Защо обедня Българският Север?
Заради кризата и политическата нестабилност-твърдят изследователите от Института за пазарна икономика /ИПИ/, чиято разработка се цитира в обширен материал на в-к „Преса“ /25.3.2015/. И поясняват, че тенденцията на „бързо възстановяващ се юг и стагниращ север продължава да бъде в сила“. В резултат на многогодишния регрес, твърдо сме окупирали първото място в европейските класации по регионална изостаналост. Рекордьорът е Северозападна България. Тези факти са повече от тревожни, като се има предвид, че от началото на икономическия преход измина четвърт век, а кризата ни мори вече шеста година, без да и се вижда краят!
Проф. Андрей Захариев: Дефлацията е шанс за бърза позитивна корекция в цената на труда в България
В първи прочит новината, че за пореден месец българската икономика е в дефлация и през януари на годишна база отчитаме дефлация на минус 1 %, звучи тревожно. В същото време експертният отчет на тези макрофинансови данни ни позволява да обявим, че дефлацията е шанс за бърза, ефективна корекция на цената на труда в България. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Велико Търново икономистът професор Андрей Захариев. Той обясни, че не само България, но и други европейски страни, по отчетни данни за декември 2014 година и януари 2015 година, са отчели отрицателна инфлация или така наречената дефлация.
България е сред лидерите с минус 1, 6 % , придружена от Гърция с минус 1, 4 %, а и като цяло еврозоната, която е гръбнакът на цялата европейска икономика, за януари месец отчита минус 0, 6%. „ Ако се направи паралел с друг период от историята на Европейския съюз, това е към 2008- 2009 година, когато ударът на световната финансова криза, доведе до подобен отчетен ефект, на ниво индекс на потребителските цени. В момента кризата, като че ли е в миналото и ние трябва да разчетем добре, на национално ниво, какво може да се направи. Истината е, че и в по- ранните анализи, беше прогнозитано, че по- ниските цени на горивата, които са компонента в ценообразуването в редица други сектори, включително и сектора на услугите, могат да доведат до един ефект на доминото в понижение на цените при основни стоки и услуги”, каза професор Захариев. Той обясни, че анализите, които са обявени от Националния статистически институт, потвърждават точно това. Лидер е именно сектор транспорт, където намаляването се измерва с минус 6, 7 %, следван от компонента на потребителската група за облекло и обувки с 2, 9%. Това е на месечна база януари 2015 година, спрямо декември 2014 година. „ В същото време, какво представлява брутната добавена стойност, която създава всеки бизнес в България. Тази брутна добавена стойност има своите регламентирани и разписани четири компонента. Една от тях е стойността на покупките, които в монета на практика са дефлационно редуцирани надолу. Останалите три компонента са цената на капитала, парите, печалбите на собствениците и заемния капитал, лихвите към банките. Данъците и осигуровките, които като цяло остават на нивото си от миналата година и най- важният компонент- цената на труда. Именно тук е резервът и ролята на нашите синдикати и правителството, в рамките на тристранния формат за национално партньорство и дебат, заедно с работодателите, да отстоят воденето на едно бързо, агресивно и настигащо нивата в ЕС за цената на труда. Да, България от 1 януари има промяна в минималната работна заплата, но да си мислим, че само ние сме открили топлата вода, очевидно не е така”, обясни икономистът. Данните сочат, че от 1 януари съседна Румъния променя в реално изражение, цената на минималната работна заплата с 13, 1% нагоре. На следващо място поставяме Латвия с плюс 11, 7%, Естония плюс 9, 4%, Чехия плюс 7, 8% промяна в цената на труда като минимално отражение, при това отчетено с ефекта на инфлацията. Продължаваме със Словакия плюс 7, 7% и една тогава идва България с плюс 7, 6% реална корекция, която се дължи на номиналната промяна от 5, 9% на нашата заплата минимално 340 стана 360 лева и минус 1, 6% дефлация, което прави комулативно плюс 7, 6%. „ Ще направя един паралел с нашата северна съседка, стана център на ЕС, тъй като южната ни съседка Гърция, определено не е за пример в момента. Когато влязохме в ЕС, заедно с Румъния, ние бяхме абсолютно с еднакви показатели от гледна точка цената на труда и средни доходи на глава от населението, спрямо това, което ЕС като наш общ дом, имахме като отчетни данни. България към 2006 година беше с доходи от глава на населението с по 37% спрямо средното за ЕС, а Румъния с 38%. Към днешна дата нещата са крайно разочароващи. Сега България е последна с 45 % спрямо средното ниво. Имаме едно увеличение от 8%, но Румъния вече е на позиция от 55 %. Вярно те са предпоследни, но ни водят с 10 % пункта, което за България от 45% спрямо средното, означава, че получават доходи и имат покупателна способност с цели 18% от нас българите. Какво правихме ние в България, българските политици и бизнес, българските синдикати, за да позволим една държава, с която имахме равен старт в ЕС, да ни изпревари, от г;една точка на парите в джоба ни с такива категорични темпове и отчетни данни”, обясни още професор Захариев.
Приложение:
МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ РЕАЛИЗИРА ПРЕПОРЪКА НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
В свои Указания ДДС № 05/ 28.03.2014 г., изготвени съвместно с Българската народна банка, Министерството на финансите регламентира официално възможността за предоставяне на залог в своя полза върху вземанията по българския външен дълг, поет с договорите за прехвърляеми заеми от есента на 2013 г. (т.нар. схема Schuldscheindarlehen). Благодарение на тази регулация дългът, поет с договорите за прехвърляеми заеми с фиксирани проценти между Република България и DeutscheBankAktiengeselschaftще може да се използва като финансово обезпечение на отчетените от банките в България наличности по обслужваните от тях сметки на бюджетните организации.
Съюзът на икономистите в България оценява високо предприетите от Министерството на финансите активни мерки за увеличаване на инвестиционната привлекателност и интереса на инвеститорите към прехвърляемите заеми и приветства реализираната успешна промяна. Препоръка за нейното незабавно извършване беше отправена до правителството на Република България още в Пакета от мерки за оптимизиране на външния дълг, предаден през януари 2014 г. Според водещите български икономисти чрез официалното признаване на българските Schuldscheindarlehen като допустимо обезпечение по обслужваните от банките сметки на бюджетните организации ще се интензифицира търговията с тези иновативни за българската практика инструменти на вторичен пазар и ще се реализира добавена стойност в тяхната цена. Нововъведената регулация ще съдейства успешно и за модернизация и усъвършенстване на бюджетната и счетоводната системи в България.
Обслужващите бюджетните организации банки в България следва да използват разработените и публикувани на Интернет страницата на Министерството на финансите образци на договора за залог и приложенията към него.
Допълнителна информация относно методологията на отчетността на договорите за прехвърляеми заеми като финансово обезпечение на отчетените от банките в България наличности по обслужваните от тях сметки на бюджетните организации инвеститорите и широката публика могат да получат от дирекция „Държавно съкровище” на Министерството на финансите.
