Академични форуми

БАНКОВИТЕ КРИЗИ:ПОВТАРЯЕМОСТ, ПОСЛЕДИЦИ, РЕГУЛАЦИИ

9 дек. , 2014  

Пловдивският Дом на науката и техниката в края на миналата седмица отново стана творчески „терен“ за размяна и сблъсък на идеи, разпалени дискусии и остри критики, иновативни предложения и споделени разочарования… И това бе очаквано, тъй като темата, която обсъждаха тук научни работници, бизнесмени, финансисти, експерти и журналисти, беше повече от актуална  – банковите кризи изобщо и горещият „картоф“  КТБ в частност. На това разчитаха и организаторите от Съюза на икономистите в България и Финансова компания „Атлас Финанс“ АД.

 

На въпроса за периодичността на банковите кризи и изводите, които могат да се направят след всяка от тях, се спря д-р ик. Петър Нейчев. Една от неговите основни тези бе, че при слаба икономика няма как да има силна банкова система. И затова много странно изглежда как УС на БНБ с очевидна /а може би и мотивирана/ апатия няколко години наблюдава кометообразния възход на КТБ, а после за броени дни  й реши съдбата с ликвидация.

Председателят на СИБ проф. Кръстьо Петков  сподели някои от опитите на експертни групи от различни специалности да предложат на обсъждане в министерства и други институции  отделни случаи на неразумни банкови практики, характерни за всички банки у нас, но срещат упорита съпротива от банковата асоциация и лобито на политиците.

Стефан Прончев, един от авторите на книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“, разгледа най-фрапиращите случаи около манипулиране на различни факти от сагата за КТБ, както и нашумелите вече скандално цесии при задкулисните игри след поставянето на банката под надзор.

Д-р ик. Тоде Тодев направи истинска „дисекция“ на българските банки и според него условията за възникването на кризите у нас са заложени в банковия бизнес модел, който функционира успешно единствено в обстановката на „политическо опекунство“. 

Проф. д-р. ик. Асен Конарев от своя страна се спря на позициите на държавата и БНБ към случая КТБ и напомни някои практики в САЩ и Англия, където с държавна помощ /бейлаут/ бяха спасени истински банкови мастодонти, които след това си връщат задълженията към държавата.

Резултатите от тази дискусия ще намерят своето място и в актуализираното съдържание на уики-книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“. Така тя ще бъде и изходната точка за по-нататъшното създаване на една уникална творба по темата, която ще вълнува всички поколения.

Предстоящи събития

КЛЪСТЕРИЗАЦИЯТА В ИКОНОМИКАТА И БИЗНЕСА: ДОБРИ ПРАКТИКИ В ЕС И БЪЛГАРИЯ

27 ное. , 2014  

Съюз на икономистите в България, Конфедерация на независимите синдикати в България и ФНТС най-учтиво Ви канят да вземете участие в конференция на тема: КЛЪСТЕРИЗАЦИЯТА В ИКОНОМИКАТА И БИЗНЕСА: ДОБРИ ПРАКТИКИ В ЕС И БЪЛГАРИЯ

 

Конференцията ще се състои на 2 декември, вторник, от 15.00 ч., в София, сградата на КНСБ, пл. „Македония” 1, ет.11, конферентна зала .

ПРОГРАМА

15.00-15.15ч.: Откриване на форума – проф. Кр. Петков и Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ

15.15 – 16.45ч.: Презентации на клъстери: 

Клъстер: Дуално обучение / Германо-българска индустриално- търговска камара ГБИТК/ , Максимилиан Ерхард, мениджър на клъстера за дуално професионално обучение към ГБИТК

Клъстер: Представяне на специализиран клъстер и институт по облекло и текстил Дунав”/ Текстил/, Петя Милушева, председател на Управителния съвет;

Клъстер: Телематика

Национален клъстер интелигентни транспортни и енергийни системи / НКИТЕС/-България, инж. Димитър Иванов, Заместник – председател и Изпълнителен Директор 

Клъстер: Транспортна инфраструктура

Проект на клъстер по Високи технологии в железопътния транспорт. Инж. Венцислав Трифонов, зам.управител на Асоциация „РАСТИА”

 

16.45-17.30 ч. Дискусия

Експертни мнения

До УС на Съюза на икономистите в България

11 ное. , 2014  

До УС на Съюза на икономистите в България

От Муравей Радев

 

 

Уважаеми господа, благодаря за любезната покана. Приветствам инициативата ви за експертна дискусия по особено значимата тема КТБ, и и изпращам писмено становище. Според мен проблемът КТБ има две лица. Едното лице е пирамидалната структура на банката, формирана от порочното кръвосмешение между ПАРИ, ВЛАСТ и МЕДИИ, довело до политическа и икономическа корупция. Този модел нанася огромна щета върху стабилността на банковата система и на икономиката като цяло, затова е особено важно прокуратурата да осветли механизмите и главните действащи лица на „модела“ КТБ, а съдебната система да ги накаже. Държавните институции да разградят порочния модел и да създадат ефективна законова превенция срещу бъдещи опити. Включително чрез участие в Европейските  банкови органи и надзор.

 Второто лице е банковата институция КТБ, която понесе огромни негативи от дуалистичното си съжителство с първото. Негативи довели до предстоящо отнемане на лиценза й /възможно е към денят на дискусията той вече да е отнет – този материал пиша на 05.11.14 г./. Икономическата общност се раздели на две. Едната смята, че банката е неспасяема и трябва да се остави да фалира и другата, която е на обратното мнение. Аз съм от втората част и публично неведнъж съм аргументирал защо. Тук само ще кажа, че фалитът ще причини по­големи преки загуби и неизмеримо тежки косвени загуби на данъкоплатеца и на икономиката. И, че пълноценна защитата на добросъвестните вложители и кредитополучатели, каквато е темата на днешната дискусия, е възможна само ако банката се стабилизира, защото при фалит, законът е ясен и защитеният размер на влоговете, също.

 Големият въпрос е възможно ли е все още да се спаси КТБ ? Моят отговор е ДА. Възможно е преди отнемането на лиценза, но е възможно и след това, ако държавните ни мъже го желаят.

 1.Преди отнемане на лиценза:

Моите колеги, които обявяват КТБ за неспасяема са прави доколкото разглеждат проблема само от финансова гледна точка. Като наливане на пари. На много пари в т.ч. предимно държавни. Аз също  смятам, че не 4 млрд.лв. а дори 5 или 6 млрд.лв. някой да налее в нея няма да я спаси. Защото огромното обществено недоверие към тази банка няма да се преодолее с пари. След отварянето на банката, това недоверие и паниката породена от него ще изпразни трезора за броени дни и КТБ ще фалира, този път по естествен начин.

 Моето виждане за спасението на банката е друго. Пари – да, но далеч не толкова и далеч не само пари. По – важна е опцията СОБСТВЕНОСТ. Ако държавата стане собственик на поне 50% от акциите на КТБ, ситуацията се променя коренно. Държавата е възможно най­стабилния източник на доверие, паниката ще бъде преодоляна, желанието на кредиторите и вложителите да извадят парите си от банката рязко ще намалее и банката постепенно ще се стабилизира. Необходими са три неща: нов собственик, нов надежден мениджмънт и малко пари.

 Колко пари? Значително по­малко от тези 3,7 млрд. лв. които безвъзвратно ще изразходва гаранционния фонд и бюджета за изплащане на гарантираните депозити. Вероятно ще са необходими по­малко от 2 млрд. лв. за запълване на половината от капиталовата дупка. И то само ако е вярно, че преоценката на активите от кредитния портфейл е 4 млрд. лв. и някой се наеме да я осчетоводи като загуба. Ако обаче докладът на одиторите , който никой от нас не е виждал, не е одитен, а само консултантски и новата методика, която е ползвана се базира на вероятно бъдещо влошаване на кредитни позиции, защото

необслужваните кредити към 30.09.2014 г. са само 600 млн.лв. а не 4,2 млрд.лв., както и ако се осчетоводят цесиите между депозанти и проблемни кредитополучатели, очакването е загубата рязко да намалее и капиталовата дупка значително да се свие. Тогава сумата покриваща петдесет процентното държавно участие в капитала ще бъде доста по­малка. Останалите до 100% могат да бъдат набрани от външни акционери и от вложители с депозити над гарантирания минимум, чиято маса е около 2 млрд. лв. Когато държавата е акционер, тогава мотивацията на евентуалните съакционери е съвсем друга. Вероятно ще бъде необходима и ликвидна подкрепа – не повече от 1 млрд. лв. за първоначалния натиск от вложители, до преодоляване на недоверието. КТБ има над 300 милиона лв.налични средства, останалите при нужда могат да се набавят от акционерите.

 За да се осъществи този или подобен вариант, решение трябва да вземат две институции. БНБ да предложи оздравителен план, който да включва държавно участие в собствеността. Парламента да вземе решение за това участие и за параметрите му. При ясното съзнание, че държавните средства не са загубени. Те са ангажирани временно и след стабилизиране на банката държавното участие може да бъде продадено на сериозен частен инвеститор и държавата да спечели в крайна сметка.

 2.След отнемане на лиценза на КТБ.

     Ако междувременно лиценза бъде отнет и банката бъде обявена в несъстоятелност, Централната банка излиза от играта и процедурата се провежда от Фонда за гарантиране на влоговете. Вместо да осребрява на части масата на несъстоятелността, назначеният синдик би могъл да продаде банката като цяло предприятие. Например на държавната банка за развитие. Или на новосъздадено дружество с 50% държавно участие. След което в общи линии да се следва описаният по­горе вариант на действия преди отнемането на Още веднъж съжалявам, че не мога да взема участие в дискусията. Сигурен съм, че ще се разменят много сериозни становища и аргументи и, че можем с нещо да бъдем полезни на отговорните държавни институции. Стига да искат Декларирам, че нито аз, нито членовете на семейството ми сме имали преди или сега някакви финансови или икономически взаимоотношения с КТБ и че становището ми е свързано единствено с интересите на страната.

05.11.2014 г.

гр. София.

Световна икономика

„ГАРДИЪН“: КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА ДАЛЕЧ НЕ Е ОТМИНАЛА

22 окт. , 2014  

След банковата криза Европа беше въвлечена в дълъг, протяжен процес на опити за замитане на проблеми под килима, гушване на пари и надежди, че никой няма да забележи.

 

Това състояние на нещата е подложено на изпитание тази есен. В момента виждаме първите трусове, най-вече рязкото увеличаване на лихвите по заемите за Атина. Но има опасение, че тези трусове ще стават по-силни и ще се свържат по отровен начин с други проблеми. Перспективите пред САЩ и Великобритания сега са по-мрачни, отколкото бяха в последните три години и въпреки това се говори, че Американската централна банка е на път да прекрати предоставянето на евтини пари за банките. Това решение може да бъде отложено, но краят трябва да дойде рано
  или късно. Китайската икономика се забавя, японската е неподвижна. Главният икономист на „Банк ъв Ингланд“ Анди Халдейн каза тази седмица: „Казано на прост английски, аз съм по-песимистичен…Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски по-дълго време, отколкото очаквах преди три месеца, без да застрашат целта за инфлацията“.

Трябва да припомним, че корените на тази криза са в свиването на заплатите в Германия, целящо запазването на конкурентноспособността на страната в глобалната икономика, което доведе до превръщането на Южна Европа в неконкурентноспособна. Разликата беше компенсирана до голяма степен от банки във Франция, Германия и Северна Европа, които тогава отпускаха кредити на юга, за да могат испанците и гърците да продължават да купуват техните БМВ-та. Когато правителствата от Южна Европа вече не можеха да вземат заеми от световните пазари, големите банки в Северна Европа бяха застрашени от фалит.

Реакцията на Ангела Меркел и Никола Саркози беше не да принудят банките си да се справят със своите лоши кредити, а на първо място да наложат драстична програма за икономии на Южна Европа. Междувременно ЕЦБ заля банковата система с пари. Намерението беше да се създаде илюзия, че банките все още са платежоспособни, че лошите длъжници са си научили урока и т. н. В същото време банките можеха да се приведат в ред.

Последиците от тези несъвършени решения сега стават явни. Пазарите се сриват и лихвите по заемите нарастват, особено в Гърция, мястото, където започна кризата в еврозоната преди две години. Гърците не помагат особено, след като обявиха план да се откажат от помощта на ЕС и МВФ, което доведе до бързо освобождаване от гръцки ценни книжа. Европейските лидери се стараят да изглеждат бодри, но това не е лесна позиция, когато Франция, Италия и ЕЦБ се оказаха в конфликт с все още непреклонната канцлерка Ангела Меркел относно най-добрия начин за връщане към растеж в клонящата към стагнация икономика на еврозоната.

Франция представи миналата сряда годишния си бюджет в Брюксел, след като отказа да въведе допълнителните съкращения, предложени от ЕС. Това няма да се хареса на Брюксел и в същото време няма да омилостиви критиците на строгите икономии във Франция. Бюджетът на италианското правителство избягва с малко подобно неподчинение, но също ще бъде проблематичен за Германия. Спорът в сърцето на еврозоната за следващите стъпки със сигурност ще запрати най-големия икономически пазар в света в още години на стагнация. Дори Франция и Италия да наме
 рят начин да заобиколят правилото, ограничаващо бюджетните дефицити до 3%, те не могат да предприемат план „Маршал“, смятан от тях за необходим за стимулиране на икономиките им. Колкото до банките, ЕЦБ трябва да докладва скоро кои банки са в добро състояние, кои се нуждаят от още капитал и кои трябва да бъдат затворени, ако не могат да бъдат спасени. Това е упражнение, целящо да възстанови доверието в банковата система, но може да има противоположния ефект.

Понякога се прокрадва идеята, че нещата може никога да не станат по-добри, но успокояващото общоприето мнение за неизбежно, макар и дълго отлагано възстановяване е принцип, върху който се крепи всичко. Ако го изгубим, Европа ще бъде в дълбока политическа беда. Този конкретен смут вероятно ще премине, дори само заради това, че парите, готови за инвестиране на международните финансови пазари, трябва да намерят дом. В същото време конфронтацията между Германия и повечето от останалите страни членки на ЕС вероятно ще бъде уредена. Но всичко това е напомняне, че ходим по много тънък лед.

Редакционна статия на британския вестник „Гардиън“.

БГНЕС

Експертни мнения

Защо е неотложна данъчната реформа в България?

21 окт. , 2014  

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ

Подготвено от  Съюз на икономистите в България

(20 октомври, 2014 г.)

 

 

***

Предварително уточнение:

В настоящото Становище са отразени  анализите и препоръките, направени от български и международни финансови експерти на научния форум , проведен на 12.10.2014 г., допълнени впоследствие от участниците в дискусиите (Виж Приложение)

Становището има за цел да насърчи професионалния и обществено-политическия дебат по актуалната тема за данъчната реформа, която следва да бъде реализирана в България през следващия парламентарен мандат, в съответствие с новите европейски тенденции за оздравяване на публичните финанси в кризисните икономики.

***

1. Защо е неотложна данъчната реформа в България?

Този въпрос  се  поставя системно от представители на организации, които защитават специфични/групови икономически интереси, или от специалисти,  които отстояват реформаторски виждания в областта на фиска:

– политически партии- с  лявоцентристки или социално-либерален профил;

– синдикати , браншови съюзи и сдружения на самозаети;

– икономисти и финансисти с критична позиция към въведения през 2008 г. регресивен данъчен модел в България.

Същевременно през последните шест години управляващите партии и коалиции, организации на работодателите, неолиберални лобистки мрежи ,  гастролиращи представители на неоконсервативни кръгове отстояват твърдо предимствата на „данъчната революция”, осъществена в България и други страни от Източна Европа  през последните две десетилетия. „Революционното” нововъведение според тях се състои във вълнообразното приложение на един или друг вариант на плоския данък върху личните доходи и корпоративните печалби.

Мнението на финансовите експерти, участвали в дискусионния форум на Съюза на икономистите в България  е, че

експериментът с оплоскостяването на данъчните ставки е претърпял провал и България е убедителен пример в това отношение.

Какви са конкретните основания за тази оценка?

 

Аргумент 1: Въвеждането на плоския данък не доведе до очаквания най-важен резултат: рязко повишаване на постъпленията в републиканския бюджет,особено по линия на корпоративния данък (виж.табл. 1)

Съществено увеличение спрямо предходната година и на двата вида преки данъци има само през 2008 г., след което следва период на срив в постъпленията, който не е компенсиран до края на 2013 г.

Табл.1.

Постъпления в републиканския бюджет от преки данъци- в млн. лева

Години

Корпоративен данък-постъпления

Корпоративен данък-прираст

Данък в/у доходите-постъпления

Данък в/у доходите-прираст

2005

932,4

1248,6

2006

1206,4

+274,0

1324,6

+76,0

2007

1676,6

+470,2

1808,7

+484,1

2008

2059,6

+383,0

1950,6

+141,9

2009

1617,4

-442,2

2029,8

+79,2

2010

1242,5

-374,9

2012,7

-17,1

2011

1356,0

+113,5

2162,2

+149,5

2012

1395,3

+39,3

2282,2

+120,0

2013

1496,8

+101,5

2334,2

+52,2

 

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.

Пояснение: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

 

Както личи от данните  през 2013 г.:

а) събираемостта на данъка върху корпоративната печалба е намаляла драстично- с около половин милиард лева, в сравнение с  2008 г. и продължава да е под равнището на постъпленията от 2007 г.

б)  В същото време постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица през 2013 г. са се увеличили с около 400 милиона лева – в сравнение с първата година от въвеждането на 10-процентната ставка -2007.

Логичен е въпросът: за чия сметка е постигнатото увеличение? Кой плаща повече: високодоходните групи, както беше заявено от инициаторите на плоския данък , или гражданите с по-ниски доходи?

 

Аргумент 2:  Въведената рекордно ниска пропорционална ставка увеличи общата данъчна и осигурителна тежест за нискодоходните групи и облекчи вноските от високодоходните групи.

Този извод произтича от направените сравнителни изчисления за 2008 г. спрямо 2007 г., т.е. на първата година след въвеждането на плоския данък, спрямо последната година от действието на прогресивната данъчна скала. Разчетите, направени въз основа на статистическите данни от МФ и НОИ за данъчните постъпления според равнището на доходите на физическите лица сочат, че общата данъчно-осигуретелна тежест при  лицата с ниски и средни доходи се е увеличила с 269,1 милионн лева, докато за високодоходните групи тя е намаляла с 644,3 милиона лева.

Негативният социален ефект от приложението на плоския данък е ясен: ножицата между бедните и богатите се разтваря още повече. Прокламираното „процеждане надолу”, т.е. пренасочване на част от освободените от данъци доходи на богатите слоеве за разкриване на нови работни места не се състоя. За периода 2008-2013 г. безработицата нарастна два пъти.

 

Аргумент 3.  Въпреки шестгодишното последователно прложение на рекордно ниската за ЕС данъчна ставка от 10% върху корпоративните печалби, инвестициите в България не се увеличиха. Обратно, износът на капитали от страната нарастна значително, а преките чуждестранни инвестиции се сринаха : от 6,5 милиарда лева през 2008 г. на 1,09 милиарда евро през 2013 г. ( данни на БНБ)

Загубата е стратегическа, защото на рекордно ниските  ставки се разчиташе да превърнат България в своего рода данъчно убежище, което да осигури значителни конурентни предимства на националната икономика и  бърза реализация на антикризисните програми, обявени от няколко поредни правителства.

 

Аргумент 4: Въвеждането на плоския данък не спомогна за осветляване на сивата икономика.

България твърдо окупира европейските класации по дял на сивия сектор в икономиката, надхвърлил по официални данни 30% през 2013 г. През последните години преобладаващата част от бизнеса, притиснат от кризата и с нисък конкурентен капацитет, оперира в сивия сектор.

 

2. Европейските измерения на провалената данъчна реформа в България

Цитираните  факти и данни са достатъчни, за да послужат като емпирично доказателство за формулираната по-горе оценка, че експериментът с плоския данъчен модел в България е категорично провален. Провалът е очевиден не само от гледна точка на прокламираните цели преди началото на реформата от 2008 г.;  той се потвърждава и от непреките макроикономически ефекти от  данъчните новововъдения; същата негативна оценка се налага и при международните сравнения през кризисния  период: 2008-2014 г.

По-конкретно, информацията от данъчната статистика в България и тази за ЕС като цяло, дава основание за няколко тревожни констатации:.

На първо място, България  влоши значително своите показатели за дела на данъчните приходи в БВП : от 31,5% през 2000 г. на 27,9% през 2012 г. (в ЕС те са съответно 40,4% и 39,4%);

На второ място, България се отклони още повече от европейската структура  на данъчните приходи, представена от съотношението „преки-косвени данъци”.  През 2012 г. у нас делът на преките данъци е бил 18,8%, при 33,8% средно за ЕС; за сметка на това делът на косвените данъци в България в общите приходи е близо с 20 процентни пункта по-нисък от този в ЕС; отстъпваме и по дял на осигурителните вноски, които у нас са  около 7 процентни пункта по-ниски;

На трето място,  в разрез с европейските практики, България продължи да се придържа към  свръхцентрализиран/бюрократичен  модел на управление на бюджета. Приходите в централното правителство у нас са 70,3% при само 48,7% средно за ЕС; делът на общинските/местните приходи е в пъти по-нисък от този в ЕС: съответно 3,0 и 11,0%;

На четвърто място, драстични са и отклоненията в икономическата структура   на общите данъчни приходи в България ( измерени според тяхната основа/източници) спрямо тези в ЕС (виж табл. 2)

 

Табл. 2

Относителни дялове на данъчните приходи според техните източници-

през 2012  г. , (в %)

Източници

ЕС

България

Потребление

28,5

55,3

Труд

51,0

32,9

Капитал

20,8

13,9

 

На пето място, неравенството в доходите , което беше характерно за България и до 2007 г., продължи да се увеличава  след приемането на страната в ЕС. Това става главно за сметка на последователното и целенасочено намаляване на данъчната тежест  за високодоходните групи  (виж фиг.1)

 

Фиг.1

Целта на „революционните” реформи е ясна: стъпаловидно намаляване на данъците за богатите слоеве ; закотвяне на данъчните ставки на възможно най-ниско равнище след 2008 г., т.е. още в началото на членството на България в ЕС. Тази   политика обаче  се разминава с доминиращите данъчни практики в ЕС и развитите страни:

  • ЕС остава общност с високо данъчно облагане. През 2012 г. общият коефициент на данъци, т.е. сумата от данъци и задължителни социалноосигурителни вноски в ЕС-28 са в размер на 39.4% от средния претеглен БВП.

  • Този показател е с 15 процентни пункта над нивото на САЩ, 10-над нивото на Япония, и над нивото на Русия, Нова Зеландия, Канада, Австралия и Южна Корея

  • През 2012 г. България е държавата-членка с второ най-ниско съотношение на данъците към БВП от 27,9%. То остава повече от 11,5 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС. Само Литва е с по-нисък дял на данъците към БВП (27,2%).  За сравнение, Унгария и Словения са съответно 39,2% и 37,6%.

 

Изводът е: оценена според  основните критерии, параметри и показатели, данъчната система в  България функционира и се развива в посока, която се разминава съществено с основните тенденциии доказали  се като успешни антикризисни реформи в ЕС.

Предимство или недостатък е посоченото разминаване?

Ако българската данъчна система осигуряваше стабилни и нарастващи приходи в републиканския и местните бюджети, ако разходите за публични услуги се поддържаха на нормално равнище,  ако наред с финансовата стабилизация имаше признаци за преодоляване на дълбоката рецесия, ако наблюдаваните от ЕК индикатори за фискална стабилност безпроблемно се спазваха – можеше да се приеме, че националният данъчен модел е успешен. В такъв случай следваше да се съгласим с твърде претенциозното твърдение, че българският банков модел  можел да послужи като прототип за реформи в други европейски страни (каквито официални изявления битуваха  преди време в публичното пространство).

Реалностите обаче са други: от четирите „ако” , изброени по-горе, три не са валидни; четвъртото- засягащо  фискалната стабилизация – от средата на настоящата финансова година се превърна в централен проблем и най-интензивно дискутирана тема в областта на  публичните финанси.

В медийното пространство периодично се появяват изявления от политически лидери и партийни експерти , че националната финансова система е в състояние на хаос, а държавата е пред фалит! Натискът върху фиска и бюджета от управляващите среди се засилва в посока увеличаване на разходите и външния дълг.

Политическият натиск даде резултати. Подготвен е вариант за актуализация на Бюджет-2014; приключена е техническата работа по проекта за Бюджет 2015. Залагат се макроикономически прогнози, в които се предвижда значително надхвърляне на прага за бюджетен дефицит от 3% и удвояване на дела на външния дълг спрямо БВП.

На този фон,

официалната оценка, че България е страна с доказано висока фискална дисциплина, вече е несъстоятелна

Същевременно в нито една от разработките на МФ , както и  в т.нар. програми и приоритети за управление ,  обсъждани в хода на преговорите за ново правителство от спечелилите парламентарните избори,  не се предвиждат промени в данъчния модел – независимо от неговите слабости, проявени от началото на икономическата криза.

***

 

3. Варианти за избор на данъчна политика

 

Единият вариант е да се продължи с упорството за безкомпромисно, догматично приложение на плоския данък.

Тук няма избор, нито реформи; не се отчитат макроикономическите тенденции и микроикономическите реалности; пренебрегва се безпристрастната финансова статистика. Иначе казано, робува се на идеологическия постулат, битуващ в неолибералните теории, че ниските данъци за бизнеса ще стимулират неговата делова активност и в крайна сметка ще доведат до оживление в икономиката. Шеста година обаче това не се случва!

В резултат на неолибералната доминация в  данъчната политика, България произведе един фискален парадокс: опитва се с намаляващи приходи да поддържа равновесието в публичните финанси и да реагира на растящите потребности в тази сфера. Подобен случай няма в цялата световна история на публичните финанси!

Критичната точка вече е достигната: цели социални системи като здравеопазването, пенсионното осигуряване, образованието оцеляват в условията на хроничен бюджетен дефицит. Единственият инструмент за финансиране на дефицитите са растящите вътрешни и външни заеми. Този инструмент  е вкаран в системна употреба вече втора година!

Другият вариант е да се направи завой:  от крайния регресивен данък   към умерена прогресивна система.

Финансовите експерти, дали свои конкретни препоръки на форума на СИБ за данъчна реформа са обединени около становището, че промените трябва да бъдат наистина умерени –плавни и стъпаловидни- за да се преодолеят евентуални негативни реакции от страна на данъкоплатците, особено тези от бизнеса и високодоходнита групи. Както и – да се създадат условия за подобряване на работата на данъчната администрация.

В приложение към настоящото Становище е представен накратко  Пакет от мерки, които в своята цялост биха предотвратили надвисналата фискална криза и в сравнително кратък период биха довели до нарастващи постъпления в републиканския бюджет.

В средносрочна перспектива предложеният пакет от мерки е в състояние още:  а) да тушира; б) впоследствие – да елиминира растящото социално напрежение в страната по повод на прекомерното неравенство в доходите на населението ( което е в основата на перманентната политическа нестабилност).

 

Приложение

ПАКЕТ ОТ МЕРКИ ЗА ДАНЪЧНА РЕФОРМА

 

Известно е, че най-ефикасен разпределителен и преразпределителен инструмент е данъчната система. България е член на ЕС и трябва да пристъпи към сближаване на данъчната си система с тази на развитите европейски държави.

Главни направления на реформата трябва да са:

  • Сближаване на нашето данъчно облагане като процент от БВП с преобладаващото в ЕС.

  • Повишаване дела на преките и намаляване дела на бюджетните приходи от косвени данъци, както е в ЕС.

  • Отказ от пропорционалните (плоските) преки данъци и въвеждане на умерено прогресивно данъчно облагане.

  • Децентрализация на системата чрез предоставяне на по-голям дял от данъчните приходи пряко на общините и регионите, както е в западноевропейските страни.

 Какви промени се налагат по отделните данъци?

1. От 1 януари 2015 г. ”пропорционалният „плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода.

Месечните доходи, примерно до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2000 до към 5000 лв. с 15% и над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки върху доходите между 45 и 55%. Таза промяна би била важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще  увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите.

Главният социален и фискален резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка, крайният резултат ще е неутрален или леко положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Особено в трудни времена като сегашното. И особено в бедна страна, като нашата.

 

2. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Има готови варианти на проект за закон, който ще уреди новата регулация.

В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям, горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите.

 

Със семейното облагане се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощи за отглеждане на деца, облекчения за майките, ежегодна еднократна помощ за първолаците в началото на учебната година, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза, която застрашава оцеляването ни като народ и държава към края на това столетие.

 

3. От 1 януари 2016 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчваме да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (това ще бъдат предимно семейни фирми); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби, да се въведе 15% за по-големите и 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което също ще стане неизбежно през близките години.

4.ДДС да се запази на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 27%.

Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни – 25 и 27%. Промяната ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.

 

5. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 8-10 хил. физически лица – български и чуждестранни граждани.

 

6. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

 

7. През първата половина на 2015 г. да се приложи еднократно облагане с 5%данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по пазарна оценка над 400 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на българското общество в настоящата трудна ситуация.

 

8. От 1 януари 2016 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 150 хил. лева по пазарна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

 

9. През 2016 г. да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.

 

10. От 1 януари 2015 г. дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.

 

11. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.

Реформирането на данъчната  система в България в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Мерките в настоящия Пакет се базират на  обобщението, направено от чл.кор. на БАН, проф. Иван Ангелов  на  научна конференция с международно участие на тема „Данъчни модели и преразпределителни механизми в Европейския съюз”, организирана от Съюза на икономистите в България и Федерацията на научно-техническите съюзи на 12 октомври 2014 г. В изложението по-горе са ползвани разчети и анализи на Димитър Нинов, доктор по икономика и доц. Мария Желязкова.

Икономика за всички

Станете наши дарители!

16 окт. , 2014  

Уважаеми колеги, нашите проекти не са финансирани с публични средства, ние разчитаме предимно на дарения.

Академични форуми

ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ

15 окт. , 2014  

Презентации на участниците в провелата се на 12,10,2014 г. научна конференция – „ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“
 Съорганизатори: Алианс за  демократичен, социален и устойчив европейски семестър (АДСУЕС) и Съюз на учените в България – секция „Социологически науки”.

 

Д-р Павлина Р. Чернева Bard College and Levy Economics Institute – Растеж, неравенство, работа Следвоенният опит в САЩ  

Проф. д-р Мария Кетцедзопулу , Национален център за социални изследвания, Атина, Гърция – ДАНЪЧНИ СИСТЕМИ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МОДЕЛИ В ГЪРЦИЯ

Доц. Мария Желязкова – Данъчни системи и преразпределителни модели: България в ЕС?

Д-р Детлеф Кухенбекер,  „Инфра – Ню”, Германия – Защо Германия въведе минималната работна заплата

Мика Зайкова – Отражение на повишението на цените на електроенергията за бита върху бюджетите на домакинствата

Д.Нинов, д-р по икономика член на СИБ – Сравнителен анализ на  данъчните модели и политики  в  ЕС и България

 

 

 

Експертни мнения

От Съюза на икономистите в България предупреждават: има опасност от принудителна пауза в бюджетирането!

6 окт. , 2014  

Изборите минаха. Резултатите са ясни и красноречиви. Политиците са свръхангажирани да пресмятат шансовете на различен тип коалиции. Времето обаче не чака. Имаме предвид кономическото време. И по-точно – взривоопасната ситуация в публичните финанси, която е обвързана с точно фиксирани срокове за действие.

 

 

Ето какво пише в Закона за устройството на Държавния бюджет:

***

– до 15.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в МС за разглеждане и одобрение, придружен от доклад относно неговото изпълнение;

– до 31.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в НС за приемане;

Чл. 20 (6) на ЗУДБ посочва, че ако проекто-бюджетът не бъде внесен в необходимия срок (т.е. 31.10.), то МС трябва да представи на НС мотиви за забавянето и трябва да поиска разрешение

от НС за продължаване на срока на изготвяне на проекто-бюджета.

В случай че проекто-бюджетът за следващата к.г. не бъде приет от НС, това е правно основание правителството да подаде оставка, да се сформира ново правителство (служебно) и то да

внесе нов (или преработен) проекто-бюджет. Или парламентът, който не е приел на второ четете проекто-бюджета се саморазпуска, правят се нови парламентарни избори и на новия парламент се предлага да гласува стария проекто-бюджет. 

 

Алтернативно тълкуване: „Споделям тревогата, но все пак трябва да се има предвид, че съгласно чл. 26. от Закона за устройството на държавния бюджет е възможно следното: „

(1) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите

закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и като се отчитат влезли в сила нормативни актове

на Народното събрание и Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.

(2) Ако приходите не покриват разходите, Министерският съвет може да ползва месечно държавен кредит, включително и чрез емисии на държавни ценни книжа, в размер не повече

от половината от средномесечния му размер за предходната година.“.

Фактически служебното правителство ще трябва да работи по бюджета за 2013 г.”

***

  Досега в България се е налагало да се работи по първия вариант. Но днес ситуацията е коренно различна. Има вероятност до края на месеца да не се състави редовно правителство.

Следващото НС (при новото разпределение на местата за депутати и очевидните различия между партиите) трудно ще постигне съгласие по подготвения от служебния кабинет проект за

актуализация на бюджета. Изправени сме пред опасността да се провали и законоустановеният срок за приемане на новия бюджет за 2015 г.

  Като прибавим и висящия казус с КТБ, става ясно, че сме изправени пред опасността от блокаж на фиска и на нормалното функциониране на бюджетната дейност на държавата. Стигне ли се

до там, жизнено важни системи, разчитащи на финансови трансфери, ще спрат своята работа. Всичко това се случва в решаващ момент от задвижването на новата финансова програма

на ЕС -до 2020 г., когато всяка държава член на общността се конкурира с останалите при стартирането на програмите.

  За опасността от принудителна пауза в бюджетирането експертите на Съюза на икономистите в България предупредиха още преди седмици; на срещата в Министерство на финансите ,

състояла се на 29 септември, 2014 г. по повод на проекта за актуализация на бюджета за 2014. и искането за нов външен заем, посочихме отново този риск. До днес-никаква реакция!

  Отправяме поредния предупредителен сигнал към кандидатите за съставяне на коалиционен кабинет: не подценявайте икономическия риск! Предупреждението е и към президента на

България, който е призван да играе конструктивна и балансираща роля в кризисни моменти!

 

Проф. Кръстьо Петков

Председател на УС на СИБ