Съюз на икономистите в България

постигане на оптимални нива на суверенния дълг спрямо възможностите на бюджетната позиция в краткосрочен и средносрочен план (2014 – 2019 г.), в т.ч. контролирано плавно покачване на задълженията;

акумулиране на ликвидност чрез дебютна емисия самурайски, шогун и гейша облигации на международния капиталов пазар в Япония и възползване от „апетита” на японските инвеститори към източноевропейски емитенти;

повишаване на фискалните постъпления и диверсифициране на възможностите за легална редукция на данъчната основа и семейно подоходно облагане чрез ефективно и ефикасно използване на макроикономическия инструмент на суверенния дълг (емитиране на tax bonds и baby bonds);

генериране на икономически растеж и намаляване на дезинфлацията, увеличаване на разполагаемия доход в населението и стимулиране на вътрешното потребление;

превръщане на суверенния дълг в автоматичен макроикономически контрацикличен стабилизатор и във фактор на развитието;

реализиране на активна, гъвкава и ефективна финансова политика по управление на суверенния дълг с висока степен на оперативна съвместимост с другите държавни политики в областта на финансите и икономиката;

„заобикаляне” на кризата със суверенните дългове в Еврозоната и предотвратяване пренасянето на отрицателните последици от нея в България и Източна Европа, и

постигане на стабилна и устойчива финансова и монетарна конвергенция на Република България с другите държави-членки в контекста на включване в ERM II и присъединяване към Еврозоната;

Пакетът има препоръчителен характер. Разписаните мерки не са окончателни. Същите могат да бъдат дискутирани и моделирани спрямо икономическата и финансова политика на правителството.

Предлаганите реформи съответстват на философията на действащата в момента Стратегия за управление на държавния дълг (2012 – 2014 г.). Същите биха могли да се използват от правителството като база за нейното надграждане в следващия краткосрочен период (2014 – 2016 г.), а така също и за разписването на средно- и дългосрочна държавна стратегия за управление на дълга с 10- и повече годишен времеви хоризонт.

Предложенията в настоящия базов Пакет са съобразени и с одобрения от Европейската общност План за действие в отговор на кризата със суверенните дългове в Еврозоната, за предотвратяване на потенциалните бюджетни шокове в бъдеще и за реформиране на банковия и финансов сектор.

Пакетът спазва стриктно следните ограничения:

Правилата на режима на Паричния съвет (неортодоксален валутен борд) по реда на Закона за БНБ от 1997 г., вкл. запазването му до присъединяване към Еврозоната;

Изискванията на Критериите за номинална конвергентност от Маастрихт съгласно чл. 121 на Договора за Европейски съюз от 1991 г. и Протокол № 21 към Договора;

Споразуменията на Базел ІІІ съгласно Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС и първите клаузи на проекта за Базел ІV;

Бъдещия Регламент за централните депозитари на ценни книжа (в частта, отнасяща се до ликвидните активи и високо ликвидните активи и преодоляване последиците от кризата със суверенните дългове);

Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.;

Пакетът въвежда идеята за поетапно контролирано покачване на съвкупния държавен дълг в средносрочен период (до 2019 г. вкл.) до реализирането на бенчмарка от 25% от БВП (максимален ръст от 8% за 5 г.). Акумулираната ликвидност следва да генерира икономически растеж и да осигури стабилност, устойчивост и предвидимост на системата на публичните финанси. Контролираното покачване на дълга до 25% е напълно възможно, имайки предвид второто място на България в ЕС по размер на суверенния дълг и неусвоеният резерв за допълнителни операции с него. На следващ планов период (2019 – 2024 г.) дори би могло да се помисли за ново контролирано покачване на външните задължения до бенчмарк от 30%, в случай че това ще съдейства за справяне с бедността и ще интензифицира икономическия растеж.

ІІ. КОЙ ЩЕ ИМА ПОЛЗА ОТ ТОЗИ ПАКЕТ И КАК?

1. ДЪРЖАВАТА – пакетът предлага диверсифицирани възможности за акумулиране на необходимата ликвидност в краткосрочен и средносрочен план под формата на балансирано портфолио от парични средства в брой и първокласни държавногарантирани ценни книжа за:

Финансиране на бюджетния дефицит през 2014 г. (1,8% от БВП);

Гарантиране на стабилността и устойчивостта на публичните финанси;

Попълване на фискалния резерв и създаване на необходимите финансови буфери за гарантиране на бюджетната позиция;

Укрепване на фискалната позиция и запазване на отличните показатели във връзка с Критериите за конвергентност от Маастрихт и потенциалното включване в ERM II и присъединяване към Еврозоната;

Надграждане на данъчната и социалната политика чрез политиката по управление на дълга:

i. Eмитиране на облигации с нулев купон за покриване на данъчни задължения и за генериране на данъчни намаления (tax zero coupon bonds);

ii. Емитиране на облигации с нулев купон и спестовна функция с целево предназначение – гарантиране финансовите задължения на държавата при изплащане на детските надбавки и компенсациите по фонд „Общо заболяване и майчинство” (baby zero coupon bonds), в т.ч. вид семейно подоходно облагане за облигационерите;

Превръщане на „Стратегията за управление на държавния дълг” в истинска стратегическа държавна концепция с времеви хоризонт над 10 години, а не в краткосрочен план за мерки по оптимизиране дълговите позиции на държавата, какъвто е в момента;

Генериране на ликвидност за рефинансиране на външния дълг през януари 2015 г. (прибл. 1,7 млрд. BGN)1 и за покриване на лихви и главници по задължения с матуритет до края на 2014 г. (прибл. 300 млн. BGN) без да се поставя системата на публичните финанси в напрежение чрез:

1 Български глобални облигации, деноминирани в USD, с фиксирана лихва и ISINs (144A/RegS) US12015KCNI19/XS0145623624.

i. Дебютна емисия самурайски облигации, деноминирани в JPY;

ii. Дебютна емисия шогун облигации, деноминирани в EUR;

iii. Дебютна емисия гейша облигации, деноминирани в EUR;

Генериране на резервна ликвидност за Държавния инвестиционен фонд „Растеж и региони” през 2014 г.;

Засилване на инвестиционния интерес на вторичен пазар към иновативния за българската финансова практика заем по немското законодателство Schuldscheindarlehen от 2013 г. чрез:

i. Включване в списъка на допустимите активи за обезпечаване на бюджетни средства в банките (по българското законодателство – ЗОЗ, ЗДФО);

ii. Включване в списъка на допустимите пазарно-търгуеми активи, използвани като финансово обезпечение в операциите на Евросистемата по паричната и кредитната политика (съгласно новата Рамка относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата) за ползване на ликвидност от ЕЦБ;

iii. Секюритизация (превръщане на Schuldscheindarlehen в Asset-Backed Security) по изрично искане на емитента към посредниците по пласирането на емисията в Германия (Deutsche Bank A.G. и Raiffeisenbank Int.);

Акумулиране на свободен паричен ресурс за финансиране на инфраструктурни проекти от национално, регионално и международно значение, както и за възстановяване на икономиката (стратегическа реиндустриализация с приоритет върху традиционни за България отрасли на производството);

Генериране на икономически ръст над заложеното ниво от 1.80% в Закона за държавния бюджет за 2014 г. чрез активно използване на неусвоения потенциал на икономиката в условията на техническа стагнация;

Увеличаване на ликвидността и прозрачността на капиталовия пазар в България, изпращане на положителни сигнали към глобалната инвестиционна общност, генериране на доверие и стабилност;

Стимулиране нивата на преките чуждестранни инвестиции и на инвестиционната активност вътре в страната;

Съдействие за повишаване на присъдения кредитен рейтинг от международните рейтингови агенции към бенчмарка от групата на „А”;

2. ГРАЖДАНИТЕ – мерките дават шанс за про-активно участие на гражданите и неправителствения сектор в политическия живот и в процеса на възстановяване на икономиката (реиндустриализация) чрез съфинансиране на основните финансови и фискални функции на сектор „Държавно управление” срещу съответните бонуси:

Покупка на нискорискови доходоносни ДЦК, емитирани за покриване на данъчни задължения и генериране на данъчни облекчения, както и такива със спестовна функция и елементи на семейно подоходно облагане;

Покупка на първокласни облигации, емитирани от Правителството на Република България на международния капиталов пазар в Япония с ниска рискова надбавка – дебютни емисии самурайски, шогун и гейша облигации, деноминирани съответно в JPY и EUR;

Възможност за предсрочно обратно изкупуване по всяко време преди падежа и възстановяване на вложената ликвидност;

Възможност за използване на първокласни ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, и на облигации, емитирани на международните пазари от Правителството на Република България, като финансово обезпечение за получаване на кредити, кредитни линии, краткосрочна ликвидност, кредит в рамките на деня или средства от друг вид финансиращи програми от национални и международни финансово-кредитни институции при спазване на високите кредитни стандарти на Рамката на Евросистемата за кредитна оценка. Получаване на кредитния ресурс на по-ниска цена;

Възможност за използване на облигациите, емитирани от Правителството на Република България на международния капиталов пазар в Япония като разплащателно средство без да е необходимо използването на пари в брой;

Увеличаване на разполагаемия доход и диверсифициране на продуктите в потребителската кошница, стимулиране на вътрешното потребление (търсене);

Гарантирано изпълнение на социалните ангажименти на държавата спрямо гражданите;

Защита от потенциална финансова криза и предотвратяване пренасянето на кризата със суверенните дългове в България;

3. ИНВЕСТИТОРИТЕ – идеите в настоящия пакет предоставят шансове за активна инвестиционна дейност в първокласни инструменти, гарантирани от държавата, и участие в дългосрочния процес на възстановяване на икономиката и реализиране на политиката на устойчиво развитие посредством:

Покупка на ДЦК, емитирани за покриване на данъчни задължения или за генерирани на данъчни облекчения, за инвестиционни нужди, хеджиране на текущи позиции на търгуване и спекулативни цели;

Покупка на ДЦК със спестовна функция и елемент на семейно подоходно облагане, за инвестиционни нужди, хеджиране на текущи позиции на търгуване и спекулативни цели;

Покупка на първокласни държавни облигации с ниска рискова надбавка, емитирани на международните капиталови пазари за инвестиционни нужди, хеджиране на текущи позиции на търгуване и спекулативни цели – дебютни емисии самурайски, шогун и гейша облигации, деноминирани съответно в JPY и EUR;

Достъп до третия по големина капиталов пазар в света с най-ниски лихвени равнища – Япония, чрез първокласна финансова инвестиция за диверсифициране състава на управляваните активни портфейли и минимизиране на присъщите им рискове;

Повишаване капацитета, възможностите и оперативната съвместимост на първичните дилъри на ДЦК, засилване на конкуренцията и състезателното начало между тях, възможност за актуализация на Критериите за избор на първични дилъри на ДЦК и на методологията за техния избор, прилагана до момента;

Участие в ликвиден и прозрачен пазар на държавни дългови инструменти, здраво регулиран от национални и международни финансови надзорни органи, възможност за съпоставимост на цени и услуги на сродни пазари;

Възможност за използване на ДЦК и облигациите, емитирани от правителството на Република България на международни капиталови пазари като първокласно финансово обезпечение за получаване на кредити, кредитни линии, краткосрочна ликвидност, кредит в рамките на деня или средства от друг вид финансиращи програми, вкл. извън страната (Световна банка, МВФ, ЕБВР, ЕИБ, ЧБВР и др.) чрез активиране механизма на трансграничния клиринг и сетълмент на ценни книжа при спазване на високите кредитни стандарти на Рамката на Евросистемата за кредитна оценка. Формиране на по-ниска цена на кредитния ресурс;

Възможност за предсрочно обратно изкупуване по всяко време преди падежа и възстановяване на вложената ликвидност;

Възможност за трансгранично прехвърляне на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, по всяко време, без значение от валутната им деноминация, в централни депозитари на ценни книжа от ЕИП чрез TARGET2;

Ефективна и първокласна нискорискова интеграция с европейските пазарни инфраструктури на държавни дългови инструменти;

Защита на клиентските активи на местните и чуждестранни инвеститори в ДЦК и облигации, емитирани от Правителството на Република България на външните пазари;

Защита от намаляване на присъдения кредитен рейтинг от международните рейтингови агенции;

4. ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И ЕВРОЗОНАТА – пакетът може да има активен принос в стабилизирането на финансовите и фискални позиции на България в контекста на стратегическото геополитическо и геофинансово значение, което тя има за Европа, ЕС, ЕИП и Еврозоната, като напр.:

Превръщане на България в относителен „инвестиционен остров на стабилността” и притегателна инвестиционна точка в Югоизточна Европа (в контекста на кризата със суверенните дългове на държавите от Средиземноморското крайбрежие);

Съдействие за повишаване на кредитния рейтинг на държавите в региона и генериране на инвестиционна стабилност;

Генериране на стабилност и устойчивост за системите на публичните финанси в Югоизточна Европа;

Изтегляне на крупните стратегически инвеститори от Азия (Китай и Хонконг, Япония, Сингапур и др.) към Югоизточна Европа – приоритет на инвеститорите от износно-ориентираните и транспортно –търговските услуги, високотехнологичните отрасли, бижутерийните изделия и инвестиционната търговия със скъпоценни камъни и благородни метали и др.;

Връщане на изнесените от България и региона финансови капитали чрез офшорни транзакции (скрита амнистия на откраднатите средства);

Допълване на пул-системата (портфейла) от първокласно финансово обезпечение в Евросистемата, вкл. по операции за осигуряване на ликвидност и рефинансиране от страна на ЕЦБ съгласно инструментите и процедурите на Единната парична политика на Евросистемата с български държавни облигации;

Активно моделиране на финансовите и фискални процеси в Югоизточна Европа чрез про-активното упражняване на политиката по управление на суверенния дълг;

Принос в „потушаване” на кризата със суверенните дългове в Еврозоната;

ІІІ. ОПЕРАЦИИ НА ВЪНШНИ ПАЗАРИ

Настоящият пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг предлага емитиране на бенчмаркови облигации на международния капиталов пазар в Япония в размер на до 2 млрд. EUR през 2014 г. и до още минимум 2 млрд. EUR през 2015 г. за поетапното привличане на стратегически финансов ресурс от азиатските инвеститори. За целта ще се конструира балансиран и секюритизиран портфейл от първокласни държавни облигации от следните класове финансови активи:

Класически самурайски облигации (Classic Samurai Bonds), деноминирани в JPY;

Стандартни шогун облигации (Shogun bonds), деноминирани в EUR;

Стандартни гейша облигации (Geisha bonds), деноминирани в EUR;

Дебютни емисии с тези нови за практиката на българските публични финанси ценни книжа ще имат следните стратегически предимства за емитента:

Диверсификация на:

Валутната и матуритетната композиции на външния дълг;

Инвеститорската база на облигационерите по географски признак (субекти от Азиатските капиталови пазари) и по видове инвеститори;

Дистрибуцията на ценните книжа по географски признак (привличане на субекти от Азиатските капиталови пазари към групата на традиционните инвеститори в български ценни книжа от континентална Европа и САЩ);

Класовете ценни книжа, участващи в съвкупния портфейл от суверенни задължения и намаление на общия инвестиционен риск на портфолиото;

Преодоляване на недоверието на инвеститорите в дългови книжа, емитирани от задлъжнели правителства от Еврозоната чрез осигуряване на възможности за финансиране на незадлъжнели правителства от ЕС на достъпна цена при минимизирани рискове;

Намаление на валутния риск при търговски и банкови операции между контрагентите в EUR и JPY и генериране на възможност за разплащане

на взаимоотношенията с ценни книжа вместо с парични средства в брой;

Осигуряване на по-добра прогнозируемост по отношение на разходите за обслужването на държавните задължения чрез фиксираните лихвени проценти;

Изглаждане на погасителния и матуритетен профил на държавните задължения;

Стабилизиране на кривата на доходността по българските облигации;

Получаване на относително евтин кредитен ресурс при ниски лихвени равнища от Азиатския капиталов пазар;

Стимулиране на пазарното понижение на лихвените равнища на вътрешния пазар;

Генериране на пул-система от първокласни и диверсифицирани ценни книжа, служещи като финансово обезпечение по различни финансово-кредитни операции;

Повишаване на положителното отношение на пазара към инвестициите в инструменти с фиксирана доходност;

Стимулиране на презаписването на емисиите на вторичен пазар, покачване цената им на вторичен пазар и търгуването им с премия;

Повишаване на дългосрочната дългова стабилност на България и утвърждаване на статута й сред най-нискорисковите емитент в Югоизточна Европа;

ІV. ОПЕРАЦИИ НА ВЪТРЕШЕН ПАЗАР

Основната цел на провежданата през годините емисионна политика на вътрешния пазар в България е изцяло обвързана с необходимостта от гарантиране на източниците на краткосрочното и средносрочното дефицитно бюджетно финансиране и рефинансирането на държавния дълг. Това превръща дълговата политика в консервативна и ограничена от гледна точка на финансовите иновации, лишавайки я незаслужено от много други възможности, вкл. като я надгради и приближи до данъчната и социалната политики на правителството.

Същевременно емисиите на ДЦК чрез оперирания от БНБ Аукцион на ДЦК се радват на традиционно висок инвестиционен интерес, отличават се с висока ликвидност, а често отбелязват и рекордно високи коефициенти на покритие. Всичко това показва, че инвеститорският „апетит” остава незадоволен и има скрит, неусвоен потенциал, а емисионната политика не е напълно адекватна на пазарната среда.

В тази връзка, настоящият пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг, предлага емитирането на две иновативни за българската практика емисии ДЦК с целево предназначение, които биха раздвижили динамиката на вътрешния пазар на държавен дълг и ще съдействат за увеличаване на неговата ликвидност, а именно:

Емитиране на ДЦК с целево предназначение за заплащане на дължими данъци и такси към държавата и генериране на легална редукция на годишната облагаема данъчна основа (tax bonds) – т.нар. „данъчни облигации” представляват нелихвоносни ДЦК с малки и средни деноминации, предназначени както за институционалните инвеститори, така и за инвеститорите на дребно, за заплащане на дължими данъчни задължения. Същите към момента на емитиране на ценните книжа следва да не са погасени, вкл. просрочени от минали години, за които все още не е изтекла погасителната давност и данъчно-задълженото лице желае да покрие задълженията си към държавата. При покупка на „данъчни ДЦК” то автоматично покрива текущите си задължения към държавата и получава възможност за легална редукция на облагаемата данъчна основа на годишна база с предварително фиксирано сконто (стимул за покупката на този вид облигации). При използване на „данъчни облигации” за заплащане на дължими такси към държавата ДЦК-тата могат да се приемат за видоизменена форма на гербовия данък (популярните у нас държавни гербови марки, които залепени върху официален документи, издаден от държавна организация, удостоверяват заплатената такса в полза на държавата). В този случай удостоверенията за закупени „данъчни облигации”, подобно на пощенските и гербовите марки, могат да се превърнат в предмет на колекциониране и в обект на повишен интерес от страна на колекционери не само от България, а и от цял свят;

Емитиране на ДЦК с целево предназначение за заплащане на детските надбавки и компенсациите по майчинството и генериране на легална редукция на годишната облагаема данъчна основа или спестовен елемент (baby bonds) – т.нар. „бебешки облигации” са лихвоносни ДЦК с малки деноминации и символични или нулеви транзакционни разходи (по договорка с първичните дилъри на ДЦК, утвърдени от министъра на финансите), предназначени само за инвеститорите на дребно. Посредством тях биха се генерирали постъпления за регулярното изплащане на детските надбавки и майчинството от държавата, вкл. и за потенциалното увеличение на техния размер. Срещу покупката на „бебешките облигации” инвеститорите на дребно получават възможности да намалят облагаемата си данъчна основа на годишна база с предварително фиксирано сконто (стимул за покупката на този вид облигации) и да трупат спестовност под формата на купона, дължим по ценната книга. При детайлизиране на инвестиционните параметри на „бебешките облигации” би могло да се достигне и до вариант на семейно подоходно облагане, т.е. обвързване на данъчното сконто по облигацията с броя на децата в семейството, вкл. учащи в редовна форма на обучение до 26-годишна възраст (диференцирана ставка на сконтото) с цел стимулиране на раждаемостта. Допълнителен елемент, който несъмнено би увеличил инвестиционната привлекателност на тези иновативни ДЦК е въвеждането на дълъг период за усвояване на предимствата от тях – напр. закупуване днес от млади хора с опцията правото на данъчно сконто според броя на децата в семейството да бъде използвано на по-късен етап, след тяхното раждане.

Председател на Управителния съвет на Съюза                Председател на Гражданско

на икономистите в България                                                  сдружение „Глас“