Експертни мнения

Проф. Иван Ангелов за присъединяването ни към ЕС: Разгром на българската икономика!

5 ян. , 2017  

На 1 януари тази година се навършиха 10 години от присъединяването ни към Европейския съюз. По този повод в последното си Новогодишно приветствие Росен Плевнелиев изрече поредната си лъжа пред българския народ. Той каза, че след присъединяването ни към ЕС нашият БВП, т.е. съвокупното ни годишно производство на продукти и услуги, е нараснало три пъти. Плевнелиев не за първи път ни лъже. По официални данни през годината на присъединяването ни 2007 г. нашият БВП е бил 56,5 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2008 г., с. 211), а през 2015 г. (за 2016 г. още няма данни) по текущи цени, т. е. с натрупаната през тези години инфлация, е бил 86,4 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2016 г., с 121). Още…

, , ,

Експертни мнения

Дошло ли е времето и в България да се въведе минимална часова ставка вместо МРЗ?

21 дек. , 2016  

Държавите от ЕС, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване: Германия: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца; Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; Франция: данни за януари 1999 г. — януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца; Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца; Великобритания: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца; Средните почасови разходи за труд в ЕС-28 се оценяват на 25,03 евро през 2015 г. и на 29,50 евро в еврозоната в ЕЗ-19.
Тези средни стойности обаче крият значителни различия между държавите членки на ЕС, като най-ниските брутни почасови доходи са отчетени в България. Сега почасовото заплащане в България е уредено нормативно, с постановление на МС, което определя успоредно съществуване на минимална работна заплата и минимална почасова ставка. При отпадане обаче на минималната работна заплата няма да може вече минималната работна заплата и минималната почасова ставка да съществуват заедно. Въвеждането на минимално почасово заплащане ще повиши гъвкавостта на пазара на труда, като минималните почасови ставки могат да се актуализират всяка година. При почасовото заплащане ще се увеличат ефективността и производителността на наетите лица.
Това ще доведе до конкуренция между работодателите и добрите служители ще се привличат там където почасовото възнаграждение е по-добро. За след работното време се плаща екстра като overtime с горница 50%, например. Минималната задължителна почасова ставка трудно може да бъде „заобиколена“ чрез договор с подизпълнител. Минималната почасова ставка ще изсветли сивия сектор, защото ще се удържат осигуровки за всеки отработен час. Оттам и осигурителните вноски за пенсия, което ще доведе до повишаване на пенсиите.

Още…

, ,

Експертни мнения

Становище на СИБ за Проект на бюджет на Р България за 2017 г.

14 ное. , 2016  

Настоящото Становище е разработено от експертен екип с координатор проф. дфн Кръстьо Петков, председател на УС на Съюза на икономистите в България. В него са отчетени и позициите, застъпени от социални партньори и специалисти по финанси и бюджетиране, изразени публично в медиите или на дискусионни форуми.

1. Обща оценка на проекта за Бюджет-2017
Оценката на одобрения на първо четене проект на бюджет може да се даде от две гледни точки: първо – приемствеността с предхождащите държавни бюджети; второ – съответствието с макроикономическата ситуация и състоянието на публичните финанси. Още…

, ,

Експертни мнения

Концепцията на бюджета за 2017-2019 е дълбоко погрешна

4 ное. , 2016  

С появата на проектобюджета за 2017 и на бюджетната прогноза за 2018-2019 г. започнаха и коментарите по тях. Както обикновено, преобладават критичните бележки. Изразяват се съмнения по очаквания растеж на БВП, на прогнозираните бюджетни приходи и разходи, по минималната и средната заплата, по мизерно ниските пенсии и тяхната стагнация, по минималния и максималния осигурителен доход, по несъответствията между декларираните приоритети и липсата на ресурси за постигането им, по продължаващото от години силно подценяване на труда, по недостатъчните обезщетения за безработица, по слабото финансиране на образованието, науката и културата, по нарастващия дефицит на квалифицирани кадри и т.н. Още…

, , , , ,

Експертни мнения

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ на СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ в БЪЛГАРИЯ

25 окт. , 2016  

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ на СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Относно: Проект на Наредбата за оценка на въздействието на нормативни актове

Положителен момент в прилагането на Закона за нормативните актове от 7.10.2016 г. е публикуването на вариант на Наредба за оценка на въздействие след обществено обсъждане и опит за нейното усъвършенстване чрез отчитане на някои бележки и препоръки. В същото време е налице опит за ограничаване сферата на въздействие на нормативните актове, за ограничена публичност и селективен избор на фокус-групите за оценка на въздействието.
При тази ситуация смятаме за необходимо да обърнем внимание на МС върху онези недостатъци във формулировките на Наредбата, които според нас ще блокират изпълнението на приетия закон. Още…

, ,

Експертни мнения

БАН увеличи икономическата си прогноза за България

19 окт. , 2016  

Икономистите на института увеличиха прогнозата си спрямо пролетната оценка с един процент. Още…

, ,

Експертни мнения

МС е подготвил Проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието

22 сеп. , 2016  

До 23.09.2016 г. е срокът за публикуване на сайта на МС на становища, бележки и препоръки към Проекто-наредбата.
По-долу поместваме експертното становище на Д-р Александър Трифонов, член на СИБ и водещ експерт. Още…

, ,

Експертни мнения

Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България

14 сеп. , 2016  

ПОЗИЦИЯ
Относно „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“, разработени от екип от български учени и интелектуалци
(по инициатива на акад. Стефан Воденичаров)

Още…

, , ,