Съюз на икономистите в България

Потенциалът у нас за финансиране на бизнеса, и то само по-едрият, зависи от капризите на големите банки, които са предимно с основно чуждестранно участие. Нека напомня, че формирането на децентрализирана пазарна банкова система в България започна с децентрализацията на БНБ (формиране на държавни търговски банки) и създаването на частни банки. Не беше направен опит за частично връщане към банково-кредитната структура, характерна за страната преди формирането на командно-административната система. Това, само по себе си, представлява стратегическа грешка с огромни негативни последици.

Чисто идеологическият акцент за създаване на изключително частна банкова система доведе до тежки кризи и фалити на множество банкови институции, като в последна сметка получихме банкова система, доминирана от големи чуждестранни транснационални банки.

След глобалната финансова криза от 2008-2009 г. настъпи тежък срив в банковата система, изразяващ се в натрупването на значителен обем лоши кредити, стагнация и свиване на кредитирането, запазване на изключително висок марж между лихвите по депозитите и кредитите. Не само българските банки, представляващи в типичния случай дъщерни дружества на големи европейски банки, но и техните централи в Западна Европа, изпитват сериозни финансови затруднения. Банковата криза в ЕС не е преминала, практически всички големи италиански, френски, германски и гръцки банки се сблъскват с сериозни проблеми, свързани с капиталовата адекватност и изчистването на балансите. Поради тази причина не можем да очакваме традиционния банков сектор да се превърне в обозримо бъдеще в двигател на икономическия растеж.

Независимо от нарастването на депозитната база през последните няколко години, депозитните вложения принадлежат основно на големите спестители. Освен това, България изостава като дял на банковите активи, отнесени към БВП от всички източноевропейски държави. По данни на МВФ в Източна Европа единствено България и Румъния се характеризират с негативни спестявания на домакинствата. Това се дължи на отсъствието на адекватни механизми за спестяване, ориентирани към дребния и средния сектор. Всички международни проучвания показват сериозен проблем с достъпа на домакинствата и дребните и средните предприятия до финансови услуги. В резултат на това дребните и средните предприятия у нас са с най-ниска производителност на труда и най-ниска конкурентоспособност в цяла Източна Европа. Проблемът е изключително сериозен, тъй като по-голямата част от действащите предприятия у нас принадлежат именно към групата на дребните, средните предприятия и микрофирмите.

Проблемите на сектора на дребните и средните предприятия у нас са фундаментално проблеми, свързани с недостиг на финансов ресурс и затруднен достъп до кредитиране. В момента отсъствието на кооперативен тип кредитиране, ориентирано към дребния сектор, се запълва от небанковите кредитни институции за бързи кредити и незаконното лихварство. Тези форми на кредитиране обаче не способстват за насърчаване на дребните спестявания и изсмукват, а не добавят финансов ресурс, към реалната икономика. Изхождайки от средните параметри на развитието на кооперативното кредитиране в Европейския съюз и от опита с икономическото развитие на България, въвеждането на кооперативен тип кредитиране би могло да разшири потенциала за кредитиране и инвестиране на страната с над една трета и да ускори икономическия растеж с около един процентен пункт. Това развитие обаче е невъзможно без промяна на законовата база, която да регулира формирането на кредитни институции на кооперативна основа. Тези обстоятелства превръщат регулирането на кооперативното кредитиране в един от централните икономически проблеми на страната.

Проф. д-р Ганчо ГАНЧЕВ

Бел. ред: Редакцията на електронното списание „Финанси“ и сайта Financebg.com отделят особено внимание на темата за кооперативното кредитиране и това е третата поредна публикация на проф. Г. Ганчев. Като партньори на Съюза на икономистите в България предлагаме темата и на всички, които имат мнение и желание да споделят вижданията си за тази форма на кредитиране в България. Още повече, особено малкият и средният бизнес, както и агропроизводителите, имат сполучливи примери от зората на възраждането на националната икономика след Освобождението. Българската асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране /БАККОМ/ и Клъстерът за етично финансиране на предприемачеството /КЕФП/ си поставят за цел да подпомогнат кооперативното кредитиране и микрофинансиране, като съчетаят българската традиция и съвременните европейски модели за етично финансиране. На тази тема е посветена и международната конференция, която ще се проведе на 27 и 28 септември по време на Есенния панаир в Пловдив.

Източник: www.financebg.com

икономика, кооперации, финанси