Съюз на икономистите в България

Иновациите са приоритет за младите хора и затова такива компании се създават и успяват с такива ръководители.

Това е и заключението на журито, което вчера за 12-и път връчи наградите на най-добрите фирми в сферата на иновациите. Организатор е фондация “Приложни изследвания и комуникации” с подкрепата на Еnterprise Europe Network – България. Иновативните фирми бяха наградени, но интересно е мнението на един от експертите. Лекторът на един от основните доклади / Иновации.бг/ Тодор Галев познава и изследва „територията“ на иновациите повече от 15 години и смята, че са настъпили редица промени, визирайки факта, че преди 10-15 години нововъведенията са се правели от два типа фирми. От една страна такива, създадени в първите години на прехода, наследили знанията и уменията (и хората) от старите научно-изследователски институти, и от друга страна, чуждестранните компании, които започват да се появяват в България. Сега обаче на пазара настъпват много високоиновативни, изцяло български фирми, създадени от съвсем млади хора. Сферите на иновациите също се разширяват – освен тези, за който веднага ще се се сетим, като информационните и комуникационните технологии, но вече се патентоват открития и в далеч по-нискоиновативни сектори като обработката на аудио и видео, хранителната промишленост, дори и в медицинския сектор.

Друга засилваща се през последните 5 години тенденция, е големи мултинационални компании да създават научно-изследователски центрове тук, в България. Такива има над 20, като някои от тях са най-големите за съответната фирма. Тоест, научните изследвания и иновациите се случват у нас, има ги хората, които да ги измислят и внедрят, но те не се „обгрижват“ от държавата, а от частния сектор. Това е притеснително, защото доказва недостатъчното финансиране на държавните научни институти и университетите, а в развитите европейски държави институционалното финансиране обикновено е около 60% от цялостното финансиране на науката. За съжаление, все повече фирми се оплакват от западащото ниво на образованието у нас, но все още знанията тук са на по-добро ниво от околните държави. Оказва се също, че висококвалифицираните кадри не напускат страната ни, защото покупателната възможност на заплатите им тук е по-голяма, отколкото (условно казано) на Запад, а има и повече предизвикателства и по-добър баланс „живот-работа“.

Милен АТАНАСОВ
www.financebg.com

бизнес, образование, предприемачество