Съюз на икономистите в България

Институтът за Икономически изследвания на БАН за бъдещето на Европейския съюз

В Европа започна голяма дискусия за бъдещата физиономия на ЕС: федерация или конфедерация. Досегашните противоречиви резултати от дейността на ЕС показват, че той трябва да се реформира радикално. Това засега никой не оспорва. Дори и Волфганг Шойбле.

Председателят на Европейската комисия г-н Юнкер предложи за обсъждане пет варианта. Според нас, те могат да се обобщят в два варианта за неговото бъдеще. Тази идея е заложена и в разработката на Института за Икономически Изследвания на БАН, приета от Научния съвет на Института:

Първо. Продължаване на сегашната централизация на управленските решения и превръщане на ЕС в монолитна политико-икономическа и военна федерация. За по-голямо благозвучие наричат управленската централизация задълбочаване на интеграцията. Това обаче са различни неща. Тази ориентация в развитието на ЕС ще се изрази в следното:

• Диктат над сегашните национални държави членки по икономическата, социалната и всякаква друга политика, от висшата наднационална администрация в Брюксел;
• Все по-голямо лишаване от суверенитет и от управленски компетенции на настоящите европейски държави и на техните институции;
• Превръщане на сегашните европейски държави в обикновени административни области, изпълнители на чужди решения, въпреки вековните европейски традиции на национална държавност със своя култура, език , религия, народопсихология и идентичност;
• Ще продължава налагането на еднотипни управленски решения на разнотипни държави, при различни икономически, политически, климатични и други условия, често пъти, против волята на техните народи;
• Ще продължава форсираното натрапване на общ европейски пазар на разнородни по степен на икономическо развитие и с различна конкурентоспособност държави, с превръщане на общността от еднороден предимно икономически съюз, какъвто беше преди години, в разнороден политико-икономически и военен съюз. Общият европейски пазар обаче е несъвместим с такъв тип комплексен и икономически разнороден, политически и военен съюз. Тази несъвместимост ще бъде извор на постоянни вътрешни противоречия и конфликти между страните членки, водещи до икономическа, социална, политическа, религиозна, етническа и друга дестабилизация;
• Всички важни и средно важни управленски решения ще се вземат в
• Брюксел от непознати никому, неизбирани от никого и на никого подотчетни високо платени администратори и изпращани за задължително изпълнение в сегашните национални държави, превърнати в обикновени безлични и безвластни административни области. Това ще направи излишни националните избори за парламенти, правителства и съдебни системи, състезанията между политическите партии на изборите с различни програми и политики за управление на държавата. Единственото по което те ще могат евентуално да се състезават е в старанието и послушанието пред най-висшите управленски инстанции в изпълнение на техните инструкции. Европейските народи, обаче едва ли ще примирят с такъв унизителен модел на управление;
• Това означава край на демокрацията, защото решенията ще се вземат от неизвестни администратори, изолирани тотално от гражданите на страните членки, от техните желания и интереси;
• Наличието на Европейски парламент не може да замести пълноценно националните парламенти. Освен че има ограничени компетенции, той е твърде далече от народите на сегашните национални държави. Ограниченият брой от 10-15-20 български депутати от общо 700-800 или 900 парламентаристи в този нов европейски парламент, няма да притежават ефикасни иструменти, за да защитават интересите на българските избиратели. Това ще важи за народите на всички малки и средни по мащаби страни членки. Изключение може би ще правят само няколко най-големи държави членки, които може да бъдат изкушени да злоупотребяват с мащабите си;
• Евентуалното обединяване на националните евродепутати в политически семейства, като Народна партия, Партия на европейските социалисти и т н. не решава проблемите на европейските народи. Досегашният опит показа, че тези политически семейства постепенно се израждат и откъсват от жизнено важните интереси на своите избиратели. Последните избори показват, че те вече губят доверието на избирателите си и набират сила нови, крайно леви или крайно десни партии;
• Ще се засилва отчуждението на народите от висшата високо платена администрация. Ще се изострят противоречията между управленци и управлявани. Ще расте политическата и социалната нестабилност в ЕС;
• Всичко това ще задълбочава унитарния характер на ЕС като Европейски съединени щати. Копирането на американската институционална система при коренно различни вековни европейски традиции и настоящи условия е неуместно. Нужни са били векове разнородните някога по националност, религия, народопсихология и идентичност местни индианци и преселници от целия свят, да се „претопят” и превърнат в американци. Любителите на европейската централизация сега ще искат да превърнат силово в европейци за няколко десетилетия, народите от различни страни, с вековни корени на национална идентичност. Европейските народи едва ли ще приемат тази насилствена и изкуствена европеизация. Привържениците на това форсирано покръстване трябва да се поучат от катастрофалния провал на мултикултурализма и от престъпното поведение на новите имигранти, дори на преселниците от второ и трето поколение в европейските държави, които стават източник на международен тероризъм;
• Всичко това ще е извор на вътрешни противоречия, прерастващи в остри конфликти и е сигурен път към нестабилност и дори катастрофално сриване на ЕС в не много далечното бъдеще, под собствената му тяжест и самоизолация. Колкото и да е парадоксално, радетелите за унитарна монолитна, гигантска европейска свръх централизирана държава могат да се окажат най-активните разрушители на сегашния ЕС. Защото европейските народи няма да допуснат техните авантюри! И ще се разбунтуват срещу плановете за такава изкуствена свръхдържава.

Второ.  Демократизация на единния Европейски съюз и превръщането му в доброволна гъвкава Европейска конфедерация на независими държави. Това ще означава:

• Европа трябва да остане единна, за да е конкурентоспособна в предстоящата глобална конкуренция спрямо настоящите и бъдещите световни икономически гиганти, като САЩ, Китай, Япония, Индия и други. Европа, разпокъсана на 30-40 държавици, няма шансове в тази конкуренция;
• Европа трябва да е икономически обединена, не чрез силово наложени на страните членки административни ограничения и заплахи за финансови санкции, ако страните членки не се подчиняват на решенията на Центъра. Единство обаче не се постига с лозунги, заплахи и насилие. Санкциите срещу страните членки озлобяват, а не обединяват;
• Най-сигурната спойка за обединение на европейските държави е общността на интересите. Ако има реални общи интереси, ще има единна Европа. Ако няма общи интереси, няма да има единна Европа.;
• Гъвкавото доброволно обединение трябва да е главно в икономиката и само частично в други области, например защитата на външните граници на Съюза и борбата срещу международния тероризъм, без да ограничава прекомерно суверенитета на страните членки. Обхватът на обединението трябва да се определи чрез информирано допитване до европейските народи и чрез равностойна договореност между страните членки, независимо от техните мащаби;;
• ЕС да се превърне в съюз на самостоятелни национални държави, какъвто ни беше завещан от бащите основатели през 1950-те години. Националните парламенти на страните членки трябва да запазят ефикасни законотворчески правомощия, включително право на вето по отделни особено важни въпроси, засягащи фундаменталните интереси, националната сигурност и съдбата на съответната държава членка. Това също трябва да се постигне чрез равноправна договореност между страните членки, като се съчетават националните и общностните интереси;
• Да отпадне действащият сега принцип за върховенство на правните актове на ЕС над националните правни актове и да се определят точно границите за управленска компетентност между наднационалните и националните институции в различните области;
• Да се фиксира червена линия, определяща зоната на най-важните решения, където единственият компетентен е СУВЕРЕНЪТ – народите на страните членки. Само народът на съответната държава трябва да определя кой и как да го управлява, с каква програма и каква икономическа, социална и всякаква друга политика. Само народът и никой друг;
• Да се преустанови злоупотребата с принципа „повече Европа и по-
• малко национална държавност”. Централизацията и националната държавност трябва да се съчетават разумно и мъдро, а не да се противопоставят;
• Първостепенните и най-важни решения по фундаментални за страните проблеми да се вземат от гражданите на съответните държави чрез национални и регионални информирани референдуми;
• Да се въведе наказателна отговорност и при колективни управленски решения, а също и възможности за предсрочно отзоваване на избрани ръководни лица на всички управленски постове;
• Фундаментален принцип на бъдещия ЕС трябва да бъде симетрията между участието на страните членки при вземането на най-важните решения и отговорността им за техните последствия. Да се сложи край на сегашната практика, когато ръководителите на две-три големи държави членки предварително и на тъмно вземат решенията и през следващите дни, под една или друга форма, ги сведат за задължително одобрение и изпълнение от Европейския съвет, като се изисква всички да плащат цената за последствията. Един от многото примери е задължителното „квотно” разпределение на мигрантите по страни членки;
• Механизмът на функциониране на Европейския общ пазар в сегашния му вид е подходящ само за група (не повече от 10-15) високо развити икономики със сходна конкурентоспособност. Той не е подходящ за останалите страни членки. Трябва да се избира: икономически еднородна общност с общ европейски пазар или разнородна политико-икономическа и военна общност, но без общ пазар. И двете заедно не са жизнеспособни;
• Развитието на страните членки при настоящия разнороден икономически състав на Общността с различна скорост е неизбежно. Политиците трябва да разберат, че ЕС отдавна се развива на две и повече скорости. Колкото по-разнороден е той по състав, толкова повече са различията в скоростите. Запазването на ЕС в сегашния му икономически разнороден състав или разширяването му с още по-слаби икономики ще изостря противоречията в Общността и ще налага развитие с няколко скорости. При тези условия е наложително създаването на вътрешнообщностна защита на по-слабите икономики. Липсата на такава защита ще поражда все по-остри вътрешни противоречия и неизбежно ще застраши запазването на Съюза, защото ще растат конфликтните интереси между страните членки;
• Да се изработи цялостен механизъм за умерена вътрешнообщностна протекция на икономиките на страните членки с БВП на човек от населението под 70% от средния за Съюза, който, между другото да включва:
  • Протекция на производството на особено важни земеделски и преди всичко хранителни продукти (плодове, зеленчуци и други) спрямо конкурентен внос от трети страни с по-благоприятни природно-климатични условия, например от южна Европа, северна Африка, Близкия изток и други. За целта могат да се използват стъпаловидно намаляващи вносни мита през пролетните месеци или стъпаловидно нарастващи във времето сезонни квоти за внос. Европейската общност използваше подобен механизъм преди години. България беше в миналото нетен износител на хранителни земеделски стоки в големи мащаби, а сега е нетен вносител на такива стоки. Около 80-85% от консумираните сега у нас плодове и зеленчуци са от внос. Ако такава протекция не бъде създадена, производството на плодове и зеленчуци в България може да изчезне през близките 10-15-20 години, с непредвидими социални и други последствия. Съмнявам се дали народите на България и редица други страни членки ще се примирят с такава перспектива;
  • Разрешаване на временна държавна помощ за запазване на изключително важни за националната сигурност компании или отделни предприятия, на съответните страни членки, изпаднали в тежко финансово положение по обективни причини. Примерът с БДЖ е показателен. Компанията може да не е била управлявана по най-добрия начин, но това едва ли е главната причина за сегашното й тежко финансово положение. Причините следва да се търсят във фалита на главния товародател Металургичния завод Кремиковци и на други големи товародатели на БДЖ. Освен това, на малки държави като нашата, се забранява „държавна помощ”, а големите държави от Западна Европа използваха трилиони държавни средства за спасяване на големи свои компании по време на кризата през 2008-2009 г.;
  • По време на нашето председателство на ЕС през 2018 г. българското правителство да стане инициатор за въвеждане на добре премислена умерена вътрешнообщностна протекция на най-слабите страни членки в настоящия силно разнороден ЕС. То може да стане един от нашите приоритети. Това може да се направи и в рамките на предстоящите големи реформи в ЕС.

По кандидатурата на България в Еврозоната. По принцип, рано или късно, България  трябва да се присъедини към Еврозоната при нормални условия и по установения ред. Трябва ли обаче да се прави сега или да се почакат резултатите от голямата реформа в ЕС? Първо, все още не е ясно дали България е желан кандидат от сегашните 19 членове на Еврозоната и дали ще отговаря на евентуални нови, много по-строги критерии за членство? Второ, ако действаме сега знаем ли за какво кандидатстваме, при положение, че се очакват големи промени и Еврозоната може да не съществува в бъдеще в сегашния си състав и с настоящите си функции? Много е вероятно съставът й да бъде намален до десетина най-развити икономики и функциите й коренно променени. Не е ли евентуална сегашна наша кандидатура скок със затворени очи в неизвестността, който да постави страната ни в карикатурно положение!

Несериозни са и призивите на наши политици, че трябва да се присъединим към Еврозоната „за да бъдем в ядрото, а не в периферията  на Европейския съюз”. Анализите показват, че ние сме на последно място по равнище на развитие и по качество на интеграцията през последните десетина години, а те ни поставят в ядрото на Общността!

Европейският съюз трябва да бъде запазен на всяка цена и България да остане негов член. Ние и сега нямаме друга разумна алтернатива. Европейските народи се нуждаят от възраждането на съвременен демократичен Европейски съюз, който да служи на техните интереси, а не на корпорациите. Историческо престъпление би било пропускането на шанса за запазвазване на ЕС – тази най-мощна интеграционна общност, която светът познава, и най-великото обединение на европейските народи, след векове на междуособни войни, отнели живота на милиони хора!

Настоящите идеи са утвърдени по принцип от Научния съвет на Института за икономически изследвания на БАН и представени на пресконференция на 5 юни 2017 г.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор на БАН

София 7 юни 2017 г.

featured, Бъдещето на ЕС, Европейски съюз