Съюз на икономистите в България

Резюме по презентацията на проф. Дейвид Остил, Фулбрайт професор по бизнес право, счетоводство и одит на тема: „Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ): желани цели, слаби перспективи“

16 юни 2017г.

Предложеното споразумение ТПТИ между ЕС и САЩ цели насърчаване на търговията и икономическия растеж. Окончателното споразумение трябва да бъде ратифицирано от всички участващи национални правителства. Например в САЩ то трябва да бъде одобрено от Сената и Камарата на представителите. Правителствата на ЕС-28 също трябва да ратифицират споразумението с единодушно гласуване.

Прави впечатление, че сравнително ограничен кръг от хора има достъп до документацията по преговорите за споразумението – напр. преговарящи от страна на ЕС, членове на ЕП, някои търговски представители и сенатори от страна на САЩ. Степента на сигурност също е на много високо ниво и включва недопускане използването на телефони, сканиране на документи и пр. Следва да се отбележи, че ЕК направи публични някои обществени документи по време на преговорите. В допълнение има изтичане на информация по важни тематични области в пресата през 2013г. и 2016г.

Нека се припомни, че идеята за ТПТИ стартира в началото на 90-те години на миналия век и е инициатива от 2006г. на канцлера Ангела Меркел. Реално преговорите по споразумението стартират през 2011г. През февруари 2013г. президентът на САЩ Барак Обама и Председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу се съгласиха да започнат преговори по TПТИ. Въпреки, че завършекът е планиран за 2014г., най-реалистично е да се говори за финализиране през 2019г. или 2020 г. Нека все пак се отбележи, че 24 съвместни работни комисии разглеждат различни аспекти от споразумението. Последният кръг от преговори бяха през 2016г., точно преди президентските избори в САЩ.

Ако се оцени съвременното състояние на търговските и инвестиционни отношения между ЕС и САЩ, най-общо, икономиките на тези страни съставляват 60 % от световния  БВП (33% от световната търговия със стоки и 42% от световната търговия с услуги). САЩ и ЕС са най-големите търговски партньори в света, концентриращи една трета от всички световни търговски потоци. Чрез TПTИ ще се създаде свободна търрговска зона, която ще формира 46 % от световния БВП. По данни на МВФ за 2012г., инвестиционните потоци на ЕС към САЩ възлизат на 1655 млрд. долара, а тези на САЩ към ЕС на 1536 млрд. долара.

Целите на споразумението TПTИ не са свързани с определяне на тарифи. Става въпрос за премахване на нетарифните бариери ограничаващи достъпа до пазара или увеличаващи разходите за внос, износ и инвестиции. Именно тази част от споразмението поражда политическо напрежение.

През 2016г. EUobserver обявява намаляване до нула на американските тарифи, достъп до пазара на стоки, преработени селскостопански продукти и спазване на правилата за произход, трансгранично предоставяне на услуги, включително временно свободно движение на мениджъри и други служители на корпорации.Това означава ли, че работодателят не трябва вече да доказва, че работата не може да бъде извършена от гражданин на приемащата държава? Увеличават се опасенията от национализация и непряка експроприация. Лицензионните ограничения за частните корпорации да провеждат бизнес водят до ограничения, чрез които се преразгледат и обществените цели. Възникват и други въпроси като например какъв контрол ще има една държава върху интернет услугите, телевизията, радиото и вестниците? Каква субсидия ще бъде разрешена за националните телевизионни компании и доставчиците на интернет? До колко е нарушена защитата на потребителите по отношение на ползване на финансови услуги, застраховане, банкиране и др.? До какво ще доведе намаляването на ограниченията за големите банки? Какво отражение ще има споразумението върху морския и въздушен транспорт? Как ще се решават търговските спорове с инвеститорите? Каква ще бъде защитата на интелектуалната собственост?

Решаването на търговските спорове е противоречива област на споразумението TПТИ. Първоначално се предлага процес, подобен на този на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове по смисъла на Вашингтонската конвенция, но при ползване на регионални съдилища. Този процес е подобен на начина на уреждане на спорове в рамките на Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА). В този смисъл корпорациите могат да съдят държавите. През м. септември 2015г.Франция и Германия предлагат да се използват висококвалифицирани съдии, а не арбитри, които да формират Система от инвестиционни съдилища. По-късно, германските магистрати обявяват подхода за противоречащ на закона.

Какви са прогнозите за развитие на споразумението TПТИ? Прогнозите за успех сочат увеличаване с над 50% на взаимната търговия между ЕС и САЩ. По данни на Европейския център за изследване на икономическата политика от 2013г., 80% от потенциалните ползи ще бъдат следствие от намаляване на конфликтите по дублиране на регулаторните бариери. До 2027 г. нарастването на БВП в ЕС ще достигне между 68-119 млрд. евро, а в САЩ – между 50-95 млрд. евро. Очакванията са и за създаване на нови над 400 000 работни места.

Прогнозите за неефективност на споразумението сочат, че при ниски тарифи и сравнително ниски търговски бариери резултатът ще бъде само 0.21% печалба през 2027 г. (прогноза на Дийн Бейкър). През 2014г. Институтът за глобално развитие и околна среда към Университета Тъфтс прогнозира загуби по отношение на нетния износ, нетни загуби свързани с БВП, загуба на трудов доход, загуба на работни места и по-висока финансова нестабилност сред европейските държави.

Политическите критики към споразумението TПТИ са свързани с тайните преговори, нарушаването на националния суверенитет, навлизането на транснационалните корпорации в европейските и американски общества чрез създаването на т.нар. „корпоративна държава”’ (проф. Кърт Флексор). Дали все повече европейски компании не искат да преместят дейността си в САЩ? В допълнение, механизмът за разрешаване на спорове би довел до „пълно обезсилване на политиката“ (Макс Оте, германски икономист). Доколко данъчните приходи могат да се компенсират с ръст на печалбата? Недоверието на европейци и американци по отношение на споразумението ТПТИ обхваща и въпроси, свързани с околната среда, труда, здравето и защитата на потребителите.

Какво ще бъде бъдещето на споразумението ТПТИ? Поради факта, че федералното правителство не публикува информация за споразумението, американското общество не знае за неговото съществуване. По-голямо е безпокойството в европейските държави. Редно е все пак да се отбележи, че когато американците бяха запознати с споразумението за Транстихоокеанско партньорство (ТПП) по време на изборите през 2016г., те го приеха за неприемливо и го отхвърлиха.За американското правителство невежеството (на американската общественост) е блаженство за федералното правителство. С днешна дата, политическите апетити не са в основата на каквато и да е сделка. Американската политика се променя.

www.bgeconomist.bg

featured, инвестиции, партньорство, търговия