Съюз на икономистите в България

Позицията на Института за икономически изследвания на БАН

Асоциирането и присъединяването ни към ЕС датират съответно от 1995-96 г. и 2007 г. Тогавашната позиция на Института за икономически изследвания на БАН беше категорична  в полза на присъединяването, понеже България нямаше друга разумна алтернатива.

ЕС се развиваше във времето в ширина и дълбочина. От икономически еднородна общност в началото на високо развити държави с конкурентоспособни икономики, към растяща разнородност, с нарастващ брой на членовете, при наличието на общ Европейски пазар. С времето нарастваше вътрешната несъвместимост между общия пазар и икономически разнородния състав. Растеше натискът върху страните членки, особено по-слабите.

1. Какви са ползите от присъединяването на България към ЕС:

• Откриваха се възможности за прилагане на европейските закони и правила на поведение в България, за ускорено догонващо икономическо развитие.
• Откриваха се възможности за получаване на милиардни средства от предприсъединителните, структурните, кохезионните и други фондове на ЕС. Това беше единствен за онова време източник на безвъзмездни ресурси, без редварителни условия. Немалка част от тях, обаче се връщаха в съответните страни донори чрез големи хонорари за техни консултанти и проектанти, чрез доставки на машини и съоръжения от техни компании производители и т.н.)
• Откриваха се възможности да получаваме нарастващи трансфери от работещите в чужбина българи за семействата им в България. В 2016 г. те достигнаха 1,7 млрд. лв.
• Стана възможно свободното безвизово пътуване на милиони българи из европейските страни. До тогава това беше мечта.
• Откриваха се възможности за живот и работа в европейските страни: около 2 млн. души, от които близо 1 млн. работна сила.
• Откриваха се възможности за учение на десетки хиляди български студенти из Европа. Много от тях като стипендианти на съответните страни.
• Осигурено беше по-добро снабдяване на нашите магазини с потребителски и други стоки.
• Работещите там наши сънародници придобиваха по-висока квалификация, трудови и други полезни навици, които можеха да прилагат у нас, ако и когато се завърнат в България.
• Създаваше се по-голямо доверие към България като политически и стопански партньор. По-голяма стабилност и предвидимост за страната.
• Ние бяхме също полезни за ЕС: по важни за тях стратегически съображения с географското си разположение близо до Русия; като пазар за техни стоки и капитали; като място за живот на техни граждани у нас при по-благоприятни климатични условия; изпращаме им квалифицирана работна сила; възможности да пренасят техни производствени мощности у нас при по-изгодни икономически условия. Ние не бяхме гости, а ставахме членове на общото семейство.
• Формираше се ново съотношение във времето между получаване и даване. Ние ще се стремим да бъдем в положението на нетни получатели, колкото е възможно по-дълго.

2. Какви са разходите и вредите от присъединяването на България към ЕС:

• Ограничаваше се нашият национален суверенитет – икономически, политически (принудително участие в санкции срещу други държави; ограничен избор на вътрешна икономическа политика; ограничени възможности да решение по строителството на АЕЦ Белене; за допускане на газопровода Южен поток и т.н.).
• Бяхме принудени да изключим преждевременно ядрените блокове в Козлодуй, въпреки подкрепата на Международната Агенция за Атомна Енергия, която гарантираше безопасността на ядрените блокове и необходимостта да правим в бъдеще свързаните с това големи разходи (за заместващи енергийни мошности, за съхраняване на отработеното гориво) и от пропуснати изгоди. Общите загуби само около преждевременното закриване на ядрените блокове са около 10-12 млрд. евро.
• Плащаме годишен членски внос, който вече достигна 1 млрд. лв.
• Правим големи разходи по миграционните потоци: гранични заграждения, разходи за граничен охранителен персонал, за текуща издръжка на мигранти (между 600 и 1000 лв месечно, при 330 лв. средна месечна пенсия); мигрантите създават религиозни, криминални, нравствени и други проблеми на нашата страна.
• Понасяме загуби от огромна българска емиграция – около 2 млн. души, между които стотици хиляди с висше и средно специално образование, за чието отглеждане и образование България е правила многомилиардни разходи през годините. Вместо за нашата страна, тези хора сега работят за чужди държави. Превежданите от тях пари на роднини в България са максимум 10-15% от това, което те създават в страните, където работят.
• Заедно със Световната търговска организация ни налагат почти пълно откриване на границите за внос и износ, при ниска конкурентоспособност, с разрушителни ефекти за нашата икономика (виж таблици 1., 2. и 3.).

Таблица 1.  Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години	1988 г.	2000 г.	2006 г.	2015 г.
Електроенергия – млн. квч.	45133	40925	45843	47485
Цимент – млн. т.	5,4	2,2	4,1	1,8
Прокат от черни метали – хил. т.	3322	1455	2048	939
Металообработващи машини – бр.	17441	4788	4206	1696
Електрокари – бр.	47400	500	401	119
Мотокари – бр.	35100	700	942	124
Електрически двигатели – хил. бр.	1891	598	598	226
Автомат. телеф. централи– хил.линии	436	..	.х	х
Цветни телевизори – хил. бр.	124,3	2,4	х	х
Домашни хладилници – бр.	111000	17900	..	х
Автомат. домашни перални – хил. бр.	57,3	..	.х	х
Азотни торове – 100% азот –хил.т.	1134,7	262,0	377,5	315
Амоняк – хил. т.	1342,4	647,3	377,5	..
Минерални торове–хил.т. хранит. в-во	724,1	..	275	458
Карбамид (100% азот) – хил. т.	368,1	133,4	..	..
Обувки-кожени – млн. чифта	25,8	5,7	14,6	11,6
Памучни платове – млн. кв. м.	361,7	49,8	54,6	7,8
Вълнени платове – млн. м.	45,0	4,7	9,1	2,1
Месо – хил. т.	565,6	81,9	133	155,8
Мляко – млн. л.	2509	16,7	14,7	69,9
Зеленчукови консерви – хил. т.	344	42,3	109,9	77,8
Гроздови вина – млн. л.	312,6	183,3	185,7	104,9
Плодови консерви – хил. т.	242,8	28,8	61,7	62,5
Пшеница – хил. т.	4743	2775	3302	5004
Царевица – хил. т.	1625	818	1588	2691
Растителни масла – хил. т.	171,6	101,9	81,6	95,9
Домати – хил. т.	809	410	213	122
Сирене – хил. т.	112,6	19,6	50,9	51,2
Захар – хил. т.	361	216	282	108
Ябълки – хил. т.	314	92	..	..
Грозде – хил. т.	929	449	..	..
Говеда – хил. бр. в т. ч. Крави – хил. бр.	1615 646	682 434	628 361,2	549,7 352,5
Овце –хил. бр.	8593	2549	1635	1327,9
Разходи за научни изследв – % от БВП	3,2	..	..	0,5
Изследователи – бр.	31412	22815	20874	25484
Раждаемост – в промили	13,0	9,0	9,6	9,2
Смъртност – в промили	11,9	14,1	14,7	15,3
Детски градини – бр.	4666	3249	3331	2002

Източник: НСИ, Статистически годишници и Статистически справочници, 1989 г., 2002 г., 2008 г. и 2016 г. Към този момент (април 2017 г.) няма по-нова статистическа публикация.

Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас; 2000 г. като начало на мащабни структурни промени в рамките на асоциирането ни със ЕС; 2006 г., като предшестваща официалното присъединяване към ЕС от 1 януари 2007 г., а 2015 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. В Статистическия справочник от 2016 г. са публикувани по-оскъдни данни за 2015 г., а останалите не се различават от тези за 2014 г. Числото за произведен цимент в 2006 г. поражда съмнения, но така е записано в статистическите публикации. Означенията с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите публикации.

Таблица 2. Износ на най-важни стоки

Продукти/Години	1988	2000	2006	2015
Електромотори – хил. бр.	836	446,5	383,2
Електронни калкулатори – хил. бр.	46,7	х		х
Електрокари – хил. бр.	44,7	..	х	х
Мотокари – хил. бр.	33,2	..	х	х
Електротелфери – хил. бр.	131,5	..	х	х
Трактори – броя	1717	..	..	..
Телефонни апарати – хил. бр.	480	5,9	8,7	3,9х
Стругове – броя	3278	..	..	818
Радиотелефони – хил. бр.	121	х	х	х
Розово масло – кг.	595	..	..	..
Пишещи машини – хил. бр.	143,1	..	..	..
Азотни торове – хил.т.	319	26,7	..	..
Калцинирана сода – хил. т.	795,2	..	..	..
Ориенталски тютюн – хил. т.	54,9	21,6	38,7	34,7
Яйца – млн. бр.	1266,8	..	..	..
Пресни зеленчуци –хил.т. в т.ч. домати – хил. т.	109,3 78,9	.. 0,4	.. 0,4	.. 4,4
Пресни плодове – хил.т. -в т.ч. грозде – хил.т. -в т.ч. ябълки – хил. л.	139,2 36,2 41,1	.. 0,3 0,1	.. .. ..	.. .. ..
Цигари – хил. т.	73,3	4,0	2,4	16,7
Памучни платове – млн. м.	34,7	41,9	29,6	..
Кожени обувки – хил. чф.	1740	5218	7555	6135
Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т.	170,5	11,3	20,0	24,3
Трапезни вина – млн. литра	172,3	79,3	118,3	..

Източник: НСИ. Статистически годишници и Статистически справочници 1989, 2002, 2007 и 2016 г.

Пояснения: Както в таблица 1. Износът на стругове за 2000 и 2006 г. е даден от официалната статистика в тонове и поради това не ги използваме.

 

Сега плащаме цената поради ниската ни конкурентоспособност на общия европейски пазар. Не е възможно нашите наскоро създадени, едва прохождащи, неопитни, неконкурентоспособни компании с 5-10-15 годишна стопанска история да се конкурират успешно с компаниите от Западна Европа с 50-100 и повече годишен стопански опит, с модерни технологии, с висококвалифициран и дисциплиниран персонал, с развита разпределителна мрежа, с усвоени отдавна пазари, с престижно име и традиции. Още по-трудно ще ни е да се конкурираме с американските компании, ако се сключи споразумението за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. Вместо сближаване по конкурентоспособност сега протича още по-голямо икономическо дистанциране между страните членки на ЕС. Страни като България нямат шансове на този общ пазар в обозримото бъдеще. Това вече разбират и в Брюксел. Неслучайно приемането на нови членове на ЕС засега е преустановено за 5 години. Може би този срок ще бъде удължен.

Това се потвърждава по категоричен начин от статистическите данни. В нашето производство и външна търговия е настъпила икономическа катастрофа. В експортните ни листи вече липсват средно технологичните промишлени продукти, които произвеждахме и продавахме преди 28-30 години като член на СИВ. Още по-тревожно е, че това важи и за традиционни наши земеделски продукти. Ако в 1980 г. изнасяхме 89300 тн. домати, а в 1988 г. – 78900 тн., сега изнасяме 4400 тн. и внасяме десетки хиляди тона от съседните ни Гърция и Турция, които ги произвеждат по-евтино при по-благоприятните си природно-климатични условия. Общият европейски пазар обаче не се интересува от това. Трудно е да се намерят такива драматични стопански сривове дори в страни, преживяли военна катастрофа.

Докато преди 30 години структурата на нашия износ беше типична за средно развита европейска страна, сега тя е близка до експортните структури на много африкански страни. Някои от тях имат дори по-добра експортна структура от нашата. Делът на суровините и материалите в нашия неенергиен износ през 2016 г. е 43,8%, на потребителските стоки със що годе приемливо качество е 29,8% и на инвестиционните стоки на посредствено техническо равнище е 26,4%. Високотехнологичните стоки в износа ни са едва 3,0-3,5% (и от много години са стабилно на това ниско равнище), а нискотехнологичните – около 65%.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на

лице от домакинството

Показатели/години	1988	2000	2006	2015
Хляб – кг.	196,4	134,8	116,6	89,5
Месо – кг.	75,2	22,1	26,5	32,6
Риба – кг.	8,3	3,3	4,3	5,2
Прясно мляко – л.	195	28,9	20,8	18,5
Яйца –бр.	263	127	133	135
Плодове –кг.	109	34,6	37,8	47,6
Зеленчуци – кг.	109	57,4	64,8	68,4
Захар –кг.	35	8,4	8,4	7,0
Растителни хранителни масла – литри	22,9	13,0	15,2	13,6

Източник: НСИ, Статистически годишници и справочници, 1989 г., 2002 г., 2008 г., 2016 г.

От Брюксел ни налагат да провеждаме неолиберална вътрешна икономическа политика; прекомерни рестрикции, в резултат на което поддържаме ниски доходи, ниско потребление и забавено развитие.

Нетният баланс от досегашното функциониране на Европейския общ пазар е крайно негативен за нас и за другите източно европейски страни членки. България вече понася и ще продължи да понася още по-големи загуби, измервани с милиарди щатски долари всяка година. Това ще бъде извор на все по-големи икономически противоречия и ще подкопава стабилността на ЕС през следващите години и десетилетия.

3. Какъв е балансът между количествено измеримите ползи и загуби?

 

            Изравняването между количествено измеримите ползи и загуби ще настъпи към 2040-2050 г. До тогава сме нетни платци. Плащаме прекомерно висока цена за ползите от членството. По-висока от това, което плащат другите източно-европейски страни, нови членки на ЕС. При по-предпазлива икономическа политика и при запазването в действие на третия и четвъртия ядрен блок в Козлодуй, това можеше да се избегне или да се смекчи значително. Българските политици обаче бяха много мекушави в преговорите за присъединяване. Липсата на осезателно подобрение в живота на хората подхранва сега силен евроскептицизъм, подозрителност и недоверие към ЕС. Чувство, че сме подведени, измамени.

4. Още по-тревожен е балансът между общите (измерими и неизмерими) ползи и загуби:

 

• Ползите включват: пътувания, работа и учение в Европа, повече стоки в нашите магазини, безвъзмездни трансфери от европейските фондове, трансфери на семействата, ред, правила и законност и т.н.
• Загубите включват:
• Допуснатият катастрофален срив на икономиката поради принудителното откриване за външната конкуренция, без протекция за нашите производства и наложената внезапна загуба на традиционните ни пазари, без предварителна подготовка: последствията са особено тежки за производството, износа и потреблението. Огромна е загубата на материален производствен потенциал, измервана с предполагаеми 100-150, а може би и повече милиарда лева.
• Разгърнатото мащабно демографско обедняване (ограбване):
• изтичат стотици хиляди кадри с висше и средно специално образование (за чиято подготовка в продължение на години са правени огромни многомилиардни разходи). Те са принудени да емигрират поради липса на работа тук (масово изхвърляне на стотици хиляди хора, след закриването на хиляди предприятия) или потискани доходи в България: При БВП на човек от населението у нас 47% от средното в ЕС, доходите у нас са около 20-22% от нивото в ЕС. По паритетни стандарти средните реални доходи у нас са около два пъти по-ниски, отколкото трябва да са при нашето равнище на производителност на труда, спрямо това в ЕС, а в номинално изражение доходите са 5-10 пъти по-ниски. Сривът се дължи на внезапното лишаване на икономиката от пазари и ниската й конкурентоспособност в условията на общия европейски пазар и извън него. При тези условия печелят силните икономики и губят слабите, неподготвени за конкуренцията и лишени от протекция.
• изтичане на генетичен потенциал: емигриралите на Запад млади българи създават поколение в чужбина и отглеждат деца, повечето от които никога няма да се завърнат в родината на техните родители. В резултат и на това спада раждаемостта в България; влошава се възрастовата структура на населението; намалява и застарява работната сила.
• Точното количествено съизмерване на ползите и загубите тук не е възможно. Крайният резултат е силно негативен за България и може би възлиза на 100-150 или повече милиарда лева. За това е виновно не толкова присъединяването ни към ЕС, а погрешната, авантюристична неолиберална вътрешна и външноикономическа политика, натрапвана ни от МВФ, от Световната банка, а след това от ръководителите на ЕС и престараването на нашите правителства; толерирането на безнаказаната престъпност и корупция в процеса на интеграцията ни

 

5. Тревожни са резултатите от евроинтеграцията на България, сравнени с интеграцията на други съседни страни:

 

• В сравнение с другите ЦИЕ страни членки на ЕС: С изключение на няколко задоволителни постижения (по бюджетни баланси и ниска публична задлъжнялост), резултатите от асоциирането и членството на България в ЕС са между най-неубедителните в Общността. Сравненията са направени по 12 показателя с всичките 11 източноевропейски страни – нови членки на ЕС. Изоставането на България спрямо другите ЦИЕ страни членки расте през последните 20 години. Дистанцията между България и тях сега е по-голяма, отколкото беше преди 20-5 години, в наша вреда.

 

• В сравнение с Турция: Сравнителният анализ между развитието на 11 ЦИЕ страни членки на ЕС с Турция по същите показатели за 20 годишен период (1997-2016 г.), не разкрива убедителни икономически и социални предимства в полза на източноевропейските страни членки на ЕС. Като цяло, Турция се развива по-успешно от България и достигна 53% по БВП на човек от населението, а преди 15-20 години беше след нас. Това се дължи на причини, както в страните членки, така и в ръководството на ЕС. Трудно е да се каже кои преобладават. Изводът обаче поражда въпросителни относно ефективността на функциониране на ЕС в сегашния му вид.

6. Защо не се потвърдиха очакванията на българите от членството ни в ЕС? Каква е нашата и чуждата отговорност?

 

Причините за това са много:

• Сеенето на илюзии преди присъединяването за лесно и бързо, незаработено благоденствие, което породи разочарования. Който сее илюзии жъне разочарования и евроскептицизъм;
• Недостатъчна беше готовността ни за присъединяване. Не беше

спазен основният критерий от Копенхаген – наличие на действаща и конкурентоспособна пазарна икономика. Нашата икономика нито беше действаща пазарна, нито конкурентоспособна. Доминираха политически, а не икономически съображения при вземането на решение за нашето приемане в ЕС. Същото сега е на път да се повтори със страните от Западните Балкани, а може би и с Украйна, Молдова, Грузия.

• Налагана беше еднотипна неолиберална политика от Брюксел върху разнородни икономики на страните членки с БВП на човек, който варираше от 47% у нас до 123% в Австрия;
• Опустошителни бяха ефектите от форсираното налагане на единен вътрешен пазар върху разнородни по конкурентоспособност икономики на страните членки. Слабите икономики нямат шанс в свободната конкуренция. Няма механизми за вътрешнообщностна протекция на по-слабите икономики. Властите отричаха и продължават да отричат дори необходимостта от протекция. Беше грубо пренебрегнат infant industry argument (аргументът за защита на прохождащата индустрия), обоснован от видния американски икономист Хамилтън, през 1861 г., впоследствие Президент на САЩ, прилаган в миналото от всички сегашни богати страни, когато са били в нашето сегашно състояние в развитието си.
• Верни на Вашингтонския консенсус, формулиран след Втората световна война, същите тези страни не разрешават на нас (така наречените emerging economies – новопоявяващи се прохождащи икономики) да прибягваме до протекция в нашите слаби икономики. Не е вярно, че от „отворените врати” в търговията печелят всички участници. Печелят силните, а губят слабите икономики. Това беше извор на нарастващи вътрешни противоречия между страните членки на ЕС. Нашият срив в производството, износа и потреблението е категорично доказателство за резултатите от свободна търговия между неравностойни стопански партньори;
• Несимитрична беше либерализацията на стоковите, капиталовите и трудовите потоци, от което страдаха по-слабите неконкурентоспособни икономики и печелеха по-силните;
• Опустошителни бяха ефектите от дискриминацията с аграрните субсидии за новите страни членки, разтегнати до 7 години, при незабавно отваряне на стоковите пазари за аграрни стоки и 3-4 пъти по-ниска производителност в нашето земеделие. Това досъсипа нашето земеделие. За същото допринесе и погрешната ни национална аграрна политика, която не подпомагаше земеделието;
• Прилагана беше обща валута при липса на обща бюджетна политика. У нас продължава да действа коренно различна данъчна политика. Показателен е скептицизмът на световните икономисти от всички основни школи за безперспективността на общата валута (Милтън Фридман, Джоузеф Стиглиц и много други);
• Липсват ефикасни механизми за съчетаване на национални с общностни интереси в ЕС. Не се признава дори потребността от такива механизми;
• Ръководителите на ЕС третираха различно големите и малките страни членки. Забраните за „Държавна помощ” се забранява за едни, но се допуска за други страни членки: Показателни са ограниченията за помощ на БДЖ в България и трилионите евро за спасяване на корпорации в богатите страни по време на кризата (2008-2009 г.).
• Голям дял от отговорността носят и правителствата на страните членки, в това число и престараването на нашите правителства в прилагането на неолибералната политика и в послушанието за всичко, което ни казваха от Брюксел.

7. Най-общо заключение: ако имаме предвид крайните резултати и платената за тях огромна цена, общите резултати от членството ни в ЕС са противоречиви. Очакванията и надеждите на милиони българи за по-добър живот не се потвърдиха. Не защото станахме член на ЕС, а поради сериозните концептуални дефекти в управлението на икономиката и другите сектори, както от Брюксел, така и от нашите правителства. Отговорността е обща – наша и на Брюксел.

 

Настоящият анализ е приет от Научния съвет на Института за икономически изследвания на БАН и следователно изразява позицията на Института. Той беше представен на пресконференция на 5 юни 2017 г.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор на БАН

6 юни 2017 г.

featured, България, Европейски съюз, присъединяване

---