Нарисувай ми кон
В тазгодишното издание на Берлинале под немска шапка беше представен новият филм на българския аниматор Милен Витанов, който от 10 години живее и работи в Берлин. Rising Hope разказва за копнежа на един състезателен кон по зелените поля. Филмът вече е продаден на ZDF и след премиерата на Берлинале го чака силна фестивална кариера. Aко съдим по успеха на първия филм на Милен – My Happy End, то Rising Hope също ще бъде заявка за международни отличия. С многобройните си награди Милен вече e фактор на световната аниматорска сцена. Филмите му са не просто красиви и рядко интересни за всички възрастови групи. Те говорят простичко за важни неща и носят позитивизъм, вече с разпознаваем стил.
В пастелното му тихо ателие насред шумния Берлин, между големите слънчеви прозорци, просветките и малките канапета за бързи дрямки против уморени очи, разговаряхме с него – Милен Витанов, който напоследък спокойно би могъл да се казва като новия си герой, състезателният кон Изгряваща надежда.
Какви анимационни филмчета гледахте като малък?
Сигурно заставката на Сънчо. Израснал съм с руски приказки, „Ну, погоди“ и Къртичето, наред с Том и Джери и Мики Маус. Любими ми бяха сериите на Чък Джоунс. И до ден днешен той е сред любимите ми аниматори.
Какво стана след това? Как решихте да станете аниматор?
Спомням си, че като бях малък, рисувах много. Като ме питаха какъв искам да стана, отговарях „рисувач“. После ми обясниха, че тази „професия“ се разделя на много други подпрофесии и трябва да си избера нещо по-конкретно. И понеже гледах с удоволствие анимационни филми, реших да стана аниматор. Бил съм най-много на 6.
Значи e детскo решение. Как го осъществихте?
Винаги съм искал да уча анимация, но трябваше да чакам. Първо завърших Средното художествено училище по приложни изкуства в София със специалност „Детски играчки“. Това и до днес много ми помага. След това следвах дизайн на детската среда в НХА, но не забравях мечтата си. Кандидатствах година след година анимационна режисура във ВИТИЗ, обаче все ме късаха. Като в приказките – на третия път успях. Но ВИТИЗ се оказа разочарование за мен. Това беше бедният период след промените. Бързо осъзнах, че в България нямам особено големи шансове да се занимавам с авторско кино, и заминах за Германия. И в Берлин учих първо дизайн, докато не влязох в Академията за филми и телевизия „Конрад Волф“ със специалност анимация. Там се дипломирах през 2007 г. Оттогава работя в Берлин като аниматор и режисьор.
