BgEconomist,Експертни мнения,Конкурс Млад икономист

Има ли зелени възможности за България?

17 май , 2022  

Намирането на пътища към зелената икономика е глобална и европейска възможност за преодоляване на международните икономически проблеми, съпроводено с по-щадящо отношение към изтощената околна среда. Така икономическата печалба се среща с подобряването на заетостта и с опазването на природата. Специално за България това не е лукс, а необходимост. Съществуват конкретни местни възможности за такива подходи у нас. Пестеливото потребление на суровини, разумното селско стопанство и съвременното управление на отпадъците могат да бъдат високо печеливши. Технологичната икономика може да е природосъобразна, ако анализира и изобретява. Природоустойчивата заетост води до по-голяма социална отговорност. Отдалечените територии също предлагат икономически възможности. Бизнесът се нуждае от държавно ориентиране и подкрепа, за да поеме в по-перспективна посока. Още…

, , ,

BgEconomist,Експертни мнения,Икономика за всички

ДОКОЛКО ОБОСНОВАНИ СА ОПАСЕНИЯТА ОТ ВИСОКА ИНФЛАЦИЯ

19 фев. , 2022  

Стандартният подход към оценката на инфлационния потенциал е да се разгледа състоянието на пазара на труда, очакванията за инфлацията и шоковете върху основни стокови групи като цените на енергийните ресурси и храните. В зависимост от особеностите на провежданата икономическа политика към горната рамка може да се добавят и конкретни елементи от паричната и/или фискална политика. Още…

, , ,

Експертни мнения,Новини от България

Членството на България в ОИСР означава постигнати стандарти

27 ян. , 2022  

Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) не е просто самоцел да се присъединим в един престижен клуб на богатите. Членството в ОИСР означава постигнати стандарти – за върховенство на правото, за правова държава, за добре работещи регулатори, институции, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на пресконференция в Националния пресклуб на БТА при представянето на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2022 година.

По думите му членството на България в ОИСР означава и стандарти за макроикономическа и финансова стабилност, стандарти срещу прането на пари, всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции и се създават условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт.
Преди повече от пет години някои наблюдатели – аналитици, политолози, се притесняваха, че след приемането на България в ЕС няма обединяваща национална цел за нас. Тогава АОБР издигна за такава цел членството на България в ОИСР, каза Велев и допълни, че досега този приоритет е важен за организацията. Ние успяхме да включим тази цел в дневния ред на правителството и президентството, състави се български план за постигането й, отдели се бюджет, изтъкна още Велев.
Той посочи, че за да стане член на организацията, страната ни трябва да постигне тези стандарти, за което е необходима упорита работа.
БТА съобщи вчера, че ОИСР е обявила, че започва преговори с шест страни, вкл. България. Другите страни са Аржентина, Бразилия, Перу, Румъния и Хърватия. От организацията, която понастоящем има 38 члена, казаха, че няма график за приемането на всяка от тези държави и че напредъкът на преговорите за членство ще зависи от това доколко те се придържат към най-добрите практики на ОИСР. Кандидатките ще бъдат оценявани от повече от 20 комисии.
Ускореното приемане на България в еврозоната – приемането на еврото без отлагане, при сегашния обменен курс, е друг приоритет за АОБР, заяви Велев.
Той каза, че тази година работодателите ще са по-активни в социалната сфера. „Не трябва да помагаме на здравите, силните, но мързеливи и неграмотни да продължават да живеят по този начин; на измамниците, които източват обществените фондове, а да помагаме на уязвимите, слабите и болните“, заяви Велев и изтъкна, че в момента не се прави разлика между социално осигуряване и социално подпомагане. По темата за максималния осигурителен доход /МОД/ Велев каза, че в IT сектора работят по-малко от 50 000 души, а заплати над 3000 лева получават близо 200 000 души с висока квалификация – инженери, адвокати, лекари и други. Другата спекула, че МОД трябва да е функция на минималната или средната заплата, трябва да се развенчае, защото, по думите на Велев, съотношението, което се мери навсякъде, е към средния осигурителен доход. Според него това съотношение при нас е изпреварило значително средното в Европа, защото при 3400 лева максимален осигурителен доход би следвало максималната пенсия да е над 1800 лева.
Асоциацията ще направи повторен опит за нормативни промени, с които Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система да стане суверенен, активно да управлява и увеличава средства и те да служат като инвестиции в националната икономика и да са буфер за пенсионната система. В момента фондът е част от фискалния резерв, не се управлява активно и доходността му е отрицателна, добави Велев.
АИКБ ще настоява за закриването на ТЕЛК, защото това е „универсален документ, водещ до 30 привилегии и оттам силна причина за корупционни практики, но не решава проблемите на хората“, които са свързани с остатъчната работоспособност и подкрепа за интеграцията им и съответната рехабилитация.
Велев съобщи, че четирите работодателски организации ще настояват Националният план за възстановяване и устойчивост да се доработи и съгласува със социалните партньори, както настоява ЕК, като визира проблемите в раздел „Енергетика“.

Източник: https://politika.bg/

, , ,

BgEconomist,Експертни мнения,Икономика за всички

ВДИГАНЕТО НА ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ДОХОДИ – ИЗНЕНАДВАЩО И РИСКОВО

27 ян. , 2022  

Твърде оптимистичен е заложеният в бюджета ръст на БВП от 4,8%, защото се разчита основно на Националния план за възстановяване и устойчивост, на приходи от капиталови разходи, които са доста завишени спрямо миналата година, а България традиционно не успява да изпълни плана си за капиталови разходи. Още…

, , , ,

BgEconomist,Експертни мнения

Становище за реформите в Европейския съюз с цел кохезия

14 ян. , 2022  

Уважаеми колеги,

В рубиката „Експертни мнения“ ви представяме  „Становище за привеждане на системата на финансиране на Европейския съюз в съответствие с основополагащата цел за кохезия и с основните ценности на ЕС за равенство, демокрация и върховенство на правото“

Проф. д-р ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ Българска асоциация по международно право

Проф.д-р ИРЕНА ИЛИЕВА директор на Института за държавата и правото на Българската академия на науките

Проф.д-р ТАТЯНА ХУБЕНОВА Институт за икономически изследвания на Българската академия на науките Още…

, , , , ,

BgEconomist,Експертни мнения

Завръщане на държавата в управлението на икономиката

10 ян. , 2022  

От 32 години нашата икономика функционира по принципите на „Вашингтонския консенсус”. Прилага се догмата за „по-малко държава в икономиката”. На времето Президентът Рейгън дори казваше: „Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем“. Благозвучни думи с негативно съдържание. Тази догма се провали тотално в България и в другите източноевропейски страни през последните три десетилетия. Провали се и в целия свят.

Вижте разсъждения по ролята на държавата в управлението на икономиката на Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН: Ролята на държавата в управлението на икономиката 2022

, , ,

BgEconomist,Експертни мнения,Икономика за всички

Ще има ли разгром на българската икономика?

29 дек. , 2021  

На 1 януари 2022 г. се навършват 15 години от присъединяването ни към Европейския съюз.

В тази връзка отново се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към тази интеграционна общност. Западните медии обявяват, че „След 15 години в ЕС в България и Румъния хората живеят по-добре”, като обръщат повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастарбайтери от Западна Европа; построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността. Те са верни, но не са най-важните, защото не ни дават пълната картина за резултатите от нашето членство в ЕС. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена плаща българският народ за тези „придобивки“.

Може да прочетете целия Доклад на Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН:

Article_EU_Razgrom na Ikonomikata_18 12 2021

, , ,

BgEconomist,Експертни мнения,Икономика за всички

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, ИКОНОМИКА И КРИПТО ВАЛУТИ

6 ное. , 2021  

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, ИКОНОМИКА И КРИПТО ВАЛУТИ – проф. д-р Г. Т. Ганчев

Основната част от съвременните системи с изкуствен интелект са от третия и четвъртия тип –ние много трудно можем да отговорим дали компютрите са в състояние да мислят. Трябва да се подчертае все пак, че по-голямата час от софтуера, квалифициран като изкуствен интелект, е от типа „тесен“ ИИ, за разлика от широкия, който се предполага, че притежава качества, подобни на човешкия интелект. Още…

, , ,