Съюз на икономистите в България

Николай Вълканов, ИПИ

Уважаеми членове на СИБ, уважаеми агроикономисти, молим за Вашето мнение.

През изминалата седмица оставаме с впечатлението, че депутатите от БСП са в луда надпревара кой да предложи по-вредна и популистка законодателна промяна. Върхът дойде в петък (30 август), когато Янаки Стоилов съобщи, че се готвят промени в Закона за арендата, с които да се определят минимални граници на рентните плащания. Целта изглежда е да се осигури „защита” на дребните собственици на земи.
Социалистите търсят бърз начин да си осигурят подкрепата на нискодоходните социални групи и възнамеряват да го направят по най-лесния, но и най-опасен начин – чрез повишаването или гарантирането на определени минимални плащания. В случая с рентите, те са на път да нанесат сериозен удар на земеделието – сектор, който уж е приоритетен.
Тук е излишно да говорим за принципни неща като пазар, конкуренция, алтернативен избор и пр. Ще боравим с факти.
От 2005 г. насам рентата бързо нараства – и като стойност на единица площ и като дял от общите разходи на земеделците. Влизането в ЕС и европейските субсидии повишиха значително интереса към земеделската земя, нарасна търсенето, а заедно с това и конкуренцията при наемането на земя. Това доведе до над двоен ръст на рентата на декар за периода 2005-2012 г. Арендата заема все по-голям дял в общите разходи в селското стопанство (виж графиката).
Източник: НСИ
При това трябва да се има предвид, че горната графика взема предвид общите разходи в селското стопанство, т.е. включва и подсектори, в които делът на арендуваната земя е много нисък (например зеленчукопроизводство, лозарство и др.). Затова може да се допусне, че специално при зърнопроизводството, което е основен арендатор, делът на рентата е още по-висок.
Разбира се, съществуват значителни разлики в плащаната рента в отделните райони на страната. Това отразява качеството на земята, големината на индивидуалните парцели, селскостопанската активност в района и т.н. Това е и основната причина все още да има райони на страната, където рентата на декар е 15 лева, на места в Северна и Южна България се покачва до 40-50 лева, докато в Добруджа достига зашеметяващите 80-100 лева на декар. Именно от краищата на Северозападна България, където рентите са ниски, още миналата година дойде предложение за въвеждането на минимална рента. Изглежда Янаки Стоилов се е нагърбил с изправянето на именно тази несправедливост.
Подобна мярка обаче ще усили натиска върху земеделските производители (основно зърнопроизводителите). Първо, защото субсидията на единица площ след две години ще достигне тавана си (няма да нараства повече, тъй като 2016 г. България ще може да разпределя 100% от националния си пакет за директни плащания), а с промените в новата Обща селскостопанска политика този таван няма да бъде много по-висок от субсидията на единица площ през 2013 г. Иначе казано основната причина за ръста на рентата досега – субсидията на площ, скоро ще спре да движи пазара.
Второ, щастливото стечение на обстоятелствата през 2011-2012 г. (сравнително добра реколта и много високи международни цени на основните култури) допълнително спомогна за надуването на балона на пазара на земя. През настоящата стопанска година цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40% при нарастващи разходи за производство. Това изправя пред сериозни затруднения българските производители, част от които не са заделили достатъчно резерви, правили са необмислени инвестиции и са се нагърбвали със сериозни задължения към арендодателите си. В това, само по себе си, няма проблем, защото лошите бизнес решения ще бъдат наказани, някои фермери ще ограничат производството си, други вероятно ще излязат от пазара. Въпросът е, че по естествен път цената на рентата и земята тръгва надолу още през тази година и това ще важи поне и през следващата. Ако административно бъдат наложени минимални ренти по региони това по всяка вероятност само ще ускори процеса на отпадане на пазарни играчи. Или най-просто казано, минималната рента примерно във Видинско може да стане и 30 лева, само че няма да има кой да я плаща.

Препечатва се от Economy News. BG, 30 август