Съюз на икономистите в България

През втората половина на Март, 2014 г. българската електроенергийна система навлезе в поредната кризисна ситуация. Този път – с реална опасност да се стигне до верижни

финансови фалити на енергийните дружества: държавни и частни. Което не изключва и сривове в подаването на електроенергия за крайните потребители. Стартирането на процедура за отнемане на лицензи , прекратяването на плащания и прихващането на дългове между компаниите в отрасъла са безпрецедентен акт в историята на българската енергетика.

За рисковете от рязко изостряне на кризисната ситуация в системата на електроразпределението СИБ предупреждаваше неколкократно още в началото на 2013 г. правителството, президента и други държавни институции. През януари 2014 г. внесохме в МС и Ранен Предупредителен Доклад (РПД), съдържащ сигнали и доказателства за предстоящия срив.

За съжаление експертната дискусия по този невралгичен проблем беше силно приглушена. На преден план излизат взаимните политически обвинения. Публикувайки своята експертиза, подготвена в края на 2013 г., специалистите от СИБ се надяват, че на национално равнище ще стартира конструктивен диалог между всички заинтересовани институции, с участието на неправителствени организации и представителите на енергопотребителите. Днес е нужен кризисен енергиен мениджмънт, в т.ч. с опция за привличане на международни специалисти. Колкото по-скоро, толкова по добре!

====================================

Е К С П Е Р Т НО С Т А Н О В И Щ Е

Относно:

• Опасността от финансов и технологичен колапс на енергетиката;
• Кризисен одит на състоянието на системни енергийни предприятия

Подготвено от експертен екип на :

• Съюз на икономистите в България
• Предоставено в МС на Р България на 10 януари, 2014 г..

***

Инициативата да излезем с настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е то да послужи като Ранен Предупредителен Доклад (EarlyWarningReport) до висшите държавни институции.

С него бихме искали да привлечем вниманието на държавното ръководство към създадената високорискова ситуация в отрасъл „Енергетика” – а именно, възможен финансов колапс и свързан с него, последващ технологичен срив.

Симптомите на тази кризисна ситуация са следните:

1. Разширяване на участъците с крайно амортизирана материална база, особено в сектора на електропреноса и електроразпределението – в резултат на хронически недостиг на средства за модернизация на мрежите. В случай че недофинансирането продължи и занапред, техническите прекъсвания на електрозахранването ще зачестяват, а качеството на предоставяните услуги на крайните потребители ще пада непрекъснато;

2. Огромна задлъжнялост на държавните енергийни организации (общо над 4 милиарда лева!) При подобен размер на натрупаните загуби и очевидната невъзможност да бъдат покрити от държавния бюджет (т.е. за сметка на данъкоплатците), фалитът на държавния сегмент в енергетиката вече изглежда неизбежен;

3. Хаотично екстензивно изграждане на нови производствени мощности, главно в сегмента на ВЕИ, съпроводено с пълно отсъствие през последните седем години на стратегическо отраслово програмиране. Резултатът е: дисбаланс на разходите за енергия на вътрешния пазар, облагодетелстващ скъпи и неефективни производства в ущърб на българския потребител. В периода на кризата тази диспропорция се задълбочи, вследствие и на загубата на стратегически позиции на международния енергиен пазар;

4. Сключване на крайно неизгодни за българската икономика,обвързваши дългосрочни договори за производство на електроенергия с чуждестранни и местни инвеститори, което допълнително натоварва цените за крайните потребители. Успоредно с това, в резултат на лобистки кампании срещу ядрената енергетика, България беше изпреварена от регионални конкуренти и изтласкана в периферията на преструктурирането на енергийните мощности в Югоизточна Европа.

***

През изминалите седем години, но особено от пролетта на 2013 г. независими експерти, граждански организации и социални партньори многократно са сигнализирали за опасностите, които крие задълбочаващата се системна криза в отрасъл „Енергетика”:

–          Съюзът на икономистите в България двукратно алармира президента на републиката (респективно служебното правителство), както и новоизбрания кабинет след предсрочните парламентарни избори, за очертаващия се колапс в енергетиката;

–          Със свои анализи и предложения са излизали ИПИ, синдикатите и социалните партньори;професионални сдружения на енергетиците;

–          Категорични оценки за вероятността от срив в енергетиката се съдържат и в международната експертиза, представена на правителството в края на полугодието на 2013 г.;

Ако изключим новите назначения в административните структури и заведените съдебни искове срещу отделни фирми и мениджъри, реакцията на държавата по повод на независимите експертизи и предупредителните доклади се изрази в следното:

–въвеждане на нов данък за производителите на зелена енергия (стъпка в правилна посока!), който обаче не беше подкрепен нито от юридически анализ, нито от предварителни разчети на фиксираните/привилигеровани печалби на предприятията в сегмента на ВЕИ;

– необосновани промени в системата за финансиране на енергетиката.

Само през последните единадесет месеца цените за крайните потребители бяха коригирани от ДКВР три пъти; на практика беше изцяло променен ценовия модел и без обосновка – критериите за финансиране на технологичните и инвестиционни процеси в енергийния сектор!

***

В настоящото „ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ” фокусът е върху ефектите от ценовите мерки, наложени от ДКЕВР през 2013 г. Експертният анализ показва ясно, че при тяхното изработване и прокарване в парламента са натежали политически съображения, свързани главно със социалното недоволство в периоди на приближаващи избори – подход към енергетиката, категорично недопустим в действащото българско и европейско законодателство. Дори и да се тушира временно недоволството от високите цени на тока, най-вече при битовите потребители, това не решава кардиналния проблем на българската енергетика:

системната криза, породила верижни рискове и довела отрасъла до ръба на технически фалит.

Основанията за тази оценка са следните:

Първо, вместо да се направи цялостен анализ по веригата „производство-доставка-разпределение-потребление”, да се идентифицират рисковете и да се въведе режим на кризисен мениджмънт, вниманието на ДКЕВР е насочено единствено към намаляване на цените на енергията – за сметка на приходите, необходими за дейността на системни енергийни предприятия!

Намалението на цените на електроенергията от 30.12.2013 г. 1% или 1.5% е символично от гледна точка на финансовия ефект за българския потребител; но за засегнатите енергийни предприятия, които са обречени да субсидират с приходите си седем милиона български потребители, това намаление ще има крайно негативни последици.

Второ, еквилибристиката с числа, технологични норми и «ценови модели», която демонстрира ДКЕВР през изминалите 11 месеца, всъщност цели да прикрие пълното отсъствие на перспективна ценова концепция в енергетиката. В политиката и регулаторната практика на ДКЕВР отсъстват отговори на най-важните въпроси, от които зависи съдбата на енергийната система и в крайна сметка – качественото снабдяване с енергия на българските граждани. Например:

• Какви средства са ежегодно нужни за адвекватната поддръжка на националните преносна и разпределителна мрежа?
• Какви средства са необходими за адекватната технологична поддръжка на АЕЦ «Козлодуй» и на системните въглищни централи?
• Колко реално струва поддръжката на енергетиката, която потребителите и държавата трябва да заплащат ежегодно, за да остане енергетика в България след 4, 8 или 12 години?

Ако ДКЕВР не е в състояние да даде компетентен отговор на тези въпроси, независимите експерти са готови да го направят вместо държавния регулаторен орган.

Трето, подходът на държавния регулатор е чисто административен и по същество- антипазарен: най-напред се фиксират ценови равнища, без да се прави оценка на тяхното въздействие върху икономическата и технико-технологичните дейности на предприятията. Като резултат от последните ценови изменения се стигна до един финансов парадокс: административно фиксираните цени на електроенергията за крайните потребители са под реалната себестойност, по която българската енергийна система функционира!

Този акт означава, че социална политика продължава да се прави за сметка на икономическата ефективност, което е недопустимо в условията на едно функциониращо пазарно стопанство и крие огромни рискове за технологичното състояние на сектора.

Четвърто, административно понижените цени няма да доведат до повишаване на качеството на предоставяните услуги на битовите и корпоративните крайни потребители. Обратно, финансово-ценовите диспропорции водят до принудителни икономии при технологичното обновяване и поддържане на критична инфраструктура, в това число на производствени мощности, националните електропреносна и електроразпределителна мрежи. Вече са налице достатъчно факти и доказателства за нарастване на организационно-логистичните   рискове и технически сривове в енергийния отрасъл, което в крайна сметка нанася значителни вреди на гражданите и бизнеса.

Пето, определянето на цените на електроенергията от държавата чрез административни методи противоречи на европейските договорености и препоръки за либерализиране на енергийния пазар. България сериозно изостава в това отношение, а след предприетите напоследък мерки, на практика се отдалечава от европейската директива и утвърдените международни практики.

Шесто, особено сериозен е проблемът за връзката „доходи-цени на електроенергията”. Известно е, че над 65% от българските домакинства живеят в условия на енергийна бедност. Опитите да се тушира този проблем чрез селективно раздаване на ваучери или административно понижаване на цените на енергията имат палиативен характер; те по никакъв начин не решават проблема с енергийната бедност на българите.

Крайно време е енергийната бедност да се атакува чрез коренна промяна в политиката на доходите , в съответствие с европейските критерии и практики – корекции в методиката за определяне на линията на бедност у нас; въвеждане на задължителен подоходен минимум; нови, пазарно адекватни равнища на минималната работна заплата и др.

***

Експертните анализи показват, че енергетиката се намира в непосредствена опасност от финансово-технологичен колапс, който може да настъпи още през следващите месеци.

През най-тежките години на прехода енергетиката играеше ролята на стабилизатор и социален буфер на икономиката и обществото. Но само след месеци тя е на път да се превърне в онзи камък, който ще обърне българската икономика в пропастта.

Днес енергетиката е системен източник на финансово-стопанска дестабилизация и генератор на социалното недоволство на българските потребители и данъкоплатци.

Експертите от Съюза на икономистите в България заявяват готовност:

1. Да проведат независим  одит на състоянието на централите за производство на електроенергия и топлоенергия в България (по задание на Министерския съвет- със срок на реализация март 2014 г.) 
2. Да проведат независим одит на ценовите равнища в системните енергийни компании- преди всичко на тези, за които е известно, че са с натрупан дълг и бяха пряко засегнати от трите ценови промени през 2013 г.
3. Готови сме се включим и в изработването на алтернативна Стратегия и Програма за оздравяване на отрасъла, както и на концепция за тяхната реализация чрез кризисен мениджмънт.

09 януари, 2014 г.

гр. София