От бюрото на редактора ще бъде светът края преди FIJET? Джим размишлява този въпрос и други световни разклащане въпроси, включително Световната 2012 конгреса, програмата на Младите журналисти и предстоящите избори за Изпълнителния комитет.
FIJET Новини – FIJET в FITUR-късно на FIJET 2012 World Congress в Египет; FIJET Съвета на директорите ще се проведе в Чешката република през март 2012 млади журналисти академия ще се проведе в Марибор, доклад за Златната церемония Apple в Сицилия; покана към Глобалния форум за медиите, покана да се присъединят към европейските журналисти петдесетия конгрес; правила, регламентиращи изискванията за публикуване след конгрес или среща.
Новини от цял FIJET – доклад за края на годината на гала партия в Тунис, интервю за принц Чарлз Англия на посещение в Румъния.
Специален доклад – журналист Боб Фишър (TravelJourno, FIJET Северна Америка) пише за брат Андре и богато наследство на католическата Квебек.
Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория.
Хайде, миличък, отиваме на концерт в неделя. Ще слушаме „Италианска сюита“ на Стравински и „Соната за виолончело и пиано“ на Рахманинов, ще бъде прекрасно, нали?“ На възрастен репликата може да изглежда нормална. У всяко нормално хлапе над седем годишна възраст обаче предизвиква отегчена физиономия, потропващ нервно крак и пълна, направо отчайваща, липса на ентусиазъм.!
Да запалиш малчуган по класическата музика е доста по-трудно, отколкото да го свикнеш да ходи на кино, например. Поради което склонните да направят усилието родители не са твърде много. Още повече, че в подобно начинание винаги има утежняващи приличното поведение обстоятелства – хлапетата биват обличани в официални (разбирай, неудобни) дрехи, седи се на столове, които имат навика издайнически да скърцат, ако мърдаш, а времето, в което се мълчи продължава понякога час и половина -два (разбирай, безкрайно).
За възрастните, които са наясно с проблема, но искат да въведат наследниците си в прекрасното изкуство на т.нар. сериозна музика, е „Концертът на възглавници“ тази неделя (13 май) от 11 ч. в Концертната зала на Централния военен клуб. Той е в рамките на фестивала „SM&RT: Музика със субтитри“, организиран от „Модо България“.
„Детски Дневник“ подарява на читателите си безплатно участие в това преживяване. Иска се само да пристигнете навреме с дете под ръка и настроение. И имайте предвид, все пак, че местата са ограничени.
Концертът ще започне с „Италианска сюита“ от Игор Стравински, която представя герои и събития от италианската комедия дел’арте. Пиеро, Арлекин и Коломбина ще участват в една живописна музикална приказка. Драматичният и мелодичен стил на Сергей Рахманинов пък може да бъде доловен в няколко части от неговата Соната за виолончело и пиано.
Изпълненията на пиано и виолончело ще бъдат на Венета Нейнска и Стефан Хаджиев. Виолончелистът е получил образованието си е престижното училище „Гилдхол“ в Лондон и вече повече от 10 години живее и работи във Великобритания. Пианистката Венета Нейнска пък е артистичен директор на фестивала „SM&RT“. Тя е получила музикалното си образование в Лос Анджелис и Лондон и е носител на над 10 международни награди.
За да бъде удобно и спокойно, столовете са заменени със 150 меки възглавници за сядане. А за да е по-пълно и приятно заниманието, до всеки посетител ще има цветни моливи и музикални листове.
Влашка сватба в Родопите. Пощенска картичка. Издание на Т.Ф. Чипев – София. Към 1900-1901 г.
Страницата е подготвена със съдействието наДържавна агенция „Архиви“ (ДАА) -институцията, която съхранява българското документалното богатство. Архивите са публична институция, достъпна за всички, които желаят да ползват архивните документи за научни, образователни и практически цели. Снимките са от архивните фондове на Централния държавен архив и държавните архиви в Пловдив и Русe.
Две момиченца разучават пианото в парка „Заимов“
Тази снимка е от фотоконкурса „Свири, снимай, отиди на концерт с „Дневник“, наградите от който са билети за концертите от фестивала за класическа музика със субтитри SM&RT, започващ в края на седмицата.
Включете се и вие: снимайте своето изпълнение на някое от разположените в градинките на София пиана и се насладете на виртуозните изпълнения на музиканти от България, Литва, Великобритания, САЩ и Русия в дните от 12 до 22 май.
Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.
Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.
Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.