Съюз на икономистите в България

Нашето качество на живот, здравето ни и работните места — всичко това зависи от околната среда. Начинът и темпото, с които изразходваме природните ресурси днес, рискуват да подкопаят нашето благосъстояние, както и способността на природата да ни снабдява с необходимото. Налага се да преобразим из основи начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем. Нужно е да направим икономиката си зелена, като преходът трябва да започне още днес.
Планетата разполага с ограничени ресурси, а днес ние добиваме и използваме повече ресурси, отколкото планетата е в състояние устойчиво да предостави. Природните ресурси захранват производството и потреблението ни, създават имущество и работни места, допринасят за нашето качество на живот и благосъстоянието ни.

Всичко, което ни заобикаля, идва от природата. Под една или друга форма нашите домове, автомобили, велосипеди, храни, дрехи и енергия са били и са част от околната среда. Ние добиваме суровини, преработваме ги и изграждаме общности. Тази връзка с околната среда и зависимостта от нея са били винаги жизненоважни за нашето съществуване.

Има обаче и обратна страна на интензивността, с която употребяваме ресурсите. Днес ние упражняваме толкова голям натиск върху околната среда, че рискуваме да подкопаем възможностите ѝ да ни снабдява с необходимото в бъдеще.

При извършваните от нас дейности се освобождават замърсители в атмосферата, а в океаните попадат пластмаси. Екосистемите се променят по-бързо отпреди, с неестествено темпо. Увеличеният търговски обмен въвежда нови видове, които могат да нахлуят в цели екосистеми. Изменението на климата води до промени в характера на валежите. Добивите стават по-несигурни, което води до по-високи цени на храните. Ясно можем да видим, че някои региони и държави са по-уязвими. Някои въздействия върху околната среда, като замърсяването на въздуха, засягат обаче всички, макар и в различна степен.

Бъдещите проблеми ни карат да действаме днес
Настоящите равнища на потребление и производство са вече неустойчиви при повече от 7 милиарда души на планетата, а населението се очаква да нарасне до около 9 милиарда към средата на столетието, милиарди от които остават в бедност с надеждата за по-висок стандарт на живот.

Начинът, по който използваме ресурсите, влошава и намалява природния капитал, който ще бъде на разположение за поддържане на благосъстоянието на бъдещите поколения. В най-добрия случай това ще означава, че ще има по-малко земя и по-малко прясна вода на човек за производството на необходимите ни храни.

За осигуряване на добро качество на живот и дългосрочно благосъстояние е нужно е да направим икономиката си зелена, като преходът трябва да започне още днес. Как обаче можем да постигнем това? Как да превърнем икономиката си в такава, която да пази околната среда, като същевременно осигурява добро качество на живот?

Повишаване на ефективността на ресурсите на Европа
Като начало икономиката трябва да стане по-ефективна по отношение на ресурсите. На практика ще се налага да получаваме повече от по-малко. Трябва да намалим количеството на ресурсите, които добиваме и използваме.

Важно е наистина да намалим потока от нови материали към производствените процеси и да ги направим по-ефективни, но това е само част от цялата работа. Трябва също така да намалим загубата на материали и отпадъците, образувани при производството и потреблението.

Възможно е да преобразим икономиката, но това изисква действия и ангажираност в течение на няколко десетилетия. Европа постигна значителни успехи при повишаване на ефективността на ресурсите, но трябва да се направи много повече.

Различни стратегии и законодателни актове на ЕС, като „Европа 2020″, инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и Рамковата директива за отпадъците или Седмата програма за действие за околната среда, вече се изпълняват в опит да се създаде устойчивост в ключови дейности на икономиката в дългосрочна перспектива на преход.

Пълното осъществяване на тези политики ще предложи многобройни ползи. По-малко ресурси ще бъдат използвани за единица произведена продукция, а това ще помогне да бъде защитена и опазена околната среда. Същевременно икономиката ще извлече полза от фундаментални иновации и по-висока конкурентоспособност за европейските предприятия.

Намаляване на отпадъците
Да вземем например хранителните отпадъци. Счита се, че между 30 % и 50 % от хранителните продукти в световен мащаб свършват пътя си като отпадъци. Само в ЕС губим годишно почти 90 милиона тона храни, което прави почти 180 кг на човек.

Хранителни продукти се губят по цялата верига на производство и потребление. За всеки неконсумиран хранителен продукт губим енергията, водата, труда и земята, използвани за неговото производство. Парниковите газове и торовете, изхвърлени в природата, допринасят за влошаването на състоянието на околната среда.

Можем ли да променим хранителната система, за да предотвратим загубите на храни по такъв начин, че всички потребители, супермаркети и производители на храни да произвеждат, продават и купуват само това, което ще се изяде?

Можем ли наистина да използваме излезлите от употреба продукти („остатъците“ от производствения процес) като продукти, влагани в друг производствен процес? Можем ли да създадем „кръгова икономика“, която да генерира колкото е възможно по-малко загуби? По-доброто управление на отпадъците показва, че потенциалните ползи, както за икономиката, така и за околната среда, са огромни.

Превръщането в зелена на цялата икономика — европейската, а в крайна сметка световната — е огромна задача. Тя включва внедряване на устойчивото използване на ресурсите във всеки аспект от живота.

Екоиновационните проекти, възобновяемите енергийни източници и научните изследвания изобщо — всички те имат решаваща роля за разработване на по-добри продукти и процеси и за намаляване на отпадъците. Деловите среди в сътрудничество с публичните органи и гражданското общество могат да прилагат устойчиви решения, докато те не станат преобладаващи. Можем ли да създадем например система, в която да се отдават или вземат под наем продукти, напр. инструменти и леки коли, вместо същите да се придобиват като собственост, при което ще имаме нужда от по-малко такива продукти за задоволяване на нуждите си?

Ние, потребителите…
Трябва да направим икономиката си по-ефективна по отношение на ресурсите и да намалим количеството на отпадъците — или загубите, които тя произвежда. Икономическата наука ни предлага някои инструменти за оценка на разходите и вредите, както и някои идеи за това как да включваме загрижеността за околната среда в своите икономически решения. Имаме обаче нужда и от повече иновации, от повече научни изследвания и без съмнение от дългосрочна перспектива.

Като потребители всички ние имаме своята роля за съдействие на прехода към зелена икономика. Поведението ни на потребители се влияе в много голяма степен от хората като нас и от заобикалящите социални условия, от нашите импулси и от предлаганите възможности за избор. В течение на историята моделите на потребление постоянно са се променяли. Можем да използваме тази гъвкавост в своя полза и да насочваме курса към устойчивост.

Независимо от размера на доходите си и мястото в света, където живеем, нашето здраве и благосъстояние зависят от околната среда. Нейното добро състояние зависи от всички нас.

Източник: https://www.eea.europa.eu/

featured, зелена икономика, климатични промени, отпадаци, ресурси