Съюз на икономистите в България

12 май 2023 г., София

Организатори:

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Департамент „Икономика” и

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Икономическите и финансови кризи, пандемията, войните и конфликтите изостриха отдавна съществуващите икономически и социални проблеми в Европа и света. Те оказват съществено негативно въздействие върху растежа, търговията, заетостта, финансовите системи, околната среда и благосъстоянието на хората. Неблагоприятните икономически и социални ефекти  и рисковете пред европейската и световна икономика ще продължат и през следващите години. На преден план излиза необходимостта от иновативни и дългосрочни решения на икономическите и социалните проблеми и преосмисляне и промяна на съществуващия икономически и социален модел.  

Целта на конференцията е да продължи и задълбочи дискусията за постигане на устойчив и приобщаващ растеж на икономиките. Основни акценти ще бъдат: зеления и енергиен преход, дигитализацията на икономиките и рисковете свързани с тях, както и проблемите и възможностите пред бизнеса и институциите, развитието на международната интеграция и регионалните интеграционни общности.

П О К А Н А

за участие в

ЧЕТВЪРТИ НАЦИОНАЛЕН НАУЧЕН ФОРУМ

на тема:

БИЗНЕСЪТ В XXI-ви ВЕК

Възстановяване и устойчивост след кризата

––––––––––––––––––––––––-

THE BUSINESS IN 21ST CENTURY

Recovery and sustainability after the crisis

21 ноември, УНСС, Голяма конферентна зала

съвместно с:

ПОДАВАНЕ НА ОНЛАЙН ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Пламен Димитров  изнесе публична лекция пред академичната общност на Европейския колеж по икономика и управление на 4-ти март от 11:00 часа в сградата на висшето училище в София.

Темата на лекцията е „Идва ли краят на политиката на бюджетните ограничения? (Изводи за България от годишната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон)“.


Проявата е организирана от Съюза на икономистите в България и Европейския колеж по икономика и управление.

Приложение: Презентация

Пловдивският Дом на науката и техниката в края на миналата седмица отново стана творчески „терен“ за размяна и сблъсък на идеи, разпалени дискусии и остри критики, иновативни предложения и споделени разочарования… И това бе очаквано, тъй като темата, която обсъждаха тук научни работници, бизнесмени, финансисти, експерти и журналисти, беше повече от актуална  – банковите кризи изобщо и горещият „картоф“  КТБ в частност. На това разчитаха и организаторите от Съюза на икономистите в България и Финансова компания „Атлас Финанс“ АД.

На въпроса за периодичността на банковите кризи и изводите, които могат да се направят след всяка от тях, се спря д-р ик. Петър Нейчев. Една от неговите основни тези бе, че при слаба икономика няма как да има силна банкова система. И затова много странно изглежда как УС на БНБ с очевидна /а може би и мотивирана/ апатия няколко години наблюдава кометообразния възход на КТБ, а после за броени дни  й реши съдбата с ликвидация.

Председателят на СИБ проф. Кръстьо Петков  сподели някои от опитите на експертни групи от различни специалности да предложат на обсъждане в министерства и други институции  отделни случаи на неразумни банкови практики, характерни за всички банки у нас, но срещат упорита съпротива от банковата асоциация и лобито на политиците.

Стефан Прончев, един от авторите на книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“, разгледа най-фрапиращите случаи около манипулиране на различни факти от сагата за КТБ, както и нашумелите вече скандално цесии при задкулисните игри след поставянето на банката под надзор.

Д-р ик. Тоде Тодев направи истинска „дисекция“ на българските банки и според него условията за възникването на кризите у нас са заложени в банковия бизнес модел, който функционира успешно единствено в обстановката на „политическо опекунство“. 

Проф. д-р. ик. Асен Конарев от своя страна се спря на позициите на държавата и БНБ към случая КТБ и напомни някои практики в САЩ и Англия, където с държавна помощ /бейлаут/ бяха спасени истински банкови мастодонти, които след това си връщат задълженията към държавата.

Резултатите от тази дискусия ще намерят своето място и в актуализираното съдържание на уики-книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“. Така тя ще бъде и изходната точка за по-нататъшното създаване на една уникална творба по темата, която ще вълнува всички поколения.

Презентации на участниците в провелата се на 12,10,2014 г. научна конференция – „ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“
 Съорганизатори: Алианс за  демократичен, социален и устойчив европейски семестър (АДСУЕС) и Съюз на учените в България – секция „Социологически науки”.

Д-р Павлина Р. Чернева Bard College and Levy Economics Institute – Растеж, неравенство, работа Следвоенният опит в САЩ  

Проф. д-р Мария Кетцедзопулу , Национален център за социални изследвания, Атина, Гърция – ДАНЪЧНИ СИСТЕМИ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МОДЕЛИ В ГЪРЦИЯ

Доц. Мария Желязкова – Данъчни системи и преразпределителни модели: България в ЕС?

Д-р Детлеф Кухенбекер,  „Инфра – Ню”, Германия – Защо Германия въведе минималната работна заплата

Мика Зайкова – Отражение на повишението на цените на електроенергията за бита върху бюджетите на домакинствата

Д.Нинов, д-р по икономика член на СИБ – Сравнителен анализ на  данъчните модели и политики  в  ЕС и България

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ

На Съюза на икономистите в България

Относно газовия проект „Южен поток”

 Съюзът на икономистите в България следи с голямо внимание и загриженост състоянието и проблемите на националната енергетика, включително и съдбата на газовия проект „Южен поток”. За нас е вън от съмнение голямата важност на този проект както за България, така и за енергийната  осигуреност през следващите десетилетия на Европа. Основните доводи за тази увереност са:

1. Подобряване на сигурността на доставките на природен газ за индустрията и населението на страната. Избягва се зависимостта на газовите доставки от ситуацията в транзитиращите държави чрез създаване на пряка връзка между страната-производител на природен газ и потребителите в България, т.е. създават се условия за диверсификация на транспортните пътища за газови доставки в страната. По този начин едновременно, а може би и преди изграждането на газопроводните връзки с Гърция и Турция, се поставя практическо начало на диверсификацията на осигуряването с природен газ на националната икономика и населението на страната.

2. При изграждането на газопровода „Южен поток” ще бъдат разкрити стотици нови работни места и ще се създаде благоприятна бизнес-среда за дейност на много строителни, транспортни, търговски и други стопански субекти, осъществяващи логистиката и реализацията на газопровода и свързаните с него инфраструктурни обекти.

3. С този проект се внасят иновативни технически и технологични решения. В процеса на неговата експлоатация ще са нужни допълнителни умения и квалификация от страна на обслужващия персонал, което ще доведе до създаването на нови, със съвременни технически умения професионалисти, които ще могат да работят  успешно както у нас, така и на газовия пазар в други страни.

4. С проекта „Южен поток” се прави реална стъпка в по-нататъшното използване на географското положение на България като свързващо звено между Азия и Европа за целите на икономическия просперитет на страната. Създава се възможност за допълнителни приходи за стопанските субекти и държавния бюджет – чрез постъпленията от транспортирането на природния газ през територията на страната.

Ето защо Съюзът на икономистите в България напълно подкрепя реализацията на този проект както на територията на страната, така и в останалите европейски страни.

Същевременно ние сме сериозно обезпокоени от редица неясноти, противоречиви и често променящи се изявления и становища – както на отговорни служебни лица, отговарящи за проекта в България, така и на други специалисти и средства за масова информация относно икономическата му обоснованост и защитата на финансовите и икономически интереси на нашата страна.

По-важните от тях са:

1. Изключително високата стойност на газопровода-3,6 млрд.евро. По наше мнение този предварителен разчет  не е достатъчно обоснован-изключително на базата на предпроектното проучване и донякъде на все още неокончателния технически проект. По-конкретно:

• Проектирането се извършва от свързани с единия от акционерите (ОАО „Газпром”) организации. Главен проектант е украинска проектантска организация, която до преди разпадането на СССР е била в състава на съветския газов комплекс, а подизпълнител в България е дъщерно дружество на „Овергаз”, който пък от своя страна е дъщерно дружество на „Газпром”. Това обстоятелство не гарантира пълна обективност на направените финансово-икономически разчети, още повече, че те не са били предмет на задълбочен и компетентен професионален анализ от страна на български специалисти.

• Окончателната цена на всеки инвестиционен проект се определя  след утвърждаването на техническия (работния проект) и след провеждането на търгове за строителство и доставка на техническото оборудване. Сегашната цена, а от тук и финансовото натоварване на българския акционер (Български енергиен холдинг), са определени без да са спазени тези условия.

2. Няма подписано споразумение за финансовия модел и финансирането на проекта. Не е ясен срокът за връщане на инвестицията, а оттук и неговата финансово-икономическа ефективност за нашата страна.

В началото бе договорен срок от 15 години, който по-късно бе увеличен на 25 г. Това е неоправдано дълъг срок за такава печеливша дейност:

• Не са писмено договорени сроковете за цялостно изграждане на газопровода –четири тръби под морето (в настоящия момент има готовност за прокарване само на една подводна тръба и наскоро подписан договор за последваща втора тръба), две тръби на сухоземния участък, компресорни станции и друга обслужваща инфраструктура на проекта. От това зависи количеството на транспортирания газ и съответно и приходите от тази дейност за акционерите.

Опитът от строежа на газопровода „Син поток”, а в известна степен и на „Северен поток” показа, че пълният капацитет и пълните приходи не се постигат веднага. За „Син поток” това стана около 10 години след завършването му. С голяма степен на вероятност може да се очаква, че срокът за цялостно изграждане и запълване на пълния капацитет на този газопровод ще бъде около 10-15 години,  в зависимост от темпа на нарастване на потребностите на европейския газов пазар, включително добива на шистов газ и внос на втечнен газ от САЩ, Близкия Изток, Либия, Тунис, Нигерия и други. Това създава голяма опасност реалната икономическа изгода за нашата страна да бъде отдалечена за един неопределен период.

Не е договорено финансовото компенсиране на българската страна при спирането на газовия поток през Украйна и Румъния за Балканския регион за газопровода от българо-румънската граница до компресорна станция Провадия (около 97 км.), за който има действащ договор до 2030 г. и пренасочването му през „Южен поток”. Само за 10 години (от 2017г до 2030 г. тази загуба се очаква да бъде около 420 млн.щ.дол.

• Не е обявен (а може би не е и договорен) основният финансов параметър за функционирането на газопровода-цената за транспортиране на хиляда кубически метра газ на разстояние 100 км. Чрез тази цена се изчисляват приходите, финансовата ефективност, печалбата и срокът за откупуване на инвестицията. Съгласно официално обявеният размер на инвестицията и срок за нейното връщане излиза, че цената за транспортиране на 1000 куб.метра газ на 100 км. ще бъде по-ниска от действащата в момента за транзита на газ до Турция, Гърция и Македония.

3. Не е извършено необходимото за спазване на законодателството на ЕС в областта на добива, транспорта и търговията с природен газ при реализацията на проекта „Южен поток”.

4. Не е създаден един постоянен, професионално компетентен и с достатъчно опит във воденето на такива преговори екип, който да работи по проекта от българска страна.

Създаването на Българския енергиен холдинг през есента на 2008 г. почти съвпада по време с инициирането на „Южен поток”. През тези по-малко от 6 години досега бяха сменени 7 изпълнителни директори на Холдинга, а с това и на неговите ръководни кадри, включително и екипите за преговори по този проект. На практика не са кадрово осигурени преговорния процес и адекватната защита на нашия икономически национален интерес от страна на българския акционер.

Имаме не малко основания да смятаме, че през този период не е имало и една постоянна правителствена позиция по проекта, както и информирано и компетентно ръководство на преговорите, включително на ниво министри и зам.министри. В същото време от руска страна винаги е имало почти постоянен висококвалифициран и опитен преговарящ екип, който по възможно най-добрия начин защитаваше своите икономически интереси.

Като имаме предвид изложените по-горе аргументи, смятаме за особено наложително:

1. Предвид обстоятелството, че Южен поток ще бъде най-големият инвестиционен проект в страната през следващите години, е необходимо да се възложи на независими, с признат международен опит в транспорта на природен газ експерти и специалисти, включително финансисти на цялостен технико-икономически анализ на проекта. До тогава да се отложи подписването на каквито й да е споразумения и протоколи по него. Аргументите, че това е търговска тайна са неубедителни, тъй като всички тези параметри ще бъдат обявени публично при започването на търговете за строителство и доставка на техническото оборудване.

2. Едновременно с анализа да се проведат преговори за уточняване времевия график за изграждане на целия газопровод за 63,1 млрд.куб.метра газ годишно, а не само на територията на нашата страна, който да се приеме от двете страни.

3. На основата на независимия технико-икономически анализ и сроковете за изграждане, запълване на капацитета и срок за експлоатация на този газопровод да се определи и договори цената за транспортиране на 1000 куб.метра газ на 100 км. и срокът на връщане на инвестицията. В този договор да се запази съществуващият в действащия транзитен договор между „Булгартрансгаз” и „Газпромекспорт” принцип за заплащане на капацитета на газопровода, независимо от транспортираните през него количества природен газ.

4. В съответствие с гореизложеното да се изготвят и подпишат финансов модел и споразумение за финансиране на проекта между акционерите- ОАО „Газпром” и Български енергиен холдинг.

5. Да се внесат необходимите изменения и допълнения в подписаните досега договорености за спазване изискванията на ЕС при изграждането и функционирането на газопровода „Южен поток”.

6. Да се сформира един относително постоянен, висококвалифициран и с достатъчен опит във воденето на преговори с „Газпром” екип от специалисти, включително икономисти и финансисти, които да продължат и довършат работата по проекта.

Съюзът на икономистите в България още веднъж изразява своята принципна подкрепа на газовия проект „Южен поток” и се надява, че съответните държавни органи ще предприемат без отлагане необходимите практически мерки за адекватна защита на икономическите интереси на страната при неговата реализация.

20 май 2014 г.    Съюз на икономистите в България