Съюз на икономистите в България

Почти няма сфера от живота, върху която COVID-19 пандемията да не оказа огромно влияние. И безспорно една от най-засегнатите е образованието. Защото ако сектори като туристическия и авиационния са във временна криза и малко или много след края на пандемията се очаква да се върнат към добре познатото старо, то при образованието нещата не стоят така.

Какво се случи?

Световната пандемия удари света през март месец тази година, засягайки най-жестоко Европа. Постепенно, една по една всички европейски държави изпаднаха в пълна блокада, а училищата бяха сред първите затворени. Това се случи и в повечето други държави извън континента. Така, за пръв път в историята, учебната година беше завършена дистанционно.

Поради забавилите се процеси на дигитализация в редица райони, всичко това се случи с голяма доза хаос и още повече проблеми. Дори технологични лидери като САЩ изпитаха силни затруднения в дистанционния процес, а в много други страни той оказа сериозно влияние на качеството на обучението. И ако надеждата беше, че всичко ще е временно – за няколко седмици или месеца – днес, 6 месеца след началото на пандемията, по всичко личи, че дистанционното образование ще се застои още дълго време. Нещо повече – то може да стане новото нормално.

Последици

Мащабите на случващото се в сферата на образованието по време на пандемията тепърва ще се измерват и анализират. Последиците все още са невъобразими и със сигурност ще бъдат обект на много изследвания в бъдеще. Едно обаче е сигурно. Нищо няма да е същото. Докладът на ООН от август тази година за състоянието на образованието по света е категоричен – пандемията от COVID-19 доведе до най-големия разрив на световната образователна система в цялата история на човечеството. То е засегнало 1.6 милиарда учащи на планетата от 190 държави и всички континенти.

Затварянето на училищата и всички други обучителни пространства е засегнало 94% от учащите по света. Кризата заплашва да изостри съществуващите проблеми, като намали възможностите на най-уязвимите групи ученици – онези от по-бедните и селски райони и разшири пропастта между бедни и богати. Множество организации сигнализират за потенциални ограничения на достъпа до образование на милиони учащи, изтриване на десетилетия прогрес и финансови загуби за учебния сектор в рамките на десетки милиарди.

От друга страна обаче кризата доведе до нещо ново. Нещо, което може всъщност да изкара образованието на по-добро ниво дори от преди кризата. А именно факта, че пандемията рязко стимулира вкарването на иновации в образователния сектор. Защото макар от години да се говори за дигитализация и внедряване на технологиите в клас, едва ли някой е очаквал толкова бързо и внезапно те да се превърнат в не просто допълнителна част от учебния процес, а в единствена възможност за неговото осъществяване. Какво друго, ако не спешната нужда да бъде осигурен алтернативен достъп до образование на 1.6 милиарда учащи би могла да мотивира правителствата и бизнесите по-света да интегрират новите технологии в образованието? Именно благодарение на невижданата криза силата и необходимостта от дигитализирането и иновациите, които се подготвят от години, проличаха повече от всякога. За броени седмици с дигиталното образование се случи повече, отколкото преди това за цялата му история. И всеки който досега го е подценявал вече знае едно – то е бъдещето.

Какво се случва днес?

С началото на учебната година през есента на 2020 г. различните страни приеха различен подход. В Америка някои от най-елитните университети като Харвард, например, решиха да започнат учебната година изцяло онлайн. В Израел затвориха всички училища броени дни след отварянето им. Повечето страни в Европа, включително България избраха друг метод – започване на учебните занятия в училищата и университетите присъствено. Само дни след началото на учебната година обаче се появиха множество сигнали за положителни COVID проби на учители и ученици. Започнаха карантините и преминаването на цели класове в дистанционно обучение. Родителите са притеснени, а преподавателите са притиснати от несигурността и непрекъснато множащите се противоепидемични мерки. И така до голяма степен учебния процес преминава под знака на COVID-19, което отвлича вниманието и на учениците, и на учителите.

В деня на писане на този текст ситуацията е динамична и все повече се коментира, че е много вероятно да предстои ново затваряне на училищата и ново въвеждане на дистанционното образование. Дори това да не се случи навсякъде – със сигурност ще има класове, училища, а дори и цели области, които ще въведат подобни мерки.

Именно заради всичко това решихме да започнем нова поредица от няколко статии в партньорство с VIVACOM, част от инициативата „Образование 4.0“, в които ще ви разкажем как COVID-19 промени, променя и ще продължава да променя образованието. Ще отговорим на много въпроси, които тревожат родители и учители в тези несигурни времена и ще се опитаме да дадем практична информация, която да ви помогне да се справите с предстоящите предизвикателства. Защото след пандемията образованието никога няма да е същото. Промяната не винаги е лесна, но може и да е за добро. Ние имаме уникален исторически шанс да минем на следващото ниво. А дали ще се случи зависи от решенията и действията, които взимаме и предприемаме тук и сега. Затова и вярваме, че каузи като „Образование 4.0“ са по-важни от всякога.

Автор: Димитър Панайотов

featured, образование, пандемия, технологии