МС е подготвил Проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието
До 23.09.2016 г. е срокът за публикуване на сайта на МС на становища, бележки и препоръки към Проекто-наредбата.
По-долу поместваме експертното становище на Д-р Александър Трифонов, член на СИБ и водещ експерт.
СТАНОВИЩЕ
Относно: Проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието
І. По текста на наредбата
1. Чл. 1. (1) Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на проектите на нормативни актове.
Предложение:
– Да се уточнят видовете нормативни актове, в съответствие и с чл. 3 – 8 и чл. 20-21 на ЗНА и конкретно:
– Заповедите на министрите, които имат временно действие, но пряко въздействие върху икономическите отношения ще бъдат обект на но този наредба и закона. По този начин се заобикаля ЗНА и Наредбата – напр. Заповед за охарактеризиране на отпадъци и т.н. Те са индивидуален акт съгласно Административното право и не следва да подлежат на оценка на въздействие, но внасят неустойчивост в нормативната уредба на страната и по отношение политиката на местната власт.
Пример: – В ПРОЕКТ на Наредба за разделно събиране и третиране на биоотпадъците в чл. 30 е записано: Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед инструкции:
1. за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за оползотворяване на биоотпадъците, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда;
2. за прилагане на нормативните изисквания, свързани с управлението на биоотпадъците;
3. за изискванията към управлението на система за осигуряване качеството на крайните продукти и управление на съоръженията за оползотворяване;
4. за осъществяване на контрол и проверка на място на съоръженията за оползотворяване на биоотпадъците.
Този подход създава възможност за корупция по високите етажи на властта.
– Тази наредба отнася ли се към нормативни актове, подготвени от депутати, обществени и професионални организации?
2. Чл. 5. Оценката на въздействието се извършва въз основа на експертен анализ и на доказателства, базирани на данни.
Предложение:
– Да се изясни:
o какво означава експертен анализ – като съдържание и изисквания към специалистите, които ще го извършват.
o как се гарантира, че ще бъдат привлечени достатъчно като брой, квалификация и профил, за да се изработи пълна оценка на въздействието;
o кой ще носи отговорност за некачествена оценка и каква?
– Съгласно чл.10 от Наредбата и чл. 23. От ЗНА Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания за сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да окажат съдействие на органа, който организира извършването й.
Това ограничава правото на обществени организации за достъп до информация за извършване на оценки на въздействие, в т.ч и участието им в извършване на такива оценки.
3. Чл. 6. Процесът по извършване на оценка на въздействието включва провеждане на обществени консултации със заинтересованите страни.
Предложение: Да се дефинира кой и как определя кои са заинтересовани страни. Напр. при неправилно подбрани осветителни тела в парковете се намалява биоразнообразието – намалява броя на птиците, поради намаляване популацията на насекомите. Биоразнообразието е обект на МОСВ, а уличното осветление на МРРБ;
4. Чл. 7. Оценката на въздействието гарантира, че предлаганата нормативна регулация съответства на формулираните цели и не засяга законните интереси на заинтересованите страни повече от изрично необходимото.
Предложение:
– Да се прецизира текста, а именно да се смени императивността „Оценката на въздействието гарантира“ с следният текст:“ Оценката на въздействието има за цел да провери дали ….
– Да се дефинира съдържанието на „повече от изрично необходимото.“ В противен случай може да се спекулира с този текст.
5. Чл. 9. Министрите и другите централни органи на изпълнителната власт извършват:
1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нови закони, проектите на кодекси и проектите на нормативни актове на Министерския съвет, чиито съставители са те.
2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, чието изпълнение е в тяхната компетентност.
Този текст ограничава прозрачността и обективността в прилагането на нормативните актове, тъй като разработчиците оценяват своята дейност.
Предложение:
o Да се добави, в зависимост от степента на въздействие върху професионални групи, сектори, дейности и върху обществото могат да се правят паралелно от представителни организации на обществото или професионални организации при поискване от тяхна страна.
6. Чл. 22. (1) Частичната оценка на въздействието се изготвя в най-ранен етап – при възникването на проблем или конкретно задължение за изработване на нормативни акт.
(3) Изготвянето на частична оценка на въздействието предшества и изработването на проекти на нормативни актове, които не са включени в законодателната и оперативната програма на Министерския съвет.
Предложение:
– Да се оправи граматически ал. 1., както в т.6 вместо т.3 да се замени с т.4 ( относно сравнение на варианти);
– В ал. 2 да се добави и когато са изработен и по инициатива на депутати, обществени или професионални организации;
7. Чл. 32. При извършването на цялостна оценка на въздействието се използват самостоятелно или заедно някои от следните методи:
1. анализ на разходите и ползите, който показва общият баланс на положителните и отрицателните последици (включително върху заинтересованите страни), които е вероятно да възникнат в определен период от време вследствие прилагането на нормативен акт или част от него.
Предложение:
– В ал. 1 преди ползите да се добави директните и индиректните ползи, респ. вреди и следва текста …………..
ІІ. Общи бележки и препоръки
1. За всички видове оценки да има разработен формуляр, по модела на този за частична оценка, за да могат да се сравняват отделните оценки на заинтересованите и засегнатите страни;
2. Във всички формуляри да се предвиди графи:
– изисква ли въвеждането на нормативния акт допълнителна квалификация от членовете на заинтересованата/засегната страна. От отговора следва, че засегнатите страни трябва да предвидят разходи за допълнително обучение, преквалификация или наемане на експерти със съответния профил. Това е допълнителен разход за администрацията и бизнеса;
– засяга ли нормативния акт икономическата зависимост, икономическия суверенитет на съответния сектор на икономиката спрямо чужди и български корпоративни финансови, лобистки и пр. организации;
– засяга ли в краткосрочен или дългосрочен аспект нормативния акт дължавния или общинския бюджет и в каква степен;
3. Оценката на въздействието на нормативните актове трябва да се разпростира не само върху МСП, а върху всички представители на бизнеса в България – едър, дребен, едноличен, корпоративен, кооперативен и т.н.
4. Последващите оценки трябва да се извършват в период 2-3 години след влизането на нормативния акт в сила. 5- години + срокът за извършване на оценката от 1-2 години, работи в полза на засегната страна и във вреда за обществото.
5. Последваща оценка би трябвало да се извършва и за действащите в момента нормативни актове, което извършва в момента само Сметната палата и то избирателно ( навярно поради липса на капацитет ). За целта трябва да се възможност на професионални или обществени организации да извършват такива оценки, като се предвиди и финансиране за това в държавния бюджет и организацията чрез която ще се извършва тази дейност.
19.09.2016 г.
Д-р инж. Александър Трифонов
