Международен форум

Край на остеритетните мерки, контрол върху финансовия сектор, разширяване на демокрацията

7 май , 2014  

„Друг път за Европа“ в навечерието на европейските избори
Финален документ, Форум на европейския парламент, 19ти март 2014

 

Два месеца преди европейските избори през май 2014 Европа е изправена пред възможността да продължи остеритета, икономическата стагнация, растящото неравенство и разцепление на страните от центъра и периферията докато демократичните процеси биват подкопавани на всички нива. Има нужда от радикална смяна на курса и такива идеи бяха предложени на Форума „Друг път за Европа.Край на остеритетните мерки, контрол върху финансовия сектор, разширяване на демокрацията“ проведен от Европейския парламент на 19ти март 2014, от Мрежата на Европейските Прогресивни Икономисти, която обединява групи от икономисти и граждански обществени коалици, включително групата the „EuroMemo“, „Economistes Atterrés“ (Втрещените икономисти) от Франция, „Sbilanciamoci“ от Италия, Транснационалният Институт, „EconoNuestra“ от Испания, Трансформиране! Европа и много други. Дойдоха също и говорители от Ковфедерацията на Европейските Профсъюзи (КЕП), FIOM-CGIL и Европейската Корпоративна Обсерватория.
Ето някои от ключовите предложения :

1.Край на остеритетните мерки.

Ограничителните мерки в ЕС – конкретно договорът за Фискална Компактност и Пактът за Стабилност и Развитие – трябва да бъдат преобърнати, бюджетните правила трябва да бъдат променени и концепцията за структурния дефицит трябва да бъде изоставена. Една координирана фискална стратегия трябва да позволява на страните членки да следват фискалната политика, която ще им позволи да се справят с кризата. Публичните инвестиции за екологичен преход трябва да се финансират на европейско ниво чрез мобилизиране на Европейската Инвестиционна Банка и банкови кредити. Има нужда от инвестиционен план на цяла Европа, който да осигури източник на така необходимото ново търсене и за реконструиране на икономическите дейности, които са устойчиви и способни да предложат добри работни места. Тези действия трябва да са в основата на една нова Европейска индустриална политика, ориентирана към дългосрочно екологично трансформиране на икономическия модел.

2.Контрол върху финансите и парите.

Изправени пред дефлация и жестокия кръг на ограничителните политики, депресия и надолу движеща се конкуренция на заплатите – монетарната политика на еврозоната има нужда от драстична промяна, позволявайки на инфлацията да достигне поне 2%. Европейската централна Банка трябва да осигури ликвидност на експанзионистични политики и да действа като кредитор от последна инстанция в пазарите на държавни облигации. Проблемът с публичния дълг трябва да бъде решен с обща отговорност от страна на еврозоната и реструктуриране на дълговете. Има нужда от радикално свиване на финансовия сектор, с данък върху финансовите транзакции, елиминиране на спекулулативните финанси и контрол върху движението на капитала. Новопоявилите се правила за Банковия Съюз не засягат фундаменталните недостатъци и нестабилност на финансовата система, оставяйки тежко бреме върху националните данъкоплатци. Трябва да се справим с офшорните финансови центрове и данъчни убежища в ЕС чрез данъчна хармонизация и по- строги финансови регулации.

3.Увеличаване на работните места, намаляване на икономическите различия и неравенства.

Нивото на безработица в ЕС – особено в някои страни – е стигнало рекордни височини. Тя е източник на икономическа слабост и социална дезинтеграция; осигураването на работни места в социално и екологично устойчиви икономически дейности трябва да се превърне в приоритет. Екстремните дисбаланси по текущите сметки задълбочават различията между страните в еврозоната; европейските политики трябва да намалят тези различия като задължават също и страните с излишък да се приспособяват. Конкурентният натиск върху намаляване на заплатите трябва да спре; заплатите не трябва да бъдат считани като фактор за конкурентноспособност на фирмите, а като двигател за национален приръст. Солидарност, преразпределение, социална защита, благосъстояние и по-равноправно общество, трябва да продължават да бъдат ключови елементи на европейския социален модел.

4.Развитие на демокрацията.

Икономическата политика не трябва да бъде „Сфера независеща от парламента“, където банкери, технократи и бизнес лобита взимат решения, които засягат всички нас. Демокрацията трябва да бъде възстановена на всички нива в Европа, с по-голям парламентарен контрол и гражданско участие в решенията, засягащи общото благо. В отговор на кризата, сферата на обществените дейности трябва да включва и икономическите дейности – включително и финансите, продуктивното реконструиране и обществени услуги. Текущите преговори за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) предвиждат значително редуциране на демократичните процеси, пространство за политики и обществено регулиране; стопирането на ТТИП е основен приоритет, който може да създаде широка коалиция на прогресивните сили в цяла Европа. В Европейския парламент, който ще се формира след изборите, успехът на подобна прогресивна коалиция ще бъде ключов, с цел избягване продължаването на провалили се политики, свързани с модела за „широка коалиция“, между дясно-центристките и ляво центристките сили, които управляват в много страни от ЕС.
Тези предложения бяха обсъждани от членове на Европейския Парламент и създателите на политики от шест европейски държави – включително Джани Питела, Вицепрезидент на европейския парламент, Елена Пападополу от СИРИЗА в Гърция, Лием Хоанг Нгок от Френските Социалисти, Моника Фрассони от Европейската Зелена Партия, Юрген Клуте от европейската левица, Стефано Фасина от Италианската Демократична Партия, Джулио Маркон, Джорджо Аираудо от Италианската лява партия Sinistra Ecologia Libertà(Лява Екологична Свобода).

Превод от www.euro-pen.org

Международен форум

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

16 ян. , 2014  

285 000 европейски граждани настояват Европейската комисия обстойно да разгледа предложението за Базов доход

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)1 за Безусловен базов доход (ББД)2 официално приключи на 14 януари 2014г., вторник, в 23:59ч., след като събра 285 042 заявления за подкрепа от граждани на ЕС от 28 държави-членки. Все пак, не успя да събере един милион подписа, изисквани от ЕК, за да разгледа Безусловния базов доход като нова форма на еманципаторно социално осигуряване.
“Ние бихме искали да благодарим на всеки един поддръжник, подписал и разпространил инициативата“, каза Клаус Самбор (Австрия), главен организатор на Европейския комитет, координирал тази инициатива в 28-те европейски страни.
Вълна от подкрепа в последната минута
Огромна вълна от подкрепа се надигна през последните няколко седмици. Само в България бяха събрани над 30 000 подписа в рамките на 5 дни, благодарение на впечатляващата подкрепа на водещия синдикат в България – КНСБ. Инициативата в България получи силна подкрепа и от Съюза на икономистите в лицето на проф. Кръстьо Петков и Европейска Анти-бедност мрежа. В резултат на това, Бълария постигна над 230% от своята квота. Случаят с България рефлектира в цялостно увеличаване на интереса към Безусловния базов доход, довел до отразяване във водещи медии в Европа., каза Мартин Йордо (PR, Швеция). Le Monde, BBC, El Mundo, Huffington Post, Al-Jazeera, RT’s Keiser Report, португалската телевизия, българската телевизия, радио и преса излъчиха репортажи и публикуваха статии за Безусловния базов доход и Европейската гражданската инициатива.
Въпреки че формалната цел не бе постигната, поддръжниците на по-справедлива и семпла система на социално осигуряване са щастливи. „Тази ЕГИ е само началото на паневропейско движение за Безусловен базов доход в целия Европейски съюз“, съобщи Самбор. Нови групи в подкрепа на кампанията бяха формирани в редица страни, а съществуващите ББД мрежи засилиха своята дейност чрез нея.
„Вдъхновяващото движение, генерирано през тази една година, ще продължи и през 2014г. за разпространение на идеята за Безусловен базов доход“, потвърди Станислас Журдан, организатор на ЕГИ кампанията във Франция. Нова паневропейска мрежа се формира, която цели именно промотиране на практичността и ползите от въвеждането на Безусловен базов доход в цяла Европа.
Процедурата на ЕГИ е „твърде тромава“
Организаторите не възнамеряват да стартират нова ЕГИ през 2014г. „Текущите правила са твърде тромави за граждански сдружения като нашите“, обясни Станислас Журдан. Организаторите споделиха, че са изгубили два месеца от кампанията заради трудностите при внедряването на онлайн системата за събиране на подписи, като резултат от усложнения регламент на ЕГИ. Молбата за удължаване на срока на инициативата бе отвхърлена от ЕК, въпреки че други инициативи получиха удължаване на същото основание.
„Може да обмислим дали да използваме ЕГИ отново, ако в бъдеще бъдат опростени правилата и позволяват по-добра подготовка за стартирането й“, каза Журдан. Той се позовава на факта, че ЕС планира да реформира процедурата на ЕГИ до 2015г.
Планове за бъдещето
За да покажат популярността на идеята за Базов доход и да провокират отстраняване недостатъците на системата за събиране на подписи на ЕГИ, организаторите стартираха онлайн петиция съвместно с Avaaz.org, водещия в цял свят сайт за политически петиции. Петицията можете да намерите на следния линк: http://www.avaaz.org/our_chance_to_end_poverty_PR.
„Ние искаме да играем по правилата на ЕГИ, която се предполага, че позволява на организаторите пълни 12 месеца за събиране на подписи“, обясни Коен ван Хаален (координатор на онлайн петицията, Холандия). „Комбинираните резултати от двете петиции ще бъдат представени в няколко институции на ЕС и на политици, за да подкрепят нашето искане за нарастващата обществена подкрепа за ББД“. Организаторите също изучават възможността да използват събираните по време на ЕГИ подписи за стандартна петиция до Европейския парламент.
Организаторите на тази ЕГИ ще стартират нова европейска кампания преди изборите за Европейски парламент през май тази година. Национални кампании за Безусловен базов доход ще започнат успредно в няколко държави-членки.
Следващите стъпки ще бъдат оповестени на сайта на Инициативата: www.basicincome2013.eu и на съответната фейсбук страница: https://www.facebook.com/EGIBBD.
Прес материалите и снимките на тези страници са достъпни за свободно ползване.
За контакти: Цветелина Каляшева ФОНДАЦИЯ „СИНЯТА ПТИЦА“ Член на Гражданския комитет на Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход М: +359 889 242 996 Е: tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org
Обяснителни бележки:
1) Европейската гражданска инициатива е заложена в Лисабонския договор като инструмент, даващ възможност гласът на гражданите да бъдат чут в Европейската комисия. Всяка инициатива трябва да събере един милион валидни имена, адреси, ЕГН-та, в най-малко седем държави-членки, постигнали минимална квота от подписи. След подаване на заявление за ЕГИ до ЕК, началната дата на ЕГИ е датата, на която ЕК одобри съответната ЕГИ, независимо дали изискваната онлайн система за събиране подписи е одобрена за ползване от ЕК и местните власти. Дори хартиените бланки за събиране на подписи не са на разположение, докато онлайн системата не стартира. В случая с Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход този процес отне над два месеца след официалната начална дата.
2) Безусловният базов доход е редовно, универсално плащане на всеки човек – като индивидуално право, без условия за пригодност или задължение за извършване на работа или други услуги в замяна, достатъчно високо, за да осигури достойно съществуване и участие в обществото. Поддръжниците често подчертават семплостта, липсата на социално заклеймяване и по-голямото равенство по отношение на доходите в полза на ББД. Няколко пилотни проекта на тази социална политика, проведени по света, потвърждават, че ББД води до по-висока икономическа активност, по-качествено хранене и по-добро здраве, увеличаване на образоваността и участие в общностни дейности на гражданите.
3) Официалната проверка на подписите, събрани онлайн и на хартия, няма да приключи преди средата на февруари.

15 януари 2014г.

Международен форум

Международна кръгла маса

15 ное. , 2013  

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
проведе

 

международна кръгла маса на тема:

МОДЕРНАТА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ:
ВЪЗМОЖНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКАТА ФИНАНСОВА СИТУАЦИЯ

Форумът се състоя на 9 ноември в залата на Съюза на българските журналисти,

ул.  „Гр. Игнатиев” 4, етаж 3,  СОФИЯ

Встъпителни презентации от чуждестранните експерти:

1. Проф. Уорън Мозлър, САЩ, световноизвестен учен
2. Проф. Павлина Чернева, САЩ
3. Райчо Марков – Българоамериканска фондация на пълната заетост и ценовата стабилност, САЩ
Дискутанти от България
Гергана Йорданова; Атанас Владиков; Кольо Парамов
Модератор, проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ

Roundtable

Warren MOSLER:1.     Buckaroo illustration; 2.     Currency board analysis; 3.     Inflation/Hyperinflation/Exchange rates

Pavlina TCHERNEVA:

  1. 1.     What is money?; 2.     Sector Balances: US, Germany, Greece, Bulgaria—implications; 3.     Functional Finance, Unemployment, Job Guarantee

Ryan MARKOV: 1.     How MMT informs political choices in Bulgaria

            

                                          Проф. дфн КРЪСТЬО ПЕТКОВ,

      ПРЕДСЕДАТЕЛ на УС на СИБ

 https://www.facebook.com/events/236189466538715/?ref=br_tf 

 

Документ 1

Документ 2

Международен форум

Събития

28 окт. , 2013  

На 21 октомври 2013г. във Виена беше учредена Австрийско-Българска неправителствена организация „CONECT EAST EUROPE.

         Участници от австрийска страна са:

         Технически университет и Институт по транспорта – Виена;

         От българска страна са: Съюз на икономистите в България (СИБ); Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция  (АУРЕ) и

      Университет по архитектура, градоустройство и геодезия.

„CONECT EAST EUROPE ще насърчава съвместни проекти в Югоизточна Европа в областта на инфраструктурата, стопанската логистика, управление на риска и др.

  Проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ, беше избран за член на борда на сдружението.

Международен форум

ПЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ „МАРИЦА“

15 юли , 2013  

На 6 и 7 ЮНИ 2012 година, ще се проведе петия международен икономически форум „Марица“ в конгресният център на Международен панаир Пловдив.

Основни теми на събитието са:

  • Регионално развитие
  • ПЧП – алтернатива на европейските фондове
  • Възможности за инвестиции в общините от регион Южен Централен
  • Енергийна ефективност
  • Хранителна и преработвателна промишленост и земеделие
  • Машиностроене