Съюз на икономистите в България

Като за национален конкурс в 13-тия пореден /под наслов „Гласът на младите“/ не би трябвало да има нищо фатално, просто следващ номер в накаква хронична последователност. Но виж, темата на конкурса – „Икономическото неравенство на 21-ви век“, вече  съдържа ако не фатални, то тревожни сигнали в себе си. Защото става дума не за конкуриране на някакви теоретични постановки или икономически концепции, а зад основното послание на конкурса се крие тревогата от колосалните разлики в стандарта на живот между нациите, а от там и на отделните човешки същества.

Както миналата, така и тази година, както и на следващите, основният наслов ще е: „Гласът на младите за силна икономика“. Да, такава икономика, която ще направи така, че ако не да секне, то поне да намалее потокът от бъдещето на нацията през Терминал 2 на столичното летище и да влезе той в нормалните граници на обмен на работната ръка между държави, близки до стопански растеж и атрактивни като условия на живот.

В миналогодишното, 12-тото издание на конкурса „Млад икономист – 2016 г.“ определената тема беше „Моята бизнес идея“: точно, кратко и ясно. Няколко десетки от представените разработки бяха отличени и класирани в първите Топ 10, а най-добрите работи – 7 на ученици, 14 на студенти и докторанти, 3 на млади специалисти и предприемачи до 35 години бяха премирани със специални награди. Наградите бяха осигурени от водещи икономически вузове у нас и бизнес организации като Асоциацията на индустриалния капитал в България, Международен панаир – Пловдив, Българска стопанска камара, Съюз на икономистите в България, фондациите „Проф. д-р В. Гаврийски“ и „Атанас Буров“, Корпорация за технологии и иновации, фирма „Етик Финанс“ и др.

Тази година, за 13-тото издание организаторите от СИБ и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ при избора на темата са се ориентирали към диаметрално позиционирана тема – от личната бизнес идея за Деня на икономиста /приключването  на конкурса/ участниците трябва да се трудят върху едно истинско предизвикателство – „Икономическото неравенство в 21-век“. Глобална и респектираща тема за икономисти и философи от тежката артилерия по света, но от друга страна пък болезнена и позната за младия българин, свидетел на неравенството в целия му спектър – от клошарите край контейнерите за боклук до  бързо и съмнително забогателите олигарси, собственици на замъци в подножието на Витоша и на автопаркове, присъщи за арабските шейхове …

Темата на конкурса  съвпадна със водещия приоритет при срещата на Световния икономически форум в Давос, където неравенството се определи като дългосрочен световен проблем. Подчертано бе, че нарастването на социалното неравенство е сред водещите глобални рискове за човечеството. Това е и мнението на преобладаващото мнозинство от анкетираните 750 изтъкнати бизнес лидери, учени и правителствени експерти от различни държави по света. Любопитно е за нас, като българи, че вече 13-та година /пак числото 13/ в World Economic Forum / WEF/ участва и българин – шеф на бизнес групата Търговска лига, това е Тихомир Каменов. Но това е просто за информация…

В Давос бе отчетено, че повишаващите се разлики в доходите и богатството са водещата тенденция през следващите десет години и това ще сложи отпечатък  върху събитията през този период, като рязката поляризация на обществото е едно от най-съществените отлики през това време. Но дори и днес, 2017-та година, само осем души от между нас са съсредоточили в ръцете си толкова богатства, колкото притежва по-бедната половина на човечеството, т.е. около 3,6 милиарда души. И, разбира се, това положение се определя като „цинично“ и задълбочава неравенствата по света, където, както е известно, всеки десети човек преживява с по-малко от 2 долара на ден!

Но нека ние, както и младите хора от конкурса, да си вземем мотичката и да започнем първо да копаем собствената си градинка, както би казал мъдрецът Волтер. Защото тя все повече буренясва и се пълни с камъни, което я прави трудна за обработване. Според Индекса за човешкото развитие/включващ 3 основни измерения: продължителност на живота, достъп до знание и стандарт на живот/ ние сме на дъното на класацията. И тук следва другата изненада, наша гордост до вчера: основната причина за драстичното неравенство в България са проблемите в образователната система. Но нека спрем дотук!

А за тези неща у нас никой не иска да говори: може да сме бедни, но стабилно бедни и това би трябвало да ни прави щастливи? Заради тази пуста бедност се превърнахме в едно общество от болни хора, което намалява с рекордната смъртност над 15 на хиляда и раждаемост около 9 на хиляда, което ни прави всеки ден с 220 души по-малко на територията, наричана България! Това, че за Великден ще дадат по 40 лева бонуси може да вкара в хладилника повече 2-3 килограма сирене със съмнителни качества, но не прави политиката за борба с бедността и  неравенството впечатляваща. Напротив – това е само още едно напомняне, че проблемът не търпи мантри от кухи фрази, а реални концепции за растеж и благоденствие. И вече стана повече от ясно, че тук гласът на младите трябва да се чува най-силно, защото той е глас на тяхното бъдеще, което е бъдеще и на родината…

Стефан ПРОНЧЕВ

икономика, млад икономист, неравенство