Българската народна банка трябва да изготви интернет сайт, който да позволява сравнението на различни банкови такси до 18 септември тази година. Това предвижда законопроект, който беше одобрен на първо четене в бюджетна комисия в парламента в четвъртък. Той ще внедри в нашето законодателство Директива на Европейския съюз от 2014 г., която цели разширяването на проникването на платежни услуги и подобряването на пазара им.
Още…
От няколко седмици КНСБ излезе с официално предложение към изпълнителната власт и работодателите да се обсъди идеята за въвеждане на минимален доход на хората, които имат висше образование и работят по специалността си.
Още…
Към 1 януари 2016 година минималната работна заплата в ЕС варира в широки граници – от 215 евро до 1 923 евро, става ясно от последната статистика на Евростат. Агенцията отбелязва, че към момента в 22 държави от общността има въведена минимална работна заплата. Изключение правят Дания, Швеция, Италия, Кипър, Австрия и Финландия.
Очаква се до 2018г. да надмине 1 милиард лева.Все по-бързите темпове на развитие на технологичните иновации налагат дълбоки структурни промени във финансовата индустрия. Ключови теми за банковия сектор в момента са мобилните и незабавни плащания. Водещата европейска ИТ компания Tieto е доверен партньор в дигитализацията на глобалната индустрия вече 23 години.
„Дигитализацията е неизбежна. В тази динамична среда за банките е от особено значение да бъдат наясно с тенденциите на пазара. С внедряването на иновации, те ще могат да отговорят на нарастващите потребности на своите клиенти.
Още…
Между 2001 – 2008 дългът в света се увеличи до приблизително 56 трилиона долара. В следващите седем години се наблюдава ръст, насочен вече и към 58 трилиона долара. Очевидно нарастването в периода 2001 – 2008 съвпада с развитието на световната финансова криза, а следващият период на практика съвпада със самата криза, или точно в окото на бурята, както се казва.
Глобалният дълг и неговото нарастване има отношение към развитието на самата финансова криза. Според анализаторите основни елементи на дълга в световен мащаб са дълговете, свързани с тези произтичащи от държавните харчове, след това на домакинствата и на трето място – финансовия сектор.
Още…
Според данните на НСИ индексът на потребителските цени за юли 2016 г. спрямо юни 2016 г. е 101.0%, т.е. месечната инфлация е 1.0%.
Инфлацията от началото на годината (юли 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 0.2%, а годишната инфлация за юли 2016 г. спрямо юли 2015 г. е минус 0.2%.
Средногодишната инфлация за периода август 2015 – юли 2016 г. спрямо периода август 2014 – юли 2015 г. е минус 0.8% пише economynews.bg.
Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ за първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 26 473 млн. лв. или 30,3 % от БВП, съгласно публикуваните данни от Евростат.
През последните години рязко се увеличи дългът на България, ето как е ставало това:
За 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг е 12.8 млрд. лв. съответно 15.3 % към БВП.
За 2012 г. съответно – 14.7 млрд. лв. и 17.6 %;
за 2013 г. – 14.9 млрд. лв. и 18.0 % ;
за 2014 г. – 22.7 млрд. лв. и 27.10%.
През 2015 г. правителството поиска от народните представители да одобрят тригодишен договор за дълг от 8 милиарда евро. В Закона за Държавния бюджет за 2016 г. е определен лимит за нов дълг в размер на 5.3 млрд., от който 3.9 млрд. лв. от външни пазари, отбелязва БГНЕС.
Тези данните потвърждават изразените опасения от много специалисти, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв.
www.financebg.com
През второто тримесечие БВП расте заради потреблението, но инвестициите продължават да потъват.
Българската икономика е нараснала с още 3% през второто тримесечие. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за годишния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). На тримесечна база увеличението е 0.7%, като и двете числа са едни от най-високите в Европейския съюз. Подобен темп на растеж икономиката запазва вече пето поредно тримесечие. Разликата е, че през миналата година той беше движен от износа и държавните разходи, докато през последните две тримесечия растежът се поддържа от потреблението.
Постигнатото ниво на БВП надвишава значително прогнозите на международните институции, които в голямата си степен очакват покачване за цялата година около 2%. Приблизително толкова е официалната прогноза и на Министерството на финансите, но министър Владислав Горанов вече няколко пъти публично е заявявал, че има предпоставки за по-висок от планирания растеж.
Какво движи растежа
Още…