Съюз на икономистите в България

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Скок от централно директивно планиране в СССР

към неолиберализъм в Русия[i]

            На 12 февруари тази година получих писмо, в което директорът на Икономическия институт на Руската Академия на Науките и съпредседател на Московския Икономически Форум Член-кор. Руслан Гринберг между другото пише:

Уважаемый   профессор И. Ангелов,

25-26 марта 2015 г. состоится третий Московский экономический форум (МЭФ). На Форуме предполагается обсудить проблемы и перспективы экономической модели развития России. Редакция международного научно-общественного журнала «Мир перемен» готовит специальный выпуск, посвященный этому событию. Учитывая Ваш высокий авторитет в мировом экспертном сообществе, обращаюсь к Вам с просьбой поделиться своими соображениями по данной проблематике для публикации в этом выпуске и по возможности кратко затронуть следующие вопросы:

$11.    Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

$12.    Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

$13.    Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

$14.    Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

А ето и моите отговори:

            Ще започна с три предварителни бележки. Първо, моите коментари ще са на концептуално ниво. Няма да навлизам в технически подробности. Второ, ще изхождам от настоящата и очакваната през следващите години ситуация в Европа, в Русия и около нея. Тази ситуация ще бъде извънредна, полувоенна, без да изключвам и разширяване на започналата вече война от Америка срещу Русия с нестандартни съвременни средства. Америка ще поддържа напрежението в Украйна колкото може по-дълго, като кървяща рана за изтощаване на Русия. Всякакви планове за икономическо развитие на Русия трябва да държат сметка за тази обстановка. В противен случай ще си останат никому ненужен къс хартия, а Русия ще плати поредната много висока икономическа и политическа цена. Трето, ще бъда безкрайно откровен, защото уважавам много Русия и нейния народ и не ми е безразлично какво става у вас. И най-острите ми критики по адрес на сегашната икономическа политика на руските власти са на доброжелател. Моята критика няма нищо общо с клеветите на български и други русофоби по адрес на Русия и руския народ. Тяхната цел е слаба Русия и още по-добре да я няма. Моята цел е силна Русия, която да се превърне в един от световните икономически гиганти.

$11.  Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

Одобрявам прехода на Русия в началото на 1990те от централно директивно планиране към пазарно ориентирана икономическа политика. Пазарът е едно от най-великите открития на човечеството и при нормални условия притежава голям потенциал за ускоряване на икономическото развитие и подобряване качеството на живота на хората. Пазарните принципи следва да се прилагат в икономиката, но не и в обществото. Защото в обществения живот, в здравеопазването, в образованието, в науката, в културата, в опазването на околната среда, във вътрешната сигурност, в отбраната, в семейните и междуличностните отношения има ценности, които не могат и не трябва да бъдат обект на пазарна оценка и на покупко-продажба.

Отказвайки се правилно от централното директивно планиране, Русия обаче залитна много далече към пазарен неолиберализъм. През последните двадесетина години, а и сега тя прилага неолиберална политика, натрапена на Президента Елцин в края на 1991 г. от МВФ, с консултациите на американския професор Джефри Сакс и с практическото изпълнение от Егор Гайдар, преди това – ръководител на икономическия отдел и заместник главен редактор на сп. Комунист, орган на ЦК на КПСС.

В условията на доминираща частна собственост, при финансова стабилност и всеобща икономическа либерализация, тази политика разчита наивно на пазарния автоматизъм, като се отказва от активната роля на държавата и не държи сметка за социалните последствия. В името на клишето за финансова стабилност се правят прекалено много реверанси на едрия капитал за сметка на милионите трудови хора, на дребния капитал и на интелигенцията. В Русия тези реверанси са дори по-големи, отколкото си позволяват правителствата в развитите пазарни икономики: САЩ, Западна Европа и Япония.

Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Пренебрегването на едната неизбежно причинява срив на другата, а с това и на двете. Последната световна криза от 2008 г. показа недвусмислено, че неолибералната политика е безперспективна. Тя причини на света вреди за много десетки трилиони долара и неизчислими страдания за няколко милиарда хора. Дори Америка и Европа постепенно и мъчително се отказват от нея, а Япония никога не я възприе изцяло, въпреки огромния натиск на правителството на САЩ, на МВФ и на Световната банка.

Противно на здравата логика, Русия и сега продължава да се придържа към тази икономическа философия. С благословията на тогавашния президент Медведев в 2010 г. беше създаден и от 2011 г. редовно се провежда така нареченият Гайдаровски икономически форум, с участието на настоящия министър председател и на министрите[ii]. Тази политика струва огромни икономически загуби, пропуснати възможности за развитие и съсипани десетки милиони човешки съдби и на Русия.

Ако прегледаме списъка на участниците от чужбина в последния Гайдаровски форум (14-16 януари 2015 г.) ще видим името на бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и на други консервативни западни икономисти, но няма да намерим имената на изтъкнати световно известни учени, като нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман и на много други западни учени – модерни кейнсианци и социално ориентирани икономисти[iii]. Ако трябва да се обобщи в едно изречение ходът на дискусиите и заключенията на тазгодишния форум, според акад. Сергей Глазев, икономически съветник на Президента Путин, то е: „Над Гайдаровския форум витаеше призракът на шоковата терапия”.

Налаганата от МВФ неолиберална икономическа политика съсипа много икономики в Европа, Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и смаза стотици милиони човешки съдби. Тя допринесе за съсипването и на нашата икономика и за влошаване живота на милиони българи. Едни са обаче вредите от тази политика в малки, незабележими на световната икономическа и политическа карта държави, като нашата. Далеч по-големи са те от съсипването на Русия и нейната икономика. Страшно е дори да си помислим за тези последствия и за отговорността на хората, които ръководят Русия сега.

Тревожи ме, че руското правителство не оценява реално настоящата изключително сериозна ситуация в икономиката. В края на миналата година, въпреки някои предупреждения в Думата, те приеха един очевидно нереален бюджет за 2015 г., а в началото на февруари 2015 г. пристъпиха към неговата актуализация. Набелязаната в този контекст антикризисна програма, според преобладаващата част от руските академични среди, не показва и не решава болните проблеми на руската икономика, която вече е в рецесия. Ако тези проблеми не се видят и не се пристъпи незабавно към решаването им, икономиката ще затъне в още по-дълбока рецесия. Наложените от вън икономически санкции целят именно това. Последният Гайдаровски форум не помогна на правителството да види и да пристъпи към решаването на тези проблеми.

През последните две десетилетия в Русия се очерта интересна вътрешна професионална поляризация. Ръководните държавни среди и приближените им научни кръгове (остатъци от сподвижници на Егор Гайдар) са привърженици на неолибералната икономическа философия и провеждат също такава икономическа политика. И понеже им липсваше достатъчно авторитетна научна подкладка (освен Гайдаровския институт за икономическа политика, създаден приживе от него) в 2010 г. с указ на тогавашния Президент Медведев, беше учредена Руска Президентска Академия за национална икономика и публична администрация. Тази академия е постоянен организатор на Гайдаровския икономически форум от 2011 г.

Академичните икономически среди от Руската Академия на Науките, от Московския държавен университет „М. Ломоносов” и други големи научни центрове и университети не се поддадоха на това увлечение и продължиха да се придържат към нещо сходно с модерната Кейнсианска икономическа теория, пригодена към конкретните руски условия, и да препоръчват регулирана пазарна икономика със запазване на важна роля на държавата. В 2013 г. те създадоха Московския икономически форум, който тази година на 25-26 март ще проведе третата си редовна международна дискусия.

Много ми се иска да вярвам, че предстоящият трети Московски икономически форум, чиято основна тема е „Нов курс. Времето не чака”, организиран от Института по икономика на Руската Академия на Науките, Московския държавен Университет „М. Ломоносов” и Промишленият съюз, ще бъде по-мъдър, по-откровен, проникващ по-дълбоко в болезнените проблеми и ще помогне за бързо излизане от кризата.

Известна е ключовата роля на промишлеността в икономическото развитие на всяка страна. Неслучайно в Америка и в Европа сега заговориха за реиндустриализация и вече я осъществяват. Но не и в Русия. Нейната икономика продължава да е суровинно-енергийна. През последните 20 години руската промишленост не може да възстанови нивото на индустриалното производство от началото на 1990те. Производствените мощности в промишлеността сега се използват около 70%, скритата безработица е около 20%, научно-техническият потенциал се използва още по-лошо. Според оценки на руски икономисти, Русия произвежда сега по-малко сложни промишлени продукти, отколкото в 1990 г. Предприятията в най-важните отрасли влагат все по-малко средства за модернизация. Расте делът на губещите индустриални компании. Степента на износеност на основния капитал в обработващата промишленост е 43,4%, а в добивните отрасли – 49,6%. Размерът на инвестициите за изследвания и внедряване е сведен до минимум. По производителност на труда Русия заема едно от последните места сред страните за които ОИСР в Париж публикува класации.

Академик Сергей Глазев казва, че „според оценки на академичните научни центрове по макроикономическо прогнозиране, прирастът на БВП тази година би могъл да бъде поне 6%, на инвестициите – поне 15%, при инфлация не повече от 8%. Това обаче няма да стане поради сегашната парично-кредитна политика на Руската централна банка, която създава по-добри условия за валутни спекулации, а не за растеж на производството. Народът обеднява, а спекулантите изнасят милиарди долари свръхдоходи в чужбина” (виж сайта на акад. Глазев).

Америка и Западът като цяло използваха монокултурния характер на съветската икономика (прекомерна суровинно-енергийна ориентация), за да ускорят разпадането на СССР в края на 1991 г., което, разбира се, се дължеше главно на вътрешни причини. Ръководството на Русия допусна съдбоносна стратегическа грешка, че не извлече необходимите поуки от срива на цената на нефта до 12 дол. за барел през 1986 г., който се отрази разрушително на Съветския съюз през следващите години, като ускори неговото разпадане, и не предприе налагащата се форсирана модернизация и диверсификация на икономиката. То задълбочи грешката си, като пропусна да се възползва и от високите цени на нефта (между 50 и 110 щатски долара за барел) през последните десет години, които можеха да бъдат добра финансова основа за форсирана структурна и технологична модернизация на икономиката.

Тази политика продължава и до сега с прекомерна зависимост от износа на нефт и други горива, като позволява на Америка да използва отново нефтеното оръжие за дестабилизация на Русия и дори за още по-съкрушителен удар върху нея през тази и следващите години. През 2012 г. нефто-газовото производство е осигурявало 16% от БВП, 52% от приходите на федералния бюджет и над 70% от общия износ на Русия. Една грешка може да се прости с някои уговорки, но повтарянето й след 10-15 години – едва ли! То вече е нещо повече от грешка!

За диверсификация и модернизация на икономиката се говореше отдавна, но се правеше твърде малко. Защо? Около 60% от външните приходи на Русия сега идват от износ на нефт, природен газ и суровини, чиито цени са колебливи и силно податливи на обективни конюнктурни и субективни въздействия. Това е твърде опасна зависимост от обективните или манипулирани колебания на световните пазари, валидна за всяка страна. Тя е още по-опасна за Русия по редица очевидни геостратегически причини. Руското ръководство не бива да допуска такава прекомерна зависимост, прерастваща в опасна уязвимост. Това не се прощава в настоящата световна политика, преситена с динамично напрежение и все по-остра антируска насоченост.

Временните високи цени на нефта се превърнаха в главен структурообразуващ фактор. Частните инвестиции се насочваха към тези производства поради високата текуща доходност и ниския риск, а висшите държавни институции не се намесваха с публични инвестиции във високотехнологични експортно ориентирани производства, за да коригират този недостатък на пазарните механизми. И те се предовериха на пазара, защото не разбраха, че пазарът може да бъде фактор за формиране на текущи, но не и на дългосрочни икономически структури.

Пазарът не притежава дългосрочни икономически, научно-технически, социални, политически и други фарове, за да определя стратегически приоритети на социално-икономическото развитие с 30-40-50 годишен хоризонт. На тези далечни хоризонти основна роля трябва да играе държавното стратегическо управление, основано на науката. В резултат на това управленско икономическо късогледство високо- и средно-технологичните стоки сега заемат едва 20% в руския износ, докато в Китай са около 85%, в ЕС – около 75%, в САЩ – около 70%. По последна оценка на Световния Икономически Форум Русия е на 53то място по конкурентоспособност.

Русия трябваше да постъпи така, както направи Китай. Можеше и трябваше, защото преди около 30 години двете страни бяха на сходни стартови позиции, дори с известни предимства на Русия с военните технологии и с огромните суровинно-енергийни ресурси. Китай, обаче се ориентира към активните решения с намеса на държавата за диверсификация и модернизация на икономиката, с висока норма на натрупване и физически инвестиции, с мощна образователна, научна и иновационна политика. Русия възприе пасивните, разчитайки главно на пазарния автоматизъм, като се задоволи с ниска норма на публично натрупване и на инвестиции и едностранчива суровинно-енергийна ориентация на икономиката, без стратегия за дългосрочно икономическо развитие.

Руските ръководители се довериха повече на американските съветници, отколкото на своите учени. Известни са думите на Джефри Сакс пред Президента Елцин: „Не слушайте вашите академици. Те не разбират нищо от съвременна икономика”. Това, като че ли продължава и до сега. Цената обаче се плаща от руския народ. Ние познаваме от собствен опит „съветите” на американските съветници.

Руското ръководство и сега не държи достатъчно сметка за вътрешната, регионалната и глобалната политическа и военна ситуация при конструирането на настоящата си икономическа политика. То продължава да прилага традиционна неолиберална политика в полувоенна обстановка. Доказателства за това са прекомерното оттегляне на държавата от стратегическото управление на икономиката през последните две десетилетия и от ролята си на активен пряк субект на стопанска дейност; допуснатата форсирана авантюристична приватизация; пълната либерализация на цените (включително и на лекарствата); либерализираният износ на капитали; полагането на повече грижи за рекапитализация на банките, отколкото за материалното производство; прилагането на свободно плаващ валутен курс (при наличието на силна външна уязвимост); традиционните интервенции на Централната банка на валутния пазар (при ограничен валутен резерв); прекомерно високата основна лихва, като инструмент за стабилизиране на валутния курс, без да държи сметка, че това блокира кредитирането и инвестиционната дейност; най-новото предложение на Министерството на финансите за повишаване на пенсионната възраст и за облагане с данък на работещи пенсионери, в условията на растяща бедност и социално напрежение, и т.н.

В същото време на Русия е натрапена война с икономически санкции; с манипулирани цени на петрола; с манипулиран валутен курс; с очевидно тенденциозни антируски решения на рейтингови и други световни агенции; с изнасяне на военната инфраструктура на НАТО 1500-2000 км. напред непосредствено до границите на Русия; с прогноза на близка до правителството известна американска агенция, че Русия няма да просъществува в сегашния си вид до 10 години; с гигантска медийна кампания за демонизиране на Русия и на нейното ръководство; с активно финансиране на пета колона вътре в страната и т.н. В началото на Март 2015 г. умереният британски вестник Гардиън публикува статия, озаглавена „Демонизацията на Русия е път към война”, където представя много аргументи в подкрепа на тази теза.

Жалко, ако това не се разбира в правителството на Русия. Министър-председателят Медведев заяви на последния Гайдаровски икономически форум в Москва, че „няма да се ориентираме към мобилизационен режим на икономиката”. Ще бъде допусната голяма стратегическа грешка ако постъпят така. Защото във военни или полувоенни условия и в други екстрени ситуации не може да се провежда нормална пазарно ориентирана икономическа политика. Това беше доказано от Америка и Европа през Втората световна война и в годините след това. Потвърждава го и цялата световна стопанска история.

Руските власти допуснаха грешки през 1990-те и след това със съмнителната, меко казано, форсирана приватизация; с бързото израстване на десетки олигарси – милиардери, които изнасят свободно в чужбина, заработени в Русия капитали на обща стойност далеч над един трилион щатски долара и ги използват по най-паразитен начин[iv]. По данни на Уикипедия само между 2002 и 2011 г. от Русия са изтекли около 880 млрд. щатски долара. Пропуснати са огромни възможности за модернизация и диверсификация на руската икономика.

В този контекст акад. Сергей Глазев пише: „Това е все едно ако в 1941 г. след завладяването на Украйна от хитлеристка Германия съветското ръководство продължаваше да снабдява Третия Райх със суровини за райхсмарки и й даваше кредити за производство на военна техника”. (Виж сайта на акад. Глазев „Дежавю Гайдарского Форума”, 19 януари 2015 г.)

През последните 24 години Русия се превърна в една от страните с най-остра социална поляризация. А световният опит показва, че там където има такава поляризация няма трайно висок икономически растеж, защото при остра поляризация не е възможен социален мир и политическа стабилност. По данни за 2012 г. 110 най-богати личности притежават 35% от финансовите активи с които разполагат всички руски домакинства. Според Forbes в Москва сега има 84 милиардери, а в Ню Йорк 62. В Америка, обаче милиардерите са израстнали в продължение на повече от 20 десетилетия, а в Русия – за по-малко от 2 десетилетия. Помислете над това!

В същото време 115-120 милиона руски граждани живеят повече от скромно, а 35-40 млн. – бедно. Според руски икономисти числото на бедните в Русия ще нарастне през 2015 г. с 4-6 милиона души. Бедните с доходи под жизнения минимум от 15,8 млн. души ще нарастнат до 20,9-21,6 млн. души. Ако се приложат критериите за бедност на ЕС (доходи на човек от населението около 40-60% от медианния доход), броят на бедните ще нарастне над два пъти. Според директора на Икономическия институт на Руската Академия на Науките член-кор. Руслан Гринберг „Днес трябва да мислим как да се хранят нормално десетки милиони работещи бедни. Трябва да мислим за купонна система”.

Още по-сериозно трябва да размислят руските политици, особено в настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще сложна военно-политическа обстановка във и около Русия. Внай-новата прогноза на американската частна агенция Stratfor четем: „Ние не смятаме, че Руската федерация е способна да просъществува в сегашния си вид още 10 години. Прекомерната зависимост от износа на въглеводороди и непредсказуемостта на цените на петрола не позволява на Москва да поддържа държавни институции по цялата обширна територия на руската федерация. Очакваме значително отслабване на властта на Москва, което ще доведе до формалното или неформално раздробяване на Русия” (виж Decade Forecast 2015-2025. Publishedon 28 February 2015).

Аз не приемам сериозно тази прогноза за Русия. Тя е твърде апологетична за САЩ и с повърхностни разсъждения определя съдбата на много държави, в които живеят 2-3 милиарда души.. От нея обаче следва, че Америка ще прави всичко възможно за стимулиране на центробежните сили в Руската федерация, за пряко или косвено овладяване на огромните й богатства в Сибир и Арктика. В тази враждебна външна обстановка за центъра ще е все по-трудно да задържа със сила различните региони на рядко населената страна отвъд Урал. Единственото ефикасно средство за запазване целостта на Русия при нарастващ враждебен външен натиск и слаба икономика, е създаването на възможно най-добри условия за живот в широкия смисъл на думата на милионите граждани, за да се убедят, че за тях е най-добре да живеят в една справедлива общност, в могъща държава, която може винаги да ги защити, вместо да я напускат и да поемат непредсказуеми рискове в нови миниатюрни държавици, изправени пред още по-големи рискове в този турбулентен свят.

В тази обстановка и с настоящата неолиберална икономическа политика трудно се устоява на външен натиск без категорична подкрепа на милионите руски граждани, въпреки техният прословут патриотизъм и стремеж към сплотеност при заплаха срещу родината. А за да е налице силна подкрепа в очертаващите се трудни времена трябва да има повече социална справедливост и по-добро качество на живота в рамките на възможното. Това е главната предпоставка за консолидация на всяко общество, особено в тежки времена.

Такава справедливост обаче в Русия сега няма. В момента подкрепата на руското общество за външната политика на Президента Путин е много висока, и това е добре. Но ако продължи влошаването на икономическата ситуация и на живота на милиони руски граждани подкрепата за Президента може да спадне. Точно това целят ръководните среди на Америка с икономическите санкции и другите враждебни действия срещу Русия – да организират и Московски майдан, по подобие на Киевския.

Русия прилага от 2001 г. пропорционален (flat) данък върху доходите и печалбата, какъвто няма в нито една развита пазарна икономика. Това е погрешна политика. Тя се прилага главно в страни, където държавата е пряко подчинена на едрия капитал, данъчната администрация е много слаба, корупцията е масова. Тази данъчна политика се оправдава официално с намерението да се стимулира активно инвестиционно поведение на местния капитал и за привличане на чуждестранни инвестиции. Това клише се използва отдавна от пазарните фундаменталисти по цял свят, макар че ниският данък е само един от многото инструменти, които правят една страна привлекателна за инвеститорите. Ако липсват другите фактори ниските данъци губят смисъл. Прилагането им в Русия вече 14 години го потвърди. Огромни руски капитали изтичат в чужбина. Оказва се, че те бягат от ниските руски данъци и отиват в страни с по-високи данъци. Очевидно чужбината ги привлича по-силно с нещо друго.

$12.  Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

Настоящата руска стагнация е изкуствено подсилена, но в по-голямата си част е обективна. Тя е фабрикувана доколкото е подкрепена с икономически санкции, с манипулирани цени на нефта и свързаният с тях обменен курс на рублата, с открит груб политически натиск на американското правителство върху световния бизнес за изолиране на Русия, с тенденциозни оценки на рейтинговите агенции за отблъскване на чуждестранни инвеститори от Русия, с ограничаване достъпа на руски инвеститори до чуждестранни кредитни институции, с тенденциозни политико-икономически прогнози, като цитираната по-горе за предстоящо разпадане на Русия, с безпардонна медийна кампания за демонизиране на Русия и на нейното ръководство.

Тя обаче е и обективна и се чувстваше далеч преди икономическите санкции. Русия нямаше ясна и убедителна стратегия за дългосрочно икономическо развитие, защото властите разчитаха главно на „невидимата ръка” на пазара. Тя нямаше комплексно развита модерна икономика и разчиташе главно на колеблив и несигурен временен фактор, какъвто бяха високите цени на нефта и природния газ. Всяко намаление на тези цени, поради обективни пазарни причини или чрез целенасочени манипулации, намалява публичните и частните приходи в Русия, ограничава възможностите за държавни и частни инвестиции в инфраструктура и други производствени обекти, за заетост, за по-високи доходи на домакинствата, за социални програми, за отбраната. Върху икономиката вредят силно и колебанията в тези цени, понеже пораждат несигурност и дори хаос.

И без изкуствено създадените напоследък външни затруднения, руската икономика е в стагнация или на границата на стагнацията вече над две десетилетия поради погрешния модел на икономическата политика. Това е трайната и главна причина. През последните години стагнацията се задълбочава под комбинираното въздействие на обективните и субективните фактори.

Друга причина за стагнацията е липсата на балансирана комплексно развита икономика с модерни структури и технологии, с високо квалифицирани висши и средни изпълнителски кадри, с активни институции, с ефикасно управление на макро- и микро равнище. Руското машиностроене, ориентирано във висока степен към нуждите на отбраната, беше сравнително добре развито към 1990 г., макар и на по-ниско техническо равнище от американското, японското и западноевропейското.

През последните две десетилетия, обаче машиностроенето изостана още повече както по обема на продукцията, така и по нейното качество. Това ограничаваше възможностите за модернизация на производствената база на самото машиностроене, а също и на другите отрасли на икономиката и обществото. В Съветския съюз властваше абсурдното контрапродуктивно централно директивно планиране. Сега махалото е в другата крайност – пагубният неолиберализъм, който оказва дори още по-деструктивно въздействие с ограничителната си политика върху икономиката и живота на хората. И двете системи на управление потискаха икономическото развитие на Русия през последните 50-60 години и тя изоставаше все повече от другите страни – конкуренти на световната икономическа и политическа сцена.

Друга причина е огромното изтичане на руски капитали в чужбина и използването им за чудовищно екстравагантни цели, вместо да се инвестират в Русия за структурна и технологична модернизация на икономиката, за подобряване на нейната конкурентоспособност, за повишаване на заетостта и на доходите, на постъпленията в бюджета. И по този начин – за увеличаване на вътрешното лично, колективно и инвестиционно потребление, което е решаващ фактор за икономическия растеж. Нормата на вътрешно натрупване и физическо инвестиране в Русия спадна значително през последните две десетилетия. Влоши се и качеството на натрупването.

Провеждането на силно ограничителна политика чрез поддържане на балансиран бюджет и дори на бюджет с излишек по време на криза, препоръчвано от неолибералите, а също и на ограничителна парична политика в името на ниската инфлация, създава привидна финансова стабилност, но води до икономическа стагнация, а след време и до дефлация, какъвто е случаят сега в Еврозоната и в моята страна. А дефлацията е дори по-опасна от инфлацията. В нея лесно се влиза, но трудно се излиза. Япония го доказа, като прекара в дефлация почти две десетилетия, въпреки усилията да излезе от нея.

Стагнацията се дължи и на сегашната разпределителна политика на руската държава. За тази политика се съди по дела на бюджетните приходи или разходи към БВП. Средният дял на бюджетните разходи в ЕС през 2013 г. беше 48,5% от БВП. В 9 страни членки беше над 50%, между които: Франция – 57,1%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5% и т.н. Това показва висока степен на мобилизация на ресурсите чрез бюджета за изпълнение на най-важни национални програми. Пазарните фундаменталисти ненавиждат такава политика, защото „държавата винаги е по-лош стопанин от частника”. Така бил казал Милтън Фридман преди 60 години. Ако обаче съдим от политиката на най-напредналите европейски страни през последните 60-70 години, никоя не се съобразява механично с указанията на Фридман. Не го правят и в неговата родина – САЩ. Да не говорим за Япония.

 В Русия тази политика е доведена до своя абсурд. Делът на разходите в консолидирания бюджет е около 20% от БВП. Дори най-фанатичните пазарни фундаменталисти в Америка и Европа не биха посмели да предложат такива ултра либерални и антисоциални разпределителни отношения. Още по-малко пък да прилагат такава политика! Ако за момент се доверим на догмата, че частникът е по-добър стопанин от държавата, при тази разпределителна политика на Русия, която оставя много по-голяма част от създадения продукт в разположение на частника, отколкото в другите развити страни, трябваше да има по-висока норма на натрупване и на физически инвестиции, по-успешно икономическо и социално развитие от тях. На практика се получи обратното – Русия има по-ниски темпове, по-ниско качество на растежа, по-голяма бедност, по-голямо неравенство, огромно изтичане на капитали в чужбина.

Ограничителната кредитна политика на централната банка също допринася за икономическата стагнация. Прирастът на кредитите в Русия през 2014 г. е бил 10-12%, при 29% през 2013 г. Една от причините за това е повишението на основната лихва през 2014 г. от 5,5% в началото на годината до 17% в края. Ако се поддържа висока основна лихва (макар и символично намалена напоследък на 15%) инвестиционните кредити стават недостъпни. При очаквана лихва по инвестиционните кредити 20-25% колко производства могат да осигурят по-висока норма на печалбата от тази, за да си позволят такъв кредит? Това ще потиска инвестициите, а чрез тях и икономическия растеж. За по-голям достъп до кредити основната лихва трябва да бъде намалена съществено, под нивото на инфлацията, или лихвата да бъде субсидирана. Без това не може да се очаква повишение на стопанската активност.

Необоримо доказателство за зреещата хронична нестабилност, ниските инвестиции и стагнацията беше слабият растеж през последните години. Като се има предвид сравнително ниската степен на икономическо развитие на Русия, при по-ефикасна икономическа политика през последните две десетилетия следваше да се очакват темпове на растеж поне 7-8%. Средногодишният темп на прираста на БВП от 1996 до 2014 г. в Русия беше 3,63%, т.е. два пъти по-нисък от потенциално възможния и необходимия, а по предварителни оценки за 2014 г. се очаква 0,6%. Русия е вече в рецесия. В Китай средногодишният темп на прираста на БВП за 1989-2014 г. е бил 9,08%, а за 2014 г. очакват 7,4%. За следващите години очакват около 7%. Числата не се нуждаят от коментар.

$13.  Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

Сегашният курс на рублата се дължи както на обективни, така и на фабрикувани причини, които се преплитат. Поради посочената по-горе едностранна ориентация на икономиката към производство и износ на горива и суровини има висока корелация между техните цени на световните пазари и курса на рублата. Повишението на цените на нефта засилва рублата, а намалението им я отслабва. Данните са много убедителни.

Само наивни хора или пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че автоматичните пазарни фактори са главна причина за намаляването на средната цена на нефта от 107-112 дол. за барел през юли 2014 г. до 55-60 дол. в края на декември, а сега дори още по-ниско.

На цената на нефта влияят и обективни фактори, като намаленото търсене от някои страни и увеличеното производство на шистов нефт и газ в САЩ. Но те не са нови явления. Въпреки това средната цена за барел в 2011 г. беше 87,04 дол., в 2012 г. – 86,46 дол., в 2013 го – 91,17 дол. и в 2014 г. (за 11 месеца) – 89,08 дол. В световната икономика не настъпиха никакви резки изменения през втората половина на 2014 г. Още по-малко в навечерието на зимата (ноември – декември, когато търсенето на горива обикновено нараства, заедно с цените им), които да причинят срива в цената на нефта.

Главните причини за този срив са политически. Достатъчно беше решение на сесията на ОПЕК на 27 ноември 2014 г. във Виена за балансирано намаление на производствените квоти на страните производители и експортьори, примерно с 10-15%, и сривът на цените щеше да бъде предотвратен или поне смекчен и доведен до по-ниско, но по-близко до действителното равновесно равнище. Това би било напълно логично при създаденото превишение на предлагането над търсенето на нефт и се правеше от ОПЕК винаги при подобни ситуации в миналото.

Но САЩ искаха сега нещо друго. Наред със създадената от тях Украинска криза, те се договориха със своите приятели в ОПЕК да не съкращават производствените квоти, въпреки съпротивата на няколко членки на организацията, да предизвикат срив на цените на нефта и да накажат непослушната Русия, а също Иран и Венецуела. Като потвърждение на своята непричастност за този срив на цените, от американското правителство дори могат да ви кажат, че от твърде ниската цена на нефта напоследък пострадаха и някои малки американски компании в този отрасъл. Те обаче бяха принесени в жертва в името на голямата цел – да се удари Русия. Разбира се, американските политици го отричат. Но нима очаквате да го обявят публично!

Очевидно най-високопоставените американски политици и техните икономически съветници добре познават слабите страни на руската икономика и преди всичко голямата й уязвимост от цените при експорта на нефт и газ. Дирижираното рязко намаление на цените на нефта, заедно с икономическите санкции и масираната дезинформационна война срещу Русия са главните (макар и не единствени) фактори за сриването на рублата: от 33,72 рубли за долар на 28 юни 2014 г., на 41,56 рубли на 24 октомври, 73,12 рубли на 16 декември, 58,68 рубли на 30 декември и 62,33 рубли на 10 март 2015 г., когато пишех тези редове.

Това обаче съвсем не означава, че след като рублата се е сринала почти двойно на валутния пазар, същото е станало и с руската икономика, особено в реалния сектор и че тя била „превърната в развалини”, както заяви неотдавна президентът Обама. Първо, номиналното обезценяване на рублата с около 76% е едно, а реалното – друго, защото беше съпроводено с поскъпване на щатския долар с около 36% спрямо еврото, а Русия продава нефта и повечето други експортни стоки по доларови цени. Второ, обезценяването на рублата има негативни ефекти върху руската икономика по линия на вноса, на обслужването на валутни кредити, за руските туристи в чужбина и т.н., но ефектите са положителни по линия на целия руски износ в щатски долари. Едва след съизмерването на позитивите и негативите в кратко-, средно- и дългосрочен хоризонт, могат да се получат нетните ефекти и да се правят обобщени категорични заключения. Само некомпетентни хора и фанатични пазарни фундаменталисти, ненавиждащи всичко руско, могат да правят прибързани повърхностни заключения. Това са несериозни твърдения.

Рублата се срина по две главни причини. Първо, високата корелация между цените на нефта и валутния курс, поради посочените по-горе причини, която прави Русия силно уязвима на външен политически, икономически и друг натиск. Ръководителите на Русия и на руската иконономика сигурно го знаят, но трябва да вземат необходимите мерки за излизане от тази неблагоприятна ситуация, главно чрез диверсификация на икономиката. Второ, понеже руското държавно ръководство, заедно с Централната банка, може би посъветвани от руските неолиберали (които засега имат силни позиции в тази страна), решиха да прилагат свободно плаващ курс в изключително рискова ситуация и да го защитават с интервенции на валутния пазар. Това беше груба грешка, която струва на Русия над 80 млрд. щатски долара, прахосани на валутния пазар.

В тази област е поучителна китайската практика. Въпреки че тяхната икономика е комплексно развита и, за разлика от руската, трудно уязвима от  външни фактори, те прилагат управлявано плаващ курс в тесен коридор, който е по същество фиксиран курс. В 2011 година той се колебае между 6,49 и 6,33 юана за щатски долар, в 2012 г. между 6,44 и 6,24, в 2013 г. – между 6,14 и 6,05 и в края на декември 2014 г. между 6,22 и 6,18. На 16 февруари 2015 г. беше 6,25 юана, а на 11 март – 6,26 юана за долар.

Централната банка на Русия се опита да влияе на курса на рублата с традиционни инструменти, като валутните интервенции на пазара и повишение на основния лихвен процент. В сегашната извънредна ситуация тези инструменти не могат да бъдат ефикасни. Когато е загубено доверието на гражданите в рублата и валутната паника е овладяла населението, дори ако целият валутен резерв се хвърли на пазара, свободно плаващият курс на рублата не може да се защити трайно. Показателен е също растящият отлив на капитали от Русия: 61,0 млрд. щатски долара през 2013 г. и 151,5 млрд. долара през 2014 г., търсещи по-сигурно убежище в чужбина.

Безполезно беше и рязкото повишение на основния лихвен процент до 17 на сто (намален след няколко дни на 15%), който не можеше да повиши привлекателността на рублата в сравнение с долара (чрез по-високите рублеви депозитни лихви), в настоящата ситуация на загубено доверие, а доведе до повишаване на лихвите по кредитите (и ги направи недостъпни, макар че именно сега са най-необходими за активна инвестиционна дейност). Причини рязко поскъпване на всички вносни стоки (в това число на лекарствата, на вносните модерни машини и технологии и т.н.). Породи сериозни затруднения при обслужването на външни задължения на държавата, фирмите и гражданите в чуждестранна валута. Предизвика висока инфлация и масови спекулации със всички цени, включително и на продукти, които нямат нищо общо с вноса и валутния курс. Диференциацията на основния лихвен процент също не беше подходящо решение по очевидни причини.

$14.  Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

а/Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не частната собственост. Трябва да се даде простор и държавни гаранции за лоялна конкуренция и ожесточаване на мерките срещу злоупотреба с монополно положение. Да се преустанови приватизацията на предприятия в области с естествен монопол и на обекти със силна социална насоченост. Държавната и частната собственост, когато са доминиращи в икономиката и оставени сами на себе си, без обществен контрол, се израждат. Стопанската история на Съветския съюз, на Русия и на страните от Източна Европа потвърждава това. Различните форми на собственост трябва да бъдат равнопоставени пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Неправилно е да се определя предварително коя форма на собственост е по-добра и коя по-малко добра. Следва да се развива тази форма на собственост, която обслужва най-добре обществените интереси.

б/ Задача над задачите за Русия е форсирано провеждане на добре замислен и умно управляван гигантски икономически и научно-технически маньовър през следващите 15-20 и повече години за комплексна структурна, технологична, институционална, кадрова и екологична модернизация на икономиката; бързо развитие на импорто заместващи производства и постигане на самодостатъчност по най-важните стратегически продукти; рязко повишаване на нейната конкурентоспособност. За това у вас се говори отдавна, но се прави бавно и недостатъчно. След постигането на тази цел Русия може да стане един от световните политически и икономически гиганти, с когото всички ще се съобразяват и ще го уважават. А гражданите на Русия ще живеят много по-добре.

По-нататъшно отлагане на този гигантски маньовър е недопустимо. Ако не го направи или продължава да го бави, Русия рискува да плати много висока историческа цена с непредвидими последствия за самата нея, за Европа и за света. От това ще зависи дори съдбата на Русия в стратегически план. Защото към Русия от векове има чуждестранни апетити и открити враждебни цивилизационни противодействия, които напоследък се засилват. Колкото по-слаба е тя, толкова по-агресивни ще са тези апетити.

С изострянето на суровинно-енергийните и водни проблеми на света в стратегически план, и с очакваното глобално затопляне, през следващите десетилетия ще растат чуждестранните агресивни апетити към природните богатства на Сибир и Арктическите простори на Русия, ще нараства важността на Северния морски път от Европа към Източна Азия. В Америка разбират всичко това и ще се опитат да ви попречат да се модернизирате и укрепнете, като ви въвлекат във война със съседите, противно на вашата воля и намерения. Те разбират, че времето ще работи за вас и ще бързат да ви изпреварят. И за това организираха украинската криза. Вие трябва да бързате повече от тях, за да ги изпреварите в техните намерения!

в/ Руското ръководство експериментира с неолибералния модел на икономическа политика вече над две десетилетия. Резултатите от този експеримент са катастрофални за Русия. С настоящия икономически модел Русия няма бъдеще, особено в сегашната остра военно-политическа ситуация около вас.

Все още не е фатално късно този модел да се изостави и да се възприеме модерната концепция за регулирана пазарна икономика, което означава съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с активна държавна регулативна политика, еднакви грижи за финансовата и социалната стабилност, балансирани отношения към труда и капитала, мащабни грижи за подобряване качеството на живота на руските граждани.

Пазарът и държавата трябва да се допълват и да си помагат взаимно. Да се изготви държавна програма за разгръщане на мощна индустриална политика. В рамките на тази политика държавата трябва да бъде не само регулатор, но и пряк субект на стопанска дейност, особено в някои стратегически важни отрасли и дейности в индустрията и други сектори. При сегашните и очакваните през близките години полувоенни и дори военни условия, активното участие на държавата в развитието на икономиката е абсолютно необходимо. Самоубийствено е да се разчита на пазара за всички важни решения, особено за стратегическите структуроформиращи дейности и за всичко свързано със сигурността и отбраната. Така постъпиха Америка, Европа и Япония през Втората световна  война и годините след нея. Друг проверен вариант в света при такава сложна обстановка няма.

г/Решението на настоящите икономически, финансови, социални и други проблеми на Русия не е в поголовните съкращения на бюджетните и други разходи, както препоръчват пазарните фундаменталисти и както, за съжаление, постъпва вашето правителство. Провежданите сега поголовни съкращения на бюджетните разходи за 2015 и следващите години са управленска грешка с тежки последствия. Решението е в създаването на условия за ускорен икономически растеж чрез увеличение на вътрешното търсене: на домакинствата, на бюджета и на инвестиционната дейност, а също и на външното търсене чрезнетния експорт, дори при допускане на умерен бюджетен дефицит за няколко години и предпазливо умерено увеличение на вашия нисък държавен дълг.

Ресурсите за такава политика могат да се намерят чрез увеличаване на бюджетните приходи, а не чрез съкращаване на разходите. По-големи приходи може да се постигнат още през тази и следващите години чрез бързо възстановяване на стабилния висок икономическия растеж; промени в разпределителната политика на държавата чрез чувствително повишаване (от около 20% сега поне до 28-30% през следващите години) на дела на приходите и разходите във федералния бюджет като процент от БВП; чрез преминаване към умерено прогресивно данъчно облагане; подобряване събираемостта на данъците чрез повишаване  ефективността на данъчната и митническата администрация и ограничаване на сивия сектор; ограничаване на корупцията с драстични контрамерки. Моето впечатление е, че събираемостта на данъците в Русия е много ниска.

д/Да се възприеме политика за ускорено догонващо икономическо развитие със средногодишен растеж на БВП 8-9% през следващите десет години и поне 6-7% през вторите десет години. Постигането на такива изпреварващи темпове предполага по-висока норма на вътрешно натрупване и на инвестиране при далеч по-висока ефективност. Това може да изглежда утопично, но е абсолютна необходимост за бъдещото замогване на Русия. Още повече, че в други страни е постиган дори по-висок растеж през последните десетилетия. А вие имате огромни суровинно-енергийни, научно-технически, кадрови, управленски и други ресурси. Имате и голям пазар, още повече с развитието на Евразийската общност.

При настоящата световна обстановка трябва да се надпреварвате с времето. Много е добре, че Русия сега има мощен ядрен военен потенциал, който охлажда американските и други апетити. Но за да стане наистина велика държава, с която всички да се съобразяват, да я уважават и нейният народ да живее много по-добре, като поддържа и увеличава военната си мощ, на Русия е необходим и мощен икономически потенциал. Само военната мощ, при огромната й важност, не е достатъчна през настоящото столетие една държава да бъде призната от народите за велика. А при слаба икономика е много трудно да се поддържа респектираща военна мощ за дълго време.

е/ Вземане на ефикасни мерки за ограничаване на масираното изтичане на руски капитали в чужбина и за връщане на поне част от напусналите до сега. Тук са нужни нетрадиционни икономически мерки и внимателно договаряне, включително и с гаранции за олигарсите. Не е нормално те да влагат капиталите си за производствени цели в чужбина, когато Русия има голяма нужда от тях, и още по-скандално е използването им за безумно екстравагантни развлечения. Това злепоставя пред света и Русия като държава, че го е допуснала. Не препоръчвам силови мерки, освен при груби нарушения на законите. Колкото и да е деликатно и противоречиво, амнестирането на върнатите капитали при сегашните условия е полезна за Русия мярка. Руските специалисти в тази област сигурно могат да предложат по-конкретни мерки.

При настоящите допълнителни трудности, наложени на Русия от санкциите на Америка и Европа, не е справедливо тежестите да се стоварват главно върху трудовите хора, дребния бизнес и интелигенцията, с поголовните съкращения на бюджетни разходи за образователни, научни, социални и други програми и намаления на реалните разполагаеми доходи от повишената инфлация. Трудностите трябва да бъдат споделени солидарно и от най-богатите граждани на Русия. Една от наложителните мерки в това отношение е прекратяване на застрашителното многогодишно икономическо обезкръвяване на Русия чрез изтичане на многомилиардни капитали в чужбина, при продължаващите трудни (а сега – още по-трудни) условия за живот на огромното мнозинство руски граждани. За целта държавата трябва да предприеме ограничителни мерки: ограничаване на либерализацията на валутния режим; въвеждане на задължителна за износителите продажба на част от получената валута на държавата; ограничения за търговските банки, получили рубли от Централната банка в рамките на рекапитализацията, за увеличаване на кредитирането на реалния сектор, да ги използват за покупки на валутния пазар и т.н.

ж/ Отказ от свободно плаващия курс на рублата, поради силната уязвимост на руската икономика на преки външни въздействия чрез цените на нефта и преминаване към фиксиран или управлявано плаващ курс в тесен коридор. Недопустимо е Русия да предоставя на чуждестранни недоброжелатели и вътрешни спекуланти такъв ефикасен инструмент за дестабилизация на нейната икономика. Особено в напрегната, като настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще неблагоприятна външнополитическа ситуация. С помощта на този инструмент те ще могат да разстройват руската икономика във всеки избран от тях момент. Плаващият курс допуска дестабилизация и с предоставяните от Централната банка големи парични ресурси на търговските банки, които те използват за спекулации на валутния пазар, а не за кредитиране на материалното производство.

Новият фиксиран обменен курс трябва да се избере така, че да съчетава разумно стимулиране на износа с разумно ограничаване на не особено важен внос, като се държи сметка и за обслужването на външни и вътрешни заеми в чуждестранна валута.

3/ Провеждане на данъчна реформа, включваща отказ от пропорционалния (плосък) 13 процентен данък върху доходите на физическите лица и 20 процентния данък върху печалбата и въвеждане на умерено прогресивни данъци с максимална ставка за данъка върху доходите до 20% и за данъка върху печалбата до 25%, с необлагаем минимум по първия данък до размера на минималната работна заплата и пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от данък върху печалбата.

Може също да се въведе пълно освобождаване от данък за следващите 10 години на реинвестираната част от печалбата за производството на особено важни за страната продукти и в определени със закон важни региони на Русия.

Желателно е реформата да включва и умерено прогресивно семейно облагане с данък върху доходите, при който по-голяма част от дохода остава в семействата. Така ще се стимулира раждаемостта, ще се улеснява отглеждането и образованието на децата. Това е полезно за страна в демографска криза, каквато е Русия.

Изравняване на данъка върху дивидента (който сега е 15%, 9% и 0%) с данъка върху доходите. Въвеждане на по-висок от сегашния умерено прогресивен данък за недвижимите имоти и за големите наследства, а също и данък върху финансовите трансфери.

Данъкът върху добавената стойност (18% основна ставка с някои облекчения) да не се променя засега. Да се вземат радикални мерки за ограничаване на сивия сектор и за подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания.

Главна цел на препоръките ми в тази област е пренасяне на данъчната и друга финансова тежест от около 120-130 милиона бедни и средно доходни руски граждани, както е сега, към останалите заможни, богати и най-богати граждани. Възстановяването на социалната справедливост е едно от условията за всестранно вътрешно стабилизиране на Русия, за повишаване на нейния имунитет срещу злонамерени външни въздействия и за превръщането й в уважавана по света и силна съвременна държава.

Дори и след предлаганите промени руските данъци ще останат по-ниски от европейските и американските. В ЕС максималните ставки за данъка върху доходите са между 45 и 55%, а за данъка върху печалбата – между 25 и 35%, за ДДС – около 20-22%, а в няколко страни-членки – 25 и 27%. Сумарната данъчна тежест в САЩ е над 40% и президентът Обама наскоро обяви предстоящи повишения на данъците за най-богатите.

В Заключение искам да заявя следното: От руските правителствени среди се чуват изявления, че „най-трудното вече е зад нас”. Като имат предвид относителната стабилност на курса на рублата от началото на годината (около 65-67 рубли за долар, т.е. два пъти повече от края на юни 2014 г.) някои наивници заговориха, че рублата е вече една от най-стабилните валути. За съжаление, това не е вярно. Най-трудното тепърва предстои и то ще се дължи не само и не толкова на санкциите, а на погрешната неолиберална икономическа политика, която потиска развитието на руската икономика, толерира все по-опасна доходна и имуществена поляризация в обществото, все повече социална несправедливост. И това се прави в момент, когато Русия най-много се нуждае от сплотеност и категорична обществена подкрепа на Президента и Правителството. Колкото повече справедливост има в едно общество, толкова по-сплотено е то около националните идеали. Боя се, че съчетаването на санкциите и изострянето на полувоенната обстановка с неолибералната икономическа политика може да разколебае тази подкрепа. Последствията от това за Русия могат да бъдат много, много тежки!

София 11 Март 2015 г.

С писмо, публикувано на 26-ти март във „Файненшъл таймс“, 19 икономисти, включително и съоснователя на Световната мрежа за Базов доход – проф. Гай Стендинг, призовават Европейската централна банка да приеме алтернативна политика на количествените облекчения. Писмото включва призив да се разпределят пари кеш директно на всички граждани в еврозоната. В отговор на плана на Европейската централна банка (ЕЦБ) да инжектира 60 млрд. евро на месец във финансовата система в продължение на 18 месеца, 19 икономисти подписаха писмо до „Файненшъл таймс“, призовавайки ЕЦБ да приеме друг подход, който те смятат за по-ефективен начин да се стимулира икономиката в еврозоната. „Доказателствата сочат, че конвенционалните количествени облекчения (КО) не са надеждно средство за увеличаване на БВП или трудовата заетост. Изследванията на Централната банка на Англия устновяват, че КО облагодетелстват заможните, които печелят от увеличаване на цените на активите, а не бедните“, се казва в писмото. Икономистите, подписали писмото, предлагат алтернатива: „Вместо да се инжектират във финансовите пазари, новите пари, създадени от централните банки в еврозоната, може да бъдат използвани за финансиране на правителствени разходи (като инвестиране в крайно необходими инфраструктурни проекти); алтернативно на всеки гражданин на еврозоната може да се дават € 175 месечно, за приод от 19 месеца, които те могат да използват за плащане на съществуващи задължения или да ги похарчат, както желаят. Стимулирайки директно потреблението и заетостта, всеки един от тези подходи е далеч по-ефективен отколкото плановете на ЕЦБ за конвенционалните количествени облекчения.“ Идеята централните банки да разпределят пари на гражданите често се нарича „количествени облекчения за хората“ – термин, въведен от австралийския икономист Стив Кийн. Проф. Стив Кийн е подписал писмото наред с още 18 икономисти, включително няколко защитници на Базовия доход като съосонователят на Световната мрежа за Базов доход проф. Гай Стендинг, Дейвид Гребер, Франсис Копола и лорд Робърт Скиделски. Наскоро Гай Стендинг написа статия, подчертавайки предложението ЕЦБ да финансира пилотни изследвания за Базов доход в Европа: „ Може да се осигурят месечни плащания на всеки мъж, жена и дете, да речем в четири области, при единственото условие, че те ще продължат да ги получават, ако останат да живеят в тези области. Хората все пак ще бъдат свободни да се местят. Но тези плащания ще им помогнат да останат. Такива плащания може да се правят за период от 12 или 24 месеца.“ Европейската асцоиация за Безусловен базов доход също излезе с подобно предложение в предишно прес-съобщение като „прагматичен, директен начин за Безусловен базов доход за всички от еврозоната.“ Въпреки че концепцията за „кличествени облекчения за хората“ и Базовият доход имат общи черти, изразявайки се в разпределяне на пари за всички граждани без условия, количествените облекчения не се разбират като перманентна мярка, а по- скоро като краткосрочен инструмент, целящ стмулиране на търсенето. Ето и списъкът на подписалите писмото икономисти: Victoria Chick, University College London Frances Coppola, Associate Editor, Piera Nigel Dodd, London School of Economics Jean Gadrey, University of Lille David Graeber, London School of Economics Constantin Gurdgiev, Trinity College Dublin Joseph Huber, Martin Luther University of Halle-Wittenberg Steve Keen, Kingston University Christian Marazzi, University of Applied Sciences and Arts of Southern Switzerland Bill Mitchell, University of Newcastle Ann Pettifor, Prime Economics Helge Peukert, University of Erfurt Lord Skidelsky, Emeritus Professor, Warwick University Guy Standing, School of Oriental and African Studies, University of London Kees Van Der Pijl, University of Sussex Johann Walter, Westfälische Hochschule, Gelsenkirchen Bocholt Recklinghausen, University of Applied Sciences John Weeks, School of Oriental and African Studies, University of London Richard Werner, University of Southampton Simon Wren-Lewis,University of Oxford

След банковата криза Европа беше въвлечена в дълъг, протяжен процес на опити за замитане на проблеми под килима, гушване на пари и надежди, че никой няма да забележи.

Това състояние на нещата е подложено на изпитание тази есен. В момента виждаме първите трусове, най-вече рязкото увеличаване на лихвите по заемите за Атина. Но има опасение, че тези трусове ще стават по-силни и ще се свържат по отровен начин с други проблеми. Перспективите пред САЩ и Великобритания сега са по-мрачни, отколкото бяха в последните три години и въпреки това се говори, че Американската централна банка е на път да прекрати предоставянето на евтини пари за банките. Това решение може да бъде отложено, но краят трябва да дойде рано
  или късно. Китайската икономика се забавя, японската е неподвижна. Главният икономист на „Банк ъв Ингланд“ Анди Халдейн каза тази седмица: „Казано на прост английски, аз съм по-песимистичен…Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски по-дълго време, отколкото очаквах преди три месеца, без да застрашат целта за инфлацията“.

Трябва да припомним, че корените на тази криза са в свиването на заплатите в Германия, целящо запазването на конкурентноспособността на страната в глобалната икономика, което доведе до превръщането на Южна Европа в неконкурентноспособна. Разликата беше компенсирана до голяма степен от банки във Франция, Германия и Северна Европа, които тогава отпускаха кредити на юга, за да могат испанците и гърците да продължават да купуват техните БМВ-та. Когато правителствата от Южна Европа вече не можеха да вземат заеми от световните пазари, големите банки в Северна Европа бяха застрашени от фалит.

Реакцията на Ангела Меркел и Никола Саркози беше не да принудят банките си да се справят със своите лоши кредити, а на първо място да наложат драстична програма за икономии на Южна Европа. Междувременно ЕЦБ заля банковата система с пари. Намерението беше да се създаде илюзия, че банките все още са платежоспособни, че лошите длъжници са си научили урока и т. н. В същото време банките можеха да се приведат в ред.

Последиците от тези несъвършени решения сега стават явни. Пазарите се сриват и лихвите по заемите нарастват, особено в Гърция, мястото, където започна кризата в еврозоната преди две години. Гърците не помагат особено, след като обявиха план да се откажат от помощта на ЕС и МВФ, което доведе до бързо освобождаване от гръцки ценни книжа. Европейските лидери се стараят да изглеждат бодри, но това не е лесна позиция, когато Франция, Италия и ЕЦБ се оказаха в конфликт с все още непреклонната канцлерка Ангела Меркел относно най-добрия начин за връщане към растеж в клонящата към стагнация икономика на еврозоната.

Франция представи миналата сряда годишния си бюджет в Брюксел, след като отказа да въведе допълнителните съкращения, предложени от ЕС. Това няма да се хареса на Брюксел и в същото време няма да омилостиви критиците на строгите икономии във Франция. Бюджетът на италианското правителство избягва с малко подобно неподчинение, но също ще бъде проблематичен за Германия. Спорът в сърцето на еврозоната за следващите стъпки със сигурност ще запрати най-големия икономически пазар в света в още години на стагнация. Дори Франция и Италия да наме
 рят начин да заобиколят правилото, ограничаващо бюджетните дефицити до 3%, те не могат да предприемат план „Маршал“, смятан от тях за необходим за стимулиране на икономиките им. Колкото до банките, ЕЦБ трябва да докладва скоро кои банки са в добро състояние, кои се нуждаят от още капитал и кои трябва да бъдат затворени, ако не могат да бъдат спасени. Това е упражнение, целящо да възстанови доверието в банковата система, но може да има противоположния ефект.

Понякога се прокрадва идеята, че нещата може никога да не станат по-добри, но успокояващото общоприето мнение за неизбежно, макар и дълго отлагано възстановяване е принцип, върху който се крепи всичко. Ако го изгубим, Европа ще бъде в дълбока политическа беда. Този конкретен смут вероятно ще премине, дори само заради това, че парите, готови за инвестиране на международните финансови пазари, трябва да намерят дом. В същото време конфронтацията между Германия и повечето от останалите страни членки на ЕС вероятно ще бъде уредена. Но всичко това е напомняне, че ходим по много тънък лед.

Редакционна статия на британския вестник „Гардиън“.

БГНЕС

Управителният съвет на СИБ, на свое заседание на 15 май т.г, подкрепи манифеста на международна студентска инициатива за плурализъм в икономиката.

С международната инициатива на критичните студенти се надяваме за промяна в преподаването на икономиката.Нашата цел е да разчупим малко тоталната доминация на неолибералните идеи, захранвани от неокласическия синтез, като единствена алтернатива, до която се докосват студентите, учещи икономика в голяма част от университетите в света. Сайтът вече е онлайн, а статии бяха публикувани във водещи вестници, като например тази в The Guardian.

An international student call for pluralism in economics

It is not only the world economy that is in crisis. The teaching of economics is in crisis too, and this crisis has consequences far beyond the university walls. What is taught shapes the minds of the next generation of policymakers, and therefore shapes the societies we live in. We, over 65 associations of economics students from over 30 different countries, believe it is time to reconsider the way economics is taught. We are dissatisfied with the dramatic narrowing of the curriculum that has taken place over the last couple of decades. This lack of intellectual diversity does not only restrain education and research. It limits our ability to contend with the multidimensional challenges of the 21st century – from financial stability, to food security and climate change. The real world should be brought back into the classroom, as well as debate and a pluralism of theories and methods. Such change will help renew the discipline and ultimately create a space in which solutions to society’s problems can be generated.

United across borders, we call for a change of course. We do not claim to have the perfect answer, but we have no doubt that economics students will profit from exposure to different perspectives and ideas. Pluralism will not only help to enrich teaching and research and reinvigorate the discipline. More than this, pluralism carries the promise of bringing economics back into the service of society. Three forms of pluralism must be at the core of curricula: theoretical, methodological and interdisciplinary.

Theoretical pluralism emphasizes the need to broaden the range of schools of thought represented in the curricula. It is not the particulars of any economic tradition we object to. Pluralism is not about choosing sides, but about encouraging intellectually rich debate and learning to critically contrast ideas. Where other disciplines embrace diversity and teach competing theories even when they are mutually incompatible, economics is often presented as a unified body of knowledge. Admittedly, the dominant tradition has internal variations. Yet, it is only one way of doing economics and of looking at the real world. Such uniformity is unheard of in other fields; nobody would take seriously a degree program in psychology that focuses only on Freudianism, or a politics program that focuses only on state socialism. An inclusive and comprehensive economics education should promote balanced exposure to a variety of theoretical perspectives, from the commonly taught neoclassically-based approaches to the largely excluded classical, post-Keynesian, institutional, ecological, feminist, Marxist and Austrian traditions – among others. Most economics students graduate without ever encountering such diverse perspectives in the classroom.

Furthermore, it is essential that core curricula include courses that provide context and foster reflexive thinking about economics and its methods per se, including philosophy of economics and the theory of knowledge. Also, because theories cannot be fully understood independently of the historical context in which they were formulated, students should be systematically exposed to the history of economic thought and to the classical literature on economics as well as to economic history. Currently, such courses are either non-existent or marginalized to the fringes of economics curricula.

Methodological pluralism stresses the need to broaden the range of tools economists employ to grapple with economic questions. It is clear that maths and statistics are crucial to our discipline. But all too often students learn to master quantitative methods without ever discussing if and why they should be used, the choice of assumptions and the applicability of results. Also, there are important aspects of economics which cannot be understood using exclusively quantitative methods: sound economic inquiry requires that quantitative methods are complemented by methods used by other social sciences. For instance, the understanding of institutions and culture could be greatly enhanced if qualitative analysis was given more attention in economics curricula. Nevertheless, most economics students never take a single class in qualitative methods.

Finally, economics education should include interdisciplinary approaches and allow students to engage with other social sciences and the humanities. Economics is a social science; complex economic phenomena can seldom be understood if presented in a vacuum, removed from their sociological, political, and historical contexts. To properly discuss economic policy, students should understand the broader social impacts and moral implications of economic decisions.

While approaches to implementing such forms of pluralism will vary from place to place, general ideas for implementation might include:

Hiring instructors and researchers who can bring theoretical and methodological diversity to economics programs;
Creating texts and other pedagogical tools needed to support pluralist course offerings;
Formalizing collaborations between social sciences and humanities departments or establishing special departments that could oversee interdisciplinary programs blending economics and other fields.
Change will be difficult – it always is. But it is already happening. Indeed, students across the world have already started creating change step by step. We have filled lecture theatres in weekly lectures by invited speakers on topics not included in the curriculum; we have organised reading groups, workshops, conferences; we have analysed current syllabuses and drafted alternative programs; we have started teaching ourselves and others the new courses we would like to be taught. We have founded university groups and built networks both nationally and internationally.

Change must come from many places. So now we invite you – students, economists, and non-economists – to join us and create the critical mass needed for change. See Support us to show your support and connect with our growing networks. Ultimately, pluralism in economics education is essential for healthy public debate. It is a matter of democracy.

Signed, the member organizations of the International Student Initiative for Pluralism in Economics:

Sociedad de Economía Crítica Argentina y Uruguay, Argentina
The PPE Society, La Trobe University, Australia
Society for Pluralist Economics Vienna, Austria
Nova Ágora, Brazil
Mouvement étudiant québécois pour un enseignement pluraliste de l’économie, Canada
Estudios Nueva Economía, Chile
Grupo de estudiantes y egresados de la Facultad de Economía y Negocios de la Universidad de Chile, Chile
Det Samfundsøkonomiske Selskab (DSS), Denmark
Post-Crash Economics Society Essex, England
Cambridge Society for Economic Pluralism, England
Better Economics UCLU, England
Post-Crash Economics Society Manchester, England
SOAS Open Economics Forum, England
Alternative Thinking for Economics Society, Sheffield University, England
LSE Post-Crash Economics England
Pour un Enseignement Pluraliste de l’Economie dans le Supérieur (PEPS-Economie), France
Netzwerk Plurale Ökonomik (Network for Pluralist Economics), Germany
Oikos Köln, Germany
Real World Economics, Mainz, Germany
Kritische WissenschaftlerInnen Berlin, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, München, Germany
Oikos Leipzig, Germany
Was ist Ökonomie, Berlin, Germany
Impuls. für eine neue Wirtschaft, Erfurt, Germany
Ecoation, Augsburg, Germany
Kritische Ökonomen, Frankfurt, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, Hamburg, Germany
Real World Economics, Heidelberg, Germany
Stundent HUB Weltethos Institut Tübingen, Germany
LIE – Lost in Economics e.V., Regensburg, Germany
Javadhpur University Heterodox Economics Association, India
Economics Student Forum – Tel Aviv, Israel
Economics Student Forum – Haifa (Rethinking Economics), Israel
Rethinking Economics Italia, Italy
Grupo de Estudiantes por la Enseñanza Plural de la Economía, UNAM, Mexico
Oeconomicus Economic Club MGIMO, Russia
Glasgow University Real World Economics Society, Scotland
Movement for Pluralistic Economics, Slovenia
Post-Crash Barcelona, Spain
Asociación de Estudiantes de Económicas de la Universidad Autónoma de Madrid, Spain
Estudantes de Económicas e Empresariais, Universidade de Santiago de Compostela, Spain
Lunds Kritiska Ekonomer, Sweden
Handels Students for Sustainability, Sweden
PEPS-Helvetia, Switzerland
Rethinking Economics, UK
Rethinking Economics New York, United States
Sociedad de Economia Critica, Argentina and Uruguay

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ПРИЗЫВ К ПЛЮРАЛИЗМУ МНЕНИЙ В ЭКОНОМИЧЕСКОЙ ТЕОРИИ

В кризисе находится не только мировая экономика, но и экономическая теория также испытывает кризис, и этот кризис несёт свои последствия далеко за пределы университетских стен. То, чему учат в университетах, формирует сознания следующего поколения, задающего тренд, и таким образом, формирует облик общества, в котором мы живем. Нам, 60+ ассоциациям экономики из 30+ различных стран, кажется, пора пересмотреть то, как преподётся экономическая теория. Мы недовольны резким сужением учебной программы, которое происходит в течение последних двух десятилетий. Данное отсутствие интеллектуального разнообразия не только сдерживает процесс образования и научных исследований, но и ограничивает наши возможности по борьбе с различными вызовами 21-го века начиная от финансовой стабильности и заканчивая обеспечением продовольственной безопасности и изменениями климата. Мир должен уделять больше внимания изучению данной дисциплины, а также дискуссиям и плюрализму теорий и подходов. Это поможет обновить данный предмет и в конечном итоге создать пространство, в котором можно будет найти решения проблем общества.

Являясь едиными без учета границ между государствами, мы призываем к смене курса. Мы не утверждаем, что существует идеальное решение проблемы, но у нас нет сомнений , что студенты, изучающие экономическую теорию, выиграют от наличия различных точек зрения и идей. Плюрализм может не только способствовать оживлению преподавания и научных исследований и возрождению дисциплины, но и скорее, плюрализм несет в себе задачу вновь поставить экономическую теорию на службу обществу. В основе учебных программ должно быть три формы плюрализма: теоретический, методологический и междисциплинарный.

Теоретический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра научных школ, представленных в учебных программах. Мы возражаем не против конкретных составляющих экономичемских школ. Плюрализм не ставит перед собой вопрос о выборе стороны, а ставит попрос о способствовании интеллектуальным дебатам и критическому сопоставлению идей. Там, где другие дисциплины охватывают разнообразие взглядов и учат конкурирующим теориям, даже если они несовместимы друг с другом, экономика часто представляется как единая совокупность знаний. Разумеется, основное направление теории всегда имеет имеет внутренние различия. Тем не менее, это всего лишь один из способов создания экономической терии и оценки реального мира. Это невозможно в других областях; никто не будет принимать всерьез диплом в области психологии, которая сосредотачивается только на фрейдизме, или в сфере политики, которая сосредотачивается только на государственном социализме. Полное и всеобъемлющее экономическое образование должно содействовать сбалансированному познанию различных теоретических школ, от широко преподаваемых неоклассических подходов до в значительной степени исключенных из программы классических, пост-кейнсианских, институциональных, экологических, феминистских, марксистских и австрийских экономических школ среди прочих. Большинство студентов экономических специальностей, которые оканчивают университеты, никогда не сталкивается с такими различными точками зрения во время учёбы.

Кроме того, очень важно, чтобы основные программы включали курсы, которые обеспечивают инфомацией и способствуют рефлексивному мышлению в сфере экономики и ее методов, в том числе философии экономики и теории познания. Также, поскольку теории не могут быть полностью поняты в отрыве от исторического контекста , в котором они были сформулированы, студенты должны систематически обретать знания по истории экономической мысли и по классической экономической литературе, а также

по экономическая истории. В настоящее время такие курсы либо отсутствуют, либо отодвинуты на периферию программы экономической теории.

Методологический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра инструментов, которые экономисты используют для того, чтобы искать ответы на вопросы экономики. Ясно, что математика и статистика имеют решающее значение для нашей дисциплины. Но слишком часто студенты учатся использовать количественные методы, но никогда не обсуждают, нужно ли и для чего они должны быть использованы—выбор допущений и применимость результатов. К тому же, существуют важные аспекты экономики , которые не могут быть поняты с использованием исключительно количественных методов: надежное экономическое исследование требует того, чтобы количественные методы были дополнены методами, используемыми другими социальными науками. Например, понимание институциональных аспектов и культуры может быть существенно улучшено, если бы качественному анализу было уделено больше внимания в программе экономической теории. Тем не менее, большинство студентов экономических специальностей никогда не изучают качественные методы.

Наконец, экономическое образование должно включать в себя междисциплинарные подходы и позволять студентам взаимодействовать с другими социальными и гуманитарными науками. Экономика является социальной наукой, сложные экономические явления редко можно понять, если они представлены в вакууме, без учета социологического, политического и исторического контекстов. Чтобы правильно обсудить экономическую политику, студенты должны понимать более широкие социальные последствия и моральные последствия экономических решений.

Подходы к реализации данных форм плюрализма отличаются от места к месту, и общие идеи для реализации могут включать в себя:

найм преподавателей и исследователей, которые могут привнести теоретическое и методологическое разнообразие в программу изучения экономики

Создание текстов и других педагогических инструментов, необходимых для поддержки различных вариатов изучаемого курса;

Формализация сотрудничества между подразделениями, занимающимися социальными науками и гуманитарными науками или создание специальных отделов, которые могли бы составлять междисциплинарные программы на стыке экономики и других областей.

Изменение будет как всегда тяжелым Но это уже происходит . В самом деле, студенты по всему миру уже начали постепенно менять систему. Мы наблюдаем полные лекционные залы во время еженедельных лекций приглашенных докладчиков по темам вне учебной програамы ; мы организовываем рабочие группы, семинары, конференции; мы проанализировали текущие учебные программы и составили альтернативные программы; мы начали учить себя и других новым курсам, которые мы хотели бы изучать. Мы создали университетские группы и организвали сети на национальном и международном уровнях.

Изменения должны поступать из различных источников. Теперь мы приглашаем вас, студентов, экономистов, и не изучающих экономику присоединиться к нам и создать критическую массу, необходимую для перемен. Посетите [Сайт], чтобы присоединиться к нашим растущим сетям. В конечном счете, плюрализм в экономическом имеет важное значение для продуктивного общественного взаимодействия. Это вопрос демократии.

В памет на Роналд Коуз (1910 – 2013 г.)!

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

През септември 2013 г. от този свят на 102-годишна възраст си отиде известният британски икономист Роналд Хари Коуз /Ronald Harry Coase/. Върхът на неговата професионална кариера е получаването на Нобелова награда по икономически науки през 1991 г. заради това, че той има сериозен принос в откриването и обясняването на взаимовръзката между микроикономикса и макроикономикса в частта, която обяснява как разходите, които се правят по време на една търговска сделка и третирането на свързаните с тази търговска сделка имуществени права, оказват влияние върху институционалното структуриране и функциониране на икономиката. На практика, изследователското поле, в което приоритетно твори Коуз, е изключително широко, защото обхваща изследвания върху възникването, развитието, функционирането и метаморфозите на пазарните институции.

В Лондонската школа по икономика Коуз се оформя като отявлен противник на Артър Пигу и неговите виждания по отношение на това как трябва да се развива икономиксът на благосъстоянието. Нещо повече, конфликтът тук тече и по линия на „вечната война” между икономическите научни кръгове около Лондон и Кейбмридж.

Икономическото образование на Коуз, както и следването му в Университета в Чикаго, го правят относително по-близък до американския либерализъм и идеите на Чикагската икономическа школа по отношение на монетаризма, свободата на избора и предприемачеството. Самият Коуз в своята лекция в момента на връчването на Нобеловата награда по икономика обаче казва следното за себе си: „В моя дълъг живот съм се познавал с доста известни икономисти, но никога не съм смятал себе си за такъв, нито пък съм бил в тяхната компания”. Този цитат е достатъчно показателен за житейската и професионална скромност на Р. Коуз, който е роден в семейство на бедни пощенски работници от Лондон, които възпитават своето единствено дете в ценностите на спестовността, икономическата рационалност и прагматизъм, както и в уважение към всеки пенс. Надграждането на житейските възгледи на Коуз става основно в неговия роден град, където той се възхищава на идеите на един от своите преподаватели – сър Артър Солтър, който твърдял, че всяка една нормална икономическа система може да работи сама – без никаква намеса.

В този смисъл за Коуз нормалната икономическа система е само онази, която се конкурира на база цените на стоките и услугите и естествените предпочитания на потребителите. Ето защо Р. Коуз може да бъде определен и като привърженик и радетел на „невидимата ръка” в смисъла, който А. Смит влага.

Един от научните върхове на Коуз е изследване, озаглавено „Природата на фирмата” /The Nature of the Firm, 1937/, в което се полагат основите на идеята, че всяка една търговска сделка ще бъде съпътствана от определени разходи, които се правят, както от страна на купувача, така и от страна на продавача. Тук обаче Коуз поставя ясно разграничението, че би съществувала голяма разлика при формирането на определени разходи при извършването на една сделка, когато лицето е физическо и когато то е юридическо. Нещо повече, той ясно очертава още в края на 30-те, че икономическата наука акцентира основно върху разглеждането на поведението на отделните фирми, а не хората като физически лица. В този смисъл основните инструменти за икономически анализ обхващат изследванията върху поведението на фирмите и тяхното ситуиране в националната икономика, отколкото поведението на отделните индивиди като двигатели на търговските сделки. А в една „нормална” икономика, единствено ценовият механизъм може да бъде основа за регулирането на търговските отношения – ако стоката, която се предлага на пазара, е твърде скъпа, тя няма да бъде купувана, а ако е по-евтина – търсенето й ще бъде огромно.

Разглеждайки линията на разсъждения на Коуз по отношение на ненамесата на институциите на пазара като гарант за перфектната икономическа система, трябва да се посочи недвусмислено, че той далеч не отхвърля планирането като елемент на икономическото поведение, както при индивидите, така и при фирмите. Напротив, той е убеден, че и фирмите, и отделните индивиди планират да участват на пазара – той е убеден, че те винаги ще търсят най-изгодните сделки. Според него съвременните фирми се появяват на пазара тогава, когато те биха имали изгода от това да наемат определени хора да работят за тях; в този случай фирмите ще могат да реализират определен търговски маржин, който е по-висок, отколкото маржинът, който би се реализирал, ако само предприемачът работеше.

Р. Коуз се вглежда още по-внимателно в тази изначална икономическа постановка, взаимствана от класическия икономикс, като развива виждането, че за да може да се осъществи една определена търговска сделка, тя ще бъде съпътствана и с други разходи като разходите за търсене и набавяне на определена информация, разходите, свързани с фактическия процес на договаряне, разходите, които имат отношение до охраната и опазването на търговските тайни и др. под. Ето защо според него продажната цена на една стока или определен ресурс ще бъде по-висока от фактическата цена на нейното придобиване. От тази гледна точка, Коуз прави допускането, че фирмите ще правят всичко възможно тогава във вътрешнофирмен план да минимизират своите разходи. От чисто прагматична гледна точка, това е така – всяка фирма се опитва да намалява своите разходи и да максимизира ползите; следователно, всяка фирма ще се опитва да поставя фирмените си акценти върху конкурентните предимства, които има и по този начин ще изгради своята „сила на договаряне” с останалите контрагенти. Ето защо би следвало да бъде естествено, че „силите на договаряне” на различните икономически агенти ще бъдат различни, с което Коуз обаче не е съгласен.

Той отрича идеята, че пазарът може да бъде йерархичен и приема, че в условията на нормална пазарна икономика процесът на договаряне протича с изравнени „сили”. Освен в чисто пазарен смисъл Коуз отправя поглед и върху влиянието на взаимодействията между фирмите и индивидите по отношение на социалните разходи, които съпътстват една търговска сделка.

В „Проблемът за социалната цена” /The Problem of Social Cost, 1960/ Коуз поставя изследователския акцент върху това как действията на фирмите оказват негативно влияние върху останалите участници на пазара. Класическият пример е със завода, чието производство за създаване на определен продукт с определена икономическа цена е свързано и с отделянето на огромни пушеци в околната среда; по този начин се създават определен обем вредни ефекти за обществото /екстерналности/. Именно естеството на този проблем е разгледан детайлно от Коуз. Както може да се предположи, би следвало собственикът на завода да плаща за вредите, които пушеците създават на отделните хора; друг вариант е собственикът на завода, който създава негативни екстерналности – да плаща определен данък заради това, че замърсява околната среда. Тук обаче Коуз акцентира на това не как да се ограничи собственикът на завода в неговата икономическа дейност, а на това дали да се позволява на собственика на завода да нанася вреда на останалите, или дали на засегнатите трябва да се позволи да нанасят вреда на собственика. Следователно, Коуз въвежда реципрочността при разглеждането на един проблем, който нанася вреди за околните.

Той счита, че има пряка връзка между икономическите екстерналности и социалната цена, като застъпва виждането, че трябва да се прави разлика между цена и стойност при понасянето на определени отговорности за нанесени вреди или вреди, които предстоят да бъдат нанесени, ако се извършват определени икономически дейности. Коуз изгражда един модел за това как трябва да се третира този проблем, като включва и разходите по извършването на дадена търговска сделка в компонентата, която определя стойността на икономическите екстерналности. Ето защо според него пазарът и компонентите, които участват при формирането на определена икономическа стойност преподреждат правния мир в една икономика. От тази гледна точка, правната среда на бизнеса зависи от действията на икономическите агенти, тъй като на практика, сделки без разходи не съществуват; всяка икономическа сделка е съпътствана с определени разходи, които са и икономически, и социални. Следователно, колкото е по-голяма стойността на една сделка, толкова по-голям ще е обемът на тези разходи; а при голям мащаб на разходите се налага да се прекроява правната уредба в обществото.

Логиката на разсъжденията на Коуз, безспорно, има основание, но тогава би следвало динамиката на икономическия и правния ред да бъде толкова интензивна, че ще се достигне до едно непрекъснато изменение на това кое е законно и кое е незаконно да се извършва в една икономика. Икономистите – привърженици на свободния пазар и либерализма, разбира се, ще кажат, че в този случай е необходимо да има колкото е възможно по-малко регулации на пазара; и за себе си – те ще бъдат прави. В този смисъл Коуз защитава тезата, че американският либерализъм може да се смята за най-справедливата форма на капиталистическо устройство и развитие и тази форма на обществено-икономическа уредба да се „експортира” като модел за устройване и на други общества.

Споровете по отношение на справедливостта на либерализма по американски образец са многобройни, тъй като се оказва, че този тип обществено устройство дава изключително множество дефекти при фирми и индивиди, които имат пò различна представа и нагласа от американската за това кое е справедливо и кое не. Между впрочем, Коуз отделя на държавата функцията на „суперфирма”, която да може да влияе върху всички фактори на производството чрез въвеждането на решения по административен път. Той дори признава, че държавата може да избягва пазара, ако поиска, което за обикновените фирми и индивиди не може да стане.

В този смисъл държавното управление в този либерален модел се гледа като на алтернатива на пазара, а не като на елемент от пазарното стопанство. Тук дори британските икономисти се отличават от американските си събратя, защото американците считат, че трябва да се прави сравнение между полезността и вредата на едно икономическо действие; и ако стойността на вредата е по-ниска от стойността на полезността, то тогава следва, че икономическото действие трябва да се извърши. Разбира се, британските икономисти са по-дистанцирани, когато се дискутират икономическите проблеми от правна гледна точка, тъй като британското право е различно от американското право, което допуска досъдебното и извънсъдебното монетарно уреждане на делови конфликти и проблеми като задължителни елементи на демократичните устои на обществото. А за социално ориентирани общества като европейските обаче, възприетият в американската икономика подход за намиране на някакъв паричният израз като основен инструмент за решаването на проблемни ситуации се тълкува многозначително.

За да се осмисли защо Коуз възприема и прегръща така силно идеите на американския либерализъм и разбиране за равнопоставеност на стопанските субекти, трябва да се подчертае фактът, че на 40-годишна възраст (1951 г.), в разцвета на силите си – той емигрира в САЩ, тъй като са му предложени академични позиции в различни университети. В качеството си на професор, той чете лекции в три направления: регулирани икономически дейности, икономически анализ и публични политики. Освен в икономическата област той активно работи и по отношение на правната среда на американския бизнес и дори е редактор на основаното през 1958 г. престижно научно списание на Чикагския университет „Журнал по право и икономикс” /Journal of Law and Economics/ в периода 1964 г. – 1982 г.

В допълнение към преподавателската и редакторската дейност, която отнема голяма част от времето му, Коуз е отдаден също и на научно-изследователска дейност. Едни от най-емблематичните му творби, свързани с неговия „чикагски период” (като професор в Чикагския университет), които определено подчертават оригиналния му авторски стил в полето на институционалния икономикс са различни есета, публикувани във: „Фирмата, пазарът и законът” /The Firm, the Market, and the Law, 1988/ и в „Есета за икономиката и икономистите /Essays on Economics and Economists, 1994/.

В сборника с икономически есета „Фирмата, пазарът и законът” Коуз публикува отново „Проблемът за социалната цена” и „Природата на фирмата”, за да подчертае своята основна гледна точка, че мейнстрийм икономиксът много често е ангажиран в изследването на логиката за оптималният избор, като оставя на втори план три много важни неща – първо, институционалната уредба и среда, в която се прави този „оптимален” избор; второ – невъзможността да се обяснят всички действия на човека, и трето – разходите, които са свързани със сключването на една сделка. Предвид тези основни разсъждения на Коуз като научен изследовател на проблематиката в негова чест е именувана и една теорема – „Теорема на Коуз”. Теоремата е формулирана с това име от Джорд Щиглер, който също е Нобелов лауреат (1982 г.) и също принадлежи на кръга икономисти от Чикагската икономическа школа. Щиглер също работи по проблемите на теорията на икономическата регулация и в повечето случаи с Коуз заемат едни и същи професионални позиции.

Основната икономическа логика в Теоремата на Коуз е, че когато в икономическата теория се възприема условието, че разходите по сключването на една сделка са нулеви (не се правят никакви разходи, за да се сключи сделката), то предложените решения от Пигу стават излишни. В този смисъл, казано семпло, Теоремата на Коуз гласи, че ако няма разходи при сключването на една сделка, то икономически агенти ще се договарят за най-ефективното решение от правна гледна точка. Ако обаче при сключването на дадена сделка се извършват определени разходи (разходи за провеждане на срещи, разходи за договаряне на сделката и др. под.) или пък има риск сделката да не се сключи, то това несъмнено ще окаже влияние върху избора на правно решение за извършване на икономическата сделка.

Следователно, според Коуз при сключването на сделки от съществено значение са два фактора: правната уредба на икономическата сделка и разходите, които се асоциират с целия процес на договаряне на сделката. В основния пример, когато една сделка се сключва от две страни, Коуз разглежда четири варианта: (1) сключване на договор според правната уредба; (2) сключване на договор според разходите по сделката; (3) сключване на договор според възможностите за разпределение на ползите за страните и (4) сключване на договор в периметъра на справедливото сечение правна уредба-разходи по сделката-разпределение на ползите. Разбира се, когато страните в една сделка станат повече, то тази сделка става по-комплексна, тъй като трябва да съгласува множество интереси и тогава „сечението” на интересите става функция на серия от сложни правни, икономически, финансови, социални и други анализи.

При „чистата” сделка според Коуз не съществуват разходи за нейното сключване, което може да бъде интерпретирано и като състояние на перфектна конкуренция. Поради това, че тази постановка е чисто теоретична и встрани от реалния свят, много често професионалните среди се шегуват, че това е „Светът на Коуз” – свят без разходи по сключването на сделки. В този смисъл Теоремата на Коуз може да се счита за интелектуален пробив при изследванията на теоретичните икономически модели, защото ако нулевите разходи при обслужването на една сделка се възприемат като условие за разглеждане на различни „съприкосновения” между частния и публичния интерес, то тогава ще може да се създаде ефективна правна уредба за обществено функциониране. Ето защо според Коуз – за да има справедливо устройство на обществените отношения икономиксът ще трябва да се промени.