Съюз на икономистите в България

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 През последните 6-7 години многократно критикувах въвеждането на пропорционалните („плоските”) преки данъци у нас. Аргументите за това са много. Тяхната икономическа нецелесъобразност и социална несправедливост се потвърждава от ограниченото им прилагане по света. Нито една развита пазарна икономика, дори с най-дясно правителство, не прилага такива данъци. Допускате ли, че това щеше да се случи ако пропорционалните данъци бяха подходящи? Какво по-убедително доказателство за тяхната непригодност! Прилагат ги няколко източноевропейски държави и някои развиващи се страни извън Европа с много слаби и/или корумпирани данъчни администрации, а също и правителства на авторитарни режими, обслужващи открито местната олигархия.

       Непригодността на тези данъци се потвърди и у нас след тяхното въвеждане: „плосък корпоративен данък – от началото на 2007 г. и „плосък” данък върху доходите на физическите лица – от началото на 2008 г.

            Богатата и заможната прослойка (5-10% от населението у нас), разбира се, е доволна от тези данъци, защото с тях се облекчава няколкократно данъчната им натовареност. Малка група икономисти – пазарни фундаменталисти, се е заела с неблагодарната задача да обосновава целесъобразността им, като не се свени да злоупотребява с истината, със здравата икономическа логика и да прави неверни изводи на базата на неверни данни и дори с фалшификации. Това пролича за пореден път в предаването „Референдум” на БНТ на 11 февруари 2014 г. и в коментарите на същите пазарни фундаменталисти по сериозната статия на г-н Валери Найденов „Как изхвърлихме 10% БВП на боклука” от 14 февруари във в. 24 часа. Това ме накара да се върна отново към темата.

Нито едно от твърденията на опонентите на г-н Найденов не заслужава внимание. „Плоските” данъци не решават никакви проблеми на икономиката и на обществото, те ги създават. Затова предпочитам да спра вниманието на читателите върху по-смислени теми в областта на данъчната политика, вместо да си губя времето с очевидни неистини, опровергавани вече многократно през последните години и десетилетия у нас и в чужбина, както от световната практика, така и от нобелови лауреати по икономика и от други световно известни икономисти. Какъв е смисълът да повтарям известни до втръсване факти и аргументи, доказващи непригодността на „плоските” преки данъци без необлагаем минимум? Все едно, няма да убедя фанатично предубедените доморасли пазарни фундаменталисти. Това би означавало да обиждам читателите, като им губя времето с недомислия. Големите проблеми са другаде.

Предлаганите от мен и от други икономисти промени в данъчната система: отказ от „плоските” преки данъци и възстановяване на умереното прогресивно облагане с необлагаем минимум, както и въвеждането на семейно облагане на доходите, не е подаяние за бедните. С това целим да започне възстановяване на отнетите или недодадени на трудовите хора десетки милиарди лева през последните 24 години и особено след 2007-2008 г., чрез жестоко методично потискане на заплатите и пенсиите и прилагане на несправедлива данъчна система. Това не е подарък, а корекция на натрапена ни от неолибералите погрешна политика.

В резултат на тази политика по доходите трудовите хора (наемният труд, дребният бизнес и интелигенцията) в България, които и по-рано бяха между най-бедните в Европа,сега са бетонирани за дълго в европейското дъно. А богатите получаваха много по-голям дял от обществената баница, отколкото им се полагаше. С предлаганите промени се цели по-балансирана държавна политика към труда и капитала, защото те са еднакво нужни на обществото и то не може без тях. Цели се също сближаване на нашата антисоциална данъчна система с тази в ЕС и смекчаване на данъчния дъмпинг на България спрямо общността. Защото, освен антисоциална, данъчната ни система е и антиевропейска и това няма да бъде толерирано дълго в ЕС. С постепенната интеграция на икономическата политика в общността ще се сближават и данъчните ни системи, навярно до пълното им уеднаквяване в бъдеще.

Странно е, че у нас все още има хора, които ни губят времето в спорове кое облагане на доходите е по-рационално – пропорционалното или прогресивното! И противно на здравия разум и на икономическата логика твърдят, че пропорционалното облагане е по-справедливо. Светът отдавна е дал категоричен отговор на този фундаментален въпрос. Прогресивно облагане е въведено във Великобритания в 1435 г, а в САЩ – в 1862 г. То се прилага отдавна във всички развити пазарни икономики в различни варианти – от умерено до много високо. Максималните ставки на данъка върху доходите в развитите европейски страни са между 45 и 55%, а за корпоративния данък – между 25 и 35%. България е една от малкото европейски страни с „плоски” преки данъци. Заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония прилагаме най-ниския данък върху печалбата (10%) и заедно с Грузия – работим без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е елитна с примитивния си провинциализъм!

Главна цел на предлаганата реформа е преразпределение на данъчното бреме от бедните и средните слоеве към заможните и богатите чрез по-справедливо облагане с данъци. Ако от 1 януари 2014 г. беше възстановен необлагаемият минимум от 340 лв. и данъкът върху него се приспадаше веднага, това би оставило предимно на бедните и среднодоходни домакинства над 500 млн. лв. и би натоварило богатите и заможните с предлаганата умерена данъчна прогресия до 20%.При необлагаем минимум тричленно семейство с един работещ с брутна заплата 800 лв. и 10% данък, в домакинството щяха да остават още 408 лв. годишно, а с двама работещи – 816 лв. Ако бъде въведено семейно облагане на дохода от 1 юли 2014 г. за тричленно семейство с един работещ при същите условия, за половин година в домакинството ще останат допълнително 276 лв, а при двама работещи – 552 лв. Милиони хора щяха да почувстват незабавно, макар и скромно подобрение. И щяха да бъдат доволни, защото разбират в колко трудни времена живеем.

Известно е, че преобладаващата част от българите живеят в мизерия. Освен че бедността е масова, около 50% от хората у нас живеят под границата на бедността, при 24% средно за ЕС. Поради далеч по-ниското общо равнище на доходите в България тази граница означава много по-голяма мизерия. Бедният българин живее много по-зле, например от бедния австриец. На тези хора трябва да се помогне. Най-добрата и най-здравословна помощ ще бъде съживяването на икономиката – по-висок растеж, по-голяма заетост, повече доходи. Това обаче е сложен и труден процес и изисква години. Бедните хора, лъгани повече от две десетилетия, че България ще се превърне в Швейцария на Балканите, не могат да чакат толкова дълго и разчитат на някакво, макар и скромно, подобрение сега – през тази и следващата година.

Такова подобрение може да се постигне само чрез данъците. Те са един от най-ефикасните преразпределителни инструменти с незабавен ефект. В продължение на две десетилетия основното бреме беше стоварено върху хората с ниски и средни доходи, поради избрания тип данъчна система – с преобладаващи високи косвени данъци (ДДС и акцизи), плащани от всички, дори и от най-бедните и малък дял на ниските преки данъци (данък върху доходите и върху печалбата), плащани предимно от заможните и богатите. През 2013 г. приходите в бюджета от преки данъци са били 3,89 млрд. лв. (24,9% от данъчните постъпления), а от косвени данъци – 11,73 млрд. лв. (75,1%). В европейските страни съотношението е обратно. Дори само тази социална структура на данъчното бреме е достатъчна, за да се види колко небалансирана и несправедлива е данъчната политика на българската държава спрямо труда и капитала, за разлика от европейската. С предлаганата реформа данъчното бреме се премества от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в европейските страни.

Това е икономически целесъобразно и социално справедливо. Налага се и от елементарна солидарност с най-нуждаещите се в тези тежки времена. То е толкова очевидно! Няма да го разбере само този, който не желае да го разбере. Държавата трябва да наложи тази промяна в името на икономическата целесъобразност, социалната справедливост и политическата стабилност, въпреки очакваната съпротива на най-богатите. Съвременната европейска държава не може да си позволи да пренебрегва трайно и грубо интересите на 70-75% от населението, в угода на 5-10%. Хората няма да й позволят да го прави дълго! Ако правителството не чува неприятния (за него) социален тътен от дълбините на обществото, между него и гражданите има огромна социална пропаст и дните му са преброени! Цялата история на човечеството потвърждава тази жестока истина.

И още по-важно – такава страна не може да се развива успешно. През последните 25 години България е учебникарски пример за такава държава – със силно деформирана късогледа икономическа и социална политика, с разгул на престъпността и корупцията, с разградена държавност. Аз не пледирам интересите на една социална група да се жертват в полза на другата. Защото историята ни показва, че такава политика създава много повече и по-остри проблеми, отколкото решава. Твърдя, че трябва да се търси взаимно приемлив компромис между тях, а държавата да бъде обективен арбитър в този процес. Друг изход няма! Алтернативата са икономическата стагнация, социалното напрежение, масовото отчуждение, политическата нестабилност, уличните бунтове.

Уверяват ни, че с решението за отложено връщане на платения данък от хората с ниски заплати (до 340 лв.) през 2015 г. се решавал проблемът за възстановяване на необлагаемия минимум, та дори и на семейното облагане. Това не е вярно! 1/ Тези хора ще получат някакво облекчение не веднага, а след 15-18 месеца, защото данъчните декларации се подават до 30 април и надвзетите от държавата суми ще се възстановяват към средата и втората половина на 2015 г. 2/ Тези бедни хора се превръщат в безлихвени кредитори на държавата, без да са питани и без да го съзнават сега. 3/ Ако се прилагаше класически необлагаем минимум получените 34 лв. месечно работещите биха могли да консумират или да спестяват и да получават съответната лихва. При тази система, освен че са превърнати в безлихвени кредитори на правителството, те са лишени и от възможността да получават лихва като спестители. Държавата ще печели скришом от това десетки милиона лева годишно за тяхна сметка. 4/ Всеки запознат с „фактора време” знае, че един лев доход сега е по-ценен от един лев след година или след 15-18 месеца. Така отново се отнема част от обещаното на работещите, без те да го съзнават сега. 5/ Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват данъчни декларации през пролетта на 2015 г. със свързаните с това неудобства 6/ И в този случай текущите интереси на бюджета се поставят над всичко – обещава се сега, за да се печелят симпатии на избирателите, а финансовият товар се пренася мълчаливо в 2015 г. И това се представя като жест на държавата към бедните! Да, отложеното връщане на данъка е нещо, което е по-добро от нищото, но значението му не бива да се преувеличава и да се представя като „пробив в системата на „плоското” облагане”. Това е груба злоупотреба с икономическата истина.

Всички се тревожим от продължаващата икономическа стагнация. Ако се ограничим в разсъжденията си за тази и следващата година скромен растеж е възможен само чрез активизиране на вътрешното потребление (домакинско, колективно и инвестиционно) и на външното търсене. За сериозен подем във външното търсене е все още рано да се надяваме. Освен това, при сегашната примитивна структура на нашия износ ( над 50% суровини и материали, значителен дял първично обработени стоки с посредствено качество и ниска експортна цена, голям дял на ишлемето и т.н.) евентуалното му увеличение не е основание за гордост, по-скоро обратното. Нашата икономика засега не е способна за значим високотехнологичен износ с висока добавена стойност. Нужни са много години и огромни инвестиции, за да се подготви за това.

Най-бързи резултати могат да се постигнат чрез по-голямо потребителско търсене на домакинствата, което осигурява над 60% от БВП у нас. Това обаче е възможно само при повишение на доходите на бедните и среднодоходните домакинства, които купуват предимно насъщни местни стоки, докато богатите купуват повече вносни стоки и с това създават работни места и доходи в чужбина. Скромното повишаване на доходите на бедните и средните слоеве (около 5,0-5,5 млн. души), освен чрез пенсиите и различни социални програми, може да стане най-бързо с възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане при данъка върху доходите, а също и необлагаем минимум при корпоративния данък за малките фирми. Ако не се повишат забележимо доходите на бедните и средните слоеве през тази и следващата година не може да се очаква повишение на потребителското търсене, а чрез него и на растежа на БВП. За това могат да помогнат вътрешните и външните инвестиции, но те не са сигурни.

            Казват, че ниските „плоски” данъци привличали чуждестранните инвеститори. Това може да важи до някъде само за корпоративния данък. Привлекателността на една страна обаче се определя от взаимодействието на цял пакет фактори и ниският корпоративен данък е само един от тях. Достатъчно е да не сме привлекателни по няколко други фактора (какъвто е нашият случай), за да се неутрализира ефекта от ниския данък. Това се случи и у нас. През 2007 г. ПЧИ са били 17,7 млрд. лв, а през 2012 г. – 2,5 млрд. лева, въпреки рекордно ниския корпоративен данък. За това са повлияли и неблагоприятни външни фактори, но вътрешните са решаващи.

Казват ни, че ниските „плоски” данъци осигурявали по-големи постъпления в бюджета от „изсветляване” на сивата икономика. Това също не е вярно (виж таблицата).

Постъпления в републиканския бюджет от преки данъци- в млн. лева

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.

Пояснение: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. По-скоро обратното – поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите, едновременно с рязкото намаление на максималната данъчна ставка и отказа от данъчната прогресия за по-високите доходи, бремето се премества от богатите към бедните.

Богатите сега плащат поради отмяната на необлагаемия минимум, но печелят всяка година многократно повече от премахването на данъчната прогресия: от 40% в 2000 г., на 24% в 2005 г. и 10% в 2008 г. Това е най-важният резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането му) прирастът на постъпленията в бюджета е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., главно от премахването на необлагаемия минимум, а не от „осветляване” на икономиката. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има реален спад. Нестабилното увеличение през последните три години се дължи главно на повишението на номиналните доходи, а също и по-добра работа на данъчната администрация, което е нормално да се очаква.

И още нещо, клишето за намаляване на данъците, за да се плащат се използва само от слаби правителства. То означава официално признаване на собствената им неспособност и безпомощност да въведат ред в данъчната администрация. И затова правят по-лесното – намаляват ставките, вместо да вземат мерки за подобряване на данъчната дисциплина и на ефикасността на администрацията.Удобствата на данъчната администрация се задоволяват и нейните дефекти се компенсират приоритетно пред потребностите на обществото за по-добра събираемост на държавните вземания.

Може да се говори по-скоро за обратна причинно-следствена връзка – въвеждането на „плоския” корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1496,8 млн. лв. в 2013 г., когато, според официалните твърдения, сме вече излезли от кризата и обемът на БВП превишава предкризисното равнище. Това се потвърждава и от световния опит. По времето на президента Рейгън намаляват драстично преките данъци в САЩ. Последва рязък спад на данъчните постъпления и висок бюджетен дефицит в продължение на години. Същото се случи и при президента Буш. Така постъпват и някои европейски правителства.

Достойно за съжаление е, че в най-пазарните икономики в света (Великобритания и САЩ) са разбрали преди векове, а в другите развити страни – преди много десетилетия, че прогресивното облагане е икономически по-рационално и социално по-справедливо, а нашите пазарни фундаменталисти ни натрапват „плоското” облагане с което ни отчуждават от съвременните данъчни стандарти и ни връщат в средновековието!

Достойно също за съжаление е, че най-изтъкнати световни личности надигнаха тревожен глас на последния икономически форум в Давос през януари 2014 г. поради растящото доходно неравенство в света, застрашаващо стабилността и дори съществуването на системата и препоръчаха прогресивното данъчно облагане като ефикасен коректив, а нашите пазарни фундаменталисти ни убеждават в обратното!

И понеже употребявам често понятието „пазарни фундаменталисти” може би дължа едно обяснение. Аз не съм автор на това понятие. Негов автор преди години е Джордж Сорош.

Отпечатана в съкратен вариант в в-к 24 часа на 25 февруари 2014 г.