Съюз на икономистите в България

Въпреки дадената от правителството заявка за подобряване на условията за бизнес и живот в България, това някак не се случва. В обществото витаят въпроси, които не получават отговори. Животът обаче ги налага, независимо от това колко неудобни са те и дали предстоят избори.

 

Ето и някои от въпросите. Поставя ли обещаното ново начало бюджетът за 2014 г. и реалистичен ли е той? Ще успее ли НАП да събере обещаните приходи или отново ще се наложи да режем разходите, които създават работни места? И как всъщност се отразява на изпълнението на разчетите на държавата фактът, че от половин година се отчита дефлация? Къде е скрит в бюджетната прогноза за 2015-2017 г. обещаният рестат на икономиката? За какво се тегли нов външен заем от 3,9 млрд. лв.?

Vevesti.bg покани проф. Христина Вучева – финансов министър в служебното правителство на Ренета Инджова, да представи своя прочит на политиките, които провежда българското правителство чрез бюджета.


Към настоящия момент, въпреки че сме към края на четвъртия месец от годината, разполагаме с дании за изпълнението на държавния бюджет за два месеца. Това затруднява оценките относно възможното му изпълнение.

Според мен обаче бюджетът за 2014 г. е с надценени приходи по основните данъци

-ДДС, акцизи и данъка върху доходите на физическите лица. Може да се очаква, че ще се повтори случилото се вече през предходните години – приходите се изпълняват около 97-98 %, съзнателно не се реализират капитални разходи, за да се постигне предвидения дефицит и това се счита за удовлетворяващо.

Доказателство отнсно твърдението ми за надценените приходи за 2014 г. е сравнението на отчета за посочените данъци за 2013 г. и предвиденото за 2014 г. Номиналното нарастване на данъка върху дохода на физическите лица е 298.9 млн. лв., въпреки че не се увеличава заетостта, нито има очаквания за нарастване на заплатите на наетите или доходите на лицата от т. нар. друга стопанска дейност.

По отношение на ДДС и акцизи, където общото нарастване е около 1.2 млрд. лв., е възможно все пак да се постигне успех, ако усилията, свързани с т. нар. обратно начисляване на ДДС, имат  резултат. Не можем да сме оптимисти по отношение на предвидените около 300 млн. лв. повече от акцизи. Досегашните действия на Агенция „Митници” не могат да ни уверят , че ще се пресече контрбандата със цигари и горива.

Дефлацията удря приходите в бюджета и в бизнеса

Продължаващата дефлация не само намалява приходите от косвени данъци, но и ограничава развитието на бизнеса в много  дейности. В познатия и описан в учебниците случаи, дефлацията се свързва със слабо търсене, външни неблагоприятни фактори и с прояви на лошата част от бизнес цикъла. В нашия случаи много експерти обясняват продължаващото месеци спадане на средното равнище на потребителските цени със случващото се в т. нар. административно регулирани цени и по-конкретно цените на електрическата енергия.

Независимо каква точно е причината за проявите на дефлация резултатите за икономиката не са добри. Според приетата наскоро актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2015-2017 г. ще трябва да изтърпим дефлация от – 0.2 % през 2014 г.,а за 2015 г.вече ще сме по-добре и средногодишната инфлация ще бъде 2.4 %. В посочения документ отсъства обяснение за това изменение, въпреки че възможните фактори са от съществено значение както за приходите, така и за развититето на стопанските субекти.

Считам, че основната причината за дефлацията е свитото потребление и засилващото се обедняване на големи групи от населението.

Няма мерки срещу бедността, безработицата през 2015-2017 г.

Няма съществени различия между бюджета за 2014 г. и прогнозата за 2015 г. Броят на безработните не се намалява. Предвижда се увеличаване на номиналното изражение на БВП с около 3 милиарда лв. Очаква се инфлация от 2.4 %. Приходите по т. нар. фискална програма са между 37 и 38 % към БВП, а разходите с 1.5 % повече – колкото е размерът на предвидения дефицит.

Може да се съжалява, че в 3-годишната прогноза не се коментира запазването на продължаващата вече много години практика средствата за фонд „Пенсии” да се попълват в голяма част не от осигурителни вноски, а от бюджетните приходи. Не е трудно да се разбере, че този подход лишва от смисъл нашата осигурителна система и самия държавен бюджет.

Не откриваме коментари и по значимите въпроси, свързани с нарастващата бедност, неграмотност, заболеваемост. Не става ясно каква е реформата в пенсионната система. Не се разбира ще се променя ли нещо в организацията на разплащането на здравната каса с болниците.

Вероятно всичко това не се предвижда в изискващото се от ЕК съдържание на въпросния документ, доколкото тези проблеми са част от друг – представян в Брюксел – Национална програма за реформи. Тя също беше прието наскоро, но и в нея тези важни въпроси са споменати общо и неясно.

Заслужава да се отбележи, че в Националната програма за реформи, представена през 2012 г. може да се прочете, че е въпрос на месеци да започне прилагането от Националната здравна каса на цени, основаващи се на т. нар. Диагностично свързани групи.Това вече го няма в представяната програма за реформи, но не става ясно защо е писано тогава и защо сега не се споменава.

Реиндустриализация по американски и по български

Говоренето за реиндустриализация започна преди няколко години в САЩ. То беше провокирано от факта, че след финансовата криза от 2008 г. намаля интереса към инвестиции във финансовия сектор. В същото време в Китай започна процес  на увеличаване разходите за труд., което веднага предизвика преосмисляна на дълго продължилото в годините изнасяне на реалното производство от САЩ. Стана ясно, че може да се произвежда и в Съединените щати, след като китайците искат за труда си заплати, близки до тези, които биха получили хората в Америка за подобн
 и производства.Така там под реиндустриализация се разбира връщането в родината на различни производства, изнесени отдавна в Китай и други страни заради евтения труд и по-високите печалби.

В някои страни от ЕС, най-вече Франция, както и в централата –Брюксел – темата реиндустриализация се включва като възможно решение на тежкия и сложен проблем за безработицата, особено всред млади хора.

У нас до сега идеите за реиндустриализация са разнопосочни и неясни. Плановете държавата да купува чрез свои търговски дружества фалирали частни предприятия (често приватизирани преди години) не са добри.Тя са направо лоши. Добре би било, ако се представи ясен и подробен план за предварително обсъждане, вместо да се говорят и то от отговорни представители на правителството, неосъществими и неефктивни обещания.

Не са малко хората – и експерти, и партийни водачи – които искат незабавно държавата да се намеси и да спасява загиващи предприятия. Сочи се опита на САЩ както при управлението на Буш така и при Обама.

Ще си позволя да обърна внимание, че и опита и възможните подходи трябва да се оценяват внимателно и с оглед конкретната обстановка.При решаването на този проблем не трябва да се използват идеологеми от вида ”това е дясно”, „това е ляво”. Всичко трябва да се подчинява на възможния прагматичен изход.

Нека си припочним как през тежката за САЩ есен на 2008 г. десният президент Буш и десният Сенат гласуваха и наложиха бързо да се дададт от бюджета 700 милиарда долара на различни финансови частни институции, за да се ограничи разпадът. Тогава никой от многото видни експерти на многобройните утвърдени университети не тръгна да размахва цитираната често от  нашите „пазарници” теория на Шумпетер за благотворната сила на разрушението. Напротив всички се втурнаха да не допускат разрушение и успяха. Това обаче съвсем не означава че трябва да с
 е купува „Химко”, или друго опоскано след приватизацията предприятие.

Ако все пак трябва да осмислим въпроса за реиндустриализацията съобразно Бюджет 2014, считам че би било много по-добре през тази година управляващите да не се занимават с този въпрос, а да изпозват възможния ресурс, за да увеличат значително заплатите на учителите и на лекарите. Ако има образовани и здрави хора в страната, те ще се справят с индустриализацията.

Не е важно колко е новият външен дълг, а за какво го харчим

Проблемите, свързани с държавния дълг, също са обект на непрофесионални трактовки, различни манипулации и митове. Един от тези митове твърди, че десните правителства спестяват и намаляват дефицита и дълга, а левите харчат и правят дългове. Да припомним, че в САЩ най-голям дефицит се отчита при десния Рейтън и най-голям излишък при левия Клинтън. Данните за дълга на държавите от ЕС също са показателни в това отношение. Достатъчно е да се посочи, че въпреки изискването, установено още от 1992 г. за страните-членки, държавният дълг да не надмина
 ва 60 % от БВП, това не се спазва и до днес. След многото приказки по повод на дълга на Гърция след 2010 г., ЕК е много по-настоятелна отнсно приемането на мерки от всички за намаляване на размера му.

В това отношение ние сме отличници, като пред нас са само Естония и Люксембург. Има обаче нещо много смущаващо, когато се разглеждат данните за страните–членки и се съпоставят данните за дълга и за доходите. Страните с най-висок размер на дълга имат и най-високите доходи. Страните с нисък държавен дълг имат и най-лошите показатели по отношение на доходите. Не мога да твърдя, че има някакава трайна връзка между тези величини, но факта е налице и то за дълъг период от време.

Считам, че страна като нашата не може да си позволи да увеличава дълга си дори до допустимите размери към БВП. Причините за това са много и не са свързани само с това, което правим или можем да направим вътре в страната. При възможния за нас обем на създавъния за една година БВП – между 81 . и 84 милиарда  лв. (по данните от средносрочната бюджетна прогноза) без да нарушаваме нормата за дефицит от 3 %, бихме могли да увеличим годишния дефицит с около 1 милиард лева.

Вероятно няма да е трудно да се намерят на външния и на вътрешния пазар инвеститори за нашите облигации. Може би и при поносима лихва. Проблемът е в начина, по който биха се похарчили средствата.Той няма да е ефективен и причината за това няма да е в това че”държавата е лош стопанин”, а за това че българската държава до сега не е дала доказателства, че може да бъде ефективна, незавсимо от това дали я управляват леви или десни.

vEvesti.bg

*Заглавието е на редакцията