Разгромът на българската икономика и „късата памет“
Не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад
Някои хора са склонни да „забравят” историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята в европейски и световен мащаб. В България има забележително престараване в тази посока на най-високо равнище. Вместо да се учат от историята, някои хора се опитват да „поучават”, дори да „фабрикуват” историята.
В такава обстановка е полезно да се допитаме до социологическите агенции, за да научим какво мисли много по-широкият кръг от българските граждани.
Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% – че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% – че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч.
Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява развитието на нашата страна. Десните политици и икономисти се занимават активно с преиначаване на процесите в България след 1944 г. Те упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече, обяснявайки неприятните, според тях резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега погрешно страдат от носталгия по това мрачно минало.
В този хор от клевети може би има нещо вярно относно забравата. Някои неща наистина се забравят. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 26 години и каква е сега. Премълчава се разгромът на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Има една желязна мъдрост: когато числата говорят и боговете мълчат! Затова нека послушаме гласа на числата.
Тук напомням числата по едно от многото престъпни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Това е едно от най-големите престъпления на българските политици през последния четвърт век. Защото не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад по количеството и качеството на произвежданите продукти и услуги, по развитието и използването на трудовия и интелектуалния си потенциал.
Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.
Всички данни, на които се позовавам, са от официални български източници, посочени под таблицата. За да избегна добре известните на икономистите условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни. Защото един тон е един тон – и тогава и сега. (виж таблицата). Докато един тогавашен лев не е равен на един днешен лев.
Производство на най-важни продукти в България
Показатели/Години
1988 г. 2014 г.
Електроенергия – млн. квч.
45133 47485
Цимент – млн. т.
5,4 1,8
Прокат от черни метали – хил. т.
3322 939
Металообработващи машини – бр.
17441 1696
Електрокари – бр.
47400 119
Мотокари – бр.
35100 124
Електрически двигатели – хил. бр.
1891 226
Автоматични телефонни централи – хил. линии
436 х
Цветни телевизори – хил. бр.
124,3 х
Домашни хладилници – бр.
111000 х
Автоматични домашни перални – хил. бр.
57,3 х
Азотни торове – 100% азот –хил.т.
1134,7 315
Минерални торове– хил. т. хранит. в-во
724,1 458
Карбамид (100% азот) – хил. т.
368,1 х
Обувки-кожени – млн. чифта
25,8 11,6
Памучни платове – млн. кв. м.
361,7 7,8
Вълнени платове – млн. м.
45,0 2,1
Месо – хил. т.
565,6 155,8
Мляко – млн. л.
2509 69,9
Зеленчукови консерви – хил. т.
344 77,8
Гроздови вина – млн. л.
312,6 104,0
Плодови консерви – хил. т.
242,8 62,5
Растителни масла – хил. т.
171,6 95,9
Домати – хил. т.
809 122
Сирене – хил. т.
112,6 51,2
Захар – хил. т.
361 108
Ябълки – хил. т.
314 ….
Грозде – хил. т.
929 ..
Говеда – хил. бр.
1615 646
в т. ч. Крави – хил. бр.
549,7 352,5
Овце –хил. бр.
8593 1327,9
Разходи за научни изследвания – % от БВП
3,2 0,8
Изследователи – бр.
31412 25484
Раждаемост – на 1000 души от населението – %
13,0 9,2
Смъртност – на 1000 души от населението – %
11,9 15,3
Детски градини – бр.
4666 2002
Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2016 г.
Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2014 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството.
Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите публикации
Анализът на данните от таблицата дава основание за следните изводи:
1. В таблицата присъстват 36 показателя от различни сектори и сфери на дейност, които дават задоволителна представа за общата картина на икономическото и социалното развитие на страната ни през този период.
България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ.
След 1989 г. започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло, дори леко повишено производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения от Съветския съюз.
2. Статистическите данни показват, че производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство.
По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства. Никоя от сегашните най-богати страни не си е позволявала такъв рязък пълен отказ от протекцията на местното си производство на времето, когато е била на настоящото наше ниво на развитие.
3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и не е осъществяван никакъв контрол. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са предприети наказателни мерки срещу нарушителите. Тогавашните български правителства не само толерираха, но и активно форсираха престъпната приватизация. Това сигурно не е правено безкористно или по някакви абстрактни идеологически причини!
4. Разрухата протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.
5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и дори неразопаковани нови машини и съоръжения. Защото новите собственици са били кръгли профани в конструктивните дела, но за сметка на това – големи майстори в далаверите, в разпродажбата на готови ценности.
6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото модерно кооперативно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и бяха възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години през 1990те и през първото десетилетие на новото столетие. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.
7. Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Почти никоя източноевропейска държава не е допуснала такова брутално разрушаване на производствено-стопански структури в земеделието си. Изколвани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.
8. Тоталният разгром на производството породи огромна безработица, емиграция на няколкостотин хиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на заетостта и доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства. Работещи в чужбина родители, за да припечелят за прехраната на своите семейства, изоставиха невръстни деца, които израстваха без нормална родителска грижа, топлинка и възпитание, под спорадичния надзор на 70-80 годишни баби и дядовци. Част от тях, озлобени от живота, за отмъщение се превръщат в престъпници. Намалява обхватът и се срива броят на децата в училище, масово се закриваха училища в селата и малките градчета, започна ново повишение на неграмотността и на забравените лоши болести, особено сред циганското население.
Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой (между 180 и 200 хил. души), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Това е груба манипулация на данните за истинската безработица. Официалната безработица сега е около 9-10%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%.
Ако не бяха отворени границите за емиграция – този мощен социален отдушник, на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.
9. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие по вина на ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.
10. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България през изминалите 26 години са в порядъка на 300-350 милиарда щатски долара. Последствията от този погром са зашеметяващи и ще се чувстват още много години. Бяхме и затова продължаваме да сме най-бедната страна в Европа.
Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, специално инженерно, медицинско, финансово-икономическо, агрономическо и друго образование, на хиляди български учени. А сега се чувства масово дефицит на квалифицирана работна ръка в производството и извън него. Защото част от него беше унищожена, а другата част – прогонена в чужбина.
България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия тези години нямат равни на себе си в новата история на България.
Трагичният опит на България може да бъде много полезен с отрезвяващото си въздействие за други източноевропейски страни.
Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и държавите от Западните Балкани да знаят, че същото очаква и тях при асоциирането им към ЕС.
За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи в обозримото бъдеще! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Като хиляди други българи, аз съм за Европейски съюз, но не тази пародия, която имаме сега!
***
проф. Иван Ангелов – член-кор. на БАН
Проф. д. и. н. Иван Ангелов е научен сътрудник в Икономическия институт на БАН, съветник на редица правителства на България след 1989 г. и автор на множество трудове по икономика.
България, ЕС, икономика, криза
