Съюз на икономистите в България

Отпадъците не са само екологичен проблем, но и икономическа загуба. Европейците произвеждат средно по 481 килограма общински отпадъци на човек за една година. Все по-голям дял от тях се рециклира или компостира и и все по-малък се изпраща в депата за отпадъци. Как можем да променим начина, по който произвеждаме и потребяваме, за да произвеждаме все по-малко отпадъци, като същевременно използваме отпадъците като ресурс?

Европа генерира големи количества отпадъци: хранителни и градински отпадъци, строителни отпадъци, минни отпадъци, промишлени отпадъци, утайки, стари телевизори, стари автомобили, батерии, найлонови торбички, хартия, санитарни отпадъци, стари дрехи и стари мебели… списъкът е безкраен.

Количеството отпадъци, които генерираме, е тясно свързано с моделите на потребление и производство. Дори само броят на продуктите, навлизащи на пазара, поставя още едно предизвикателство. Демографските промени, като увеличаване на броя на едночленните домакинства, също влияе на количеството отпадъци, които генерираме (напр. опаковането на стоки в по-малки единици).

Широкият спектър на видовете отпадъци и сложните пътища за тяхното третиране (включително незаконните) затруднява получаването на пълна картина за генерираните отпадъци и тяхното местонахождение. Макар и с различно качество, има данни за всички видове отпадъци.

Какво количество отпадъци генерираме?

Центърът на ЕС за данни за околната среда и отпадъците събира данни за отпадъците на европейско равнище. Според данните за 2010 г. за 29 европейски държави (ЕС-28 и Норвегия) около 60 % от генерираните отпадъци се състоят от минерални отпадъци и почва, до голяма степен от строителство и разрушаване, както и от минни отпадъци. Що се отнася до металните, хартиените, дървените, химическите и медицинските отпадъци, както и животинските и растителните отпадъци, всеки от тези видове възлиза на 2 % до 4 % от общото количество.

Около 10 % от всички отпадъци, генерирани в Европа, се състоят от така наречените „общински отпадъци“ — отпадъци, генерирани главно от домакинства и в по-малка степен от малки предприятия, както и от обществени сгради, например училища и болници.

През 2012 г. са генерирани 481 кг твърди общински отпадъци на човек в 33-те държави — членки на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС). Налице е лека тенденция на спад от 2007 г. насам, което може да се обясни отчасти с икономическата криза, засегнала Европа след 2008 г.

На прав път — повече рециклиране, по-малко депониране на сметищата

Лекият спад, наблюдаван при генерираните в ЕС общински отпадъци, може да е помогнал да се намалят до известна степен въздействията на отпадъците върху околната среда. Количеството на отпадъците е наистина важно, но управлението на отпадъците също играе първостепенна роля.

Общо за ЕС се рециклира все по-голямо количество отпадъци и все по-малко количество отпадъци се изпраща на сметищата. За общинските отпадъци делът на рециклираните или компостирани отпадъци в ЕС-27 се е увеличил от 31 % през 2004 г. на 41 % през 2012 г.

Въпреки тези постижения все още има големи различия между отделните държави. Така например всяка от държавите Германия, Швеция и Швейцария изпраща под 2 % от своите общински отпадъци на сметищата, докато Хърватия, Латвия и Малта изпращат на сметищата над 90 %. Повечето държави с малък дял депониране на сметищата имат високи дялове на рециклиране и изгаряне — и в двата случая над 30 % от общото им количество общински отпадъци.

Законодателството на ЕС поставя амбициозни целеви показатели

Промяната в управлението на отпадъците е тясно свързана със законодателството на ЕС в областта на отпадъците. Основният законодателен акт в тази област е Рамковата директива за отпадъците (РДО). В нея се определя йерархията в управлението на отпадъците: като се започне от превенция и се мине през подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и се стигне до обезвреждане. Директивата има за цел да предотврати в максимално възможната степен генерирането на отпадъци, да се използват генерираните отпадъци като ресурс и да се сведе до минимум количеството отпадъци, изпращани на сметищата.

РДО, както и други директиви на ЕС за отпадъците (относно депонирането на сметищата, излезлите от употреба превозни средства, електронните отпадъци, батериите, опаковъчните отпадъци и др.), включва конкретни целеви показатели. Така например до 2020 г. всяка държава от ЕС трябва да рециклира половината от своите общински отпадъци; до 2016 г. трябва да се събират 45 % от батериите; до 2020 г. трябва да се рециклират или оползотворяват 70 % (тегловни) от неопасните отпадъци от строителство и разрушаване.

Държавите от ЕС могат да възприемат различни подходи, за да постигнат своите целеви показатели. Оказва се, че някои подходи работят по-добре от други. Така например, ако са определени правилно, данъците за смет изглеждат ефективен начин за намаляване на депонираните отпадъци. Разширената отговорност на производителя, когато той е длъжен да приеме обратно продукта в края на неговия живот, също изглежда ефективна мярка.

Замърсяване на въздуха, изменение на климата, замърсяване на почвите и водите…

Лошото управление на отпадъците допринася за изменението на климата и замърсяването на въздуха и засяга пряко много екосистеми и видове.

Сметищата, считани за крайна мярка в йерархията на отпадъците, отделят метан — много мощен парников газ, свързан с изменението на климата. Метанът се образува от микроорганизми, присъстващи на сметищата, от биоразградими отпадъци, например храни, хартия и градински отпадъци. В зависимост от начина, по който са изградени, депата за отпадъци могат освен това да замърсяват почвите и водите.

След като се съберат, отпадъците се транспортират и третират. При транспортния процес в атмосферата се отделя въглероден диоксид (най-разпространеният парников газ) и замърсители на въздуха, включително прахови частици.

Част от отпадъците могат да бъдат изгаряни или рециклирани. Енергията от отпадъците може да се използва за производството на топлина или електричество, които на свой ред могат да заместят енергията, произведена с въглища или други горива. По този начин възстановяването на енергията от отпадъци може да помогне за намаляване на емисиите от парникови газове.

Рециклирането може да помогне дори още повече за намаляване на емисиите на парникови газове и други вещества. Когато рециклираните материали заменят новите, по-малко нови материали трябва преди всичко да бъдат добити или произведени.

Отпадъците засягат екосистемите и нашето здраве

Някои екосистеми, като морските и крайбрежните, могат да бъдат сериозно засегнати от лошото управление на отпадъците или от замърсяването. Изхвърлянето на отпадъци в морето буди все по-голяма загриженост и то не само по естетически причини: заплитането във и поглъщането на отпадъци представляват сериозни заплахи за много морски видове.

Отпадъците оказват и косвено въздействие върху околната среда. Онази част от отпадъците, която не се рециклира или оползотвори, представлява загуба на суровини и други материали, вложени във веригата, а именно в етапите на производство, транспортиране или потребление на продукта. Въздействията върху околната среда във веригата на жизнения цикъл са значително по-големи от тези в отделните етапи на управлението на отпадъците.

Пряко или косвено, отпадъците влияят на нашето здраве и благосъстояние по много начини: метановите газове допринасят за изменението на климата, замърсителите на въздуха се отделят в атмосферата, изворите на прясна вода се замърсяват, земеделските култури се отглеждат на замърсени почви, а рибата поглъща токсични химикали, преди да стигне до нашата трапеза.

Незаконните дейности, например незаконно изхвърляне, изгаряне или изнасяне, също играят роля, но е трудно да се прецени пълният размах на тези дейности или въздействията от тях.

Икономическа загуба и разходи за управление

Отпадъците представляват освен това икономическа загуба и тежест за обществото. Трудът и другите вложени материали (земя, енергия и пр.), използвани за етапите на добиване, производство, разпространение и потребление, също са изгубени, когато бъдат изхвърлени „остатъците“.

Освен това управлението на отпадъците струва пари. Създаването на инфраструктура за събиране, сортиране и рециклиране е скъпо, но веднъж пуснато в действие, рециклирането може да генерира приходи и да създаде работни места.

Отпадъците имат и глобално измерение, свързано с нашия износ и внос. Това, което потребяваме и произвеждаме в Европа, може да генерира отпадъци на друго място. А в някои случаи те всъщност стават стока, търгувана отвъд границите както законно, така и незаконно.

Отпадъците като ресурс

Ами ако можем да използваме отпадъците като ресурс и така да снижим нуждите от добиване на нови ресурси? Добиването на по-малко материали и използването на наличните ресурси ще помогне да се неутрализират някои въздействия, създадени по протежение на веригата. В този контекст неизползваните отпадъци също представляват потенциална загуба.

Превръщането на отпадъците в ресурс до 2020 г. е една от основните цели на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа. В пътната карта се посочва също така необходимостта да се осигури висококачествено рециклиране, да се елиминира депонирането на отпадъци, да се ограничи възстановяването на енергията до нерециклируемите материали и да се спрат незаконните пратки с отпадъци.

И тези неща могат да бъдат постигнати. В много държави кухненските и градинските отпадъци представляват най-големият дял от твърдите общински отпадъци. Този вид отпадъци, ако се събират разделно, могат да се превърнат в източник на енергия или в торове. Анаеробното разлагане е начин за третиране на отпадъци, който включва подлагане на биологичните отпадъци на процес на биологично разлагане, подобен на този в сметищата, но при контролирани условия. Анаеробното разлагане произвежда биогаз и остатъчен материал, който на свой ред може да се използва като тор, подобно на компост.

В едно изследване на ЕАОС от 2011 г. бяха разгледани потенциалните ползи от по-доброто управление на общинските отпадъци. Неговите констатации са смайващи. Подобреното управление на общинските отпадъци през периода 1995—2008 г. е довело до значително намаляване на емисиите на парникови газове, дължащо се главно на спад на емисиите на метан от сметищата и на емисиите, избегнати чрез рециклиране. Ако до 2020 г. всички държави постигнат изцяло целевите показатели за отклоняване от депониране на Директивата относно депонирането, те могат да елиминират от жизнения цикъл допълнително 62 милиона тона еквивалент на CO2 от емисии на парникови газове, което ще бъде значителен принос към усилията на ЕС за смекчаване на изменението на климата.

Справянето с отпадъците започва с превенция

Потенциалните ползи са много големи и могат да подпомогнат прехода на ЕС към кръгова икономика, където нищо не се губи. Придвижването нагоре по йерархията на отпадъците предлага ползи за околната среда дори за държавите с висок дял на рециклиране и възстановяване.

За съжаление настоящите системи за производство и потребление не предлагат много стимули за превенция и намаляване на отпадъците. От дизайна и опаковането на продукта до избора на материали — цялата верига на стойността трябва да бъде преработена, на първо място с оглед на превенцията на отпадъците, след което „остатъците“ от един процес могат да се използват като входни материали за друг.

Придвижването нагоре по йерархията на отпадъците изисква съвместни усилия от всички засегнати страни: потребители, производители, политици, местни органи, съоръжения за третиране на отпадъци и др. Потребителите, готови да сортират своите домакински отпадъци, могат да рециклират само ако инфраструктурата за събиране на сортираните им отпадъци действа. Обратното също е вярно: общините могат да рециклират все по-голям дял само ако домакинствата сортират своите отпадъци.

В крайна сметка дали отпадъците са проблем или ресурс, зависи изцяло от това как ги управляваме.

Източник: https://www.eea.europa.eu/

featured, зелена икономика, отпадъци, природни ресурси, рециклиране