

Главният правоприемник се очертава да бъде БСП / ако формално спечелилата изборите партия ГЕРБ, както се очаква,  бъде бламирана в опита си да състави правителство/. Претенденти да получат полагаемите се дялове във властта са ДПС и АТАКА – формални политически врагове; дългогодишни съседи по парламентарни скамейки. За разлика от БСП, двете етно-националистически формации има как да откажат опасните роли в изпълнителната власт, свързани с  разчистването на пасивите. Стремежът да избягат от отговорност явно личи както от витиеватите, така и от ултимативните им послания към водещия партньор.

Социалистите, добрали се до второто, но реално печелившо място  в изборната надпревара, са в уникална позиция. Бидейки на власт – самостоятелно или в коалиция –досега като правило са се проваляли. За първи път през прехода лидерски щаб от Позитано-20 получава шанс да планира и ръководи акция по разчистване на  авгиевите обори, оставени от тотално пропаднал предшественик.  Каква изненада: екипът на Станишев пожела рестарт в държавното управление и го получи!

Тук се налага едно съществено уточнение. Функциите по планиране и ръководство са разделени. Първата беше поета от политическото ръководство на БСП и се очаква да бъде споделена след преговори с ДПС и АТАКА. Затова новата конфигурация в изпълнителната власт няма да бъде изградена на принципа на коалирането, а на съгласието. Точно тук е заложен един коварен капан, в който с готовност  влизат вечно готовите да жертват своята партия социалисти. В българската политическа традиция  даването на вербално съгласие за подкрепа на правителство е най-лесната работа. Думите не пораждат задължение, те се ползват за извъртане от ненадеждния партньор в критичен момент и последващо оправдание на бягството от отговорност /Справка- съдбата на програмните кабинети на Димитър Попов и проф. Любен Беров/.

Предполагам, че историкът Станишев и неговите съветници са отчели тази опасност. Вероятно затова са решили да прехвърлят неизмеримо по-тежката функция „оперативно ръководство”  на кабинет с титуляр –технократ, съставен от експерти. По презумпция, технократите са ампутирани откъм лични емоции и партийни пристрастия. Така съвсем скоро в България ще се експериментира нов, хибриден  модел на изпълнителната власт: „политико-програмно правителство”. Рискът от подобни експерименти в условия на криза е твърде висок. Дали ще се оправдае, ще узнаем след броени месеци.

Разпоредителят

С наследството на ГЕРБ, завещано на конюнктурното и крехко  парламентарно мнозинство от три разнородни партии, оперативно ще се разпорежда следващото правителство. Ако всичко върви гладко / според т.нр.  План- Б/, негова персонализация  ще е един приемлив за скритите коалиционни партньори титуляр /Пламен Орешарски/, когото при тройната коалиция с основание наричаха „Четвъртият партньор”.

По този формат дотук  спор нямаше  в публичния обмен на послания и неформалните контакти между  кандидат-наследниците. Не очаквам на старта да има непреодолими проблеми и  в процедурата по запълване на „квадратчетата” – министерските постове и другите ключови позиции в изпълнителната власт. Навиците , формирани в периода на квотното правителство, излъчено от тройната коалиция /2005-2009 г./ са още живи. Страхът от бламиране в парламента – също!

Истинското предизвикателство обаче е в това, как екипът от технократи ще се отнесе към огромните пасиви, натрупани от предишния едноличен режим за рекордно кратък период от време. Всяка от петте части на тежкото герберско наследство, които посочих по-горе, изисква продължително лечение. А народът е изгладнял, обосял и няма да чака. Още не е съставено правителството и оцелялите редици на участниците във февруарските пртести се преструктурират, мобилизират нови попълнения и  се стягат за  битки през есента. Толеранс от 100 дни никой не желае да даде на следващото правителство. Решаващи ще са първите му стъпки…

Кабинетът „Орешарски” има две опции:

Първата е да действа като чисто експертен екип, стартирайки от икономиката. Което означава – да преразгледа антикризисната стртегия „Остерити” /жестоко затягане на коланите/ , прилагана упорито и безрезултатно от мисионера Симеон Дянков; да намери алтернативни ресурси за задвижване на производството и вътрешното потребление, както и за подкрепа на износа; да заложи на самоинициативата на средния и малкия/фамилния бизнес; да раздвижи кредитния сектор, вкл. чрез създаване на нови кредитни институции и т.н.

Втората е, да приеме и изпълни изцяло ролята си на „политико-програмен” кабинет, която му предлагат сценаристите и режисьорите. Което значи,  наред с неотложните икономически/антикризисни мерки, да включи още в първия работен ден в своя дневен ред въпроса за политическата отговорност на предшествениците – за криминални приватизации и неизгодни концесии, корупционни практики, срастване на мутромафията с властта и пр.  Не греша- имам предвид не само наследството на кабинета „Борисов”, но и тези от предшестващите мандати на прехода.

Подобен ход би бил високорисков, дори опасен за здравето на новите министри. Но само той би могъл да ги предпази от скорострелна загуба на властта. Вярное, че един радикално действащ политико-програмен кабинет ще се натъкне на яростната съпротива на политическото Задкулисие, на олигархията; но за сметка на това ще  спечели симпатиите и подкрепата на гражданското общество, чиято енергия не е изчерпана /особено сред младото поколение/.

Другото предимство на политико-програмния вариант е, че се създават условия за преодоляване на тоталната международна изолация, в която вкара България едноличният режим на Борисов. А без европейската финансова подкрепа, както и без върнатото доверие на Световната банка и МВФ, оздравителната програма „Орешарски” е обречена на неуспех.

Ползвателите

Това са гражданите – гласоподаватели, данъкоплатци, потребители. Какъвто и сценарий за преодоляване на наследството на ГЕРБ да се задвижи, в крайна сметка те ще платят масрафа:

–  Ако опитите да се се състави правителство се провалят, пак ще се ходи на избори по никое време; при такова развитие на събитията и при пълната негодност на институциите да работят без отговорно правителство, всички проблеми, които се натрупаха през последните години в икономиката и социалната сфера ще се удвоят и утроят /стопен фискален резерв, растящ дълг, срив на бюджетните приходи и на инвестициите, мизерно заплащане, невърнато ДДС и спрени плащания на държавата за бизнеса и общините и др./;

–  Решат ли наследниците да заметат следите на своите предшественици, загубите отново ще се инкасират от поданиците, не от властниците; няма да се върнат откраднатите пари и активи; хайлайфът ще тържествува в луксозните си свърталища, а „простолюдието” ще мизерува в гетата;

– Тръгнат ли българите след месец-два отново да свалят  с протести и извънредни избори алчната партокрация, без да е приет нов избирателен закон, пак същите самовъзпроизвеждащи се „елити”ще окупират  политическата борса в центъра на София.

Като че ли благоприятен изход няма! Което връща в масовото съзнание старата философия за оцеляване: всеки българин да се спасява по свой, индивидуален начин; куражлиите и непримиримите – зад граница. Само че сега не сме 1990, 1997, или 2006 г.-  фамилните ресурси на мнозинството българи свършиха, а в чужбина сме крайно нежелани!

Затова най-полезното, което народ и правителство могат да направят със съгласие е: мандатът на технократите да е договорен и гарантиран предварително /1-2 години/ . Общественият договор  задължително да включва приемане на нов избирателен закон, цикъл от референдуми по ключови въпроси на управлението, децентрализация на властта и подкрепа на опитите на прокуратурата и да възстанови правовия ред в България. Сами при тези условия криминалното наследство на ГЕРБ може да получи тежка, но справедлива законова санкция!

Световна икономика

Германският бизнес е настроен все по-ведро

24 юни , 2013  

Индексът на бизнес доверието, съставян от базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания (Ifo), нараства до 105,9 пункта през юни

Настроението сред мениджърите на германските компании става все по-ведро през юни на фона на подобряващата се перспектива пред бизнеса, съобщиха от базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания Ifo (Institut für Wirtschaftsforschung), цитирани от MarketWatch.

Индексът на бизнес доверието, изчисляван от института с участието на близо 7 000 мениджъри на компании, е нараснал за втори пореден месец, достигайки 105,9 пункта през юни спрямо 105,7 пункта през май. Показателят надхвърли очакванията на анализаторите за запазване на стойността му през юни и се задържа над дългосрочната си средна стойност от 101 пункта.

Резултатът увеличава надеждите, че доверието сред най-големите европейски търговски партньори на страната като Франция и Италия също ще се възстанови, посочват от агенцията. Повишаването на индекса идва като истинско облекчение, тъй като несигурните перспективи пред бизнеса и слабият износ за затъналата в рецесия еврозона сдържаха инвестициите на компаниите в продължение на повече от година.
Германската икономика запазва посоката си на движение, заяви Кай Карстенсен, отговорник за изследването на Ifo. Карстенсен посочи, че производителите са „очевидно по-оптимистично настроени“ за перспективите пред своя бизнес, тъй като очакванията за износ са нараснали рязко.

Очакванията на германския бизнес за следващите 6 месеца се подобряват през юни, повишавайки съответния подиндекс на Ifo до 102,5 пункта през този месец от 101,6 пункта през май.

Мениджърите обаче не са чак толкова доволни от настоящото състояние на бизнеса си, като подиндексът се понижава до 109,4 пункта през юни от 110,0 пункта през миналия месец.

Очаква се германската икономика да нарасне с 0,5% през тази година, след като през миналата се разшири с 0,7%.

investor.bg

Световна икономика

Великобритания и Китай подписаха валутно споразумение

24 юни , 2013  

Тригодишният суоп на стойност 200 млрд. юана дава възможност на фирмите да уреждат търговските сделки в своята валута, а не в долари

Английската централна банка и Народната банка на Китай подписаха споразумение, което се очаква да подкрепи търговията между двете страни в юани, съобщава ВВС.

Подписан е тригодишен валутен суоп на стойност 200 млрд. юана (21 млрд. паунда, 33 млрд. долара). Великобритания се стреми да стане център за търговията с китайската валута, като в британските банки има депозити на стойност 35 млрд юана.

Валутният суоп позовлява на централните банки да обменят валути, което дава възможност на фирмите да уреждат търговските сделки в своята валута, а не в долари, както е сега, тъй като юанът не е напълно конвертируем спрямо други валути.
„В случай на недостиг на ликвидност на юани, което е малко вероятно, Английската централна банка ще има възможност да осигури такава на определени банки на Острова“, заяви гуверньорът й Мървин Кинг.

През миналата година британското финансово министерство обяви планове да превърне Лондон – най-големият валутен център – във водещ център за търговия с юани извън Китай и Хонконг.

Китай постепенно разхлабва строгия контрол върху курса на юана и върху капиталовите потоци. Пекин използва двустранните валутни споразумения като средство за постигане на по-глобална роля за своята валута. Китай има такива споразумения с Бразилия (на стойност 30 млрд. долара), както и с Япония, Австралия и Хонконг.

investor.bg