e4a624c62596d9f06d753da2544a7f05_pension-320-18031-800x441

Икономика за всички

Държавният бюджет – политически инструмент, сметка или финанси

18 Дек. , 2016  

В последно време се случиха толкова много политически събития, а и продължават, че на всеки му стана ясно, че става дума за пари. Това намира потвърждение и по време на обсъждането и приемането в Народното събрание на бюджета на държавата. И как няма да е другояче, след като с бюджета се определят паричните параметри на приходите и разходите в държавата. 

Разбира се на бюджета на държавата не би следвало да се гледа като на проста сметка и повод за политически пазарлъци в Народното събрание, защото той реално представлява заявка за политиката на правителството, което го внася за утвърждаването му като закон.

Именно по размера на приходите и разходите на бюджета и неговите конкретни раздели и параграфи, можем да направим прогноза за очаканото развитие на икономиката, социалната политика на държавата, образованието, сигурността, отбраната и др. Освен всичко това, бюджетът следва да бъде изготвен коректно и с оглед на определени изисквания и параметри на Европейския съюз.

Отчитат ли се обаче допуснатите слабости и направените пропуски при изпълнение на предходния бюджет? Доколко централизираният бюджет ще създаде необходимите предпоставки за изработване на ефективни децентрализирани бюджети на общините? В каква степен ще се прояви класическото изискване за демократическия централизъм при функционирането и взаимодействието на централните и местните финанси?

Отговорите на тези въпроси бихме искали да потърсим в класическите представи за финансите, които все още не са загубили своето място роля и значение и днес, за да отхвърлим яростния и агресивен нихилизъм, който се налага по отношение на възприемането им като обикновени пари за харчене.

Какво е равнището на бюджетната дисциплина в страната, какви грешки, пропуски и слабости се допускат при функционирането на централизираните и децентрализираните финанси? Ще си позволим да посочим някои от тях:

1/ На всички бюджетни нива сериозно се подценява инвестирането. Не е нормално като инвестиции да се отчитат само и единствено средствата от европейските фондове или тези средства, които допълват европейското финансиране. Предвид игнорирането на инвестиционната политика не може да се постигне издигане на равнището на икономиката. По този начин се получава сериозен дисбаланс между изградената инфраструктура с европейски средства и задържането на темпа на развитие на икономиката. Икономиката ни в момента се нуждае от квалифицирана работна ръка. Само с курсове за озеленители и чистачи нито ще се издигне квалификацията на работната сила нито ще се усвояват ефективно парите от европейските програми. За това е необходимо инвестиране в образованието в перспектива, за да се повиши квалификацията на работната сила в съответствие със съвременните техники и технологии в индустрията и строителството. Изоставането на инвестирането в образованието и квалификацията на работната сила вече е превърнало известна част от населението в трудоспособна възраст в непотребно за обществото хора, загубили своя професионален, здравен и социален статус.

2/ Спазване на бюджетната дисциплина при подготовката, обсъждането и приемането на Закона за бюджета на държавата. Това се постига след професионален анализ на достигнатото равнище на всеки отрасъл и дейност, който отделните министри представят в своите доклади, за да проследи конкретната политиката, която те предвиждат да осъществяват в отрасъла, за който отговарят. Защото отделните министерства са институции, които следва да осъществяват подходяща политика в сектора, за който работят. Те трябва да анализират и отчитат резултатите от водената политика, а не да се превръщат в най-обикновени бирници по събиране на вземания, за които има действащи закони и други органи, отговарящи за тази дейност. Кампаниите и показните действия за събиране /например лятото на 2016 г по черноморието/ показват неефективност при функционирането на даден отрасъл или сектор. Не е допустимо по този начин да разбираме контролната функция на финансите.

3/ Законът за държавния бюджет се нарушава системно от институцията, която трябва да го изпълнява. Целевото предназначение на бюджетните средства не позволява попълването на „дупки“, които са се появили, поради субективни или обективни грешки при разчетите на приходите или разходите. Това води до верижна реакция на неизпълнение на параметрите на свързаните с държавния бюджет други бюджети като здравния, пенсионно огурителния, образованието, отбраната и др.

4/ Недопустимо е данъчната политика да се олицетворява единствено и само с прекия подоходен данък. Социална политика може да се осъществява и посредством косвените данъци, каквито са ДДС, митата и акцизите. Например намалението на ставката на ДДС за някои стоки и продукти може да доведе до увеличаване на приходите в бюджета. С такава една мярка може да се постигнат редица социални ефекти. Справка размерът на ДДС за туристическите услуги. В този смисъл е необходимо да се направи анализ на размера на данъчната тежест на бизнеса, на отделни групи от населението, на гражданите като цяло, за да се установи поносимостта и влиянието й върху обема на приходите.

5/ Незачитане на принципите на демократическия централизъм при функционирането на централния и местните бюджети. Статистическите данни от изпълнението на местните бюджети показват, че повече от три четвърти от общините в България отчитат събираемост на данъците върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци в диапазона от 60-70%. Това създава порочна практика за подпомагане на местните бюджети от страна на централния със субсидии, вместо да се активират местните данъчни служби за достигане на по-висока събираемост. Такава една мярка на подпомагане може да се идентифицира от някои хора като награда, помощ от благодетеля, а пък други да я представят като проява на принципите на демократическия централизъм. В крайна сметка обаче е ясно, че не се прави анализ на причините за това състояние, а с акта на субсидиране се отстранява/замазва следствието като местният бюджет е поставен в зависимост от централния.

6/ Във връзка с резервите, които могат да се потърсят по повод на увеличаването на размера на приходите от местните данъци и такси, във всяка община следва да се извърши инвентаризация на недвижимите имоти и идентифицирането им със собствениците и техните наследници. А какви действия се предприемат по отношение на незаконно построените жилищни имоти, които нито се разрушават, нито данъци се плащат за тях? Това от своя страна води и до пробиви при редовното плащане на услугите за електричество, вода и др. Друг е въпросът по какъв начин са станали абонати на тези монополисти?

7/ Някои от законовите нормативни актове лишават местните бюджети от реални приходи от данъци от новопостроените сгради, които дълги години умишлено не се въвеждат в експлоатация. Не е нормално завършена и построена сграда дълги години да не се въвежда в експлоатация. Понякога в тези сгради живеят хора, които консумират електричество по промишлени тарифи, ползват вода и канал, услуги от мобилни оператори, но сградата не е въведена в експлоатация. Определянето на подходящи срокове за въвеждане в експлоатация на построените сгради, ще доведе до насищане на търсенето и предлагането на недвижими имоти, което ще повиши тяхната реализация, а с това ще се увеличат и данъчните приходи.

8/ Попълване на „дупки“ от бюджета на държавата за сметка на забавени, неодобрени и намалени средства от европейските фондове. Това е сериозно несъответствие при функционирането на бюджета на държавата и този на Европейския съюз. Например, за да стартира процедурата по одобрение на паричните средства от европейските фондове показно се режат лентички на пътища и отсечки, по които не се движи никой до следващото им откриване след 5-6 месеца. С такава мярка отклонените средства не се използват по предназначение, а отклонението им не е създало условия за действителното използване на „изпълнения“ проект. Друг пример: при изпълнението на даден проект се „икономисват“ пари с цел по-бързото му откриване, след което допълнително, след протести на потърпевшите, се дават пари с неназован произход за изпълнение на отбивки, надлези, подлези или други пътни съоръжения. /Пример: така наречената северна тангента на София/.

9/ Фалитът на Корпоративната търговска банка е пример за източване на акумулираните парични средства по предварително подготвен сценарий, който ни е познат от времето на 1996-1997г. Акумулираните парични средства от държавните и общински фирми подбудиха апетита за процедурно придобиване на структуроопределящи производствени предприятия с възможности за генериране на сериозни парични потоци. Вместо да се приложи строга схема на оздравяване на банката със сериозна отговорност, политиците предадоха държавата в името на личните интереси на политическата олигархия. Всичко това даде повод сериозно да се завихри спиралата на държавната задлъжнялост, която само с теглените впоследствие, почти достигна размера на бюджета. А много добре знаем, че между кредита и финансите не може да се постави знак за равенство, макар че и двете понятия имат парична стойност.

10/ Допускането на финансиране на мероприятия от бюджета, за които няма достатъчно ясни, обосновани и икономически издържани критерии за оценка. Финансирането на такива дейности като например санирането на жилищните сгради, не е проява на социалната функция на финансите, а по-скоро евтин популизъм, с неясна схема на усвояване, която излиза твърде скъпо на данъкоплатците.

11/ Приходите от продадени конфискувани стоки от контрабанда не могат да се разглеждат като постоянен източник в бюджета, освен ако не става дума за регламентиран от самата държава режим на контрабанда. Защото задържането и продажбата на контрабандните стоки следва да се извършва според законовите и подзаконовите нормативни актове. Проследявайки информацията за обявените и проведени търгове за продажба на конфискувана стока се установява, че има такива за незначителни като количества и стойности търгове най-вече за течности от рода на спирта и дизела. За задържана и продадена в особено големи количества контрабандна стока, която да формира приходи от около 1-2% от общите приходи на бюджета на страната, информация няма.

12/ Здравно осигурителната система като част от финансовата система, продължава да функционира при условията на задължителни входни изисквания и редица забрани на изхода. Не се отчита и не се стимулира личната загриженост и отговорност на отделния индивид при пенсионното осигуряване, а се допуска необоснована уравниловка с определянето на тавани на пенсията. Редицата ограничения при формирането и поддържането на портфейла от ценни книжа на частните пенсионни фондове не могат да осигурят необходимите инвестиции, от които се нуждаят публичните дружества, което от своя страна не може да повиши доходността на закупените акции от пенсионните фондове. Както се вижда и в едната и в другата посока става дума за инвестиране, което отсъства по цялата верига на взаимоотношенията.

13/ Почти всяка година при определянето на възможностите за увеличаване на приходите в бюджета се правят адекватни корекции /разбирайте увеличение/ на някои такси и услуги, чийто размер лесно може да се установи, а и събирането на приходите е лесно осъществимо. Такъв е случаят със сериозното увеличение на цените на винетките за 2016г с основния мотив, че през последните 3-4 години техните цени не са били увеличавани и с обещанието, че приходите ще бъдат насочени за ремонт и възстановяване на третокласната пътна мрежа. В крайна сметка публичната информация отчита приходи от продажба на винетки наполовина по-малко, отколкото са събрани и още по-малко ремонтирани третокласни пътища.

14/ Сериозен проблем на финансовата система са и взаимоотношенията между данъчната администрация и данъчно задължените лица. Най-кратко те могат да бъдат характеризирани като взаимоотношенията между кучето и котката – взаимна непоносимост. Данъчно задължените лица винаги са в очакване да са сгрешили нещо, да са предизвикали/нарушили с нещо овчедушното поведение на най-често срещания некомпетентен служител в данъчната служба. И когато обикновеният данъкоплатец отиде за някаква административна услуга, ще бъде направен на маймуна, за да я получи, във времето, когато вече повече от двадесет години се
говори за електронно правителство и обслужване на населението на едно гише.
Разбира се, че на обикновения човек му липсва цялата необходима данъчна култура, но поведението на данъчния служител не бива да бъде отблъскващо и възприемано единствено от позицията на силата и административно-наказателното производство.
Не е допустимо сюжетът на разказа „Андрешко“ на Елин Пелин да бъде актуален и
в края на двадесетте години на 21-ви век.

15/ И още малко за обслужването на данъкоплатците при използването на съвременните информационни технологии. Масова практика при данъкоплатците е да плащат имуществените си данъци и такса битови отпадъци в края на срока, валиден за плащане с отстъпка. В деня на плащане, дължимата сума за данъка/таксата постъпва по сметката на общината, което е доказателство за извършено в срок или извън срока плащане. Какво се наблюдава обаче? Поради големия брой плащания например в последния десетдневен срок за ползване на отстъпки, платените данъци/такси по индивидуалните партиди на данъкоплатците се разнасят например в средата на следващия месец, с което се регистрира закъснение и съответно върху платените навреме суми се начисляват лихви за забавено плащане.
В съобщението за плащане на данъците/таксите за следващата година за тези наказателни лихви може и да няма информация, а и тя във всички случаи е към датата на уведомлението, а не към датата на плащането, което предстои да се направи. Подобен случай е регистриран и при плащане в един ден и в срок на данъка/таксата от две лица за имот съпружеска имуществена общност. На едното от лицата е начислена лихва за забавено плащане, а на другото не.
Дадените примери недвусмислено показват, че допуснатите грешки са по вина на данъчните институции и те задължително трябва да ги отстранят и да поднесат извиненията си на коректните данъкоплатци. Оправдания с проблеми при работата с информационния продукт /големия масив от данни и индивидуални партиди/ или прехвърляне на отговорността върху фирмите разработили и внедрили информационния продукт, не само, че не са основателни, но са и нагли. Представяте ли си какво би се получило при подобен проблем в търговските банки в деня на олихвяване на депозитите и кредитите, а техния масив от индивидуални партиди в никакъв случай не е по-малък от този на общините.

16/ Няколко думи и за размера на глобите при нарушаване на Закона за движение по пътищата. Основна задача на тези санкции е въздействие върху поведението на водачите на моторни превозни средства. На този етап е ясно, че прекомерното увеличение на глобите за нарушения няма да въздейства дисциплиниращо върху поведението на водачите, а няма да доведе и до увеличаване на приходите в бюджета, защото по-голяма част от глобите не са плащат. И на най- пасивния участник в движението по улиците и пътищата е пределно ясно, че липсва достатъчен контрол, който да доведе до исканата от всички промяна на поведението на всички участници в движението. При тази липса на достатъчен контрол на движението по пътищата и масовото неплащане на глобите, /защото отново става дума за неефективен контрол само, че при плащането на глобите/, каквото и увеличение на наказанията да се направи, нито ще въздейства на поведението на водачите, нито ще увеличи извънредните приходи в бюджета. На практика не се реализира всеизвестната максима, че българинът си взема бележка, когато му се бръкне в джоба. Защото нарушителят е „абониран“ да не плаща, а органите за събиране на глобите не са в състояние да инкасират по-малките по размер санкции, та какво остава, ако те се увеличат.
От анализа на плащанията на глобите от нарушителите при ползване на възможностите за 30% отстъпка в 14 дневния срок от датата на съставянето на акта се установява, че не повече от една трета от нарушителите са възползват от тази опция. Останалата част формират дебели досиета в институциите отговорни за движението по пътищата и институциите отговорни са събиране на вземанията от глоби. Примиренческото и незаинтересовано поведение на тези институции ощетява всички данъкоплатци, бие по авторитета на Законите и държавата и създава предпоставка за проява на недосегаемост, корумпираност, разнопосочни съдебни решения при обжалване и проточени във времето неефективни процедури. Дали частните съдебни изпълнители биха могли да прояват интерес към събиране на вземанията от наложените и все още неплатени глоби?

17/ Пак във връзка с подобряване на събираемостта на данъците върху превозните средства и осигуряване на необходимата информация за това на всички заинтересовани органи и институции, следва да се регламентира ползването и да се защити съдържащата информация за платения данък върху превозното средство за отделните години. Защото ако се разчита само на пунктовете за годишни технически прегледи, същите не биха могли да направят това пълноценно по простата причина, че биха реализирали по-малък обем работа. В много случаи с плащането на данъка за текущата година, се манипулират данните за неплатения данък за предходните години, което обаче осигурява преминаването на годишен преглед. Наличието на повече от един автомобил в едно семейство също създава затруднениея при контрола при плащането на данъка върху превозните средства.

18/ С цел подобряване на ефективността на финансовата система като действия, а не като партиен лозунг, трябва да бъде ликвидирана политическата, административната и корупционна зависимост на финансовите органи и институции. Целите, задачите и критериите при приемането на данъчните закони, както и указанията /подзаконовите нормативни актове/ за тяхното прилагане, следва да бъдат определяни в подходящи срокове, за да не пораждат съмнения за виновност у платците на данъка и кампанийност у данъчните органи. Данъците като елемент на финансовата система трябва пълноценно да изпълняват своите функции за всеобхватност по отношение на данъчно задължените лица, оптималност при определянето на данъчните ставки на отделните видове данъци и контрол върху събирането и разпределението им.

19/ Залитане по отношение на количественото усвояване на средствата от европейските фондове и то предимно в инфраструктурата, което годишно е около 70%, без да се държи сметка за функционирането на създадените с европейски средства производствени структури след определения задължителен срок от тяхното създаване. В много случаи водещи са сумите на средствата по отделните програми, които трябва да се усвоят и за които се търсят бенефициенти, а не готовността, историята, традициите и професионализма на кандитата в конкретния проект. По този начин не се постига еднопосочност между целите и задачите на европейската икономическа политика и държавната политика.

20/ Липсата на среда за усвояване на парични средства от европейските фондове по отношение на подобряването на конкурентноспособността и ефективността на производството на българските фирми. Причините за това се коренят в състоянието на нашата икономика, която беше приватизирана на цената на готовата продукция в склада на предприятието. В същото време следва да имаме предвид и факта, че по-голяма част от социалистическата ни индустрия беше с ниско техническо и технологично равнище, произвеждаща материалоемка и енергоемка продукция със завишени екстензивни параметри. А за да се промени търговската им ориентация от затворения модел на продажба в СИВ, към конкурентния свободен пазар са необходими сериозни инвестиции. Такива инвестиции не бяха направени от новите собственици, което доведе до ликвидиране на извества част от преприятията, а други продължаваха да реанимират далеч от изискванията за ефективност и конкурентноспособност на произвежданата продукция.

Резултатите от хаотично проведената приватизация се мултиплицираха в отклоняване на реални парични средства към строителството на жилищни сгради, което осигуряваше 200-300% печалба. Тези печалби обаче не се върнаха като инвестиции в индустрията, което още повече задълбочи проблемите на конкурентноспособността. От направените разсъждения става ясно, че едни сложни парични отношения, каквито са финансите не могат и не бива да бъдат възприемани еднозначно като пари за харчене, които еднолично се предоставят в зависимост от (не)ясни мотиви на когото и да е, и в нарушение на Закона за държавния бюджет. Защото бюджетът на страната или така наречените публични финанси в никакъв случай не представляват пари извадени от шапката/джоба за фокуси. Ако все пак се опитаме по най-обикновен начин да представим финансите, бихме казали, че това са сложни парични отношения, при които държавата е длъжна да създава оптимални условия, чрез подходящи закони за акумулиране на необходимите парични средства за осъществяване на политиката, съдържаща се в бюджета на страната.

На практика бюджетът е сметката на държавата, в която са отразени приходите и разходите за годината. За тази сметка трябва да се знае, че колкото събереш, толкова би следвало и да похарчиш, като си задължен да създадеш условия за максимален приход, който да инвестираш с цел повишаване на приходите в следващия етап. Всеки бюджет, във всеки един момент трябва да балансира между настоящите и бъдещите потребности. За това от излючителна важност са размерите, сроковете и целевото предназначение на средствата, които ще се изразходват. Макар парите в бюджета в своята съвкупност да не са оцветени с определен цвят, те не могат да променят своя целеви характер, защото това представлява нарушение на приетия със Закон бюджет на държавата.

Преждевременното изваждане на пари, акумулирани с едно предназначение с все още не настъпил срок на плащане/инвестиране и предоставянето /отклоняването/ им за други цели е сериозно нарушаване на Закона за бюджета и отговорен за това престъпление е изпълнителната власт. Промени при
изпълнението на Закона за бюджета могат да се извършват единствено и само с решение на Народното събрание. Видно е, че Законът за държавния бюджет е важен политически и финансов документ и инструмент на държавата, който не бива да се подценява в нито една фаза на неговото функциониране.

При неговото изготвяне трябва да се заложат коректни данни от предходната година като база, за да могат обективно да се отразят тенденциите регистрирани в икономиката, образованието, социалното осигуряване, отбраната, сигурността и др.

Въпреки, че бюджетът е и политически инструмент, при неговото обсъждане следва да се даде приоритет на мненията на специалистите, защото те биха направили по- реалистична оценка на очакваните резултати от заложената в него политика, което разбира се е в полза на самите политици.

Перманентна информацията за формирането и изпълнението на бюджета е съвсемнормално да бъде предоставяна на гражданите с оглед на публичния характер на бюджета и задълженията, които произтичат от неговото изпълнение.

Пламен ТОДОРОВ – финансист

www.financebg.com

, , ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *