Съюз на икономистите в България

На фона на стабилния икономически ръст, ниския дълг и сигурна валута България, изглежда, все още не може да убеди Европа, че членството й в еврозоната е добра идея. Макар да покрива официалните критерии за кандидатстване в ERM II – валутният механизъм, който предшества приемането на еврото, инициативата на страната се асоциира в Западна Европа с членството на Гърция.

Там добрите показатели и фискалната дисциплина преди еврото претърпяха 180-градусова промяна впоследствие, която струва скъпо на европейските данъкоплатци.

Това става ясно от коментар на Гунтрам Волф, директорът на влиятелния институт „Брюгел“, по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. На дискусията присъстваха също управителят на БНБ Димитър Радев, министърът на финансите Владислав Горанов и Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии.

Подобни асоциации обаче не обезкуражават управляващите. Според Радев поддържането на стабилни публични финанси и изпреварващ икономически растеж ще е достатъчно, за да убеди ЕЦБ и останалите страни от еврозоната, че членството на България е добра идея. „Останалото е въпрос на време“, счита той.

Съмненията за корупция пък, които по неофициални сведения бяха спирачка за кандидатурата по време на първия кабинет на Борисов, изглежда, не са фактор. „Подобни твърдения от ЕЦБ никога не е имало и няма и да има. И формално, и неформално“, подчерта Горанов.

Мисия „Евро“

Правителството засили от началото на миналата година дипломатическите усилия в тази посока, а по-рано този месец финансовият министър Владислав Горанов заяви, че България има намерение да подаде официално кандидатурата си за ERM II до средата на годината. За ускорена подготовка на България за присъединяване към т.нар. чакалня на еврозоната призоваха и представители на Икономическия и социален съвет (ИСС), в който влизат най-големите синдикални, работодателски и граждански организации.

Ентусиазмът върви с аргументи – силното макропредставяне и покриването на номиналните маастрихтски критерии за членство са плюс за България. Има обаче и неписани, „меки“ критерии, които всяват несигурност – качеството на институциите.

Според Димитър Радев повод за притеснение, изглежда, няма. Една от най-важните институции са публичните финанси, където резултатите са положителни – балансиран бюджет, ниска задлъжнялост с тенденция на намаление. „Спокойно можем да кажем, че институцията на публичните финанси в България не само се съпоставя с изискванията на еврозоната, но ги надминава“, коментира той.

Подобни уверения обаче не са достатъчни. „В Западна Европа и по-конкретно в Германия има притеснения за повторение на станалото с Гърция“, отбелязва Волф. Големият страх е, че, веднъж влезли във валутния съюз, има голям риск финансовата дисциплина да се разхлаби. Ако България успее да покаже, че стабилните макроикономически показатели ще продължат и занапред, възможно е да убеди еврозоната. Но скептицизмът е висок, заключава той, съдейки по контактите си в ЕЦБ и Германия, информира в.Капитал.

Корупцията не е фактор

Амбиции за кандидатстване в чакалнята на еврозоната имаше и по време на първия кабинет на Борисов, но те не стигнаха далеч. От неофициални източници тогава проблемът са били корупцията и организираната престъпност. Правителството обаче отрече това да е фактор. „Това, което интересува ЕЦБ, са съвсем различни неща. Корупцията е проблем за всяко общество и тя е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото, когато се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване“, коментира Горанов. „Ако правилата съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение“, допълва още той.

Според Радев всичко зависи от растежа и разумната фискална политика. Остава само да убедят и Европа в това, а председателството на Съвета на ЕС предоставя такава възможност. До средата на годината шансът на България вероятно ще е ясен.

Източник: www.financebg.com

featured, еврозона, икономика, растеж, СИБ