Съюз на икономистите в България

Кой и как вижда съдбата на „златния ключ“ от пенсионната реформа? От БСК настояват за реформа на Сребърния фонд и искат по-либерално управление. Консервативни експерти настояват за пари от резерва след приемане на еврото.БСК настоя за реформата в писмо за промяна на статута и приходоизточниците. В Сребърния фонд, създаден през 2008-а година със специален закон, има натрупани около 2 млрд и 700 млн лева.
Пред БНР Жечко Димитров, член на Надзорния съвет на Сребърния фонд и представител на БСК обясни, че тъй като законът предвижда акумулираните средства да не могат да бъдат разходвани в десетгодишен затворен период, от БСК инициират дебат за бъдещето им след изтичане на срока догодина.
От 2012-а година средствата се управляват на депозити в БНБ и не носят абсолютно никаква доходност, в момента са депозирани с нулева доходност. Това е един от мотивите да искаме да се дискутира как да бъдат управлявани тези средства, така че да носят доходност, която в следващ момент да бъде разпределяна в помощ на пенсионната система. Тези средства трябва да бъдат управлявани консервативно, но това не означава да бъдат управлявани на нулева доходност, каза Димитров.
По думите му, когато има мениджмънт на управление се предполага фиксиране на някакви срокове и лихвени равнища, които трябва да бъдат гонени. Тези средства биха могли да бъдат инвестирани в инструменти, които да носят макар и ниска доходност. Има възможности за инвестиране на тези средства по-активно и то в полза на Сребърния фонд.
Сега Фондът е част от фискалния резерв, управляван от Министерството на финансите. Според БСК като резервни средства на пенсионната система той трябва да има своята оперативна самостоятелност, за да бъде управляван по-добре. Като размер Сребърният фонд в момента не е достатъчен, категоричен бе Димитров.
По думите му това означава, че при лоши стечения на обстоятелствата тези средства биха могли да стигнат за три, максимум четири месеца за изплащане на пенсиите на българските граждани. Част от нашето предложение е да се намерят допълнителни приходоизточници, които да увеличат размера на този фонд, което ще го направи и по-атрактивен за управление. За целта трябва да се промени първо самия закон за постъпленията в Сребърния фонд, посочи още Жечко Димитров.
Според Димитров начините за заобикаляне на Сребърния фонд трябва да бъдат премахнати, така че всички постъпления и приходи от приватизация да влизат в него.
Бившият управител на Националния осигурителен институт, бивш социален министър и преподавател проф. Йордан Христосков заяви, че от отрицателната лихва фондът не губи.
Според него освен щетите, нанесени на Сребърния фонд от това, че парите от приватизация и концесии не постъпват в него, а в Държавната консолидационна компания – и това са загуби от около 500 млн лева по груби изчисления, готви се още една щета на фонда – ако Летище София бъде отдадено на концесия, около 500 млн лева ще постъпят за покриване на загубите и оздравяване на БДЖ, а не в Сребърния фонд.
По думите му по-добро решение може да се намери включително през ново институционално устройство.
Относно приходоизточниците той предлага, когато България влезе в европейския валутен съюз една част от средствата, които бъдат освободени от фискалния резерв да бъдат прехвърлени в Сребърния фонд. Според него това са няколко милиарда лева.
Категорично мораториумът за неползване на тези средства трябва да бъде удължен с поне седем до десет години, защото размерът на натрупаните ресурси не е стратегически резерв, а оперативно-тактически резерв. Тези фондове трябва да имат много по-големи ресурси – пенсиите да се плащат приблизително около девет месеца, смята Христосков.

Източник: financebg.com

featured, пенсии, сребърен фонд, управление