Пътят на България към ЕС и резултатите от членството
Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН
Право на отговор
Институтът за икономически изследвания на БАН всяка година публикува свой Научен доклад за икономическото развитие на България. Ключовата тема в тазгодишния ни доклад е Пътят на България към Европейския съюз и равносметката от първите 10 години. Обхващаме годините от асоциирането ни към ЕС след 1993 г. и присъединяването ни от началото на 2007 г. Под резултати разбираме ползите и загубите (разходите) ни през този период. Всички данни в анализа са от официални статистически източници, посочени под таблиците и графиките и всеки може да ги провери. Не сме добавили от себе си нито една цифра. Работим главно с натурални показатели, защото сравненията със стойностни показатели за такъв дълъг период са много условни, поради влиянието на фактора „време”, на валутните курсове и на инфлацията. Всеки специалист по икономическа статистика знае това.
Познавам г-н Смилов и съм изненадан от неговия тенденциозен коментар. Той не е верен, икономически примитивен, професионално некомпетентен и заблуждава читателите за положението в Икономическия институт и в БАН като цяло. Коментарът създава у читателите невярното впечатление, че в БАН работят полуграмотни и дори неграмотни хора. Някои от тях дори искат закриване на БАН, без изобщо да познават работата на Академията. Към това преди години се стремеше и Симеон Дянков.
Под моето достоинство е да коментирам такъв примитивен и недобросъвестен „анализ” на г-н Смилов, но съм принуден да го направя, за да покажа, че истината за БАН е съвсем различна от описаната от него карикатура. Ще се спра накратко само на някои от най-некомпетентните му оценки и най-грубите лъжи, които превишават всички граници за благоприличие. Аз не обвинявам този господин, а го съжалявам, че е паднал на толкова ниско пропагандистко ниво и без да е икономист (завършил е конституционно право) се опитва да поучава най-добрите икономисти от БАН. Това може да предизвика само снизходителни усмивки.
Той започва с таблицата за износа (на с. 150 от нашия доклад), където сочим официалните данни за 22 продукта в натура: електромотори, електрокари, мотокари, трактори, стругове, радиотелефони, азотни торове, обувки, домати, грозде и т.н. За повечето от тях в десетки или стотици хиляди броя, а за други в десятки или стотици хиляди тона. Господинът обаче избира да цитира само пишещите машини, като „по-комичен детайл”, както той се изразява, за да ни иронизира и да окарикатури мащабите и структурата на нашия износ през 1988 г. Така обикновено постъпват заядливите скандални личности, които нямат нищо общо с науката.
След това ни обвинява, че сочим „спорни ползи” от ЕС. Има се предвид, че ние ги смятаме за спорни. Това е чистопробна лъжа. От наша страна няма дори намек, че ползите от членството ни в ЕС са спорни. Изброяваме подробно придобивките ни по линията на свободното пътуване, работа и учение в Европа, получаваните милиардни безвъзмездни помощи от предприсъединителните и структурните еврофондове, трансферите на много милиони евро от работещите в чужбина българи на близки в България, по-доброто снабдяване на нашите магазини с качествени и разнообразни стоки и т.н.(сс. 144-146). За това, обаче няма и дума в неговия коментар. Икономистите от БАН са представени като заядливи, злобни, голословни отрицатели на всичко, което идва от ЕС. Това е долнопробна лъжа.
Ние не отричаме ползите от членството, а само показваме несъразмерно високата цена, която България е платила и продължава да плаща за тях. Това се изразява с преждевременното закриване на реакторите в Козлодуй (от което губим поне 10-12 млрд. щатски долара). С разрухата в икономиката (която ни струва между 130 и 150 млрд. долара, а може би и повече). С демографското ограбване чрез изтичането на стотици хиляди специалисти с висше и средно специално образование (за което бедната българска държава е платила много десятки милиарда долара). Изразява се и с отнемането на огромен генетичен потенциал – млади хора, които ще създават семейства в чужбина и ще отглеждат деца, които никога няма да се завърнат в България (от това нашето общество губи много десятки милиарди долари и ако продължава така България рискува да се върне към края на този век с 200 години назад по броя на населението си – около 3 млн. души, главно от циганската и турската етническа общност) и т.н.
До сега у нас съзнателно се премълчаваше истината за ползите и „платената” за тях цена. Не се казваше, че по количествено измеримите ползи и загуби изравняване между тях се очаква към 2040-2050 г. Ако включим и количествено неизмеримите ползи и загуби изравняване между тях не се очаква в обозримото далечно бъдеще. Трябва ли да мълчим за това, както господин Смилов изглежда ни препоръчва?
Учените от Института за икономически изследвания на БАН смятат, че нашият народ трябва да знае тази истина, за да се вземат мерки за намаляване на непомерната цена, която плащаме. Това не означава, че призоваваме за напускане на ЕС, защото нямаме друга разумна алтернатива, а за повишаване ефикасността в дейността на ЕС и за по-добра защита на националните интереси на България. Това може да не се нрави на някои сервилно послушни блюдолизци у нас, но ние ще продължаваме да се придържаме към истината. Защото, за разлика от някои други, сме истински учени и милеем за нашата родина! Въпреки че съчетаването на професионализма с гражданската съвест никак не е лесно в днешна България!
По-нататък господинът продължава своите атаки: „Общата картина, която докладът рисува е на срив на производството, износа и потреблението в България в сравнение с 1988 г.” Той поставя в нашите уста думите „ЕС ни е отнел светлото индустриално бъдеще и ни е превърнал в колония”. Такива думи в нашия доклад няма. Нито в нашите мисли! Тази мрачна за господина картина не е нарисувана от нас, а се съдържа в официалните данни на българската статистика за 1988 и следващите години до 2015 г. в три таблици: за производството на 34 продукта, за износа на 22 продукта и за потреблението на член от домакинствата по 9 продукта. Под всяка от тези таблици са посочени източниците и всеки може да ги провери (виж сс 146-153).
Господинът изглежда предпочита да се мълчи за престъпните безобразия на неговите политически приятели през последните 25-28 години. Защото ние навсякъде в доклада подчертаваме, че неблагополучията у нас и несбъднатите очаквания на българите от присъединяването към ЕС, се дължат не само на погрешна политика на ЕС, но и на некомпетентна, много често дори престъпна или полупрестъпна политика на българските власти през последните 28 години. Нищо чудно, защото този господин работи в Центъра за либерални стратегии, финансиран от фондацията „Америка за България” и други западни източници. Нали знаете мъдрата поговорка, че „който плаща той поръчва музиката”. По укриването на неприятните факти около истината тези хора много си приличат с онези, които ни управляваха до 1989 г. И нищо чудно, защото много от тях са деца и внуци на управниците ни до 10 ноември 1989 г. Техните семейства ни управляваха и тогава, и сега.
Г-н Смилов пише по-нататък: „Докладът представлява научен провал, защото между основните му тези и приведените аргументи няма връзка”. Господинът (по образование – конституционно право) явно не разбира, че именно тази дълбока връзка е едно от достоинствата на нашия доклад. Това е недобросъвестно и примитивно тълкуване на нашия доклад от некомпетентен по икономическа теория и практика човек. Нека читателят ни бъде съдник. Препоръчвам на по-любознателните да прочетат доклада и да преценят кой лъже! Защото лъжатта е едно от най-грозните престъпления на които сме свидетели през последните десетилетия.
По-нататък господинът пише: „Картината за поизводствено-износните успехи на България през 1988 г. е неверна”. Както вече посочих в началото, всички данни в нашия доклад са ползвани от официалните български статистически публикации. А господинът твърди, че те са неверни. Трябва човек да е доста арогантен, без да е специалист в тази област, за да твърди това с такова самочувствие и категоричност. Или пък да е силно раздразнен, защото не желае сегашните читатели, особено младите, затрупани с чернилка за онези времена, да научат нещо добро за тези години, сътворено от техните бащи и дядовци.
По-нататък г-н Смилов пише: „Сривът на производството през 1989 г. не е свързан с ЕС, а с разпадането на СИВ и отказа на СССР да приема некачествената ни продукция”. Очевидно, изкривеното мислене, овладяло мозъците на някои хора, ги държи в хипноза с години. И ги лишава от способността да разсъждават по логиката на здравия разум. Това претенциозно заключение на господина също не е вярно.
В нашия доклад навсякъде се подчертава, че сривът се дължи на наложеното ни преждевременно откриване на нашата едва прохождаща, неконкурентна икономика за европейската и световната конкуренция, без никаква протекция, под натиска на „Вашингтонския консенсус”. Навсякъде в доклада повтаряме, че всички сегашни богати държави, на времето, когато са били на нашето положение с прохождаща, неукрепнала и неконкурентна икономика, масово са прилагали икономическата протекция. Това важи за Америка, Канада, Западна Европа, Великобритания, Япония, Австралия и т.н. Япония, например, нямаше да е това, което е сега, ако не беше масираната следвоенна протекция на вътрешното производство, продължила 40-50 години. Посочете ми дори една от богатите държави, която да не е прилагала протекцията по силата на Infant Industry Argument, в началото на модерното си икономическо развитие. Няма такава държава.
Правителствата на същите тези държави не позволяват сега на нас да защитаваме неконкурентното си производство и измислят разни залъгалки за неосведомените. Като тази, че от политиката на «отворените врати» в световната търговия печелят всички – и богатитте и бедните. Нищо подобно! Горчивата истина е, че в такава свободна търговия печелят силните и губят слабите. Колко «печелят» слабите вижте таблиците за производството, износа и потреблението в България през последните десетилетия (сс. 146-153 от нашия доклад). Подобно е положението и в Източноевропейските държави, в Русия, Украйна и другите страни, част от които са кандидати за присъединяване към ЕС.
Освен това, ние многократно подчертаваме в доклада, че разглеждаме целия път на движение на България към ЕС – както предприсъединителния период (от 1993 г. насам), така и след присъединяването (от януари 2007 г.). Всеки средно грамотен икономист знае, че макроикономическите процеси са силно инерционни и че днешната добра икономическа политика дава плодове след години. Същото важи и за погрешната политика. Само неграмотният анализатор може да си позволи да ни препоръчва да започнем анализа на резултатите от членството ни в ЕС от 1 януари 2007 г. Икономическата политика на България е сходна, почти еднаква в повечето нейни елементи през целия период: през асоциирането и присъединяването. Новото след присъединяването е правото да гласуваме. Но и в това нашите правителства не са свободни да гласуват по своя воля.
Както посочих в началото, известни са условностите при сравняването на стойностни величини за дълъг период. Най-меродавни при такива сравнения са натуралните и условно-натуралните показатели. Всеки грамотен икономист познава и условностите на БВП, за които не е тук мястото да отделям време. Не случайно през последните десетилетия се правят толкова опити за замяната му с по-надежден показател. Засега безуспешно, за оперативни цели. Твърдя категорично, че аз вярвам повече на натуралните показатели, където са приложими, отколкото на БВП, изчисляван по сегашната методология. Може би само юристите, които никога не са практикували правото, като нашия господин, приемат безусловно и вярват сляпо на сегашния БВП.
Господин Смилов ни упреква, че нямало добра дума за правителството на Иван Костов (1997-2001 г.). Това са годините на най-мащабната, най-форсирана и най-престъпна приватизация в България, която, продължи и след това със затихващи темпове. Само спечелилите от тази приватизация, а преди това и от реституцията, могат да кажат добра дума за това време. Не ми се иска да мисля, че г-н Смилов е от тях.
Господинът твърди, че бедността у нас спадала напоследък и качеството на живота се подобрявало. Това твърдение също ме учудва. Първо, защото не е вярно! Нека излезе извън София и попита хората как живеят поне 75-80% от тях. Нека каже и на близо 2 млн. пенсионери, че живеят по-добре. Второ, защото расте социалната поляризация. Бедните продължават да обедняват, а богатите да богатеят. България е най-бедната и една от най-поляризираните страни в ЕС.
Господинът ни сравнява по доходно разслоение с Америка, Мексико и други страни, но странно защо «пропуска» да ни сравни по Джими коефициент с близки нам страни. Този коефициент показва степента на доходното разслоение. Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е разслоението и по-остра социалната несправедливост в съответната страна, и обратно – ниският коефициент е доказателство за по-малка разлика между най-богати и най-бедни, за повече социална справедливост. При среден коефициент за ЕС 31,0, в България, Румъния и Литва е 37,0 и повече. В близките до нас с икономическото си развитие през последните десетилетия страни като Словакия е 23,7; в Словения – 24,5; в Чехия 25,0; в Унгария 28,2 и т.н. Господинът прилага странен селективен подход при избора на страните, с които ни сравнява. Сочи тези, с които му е изгодно и премълчава другите, с които му е неудобно да се сравняваме.Той би трябвало да се срамува от такъв примитивизъм – да се злоупотребява с доверието на неосведомените. Той може да заблуди неосведомените, но прекалено арогантно е да натрапва изкривеното си мислене и примитивните си знания по икономика на най-изтъкнатите български икономисти.
Господинът ни обвинява в «гигантско неразбиране на това, какво е ЕС». Обвинява ни, че «БАН в същност иска възстановяване на СИВ». Пише, че предложенията на БАН са носталгия и целят възстановяване на планово регулирано стопанство, в което ЕК определя коя страна какви защитени производства да развива и фиксира квоти за мотокари, компоти и т.н. Това вече преминава всички граници на елементарно благоприличие и добросъвестно поведение. За този човек изглежда няма нравствени граници. Няма мярка в какво може да бъде обвинен опонентът и къде са границите на допустимото лъжене!
Такива идеи изобщо няма в нашия доклад. Те са изцяло измислени от господина. Това са най-цинични лъжи, които този човек приписва на нас. До сега смятах, че дори между нашите псевдоинтелектуалци няма такива екземпляри. Явно, не съм бил достатъчно осведомен за стандартите в Центъра за либерални стратегии, които са дежурни гости на сервилните медии в България. Те имат достъп до всички медии и от там разпространяват лъжите си всред зрители, слушатели и читатели. Добре, че за такива като нас все още има някакъв контакт с хората чрез интернет, за тези, които могат да го ползват. Ще си позволя да препоръчам на теб, уважаеми читателю, след като си прочел «бисерите» на този господин, да прочетеш нашия доклад (например сс.182-192) и да прецениш сам кой те заблуждава – икономистите от БАН или господинът.
Коментарът на господина съдържа и много други недомислия и груби лъжи, но такъв «анализатор» не заслужава да му се отделя повече внимание. Дори отделеното тук е премного.
В последния си параграф господинът преминава всички граници за нормално поведение, като ни обвинява, че сме за «Булекзит», т. е. за напускане на ЕС от България. Такава дума в нашия доклад няма. Нито пък намек да препоръчаме излизане на България от ЕС. Тук господинът поставя рекорда си по производство на лъжи. Изричам тези тежки думи, защото подвизаващите се в медиите на българска територия лъжци (съзнателно не ги наричам български медии, защото не служат на България) трябва да знаят, че за всичко има граници, включително и за лъженето. Че ние ще разобличаваме тези, които безсъвестно лъжат неосведомените наши сънародници.
Освен това зная какво пише в заключителната част на нашия доклад на с. 190. За да улесня читателя ще го цитирам тук:
«Европейските народи се нуждаят от възраждането на съвременен демократичен Европейски съюз, който ще служи на техните интереси. Историческо престъпление ще бъде пропускането на шанса за запазването на Европейския съюз – най-мощната интеграционна общност, каквато светът познава. И най-великото обединение на европейските народи, от което те се нуждаят».
Такава е позицията на Научния съвет на Института за икономически изследвания на БАН. България няма разумна алтернатива на членството си в Европейския съюз. С тази позиция ние сме убедени, че служим на България, а не на корпоративни или чуждестранни интереси!
20 юни 2017 г.
featured, БАН, Европейски съюз, ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУТ, членство
