Бедността в България – критерии, равнище и необходими промени
Д. Нинов, д-р по икономика
Съкращения и ключови думи
ЕС – Европейски Съюз
ЕК – Европейска Комисия
ЕП – Европейски парламент
ЛБ – Линия (праг) на бедността
РБ – Равнище на бедността
НРБСИ – Население в риск от бедност и социално изключване
СПС – Стандарти на покупателна способност – единна условна валута,
която изравнява покупателната сила на различните национални валути
НСИЧ – Необходима средна издръжка на член от 4 членно домакинство
ИССИ – Института за Синдикални и Социални Изследвания (ИССИ) при КНСБ)
НРРз – Номинален размер на работната заплата
РРз – Разполагаем размер на работната заплата
РРРз – Реален размер на работната заплата
СПС – Стандарти на покупателна способност
БВП – Брутен вътрешен продукт
БДС – Брутна добавена стойност
БВП в СПС – Брутен вътрешен продукт в СПС
П т – Реален БВП на заето лице ; при международни сравнения – БВП в СПС на заето лице
Рз в СПС – Работни заплати в стандарти на покупателна способност
ОДП – Общи данъчни приходи ( вкл. задължителните социални и здравни
осигурителни вноски
Структура на общите данъчни приходи според техния вид – преки, косвени, социално
осигурителни вноски
Структура на общите данъчни приходи според равнището на тяхното управление
(Централно правителство; местни органи на властта (общините у нас);
социално осигурителни фондове
Структура на общите данъчни приходи според тяхната данъчна основа:
консумацията, труда, капитала
Съвременни възгледи за сложната пирамидално йерархична, връзка и зависимост
между основните цели на общественото развитие : научно-технически,
икономически, екологични и социални, явяващи се едновременно негови
самоцели
Устойчиво развитие
Баланси
„Сив” сектор в икономиката
„Кръгове от фирми”
Корупция
Междуфирмена задлъжнялост
Социална справедливост, несправедливост и неравенства
Програмен бюджет и програмно бюджетиране
„Заден двор” на Европа и Европейския съюз
Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ ……………………………………………………………………………….. 5
-
Равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално
изключване в България ……………………………………………………………………… .. 9
-
Съвременното европейско виждане за бедността, обуславящите я
обществени фактори и международно сравними показателите
за нейното измерване и изучаване ……………………………………………………………. 9
-
Два основни размери за Линията на бедността (ЛБ) у нас – официален,
обявяван от Министъра на труда и социалната политика ( МТСП),
одобряван от Европейската Комисия (ЕК) ………………………………………………… 11
3. Равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално
изключване у нас и средно за страните членки на Европейския
Съюз (ЕС) по SILC …………………………………………………………………………………… 13
4. Равнище на минималната работна заплата към линията на бедността . ….….. 17
5. Други показатели за бедността и равнището на бедността в България.………… 19
6. Равнище на средните доходи на лице в семейства на носители на средни
работни заплати без и с непълнолетни деца спрямо необходимата
средна месечна издръжка ………………………………………………………………………… 25. България – най-бедната страна в ЕС …………………………………………………………….. . 27
II. Основни причини за високото равнище на бедността и населението в риск
от бедност и социално изключване в България ………………………………….. …… 30
1. Роля на необосновано рестриктивната политика по работните заплати ……… 30
1.1. Съществено разминаване между индексите на реалните работни
заплати и индексите на производителността на труда през 1990-2010 г. ……. 31
1.2. Значително по-високо изоставането на работните заплати в СПС у нас
спрямо средните им размери в ЕС от изоставането на производителността
на труда …………. …………………………………………………………………………………. 33
1.3. Роля на значително по-ниското равнище на разполагаемите
работните заплати в СПС от средните им размери в ЕС спрямо
равнището на БВП в СПС на глава от населението и на заето лице ………. 36
2. Роля на данъчната политика и различията в данъчната политика у нас
и ЕС …………………………………………………………………………………………………….39
2.1. Роля на различията в относителния дял на общите данъчни
приходи в Брутния вътрешен продукт ( БВП) …………………………… 40
2.2. Роля на различията в структурите на общите данъчни приходи
у нас и ЕС ………………………………………………………………………. 45
2.2.1. Роля на различия в структурата на общите данъчните приходи
според вида им …………………………………………………………… 45
(А) Ролята на въведения от 1 януари 2008 г. у нас 10 процентов плосък
данък в неговия чист вид , т.е. с премахване на необлагаемия
минимум за ниско доходните групи от населението ……………… 49
А1. Промените в общата данъчна и осигурителна ставка
за ниско, средно и високо доходните групи ………………………… . 49
А2. Конкретни разчети за преразпределението на общата
данъчна тежест между различните подоходни групи …… ..……… 51
А3. Накратко за основните различия в структурата на
общите данъчни приходи у нас според техния вид … ……………. 62
2.2.2. Различия в административната структура на общите данъчни
приходи у нас и в ЕС ………………………………………………………. 63
2.3. Различия в икономическата структура на общите данъчни
приходи у нас и в ЕС ………………………………………………………. . 65
2.4. Най-общи причини за различията в равнището и структура на
общите данъчни приходи между страните членки на ЕС …………….. .. 68
2.5. Обща оценка и препоръки към следващите доклади на ЕК за
тенденциите в данъчна политика .. ………………………………………. 70
3. Относително самостоятелна роля на множеството пропуски и слабости
на действащото законодателство и неговото прилага от съдебната и изпълнителната власт ……………………………………………………………………………. 73
(а) Законната, но грабителска по същество приватизация
(б) Безнаказаната корупция по високите етажи на властта,
ползването на политическата власт за лично обогатяване;
(в) Високия относителен дял в БВП на „сивия” сектор в икономиката
4. Относително самостоятелна роля на по-ниското равнище на
социална и най-вече на пенсионната и здравна защита ………………………… 74
5. Относително самостоятелна роля на изоставащото от потребностите
качество на образованието …………………………………………………………………….. 77
6. Роля на стартиралото през 2003 г. но не доведено до край програмно
бюджетиране и програмни бюджети …………………………………… 78
III. Първопричини за високо равнище на бедността и населението в риск
от бедност и социално изключване у нас …………………………………… 81
IV. Заключение ……………………………………………………………………………………….. 89
Литература, допълнителна информация и пояснения……………… …………………. .. 92
Резюме на български и на английски език ………………………………………………… .. 95
Кратки биографични данни ……………………………………………………………………………………. 98
ВЪВЕДЕНИЕ
В настоящето изследване е направен опит да се обхванат основните причини за значително по-високото равнище бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас в сравнение с останалите страни членки на ЕС. То няма претенции за изчерпателност и безспорност. Целта е да се заостри вниманието върху този изключително актуален за нашата страна проблем и да се предложат насоки и мерки за неговото ограничаване.
Бедността и борбата с бедността и социалното изключване е актуален проблем не само за България, но за света , Европа и ЕС като цяло. Свидетелства за това са многобройни. В рамките на ЕС ги откриваме в Стратегията „ Европа 2020” , в която борбата с бедността, социалното изключване и подобряване на условията на живот е определена като една от най-важните цели на ЕК през настоящето десетилетие; както и в решението на ЕК от преди няколко години , с което 2010 г. бе обявена като година за борба с бедността в ЕС и Европа като цяло.
Всъщност, тези факти ни накараха да се запитаме : Какво е равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България и в ЕС като цяло? Кои са неговите основни причини и последици? Какво трябва да се промени в досегашните политики, за да се ограничи равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас до средното им равнище за страните членки на ЕС, а след това – и до равнището им във водещи страни членки ?
-
За да се избегнат възможни недоразумения и за да се улесни нашия читател, предварително ще обърнем внимание и поясним на следното :
-
Бедността е сложно явление и динамичен процес. В ЕС тя се характеризира с 2 основни относителни и международно сравними показатели : (1) Равнище на бедността; и (2) Равнище на населението в риск от бедност и социално изключване.
-
Първият показател измерва относителния дал в населението на лицата с разполагаеми доходи под прага (линията§ на бедността. Вторият – относителния дял на населението в риск от бедност и социално изключване. Той е комбиниран показател, в определянето на който участват три показателя )1) лица в риск от бедност; (2) лица с нисък интензитет на икономическа активност; и (3) лица с материални затруднения.;
И двата показателя са относителни критерии. Определят се по единна методология за всички страни членки на ЕС, одобрена от Европейския парламент през 2003 г. и известна като „ Статистика на доходите, социалното включване и условията на живот”(Statistics of income and living conditions – SILC). Тази методология обхваща 5 групи от показатели и характеристики на домакинствата и техните членове : (1) демографски и социални ; (2) монетарни – за доходите и социалното разслоение; (3) немонетарни (непарични) – за условията на живот , жилищата и достъпа на домакинствата и техните членове до необходимите им здравни и образователни услуги) (4) данни за икономическата активност, заетостта и безработицата; и (5) данни за социалните услуги и достъпа до тях на домакинствата и техните членове.
а) Броят на бедните и равнището на бедността (относителния дял на бедните лица в общия брой на населението) в отделните страни се определя с помощта на относителен критерии, който у нас се нарича ЛИНИЯ НА БЕДНОСТТА (ЛБ), а в останалите страни – ПРАГ НА БЕДНОСТТА ( на английски „povertythreshоld”). ЛБ представлява 60 % от медиалния доход на еквивалентна единица във всяка отделна страна членка на ЕС и отразява равнището и различията в равнището на нейното научно-техническо, икономическо, екологично и социално развитие. В този смисъл размерът на ЛБ е зависим от основните характеристики, цели и особености на всички или почти на всички относително самостоятелни, но взаимно свързани икономически, социални, демографски, финансови, екологични, инфраструктурни, регионални и пр. политики, в т.число от : социалните цели и последици на икономическите политики, отнасящи се до броя и качеството на работните места, равнището на заетостта и безработицата и пр.); от социалните и икономически цели, приоритети и последици на бюджета и бюджетната политика; от основни характеристики на подоходната политика и най-вече на политиката по работните заплати и пенсиите – основни форми на лични доходи; на здравната и образователна, кадровата, иновационната, правосъдната и пр. политики и практики.
Населението в риск от бедност и социално изключване включва : (а)лицата с разполагаеми доходи под ЛБ; +(б) лица и семейства с по-високи лични доходи, които по техни субективни оценки не могат да си позволят 4 от следните 9 групи разходи : (1)неотложни разходи за здраве;(2) редовно заплащане не наема и комуналните услуги;(3)адекватно отопление на дома; (4) месо, риба и еквивалентен протеин всеки втори ден; (5)едноседмична почивка вън от дома; (6)разходи за ремонт на колата;(7) шевна машина;(8) цветен телевизор; и/ или (9) телефон.
Конкретно за България през последните 22-23 години силно влияние върху равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване оказват множеството пропуски и слабости в цялостната обществена политика , действащото законодателство и неговото приложение – отражение на слабости в дейността на законодателната, съдебната и изпълнителната власт позволили : издигането на т.нар. „политически чадъри” от управляващи политически партии над „кръговете от фирми” и бизнесмени около тях; широко разпространение на корупцията и най-вече безнаказаната корупция по високите етажи на властта; ниска и незадоволителна ефективност на съдебна система; широко използване на политическата власт за лично обогатяване, първоначално натрупване на капитал; пълнене на „черни партийни каси”, купуване на гласове и манипулиране на избори и избиратели; безнаказано ограбване на спестяванията на населението; законна, но по същество грабителска приватизация; перманентно пренебрегване на съвременните принципи и изисквания за социалната справедливост и солидарност ; допускане на изключително висок относителен дял на „сивия” сектор в икономиката; задълбочаваща се демографски криза; партийно (политическо) кадруване; задкулисие и пр. Относително самостоятелно влияние и роля за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване имат и множество други по-общи фактори като социално зле ориентираните икономически политики и замразеното (по обективни и субективни причини) още в самото начало внедряване на програмното бюджетиране и програмните бюджети за разпоредителите с бюджетни кредити – първостепенни, второстепенни и от по-нисък ранг. Част от тях ще бъдат маркирани по-късно.
Изброените най-общо основни фактори за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас са и основни фактори за продължаващата се през последните две десетилетия и ежегодно задълбочаваща се демографската криза. По тази причина нужната ни успешна борба с бедността е едновременно борба с задълбочаващата се демографска криза в страната и все по-реалната опасност от прерастването й в демографска катастрофа.
Както ще убедим по-натам от приведените факти и техния анализ, зад изброените и неизброени характеристики на въпросните политики, довели до едно от най-високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване и задълбочаващата се демографска криза у нас спрямо средното им равнище за страните членки на ЕС търсим и откриваме три основни първопричини :
(1) доминиращата (не без външни внушения и помощ) философия на пазарния фундаментализъм и обусловения от нея избор на крайно либерален модел на съвременна демократична държава, несъобразен и неподходящ за българските условия, манталитет, ценността система и очаквания на българския народ или на 90 % от българския народ;
(2) системно и перманентно пренебрегване на принципите на социалната справедливост и съвременните възгледи за сложната пирамидално йерархична връзка и зависимост между основните цели на съвременното общество – научно-технически – стоящи в основата на пирамидата), икономически, научно-техническите; екологични и социални – стоящи на върха на пирамидата и явяващи се едновременно негови самоцели. Социални цели и самоцели, които най-общо могат и ние свеждаме до издигане здравния, образователно културния и социалния статус на населението и всеки отделен индивид чрез пълна заетост и достойни възнаграждения пенсии и обезщетения. И като последица от пренебрегването на тези възгледи – перманентно, през целия период 1990-2012 г. :
– разменени места на средствата и целите на общественото развитие; едностранчивото или приоритетно третиране на човека и неговата работна сила като средство за реализация на специфичните цели на пазара и пазарната икономика – гонитбата на високи и все по-високи печалби и трупането на все по-големи богатства във все по-незначителна част от населението;
– доминиране на т.нар. фрагментарни и конюнктурни подходи, свеждащи се най-общо до поставяне, обсъждане и решаване на множеството обществени проблеми и предизвикателства „ на парче”, без отчитане на сложната им и все по-интензивна взаимна връзка и зависимост;
– подценяването на мястото и ролята за устойчиво и догонващо развитие на страната на образованието, здравеопазването, науката и културата, както и на масова нетна емиграция на предимно млади хора; обезлюдяване на стотици населени места; „източване на мозъци” и пр. водещи до прогресивно нарастващ недостиг от добре образована и квалифицирана работна сила, от иновации и пр.
(б) Равнището на бедността и социалното изключване е по- сложен интегрален показател. Обхваща както броя на лицата в крайна бедност , т.е. на лицата с разполагаеми доходи под прага на бедността, така и лица с по-високи разполагаеми доходи, които не могат да си позволят неотложни разходи за здраве, ремонт на жилището и колата, подмяна на хладилника и пералнята, едноседмична почивка вън от дома и пр. на основата на субективни оценки на домакинствата и техни членове. В този смисъл броят и равнището на населението в риск от бедност и социално изключване зависи както от установения размер на линията ( прага) на бедността за всяка отделна страна членка на ЕС, така и от субективни оценки на наблюдаваните домакинства и техните членове.
-
За целите на международни сравнения, размерите на ползваните основни икономически показатели за характеризиране на бедността и нейното равнище като : Брутен вътрешен продукт ( БВП) на заето лице и на глава от населението, Брутна добавена стойност ( БДС) на заето лице, Актуално индивидуално потребление (АИП) на лице от населението, брутни и разполагаеми размери на работните заплати и пенсиите, както и самите размерите на прага (линията) на бедността се преизчисляват в така наречените Стандарти на Покупателна Способност (СПС). Това е единна условна валута, която изравнява покупателната сила на различните национални валути и прави изброените показатели за характеризиране на бедността международно съпоставими и сравними.
4.Настоящия доклад ще послужи като основа на организирано от СИБ на 12.12.2012 г. обсъждане проблемите на бедността в България и ЕС с участието на президента на европейската мрежа „антибедност”, г-н Фарел.
I. Равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване в България
-
Съвременното европейско виждане за бедността, обуславящите я обществени фактори и международно сравними показателите за нейното измерване, изучаване и сравняване
Според стратегията на Европейската Комисия „Европа 2020” и основните задачи на борбата с бедността, изложени в публикуваната на 16.12.2010 г.: „TheEuropeanPlatformagainstPovertyandSocialExclusion : AEuropeanframeworkforsocialandterritorialcohesion”, бедността, в нейните многобройни измерения, включва липсата или недостатъчни размери и равнище на доходите и материалните ресурси за живот в достойнство; занижена социална защита; ограничен достъп до здравни и образователни услуги; висока нетна емиграция и безработица ; ниско интензивна заетост; лошо качествени жилищни условия; незадоволителна инфраструктура и пр. Затова борбата с бедността е пряко свързана със : ефективността и добрата социална ориентация, цели и последици на икономическите политики, програми и развитие ;с добре обоснованите размери и растеж на личните доходи и разходи; със социално справедливото данъчно облагане, разпределение, преразпределени и крайно използване на БВП и плодовете на икономическия растеж; с равнището на социалната и здравна защита; с подобряването на жилищните условия и инфраструктурата – вътрешна и външна; с рационалната семейната политика; с равнището и ефективността на държавността, държавната регулация и контрол върху различните сфери на обществения живот и развитие; с третирането на пазара и неговото развитие като средство за издигането на здравния, образователно културния и социален статус и сигурност на населението, съставляващите го групи и отделни индивиди; и не на последно място – с ефективна правосъдна система и реално гарантиране на установените с конституциите и законите граждански, политически и социални права и свободи за всеки гражданин.
Водена от това разбиране за бедността, през 2003 г. ЕК се отказва от използваната до тогава методология за определяне линията на бедността на основата на единствено на наблюденията върху домакинските бюджети. Тя подготвя, предлага и Европейският Парламент и Съветът гласуват нов Регламент № 1177/2003. По силата на този нов регламент страните членки на ЕС се задължавахта постепенно, в рамките на следващите няколко години, да въведат нова обща рамка и методология за определяне на ЛБ, известна като : „Статистика на доходите, социалното включване и условията на живот” ( ЕИ-SILC “Statistics on income, social inclusion and living conditions”). Резултатите от тези наблюдения се използват при съставяне на „Годишен доклад за напредъка на България” и останалите страни членки на ЕС по показателите за борбата с бедността, социалното изключване и подобряване условията на живот, както и формирането на ефективни и добре балансирани национални политики, програми, действия и мерки в тази насока, адекватни на целите на Стратегията „Европа 2020”.
Както споменахме във въведението, размерът на ЛБ и по старата и по новата методология на ЕК е различен за различните страни членки на ЕС . Изчислява на основата на индивидуални статистически данни за домакинствата и техните членове. Представлява 60 % от медиалния доход на еквивалентна единица в отделните страни по възприетата скала : първиюйт възрастен член на семейството се приема за 1-ца, вторият – за 0.5 еденици, а децата – всяко за по 0.3 еденици. На национално равнище отразява различията в равнището на икономическото развитие на всяка отделна страна. Друг е въпроса, че неговите размери по старата и по новата методвология са различни, а конкретно за България – съществено различни. Но за това след малко.
Вторият комбинира инидикатор и мярка за бедноснтта – брой и равнище на населението в риск от бедност и социално изклбючване – включва както лицата с разполагаеми доходи под плага на бедността, така и лица с по-високи разполагаеми доходи, които не могат да си позволят редица неотложни разходи ,в т.число неотложни разходи за здраве, за ремонт на жилището и колбата, подмяна на хланилника и пералнята, едноседмична почивка вън от къци и т.н. Това са лица, които изпитват сериозни финансови и материални затрудннения и често попаднат в групата на бедните.
При изчисляване на тези два основни показатели за характеризиране на бедността по новата методология (известна накратко като SILC), се включва по-широк кръг от данни и показатели от тези по старата методология. И по-конкретно, наблюдения и данни за 5 групи от показатели и характеристики на домаокинстватна и техните членове :
– Първа група : Демографски и социални характеристики на домакинствата и техните членове – брой, възраст, пол, образование и икономически статус на техните членове.
– Втора група : Монетарни (парични) показатели за доходите и социалното разслоение на домакинствата и техните членове : общ доход, размери и структура на доходите по източници (от работна заплата, от социални трансфери и други).
– Трета група : Немонетарни (непарични) показатели за условията на живот, включващи : основни данни за жилищата и жилищните условия (тип на жилището, снабденост с топла и студена вода, с канализация, електричество, централно парно отопление, вътрешни тоалетни ); инфраструктурни проблеми свързани с жилището и квартала (населеното място); достъп до образование и здравеопазване и съответно образователен и здравен статус на домакинствата и техните членове.
– Четвърта група : Данни за икономическата активност, заетостта и безработицата на лицата на 16 и повече години (статус в заетостта, сигурност на работното място, продължителност на безработицата и други).
– Пета група : Социалните услуги и програми, достъп и участието на домакинството и негови членове в тях.
Т.е. почти пълен набор от основните елементи на съвременната социална политика, явяващи се едновременно и най-общи социални цели и последици на икономическата политика и развитие.
У нас новата методология за определяне линията на бедността се прилага пробно през 2006-2007 г., като наблюденията и данните по новия инструментариум на Евростат ( по SILC ) се събират от Галъп интернешънъл и финансират от Евростат, след което се оработват от НСИ , поверяват и одобряват от Евростат – статистическата служба на ЕК.
От 2008 г., с финансовата подкрепа на Европейската комисия, Националният статистически институт ръководи цялостния процес по провеждане на изследването, формиране на целеви променливи и изчисляване на индикатори за бедност и социално включване, а неговите резултати – размерът на ЛБ и равнището й – се публикуват след предварително им одобрение от ЕК и Евростат (статистическата служба на ЕК). Тези данни се отсят за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По тази причина ограничаваме оценките и анализите за равнището на бедността и населението в риск от бедност у нас за същите три години.
2. Два основни размери за Линията на бедността (ЛБ) у нас –
официален, обявяван от Министъра на труда и социалната политика (МТСП) и одобряван от Европейската Комисия (ЕК) и нейната статистическа служба Евростат
Като начало нека представим и се запознаем с конкретните размери на официално обявяваните от Министъра на труда и социалната политика ( МТСП) размери на ЛБ, в основата на който стои актуално определения размер по старата методология на ЕК; и размерите , определяни от Евростат ( статистическата служба на ЕК) и одобряване от ЕК за 2008, 2009 г. и 2010 г. – т.е. за трите последни години, за които разполагаме и с двата размери на ЛБ у нас.
Таблица № 1 : Линия на бедността у нас по старата и по новата методология на ЕК
|
Показатели / години |
мярка |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
|
1. Официално обявен размер от МТСП |
лв. |
167 |
194 |
211 |
211 |
|
2. ЛБ по SILC (по Евростат) |
лв. |
276,5 |
295.4 |
283,75 |
279,67 |
|
3. % на обявения от МТСП към одобрения от ЕК размер на ЛБ |
% |
60,4 |
65,7 |
74,4 |
75.45 |
Източник : SILC (ilc_li0 :” At risk of poverty threshold” .Last update : 28-09-2012+ www.nsi.bg– Bulgaria – Eurostat : „Индикатори за бедност и социално включване”- 28.09.2012 г. +www.nsi.bg–SILC2009 pdf + www.nsi.bg–SILC2010.pdf + Публикация на НСИ под надслов : „ Индикатори за бедността и социалното включване през 2011 г”., www.nsi.bg..
Данните в тази таблица показват съществено различие между официално обявените от МТСП и от Евростат размери на ЛБ за 2008, 2009,2010 и 2011 г. Непосредствената причина за това е ползването на две различни методологии за определяне размерите на ЛБ от МТСП и от Евростат- статистическата служба на ЕК.
От приведените в таблицата данни се вижда, че официално обявените от МТСП размери на ЛБ за 2008, 2009 ,2010 и 2011 – 167 лв., 194 лв., 211 и съответно 211 лв. и представляват 60.4 %, 65.7 %, 74,4 % и съответно 75.5 % от определените по новата единна методология и одобрени от ЕК размери на ЛБ – 275.6 лв.; 295.4 лв., 283,75 лв. съответно 279.45 лв. Тяхното сравняване показва, че определените по SILC, т.е. по новата методология на ЕК размери на ЛБ за България за тези четири последователни година са съответно 1.66 пъти, 1.52 пъти, 1.34 пъти и съответно 1.33 пъти по-големи от официално обявените от МТСП и ползвани у нас размери на ЛБ , ползвани от правителството при определяне равнището на бедността .сред населението.
Тези сравнения показват още позитивна тенденцията към сближаване (преодоляване на различията ) на размерите на ЛБ , определяни от МТСП , от една страна, и от Евростат и ЕК по SILC , от друга страна. Въпреки това установените различия между тях дори в края на интересуващия ни период (2011 г. ) остават съществени. Този факт – оставащите все още силно занижени официално обявявани от МТСП размери на ЛБ у нас спрямо международно сравнимите им размери, определени по одобрената от Европейския Парламент нова методология ( SILC) през този период и в настоящия момент води до :
– съответно занижен брой на бедните и равнище на бедността през въпросните 4 години, т.е. до занижен брой и относителен дял в общия брой на населението на лицата с разполагаеми месечни доходи под линията (под прага) на бедността. Конкретно, равнището на бедността, определено с официално обявявания от МТСП размер на ЛБ възлиза на: 14.1 % през 2008 г.; 14.4 % през 2009 г. и 14.7 % през 2010 и 2011 г. Докато определено с помощта на одобрените от ЕК размери на ЛБ възлиза съответно на : 21.8 %, 20.7 %, 22.3 % и съответно на 21.2 % .- при около 16.4 % средно за ЕС ( 16.4 % през 2007 г.; 16.3 % през 2008 г.; 16.4 % през 2008 г. и т.н.).
– занижено равнище на населението в риск от бедност и социално изключване, което през интересуващия ни период се движи между 44.8 % (2008 г.) и 49.1` % (2011 г.). Ще припомним, че :
– при неговото определяне участват както лицата с разполагаеми лични доходи под прага на бедността, така и лица, които не могат да си позволят неотложни разходи за 4 от общо 9 конкретни и важни потребности, в т.число неотложни разходи за здраве, за ремонт на жилището и / или колата; за подмяна на хладилник и ел. печка ; едноседмична почивка вън от дома и пр.;
– че средният за ЕС относителен дял на населението в риск от бедност и социално изключване през- интересуващия ни период се колебае около 23-24 %, т.е. че същия е 2 и малко над 2 пъти по-нисък.
От своя страна силно заниженото равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване през тези години неизбежно и пряко е водело до подценяване на проблемите и борбата с бедността и косвено е допринасяло за продължаващото от години доминиране на фрагментарни, конюнктурни и ниско ефективни подходи и мерки в борбата с бедността. И в крайна сметка – до бавно снижаващо се, но оставащо значително над средното за ЕС равнище на бедността у нас. Въпреки щедрите предизборни обещания за бързото му снижаване .
При тези факти първата необходима стъпка и условие за достоверна международно сравнима оценка на равнището на бедността у нас , както и за по-успешна борба за неговото ограничаване и свеждане до по-ниското средно равнище на бедността в Европейския Съюз е бърз и категоричен отказ от старата методология за определяне на ЛБ и възприемане на новата методология на ЕК и ЕП, както и коректното й прилагане; втора стъпка и условия – отказ от възприетия лаг от около 1 до 2 години, като се положат усилия за достоверно прогнозиране и ползване на добре обоснован прогнозен размер на ЛБ в бъдеще за всяка текуща календарна година. Само за 1 година напред. Това според нас е напълно възможно и дори задължително условие и предпоставка при съвременната изчислителна техника и познания. Още повече, че свързаните с прогнозирането на ЛБ за всяка текуща календарна година предварителни анализи ще улеснят и ще ни позволят пренасочване на усилията и ресурсите към лекуване на причините за задържащото се по-високо равнище на бедността у нас спрямо средното му равнище за ЕС – вместо към „гасенето на пожари „ чрез ежегодно повишени социални трансфери и компенсаторни мерки. Защото е доказано, че борбата с причините на бедността, както и борбата с причините на всички останали негативни обществени явления и процеси, е многократно по-ефективна от борбата с техните негативни обществени последици.
В нашия доклад по-натам ползваме размерите на ЛБ и оценките на ЕК за равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и средно за страните членки на ЕС , установени по новата методология и обявени от статистическата служба на ЕС , т.е. от Евростат.
3. Равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и средно за страните членки на Европейския Съюз (ЕС) по SILC
Според данни и оценки на ЕК, показателите за равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България са значително по-високи от средните за Европейския Съюз (ЕС) Това се потвърждава от приведените данни в таблица № 2 и тяхното сравняване.
Таблица № 2 : Брой на бедните и равнище на бедността, брой и равнище на населението в риск от бедност и социално изключване в България и средно за ЕС
|
Показатели |
ЕС – 27 2009 г. |
България 2007 г. |
България 2008 г. |
България 2009 г. |
България 2010 г.2 |
България 2011 г. |
|
1. Равнище на бедността1 -% 2. Брой на бедните лица 3. Отн. дял на лицата в риск от бедност и социално изключване 5. Брой на лицата в риск от бедност и социално изключване |
16,4
81 000 000
23,1
115 000 000 |
21,4
1632100
44,8
3 421 000 |
21.8
1 658 00
46,2
|
20,7
1 565 000 49,2 3 718 700
* |
22,3
1 672 000
49,1
|
21,2
1 558 800
49,3
|
Източник : НСИ, „Индикатори за бедност и социално включване (отворен метод за координиране).”, +” Индикатори за бедност и социално включване през 2011 г .”
Данните в таблица № 2 показват значително по-високо равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване у нас спрямо средното за страните членки на ЕС през последните няколко години. Конкретно през 2009 г. например :
-
-равнището на бедността в България е 20.7 % , срещу 16.3 % средно за ЕС или 1.3 пъти по-високо ( 20.7 % : 16.3 % );
-
-равнището на населението в риск от бедност и социално изключване в България е 49.2 % , срещу 23.1 % средно равнище за ЕС, което означава 2.1 пъти по-високо ( 49.2 % : 23.1 % ).
През 2010 г, :
-
– равнището на бедността в България е 22.3 %, срещу 17 % средно за ЕС или 1.3 пъти по-високо ( 22.3 % : 17 % );
-
– равнището на населението в риск от бедност и социално изключване в България е 49.1 % , срещу 24.2 % средно за ЕС, което означава отново над 2 пъти по-високо (49.1 % : 24.2 % = 2.03 пъти).
Подобни са различията и през 2011 г.
При тези данни е логично и дори неизбежно да се запитаме :
– Какво място заемаме сред всички страни членки на ЕС по равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване ?
Отговор на този въпрос ни дават подробните данни на Евростат за равнището на бедността за всяка от страните членки на ЕС, включително на България. И този отговор е :
България е сред няколкото страни членки с най-високо равнище на бедността и абсолютен шампион по равнище на населението в риск от бедност и социално изключване .
През 2009 г. например, по равнище на бедността (20.7 % у нас) пред нас са само Румъния с 21.1 % и Латвия с 21.3 % – въпреки по-ниските размери на Линията на бедността в Стандарти на покупателна способност (СПС) у нас спрямо размерите й в останалите страни членки ( видно от таблица 3) и въпреки прехвалената финансова стабилност у нас (сведена до нисък бюджетен дефицит и външен дълг).
|
Таблица № 3 : Годишен праг на бедността 2009 г. ( SILK) в СПС |
||||||
|
( 60 % от средния годишен медиален разполагаем доход на еквивалентна единица in PPS | |
||||||
|
Страни |
евро |
Бълг. = 1.0 |
Страни |
евро |
Бълг. = 1.0 |
|
|
България |
3452 |
1.0 |
Унгария |
4103 |
1,19 |
|
|
Белгия |
10492 |
3,04 |
Холандия |
11539 |
3,34 |
|
|
Чешка Република |
6062 |
1,76 |
Австрия |
11318 |
3,28 |
|
|
Дания |
10712 |
3,10 |
Полша |
4427 |
1,28 |
|
|
Германия |
10775 |
3,12 |
Румъния |
2066 |
0,60 |
|
|
Естония |
4795 |
1,39 |
Словения |
8648 |
2,51 |
|
|
Ирландия |
10560 |
3,06 |
Словакия |
4713 |
1,37 |
|
|
Гърция |
7578 |
2,20 |
Финландия |
10369 |
3,00 |
|
|
Италия |
9122 |
2,64 |
Швеция |
11261 |
3,26 |
|
|
Кипър |
11785 |
3,41 |
Великобритания |
10251 |
2,97 |
|
|
Латвия |
4395 |
1,27 |
Исландия |
12945 |
3,75 |
|
|
Литва |
4383 |
1,27 |
Норвегия |
14486 |
4,20 |
|
|
Люксембург |
16226 |
4,70 |
Швейцария |
13610 |
3,94 |
|
Източник : Еurostat: Taxation trends in thе European Union, Table 3. Top statutory tax rate on personal income.
За сравнение ще посочим, че през същата 2009 г. средният годишен размер на прага на бедността по SILC за ЕС-27 в Стандарти на покупателна способност (СПС) възлиза на 12 064 евро и превишава размера на ЛБ у нас в СПС 3.49 пъти (12 064 : 3 452 = 3.49 ). В същото време подоходното разслоение у нас, измерено с Коефициента на Джини и относителния дял на доходите на групата на 20 % най-богати към 20 % най-бедни граждани на страната, остава по-високо от средните му стойности за ЕС.
Всички тези данни и сравнения показват, че България е не само една от страните членки на ЕС с най-високо равнище на бедността, но заедно с това и страна с най-голямо подоходно разслоение , най-голяма социална поляризация и най-дълбока бедност. Тази оценка се потвърждава от провеждани и до сега от ООН изследвания за абсолютното равнище и различия в абсолютното равнище на бедността в страните членки на ЕС, определяно с помощта на независещи от равнището и различията в равнището на икономическото развитие на отделните страни критерии : минимален разполагаем доход ден на човек от 5 и от 10 долара1., което при курс на долара от 1.50 лв. прави месечен размер на ЛБ от 225 лв. и съответно от 450 лв. По тези абсолютни критерии и данните на НСИ за разпределението на домакинствата и лицата в домакинствата в подоходни групи през 1990 г. например, относителният дял на бедните в страната се оказва малко над 41 % от населението, а относителния дял на населението в риск от бедност и социално изключване – над 92 %. В същото време приложени към средните разполагаеми месечни доходи на лице в ЕС и особено във водещи страни членки на ЕС, тези абсолютни размери на ЛБ водят до неколкократно по ниско равнище на бедността в тях. И това едва ли е изненада, като се има предвид, че минималните и средните размери на работните заплати в тях са неколкократно по-високи от тези у нас и от горните абсолютни размери на бедността – 5 и съответно 10 долари на ден на човек, респективно 150 и съответно 300 щатски долари месечно.
-
И така нека повторим : всички тези данни, сравнения и техния анализ показват, че през последните шест години (2007-2012 г.) България е не само сред страните членки на ЕС с най-висок обхват и равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, но и страна с най-дълбока бедност. Бедност и равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, които раждат :
– висока и често нарастваща мизерия, битова престъпност и несигурност; от които страда цялото население и най-много населението в селата ;
– висок и като тенденция нарастващ относителен дял на ниско образовани, ниско квалифицирани и ниско мотивирани работници и служители ;
– висок относителен дял на трайно безработните лица , в т.ч. с най- висок относителен дял на безработицата сред младежите ( от около 30 % през първото тримесечие на 2012 г.) и сред лицата на възраст 50-55 и повече години ;
– продължаваща ежегодна и значителна нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, водеща до огромни невъзстановими или трудно възстановими загуби на най-ценния капитал на страната – човешкия;
– задълбочаваща се демографска криза;
– нарастващ брой и относителен дял на лицата, които смятат че живеят в социално несправедлива държава – в държава, в която печалбата и трупането на пари и богатство от политици и бизнесмени от т.нар. „кръговете от фирми” около политическите партии е основна цел и самоцел на провежданата научно-техническа, икономическа, екологична и социална политика и практика;
– страна, в която здравния, образователния, културния и социалния статус на обикновения граждани са последна грижа на доминиращите мнозинства в парламентарно представените политически партии и техните ръководства, а обикновените български граждани се третират едва ли не като „говорящи оръдия” на труда и средство за трупаните от малки групи огромни печалби и богатства от политическата и бизнес върхушката.
Бедност, която прави много от прокламираните в конституцията и законите на страните членки на ЕС и конкретно на България граждански, политически и социални права и свободи за все по-голяма част от населението формални, пасивни, съществуващи само на книга.
Бедност, която на свои ред поражда и задълбочава наблюдаваните многобройни негативни икономически, социални, демографски, финансови, кадрови, политически и морални последици и проблеми ; която променя в негативна посока ценностната система, морала и поведението на все по-големи групи от населението и заплашва бъдещото съществуване на българската нация и държава.
Таблица № 4 : Относителен дял на населението в бедност в страните членки на ЕС – според одобрените от ЕК размери на Линията на бедността (ЛБ) в Стандарти на покупателна способност (СПС = на PPS).
|
Година на изследването |
2000 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
|
Година за която се отнася |
1999 |
2004 |
2005 |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
|
EU-27 |
: |
16,5 |
16,6 |
16,7 |
16,4 |
16,3 |
16,4 |
|
EU-15 |
15,0 |
15,8 |
16,1 |
16,4 |
16,2 |
16,1 |
16,3 |
|
New Member St. |
: |
19,0 |
18,7 |
17,7 |
17,3 |
17,1 |
16,9 |
|
Belgium |
13,0 |
14,8 |
14,7 |
15,2 |
14,7 |
14,6 |
14,6 |
|
Bulgaria |
14,0 |
14,0 |
19,7 |
22,0 |
21,4 |
21,8 |
20,7 |
|
Czech Republic |
: |
10,4 |
9,9 |
9,6 |
9,0 |
8,6 |
9,0 |
|
Denmark |
: |
11,8 |
11,7 |
11,7 |
11,8 |
13,1 |
13,3 |
|
Germany |
: |
12,2 |
12,8 |
15,3 |
15,2 |
15,5 |
15,6 |
|
Estonia |
: |
18,7 |
18,4 |
19,4 |
19,5 |
19,7 |
15,8 |
|
Ireland |
: |
19,7 |
18,5 |
17,2 |
15,5 |
15,0 |
: |
|
Greece |
20,0 |
19,5 |
20,8 |
19,2 |
20,3 |
19,7 |
20,1 |
|
Spain |
18,0 |
19,5 |
20,8 |
19,7 |
20,3 |
19,7 |
20,1 |
|
France |
16,0 |
13,0 |
13,2 |
13,1 |
12,7 |
12,9 |
13,5 |
|
Italy |
18,0 |
18,9 |
19,6 |
19,9 |
18,7 |
18,4 |
18,2 |
|
Cyprus |
16,2 |
15,6 |
15,5 |
16,2 |
16,2 |
: |
|
|
Latvia |
16,0 |
19,8 |
22,9 |
20,9 |
25,6 |
25,7 |
21,3 |
|
Lithuania |
17,0 |
20,7 |
20,0 |
19,1 |
20,0 |
20,6 |
20,2 |
|
Luxembourg |
12,0 |
13,7 |
14,1 |
13,5 |
13,4 |
14,9 |
14,5 |
|
Hungary |
11,0 |
13,5 |
15,9 |
12,3 |
12,4 |
12,4 |
12,3 |
|
Malta |
13,9 |
14,0 |
14,8 |
15,0 |
15,3 |
15,5 |
|
|
Netherlands |
11,0 |
10,7 |
9,7 |
10,2 |
10,5 |
11,1 |
10,3 |
|
Austria |
12,0 |
12,3 |
12,6 |
12,0 |
12,4 |
12,0 |
12,1 |
|
Poland |
16,0 |
20,5 |
19,1 |
17,3 |
16,9 |
17,1 |
17,6 |
|
Portugal |
21,0 |
19,4 |
18,7 |
18,1 |
18,5 |
17,9 |
17,9 |
|
Romania |
17,0 |
: |
: |
24,8 |
23,4 |
22,4 |
21,1 |
|
Slovenia |
11,0 |
12,2 |
11,6 |
11,5 |
12,3 |
11,3 |
12,7 |
|
Slovakia |
: |
13,5 |
12,2 |
10,6 |
10,9 |
11,0, |
12,0 |
|
Finland |
: |
11,7 |
12,6 |
13,0 |
13,6 |
13,8 |
13,1 |
|
Sweden |
: |
9,5 |
12,3 |
10,5 |
12,2 |
13,3 |
12,9 |
|
United Kingdom |
18,0 |
19,0 |
19,0 |
18,6 |
18,7 |
17,3 |
17,1 |
|
Iceland |
: |
9,7 |
9,6 |
10,1 |
10,1 |
10,2 |
9,8 |
|
Norway |
: |
11,4 |
12,0 |
11,9 |
11,4 |
11,7 |
11,2 |
|
Източник : Eurostat : (At-risk-of-poverty rate in PPS (Source – SILC). Last update : 29-09-2012 |
|||||||
-
На другият полюс в класацията на страните членки на ЕС по равнище на бедността през 2009 г. например се нареждат : Чехия – с равнище на бедността от 9 %, Холандия – с 10.3 %, Словакия – с 12 % и др..
С най-ниско равнище на населението в риск от бедност и социално изключване през 2010 г. са отново Чехия – с 15 % и Холандия – с 16 % .
4. Други показатели за бедността и равнището на бедността в България
Наред със стойностите, сравненията и оценките на стойностите на основни показатели за бедността – общо равнище на бедността и общо равнище на населението в риск от бедност и социално изключване – Евростат разработват и публикуват значително повече показатели, характеризирани важни страни и обособености на бедността в страните членки, в т.ч. в България. Измежду тях ще приведем данни и обърнем внимание на данните за относителният дял на бедните лица : (а) преди и след социалните трансфери; (б) на населението живеещо с материални лишения; (в) на домакинствата с нисък интензитет на икономическа активност;; на равнището на населението в риск от бедност по възрастови групи : от 0 до 17 г., от 18 до 64 г. и на 65 и повече години.
Стойностите на тези индикатори за бедността в България по SILC през периода 2005-2009 са представени в таблица № 5.
|
Таблица № 5 : Индикатори за бедност и социално включване (Отворен метод за координация) |
|
||||||||||||
|
(1). Линия на бедност |
|
||||||||||||
|
година на провеждане на изследване |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
|
|||||||
|
година за която се отнасят данните |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
|
|||||||
|
Едно лице – месечни размери |
|
||||||||||||
|
в евро |
74 |
109 |
141 |
151 |
145 |
|
|||||||
|
в лева |
145 |
212 |
277 |
295 |
284 |
|
|||||||
|
Равнище на бедността : |
|
||||||||||||
|
брой лица в бедност – в хиляди |
1690,8 |
1632,1 |
1657 |
1564,2 |
1683, |
|
|||||||
|
% от населението |
22,0 |
21,4 |
21,8 |
20,7 |
22,3 |
|
|||||||
|
(2). Относителен дял на бедните преди социалните трансфери |
|
||||||||||||
|
Общо |
44,9 |
41,4 |
40,0 |
38,8 |
40,8 |
|
|||||||
|
(3). Относителен дял на населението живеещо с материални лишения |
|
||||||||||||
|
общо |
57,7 |
57,6 |
41,2 |
41,9 |
45,7 |
|
|||||||
|
(4). Лица живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност |
|
||||||||||||
|
брой лица в хиляди |
644,7 |
678,8 |
350,3 |
303,1 |
322,6 |
|
|||||||
|
% от съвкупността |
14,1 |
15,1 |
7,7 |
6,7 |
7,3 |
|
|||||||
|
(5). Комбиниран индикатор за населението в риск от бедност и социално изключване |
|
||||||||||||
|
брой лица в хиляди |
4734,1 |
4663,2 |
3421,0 |
3511,2 |
3718,7 |
|
|||||||
|
% от съвкупността |
61,3 |
60,7 |
44,6 |
49,2 |
49,1 |
|
|||||||
|
В това число население на възраст : |
% от съвкупността |
|
|||||||||||
|
0 -17 години : |
61,0 |
60,8 |
44,2 |
47,3 |
49,8 |
|
|||||||
|
18 – 64 години : |
58,9 |
57,9 |
39,5 |
40,6 |
45,0 |
|
|||||||
|
65 и повече години : |
73,1 |
71,1 |
65,5 |
66,0 |
63,9 |
|
|||||||
|
Източник : www.nosy. bg – SILC 2009,pdf : 1. „Индикатори за бедността и социалното включване, основани на Европейско изследване за доходите и условията на живот(EU–SILC-.) в контекста на отворения метод”; 2. SILC ( ilc_li01) + Eurostat (ilc_peps01) „People at risk of poverty or social exclusion by age and sex). В последните данни на Евростат от 13.09.2012 г. и на НСИ (SILC2010,pdf – Индикатори за бедност и социално включване – предварителни данни за 2010 г | относителният дял на населението в риск от бедност и социално изключване в България е: 60.7 % през 2006 г.; 44.8 % през 2007 г.; 46.2 % през 2008 г. (38.2 % по Евростат с пояснение, че серията е прекъсната|; 41.6 % през 2009 г. и 49.1 % през 2010 г. Малко по-нисък е той дори в Румъния. |
|||||||||||||
Както се вижда и от тези данни на НСИ публикувани през 2011 г. и допълнени публикувана в края на 2013 г. и отнасяща се за 2011 г. :
– размерът на ЛБ у нас по SILC през отделните години включени в периода 2006 – 2010 г. нараства от 145 лв. през 2006 г. до 295 лв. през 2009 г., след което спада (под влияние на кризата) до кръгло 284 лв. през 2010 г. и 280 лв. през 2011 г.;
– равнището на бедността през отделните години включени в същия период се колебае от 20.7 % през 2009 г. до 22.3 % през 2010 г.
– броят на бедните, т.е. на лицата с разполагаеми доходи под прага на бедността варира от максимум 1 690 800 през 2006 г. до минимум 1 564 200 през 2009 г., след което (по тези данни) отново се покачва до и 1 683 000 през 2010 г. и отново пада до 1 558 800 през 2011 г. , отчасти поради снижения размер на ЛБ, отчасти поради намаляващия общ брой на населението в страната.
Въпреки замразените заплати и пенсии, икономическата криза, загубата на десетки хиляди работни места и нарастването на официалната и скритата (броя на разочарованите лица ) безработица през 2009 и 2011 г. на интересуващия ни период, относителният дял на населението в риск от бедност и социално изключване през 2009 и 2010 спрямо 2005 г. пада от 61,3 % през 2006 г. до 44.8 % през 2007 г.;и отново се покачва до 49.1 % през 2010 г. и 49.3 % през 2011 г.
И тези данни и техния анализ показват, че
– равнището на населението в риск от бедност и социално изключване у нас е около 2.8 пъти по-високо от равнището на бедността през 2006 и 2007 г. ( 22,0% срещу 61.3 % ; 22.0 % и съответно 60,7 % : 21.4 % ); 2.3 пъти – през 2009 г.( 49.2 % : 20.7 % ) и 2.2 пъти през 2010 г. ( 49.1 % : 22.3 %) ; и 2,33 пъти през 2011 г. ( 49.3 % : 21.2 %;
– най-високо е равнището на лицата в риск от бедност и социално изключване на възраст 65 и повече години, следвани от лицата на възраст между 0 и 17 г.
Допълнителни данни на Евростат показват, че през 2009 г. например( но по принцип това важи и за останалите години) :
– 63 % от населението на България не може да си позволи едноседмична почивка вън от къщи;
– една трета от населението у нас ограничава отоплението на своето жилище и въпреки това не може своевременно да плаща разходите за отопление.
-
Специално внимание заслужават данните на Евростат за ролята на социалните трансфери за снижаване равнището на бедността у нас : от 41,9 % преди социалните трансфери до 22.0 % след тях през 2006 г.; от 40.0 % преди до 21.4 % след тях през 2007 г.; от 38.8 % преди до 21.8 % след тях през 2008 г. ; от 40.8 % преди социалните трансфери до 20.7 % след тях през 2009 г. Това означава 1.9 пъти; 1.87 пъти; 1.78 пъти и съответно 1.97 пъти снижение на равнището на бедността от социалните трансфери през интересуващите ни последователни години включени в периода 2006-2010 г. А заедно с това и :
а) изключително висока роля и място на социалните трансфери в борбата с бедността в България;
(б) както и приоритет в борбата с бедността у нас на последващите мерки за компенсиране на бедните лица и лицата в риск от бедност и социално изключване ; вместо на борбата с техните основни причини.
Тези данни и констатации поставят още по-остро и неотложно въпроса за възможността и необходимостта от преместване на ударението и даване приоритет на усилията на отговорните институции и бизнеса от последващите мерки за ограничаване на бедността към мерките и механизмите за борба с нейните причини , в т.число за успешна борба с :
– високото равнище на безработицата, заболеваемостта, инвалидността и свързаните с тях загуби на работно време;
– нарастващото равнище на неграмотността ;
– ограничения достъп на около и над половината от населението до качествени здравни услуги, лекарства и медицински изделия;
– допусканото замърсяване на околната среда, чистотата на и въздуха, които дишаме, на водата, която пием и на храната, която ядем; подобряване на жилищните условия;
– изоставащото от съвременните изисквания и потребности качество на инфраструктурата;
– ефективна борба с монополите и монополно завишените цени на лекарствата и медицинските изделия, на основни хранителни стоки, на водата, електричеството, горивата, парното отопление и пр.;
– пренебрегнатия принцип на социалната справедливост в данъчната политика и облагането на личните доходи – чрез : отмяна на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум за нискодоходните групи от населението; ниската ефективност на разпределението и разходване на заделяните публични средства за здравеопазване и образование; драстичното нарастване на относителния дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването и пр..
Приоритетното насочване усилията и ресурсите на държавата, фирмите, неправителствените организации, църквата и обществеността като цяло към „лекуване” на причините за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, вместо към „ лекуване” на техните последици изисква серия от ефективни и одобрени с консенсус програми на държавата, работодателите, синдикатите и другите НПО, способни да гарантират пълна заетост, адекватно образование и здравеопазване, достойни възнаграждения и социална защита на населението; ефективна защита и упражняване на обявените от Конституцията и законите граждански, политически и социални права на всички граждани – основно съдържание на съвременната концепция за демокрация.
5. Равнище на минималната работна заплата (и по-точно – на разполагаемите й размери) към линията на бедността (ЛБ)
Една от негативните последици от занижените размери на ЛБ, които обявява МТСП, е завишеното (с около 1/3) равнище на разполагаемия размер на минималната работна заплата спрямо нейното равнище към ЛБ по SILC, т.е. по новата методология на Евростат, одобрена от ЕК. И като последица – подценяването на този проблем и борбата с него до наши дни . Не че нищо не се прави в тази посока, а че предприеманите мерки са далеч под необходимите и възможните.
|
Табл. 6. Минимална заплата -размери и равнище към ЛБ по новата методология на ЕК |
|||||||
|
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
||
|
1.Нормативен средногодишен размер на минималната заплата |
лв. |
180 |
220 |
240 |
240 |
250 |
283,3 |
|
2.Задължителни лични осигурителни вноски за |
|||||||
|
родени до 1.01.1960 г., 3-та категория труд |
% |
11,38 |
13,0, |
13,00 |
12,10 |
12,90 |
12,9 |
|
3.Размер на ЗЛОВ за носители на Мин.Рз |
лв. |
20,48 |
28,60 |
31,20 |
29,04 |
32,90 |
36,55 |
|
4.Данъчна основа |
лв. |
159,53 |
191,40 |
208,80 |
210,96 |
222,11 |
246,75 |
|
5. Данък общ доход |
лв. |
0,00 |
19,14 |
20,88 |
21,10 |
22,21 |
24,68 |
|
6.Обща данъчна и осигурителна тежест(ОДОТ) |
лв. |
20,48 |
47,74 |
52,08 |
50,14 |
55,11 |
61,22 |
|
7.ОДОТ- в % към МРз |
% |
11,38 |
21,70 |
21,70 |
20,89 |
21,61 |
21,61 |
|
8. Разполагаема минимална работна заплата |
лв. |
159,53 |
172,26 |
187,92 |
189,86 |
199,98 |
222,10 |
|
9.ЛБ по новата методология на ЕК |
лв. |
212,32 |
276,5 |
295 |
284 |
280 |
280* |
|
10.Равнище на Разполагаемата МРз към ЛБ по SILC |
% |
75,13 |
62,30 |
63,70 |
66.85 |
70,00 |
79,32 |
|
11. Рапол. доход на сем. на самотен родители с 1 дете (от МРз и месечни добавки за 1 дете) |
лв. |
194,53 |
207,26 |
222,92 |
224,86 |
234,89 |
257,08 |
|
а) среден разпол. мес. доход на член от семейството |
лв |
97,26 |
103,63 |
111,46 |
112,43 |
117,45 |
128,54 |
|
б) равнище на ср. доход на член от това сем. към ЛБ |
% |
45,81 |
37,48 |
37,78 |
39.59 |
41,95 |
45,26 |
|
в) размер на дохода в сем. на еквивалентна единица2 |
лв. |
149,63 |
159,43 |
171,48 |
172,97 |
180,69 |
197,75 |
|
г) равнище на дохода на еквив. единица спрямо ЛБ |
% |
70,48 |
57,66 |
58,13 |
60.90 |
64,53 |
69,63 |
|
12. Общ доход за семейства на самотни родители с 2 деца |
|||||||
|
( от МР з и месечните добавки за 2 деца ) |
лв. |
229,53 |
242,26 |
257,92 |
259,86 |
269,89 |
292,08 |
|
а) Среден месечен доход на член от това семейството |
лв. |
76,51 |
80,75 |
85,97 |
86,62 |
89,96 |
97,36 |
|
б) Равнище на ср. мес. доход на член спрямо ЛБ |
% |
36,04 |
29,20 |
29,14 |
30,50 |
32,13 |
34,28 |
|
в) среден доход в това сем. на еквивалентна единица |
|||||||
|
г) равнище на ср. дох. на еквив. единица спрямо ЛБ |
|||||||
|
13. Разполагаем месечен доход на сем. двойка с 2 М Рз, 1 дете и 1 месечни добавки за деца |
лв. |
354,06 |
379,52 |
410,84 |
414,72 |
434,78 |
479,16 |
|
а) разполагаем доход на еквив.ед. от това семейството |
лв. |
196,7 |
210,8 |
228,24 |
230,4 |
241,5 |
266,2 |
|
б) равнище на разп. доход на член спрямо ЛБ |
% |
92,64 |
76,24 |
77,37 |
81,13 |
86,25 |
93,73 |
Източници на изходната информация : Законови разпоредби, МТСП и НСИ.
*Размерът на ЛБ за 2012 г . по SILC на ред 9-ти в таблицата е по наша предварителна прогноза .
Сравненията показват :
– относителното повишение на нормативния размер на минималната работна заплата през 2008 спрямо 2007 г. възлиза на 22.22 % ( от 180 лв. през 2007 г. до 220 лв. през 2008 г. ), докато въвеждането на плоския 10 процентов ДОД и премахването на необлагаемия минимум води до 2.33 пъти повишаване на общата данъчна и осигурителна тежест за носителите на минимална работна заплата І от 20.48 % през 2007 г. на 47.74 % през 2008 г.
– през същите две календарни години Линията на бедността по SILC нараства с 30.23 % ( от 212.32 лв. през 2007 г. на 276.5 лв. или с 30.23 % през 2008 г.
Като последица от изпреварващо нарастване на общата данъчна и осигурителна тежест (ОДОТ) спрямо нарастването на личните доходи за ниско доходните групи от населението и колебанията в размера на ЛБ по SILC :
-
равнището на разполагаемите размери на минималната работна заплата спрямо ЛБ по SLC намалява от 75,13 % през 2007 г. ( 177,95 лв. : 276,5 лв.) на 62,30 % през 2008 г. През следващите няколко години то бавно нараства до 63.70 % през 2009 г.; 66,85 % през 2010 г. и 70,0 % през 2011 г. , но остава под това от 2007 г. През целия този период от 2007 до 2011 г. включително, за която разполагаме с официални данни за ЛБ по SILC , равнището на разполагаемия размер на минималната работна заплата остава значително под ЛБ. Едва през 2012 г. се очаква да надхвърли равнището от 2007 г. – при условие, че ЛБ по SILC за 2012 година остане равна на размера й през 2011 г.
Това равнище на разполагаемия размер на минималната работна заплата спрямо ЛБ по SILC през интересуващия ни период , графично представено в графика 1 и 2 по-долу, стимулира участието на носителите на ниско образована работна сила в „сивия” сектор на икономиката, както и нетната емиграция сред ниско образованите носители на работната сила. Но което е още по-важно : всичко това означава, че нормативно определяните размери на минималната работна заплата у нас :
(1) не покриват на 100 % ЛБ и следователно – минимално необходимите и разполагаеми лични доходи за издръжка на носителите на ниско образована, ниско квалифицирана и ниско платена работна сила;
(2), не съдържа нито стотинка от минимално необходимите лични средства и разходи на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила за тяхното просто възпроизводство.; че през този период (а това важи и до днес) минималната работна заплата остава под исторически формиращата необходима и обществено приемлива стойност на работната сила за носителите на т.нар. ниско образована и ниско квалифицирана работна сила (наричана за краткост – проста работна сила); или все едно – под необходимия минимум от лични средства за нейната издръжка и още повече – под необходимите лични средства за нейната издръжка и възпроизводство.
Тези характеристики и оценки на МРз я превръщат в стимул и за други негативни процеси и явления, в т.ч. за наблюдаваната значителна нетна емиграция на предимно млади хора и задълбочаващата се демографска криза у нас след 1989 г.
По същата причина в още по-тежко положение се оказват семействата на ниско доходни родители с повече от едно и особено с две непълнолетни деца на родител.
По-конкретно, по официални статистически данни у нас :
– средният разполагаем месечен доход на член от ниско доходни семейства на самотни родители с по 1 непълнолетно дете, формиран от разполагаемия размер на минималната работна заплата и нормативно определения размер на месечната добавка за 1 непълнолетно дете, представлява 45.81 % от ЛБ по SILC през 2007 г.; 37.48 % от ЛБ през 2008 г. ; 37.78 % през 2009 г. ; 39.59 % от ЛБ през 2010 г.; 41,95 % през 2011 г. и 45.26 % през 2012 г.
– средният разполагаем месечен размер на общия доход падащ се на еквивалентна единица в ниско доходни семейства на самотни родители с 1 непълнолетно деца, формиран от разполагаемия размер на 1 минимална работна заплата и нормативно определения размер на 1 месечна добавка за непълнолетно дете) е неприемливо нисък, макар и малко по-висок от този на член от такива семейства : 70,48 % през 2007 г.; 57.66 % от ЛБ през 2008 г.; 58.13 % от ЛБ през 2009 г. ; 60.90 % от ЛБ през 2010 г.; 64,53 % през 2011 г. и очаквани от нас около 69.63 % през 2012 г.
– в доста по-благоприятна, но като цяло също в незадоволителна позиция се оказват ниско доходните семейни двойки с 1 непълнолетно дете. При тях средният разполагаем месечен доход на еквивалентна единица през интересуващите ни години варира между 77.37 % през 2009 г. и 93.73 % през 2012 г..
И в трите случая средният разполагаем месечен доход от минимални работни заплати с месечни добавки за деца, падащ се на лице и съответно на еквивалентна единица в ниско доходните семейства, не покрива размер на ЛБ по SILC и дори обявените от МТСП занижени размери на ЛБ, което обрича тези семейства на мизерия и режим на борба за оцеляване. И ако те или част от тях все пак оцеляват, то това най-вероятно се дължи на множество лишения, работа в „сивия” сектор на икономиката, неплащане на дължими по закoн здравни осигурителни вноски и трансфери на доходи към тях от техни близки, емигрирали и работещи в чужбина.
При анализа на приведените в таблицата данни заслужават специално внимание още минимум две констатации , изводи и препоръки :
Първо, появата и нарастването на броя на непълнолетните деца в ниско доходните семейства и домакинства действа като относително самостоятелен фактор за нарастване на неграмотността и задълбочаване на бедността сред населението, като при ниско доходните семейства на самотни родители този негативен ефект е значително по-силен отколкото при семействата с двама родители т.е. при семейните двойки с непълнолетни деца. Този факт поражда необходимост от критичен преглед и промени в провежданата до сега семейна политика и семейно планиране. И по-конкретно – от специални мерки за стимулиране и укрепване на традиционното семейство и семейни двойки с две непълнолетни деца., както и от адекватно на финансовите възможности семейно планиране, т.е. планиране на общия брой на децата.
Второ, ниските размери на минималната работна заплата (а това важи с пълна сила и за голяма част от носителите на средни работни заплати с 2 и повече непълнолетни деца и висок риск от бедност и социално изключване), допълнени с ниските размери на месечните добавки за непълнолетни деца, от една страна, и ограничените на този етап от нашето развитие финансови и материални ресурси на държавата за ефективно подпомагане на семействата с деца, от друга страна, повдигат много въпроси. Сред тях бихме искали да отбележим и подчертаем въпроса „За” или „Против” система от допълнителни и добре обосновани икономически и социални мерки за стимулирано ограничаване или по-скоро самоограничаване на този етап от нашето развитие от настоящи и бъдещи родители на броя на децата семействата и домакинства – примерно до 2 или максимум до 3 . Особено сред ниско доходните групи от населението, където за сега раждаемостта е по-висока, но като правило е за сметка на ниско качествено отглеждане, възпитание, здравеопазване и образование на техните деца, което след време, когато децата пораснат, най-често попълва и увеличава редиците на неграмотните, ниско образованите и трайно безработните лица.; а заедно с тях – и нуждата от допълнителни социални разходи за тяхното подпомагане.
-
В тази връзка заслужава да отбележим, че сегашния министър на труда и социалната политика ( Тотьо Младенов) е може би първият министър на труда и социалната политика през последните 23 години, които в няколко публични изявления в рамките на последните няколко години признава, че минималната работна заплата у нас е под ЛБ и нееднократно предлага повишаване на нормативно определените и чрез тях – на разполагаемите й размери до ЛБ. Негова бе идеята и инициативата за повишените нормативния размер на минималната работна заплата от 1 септември 2011 г. с 20 лева ( от 240 лв. на 270 лв.); от 1 май 2012 г. с нови 20 лв. (от 270 лв. на 290 лв.), както и за последващото и предстоящо повишение на минималната работна заплата с нови 20 лв. от 1 януари 2013 г. (от 290 на 310 лв.).
Проблемът е, че :
– въпреки тези повишения, разполагаемите размери на минималната работна заплата остават (и най-вероятно и в обозримо бъдеще ще останат) под одобрените и одобрявани от т ЕК размери на ЛБ, т.е. под минимално необходимите лични средства и разходи за издръжка на носителите на ниско качествена работна сила и още повече под необходимите лични средства за тяхната издръжка и възпроизводство;
– провежданите до сега и в момента икономически и социални политики не си поставят необходимата конкретна цел и срокове за повишаване на размерите и равнището на минималната и останалите работни заплати, на месечните добавки за деца и други форми на социално подпомагане и социални услуги в подходяща комбинация, до размерите им, гарантиращи минимално необходимите и обществено приемливи средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на работна сила, в т. число – на ниско образована и квалифицирана работна сила. Вън от това работодателите у нас са категорично против всяко увеличение на минималната работна заплата, в т.число до размерите на ЛБ по SILC. Те дори настояват за отпадане на възможността за намеса на държавата и административно определяне и повишаване на нейните размери.
Нашето убеждение е, че за сега минималната работна заплата не само трябва да остане и да се ползва като инструмент за по-достойно и адекватно заплащане труда на ниско образованите и квалифицирани носители на работна сила. Но и че успоредно с това следва да се предприемат комплексни и ефективни мерки за нейното ускорено повишаване до равнището на минимално необходимите лични средства за издръжка, просто възпроизводство и достоен живот на носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила, като не се забравя и функцията на МРз на сти4зцмулатор за повишаване на образователното и квалификационно равнище на тази сегмент от обществената работна сила. На практика това означава мерки за ускорено и все по-пътно обвързване на минималната и близките до нея работни заплати с актуалните размери на ЛБ по SILC и минимално необходимите лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована, квалифицирана и производителна работна сила и тенденциите в тяхното нарастване.
Тази нова политика изисква още :
-
от една страна, мобилизиране на правителствени и неправителствени организации на работодателите и работниците и служителите, на учебните и културни заведения и пр. за повишаване културата и равнището на семейното планиране – с цел съобразяване на личните желания за броя на децата с финансовите възможности и перспективи на всяко отделно семейство за осигуряване на минимално необходимите условия за тяхното отглеждане, възпитание, здравеопазване и образование;
-
от друга стана, трезва оценка на възможностите на държавата, правителствени и неправителствени институции и организации за адекватно социално подпомагане на семействата с непълнолетни деца. Ако родителят или двамата родители преценят, че собствените им финансови и материални възможности са ограничени в момента и в обозримо бъдеще и че заедно с ограничените по размер помощи от страна на държавата и общините не могат да осигурят минимално необходимите условия за своята собствена издръжка и възпроизводство, сиреч за отглеждане, възпитание, здравеопазване, образованието и култура на две или повече от две собствени деца, нека се задоволят с едно дете. То ще ги разбере по-лесно отколкото две или повече собствени деца, за които риска да останат с ниско образование, или да станат просяци, или да започнат да крадат на улицата докато все още са деца, а когато пораснат – да пълнят редиците на трайно безработните лица и/ или да пълнят затворите, е неприемливо голям. Разбира се, нека повторим това още веднъж : издигането на равнището на семейното планиране до необходимото му за всяко конкретно семейство ниво, за да се случи нашето предложение, изисква мобилизацията на правителствени неправителствени институции и организации и разработване на специална програма или система от програми, тяхното адекватно финансиране, организация и популяризиране, както и масови курсове за обучение на настоящите и бъдещи родители и семейни двойки.
6. Равнище на средните доходи на лице в семейства на носители на средни работни заплати без и с непълнолетни деца спрямо необходимата средна месечна издръжка
Бедността в България обхваща не само преобладаващата част от пенсионерите, безработните и носителите на минимална, но и част от носителите на близки до нея работни заплати. След премахването на необлагаемия минимум от 1 януари 2008 г., обхвата на последната група, която всъщност е част от групата на средно доходните домакинства и семейства, чиито доходи се формира от средни и/ или и близки до тях работни заплати и месечни добавки за деца. Потвърждение търсим и откриваме в данните за доходите и ниското относително тегло на доходите на член от 4 членни домакинства , формирани от 2 средни работни заплати + 2 месечни добавки за непълнолетни деца от по 35 лв. за 2 ) , спрямо необходимата средна издръжка на семейството и на член от семейството по изчисления на Института за социални и синдикални изследвания при Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Таблица № 7: Номинални и разполагаеми месечни доходи на средно доходни лица и семейства и тяхното относително равнище спрямо Необходимата средна издръжка на лице от 4 членно домакинство
|
Средно доходни лица и семейства с деца |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
|
|
1.Среден брутен месечен размер на работните заплати в стрната |
лв. |
431 |
524 |
585 |
648 |
|
2.Обща данъчна и осигурителна тежест за носителите на СРз |
лв. |
93,53 |
113,71 |
122,21 |
140,03 |
|
3.Разполагаем размер на средната работна заплата (РСРз) |
лв. |
337,47 |
410,29 |
462,79 |
507,97 |
|
4.Общ разполагаем доход на средно доходно 4 членно сем. с 2 средни работни заплати |
|||||
|
4.1. без месечните добавки за деца |
лв. |
674,94 |
820,58 |
925,58 |
1015,94 |
|
4.2. с месечните добавки за деца |
лв. |
744,94 |
890,58 |
995,58 |
1085,94 |
|
5. Ср. разполагаем доход на член ( с мес.добавки) |
лв. |
186,24 |
222,65 |
248,89 |
271,49 |
|
7.Необходима средна издръжка на член от 4-членно домакинство (по ИССИ при КНСБ) |
лв. |
406,65 |
462,45 |
480,00 |
499,15 |
|
8.Необходима обща издръжка на 4 членно семейство с 2 непълнолетни деца по разчета на ИССИ |
лв. |
1626,6 |
1849,8 |
1920 |
1996,6 |
|
9.Относително равнище на разполагаемия общ доход на средно доходно 4 чл. семейство с мес. добавки за 2 деца към в общия размер и необходимата му месечна издръжка |
% |
45,80 |
45,21 |
51,85 |
54,39 |
Източници на изходната информация :НСИ, законодателството и ИССИ при КНСБ
Ще поясним, че в случая става въпрос за сравняване на официални статистически данни за: (1) действителните; и (2) необходимите разполагаеми (брутните им размери намалени с задължителните лични осигурителни вноски и дължимия ДОД) месечни доходи от работни заплати и месечни добавки за деца за нормална издръжка и възпроизводство на членовете на средно доходни 4 членни семейства или домакинства, съставени от двама родители, носители на 2 средни работни заплати, и 2 непълнолетни деца , носители на 2 месечни добавки за деца от по 35 лв.
Тези данни и резултатите от тяхното сравняване (данни на ред 9 от таблица № 7) показват, че през интересуващия ни години относителното равнище на (1) действителните размери на разполагаемите месечни доходи на въпросното средно доходно семейство (домакинство), формирани от две средни месечни работни заплати и 2 месечните добавки за 2 непълнолетни деца ( ред 4.2 )в тези семейства, както и средния размер на разполагаемия доход на член от същото семейство( ред 5 ) спрямо необходимата средна издръжка на семейството и на член от семейството (домакинството) , се движи от 45,80 % през 2008 г. до близо 54.39 % през 2011 г.( ред 9). Независимо от тази позитивна тенденция, през целия период и през всяка включена в него календарна година те остава значително под необходимата средна издръжка на член и на семейството като цяло, определяна от ИССИ при КНСБ. Това означава пряко разполагаеми доходи на семейството и на неговите членове под необходимата за тяхното нормално възпроизводство размери, и косвено – сума от средните работни заплати и месечните добавки за деца под стойността на носителите на средно образована и квалифицирана работна сила.
Тази негативна картина се допълва от по-високо подоходно неравенство и разслоение на домакинствата.
Таблица № 8 : Съотношение между доходите на най-богатите и най-бедните 20 % от населението ( S80/20) в България и средно за ЕС 27
|
2008 г. |
2009 г. |
2010 г. |
2011 г. |
|
|
В ЕС 27 |
5,0 |
4,9 |
5,0 |
5,1 |
|
В България |
6,5 |
5,9 |
5,9 |
6,5 |
Source : SILC – At-risk-of-poverty threshold in PPS
И още нещо. Ако сравним действителния среден разполагаем месечен доход на член от интересуващото ни средно доходно 4 членно семейство с утвърдените от ЕК размери на ЛБ по SILC за 2008 и 2009 г. ( 276.5 лв. за 2008 г. и 295 лв. за 2009 г.;284 лв. през 2010 г. и 280 лв. през 2011 г.) ще установим, че същите изостават в още по-голяма степен от ЛБ по SILC.
Тези сравнения и високата подоходна диференциация у нас обясняват защо според преброяването на населението през 2001 г. например :
– 42.3 % от всички семейства в страната са без деца, 36.6 % с 1 дете, 18.3 % с 2 деца и само 3 % с 3 и повече деца;
– равнището на населението в риск от бедност и социално изключване е 2 и над 2 път по-високо от равнището на бедността;
– в провежданите у нас социологически проучвания немалка част от семействата и домакинствата на носители на средно образована, средно квалифицирана и средно платена работна сила с непълнолетни деца отнасят себе си към групата на бедните и/ или на лицата в риск от бедност и социално изключване;
– голяма част от всички, но най-вече по-младите носители на средни и близките до тях работни заплати третират работните си заплати и неясната перспектива за тяхното повишаване като основен стимул за емигриране и търсене на реализация в чужбина; защо нетна емиграция на предимно млади и образовани лица у нас остава висока и водеща до ежегодно нарастващи и натрупващи се загуби на човешки капитал и все по-реална опасност от недостиг на добре образовани и квалифицирани работници и служители в цели отрасли и дейности, в т.ч. и в момента – в селското стопанство и в здравеопазването .
Като основна форма на лични доходи занижените работни заплати – под стойността на работната сила и далеч под равнището на производителността на труда – са и сред основните причини и за : (1) високият относителен дял на заетите лица в „сивия” сектор на икономиката и масовото укриване на лични доходи с цел оцеляване; (2) незадоволителната (ниска) събираемост на данъчни и осигурителни приходи; (3) занижени данъчна основа и данъчни приходи на публичните бюджети – бюджетите на държавата, на ДОО, НЗОК и общините; респективно, до хронично недофинансиране на здравеопазването3, образованието, науката и културата; (4) незадоволително усвояване на европейските фондове; (5) изоставащо от изискванията качество, качествено възпроизводство и мотивация на оставащата в страната работна сила; (6) незадоволителен брой на иновациите и производствата с висока добавена стойност, ниското и незадоволително равнище на производителността на труда и ниска конкурентна способност на българската икономика; (7) и в крайна сметка – запазващото значително изоставане на общото равнище на икономическо и социално развитие на страната от средното на ЕС и особено от водещите страни членки на ЕС; както и за неясната перспектива за неговото ускорено преодоляване.
7. България – най-бедната страна в ЕС
Освен данните на Евростат за равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, тази оценка се потвърждава и от данните на Евростат за равнището на актуалното индивидуално потребление (АIC) на лице от населението в СПС у нас спрямо средното за ЕС 27 прието за 100 %, представени в таблица № 9 :
Таблица № 9 : Относително равнище на Брутния вътрешен продукт и актуалното (действително) индивидуално потребление на глава от населението в СПС в България и страните членки на ЕС. ЕС 27 = 100 %.
Страни 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г.
|
GDP per capita |
AIC per capita |
|||||
|
2009 |
2010 |
2011 |
2009 |
2010 |
2011 |
|
|
EU27 |
100 |
100 |
100 |
100 |
100 |
100 |
|
6 Euro area (EA17) |
109 |
108 |
108 |
107 |
107 |
107 |
|
Luxembourg |
255 |
267 |
271 |
144 |
141 |
140 |
|
Netherlands |
132 |
131 |
131 |
118 |
114 |
113 |
|
Ireland |
130 |
129 |
129 |
103 |
103 |
101 |
|
Austria |
125 |
127 |
129 |
116 |
118 |
119 |
|
Sweden |
120 |
124 |
127 |
116 |
114 |
116 |
|
Denmark |
123 |
128 |
125 |
116 |
116 |
113 |
|
Germany |
115 |
119 |
121 |
115 |
117 |
120 |
|
Belgium |
118 |
119 |
119 |
109 |
111 |
111 |
|
Finland |
114 |
113 |
114 |
110 |
111 |
112 |
|
United Kingdom |
111 |
111 |
109 |
121 |
120 |
118 |
|
France |
109 |
108 |
108 |
113 |
113 |
113 |
|
Italy |
104 |
101 |
100 |
103 |
102 |
101 |
|
Spain |
103 |
99 |
98 |
96 |
95 |
94 |
|
Cyprus |
100 |
97 |
94 |
102 |
99 |
98 |
|
Malta |
83 |
85 |
85 |
85 |
83 |
84 |
|
Slovenia |
87 |
84 |
84 |
81 |
80 |
81 |
|
Czech Republic |
83 |
80 |
80 |
73 |
71 |
71 |
|
Greece |
94 |
87 |
79 |
104 |
97 |
91 |
|
Portugal |
80 |
80 |
77 |
83 |
84 |
81 |
|
Slovakia |
73 |
73 |
73 |
72 |
71 |
70 |
|
Estonia |
63 |
63 |
67 |
58 |
56 |
58 |
|
Lithuania* |
55 |
57 |
66 |
63 |
61 |
70 |
|
Hungary |
65 |
65 |
66 |
62 |
60 |
61 |
|
Poland |
61 |
63 |
64 |
64 |
67 |
69 |
|
Latvia |
54 |
54 |
58 |
52 |
53 |
57 |
|
Romania |
47 |
47 |
49 |
46 |
46 |
47 |
|
Bulgaria |
44 |
44 |
46 |
43 |
43 |
45 |
|
Croatia |
62 |
59 |
61 |
58 |
57 |
59 |
|
Turkey |
46 |
50 |
52 |
51 |
54 |
57 |
|
Montenegro |
41 |
42 |
42 |
50 |
52 |
53 |
|
Former Yugoslav Rep. of Macedonia |
36 |
36 |
35 |
41 |
40 |
40 |
|
Serbia |
36 |
35 |
35 |
44 |
44 |
43 |
|
Albania** |
28 |
27 |
30 |
32 |
30 |
34 |
|
Bosnia & Herzegovina |
31 |
30 |
30 |
37 |
36 |
36 |
|
Luxembourg |
255 |
267 |
271 |
144 |
141 |
140 |
|
Netherlands |
132 |
131 |
131 |
118 |
114 |
113 |
|
Ireland |
130 |
129 |
129 |
103 |
103 |
101 |
|
Austria |
125 |
127 |
129 |
116 |
118 |
119 |
|
Sweden |
120 |
124 |
127 |
116 |
114 |
116 |
|
Denmark |
123 |
128 |
125 |
116 |
116 |
113 |
|
Germany |
115 |
119 |
121 |
115 |
117 |
120 |
|
Belgium |
118 |
119 |
119 |
109 |
111 |
111 |
|
Finland |
114 |
113 |
114 |
110 |
111 |
112 |
|
United Kingdom |
111 |
111 |
109 |
121 |
120 |
118 |
|
France |
109 |
108 |
108 |
113 |
113 |
113 |
|
Italy |
104 |
101 |
100 |
103 |
102 |
101 |
|
Spain |
103 |
99 |
98 |
96 |
95 |
94 |
|
Cyprus |
100 |
97 |
94 |
102 |
99 |
98 |
|
Malta |
83 |
85 |
85 |
85 |
83 |
84 |
|
Slovenia |
87 |
84 |
84 |
81 |
80 |
81 |
|
Czech Republic |
83 |
80 |
80 |
73 |
71 |
71 |
|
Greece |
94 |
87 |
79 |
104 |
97 |
91 |
|
Portugal |
80 |
80 |
77 |
83 |
84 |
81 |
|
Slovakia |
73 |
73 |
73 |
72 |
71 |
70 |
|
Estonia |
63 |
63 |
67 |
58 |
56 |
58 |
|
Lithuania* |
55 |
57 |
66 |
63 |
61 |
70 |
|
Hungary |
65 |
65 |
66 |
62 |
60 |
61 |
|
Poland |
61 |
63 |
64 |
64 |
67 |
69 |
|
Latvia |
54 |
54 |
58 |
52 |
53 |
57 |
|
Romania |
47 |
47 |
49 |
46 |
46 |
47 |
|
Bulgaria |
44 |
44 |
46 |
43 |
43 |
45 |
|
Norway |
177 |
181 |
186 |
134 |
136 |
135 |
|
Switzerland |
150 |
154 |
157 |
128 |
129 |
130 |
|
Iceland |
120 |
112 |
111 |
111 |
106 |
107 |
а. Източник : еurostat- newsrelease. 180/2012 : „GDP and AIC ( Actual Individual Consumption) per capita in PPS in Member States ”- 180/2012-13).
Към тези данни трябва да се добавят и данни за по-високото подоходно разслоение и социална поляризация у нас. И което е още по-необяснимо и нетърпимо – занижените доходи и бедността са традиционните средства и цена за постигнатата и подържана сравнително висока финансова стабилност на страната през последните две десетилетия, с която с охота се хвалят минали и настоящи български министри и правителства4. Министри и правителства, който дори не съзнават, че всъщност са допуснали и продължават да допускат принципно и конкретно неприемлива и необоснована размяна местата на (1) средствата и (2) целите на общественото развитие и с това го поставят пред тежки и трудно преодолими социални, икономически.
По последни данни на Евростат, през 2011 г. относителният дял на населението в бедност и социално изключване в България достига и надхвърля 50 % ( 50.25 %).Всичко това компрометира избрания крайно либерален модел на българската държава и води до прогресивно нарастващо социално недоволство и неизбежни социални и политически протести срещу цялостната досегашна и настояща политика и политическа класa.
