Съюз на икономистите в България

Националният рамков договор 2020-2022 е подписан между Надзорния съвет на НЗОК и Българския лекарски съюз в Министерството на здравеопазването, съобщи пресцентърът на МЗ.Министерството на здравеопазването е предложило проект на промени в Закона за здравното осигуряване, които дават право да бъдат заложени изисквания за структурата на разходите за персонал. Законовите изменения вече са в Министерския съвет и ще бъдат гласувани на заседанието в петък, е съобщил здравният министър Кирил Ананиев след подписването Националния рамков договор 2020-2022 между НЗОК и БЛС. В изпълнение на ангажимента, който е поет на среща в МС с протестиращи медицински сестри, министър Ананиев е обяснил, че Националният рамков договор вече предвижда не по-малко от 50 процента от приходите, които има лечебното заведения, да отиват за разходи за персонал.
Като пример Ананиев е посочил, че ако приходите на лечебното заведение са 1 млн. лв., от тях не по-малко от 500 хил. лв. трябва да отидат за разходи за персонал. От тези 500 хил. лв., не по-малко от 80 процента, т.е. 400 хил. лв. ще отидат за възнаграждения на професионалистите по здравни грижи и лекарите при съотношение 1:1.6. Здравният министър е дал и друг пример: ако медицинската сестра взима 1000 лв., лекарят ще взима 1600 лв., като е уточнил, че и при двете суми говорим за „не по-малко“.
Конкретните заплати на медицинските специалисти в отделните лечебни заведения ще се определят на база вътрешните правила, одобрени от колективния орган и от самото ръководство на болниците. Към момента около 90 процента от държавните болници вече са покрили началните основни заплати по Колективния трудов договор /КТД/. От останалите държавни лечебни заведения има уверение, че при тези правила и при увеличените приходи, които ще имат от болничната дейност, ще постигнат нивата, заложени в КТД.

Стефан ПРОНЧЕВ

година, договор, заплащане, здравеопазване