Световна икономика

Европа: 19 икономисти призовават ЕЦБ да направи „количествени облекчения“

4 Апр. , 2015  

С писмо, публикувано на 26-ти март във „Файненшъл таймс“, 19 икономисти, включително и съоснователя на Световната мрежа за Базов доход – проф. Гай Стендинг, призовават Европейската централна банка да приеме алтернативна политика на количествените облекчения. Писмото включва призив да се разпределят пари кеш директно на всички граждани в еврозоната. В отговор на плана на Европейската централна банка (ЕЦБ) да инжектира 60 млрд. евро на месец във финансовата система в продължение на 18 месеца, 19 икономисти подписаха писмо до „Файненшъл таймс“, призовавайки ЕЦБ да приеме друг подход, който те смятат за по-ефективен начин да се стимулира икономиката в еврозоната. „Доказателствата сочат, че конвенционалните количествени облекчения (КО) не са надеждно средство за увеличаване на БВП или трудовата заетост. Изследванията на Централната банка на Англия устновяват, че КО облагодетелстват заможните, които печелят от увеличаване на цените на активите, а не бедните“, се казва в писмото. Икономистите, подписали писмото, предлагат алтернатива: „Вместо да се инжектират във финансовите пазари, новите пари, създадени от централните банки в еврозоната, може да бъдат използвани за финансиране на правителствени разходи (като инвестиране в крайно необходими инфраструктурни проекти); алтернативно на всеки гражданин на еврозоната може да се дават € 175 месечно, за приод от 19 месеца, които те могат да използват за плащане на съществуващи задължения или да ги похарчат, както желаят. Стимулирайки директно потреблението и заетостта, всеки един от тези подходи е далеч по-ефективен отколкото плановете на ЕЦБ за конвенционалните количествени облекчения.“ Идеята централните банки да разпределят пари на гражданите често се нарича „количествени облекчения за хората“ – термин, въведен от австралийския икономист Стив Кийн. Проф. Стив Кийн е подписал писмото наред с още 18 икономисти, включително няколко защитници на Базовия доход като съосонователят на Световната мрежа за Базов доход проф. Гай Стендинг, Дейвид Гребер, Франсис Копола и лорд Робърт Скиделски. Наскоро Гай Стендинг написа статия, подчертавайки предложението ЕЦБ да финансира пилотни изследвания за Базов доход в Европа: „ Може да се осигурят месечни плащания на всеки мъж, жена и дете, да речем в четири области, при единственото условие, че те ще продължат да ги получават, ако останат да живеят в тези области. Хората все пак ще бъдат свободни да се местят. Но тези плащания ще им помогнат да останат. Такива плащания може да се правят за период от 12 или 24 месеца.“ Европейската асцоиация за Безусловен базов доход също излезе с подобно предложение в предишно прес-съобщение като „прагматичен, директен начин за Безусловен базов доход за всички от еврозоната.“ Въпреки че концепцията за „кличествени облекчения за хората“ и Базовият доход имат общи черти, изразявайки се в разпределяне на пари за всички граждани без условия, количествените облекчения не се разбират като перманентна мярка, а по- скоро като краткосрочен инструмент, целящ стмулиране на търсенето. Ето и списъкът на подписалите писмото икономисти: Victoria Chick, University College London Frances Coppola, Associate Editor, Piera Nigel Dodd, London School of Economics Jean Gadrey, University of Lille David Graeber, London School of Economics Constantin Gurdgiev, Trinity College Dublin Joseph Huber, Martin Luther University of Halle-Wittenberg Steve Keen, Kingston University Christian Marazzi, University of Applied Sciences and Arts of Southern Switzerland Bill Mitchell, University of Newcastle Ann Pettifor, Prime Economics Helge Peukert, University of Erfurt Lord Skidelsky, Emeritus Professor, Warwick University Guy Standing, School of Oriental and African Studies, University of London Kees Van Der Pijl, University of Sussex Johann Walter, Westfälische Hochschule, Gelsenkirchen Bocholt Recklinghausen, University of Applied Sciences John Weeks, School of Oriental and African Studies, University of London Richard Werner, University of Southampton Simon Wren-Lewis,University of Oxford

Световна икономика

„ГАРДИЪН“: КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА ДАЛЕЧ НЕ Е ОТМИНАЛА

22 Окт. , 2014  

След банковата криза Европа беше въвлечена в дълъг, протяжен процес на опити за замитане на проблеми под килима, гушване на пари и надежди, че никой няма да забележи.

 

Това състояние на нещата е подложено на изпитание тази есен. В момента виждаме първите трусове, най-вече рязкото увеличаване на лихвите по заемите за Атина. Но има опасение, че тези трусове ще стават по-силни и ще се свържат по отровен начин с други проблеми. Перспективите пред САЩ и Великобритания сега са по-мрачни, отколкото бяха в последните три години и въпреки това се говори, че Американската централна банка е на път да прекрати предоставянето на евтини пари за банките. Това решение може да бъде отложено, но краят трябва да дойде рано
  или късно. Китайската икономика се забавя, японската е неподвижна. Главният икономист на „Банк ъв Ингланд“ Анди Халдейн каза тази седмица: „Казано на прост английски, аз съм по-песимистичен…Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски по-дълго време, отколкото очаквах преди три месеца, без да застрашат целта за инфлацията“.

Трябва да припомним, че корените на тази криза са в свиването на заплатите в Германия, целящо запазването на конкурентноспособността на страната в глобалната икономика, което доведе до превръщането на Южна Европа в неконкурентноспособна. Разликата беше компенсирана до голяма степен от банки във Франция, Германия и Северна Европа, които тогава отпускаха кредити на юга, за да могат испанците и гърците да продължават да купуват техните БМВ-та. Когато правителствата от Южна Европа вече не можеха да вземат заеми от световните пазари, големите банки в Северна Европа бяха застрашени от фалит.

Реакцията на Ангела Меркел и Никола Саркози беше не да принудят банките си да се справят със своите лоши кредити, а на първо място да наложат драстична програма за икономии на Южна Европа. Междувременно ЕЦБ заля банковата система с пари. Намерението беше да се създаде илюзия, че банките все още са платежоспособни, че лошите длъжници са си научили урока и т. н. В същото време банките можеха да се приведат в ред.

Последиците от тези несъвършени решения сега стават явни. Пазарите се сриват и лихвите по заемите нарастват, особено в Гърция, мястото, където започна кризата в еврозоната преди две години. Гърците не помагат особено, след като обявиха план да се откажат от помощта на ЕС и МВФ, което доведе до бързо освобождаване от гръцки ценни книжа. Европейските лидери се стараят да изглеждат бодри, но това не е лесна позиция, когато Франция, Италия и ЕЦБ се оказаха в конфликт с все още непреклонната канцлерка Ангела Меркел относно най-добрия начин за връщане към растеж в клонящата към стагнация икономика на еврозоната.

Франция представи миналата сряда годишния си бюджет в Брюксел, след като отказа да въведе допълнителните съкращения, предложени от ЕС. Това няма да се хареса на Брюксел и в същото време няма да омилостиви критиците на строгите икономии във Франция. Бюджетът на италианското правителство избягва с малко подобно неподчинение, но също ще бъде проблематичен за Германия. Спорът в сърцето на еврозоната за следващите стъпки със сигурност ще запрати най-големия икономически пазар в света в още години на стагнация. Дори Франция и Италия да наме
 рят начин да заобиколят правилото, ограничаващо бюджетните дефицити до 3%, те не могат да предприемат план „Маршал“, смятан от тях за необходим за стимулиране на икономиките им. Колкото до банките, ЕЦБ трябва да докладва скоро кои банки са в добро състояние, кои се нуждаят от още капитал и кои трябва да бъдат затворени, ако не могат да бъдат спасени. Това е упражнение, целящо да възстанови доверието в банковата система, но може да има противоположния ефект.

Понякога се прокрадва идеята, че нещата може никога да не станат по-добри, но успокояващото общоприето мнение за неизбежно, макар и дълго отлагано възстановяване е принцип, върху който се крепи всичко. Ако го изгубим, Европа ще бъде в дълбока политическа беда. Този конкретен смут вероятно ще премине, дори само заради това, че парите, готови за инвестиране на международните финансови пазари, трябва да намерят дом. В същото време конфронтацията между Германия и повечето от останалите страни членки на ЕС вероятно ще бъде уредена. Но всичко това е напомняне, че ходим по много тънък лед.

Редакционна статия на британския вестник „Гардиън“.

БГНЕС

Световна икономика

Манифеста на международна студентска инициатива за плурализъм в икономиката

18 май , 2014  

Управителният съвет на СИБ, на свое заседание на 15 май т.г, подкрепи манифеста на международна студентска инициатива за плурализъм в икономиката.

 

С международната инициатива на критичните студенти се надяваме за промяна в преподаването на икономиката.Нашата цел е да разчупим малко тоталната доминация на неолибералните идеи, захранвани от неокласическия синтез, като единствена алтернатива, до която се докосват студентите, учещи икономика в голяма част от университетите в света. Сайтът вече е онлайн, а статии бяха публикувани във водещи вестници, като например тази в The Guardian.

 

An international student call for pluralism in economics

It is not only the world economy that is in crisis. The teaching of economics is in crisis too, and this crisis has consequences far beyond the university walls. What is taught shapes the minds of the next generation of policymakers, and therefore shapes the societies we live in. We, over 65 associations of economics students from over 30 different countries, believe it is time to reconsider the way economics is taught. We are dissatisfied with the dramatic narrowing of the curriculum that has taken place over the last couple of decades. This lack of intellectual diversity does not only restrain education and research. It limits our ability to contend with the multidimensional challenges of the 21st century – from financial stability, to food security and climate change. The real world should be brought back into the classroom, as well as debate and a pluralism of theories and methods. Such change will help renew the discipline and ultimately create a space in which solutions to society’s problems can be generated.

United across borders, we call for a change of course. We do not claim to have the perfect answer, but we have no doubt that economics students will profit from exposure to different perspectives and ideas. Pluralism will not only help to enrich teaching and research and reinvigorate the discipline. More than this, pluralism carries the promise of bringing economics back into the service of society. Three forms of pluralism must be at the core of curricula: theoretical, methodological and interdisciplinary.

Theoretical pluralism emphasizes the need to broaden the range of schools of thought represented in the curricula. It is not the particulars of any economic tradition we object to. Pluralism is not about choosing sides, but about encouraging intellectually rich debate and learning to critically contrast ideas. Where other disciplines embrace diversity and teach competing theories even when they are mutually incompatible, economics is often presented as a unified body of knowledge. Admittedly, the dominant tradition has internal variations. Yet, it is only one way of doing economics and of looking at the real world. Such uniformity is unheard of in other fields; nobody would take seriously a degree program in psychology that focuses only on Freudianism, or a politics program that focuses only on state socialism. An inclusive and comprehensive economics education should promote balanced exposure to a variety of theoretical perspectives, from the commonly taught neoclassically-based approaches to the largely excluded classical, post-Keynesian, institutional, ecological, feminist, Marxist and Austrian traditions – among others. Most economics students graduate without ever encountering such diverse perspectives in the classroom.

Furthermore, it is essential that core curricula include courses that provide context and foster reflexive thinking about economics and its methods per se, including philosophy of economics and the theory of knowledge. Also, because theories cannot be fully understood independently of the historical context in which they were formulated, students should be systematically exposed to the history of economic thought and to the classical literature on economics as well as to economic history. Currently, such courses are either non-existent or marginalized to the fringes of economics curricula.

Methodological pluralism stresses the need to broaden the range of tools economists employ to grapple with economic questions. It is clear that maths and statistics are crucial to our discipline. But all too often students learn to master quantitative methods without ever discussing if and why they should be used, the choice of assumptions and the applicability of results. Also, there are important aspects of economics which cannot be understood using exclusively quantitative methods: sound economic inquiry requires that quantitative methods are complemented by methods used by other social sciences. For instance, the understanding of institutions and culture could be greatly enhanced if qualitative analysis was given more attention in economics curricula. Nevertheless, most economics students never take a single class in qualitative methods.

Finally, economics education should include interdisciplinary approaches and allow students to engage with other social sciences and the humanities. Economics is a social science; complex economic phenomena can seldom be understood if presented in a vacuum, removed from their sociological, political, and historical contexts. To properly discuss economic policy, students should understand the broader social impacts and moral implications of economic decisions.

While approaches to implementing such forms of pluralism will vary from place to place, general ideas for implementation might include:

Hiring instructors and researchers who can bring theoretical and methodological diversity to economics programs;
Creating texts and other pedagogical tools needed to support pluralist course offerings;
Formalizing collaborations between social sciences and humanities departments or establishing special departments that could oversee interdisciplinary programs blending economics and other fields.
Change will be difficult – it always is. But it is already happening. Indeed, students across the world have already started creating change step by step. We have filled lecture theatres in weekly lectures by invited speakers on topics not included in the curriculum; we have organised reading groups, workshops, conferences; we have analysed current syllabuses and drafted alternative programs; we have started teaching ourselves and others the new courses we would like to be taught. We have founded university groups and built networks both nationally and internationally.

Change must come from many places. So now we invite you – students, economists, and non-economists – to join us and create the critical mass needed for change. See Support us to show your support and connect with our growing networks. Ultimately, pluralism in economics education is essential for healthy public debate. It is a matter of democracy.

Signed, the member organizations of the International Student Initiative for Pluralism in Economics:

Sociedad de Economía Crítica Argentina y Uruguay, Argentina
The PPE Society, La Trobe University, Australia
Society for Pluralist Economics Vienna, Austria
Nova Ágora, Brazil
Mouvement étudiant québécois pour un enseignement pluraliste de l’économie, Canada
Estudios Nueva Economía, Chile
Grupo de estudiantes y egresados de la Facultad de Economía y Negocios de la Universidad de Chile, Chile
Det Samfundsøkonomiske Selskab (DSS), Denmark
Post-Crash Economics Society Essex, England
Cambridge Society for Economic Pluralism, England
Better Economics UCLU, England
Post-Crash Economics Society Manchester, England
SOAS Open Economics Forum, England
Alternative Thinking for Economics Society, Sheffield University, England
LSE Post-Crash Economics England
Pour un Enseignement Pluraliste de l’Economie dans le Supérieur (PEPS-Economie), France
Netzwerk Plurale Ökonomik (Network for Pluralist Economics), Germany
Oikos Köln, Germany
Real World Economics, Mainz, Germany
Kritische WissenschaftlerInnen Berlin, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, München, Germany
Oikos Leipzig, Germany
Was ist Ökonomie, Berlin, Germany
Impuls. für eine neue Wirtschaft, Erfurt, Germany
Ecoation, Augsburg, Germany
Kritische Ökonomen, Frankfurt, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, Hamburg, Germany
Real World Economics, Heidelberg, Germany
Stundent HUB Weltethos Institut Tübingen, Germany
LIE – Lost in Economics e.V., Regensburg, Germany
Javadhpur University Heterodox Economics Association, India
Economics Student Forum – Tel Aviv, Israel
Economics Student Forum – Haifa (Rethinking Economics), Israel
Rethinking Economics Italia, Italy
Grupo de Estudiantes por la Enseñanza Plural de la Economía, UNAM, Mexico
Oeconomicus Economic Club MGIMO, Russia
Glasgow University Real World Economics Society, Scotland
Movement for Pluralistic Economics, Slovenia
Post-Crash Barcelona, Spain
Asociación de Estudiantes de Económicas de la Universidad Autónoma de Madrid, Spain
Estudantes de Económicas e Empresariais, Universidade de Santiago de Compostela, Spain
Lunds Kritiska Ekonomer, Sweden
Handels Students for Sustainability, Sweden
PEPS-Helvetia, Switzerland
Rethinking Economics, UK
Rethinking Economics New York, United States
Sociedad de Economia Critica, Argentina and Uruguay

 

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ПРИЗЫВ К ПЛЮРАЛИЗМУ МНЕНИЙ В ЭКОНОМИЧЕСКОЙ ТЕОРИИ

В кризисе находится не только мировая экономика, но и экономическая теория также испытывает кризис, и этот кризис несёт свои последствия далеко за пределы университетских стен. То, чему учат в университетах, формирует сознания следующего поколения, задающего тренд, и таким образом, формирует облик общества, в котором мы живем. Нам, 60+ ассоциациям экономики из 30+ различных стран, кажется, пора пересмотреть то, как преподётся экономическая теория. Мы недовольны резким сужением учебной программы, которое происходит в течение последних двух десятилетий. Данное отсутствие интеллектуального разнообразия не только сдерживает процесс образования и научных исследований, но и ограничивает наши возможности по борьбе с различными вызовами 21-го века начиная от финансовой стабильности и заканчивая обеспечением продовольственной безопасности и изменениями климата. Мир должен уделять больше внимания изучению данной дисциплины, а также дискуссиям и плюрализму теорий и подходов. Это поможет обновить данный предмет и в конечном итоге создать пространство, в котором можно будет найти решения проблем общества.

Являясь едиными без учета границ между государствами, мы призываем к смене курса. Мы не утверждаем, что существует идеальное решение проблемы, но у нас нет сомнений , что студенты, изучающие экономическую теорию, выиграют от наличия различных точек зрения и идей. Плюрализм может не только способствовать оживлению преподавания и научных исследований и возрождению дисциплины, но и скорее, плюрализм несет в себе задачу вновь поставить экономическую теорию на службу обществу. В основе учебных программ должно быть три формы плюрализма: теоретический, методологический и междисциплинарный.

Теоретический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра научных школ, представленных в учебных программах. Мы возражаем не против конкретных составляющих экономичемских школ. Плюрализм не ставит перед собой вопрос о выборе стороны, а ставит попрос о способствовании интеллектуальным дебатам и критическому сопоставлению идей. Там, где другие дисциплины охватывают разнообразие взглядов и учат конкурирующим теориям, даже если они несовместимы друг с другом, экономика часто представляется как единая совокупность знаний. Разумеется, основное направление теории всегда имеет имеет внутренние различия. Тем не менее, это всего лишь один из способов создания экономической терии и оценки реального мира. Это невозможно в других областях; никто не будет принимать всерьез диплом в области психологии, которая сосредотачивается только на фрейдизме, или в сфере политики, которая сосредотачивается только на государственном социализме. Полное и всеобъемлющее экономическое образование должно содействовать сбалансированному познанию различных теоретических школ, от широко преподаваемых неоклассических подходов до в значительной степени исключенных из программы классических, пост-кейнсианских, институциональных, экологических, феминистских, марксистских и австрийских экономических школ среди прочих. Большинство студентов экономических специальностей, которые оканчивают университеты, никогда не сталкивается с такими различными точками зрения во время учёбы.

Кроме того, очень важно, чтобы основные программы включали курсы, которые обеспечивают инфомацией и способствуют рефлексивному мышлению в сфере экономики и ее методов, в том числе философии экономики и теории познания. Также, поскольку теории не могут быть полностью поняты в отрыве от исторического контекста , в котором они были сформулированы, студенты должны систематически обретать знания по истории экономической мысли и по классической экономической литературе, а также

по экономическая истории. В настоящее время такие курсы либо отсутствуют, либо отодвинуты на периферию программы экономической теории.

Методологический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра инструментов, которые экономисты используют для того, чтобы искать ответы на вопросы экономики. Ясно, что математика и статистика имеют решающее значение для нашей дисциплины. Но слишком часто студенты учатся использовать количественные методы, но никогда не обсуждают, нужно ли и для чего они должны быть использованы—выбор допущений и применимость результатов. К тому же, существуют важные аспекты экономики , которые не могут быть поняты с использованием исключительно количественных методов: надежное экономическое исследование требует того, чтобы количественные методы были дополнены методами, используемыми другими социальными науками. Например, понимание институциональных аспектов и культуры может быть существенно улучшено, если бы качественному анализу было уделено больше внимания в программе экономической теории. Тем не менее, большинство студентов экономических специальностей никогда не изучают качественные методы.

Наконец, экономическое образование должно включать в себя междисциплинарные подходы и позволять студентам взаимодействовать с другими социальными и гуманитарными науками. Экономика является социальной наукой, сложные экономические явления редко можно понять, если они представлены в вакууме, без учета социологического, политического и исторического контекстов. Чтобы правильно обсудить экономическую политику, студенты должны понимать более широкие социальные последствия и моральные последствия экономических решений.

Подходы к реализации данных форм плюрализма отличаются от места к месту, и общие идеи для реализации могут включать в себя:

найм преподавателей и исследователей, которые могут привнести теоретическое и методологическое разнообразие в программу изучения экономики

Создание текстов и других педагогических инструментов, необходимых для поддержки различных вариатов изучаемого курса;

Формализация сотрудничества между подразделениями, занимающимися социальными науками и гуманитарными науками или создание специальных отделов, которые могли бы составлять междисциплинарные программы на стыке экономики и других областей.

Изменение будет как всегда тяжелым Но это уже происходит . В самом деле, студенты по всему миру уже начали постепенно менять систему. Мы наблюдаем полные лекционные залы во время еженедельных лекций приглашенных докладчиков по темам вне учебной програамы ; мы организовываем рабочие группы, семинары, конференции; мы проанализировали текущие учебные программы и составили альтернативные программы; мы начали учить себя и других новым курсам, которые мы хотели бы изучать. Мы создали университетские группы и организвали сети на национальном и международном уровнях.

Изменения должны поступать из различных источников. Теперь мы приглашаем вас, студентов, экономистов, и не изучающих экономику присоединиться к нам и создать критическую массу, необходимую для перемен. Посетите [Сайт], чтобы присоединиться к нашим растущим сетям. В конечном счете, плюрализм в экономическом имеет важное значение для продуктивного общественного взаимодействия. Это вопрос демократии.

Световна икономика

ЗАЩО ИКОНОМИКСЪТ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ?

13 Ное. , 2013  

В памет на Роналд Коуз (1910 – 2013 г.)!

 

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

 

 

През септември 2013 г. от този свят на 102-годишна възраст си отиде известният британски икономист Роналд Хари Коуз /Ronald Harry Coase/. Върхът на неговата професионална кариера е получаването на Нобелова награда по икономически науки през 1991 г. заради това, че той има сериозен принос в откриването и обясняването на взаимовръзката между микроикономикса и макроикономикса в частта, която обяснява как разходите, които се правят по време на една търговска сделка и третирането на свързаните с тази търговска сделка имуществени права, оказват влияние върху институционалното структуриране и функциониране на икономиката. На практика, изследователското поле, в което приоритетно твори Коуз, е изключително широко, защото обхваща изследвания върху възникването, развитието, функционирането и метаморфозите на пазарните институции.

В Лондонската школа по икономика Коуз се оформя като отявлен противник на Артър Пигу и неговите виждания по отношение на това как трябва да се развива икономиксът на благосъстоянието. Нещо повече, конфликтът тук тече и по линия на „вечната война” между икономическите научни кръгове около Лондон и Кейбмридж.

Икономическото образование на Коуз, както и следването му в Университета в Чикаго, го правят относително по-близък до американския либерализъм и идеите на Чикагската икономическа школа по отношение на монетаризма, свободата на избора и предприемачеството. Самият Коуз в своята лекция в момента на връчването на Нобеловата награда по икономика обаче казва следното за себе си: „В моя дълъг живот съм се познавал с доста известни икономисти, но никога не съм смятал себе си за такъв, нито пък съм бил в тяхната компания”. Този цитат е достатъчно показателен за житейската и професионална скромност на Р. Коуз, който е роден в семейство на бедни пощенски работници от Лондон, които възпитават своето единствено дете в ценностите на спестовността, икономическата рационалност и прагматизъм, както и в уважение към всеки пенс. Надграждането на житейските възгледи на Коуз става основно в неговия роден град, където той се възхищава на идеите на един от своите преподаватели – сър Артър Солтър, който твърдял, че всяка една нормална икономическа система може да работи сама – без никаква намеса.

В този смисъл за Коуз нормалната икономическа система е само онази, която се конкурира на база цените на стоките и услугите и естествените предпочитания на потребителите. Ето защо Р. Коуз може да бъде определен и като привърженик и радетел на „невидимата ръка” в смисъла, който А. Смит влага.

Един от научните върхове на Коуз е изследване, озаглавено „Природата на фирмата” /The Nature of the Firm, 1937/, в което се полагат основите на идеята, че всяка една търговска сделка ще бъде съпътствана от определени разходи, които се правят, както от страна на купувача, така и от страна на продавача. Тук обаче Коуз поставя ясно разграничението, че би съществувала голяма разлика при формирането на определени разходи при извършването на една сделка, когато лицето е физическо и когато то е юридическо. Нещо повече, той ясно очертава още в края на 30-те, че икономическата наука акцентира основно върху разглеждането на поведението на отделните фирми, а не хората като физически лица. В този смисъл основните инструменти за икономически анализ обхващат изследванията върху поведението на фирмите и тяхното ситуиране в националната икономика, отколкото поведението на отделните индивиди като двигатели на търговските сделки. А в една „нормална” икономика, единствено ценовият механизъм може да бъде основа за регулирането на търговските отношения – ако стоката, която се предлага на пазара, е твърде скъпа, тя няма да бъде купувана, а ако е по-евтина – търсенето й ще бъде огромно.

Разглеждайки линията на разсъждения на Коуз по отношение на ненамесата на институциите на пазара като гарант за перфектната икономическа система, трябва да се посочи недвусмислено, че той далеч не отхвърля планирането като елемент на икономическото поведение, както при индивидите, така и при фирмите. Напротив, той е убеден, че и фирмите, и отделните индивиди планират да участват на пазара – той е убеден, че те винаги ще търсят най-изгодните сделки. Според него съвременните фирми се появяват на пазара тогава, когато те биха имали изгода от това да наемат определени хора да работят за тях; в този случай фирмите ще могат да реализират определен търговски маржин, който е по-висок, отколкото маржинът, който би се реализирал, ако само предприемачът работеше.

Р. Коуз се вглежда още по-внимателно в тази изначална икономическа постановка, взаимствана от класическия икономикс, като развива виждането, че за да може да се осъществи една определена търговска сделка, тя ще бъде съпътствана и с други разходи като разходите за търсене и набавяне на определена информация, разходите, свързани с фактическия процес на договаряне, разходите, които имат отношение до охраната и опазването на търговските тайни и др. под. Ето защо според него продажната цена на една стока или определен ресурс ще бъде по-висока от фактическата цена на нейното придобиване. От тази гледна точка, Коуз прави допускането, че фирмите ще правят всичко възможно тогава във вътрешнофирмен план да минимизират своите разходи. От чисто прагматична гледна точка, това е така – всяка фирма се опитва да намалява своите разходи и да максимизира ползите; следователно, всяка фирма ще се опитва да поставя фирмените си акценти върху конкурентните предимства, които има и по този начин ще изгради своята „сила на договаряне” с останалите контрагенти. Ето защо би следвало да бъде естествено, че „силите на договаряне” на различните икономически агенти ще бъдат различни, с което Коуз обаче не е съгласен.

Той отрича идеята, че пазарът може да бъде йерархичен и приема, че в условията на нормална пазарна икономика процесът на договаряне протича с изравнени „сили”. Освен в чисто пазарен смисъл Коуз отправя поглед и върху влиянието на взаимодействията между фирмите и индивидите по отношение на социалните разходи, които съпътстват една търговска сделка.

В „Проблемът за социалната цена” /The Problem of Social Cost, 1960/ Коуз поставя изследователския акцент върху това как действията на фирмите оказват негативно влияние върху останалите участници на пазара. Класическият пример е със завода, чието производство за създаване на определен продукт с определена икономическа цена е свързано и с отделянето на огромни пушеци в околната среда; по този начин се създават определен обем вредни ефекти за обществото /екстерналности/. Именно естеството на този проблем е разгледан детайлно от Коуз. Както може да се предположи, би следвало собственикът на завода да плаща за вредите, които пушеците създават на отделните хора; друг вариант е собственикът на завода, който създава негативни екстерналности – да плаща определен данък заради това, че замърсява околната среда. Тук обаче Коуз акцентира на това не как да се ограничи собственикът на завода в неговата икономическа дейност, а на това дали да се позволява на собственика на завода да нанася вреда на останалите, или дали на засегнатите трябва да се позволи да нанасят вреда на собственика. Следователно, Коуз въвежда реципрочността при разглеждането на един проблем, който нанася вреди за околните.

Той счита, че има пряка връзка между икономическите екстерналности и социалната цена, като застъпва виждането, че трябва да се прави разлика между цена и стойност при понасянето на определени отговорности за нанесени вреди или вреди, които предстоят да бъдат нанесени, ако се извършват определени икономически дейности. Коуз изгражда един модел за това как трябва да се третира този проблем, като включва и разходите по извършването на дадена търговска сделка в компонентата, която определя стойността на икономическите екстерналности. Ето защо според него пазарът и компонентите, които участват при формирането на определена икономическа стойност преподреждат правния мир в една икономика. От тази гледна точка, правната среда на бизнеса зависи от действията на икономическите агенти, тъй като на практика, сделки без разходи не съществуват; всяка икономическа сделка е съпътствана с определени разходи, които са и икономически, и социални. Следователно, колкото е по-голяма стойността на една сделка, толкова по-голям ще е обемът на тези разходи; а при голям мащаб на разходите се налага да се прекроява правната уредба в обществото.

Логиката на разсъжденията на Коуз, безспорно, има основание, но тогава би следвало динамиката на икономическия и правния ред да бъде толкова интензивна, че ще се достигне до едно непрекъснато изменение на това кое е законно и кое е незаконно да се извършва в една икономика. Икономистите – привърженици на свободния пазар и либерализма, разбира се, ще кажат, че в този случай е необходимо да има колкото е възможно по-малко регулации на пазара; и за себе си – те ще бъдат прави. В този смисъл Коуз защитава тезата, че американският либерализъм може да се смята за най-справедливата форма на капиталистическо устройство и развитие и тази форма на обществено-икономическа уредба да се „експортира” като модел за устройване и на други общества.

Споровете по отношение на справедливостта на либерализма по американски образец са многобройни, тъй като се оказва, че този тип обществено устройство дава изключително множество дефекти при фирми и индивиди, които имат пò различна представа и нагласа от американската за това кое е справедливо и кое не. Между впрочем, Коуз отделя на държавата функцията на „суперфирма”, която да може да влияе върху всички фактори на производството чрез въвеждането на решения по административен път. Той дори признава, че държавата може да избягва пазара, ако поиска, което за обикновените фирми и индивиди не може да стане.

В този смисъл държавното управление в този либерален модел се гледа като на алтернатива на пазара, а не като на елемент от пазарното стопанство. Тук дори британските икономисти се отличават от американските си събратя, защото американците считат, че трябва да се прави сравнение между полезността и вредата на едно икономическо действие; и ако стойността на вредата е по-ниска от стойността на полезността, то тогава следва, че икономическото действие трябва да се извърши. Разбира се, британските икономисти са по-дистанцирани, когато се дискутират икономическите проблеми от правна гледна точка, тъй като британското право е различно от американското право, което допуска досъдебното и извънсъдебното монетарно уреждане на делови конфликти и проблеми като задължителни елементи на демократичните устои на обществото. А за социално ориентирани общества като европейските обаче, възприетият в американската икономика подход за намиране на някакъв паричният израз като основен инструмент за решаването на проблемни ситуации се тълкува многозначително.

За да се осмисли защо Коуз възприема и прегръща така силно идеите на американския либерализъм и разбиране за равнопоставеност на стопанските субекти, трябва да се подчертае фактът, че на 40-годишна възраст (1951 г.), в разцвета на силите си – той емигрира в САЩ, тъй като са му предложени академични позиции в различни университети. В качеството си на професор, той чете лекции в три направления: регулирани икономически дейности, икономически анализ и публични политики. Освен в икономическата област той активно работи и по отношение на правната среда на американския бизнес и дори е редактор на основаното през 1958 г. престижно научно списание на Чикагския университет „Журнал по право и икономикс” /Journal of Law and Economics/ в периода 1964 г. – 1982 г.

В допълнение към преподавателската и редакторската дейност, която отнема голяма част от времето му, Коуз е отдаден също и на научно-изследователска дейност. Едни от най-емблематичните му творби, свързани с неговия „чикагски период” (като професор в Чикагския университет), които определено подчертават оригиналния му авторски стил в полето на институционалния икономикс са различни есета, публикувани във: „Фирмата, пазарът и законът” /The Firm, the Market, and the Law, 1988/ и в „Есета за икономиката и икономистите /Essays on Economics and Economists, 1994/.

В сборника с икономически есета „Фирмата, пазарът и законът” Коуз публикува отново „Проблемът за социалната цена” и „Природата на фирмата”, за да подчертае своята основна гледна точка, че мейнстрийм икономиксът много често е ангажиран в изследването на логиката за оптималният избор, като оставя на втори план три много важни неща – първо, институционалната уредба и среда, в която се прави този „оптимален” избор; второ – невъзможността да се обяснят всички действия на човека, и трето – разходите, които са свързани със сключването на една сделка. Предвид тези основни разсъждения на Коуз като научен изследовател на проблематиката в негова чест е именувана и една теорема – „Теорема на Коуз”. Теоремата е формулирана с това име от Джорд Щиглер, който също е Нобелов лауреат (1982 г.) и също принадлежи на кръга икономисти от Чикагската икономическа школа. Щиглер също работи по проблемите на теорията на икономическата регулация и в повечето случаи с Коуз заемат едни и същи професионални позиции.

Основната икономическа логика в Теоремата на Коуз е, че когато в икономическата теория се възприема условието, че разходите по сключването на една сделка са нулеви (не се правят никакви разходи, за да се сключи сделката), то предложените решения от Пигу стават излишни. В този смисъл, казано семпло, Теоремата на Коуз гласи, че ако няма разходи при сключването на една сделка, то икономически агенти ще се договарят за най-ефективното решение от правна гледна точка. Ако обаче при сключването на дадена сделка се извършват определени разходи (разходи за провеждане на срещи, разходи за договаряне на сделката и др. под.) или пък има риск сделката да не се сключи, то това несъмнено ще окаже влияние върху избора на правно решение за извършване на икономическата сделка.

Следователно, според Коуз при сключването на сделки от съществено значение са два фактора: правната уредба на икономическата сделка и разходите, които се асоциират с целия процес на договаряне на сделката. В основния пример, когато една сделка се сключва от две страни, Коуз разглежда четири варианта: (1) сключване на договор според правната уредба; (2) сключване на договор според разходите по сделката; (3) сключване на договор според възможностите за разпределение на ползите за страните и (4) сключване на договор в периметъра на справедливото сечение правна уредба-разходи по сделката-разпределение на ползите. Разбира се, когато страните в една сделка станат повече, то тази сделка става по-комплексна, тъй като трябва да съгласува множество интереси и тогава „сечението” на интересите става функция на серия от сложни правни, икономически, финансови, социални и други анализи.

При „чистата” сделка според Коуз не съществуват разходи за нейното сключване, което може да бъде интерпретирано и като състояние на перфектна конкуренция. Поради това, че тази постановка е чисто теоретична и встрани от реалния свят, много често професионалните среди се шегуват, че това е „Светът на Коуз” – свят без разходи по сключването на сделки. В този смисъл Теоремата на Коуз може да се счита за интелектуален пробив при изследванията на теоретичните икономически модели, защото ако нулевите разходи при обслужването на една сделка се възприемат като условие за разглеждане на различни „съприкосновения” между частния и публичния интерес, то тогава ще може да се създаде ефективна правна уредба за обществено функциониране. Ето защо според Коуз – за да има справедливо устройство на обществените отношения икономиксът ще трябва да се промени.

 

Световна икономика

Ключовите индустрии на България

18 Сеп. , 2013  

 07:30 | 17.09.2013 410 коментари 0

През следващите 1 до 3 години може да се очакват няколко тенденции в ключовите индустрии на България, показва анализ на агенция Industry Watch.
В секторите, които продават стандартизирани международно търгуеми продукти, ще продължи процес на засилено инвестиране в цялостно обновяване – разбира се, при успешно намиране на капитали.
Тук попадат добивната индустрия и преработвателите на базови суровини (напр. метали, енергийни продукти)
Възможният подход за запазване на конкурентоспособността е през повишаване на ефективността, т.е. въвеждане на нови процеси и технологии. Продажните цени ще продължат да се диктуват от глобалните пазари.

В секторите, в които има ненатоварен капацитет – основно заради икономическата криза, но и заради процеси, предизвикани от активната глобализация на търговията – предизвикателството ще е търсенето на нови експортни пазари. В тази група попадат производители на облекла, мебели, строителни материали, битови стоки за дълготрайна употреба. Паралелно с известно увеличаване на износа може да се очаква и слаб ръст в продажните цени за вътрешния пазар.
В секторите, произвеждащи потребителски стоки основно за вътрешен пазар, вероятното развитие ще е нарастване на крайните цени и продължаване на постепенния процес на „догонване“ до европейските ценови равнища. Най-видим ще е този ефект в производството на част от хранителните продукти и цигари.
В типичната „лека индустрия“ значителните инвестиции през последното десетилетие вече са създали ефективни производствени процеси, докато в същото време, натискът от увеличаване на производствени разходи е най-силен. В тези предприятия през последните години има най-голямо увеличение на регулаторно наложените изисквания към работните процеси и крайните продукти. В същото време, вътрешните цени за крайния потребител все още са по-ниски от тези на редица други, включително съседни, пазари.
Цените на производител вече отчитат тези тенденции. Спрямо 2010 г. цените в преработващата промишленост са скочили с 14% до юли тази година, като по-осезаемо поскъпват недълготрайните потребителски стоки – с 15%, докато цените на продуктите за дълготрайна употреба са се повишили едва с 2%.
Инфлационният натиск е най-силен при бързооборотните стоки, като цените на храните са се увеличили с 23% спрямо 2010 г., на напитките с 10%, а на кожи и обувки със 17%.
В сравнение с 2010 г. цигарите са поскъпнали едва с 4% или два пъти по-бавно от напитките и 5 пъти по-бавно от храните. Може да се очаква редица компании в посочените браншове да бъдат притиснати от тези развития и да повишат цените на продуктите си в следващите 12-18 месеца, се казва още в анализа на Industry Watch .

Световна икономика

ИЗЛИЗА ЛИ ОТ РЕЦЕСИЯ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА?

6 Сеп. , 2013  

Въпросът е спорен. Според последните информации от Еврозоната и САЩ, рецесията вече се преодолява. Основание за този извод дава лекото покачване на темповете на икономически растеж в развитите страни през последните месеци.

Както се вижда от публикувания по-долу анализ,това твърдение е най-малкото спорно. Ако се приложи по-различна метрика, включваща индикатори за равнище на заетост, безработица, доходи, неравенство и др., излиза, че рецесията се преодолява за 5% от населението на САЩ. За останалите 95% тя не е прекъсвала след 2009 г.

Световна икономика

Германският бизнес е настроен все по-ведро

24 юни , 2013  

Индексът на бизнес доверието, съставян от базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания (Ifo), нараства до 105,9 пункта през юни

Настроението сред мениджърите на германските компании става все по-ведро през юни на фона на подобряващата се перспектива пред бизнеса, съобщиха от базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания Ifo (Institut für Wirtschaftsforschung), цитирани от MarketWatch.

Индексът на бизнес доверието, изчисляван от института с участието на близо 7 000 мениджъри на компании, е нараснал за втори пореден месец, достигайки 105,9 пункта през юни спрямо 105,7 пункта през май. Показателят надхвърли очакванията на анализаторите за запазване на стойността му през юни и се задържа над дългосрочната си средна стойност от 101 пункта.

Резултатът увеличава надеждите, че доверието сред най-големите европейски търговски партньори на страната като Франция и Италия също ще се възстанови, посочват от агенцията. Повишаването на индекса идва като истинско облекчение, тъй като несигурните перспективи пред бизнеса и слабият износ за затъналата в рецесия еврозона сдържаха инвестициите на компаниите в продължение на повече от година.
Германската икономика запазва посоката си на движение, заяви Кай Карстенсен, отговорник за изследването на Ifo. Карстенсен посочи, че производителите са „очевидно по-оптимистично настроени“ за перспективите пред своя бизнес, тъй като очакванията за износ са нараснали рязко.

Очакванията на германския бизнес за следващите 6 месеца се подобряват през юни, повишавайки съответния подиндекс на Ifo до 102,5 пункта през този месец от 101,6 пункта през май.

Мениджърите обаче не са чак толкова доволни от настоящото състояние на бизнеса си, като подиндексът се понижава до 109,4 пункта през юни от 110,0 пункта през миналия месец.

Очаква се германската икономика да нарасне с 0,5% през тази година, след като през миналата се разшири с 0,7%.

investor.bg

Световна икономика

Великобритания и Китай подписаха валутно споразумение

24 юни , 2013  

Тригодишният суоп на стойност 200 млрд. юана дава възможност на фирмите да уреждат търговските сделки в своята валута, а не в долари

Английската централна банка и Народната банка на Китай подписаха споразумение, което се очаква да подкрепи търговията между двете страни в юани, съобщава ВВС.

Подписан е тригодишен валутен суоп на стойност 200 млрд. юана (21 млрд. паунда, 33 млрд. долара). Великобритания се стреми да стане център за търговията с китайската валута, като в британските банки има депозити на стойност 35 млрд юана.

Валутният суоп позовлява на централните банки да обменят валути, което дава възможност на фирмите да уреждат търговските сделки в своята валута, а не в долари, както е сега, тъй като юанът не е напълно конвертируем спрямо други валути.
„В случай на недостиг на ликвидност на юани, което е малко вероятно, Английската централна банка ще има възможност да осигури такава на определени банки на Острова“, заяви гуверньорът й Мървин Кинг.

През миналата година британското финансово министерство обяви планове да превърне Лондон – най-големият валутен център – във водещ център за търговия с юани извън Китай и Хонконг.

Китай постепенно разхлабва строгия контрол върху курса на юана и върху капиталовите потоци. Пекин използва двустранните валутни споразумения като средство за постигане на по-глобална роля за своята валута. Китай има такива споразумения с Бразилия (на стойност 30 млрд. долара), както и с Япония, Австралия и Хонконг.

investor.bg