Съюз на икономистите в България

ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по проекта на МТСП : 

„Национален социален доклад на Република България за 2013-2014 г.”- продължение на „Национален социален доклад за 2011-2012 г.”

Двата доклада са с принципно еднакво съдържание и структура и в този смисъл – с принципно еднаква познавателна цел и последици. Вторият от тях – Националния социален доклад за 2013 -2014 г.-  е по-.подробен и актуален. Затова  ще се ограничим основно до неговото съдържание и полезност. 

1. Относно въведението ( стр.4-9) и съдържанието на т.1 ( стр.9-28)  „Въздействие върху предотвратяването на бедността и социалното изключване. Реформи в областта на политиката за социално включване „  (стр. 1-28 ) 

Според авторите, проектът на Националния социален доклад за 2013-2014 г.   „представя постигнатия напредък от втората половина на 2013 г. насам по трите основни  на европейския Отворен метод на координация (ОМК) по социална закрила и социално включване : социално включване, пенсии, здравна и дългосрочна грижа, като очертава и бъдещите приоритети и ключови реформи, които ще бъдат предприети” . 

Под „постигнатия напредък” всъщност се имат предвид напредъкът в разширяване на дейността и кръгът от социални програми на МТСП в качеството му на координатор на многобройни и с тенденция нарастващи конкретни програми по социална защита на населението. 

Изрично се подчертава, че този доклад е „продължение на приетия  през 2012 г. Национален социален доклад на Република България (2012-2013 г.)” ;  че той е „тясно обвързан с Националната програма за реформи (НПР) на Република България  (2014-2020 г. )”; че изброените в него конкретни програми и мерки „ са в пълен синхрон с приоритетните насоки  на провежданите политики в областта на социалното включване  и социалната закрила, а именно :

• Активно включване на пазара на труда ;

• Развитие на междусекторни услуги за социално включване;

• Осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания;

• Осигуряване на равен достъп до качествено образование;

• Осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване;

• Подобряване на жилищните условия на уязвимите групи.”

               Изрично се отбелязва, че : 

               – „Тематичен  фокус на Доклада е осигуряването на достъп до социална закрила на младите безработни лица…”

– че „с оглед на комплексния и многостранен характер на социалната закрила, кръгът на ангажираните с изпълнението на тази политика институции  на национално и местно нива е широк”. Освен МТСП , изрично се споменават ангажиментите в неговото изпълнение на Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на финансите (МФ) и други, включително неправителствени организации и Националния съвет за тристранно сътрудничество към МС, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към МС,  Националния съвет за закрила на детето и др.,в които участват представители на държавните институции, агенции, социални партньори, местни власти , неправителствени организации (НПО), представители на академичната общност и др.

Въпреки, че борбата с високата безработица е едно от важните направления на борбата с бедността, не се споменава изрично водещата ролята и отговорност в това отношение на Министерството на икономиката и енергията, т.е. на министерството, което носи непосредствената най-голямата  отговорност за адекватната  през всеки конкретен период от развитието на страната социална насоченост и ефективност на икономическите политики, програми и развитие, важна част от която е  броя и качеството на работните места и чрез тях – повишаването на равнището на  заетостта и снижаването на това на безработицата в страната. 

Като цяло проекта на този  доклад съдържа подробно и възможно най-пълното описание и информация за дейността на МТСП, и по-конкретно – за разработваните и изпълнявани или координирани от него  социалните   програми, планове и проекти в областта на   социалната закрила, подпомагане на уязвимите групи от населението и активната политика на пазара на труда  като инструмент за насърчаване на социалното включване. Изрично се отбелязват :  Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта  през периода 2014-2020 г.;  плана за действие по социалната икономика  за периода 2014-2015 г.; Националната програма за интеграция на бежанците ; мерките за подобряване достъпа до образование и грижа в ранна детска възраст, тяхната всеобхватност и качество; Националната програма за училище без отсъствия; Националната програма за модернизация на професионалното  образование; програми и мерки за осигуряване на адекватни условия на живот за уязвимите групи  и въвеждане на целодневна организация на учебния ден; плановете за борба с дискриминацията и пр.

Специално  се отбелязва  приноса на Европейските структурни фондове за  финансиране на различните програми, проекти и планове, насочени към осигуряване на качествена и адекватна социална защита на населението.

Описанията се допълват или илюстрират с наличните данни на  МТСП и Националния статистически институт (НСИ), както и с  оценки на ЕК за равнището на бедността в България по наблюдението „Статистика на доходите и социалното изключване (по SILC) за 2011 г. ( последната година, за която има данни и  данни и оценки на Евростат. Така например , посочва се, че

• Относителният дял на лицата у нас с  разполагаеми доходи под Линията на бедност по SILC през 2011 г.  възлиза на 21.2 % ( срещу около 16 % средно за ЕС);

• Относителният дял на лицата в риск от бедност и социални изключване през същата година  възлиза на 49.3 %,(срещу около 23-24 % средно за ЕС).

         Подобна статистически данни се посочват и за бедността сред :

• младежите на възраст от 15 до 24 г. – 51.3 %;

• домакинствата с 1, 2, 3 и повече деца непълнолетни деца;

• за основните  типове на домакинствата;

• според  икономическа активност на домакинствата;

          –      за равнището на бедността без и социалните трансфери и   пенсиите или с тях. Подчертава се същественото позитивно влияние и роля  на социалните трансфери -без и с пенсиите- за намаляване на равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване;

Обръща се внимание на замразяването на минималната работни заплата през 2009-2010 г. и нейното  повишаване през последните няколко години, в това число размерът й през настоящата 2014 г. от  340 лв. Подчертава се, че  нетният размер на минималната работна заплата за 2014 г. възлиза на 266..67 лв. и за първи път  официално определеният и обявен от МТСП нетен размер превишава размера  на ЛБ от 251 лв.

В същото време се пропуска да се отбележи, че официално обявяваните размери на ЛБ у нас след приемането ни за член на ЕС остават  значително, макар и като тенденция разликата да се топи, по-ниски от определяните от Евростат и одобрявани от ЕК  размери. 

Таблица 1 : Размер на Линията на бедността (ЛБ) , определян от МНСП и от Евростат- в лева

Източник : Националния статистически институт. Ограничаваме периода до 2011 г., тъй като това е последната  година, за която има публикувани от Евростат данни за ЛБ у нас и останалите страни членки на ЕС.

 Пропуска се и основния мотив (според нас, пропагандно  политически ) за ползването на различна от общоприетата от ЕК методология за определяне размера на ЛБ, водеща до занижени официални  размери на ЛБ у нас спрямо  тези в останалите страни членки на ЕС , определяни по новата единна за страните членки на ЕС методология ( па SILC ).

Пропуска се коментар по все по-широко дискутираната в Европа инициатива на  група европейски страни за  въвеждане на Безусловен базов доход  (ББД) от 400 евро за гражданите на ЕС – като една от ефективните мерки за борба с бедността и населението в риск от бедност и социално изключване през следващите години и десетилетия; и едновременно за повишаване на потреблението и неговото позитивно влияние върху икономическия растеж.

С чувство на гордост в доклада се подчертава,  че след 2008 г. България, за разлика от ЕС като цяло, е успяла да „постигне частичен напредък  по изпълнение на Националната цел за намаляване броя на живеещите в бедност лица с 260 000  до 2020 г.”- тяхното намаляване  спрямо базисната 2008 г. с 73.3 хиляди лица ( всъщност  – с 98.2 хиляди ). В същото време не се анализират и разкриват конкретните причини за този частичен успех и тяхната относително самостоятелна роля. Признава се единствено, че  основен принос за този частичен напредък в борбата с бедността има „ намаляването на броя на населението в страната в резултат на миграционните процеси”, но без да се измерва неговото относително самостоятелно влияние. В същото време не се търси, анализира и разкрива  информация за останалите относително самостоятелни причини за него и  тяхната  относително самостоятелната роля, в т.число ролята  на :

– повишената смъртност сред бедните в сравнение с общата смъртност и смъртността по възрастови групи;

– намаляващият като тенденция размер на ЛБ по методологията на Евростат през 2011 спрямо 2008 г. – от 295 лв. на 280 лв. и конкретните причини за него;

– увеличеният през този период брой на лицата в риск от бедност и социални изключване  с 110.1 хиляди – от 3 511 х. През 2008 г. на 3 621.1 през 2011 г.; или от 46.2 % на 49.3 %. 

Таблица 2 :Индикатори за бедността, риска от бедност и социални изключване 

– не се обръща внимание и не се сравнява и анализира високото – 54.98 % през 2011 г. относително тегло в общите разходи по консолидираната фискална програма на страната на сумата от  разходите за образование, здравеопазване, социално осигуряване, подпомагане и грижи. Факт, който само по себе си подсказва  приоритет на борбата със симптомите, вместо на борбата с причините за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

– авторите на Доклада  не си поставят за цел, не анализират  и не дават отговор на два задължителни според нас  въпроси за всеки подобен доклад (или доклади) :

          – въпроса за преките социални и косвените икономически ефекти и ефективност на програмите и разходите за социална защита и ограничаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване – краткосрочни, средносрочни и по възможност и дългосрочни;

           – въпроса за ефективността на съществуващия до сега приоритет на програмите и разходите за смекчаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, от една страна, и подценяването на мерките и формата с неговите основни причини и скритите зад тях първопричини. Става въпрос не просто за споменаване на икономическата криза , но най-вече за субективните вътрешни  причини  за продължаващата вече 24-25 години кризисни процеси и явления в българското общество, в т.число причините за  :

• високото равнище на безработицата;

• високо равнище на заболеваемостта;

• ограниченият достъп на значителна и прогресивно нарастваща част от общия брой на населението до необходимите му качествено здравни услуги;

• изоставащото от потребностите равнище на образованието и професионалната квалификация на оставащите в страната носители на работна сила;

• задълбочаващата се демографска криза и „приноса” за нея на масова нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, с множество негативни последици, в т.число за  прогресивно влошаващото се съотношение между общия брой на заетите и самонаети лица, от една страна, и броят на пенсионерите , от друга страна;

• необосновано занижените  размери на работните заплати и пенсии – около 2 пъти под обективно възможните им размери при официално отчитания  от НСИ Брутен Вътрешен Продукт (БВП) и Брутна Добавена Стойност (БДС) средно на заето лице и на глава от населението –една от основните причини за нетната емиграция;.

• нарастващото и обществено все по-неприемливо подоходно и социално разслоение сред населението;

• нарастващата политическа апатия  и убеждение сред населението, че живее в социално несправедлива държава; нещо повече – че ако другите държави си имат мафии, то мафията в България си има държава и т.н..

Според нас, тези и други подобни причини, са пряко свързани с продължаващи (перманентни) през последните 24 г. слабости на научно-техническата, икономическата, екологична и социалната политика, проекти и развитие, в т.число със::

• социално зле насочените икономически реформи и политики, програми и развитие ;

• масовата и законна, но грабителска по същество приватизация, поставила трайна основа на обществено неприемливото подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

• неефективната правосъдна система;

• ширещата се безнаказана корупция и най-вече – безнаказаната корупция по високите етажи на властта;

• високата  битова престъпност и ограничен достъп на бедните и лицата в риск от бедност и социално изключване до съдебната система;

• абдикацията на държавата от основни нейни социални и право ограничени функции, характерни за съвременната съвременната европейска държава  и изискванията на  Лисабонския договор;

• безнаказаните крайно неизгодните ( корупционни) концесионни договори за експлоатация на природни ресурси на страната;

• ширещите се монополи и монополно високи цени, включително цените на голяма част от лекарствата и медицинските изделия;

• изкуственото противопоставяна на държавната и частната собственост, съчетано с  подценяване регулативните функции  и роля на държавата;

• безнаказаните неравностойни и по същество корупционни земенки на апетитни държавни имоти с части;

• подцененото от години място и роля на науката, техническото и технологично обновяване на производството и пренебрегваната необходимост от ускорено повишаване  относителния  дял на произвежданите стоки и услуги с висока добавена стойност;

• продължаващата значителна безнаказана контрабандата на стоки и най-вече – на акцизни стоки;

• безнаказаното ползване на политическата власт за лично обогатяване;

• задкулисието при вземане на обществени значими и важни решения от носители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;  

• ниският и незадоволителен морал на доминиращи политици и партийни активисти от  парламентарно представените политически партии и техни представители в законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

• качествено различните от доминиращите в  ЕС принципи, практики и последици при разпределението, преразпределението и крайното използване на БВП;

• социално и икономически неефективната данъчна политика и практика, в т.ч. въведения плосък данък върху доходите на физическите лица без необлагаем минимум ;

• подцененото място и роля на социалната стабилност за постигането на устойчиво, интелигентно, хармонично и  догонващо обществено развитие на страната ;

• монополизирането на политическата власт и избирателните списъци от  политици със съмнителен морал и пр. 

Към тях като основни основните първопричини за значително по-високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас ще добавим :

– доминиращата през последните две десетилетия  философия и практика на пазарния фундаментализъм у нас;

– доминиращи фрагментарни и конюнктурни подходи при обсъждане и взема на решения ;

– перманентната (през последните 24-25 г.) размяна  местата на средствата ( включително на пазара и пазарната икономика и финансовата стабилност), от една страна,  и целите и самоцели на общественото развитие , от друга страна;

– съмнителният и незадоволителен морал, етика, чувство за справедливост, солидарност и отговорност на преобладаващата част от  ръководните кадри и активисти на парламентарно представените политически партии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24 г. 

Относително самостоятелен „принос” за тези слабости и пропуски в съдържанието на обсъжданите проекти на  Национални  социални доклади на МТСП имат и избраните два периода : 2011-2012 г. и 2013-2014 г. Според нас, наистина са необходими два периода или под периода в тези доклади. Но първият от тях трябва да обхваща годините от приемането ни за редовен член на ЕС до 2011 г. включително, за които има отчетни данни и оценки за ЛБ, равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване на Евростат – статистическата служба на ЕК. Вторият период или подпериод би трябвало да обхваща 2012 и следващи години, за които има ограничени или все още няма отчетни данни и оценки на ЕК и през който период (или подпериод) преобладават ново разработени и все още нереализирани програми с намерения, прогнозни данни и оценки . 

• От  гледна точка на изложеното от нас до тук съдържание на Доклада, думата „предотвратяване”  на бедността и социалното изключванев заглавието на т.1 от Доклада намираме за неточна и неотразяваща вярно нейното съдържание. Ако съдържанието на Доклада остане непроменено предлагаме същата да бъда заменена с  думата „ ограничаване” на бедността и социалното изключване.Причината – в Доклада става въпрос приоритетно за последващи мерки за ограничаване на бедността, вместо за приоритет на  мерки за нейното предотвратяване , т.е. за ограничаване на нейните основни причини. 

Заключение с препоръки по съдържанието на въведението и т.1 (основна) от Доклада 

По всички изложени причини и съображения, СИБ определя съдържанието на т.1 от  въпросния  Национален социален доклад 2013-2014 г.(това принципно важи и за първия Национален социален доклад 2011-2012 г.) като необходимо и полезно. Но заедно с това и което е по-важно – като необосновано ограничено и сведено единствено или приоритетно до подробна,  само по себе си полезна, информация за  разширяващата и нарастваща дейност на МТСП, свързана с  разработване, изпълнение и координацията на растящ брой конкретни социални програми, проекти, планове и мерки и разбирана се – нарастващи финансови средства най-вече от Европейските структурни фондове за финансиране на политиката на страната в областта на социалната защита. Но :

– без ясни критерии и обосновани и убедителни оценки за преките и косвени, краткосрочните, средносрочните и /или дългосрочни социални и икономически ефекти и ефективност на въпросните програми, проекти, мерки и предвидените или разходвани за тяхното изпълнение европейски и национални финансови средства;

– без разкриване, анализиране и количествено измерване относително самостоятелната и съвместна роля на основните скрити социални, икономически и политически и пр.  причини за запазващото се значително по-високо  равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване  в сравнение с средното за страните членки на ЕС, което ако продължи обрича страната да остане „заден двор” на ЕС и Европа за десетилетия напред.

Запълването на тези празноти в съдържанието на проектите на двата социални доклади е нашата препоръка към МТСП и МС.

В това отношение ръководството на МТСП може да разчита , ако желае, на активно съдействие от страна на СИБ и неговите научни работници и експерти.  С тази цел, приложено Ви  изпращаме един първи сериозен опит на наш член за изследване и  на основните причини и първопричини за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и необходимите промени в цялостната обществено политика,  включително в  доминираща в нея до сега философия, подходи и пр. под

надслов : „Бедността в България – критерии, последици и необходими промени”1. 

2. По съдържанието на т. 2 от Доклада : „Реформи за осигуряване на адекватни и устойчиви пенсии” (стр. 28-32) 

Тази точка носи приоритетно описателно-информативен характер за промените в законодателството през 2013 и 2014 г.  и влиянието им през съответната година върху броя и разходите за пенсии. Например, дава се  информация за :

– одобрените с ПМС от 18 ноември 2013 г. допълнителни средства в размер на 53 500 000 лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума  към пенсиите за м. декември 2013 г.;

–  реализираната индексация на пенсиите  от 1 април 2013 г. с различни проценти;

–  планираната индексация на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3 %, която се очаква да доведе до увеличение на разходите за пенсии за същата година с 119 500 000 лв.

– запазването през 2014 г. на достигнатата  за 2013 г.  изискуема възраст за пенсиониране на лица, работили при  тежки и вредни условия , която промяна в законодателството се очаква да  доведе до увеличаване в броя на ново отпуснатите пенсии през 2014 г. с около 3 200 бр. и допълнителни разходи в размер на около 9 500 000 лв.;.

– отпадането от 1 януари 2014 г. на въведеното към 1 януари 1013 г. допълнително условие за ранно пенсиониране на военнослужещите (навършването на определена възраст), която промяна се очаква да доведе до увеличение в броя на ново отпуснатите пенсии  с около 800 бр.  и допълнителен разход за тях в размер на 2 700 000 лв. за 2014 г.;

– увеличението от 1 юли 2014 г. на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 150-00 лв. на 154.50 лв., което от своя страна води до увеличение на разходите за минималните пенсии  с 16 200 000 лв.;

– увеличението на 1 юли 2014 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях ( за ново отпусканите) от 770 лв. на 840 лв., за което са предвидени допълнителни средства в размер на 18 000 000 лв. и пр.

В  начало на тази точка се подчертава, че  въведените от 1 януари 2012 г.  промени в пенсионното законодателство са насочени към подобряване адекватността и устойчивостта на пенсионната система  в дългосрочен план. Но не се привеждат разчети, данни и оценки за влиянието им върху адекватността и устойчивостта на пенсионната система не само в дългосрочен, но и в средносрочен план. Посочва се единствено символичната промяна  в стойността на  коефициента на заместване на доходите като последица от  предвиденото осъвременяване на пенсиите през 2014 г.  от  57.8 % през 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Ще поясним, че въпросното изследване няма претенции за изчерпателност и безспорност. Въпреки това смятаме, че ще Ви бъде полезно. Още повече, че през 2012 г. то бе изпратено на тогавашния премиер на страната, който от своя страна го препраща за тогавашния министър на труда и социалната политика за отговор по компетентност; на българския еврокомисар, г-жа Кристалина Георгиева, която от своя страна го препраща на еврокомисаря по заетостта и социалните въпроси в ЕК, г-н Ласло Андор и на водещи научни работници. От всички тях се получиха позитивни отзиви и оценки, които, око проявите интерес, ще Ви изпратим допълнително..

2013 г. на   57.9 % през 2014 г. Т.е. за текущите едногодишни последици от промените в пенсионното законодателство през 2014 спрямо 2013 г..

Макар и с резерви, бихме приели направените разчети и оценки за промените в за общия брой  и относителен дял на всички пенсионери с пенсии до 200 лв.  през 2012 г. и 2013 г. при официален праг на бедността от  236 и съответно от 241 лв. :   827 890 бр. или 37.5 % от общия брой на пенсионерите през 2012 г. и  660 681 бр. или 30.2 % -през 2013 г. Най-вече защото няма информация за прага на бедността за 2013 и 2014 г., определен от Евростат по единна методология за всички страни членки, известна като  SILC. Но смятаме, че трябваше изрично да се поясни, че тези оценки не са международно сравними и поради това могат да се окажат подвеждащи, тъй като официалния размер на прага на бедността у нас е значително по-нисък от размера му, определят по единната методология на Евростат –статистическата служба на ЕК, известна като   SILC( вид данните в таблица 1).

За съжаление в Доклада  тези различия в официално обявяваните у нас от МТСП праг на бедността и този по SILC и произтичащите от тях съществени развития в броя и относителния дал на пенсиите и пенсионерите с пенсии под прага на бедността се премълчават.

  Защо ли ? 

3. По съдържанието на т. 3 от Доклада : „ Достъпни, високо качествени и устойчиви здравни грижи” (стр. 32-36 ) 

И тази част от Доклада  носи описателно – информационен характер. Съдържа  сама по себе си полезна изходна информация за :

• одобрена от МС „Национална здравна стратегия 2014-2020 г.”;

• подготвян проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето”;

• приета „Национална програма за превенция на хроничните незаразни  болести  2014-2020 г.”;

• стартиране на процедура по актуализацията на Националната здравна карта;

• изготвена „Национална концепция за лекарствената политика”, която вече е в процес на обсъждане;

• приета в началото на 2014 г.”Национална стратегия за дългосрочна грижа”;

• току що стартирала реализация на  проект „ Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги  на регионално равнище”;

• предстоящо разработване на „План за действие към Националната стратегия  за дългосрочна грижа”, който ще бъде обсъден и приет от МС през следващата 2015 г.

           Но без анализи, критерии и оценки за очакваните ефекти и ефективност върху адекватността на социалната защита и нейната финансова устойчивост..

4. Към  Националния социален доклад на р. България за 2013-2014 г. са приложени 4 анекса :

Aнекс 1 : „Изпълнение на Постановление № 85 на МС от 05.04.2013 г. за еднократнро подпомагане на лица и семейства” ,  съдържащ данни и пояснения за  :

– предоставена  еднократна финансова помощ на нуждаещи се лица и семейства;

– разширяване на социалната услуга „Обществена трапеза”.

Анекс 2 : „Нормативни промени в механизма на отпускане на целевата помощ за отопление”.

Анекс 3 :” Схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „ Регионално развитие  2007-2013 г.” за инфраструктурни дейности, насочени пряко или индиректно към ромите.

Анекс 4 : „Разходи за социално включване като приоритет от БВП” – с конкретни данни за техните размери и техния относителен дял в БВП през 2012 г.; 2013 г. и 2014 г. –  съответно 10.8 %, 11.6 % и 11.6 % от БВП по текущи цени.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ и ПРЕПОРЪКА КЪМ АВТОРИТЕ НА ДОКЛАДА 

Като цяло Докладът носи описателно или предимно описателен и информационен характер за нарастващата дейност и изисквания към дейността на МТСП като основен изпълнител и координатор на съществуващи и новоразработвани програми, действия и мерки, целящи  повишаване равнището на социалната защита на населението и основни социални и етически и групи в него. Това съдържание на Доклада намираме за ограничено и незадоволително от гледна точка на бъдещото равнище на социалната защита у нас и нейната финансова стабилност, в т.ч. на пенсионната защита и нейната финансова стабилност; и по-общо – от гледна точка на борбата с значително по-високото у нас спрямо  средното за ЕС равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

Нашето предложение е нова периодизация и допълване съдържанието на двата доклада с добре обосновани критерии, анализи и оценки за краткосрочните, средносрочните и дългосрочни социални и икономически ефекти и ефективност на действащите и новоразработваните  програми и мерки, насочени към повишаване на адекватността и  финансовата устойчивост е на социалната защита на населението и основните социални групи в него, включително към смекчаване на бедността и формиралата се в момента обществено неприемлива подоходна и социална поляризация сред населението.

София,  19 април 2014 г.            Подготвил : Д. Нинов , д-р по икономика

Член на СИБ

Върви ли Пловдив към фалит?

Заради трупането на дългове по времето на Чомаков общината може да вдигне данъците след две години

 Някъде през ноември 2015 г. следващият кмет на Пловдив ще влезе в кабинета си и най-много месец по-късно ще знае, че е поел управлението на една де факто фалирала община. Ако той отново се казва Иван Тотев, не би трябвало да е изненадан, защото е наясно с финансите на града и знае, че за мрачната прогноза има три основателни причини – взетият през 2006 г. от Иван Чомаков огромен като за хазната на Пловдив заем от 50 млн., изтеглените след това нови кредити и плановете на сегашната власт да вземе още и още. Част от кредита на Чомаков вече е изплатен, но заради лихвите по голямата сума и заради няколко дребни заема, взети след това, и към момента общината дължи на банки и фондове около 50 млн. лв., а това е една четвърт от годишния й бюджет.

Но ако следващият кмет на Пловдив е друг, а не Тотев, няма да има време за вайкане и ориентиране в ситуацията, защото бързо ще трябва да избира дали да признае фалита на втория по големина град, или да вдигне данъците веднага, още в първата година на своето управление – 2016-а. Сценарият звучи катастрофично, но зад него стоят не само експерти, които биха могли да бъдат причислени към политическите опоненти на кметовете Иван Чомаков и Иван Тотев, а и авторитетни и независими организации като оглавявания от проф. Кръстьо Пет­ков Съюз на икономистите в България.

Крак повлече
Иван Чомаков

Задлъжняването на Пловдив започна по времето на Иван Чомаков, когато през 2006 г. беше изтеглен кредит от 50 млн. лв. за ремонт на основни улици и булеварди. Очакваше се сравнително крупната сума, вложена наведнъж в пътната инфраструктура на града, да промени вида й коренно, но този тип строителство е скъпо удоволствие и с парите бяха ремонтирани само два моста над Марица и обновени част от булевардите в централната градска част.

Това накара наследника на Чомаков Славчо Атанасов през 2008 г. да поиска да изтегли нов заем от 30 млн. лв. за ремонт на по-малките улици. За кредитор беше избрана Европейската банка за възстановяване и развитие, а за сключване на договор с нея е нужно съгласието на държавата в лицето на финансовия министър. По онова време Иван Тотев освен местен лидер на ГЕРБ беше и областен управител и громейки Атанасов, че води общината към фалит, успя да накара Симеон Дянков да спре тегленето на кредита. Скоро след като седна в кметското кресло обаче, сам реши да тегли същата сума от същата европейска банка, като обясни, че ситуацията въобще не е същата, защото ще използва парите за ключови пътни артерии.

Но общината вече беше взела други два заема на стойност общо 1 млн. лв. от фонда за енергийна ефективност за саниране на училища и детски градини, а след това и кредит от над 6 млн. лв. за изграждане на нов комплекс за лъчетерапия към онкодиспансера и покриване на съфинансирането по проект за подобряване на транспортното обслужване в Пловдив.

Опонентите

„Ще плащаме Чомаковия заем до 2021 г., като само годишната вноска по главницата е 4,5 млн. лв. Другите кредити са за по-малки суми, но проблемът е, че Тотев иска да вземе още много заеми, не само за ремонт на улиците, и ако успее, дълговете на Пловдив ще достигнат между 95 и 100 млн. лв. А това представлява 100% от собствените приходи на общината, отделно е равно на половината годишен бюджет на града“, предупреждава бившият заместник-кмет на Пловдив Александър Константинов, който ръководеше финансите на общината в предходния мандат.

Той изброява, че освен 30-милионния заем Тотев иска да вземе още 3 млн. лв. от фонд ФЛАГ за основна реконструкция на Цар-Симеоновата градина и изграждането на паркинг под езерото в нея и други 14 млн. лв. по програма „Джесика“ за строителството на гребен канал. Следейки всички тези кредитни планове, Константинов направи обстоен анализ на общинските финанси, от който може да настръхнат косите и на неспециалистите. „В бюджета за 2014 г. разходите за фонд „Работна заплата“ с осигуровките са за около 100 млн. лв. Издръжката на общината, в която влизат ток, газ, парно, храна за детските градини и болниците, работното облекло и консумативите, варира между 75 и 78 млн. лв. Значи от 200 млн. бюджет за самото функциониране на общината отиват към 180 млн. лв. А тези разходи ще нарастват“, обяснява бившият заместник-кмет.
Елементарната аритметика показва, че и без нови заеми, при това положение, като плати заплатите и сметките на общината и внесе дължимото по вече изтеглените кредити, кметът на Пловдив ще разполага с 10-15 млн. лв. на година.

В рамките на тази смешна за град с реално население от близо 400 000 души сума градоначалникът трябва да строи и да работи за подобряването на облика на Пловдив. И тъй като това няма как да стане, а времената, в които на власт беше правителството на Бойко Борисов и наливаше пари в управляваната от ГЕРБ пловдивска община, свършиха, ще трябва да се търси друг вариант. Възможностите не са много и най-вероятната от тях е нов скок на данъците още през 2016 г. 

(в. Преса, печатно издание, брой 8 (713 от 8 януари 2014)

Дянков:ОРЕШАРСКИ ЩЕ ФАЛИРА БЪЛГАРИЯ И ЩЕ Я ПРОВАЛИ!

Събота, 04 Януари 2014

•    Пътят по нанадолнището за малки страни като България е много бърз.
•    През 2013 г. Орешарски допусна да се увеличи бюджетния дефицит.
•    По всичко личи, че това ще се случи и през 2014 година – тогава България ще  

     фалира така, както стана с Португалия, заяви Симеон Дянков.

     Прогнозите за 2014 г. са за растеж почти навсякъде в Еврозоната – средно с 1%, но по-важното е, че тази година не се очакват някакви сътресения в отделни страни.

     Това се дължи на икономическия цикъл. Европа излиза от кризата.

     Това каза Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер в кабинета „Борисов”, в предаването „Събота 150” по БНР.

     Според него, Фискалният пакт и Банковият съюз, който се предвижда да заработи от средата на тази година, са антикризисни мерки, но те не засягат пряко сегашното положение на европейската икономика, а помагат в по-дългосрочен план.

„Това, което липсва на Европейския съюз като цяло, е план за растеж.

     Пътят по нанадолнището за малки страни като България е много бърз.

     Ако бюджетният дефицит продължи да се увеличава, както стана през 2013 г. и както вероятно ще стане 2014 г., ще последва фалит”, прогнозира Дянков и даде като пример Португалия.

   Той заяви, че е въпрос на време България да влезе в Еврозоната и е по-добре още отсега да вземе отношение при решенията за Банковия съюз.

В следващите няколко години трябва да се обърне внимание и на данъчния и социалния модел на България заради демографската криза в страната, която ще се задълбочава.

БНР, „Събота 150”

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

Обща констатация

Стратегията за подобряване безопасността на движението по пътищата на град Пловдив, изразено в намерението да се усвои международен заем, има за цел извършване на основен ремонт на три важни за града транспортни артерии. В този документ се формулират насоки за изпълнение на политиката за подобряване условията за движение по пътищата и намаляване на жертвите при пътнотранспортни инциденти в града.

Същевременно в разработката на община Пловдив липсват параметри на цялостна стратегия за подобряване на пътната инфраструктура.

Стратегията се вписва в контекста на развитието на европейските политики в областта на безопасността на движението и обявеното от ООН „Десетилетие за активни действия за безопасност на движението по пътищата 2011-2020г.

Препоръки 

А. По техническата част на проекта

1. Проектът може да се разглежда като само като Първа фаза на един цялостен план за подобряване на пътната инфраструктура на град Пловдив. От което следва:

1.1. Да се възложи изработването на задание с условията и техническите изисквания на цялостната транспортна система, включително и такава за Градската Мобилност –Интегриран план за транспортно развитие, част от националната транспортна система;

1.2. Да се разшири обхватът на проекта с изпълнението на т.1.1. –дейността да се финансира от ЕБВР –условно предложен като Фаза 2;

2. Всички бъдещи проекти на Общината да се изпълняват по следната методология /на този етап тя липсва във фаза 1/:

2.1. Възлагане на проектирането на транспортните артерии

2.2.Утвърждаване на проектите

2.3.  Остойностяване на проектите съгласно пазарните цени към съответния период.

2.4.  Включване на проектите в Стратегическия план за развитие на град Пловдив

2.5. Възлагане на Строителството на база утвърден проект и извършени отчуждителни процедури.

2.6.  Утвърждаване срока за изпълнение на проектите.

2.7. Отговорността на проектанта да се разпростира до завършването на строителството, включително и договаряне на финансови гаранции за добро изпълнение.

2.8. Назначаване на отговорни лица, които да следят ежеседмично напредъка на проекта.

2.10. Да се отчитат параметрите на съществуващата инженерна инфраструктура-състояние, планиран ремонт и др.

2.11.  Да се изработи цялостна система за контрол и управление на трафика на всички общински артерии, вкл. отклоняване на транзитните потоци по Околовръстна скоростна тангента, изграждане на паркинги за тежкотоварни камиони и др.

2.12. Стриктно да се прилагат съвременните стандарти на Европейския съюз за качеството на влаганите продукти, икономически най-изгодните решения за:

– управление на трафика;

– изменения на стандартите за интегриране на вело-алеите към пешеходните зони;

-,изграждане на система за ползване на велосипеди под наем и пр.

2.13.  Да се предвиди внедряването на нови технологични решения с оглед подобряване на връзката между плътния и порест асфалт с оглед избягване на слагания, свивания или пукнатини в настилката и удължаване на гаранционния срок до 10 год.- напр. използване на технологията за компакт асфалт

2.14. Да се изработи и изпълни проект за подобряване на административния капацитет на Общинската администрация при ръководене и контрол на проекти, свързани с транспортната инфраструктура.

––––––––––––––––––––––––––

Съюз на икономистите в България

Октомври, 2013 г.

 Експертен екип от Съюза на икономистите в България /СИБ/, под ръководството на проф. Кръстьо Петков, представи икономически и финансов анализ на проблемите, свързани с планирането на общинския бюджет на Община Пловдив за 2014 г., както и по отношение на прогнозните параметри на икономическо и финансово развитие на Общината за средносрочен /2014 г. – 2016 г./ и дългосрочен период /2014 г. – 2026 г./.

         Събитието се състоя по покана на Съвета на асоциациите – гр. Пловдив, обединяващ 12 браншови асоциации (възлагателно писмо е от председателя инж. Димитър Лукарев) и се проведе на 08.11.2013 г. /петък/ от 10:00 ч. до 12:00 ч. в Конферентната зала на „Дом на културата – Борис Христов”, гр. Пловдив.

         Председателят на СИБ – проф. д-р Кръстьо Петков представи на вниманието на пловдивската общественост – присъстващи общински съветници, представители на асоциации на малкия и среден бизнес в региона, представители на ресторантьорите и туристическия сектор, медии, граждани и гости на събитието, пакет от аналитични материали, свързани с бюджета, бюджетните прогнози и заемите на Община Пловдив.

         Пакетът от материали, който беше изготвен от експерти на СИБ включва:

1. Експертно становище за прогнозата за местни приходи на Община Пловдив 2014-2016 г.;
2. Експертно становище относно новия заем на община Пловдив;
3. Експертно мнение относно развитието на пътната инфраструктура на Пловдив.
4. Презентация на популярен език за широката общественост.

Аналитичните материали се планира да бъдат предоставени на всички общински съветници на Община Пловдив, връчени лично на кмета на Община Пловдив, на Областния управител на Пловдив, както и на Министъра на финансите на Р България и на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/.

Съюзът на икономистите в България е на разположение и в готовност за диалог и обсъждане на икономическото и финансово състояние на различни общини в България.

              Основните разработки се публикуват по-долу.

Експертно становище, подготвено от Съюза на икономистите в България относно новия заем на Община Пловдив

(съгласно Методологията за оценяване на общините в Република България, прилагана от Министерството на финансите. Данните са изведени въз основа на статистическата и счетоводна отчетност, водена от дирекция «Финанси на общините» при Министерството на финансите и публична на сайта на институцията в интернет.)

От    изнесените    финансови    параметри    се    открояват    следните    по-важни тенденции:

I.По отношение на финансовата самостоятелност:

•       Налице е относително ниска степен на бюджетна автономност и висока
степен на зависимост от централната власт поради ниския дял на собствените
приходоизточници в общите бюджетни постъпления на Община Пловдив
(едва 46%). Това предпоставя Общината в позицията на засилен контрол от
страна на централната власт и зависимост от изравнителната субсидия.

•       Община  Пловдив   не   може   да   направи   пълно   (на   100%)   покритие   на
изпълняваните от нея функционални отговорности и произтичащите от това
разходи за местни дейности със собствените приходи, които акумулира (95%).
Това означава, че тя следва да разчита на централната власт и изравнителната

субсидия   или   да   търси   алтернативни   източници   чрез   външно-дългово изравнително финансиране.

Тези два показателя доказват, че към 30.06.2013 г. не би могло да се приеме, че Община Пловдив категорично е финансово независима и самостоятелна община. Същата е изложена на риск от контрол и зависимост от страна на централния бюджет и централната власт, както и на потенциални кредитори за преодоляване на финансовия дефицит.

1. II.   По отношение на финансовата устойчивост:

•       Финансовата устойчивост не е застрашена поради наличие на излишък, но
високата   му   волатилност   (почти  двойна)   в   посока   на   намаление   в
краткосрочен период (1 г. назад) показва силно влошените възможности
на Общината да генерира приходи. Това е потенциално рискова ситуация
при евентуална операция, свързана с дефицитното финансиране.

•       Размерът на общинският дълг надхвърля 30% (37, 42%) от собствените
приходи, което не дава свободна възможност на Общината за договаряне
на нов заемен капитал тъй като увеличава риска от неплатежеспособност
и фалит. С поемането на потенциално нов дълг делът на привлечения
капиталов ресурс на Общината ще се приближи до критичния бенчмарк от
50%,   като  е  възможно  даже  да  го  надвиши   при  неблагоразумна  и
недалновидна финансова политика, което още повече ще интензифицира
риска от изпадане на Общината във фалит и увеличаване на просрочените
финансово-кредитни задължения!!!

Гореизложеното ни дава основание с убедителност да сме предпазливи и да не препоръчваме нова операция по договаряне на заемен капитал от страна на Община Пловдив в близките 12 – 18 м. докато не се променят в положителен аспект показателите за финансова самостоятелност, отнесени към показателите за финансова устойчивост.

1. III.   По отношение на ефективността:

•   Почти 44% от общите разходи на Общината отиват за покриване на
задълженията    й    към    служители    за    изплащане    на    дължимите
възнаграждения и социални осигуровки. Това показва няколко тревожни
тенденции:    персоналът    е    със    силно    занижена    административна
ефективност, персоналът попада в горната възрастова граница и е скъп
ресурс   спрямо   финансовите   възможности   на   Общината,   (вероятно)
персоналът в Общината е и с влошено здравословно състояние, което
също оказва влияние върху изплащането на болничните разходи.

От показателя е видно, че Община Пловдив е административно неефективна община. Това обстоятелство допълнително натоварва кредитния й профил при потенциално дългово финансиране и неминуемо би оказало влияние на инвестиционните параметри на кредитния продукт, който би получила. Не е за пренебрегване и възможността кредиторът да поиска реформи в сектор „Администрация и персонал“, които биха се изразили в съкращаване на щатни бройки и пренасочване на спестените по този начин средства за повишаване

квалификацията и уменията по отделни ключови компетенции на служителите от общинската администрация. Допускаме и налагане на реформи под условия, свързани с атестирането и мотивацията на персонала, вътрешни преструктурирания с окрупняване на оперативните и функционални задължения на конкретни служители, специфичен подбор на персонала въз основа на нови, модерни, функционални специалности в нови образователни направления и др.

IV. По отношение на инвестиционната ефективност:

• Делът на капиталовите разходи (17,19%) макар и с тенденция на плавно нарастване (1 г. назад) е нисък и почти два пъти по-малък от дела на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи на Общината. Това говори за ниска степен на способност за създаване на местни икономически ресурси и акумулиране на капитал, а това от своя страна намалява конкурентноспособността на местната икономика и инвестиционната привлекателност на Общината.

Предвид занижените способности за създаване на местни, собствени икономически ресурси и акумулирането на допълнителни капиталоизточници, не препоръчваме поемането на нова дългова тежест докато не бъде отчетена трайна тенденция на подобрение в извършените капиталови разходи и тяхната ефективност и целесъобразност.

1. очакваните приходни експозиции в общинския бюджет

От доклада на дирекция „Финансова политика“ на Община Пловдив е видно, че в краткосрочен аспект, в който попада частично и срокът на потенциалния заем от ЕБВР (2007 – 2021 г.), към 30.06.2013 г. Общината е длъжник по редовното обслужване на 4 (четири) други финансови задължения (главници, лихви, такси и комисиони):

Независимо, че йе ]же е спазена императивната норма на чл. 12, ал 1 от Закона за общинския дълг относно годишния размер на плащанията по дълговите задължения и се съблюдават изискванията на чл. 4 и 5 на същия нормативен акт относно предназначението на поетите финансово-кредитни задължения, както и тези на Закона за публичните финанси, следва да се има предвид, че покачването на задълженията до нива над 30% спрямо възможността за покриването им със собствени приходоизточници (вкл. нов дълг с равностойност в български левове между 7 хил. и 9

хил. лв) поставя Община Пловдив в незавидна и рискова ситуация при намаляване на приходната част на общинския бюджет и натоварването му с други извънредни плащания да бъде принудена да покрива стари задължения, рефинансирайки ги с нови такива.

Оценка   на   проекта  за   поемане   на  дългосрочен  дълг  от  ЕБВР

(съгласно изнесените инвестиционни параметри на Договора за кредит на Община Пловдив в ЕБВР, оповестени в Предложение на зам. -кмета на Община Пловдив до Общински съвет – гр. Пловдив от 26.07.2013 г.)

По-важни инвестиционни параметри, върху които си заслужава да бъде фокусирана дискусията „за“ или „против“ поемането на ново дългосрочно финансово задължение:

•       Максимален гратисен период за главницата – фиксиран е на 3 г.
Отнесен към матуритета на финансовото задължение съставлява почти ^ХА
от целия срок на кредита. Това е изключително улесняващ, облекчаващ
финансовите задължения на длъжника срок, но и оскъпяващ ненужно
крайната   цена   на   неговите   задължения.    Би    било   далновидно    и
целесъобразно в случай, че Община Пловдив все пак финализира това
предложение, да договори или кратък гратисен период (между 6-12 м.),
или  въобще да се  откаже  от използването  на тази  опция,  както  по
отношение на плащанията по главницата, така и на тези по лихвата;

•       Референтен лихвен процент – за изчисляване на лихвения процент по
кредита   като   база   е   приет  6-месечният  Е1ЖШ0К.  вероятно   поради
деноминацията на валутата на кредита ЕТЖ.  В  средносрочен период
очакванията на инвестиционната общност и пазарните участници е да се
задълбочи тенденцията на плавно понижение на лихвените равнища на
другият референтен индикатор от същата категория, а именно 1ЛВОК. В
тази връзка, препоръчваме използването на 6-месечния 1ЛВОК. в ЕТЖ като
база  за   изчисляване   на   реферетния   лихвен   процент   по   кредитното
задължение. С този показател би могло да се намали абсолютно законно
цената на финансиране и крайното оскъпяване на кредита;

•       Комисиона при усвояване – фиксирана е на 1.2% и е еднократна. Тъй
като става въпрос за банков кредит, покриващ инвестиционен проект с
изключително     високо     обществено     въздействие     в     областта     на
благоустрояването и пътната инфраструктура, препоръчваме договарянето
на комисиона при усвояване в размер на 0% предвид високата обществена
значимост на проекта;

•       Наказателна лихва при  просрочие – фиксирана е на 2% годишно.
Изключително   висока   наказателна   стойност,   която   би   задълбочила
допълнително базовите финансови показатели в общинския бюджет при
потенциално    влошаване    на    приходоизточниците    и    нарушение    на
ритмичното покриване на задълженията съгласно графика;

•       Описание   на   обезпечение   по   задължението   –  липсва  такова.   По
аргумент на чл. 8, ал. 3 от ЗОД общината няма право на залог или ипотека
на общинско имущество.  Остава висящ въпросът как ще се обезпечи
задължението. Необходима е допълнителна информация по въпроса;

ПРИНЦИПНО СТАНОВИЩЕ:

Въз основа на гореизнесените основни финансови показатели и на статистическите данни, стоящи зад тях, на този етап, Съюзът на икономистите в Република България не препоръчва поемането на нов дълг от Община Пловдив чрез сключване на договор за кредит с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Препоръчваме предоговаряне и препозициониране на основните инвестиционни параметри на предложението на кредитора или използване на друг алтернативен източник на дефицитно финансиране (напр. банков кредит от кредитна институция, оперираща на територията на Република България и запозната в детайли с особеностите и функционалната характеристика на Община Пловдив.

Оставаме на разположение за допълнителни консултации и събеседвания по темата.

гр. София                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИБ:     

4.11.2013г.                                                                  Проф. д.ф.н. Кръстьо ПЕТКОВ

Председателят на Съюза на икономистите в България (СИБ) проф.Кръстьо Петков и членовете на УС проведоха днес среща с премиера Пламен Орешарски. На нея бяха представени становищата на СИБ за икономическата ситуация, заетостта и доходите, както и информация за състоянието на енергетика в България. Г-н Орешарски бе също така информиран за оценките на СИБ за състоянието на ключови сектори, подготвени по искане на местни власти, бизнес формации и граждански сдружения:

– Експертиза за ценообразуването и качеството на услугите и рисковете в електроразпределението;
– Експертиза за състоянието на бюджета в група общини, застрашени от несъстоятелност, вкл.с необезпечени кредити;
– Предпроектни разработки за изграждане на логистични центрове и тържища за земеделска продукция в Дунавския регион и Западна България.
Срещата протече в конструктивен диалог, а от ръководството на СИБ се надяват, че изложените становища и направените предложения ще помогнат на правителството да намери най-верните управленски решения в сегашната кризисна ситуация.

Дисбалансите в енергетиката: необходими са спешни мерки, за да се избегне колапса /Експертно становище, подготвено от Съюз на икономистите в България/

Становище на ръководството на Съюза на икономистите в България, Относно: Икономическата ситуация, заетостта и доходите

На 15 юли т.г. се проведе работна среща между Председателството на СИБ и зам. министър-председател по икономическото развитие Даниела БОБЕВА.

На срещата присъстваха проф. дфн Кръстьо Илиев ПЕТКОВ – председател на УС на СИБ, проф. дин Нено ПАВЛОВ-зам. председател, проф. дин Димитър ХАДЖИНИКОЛОВ – зам. председател, Петър НЕЙЧЕВ, дик – зам. председател, Христина СТОЙЧЕВА – секретар на УС на СИБ.

Бяха обсъдени възможности за сътрудничество и подпомагане дейността на правителството по отношение на устойчива заетост за безработни в младежка и предпенсионна възраст, финансова грамотност на населението и защита на потребителите на финансовите услуги, подпомагане процеса на връщането на българи от чужбина, дългосрочна програма за панелни жилища и други. Предстоят нови регулярни срещи в близко бъдеще.

По покана на министъра на финансите Петър Чобанов, проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ, ще представлява Съюза на икономистите в България на среща-дискусия, която ще се проведе на 11.07.2013 г., четвъртък, от 14.00 до 16.00 часа в Гранитна зала в Министерския съвет.

Целта на срещата е да бъдат представени и дискутирани мерките за изпълнение на правителствените приоритети от страна на Министерството на финансите чрез презентация на тема „Приоритети, реформи и реализирането им чрез бюджета“, представена от министър Чобанов.
Срещата-дискусия с водещи икономисти и финансови анализатори е част от поредицата Обществени съвети, които министърът на финансите провежда с представителите на неправителствени организации и доказани експерти в областта на макроикономиката.

Независима експертиза на финансовото състояние на групата „ЕНЕРГО-ПРО” България ЕАД и приложението на регулаторните правила при формиране на цените на електроенергията за крайните потребители

Резюме
на анализ, подготвен от експертна група на
Съюз на икономистите в България /СИБ/, Май, 2013

1. ЦЕЛИ НА АНАЛИЗА

Съгласно утвърденото задание, групата от експерти на СИБ в двумесечен срок трябваше да реализира следните междинни и крайни цели:
Ø Да изследва динамиката на финансовите потоци (разходи, инвестиции, приходи) в групата „ЕНЕРГО-ПРО” и практиката на ценообразуването в сектора енергоразпределение, от гледна точка на: а) регулаторната рамка, задавана от ДКЕВР; б)взаимоотношенията с крайния потребител.
Ø Въз основа на изследването да се установят причините за възникналото напрежение през втория регулаторен период (2008-2013 г.) между страните-участници в процеса на реализация на публичните услуги в енергийния сектор : а) регулаторен орган; б) доставчици; в) потребители на електрическа енергия;
Ø В крайна сметка, анализът да се ползва като база за формулиране на изводи и препоръки към заинтересованите страни за ограничаване на рисковете и предотвратяване на кризисни ситуации в сектора.
Извън тематичния обхват на анализа на този етап остават дейностите на производителите, обществения доставчик на електроенергия/НЕК/ и оператора /ЕСО/;

2. РЕГУЛАТОРНАТА СИСТЕМА: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Системата за регулиране на финансовите взаимоотношения между отделните фази на цялостния оборот в електроенергийния пазар е изградена върху разбирането за ключовата/командна роля на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Което на практика означава, че Комисията е властови разпоредител от последна инстанция.
Замислена като независим орган, ДКЕВР е длъжна да изпълнява паралелно и в пълен синхрон планови, контролни, аналитични, координиращи и санкциониращи функции.
По-конкретно, ДКЕВР определя:
Ø Квотите за производство за регулирания пазар (нерегулираният сегмент е все още в етап на начално развитие);
Ø Цените на регулирания пазар;
Ø Показателите за качество;
Алгоритъмът на действие на ДКЕВР е следният:
а/ Съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Комисията прилага спрямо електроразпределителните дружества метод на ценово регулиране, известен като „горна граница на приходите” ( под-вид на метода за регулиране чрез стимули, с регулаторен период от 2 до 5 години). От своя страна регулаторният период се разделя на ценови периоди, всеки с начало 1 юли и край 30 юни на следващата година.
Прилагайки метода „горна граница на приходите”, ДКЕВР утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги коригира в края на всяка година от регулаторния период.
Към настоящия момент „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД се намира във втория регулаторен период, който е с продължителност 5 години (1 юли 2008 – 30 юни 2013). Нормата на възвръщаемост на капитала за втория регулаторен период е определена от ДКЕВР като не по-ниска от 12% (преди данъчно облагане).
б/ За покриване на технологичните загуби при разпределението, електроразпределителните дружества са длъжни да купуват електрическа енергия от обществения доставчик (Националната електрическа компания ЕАД), по регулирани от ДКЕВР цени. Технологичните разходи за разпределение формират част от необходимите приходи на електроразпределителните дружества. Одобрените технологични разходи за разпределение през втория регулаторен период са били 17,8%, през 2010 г. намалени на 15% , а през 2013 год. техният размер е променен от ДКЕВР на 12% ( при достигнати от дружеството 14.14% за 2012 г.)

Заключение: При така установената система, дейността на ДКЕВР всъщност представлява своеобразна „черна кутия”, която възпроизвежда отдавна отречените от съвременния пазар административно-бюрократични методи за поддържане на взаимовръзките между производство, разпределение и доставка на публични услуги.
Тази система е:
-тромава (доказателство са постоянните паузи и закъснения в решенията на ДКЕВР, които нарушават нормалния ритъм в управлението на системата; в момента на приключване на настоящия анализ ДКЕВР все още не е разработила заданието и параметрите за третия регулаторен период, който би трябвало да стартира през юли 2013 г.);
-непрозрачна (крайните снабдители и потребителите не са информирани за вътрешните критерии и аргументи за вземаните решения, както и за внезапните промени в методиката на образуване на цените – прокарвани в явно противоречие с нормативната база);
-откъсната от пазарната ситуация (не се отчитат флуктуациите в цените на обслужващите дейности, консумативите и други финансови фактори в сегмента на електроразпределението);
-про-корупционна и про-лобистка (т.е. оставя вратички за външна нерегламентирана намеса от висшата държавна администрация, търговия с влияние и др. нерегламентирани форми на политически и административен лобизъм)
Следователно, още с избора на модела за регулиране на финансовите взаимоотношения и ценообразуването в този сегмент, в него са заложени рискове за системни дисфункции и ниска ефективност на предоставяните публични услуги.
Подробният анализ на ефектите от командно-административният регулаторен модел върху финансовото състояние на ГРУПАТА „ЕНЕРГО-ПРО”, както и върху интересите и реакциите на крайните потребители на електроенергия , потвърждават горния извод.

3. ОПЕРАТИВНОТО ПОЛЕ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА:
АКТУАЛНАТА СИТУАЦИЯ В „ЕНЕРГО-ПРО”

При избрания модел на твърди административни правила, които уреждат дейностите по разпределение и снабдяване с електроенергия, ЕРП-та и в частност „ЕНЕРГО-ПРО” на практика са принудени да се вместват в една желязна матрица, която предопределя оперативната работа по планиране, осигуряване и отчитане на приходите, разходите и начисляването на сметките. Отклонения от твърдите ограничения не се допускат, освен ако не са инициатива на регулаторния орган; на свой ред той ги консултира директно с най-висшите инстанции в изпълнителната власт: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и Министерския съвет (МС) – практика, която е недопустима по закон и ерозира статута на независимия регулаторен орган.
Такава е общата констатация на експертния екип, направена след запознаване с регулаторните документи и хронологията на решенията на ДКЕВР през втория програмен период.
По-конкретно:
А/ На входа на подсистемата „Електроразпределение”:
Ø С решение № Ц-21/26.06.2008 г. ДКЕВР е утвърдила Необходимите Приходи /НП/ за втория регулаторен период и цените за първата година от него.
При определяне на НП, ДКЕВР не е приела искането на ЕНЕРГО-ПРО (тогава Е.ОН) и не е признала в пълен размер разходите за инвестиции, за амортизации и за оперативни разходи, както и размерът на оборотния капитал, който е част от т.нар. «регулаторна база на активите».
Непризнатите размери на посочените разходи са в размер на 48 милиона лева, без да се посочват мотиви за корекциите в съответните пера.
Ø По принцип за времето, през което тече регулаторният период (в случая, 1.7.2008 г. – 30.6.2013 г.) веднъж определените разходи (включително технологични и възвръщаемост, както и количествата електрическа енергия) не могат да бъдат изменяни.
Въпреки това ДКЕВР е намалила на два пъти разходите за технологични нужди – първият път през 2010 г. с близо 3% – от 17,8% на 15% при постигнати през 2010 г.- 16.14%; втори път от 15% на 12% през март 2013 г. ,
Ø Върху финансовото състояние на КС (крайния снабдител) пряко влияние оказват и непълно невъзстановените разходи, свързани със задължения към обществото. Съгласно новата методика, крайните снабдители превеждат на обществения доставчик (НЕК ЕАД) фактическите разходи за закупуване на електрическа енергия от ВЕИ, без базисната цена. След това НЕК ЕАД превежда 1/12 от прогнозните разходи за закупуване на този вид енергия, коригирани с базисната цена.
Като следствие от наложения действащия механизъм, ЕНЕРГО-ПРО търпи загуби от отклоненията между прогнозните и фактическите количества електрическа енергия произведена от ВЕИ. За периода от юли 2012 до април 2013 г. общият размер на некомпенсираните разходи за енергия е в размер на 34 милиона лева.
Ø От 17.09.2012 г. е въведена и цена за достъп до мрежата на производители от ВЕИ. Ако се отчете тази промяна, в годишен аспект приходите за ЕНЕРГО-ПРО биха били в размер на 26 млн. лв. От началото на м. март 2013 г. обаче, след серия от решения на ВАС, тази цена беше частично отменена.
Очаква се съдебните решения да бъдат обжалвани, което вероятно ще доведе до отмяна на решението за новата цена на достъпа. Следователно предвиденият приход няма да се реализира и некомпенсираните разходи ще се увеличат с още 26 милиона лева.

Заключение: Още на входа на административно-командната система за регулиране на електроразпределението е заложена възможността за значително разминаване между заявени/необходими и признати разходи.
Разминаването е системно повтарящо се явление. В такава обичайна/лоша практика се е превърнала и процедурата по периодичното коригиране от страна на ДКЕВР на заявените параметри на разходите и приходите. Корекциите се извършват, без да се предоставят на контрагентите каквито и да е обяснения (аргументи, анализи, възможност за оспорване на разчетите и пр.) С подобен проблем –липса на обективна информация – се сблъскват и представители на потребителите и протестиращите граждани, които получиха достъп до Обществения съвет при МИЕТ.

Б. На изхода на подсистемата “ Електроснабдяване”
Ø Еднозначно зададеният ценови микс предопределя в решаваща степен крайната цена за потребителите. В микса са включени както традиционни компоненти (електроенергия от АЕЦ и т.нар. кафява добавка); така и съвсем нови ( електроенергия от ВЕИ); отделно към микса се прибавят и плащанията за непроизведена електроенергия от източници с привилигерован/специален статут за поддържане на т.нар. студен резерв;

Ø ЕРП-та, в частност „ЕНЕРГО-ПРО” са превърнати в механични изпълнители на заложената регулаторна рамка за ценообразуване. На практика не са възможни отклонения от нормативната база (напр. своеволно повишаване на цени и други действия, защото подлежат на санкциониране от ДКЕВР)
Заключение: Строгото разделение на лицензираните територии между четирите енергоразпределителни дружества (”ЕНЕРГО-ПРО” , ЧЕЗ , ЕВН и „Златни пясъци”) създава представата за монополизъм в техните действия.
На практика обаче, истинският/доминиращ монополист е т.нар. независим регулаторен орган: ДКЕВР. Той реализира възложените му Закона за енергетиката функции:
– без да е подотчетен на друга инстанция, освен по вертикала-на МИЕТ и МС;
-без да се съобразява с възраженията на ЕРП по отношение на признатите разходи, утвърдените приходи , количества електроенергия и др.;
– без да реагира на основателни искания на граждани, НПО и фирми за предоставяне на информация за свои решения, засягащи интересите на крайните потребители.
Два факта , на които се натъкнаха експертите при анализа на взаимодействията между ЕРП и ДКЕВР, правят впечатление и изискват обстойна проверка:
Ø начинът, по който е оформено крайното решение за повишаване на цената на електроенергията през лятото на 2012 г.
Тъй като аргументация и конкретни разчети липсват, логичната хипотеза е , че размерът на увеличението е бил фиксиран в крайна сметка след съгласуване и одобрение на най-високо равнище в изпълнителната власт. Решаващият аргумент в тази непредвидена в закона съгласувателна процедура не са били пазарните фактори, а политически съображения – опасността от остри негативни реакции от обществеността, респ. крайните потребители.
Тези обстоятелства водят към заключението, че върху ДКЕВР е оказан политически натиск, несъвместим с нейния статут на независима институция;
Ø процедурата за включване на произведената електроенергия от ВЕИ в общия ценови микс.
Хронологията на събитията, проследени от експертния екип показва, че изпълнителната власт първоначално подценява и реагира късно на истинския бум на инвеститорски проекти в сегмента на зелената енергия през първата половина на регулаторния период (достигащи до 12 гигабайта инсталирани мощности за производство на електроенергия от ВЕИ). Въпреки че ДКЕВР своевременно алармира правителството за извънредната/рискова ситуация, реакцията идва чак през първата половина на 2012 г. – с решения , които нарушават сериозно интересите не само на български, но и на чуждестранни стратегически инвеститори в отрасъла „Енергетика”. По-конкретно, променят се постфактум срокове, цени и процедури за присъединяване на нови мощности, заявени от производителите на зелена енергия.
Всичко това се отразява на нормалния ритъм, прогнозираните и признатите количества на закупена електроенергия и разходите на ЕРП, в т.ч. ценовите равнища през 2012-2013 г. Така в системата на електроразпределението и крайното снабдяване се създава изкуствено напрежение и подозрения от страна на обществеността и медиите за нерегламентирано повишаване на цените за крайните потребители.
Следователно, в случая не става въпрос за управленска/неволна грешка, кактосе твърди напоследък от ДКЕВР, а за професионална некомпетентност, изразяваща се в недопустимо подценяване на рисковете от дистабилизация на системата на електроразпределението и снабдяването на крайните потребители.
На фона на тази изкуствено предизвикана кризисна ситуация, списъкът на дружествата от сегмента „ВЕИ”, включени в електроразпределението и лобистките действия на различните нива на управлението заслужават отделен преглед, а процедурите по даване на разрешения за включване в електропреносната мрежа- допълнителен правен и икономически анализ. Аргументи в подкрепа на подобно начинание се съдържат в оповестения доклад на Главна прокуратура на Р България.

Цитат от доклада
„ Въз основа установените в хода на проверката факти във връзка с проведената процедура по издаване на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, екипът от прокурори от СГП е преценил, са налице данни за извършени престъпления по чл. 282 от НК от неустановени към момента длъжностни лица при ДКЕВР”

4. ДИСФУНКЦИИ НА СИСТЕМАТА
/Фокус върху кризисния период 2012-2013 г./
В хода на анализа на регулаторните практики и тяхното отражение върху финансовото състояние на „ЕНЕРГО-ПРО” , цените на електроенергията и сметките на крайните потребители, екипът от експерти фокусира вниманието си върху явните дефекти, които демонстрира подсистемата на електроразпределението и снабдяването.
Става дума за периода от средата на 2012 до средата на 2013 г., през който първоначалните симптоми за поява на верижни рискове генерираха в системни дисфункции в сектора „Електроразпределение и снабдяване” . При това положение опасността от срив/криза в целия енергиен отрасъл става напълно реална.
Какви рискове по-конкретно се имат предвид?
Ø Риск от криминализация на електропотреблението
Той се изразява в:

– растящия брой на кражбите на електроенергия от страна на крайните потребители. Специално за „ЕНЕРГО-ПРО” техният размер достига до 30% от количествата, които се осигуряват от снабдителя. Противно на обичайните представи и обвинения, главният пробив се прави не от битовите, а от корпоративните потребители. По сведения на дружеството, през лятото в туристическите крайморски зони злоупотребите с електроенергия от предприятията обхващат над 90% от клиентите на мрежата. Казано накратко – кражбите на ел.енергия са се превърнали в обичайна практика и сигурен източник за пестене на разходи от страна на бизнеса в сивия сектор на икономиката;

-ползване на пролуките в законодателството от адвокати, специализирали се в съдебни искове в защита на нередовни клиенти. Фактите са фрапиращи – дотук „ЕНЕРГО-ПРО” е загубил всички съдебни дела , заведени за злоупотреби с измервателни уреди , спорове за надписани сметки и др. Изводът е: законодателството на Р България не предоставя условия за правна защита на ЕРП-та дори в случаи, когато вината на нарушиттелите е фактически доказана!

-поява на фирми-екипи, специализирани в извършване на „услуги” за корпоративни потребители, изразяващи се в подмяна от дистанция на показателите на електромерите и пр.

(Теренното разследване на подобни криминални схеми и практики ще бъде продължено със съдействието на опитни криминолози);

Ø Риск от нерегламентиран лобизъм

Полето на интереси , в които се изявява тази криминална дейност, са главно тези в сегмента на ВЕИ и дружествата с привилигерован статут. Аргументи в подкрепа на тази констатация може да се намерят в оповестените резултати от прокурорската проверка:

Цитат от доклада
С разпореждане от 12.03.2013 г. на екип от прокурори от СГП беше възложено извършването на проверка с предмет и обхват законосъобразността и икономическата обоснованост, с оглед преценка за настъпили вреди за „НЕК” ЕАД, в резултат от сключените между него дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия и разполагаемост с „AES-3C Марица изток 1“ ЕООД и „Енел Марица изток 3“ АД, както и договор за залог от 30.11.2005 г. в полза на „AES-3C Марица изток 1“ ЕООД и договор за залог от 01.02.2002 г. сключен между НЕК ЕАД и Енергийна компания „Марица Изток 3“ АД в полза на „Контур Глобал Марица изток 3“ АД като обезпечение, покриващо размера на задълженията на „НЕК” ЕАД за бъдещо месечно плащане на мощност и електрическа енергия, с предмет на залога вземания на „НЕК” ЕАД от електро-разпределителните дружества. Повод за възлагане на проверката са данните за извършени нарушения или престъпления съдържащи се в сигнал на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в оставка- г- н Делян Добрев.
На базата на направения анализ и установените към момента факти, екипът от прокурори от СГП е констатирал, че:
Двете споразумения от 2001 г. са сключени въз основа на приетата през 1998 г. от МС Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010г. и предхождащи ги договори от 1998 г..
Към настоящия момент няма данни да е пристъпвано към изпълнение и удовлетворяване на кредитори чрез привеждане в действие на клаузите по договорите за особен залог, но още към момента предхождащ подписването на двете споразумения са били известни проблемите и въпросителните относно икономическата обоснованост, необходимостта от допълнителни мощности, дългосрочността на договорите и най-вече моделите за ценообразуване, които поставят под сериозно съмнение изгодността на двата проекта за НЕК и възможността за печалба в дългосрочен план. НЕК се задължава да изкупува цялата електроенергия от централите, която те ще произведат на базата на инсталирана мощност, т.е. НЕК се задължава да диспечира така електроенергийното стопанство на страната, че натоварването на тези две централи да е 100 %. Тъй като същото е задължително и за АЕЦ „Козлодуй“ с оглед на безопасността, то всички останали централи в страната ще бъдат натоварени значително по-малко от техния оптимален режим, което допълнително ще оскъпи тяхното производство. Още през 1999 г. общото вътрешно потребление и износа на енергия са изоставали спрямо предварителните разчети в Националната стратегията с около 15 %. При това положение НЕК се оказва обвързана с производство на излишна електроенергия, която поради високите цени не може да бъде продавана без загуба. Срокът на споразуменията е 15 годишен, който за ТЕЦ „Марица изток 1“ започва да тече от 2011 г. (момента на влизане в търговска експлоатация на централата), а за ТЕЦ „Марица изток 3“ започва да тече от 2009 г. (момента на приключване на рехабилитацията на централата).
Предвид констатираните неправомерни действията на служители на НЕК ЕАД, а в отделни случаи на представители на държавния регулатор в областта на енергетиката, както и на представители на изпълнителната власт във връзка с проектите ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ довели до договаряне на клаузи, които не са в полза на НЕК ЕАД и съответно до негативни финансови последици за последния, е преценено, че за изясняването на конкретния размер на тези финансови негативи, както и съпричастността на всяко едно лице към тях следва да се образува досъдебно производство, в рамките на което със способите на НПК да се събират всички необходими доказателства за виновността на конкретни длъжностни лица за проявена безстопанственост и сключване на неизгодни сделки през периода от 1998 до настоящия момент, във връзка със техни действия или бездействия свързани с отношенията на „НЕК” ЕАД с дружествата опериращи с ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“, отразили се негативно на финансовото състояние на „НЕК” ЕАД.

Ø риск от хроничен/растящ дефицит на партньорско доверие
Проучването на мненията на представители на бизнеса, гражданите, общините и др., направено от експертния екип показа, че сред потребителите на електроенергия вече е изградена трайна, трудно изкоренима атмосфера на недоверие към снабдителите и ЕРП-та като цяло, както и към т.нар. независим регулатор.
Проявите на подобно недоверие, стигащо до опити за публично заклеймяване и физическа агресия срещу служители и звена на ЕРП (вкл. от „ЕНЕРГО-ПРО”) бяха особено интензивни през зимния сезон на 2013 г. Без взаимно доверие нормални бизнес-отношения и добре функциониращ пазар не може да има.
За създаването на такъв негативен и деструктивен бизнес-климат определен „принос” имат и част от медиите, изнасящи непроверени факти, както и корпоративни мрежи със засегнати интереси от прекъсване на електрозахранването, съдебни процеси и др. (подобни случаи бяха установени при протестите в района на Варна);
Ø Риск от фалити и изтегляне на инвеститори
Както вече се каза, групата „ЕНЕРГО-ПРО” систематично инкасира загуби от непризнати разходи след решения на ДКЕВР.
Прогнозните разчети до края на 2013 г. показват, че промените в наредбите за ценообразуване, утвърдени от ДКЕВР водят до агрегатни загуби на „ЕНЕРГО-ПРО”от над 120 милиона лева. В подобно критично състояние са и ЧЕЗ и ЕВН ( За „Златни пясъци не разполагаме с данни).
Губещият бизнес има само една опция: прекратяване на дейността и търсене на нови инвестиционни и пазарни ниши.
От тази гледна точка изглежда логично и трудно оспоримо заявеното намерение за евентуално преразглеждане на стратегията на чуждестранните инвеститори в сектора електроразпределение и снабдяване, включваща като крайна мярка изтеглянето им от България. Всъщност, първото напускане поради неблагориятния правен и бизнес-климат вече е факт. Преди две години ЕОН се изтегли от България,отказвайки да приеме като нормално явление растящите злоупотреби на клиентите с електроенергия и пълното бездействие на държавата по този въпрос.
Ø Риск от финансова несъстоятелност на крайните потребители
Тук се крие най-дълбоката причина за ниската ефективност, периодичните кризи и очертаващата се системна дисфункция на подсистемата на електроразпределението и снабдяването. Тази жизнено важна публична услуга е проектирана така, че в крайна сметка всички допълнителни тежести/разходи по веригата се отразяват на крайната цена и се плащат от потребителите. Което обрича мнозинството от тях на системна енергийна бедност. Всичко това подхранва напрежение, внася несигурност в очакването и поведението на бизнеса и потребителите и периодично води до описаните по-горе рискови и кризисни ситуации.
По-конкретно, те се дължат на:
Първо, крайно негативното отражение на икономическата криза върху финансовото състояние на фирмите, потребители на електроенергия. Злоупотребите са само едната част от проблема. Другата е „режимът на оцеляването”, към който принудително са преминали повечето от представителите на средния и дребния бизнес (особено в туристическия бранш и преработващата промишленост, намиращи се на лицензираната територия на „ЕНЕРГО-ПРО”);
Второ, официалната държавна политика на потискане на растежа на доходите (заради предполагаемия приток на инвеститори), както и периодичното замразяване/не-индексиране на пенсии и заплати. Тази политика вече води до обсурдни ситуации: значителна част от физическите лица и домакинствата, дори и да искат, не са в състояние да плащат сметките за ток, парно и други публични услуги. Тоест, сметките им са де-факто непоносими – на фона на крайно ниските доходи на мнозинството от населението. Ножицата „цени-доходи” за българските битови потребители на електроенергия е 5-8 пъти по-голяма, отколкото средната за ЕС, което говори за наличието на огромен социален дисбаланс в сферата на публичните услуги в България.
Ако политиката на доходите продължава да се ръководи от същите принципи и релацията „цени на електроенергия-платежоспособност на населението” не се преразгледа, масовата несъстоятелност на клиентите е гарантирана. Никакви правно-технически подобрения в регулаторните правила на входа и изхода на подсистемата „Енергоразпределение и снабдяване” не могат да предотвратят нейния разпад.

5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

5.1. На национално равнище
Заключителната констатация, до която достигат анализаторите от експертния екип е:
Административно-командният модел за регулиране на взаимоотношенията между участниците в електроразпределителния процес и снабдяването е не само изчерпан – той е контрапродуктивен и антипазарен; руши из основи стимулиращите механизми в икономиката на България.
Налага се да се изработи и приложи нов, ефективен и пазарно ориентиран модел на регулиране и ценообразуване, като се осъществят следните административни, законодателни и финансови реформи:
5.1. Реформа на регулаторния орган, който трябва да се превърне в реално независим, експертно базиран орган. Чрез законови промени да се гарантира ненамеса на изпълнителната власт във взимането на конкретни решения относно количествата прогнозирана електроенергия, определяне на ценовия микс, признаване на разходи, налагане на санкции и пр.
5.2. Демократизиране на регулаторната система, чрез включване в нейната работа с надзорни и контролни функции на гражданите/потребителите и максимална прозрачност на процеса на вземане на решения;
5.3. Отстраняване на несъответствията в законовата уредба – с европейските директиви, както и разминаванията и противоречията между Закона за енергетиката и подзаконовите актове, регламентиращи работата в сектора енергоразпределение и снабдяване;
5.4. Преоценка на икономически нецелесъобразните и явно неизгодни дългосрочни договори за производство на електроенергия; оповестяване на политически отговорните лица за тяхното сключване и доказване на тяхната вина; елиминиране на всякакъв вид нови – привилигеровани, непазарни – статути за производителите.
5.5. Запушване на каналите, по които изтичат приходи на държавата от незоконна/крминална търговия с електроенергия; анализ на рисковете от системни загуби при износа на електроенергия, които възникват в очерталата се ситуация на значително свърхпроизводство на електроенергия в България и променената конюнктура на регионалните пазари;
5.6. Изработване, чрез широк демократичен дебат, на национална стратегия за количеството, ценовите равнища и времевите хоризонти на внедряване на електроенергията, произвеждана от ВЕИ.
5.7. Продължаване на започналата либерализация на търговията с електроенергия, предназначена за крайните/вътрешни потребители в сектора, при паралелно отстраняване на дефектите на съществуващата система и внимателен трансфер на добри/работещи европейски практики в тази област (при отчитане на ниското жизненото равнище на значителна част от българските потребители)
От изключителна важност за стабилността на отношенията между снабдители и потребители е да се отчете първоначалния негативен ефект: ”повишени цени при ниски доходи”, който ще бъде предизвикан от либерализацията.

Във всеки случай, главният икономически извод от извършения анализ е:
Невъзможно е да се оздрави електроразпределителната система и снабдяването , ако цените на електроенергията за крайните потребители и в бъдеще се формират в зависимост от текущите приоритети на социалната политика и страховете на политиците от негативни реакции на гражданите –гласоподаватели.
Връзката „цени-доходи на протребителите” в енергетиката трябва да се балансира чрез адекватни корекции: а/ в ценовия механизъм, определяни след обективен анализ на пазарната ситуация; б/ адекватни промени в системата на преразпределението, вкл. на равнищата на доходите на населението, социалните помощи за бедните и др.

5.2. На равнището на електроразпределението и снабдяването
Извън тези препоръки, отнасящи се до националната политика в сектора „Енергоразпределение и снабдяване”, експертният екип на СИБ е подготвил и пакет от конкретни предложения до ръководството на „ЕНЕРГО-ПРО” за подобряване на управлението в динамично променящата се и турбулентна публична и бизнес среда.
Най-важните от тях засягат договорните отношения с потребителите и технологията на отчитане на изразходваната електроенергия . Тъй като огнището на напрежението се поддържа от споровете за начислените количества изразходвана електроенергия и размера на сметките за домакинствата и фирмите, необходимо е да се преразгледат съществуващия механизъм. По-конкретно:
Ø Т.нар. „Общи условия” , които се предлагат на потребителите, да се заменят с нов договорен инструмент.
Тази промяна от една страна ще внесе равнопоставеност в отношенията „снабдител-потребители”; от друга страна, ще бъде адекватен отговор на растящите случаи на адвокатски (комерсиално-печеливши) услуги: завеждане на искове в защита на „ощетени” клиенти, потребители на електроенергия, разчитайки на благоприятни за себе си и клиентите съдебни решения .
Ø Вътрешнокорпоративни промени. По-важните от тях са:

– Преразглеждане на практиките за аутсорсинг и отказ от онези форми, които са с недоказана и/или ниска ефективност; разширяване на практиките на инсорсване в групата „ЕНЕРГО-ПРО”;

– Прозрачност на корпоративните възнаграждения;

– Реформа на сектора „Връзки с обществеността и работа с потребителите”, насочена към максимална откритост и перманентна комуникативност;

– Периодични проучвания на потребителското поведение, анализ и прогнозиране на рисковете от криминализация и негативни публични кампании;
– Активно прилагане на инициативи и форми на корпоративна социална отговорност, доказали своята ефективност;

По всяко от тези предложения са подготвени конкретни варианти за действие, които ще бъдат предоставени на „ЕНЕРГО-ПРО” при окончателното приключване на независимата експертиза;

18 май, 2013