След банковата криза Европа беше въвлечена в дълъг, протяжен процес на опити за замитане на проблеми под килима, гушване на пари и надежди, че никой няма да забележи.
Това състояние на нещата е подложено на изпитание тази есен. В момента виждаме първите трусове, най-вече рязкото увеличаване на лихвите по заемите за Атина. Но има опасение, че тези трусове ще стават по-силни и ще се свържат по отровен начин с други проблеми. Перспективите пред САЩ и Великобритания сега са по-мрачни, отколкото бяха в последните три години и въпреки това се говори, че Американската централна банка е на път да прекрати предоставянето на евтини пари за банките. Това решение може да бъде отложено, но краят трябва да дойде рано
или късно. Китайската икономика се забавя, японската е неподвижна. Главният икономист на „Банк ъв Ингланд“ Анди Халдейн каза тази седмица: „Казано на прост английски, аз съм по-песимистичен…Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски по-дълго време, отколкото очаквах преди три месеца, без да застрашат целта за инфлацията“.
Трябва да припомним, че корените на тази криза са в свиването на заплатите в Германия, целящо запазването на конкурентноспособността на страната в глобалната икономика, което доведе до превръщането на Южна Европа в неконкурентноспособна. Разликата беше компенсирана до голяма степен от банки във Франция, Германия и Северна Европа, които тогава отпускаха кредити на юга, за да могат испанците и гърците да продължават да купуват техните БМВ-та. Когато правителствата от Южна Европа вече не можеха да вземат заеми от световните пазари, големите банки в Северна Европа бяха застрашени от фалит.
Реакцията на Ангела Меркел и Никола Саркози беше не да принудят банките си да се справят със своите лоши кредити, а на първо място да наложат драстична програма за икономии на Южна Европа. Междувременно ЕЦБ заля банковата система с пари. Намерението беше да се създаде илюзия, че банките все още са платежоспособни, че лошите длъжници са си научили урока и т. н. В същото време банките можеха да се приведат в ред.
Последиците от тези несъвършени решения сега стават явни. Пазарите се сриват и лихвите по заемите нарастват, особено в Гърция, мястото, където започна кризата в еврозоната преди две години. Гърците не помагат особено, след като обявиха план да се откажат от помощта на ЕС и МВФ, което доведе до бързо освобождаване от гръцки ценни книжа. Европейските лидери се стараят да изглеждат бодри, но това не е лесна позиция, когато Франция, Италия и ЕЦБ се оказаха в конфликт с все още непреклонната канцлерка Ангела Меркел относно най-добрия начин за връщане към растеж в клонящата към стагнация икономика на еврозоната.
Франция представи миналата сряда годишния си бюджет в Брюксел, след като отказа да въведе допълнителните съкращения, предложени от ЕС. Това няма да се хареса на Брюксел и в същото време няма да омилостиви критиците на строгите икономии във Франция. Бюджетът на италианското правителство избягва с малко подобно неподчинение, но също ще бъде проблематичен за Германия. Спорът в сърцето на еврозоната за следващите стъпки със сигурност ще запрати най-големия икономически пазар в света в още години на стагнация. Дори Франция и Италия да наме
рят начин да заобиколят правилото, ограничаващо бюджетните дефицити до 3%, те не могат да предприемат план „Маршал“, смятан от тях за необходим за стимулиране на икономиките им. Колкото до банките, ЕЦБ трябва да докладва скоро кои банки са в добро състояние, кои се нуждаят от още капитал и кои трябва да бъдат затворени, ако не могат да бъдат спасени. Това е упражнение, целящо да възстанови доверието в банковата система, но може да има противоположния ефект.
Понякога се прокрадва идеята, че нещата може никога да не станат по-добри, но успокояващото общоприето мнение за неизбежно, макар и дълго отлагано възстановяване е принцип, върху който се крепи всичко. Ако го изгубим, Европа ще бъде в дълбока политическа беда. Този конкретен смут вероятно ще премине, дори само заради това, че парите, готови за инвестиране на международните финансови пазари, трябва да намерят дом. В същото време конфронтацията между Германия и повечето от останалите страни членки на ЕС вероятно ще бъде уредена. Но всичко това е напомняне, че ходим по много тънък лед.
Редакционна статия на британския вестник „Гардиън“.
БГНЕС
ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ
Подготвено от Съюз на икономистите в България
(20 октомври, 2014 г.)
***
Предварително уточнение:
В настоящото Становище са отразени анализите и препоръките, направени от български и международни финансови експерти на научния форум , проведен на 12.10.2014 г., допълнени впоследствие от участниците в дискусиите (Виж Приложение)
Становището има за цел да насърчи професионалния и обществено-политическия дебат по актуалната тема за данъчната реформа, която следва да бъде реализирана в България през следващия парламентарен мандат, в съответствие с новите европейски тенденции за оздравяване на публичните финанси в кризисните икономики.
***
1. Защо е неотложна данъчната реформа в България?
Този въпрос се поставя системно от представители на организации, които защитават специфични/групови икономически интереси, или от специалисти, които отстояват реформаторски виждания в областта на фиска:
– политически партии- с лявоцентристки или социално-либерален профил;
– синдикати , браншови съюзи и сдружения на самозаети;
– икономисти и финансисти с критична позиция към въведения през 2008 г. регресивен данъчен модел в България.
Същевременно през последните шест години управляващите партии и коалиции, организации на работодателите, неолиберални лобистки мрежи , гастролиращи представители на неоконсервативни кръгове отстояват твърдо предимствата на „данъчната революция”, осъществена в България и други страни от Източна Европа през последните две десетилетия. „Революционното” нововъведение според тях се състои във вълнообразното приложение на един или друг вариант на плоския данък върху личните доходи и корпоративните печалби.
Мнението на финансовите експерти, участвали в дискусионния форум на Съюза на икономистите в България е, че
експериментът с оплоскостяването на данъчните ставки е претърпял провал и България е убедителен пример в това отношение.
Какви са конкретните основания за тази оценка?
Аргумент 1: Въвеждането на плоския данък не доведе до очаквания най-важен резултат: рязко повишаване на постъпленията в републиканския бюджет,особено по линия на корпоративния данък (виж.табл. 1)
Съществено увеличение спрямо предходната година и на двата вида преки данъци има само през 2008 г., след което следва период на срив в постъпленията, който не е компенсиран до края на 2013 г.
Табл.1.
Постъпления в републиканския бюджет от преки данъци- в млн. лева
Години |
Корпоративен данък-постъпления |
Корпоративен данък-прираст |
Данък в/у доходите-постъпления |
Данък в/у доходите-прираст |
2005 |
932,4 |
– |
1248,6 |
– |
2006 |
1206,4 |
+274,0 |
1324,6 |
+76,0 |
2007 |
1676,6 |
+470,2 |
1808,7 |
+484,1 |
2008 |
2059,6 |
+383,0 |
1950,6 |
+141,9 |
2009 |
1617,4 |
-442,2 |
2029,8 |
+79,2 |
2010 |
1242,5 |
-374,9 |
2012,7 |
-17,1 |
2011 |
1356,0 |
+113,5 |
2162,2 |
+149,5 |
2012 |
1395,3 |
+39,3 |
2282,2 |
+120,0 |
2013 |
1496,8 |
+101,5 |
2334,2 |
+52,2 |
Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.
Пояснение: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.
Както личи от данните през 2013 г.:
а) събираемостта на данъка върху корпоративната печалба е намаляла драстично- с около половин милиард лева, в сравнение с 2008 г. и продължава да е под равнището на постъпленията от 2007 г.
б) В същото време постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица през 2013 г. са се увеличили с около 400 милиона лева – в сравнение с първата година от въвеждането на 10-процентната ставка -2007.
Логичен е въпросът: за чия сметка е постигнатото увеличение? Кой плаща повече: високодоходните групи, както беше заявено от инициаторите на плоския данък , или гражданите с по-ниски доходи?
Аргумент 2: Въведената рекордно ниска пропорционална ставка увеличи общата данъчна и осигурителна тежест за нискодоходните групи и облекчи вноските от високодоходните групи.
Този извод произтича от направените сравнителни изчисления за 2008 г. спрямо 2007 г., т.е. на първата година след въвеждането на плоския данък, спрямо последната година от действието на прогресивната данъчна скала. Разчетите, направени въз основа на статистическите данни от МФ и НОИ за данъчните постъпления според равнището на доходите на физическите лица сочат, че общата данъчно-осигуретелна тежест при лицата с ниски и средни доходи се е увеличила с 269,1 милионн лева, докато за високодоходните групи тя е намаляла с 644,3 милиона лева.
Негативният социален ефект от приложението на плоския данък е ясен: ножицата между бедните и богатите се разтваря още повече. Прокламираното „процеждане надолу”, т.е. пренасочване на част от освободените от данъци доходи на богатите слоеве за разкриване на нови работни места не се състоя. За периода 2008-2013 г. безработицата нарастна два пъти.
Аргумент 3. Въпреки шестгодишното последователно прложение на рекордно ниската за ЕС данъчна ставка от 10% върху корпоративните печалби, инвестициите в България не се увеличиха. Обратно, износът на капитали от страната нарастна значително, а преките чуждестранни инвестиции се сринаха : от 6,5 милиарда лева през 2008 г. на 1,09 милиарда евро през 2013 г. ( данни на БНБ)
Загубата е стратегическа, защото на рекордно ниските ставки се разчиташе да превърнат България в своего рода данъчно убежище, което да осигури значителни конурентни предимства на националната икономика и бърза реализация на антикризисните програми, обявени от няколко поредни правителства.
Аргумент 4: Въвеждането на плоския данък не спомогна за осветляване на сивата икономика.
България твърдо окупира европейските класации по дял на сивия сектор в икономиката, надхвърлил по официални данни 30% през 2013 г. През последните години преобладаващата част от бизнеса, притиснат от кризата и с нисък конкурентен капацитет, оперира в сивия сектор.
2. Европейските измерения на провалената данъчна реформа в България
Цитираните факти и данни са достатъчни, за да послужат като емпирично доказателство за формулираната по-горе оценка, че експериментът с плоския данъчен модел в България е категорично провален. Провалът е очевиден не само от гледна точка на прокламираните цели преди началото на реформата от 2008 г.; той се потвърждава и от непреките макроикономически ефекти от данъчните новововъдения; същата негативна оценка се налага и при международните сравнения през кризисния период: 2008-2014 г.
По-конкретно, информацията от данъчната статистика в България и тази за ЕС като цяло, дава основание за няколко тревожни констатации:.
На първо място, България влоши значително своите показатели за дела на данъчните приходи в БВП : от 31,5% през 2000 г. на 27,9% през 2012 г. (в ЕС те са съответно 40,4% и 39,4%);
На второ място, България се отклони още повече от европейската структура на данъчните приходи, представена от съотношението „преки-косвени данъци”. През 2012 г. у нас делът на преките данъци е бил 18,8%, при 33,8% средно за ЕС; за сметка на това делът на косвените данъци в България в общите приходи е близо с 20 процентни пункта по-нисък от този в ЕС; отстъпваме и по дял на осигурителните вноски, които у нас са около 7 процентни пункта по-ниски;
На трето място, в разрез с европейските практики, България продължи да се придържа към свръхцентрализиран/бюрократичен модел на управление на бюджета. Приходите в централното правителство у нас са 70,3% при само 48,7% средно за ЕС; делът на общинските/местните приходи е в пъти по-нисък от този в ЕС: съответно 3,0 и 11,0%;
На четвърто място, драстични са и отклоненията в икономическата структура на общите данъчни приходи в България ( измерени според тяхната основа/източници) спрямо тези в ЕС (виж табл. 2)
Табл. 2
Относителни дялове на данъчните приходи според техните източници-
през 2012 г. , (в %)
Източници |
ЕС |
България |
Потребление |
28,5 |
55,3 |
Труд |
51,0 |
32,9 |
Капитал |
20,8 |
13,9 |
На пето място, неравенството в доходите , което беше характерно за България и до 2007 г., продължи да се увеличава след приемането на страната в ЕС. Това става главно за сметка на последователното и целенасочено намаляване на данъчната тежест за високодоходните групи (виж фиг.1)
Фиг.1
Целта на „революционните” реформи е ясна: стъпаловидно намаляване на данъците за богатите слоеве ; закотвяне на данъчните ставки на възможно най-ниско равнище след 2008 г., т.е. още в началото на членството на България в ЕС. Тази политика обаче се разминава с доминиращите данъчни практики в ЕС и развитите страни:
ЕС остава общност с високо данъчно облагане. През 2012 г. общият коефициент на данъци, т.е. сумата от данъци и задължителни социалноосигурителни вноски в ЕС-28 са в размер на 39.4% от средния претеглен БВП.
Този показател е с 15 процентни пункта над нивото на САЩ, 10-над нивото на Япония, и над нивото на Русия, Нова Зеландия, Канада, Австралия и Южна Корея
През 2012 г. България е държавата-членка с второ най-ниско съотношение на данъците към БВП от 27,9%. То остава повече от 11,5 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС. Само Литва е с по-нисък дял на данъците към БВП (27,2%). За сравнение, Унгария и Словения са съответно 39,2% и 37,6%.
Изводът е: оценена според основните критерии, параметри и показатели, данъчната система в България функционира и се развива в посока, която се разминава съществено с основните тенденциии доказали се като успешни антикризисни реформи в ЕС.
Предимство или недостатък е посоченото разминаване?
Ако българската данъчна система осигуряваше стабилни и нарастващи приходи в републиканския и местните бюджети, ако разходите за публични услуги се поддържаха на нормално равнище, ако наред с финансовата стабилизация имаше признаци за преодоляване на дълбоката рецесия, ако наблюдаваните от ЕК индикатори за фискална стабилност безпроблемно се спазваха – можеше да се приеме, че националният данъчен модел е успешен. В такъв случай следваше да се съгласим с твърде претенциозното твърдение, че българският банков модел можел да послужи като прототип за реформи в други европейски страни (каквито официални изявления битуваха преди време в публичното пространство).
Реалностите обаче са други: от четирите „ако” , изброени по-горе, три не са валидни; четвъртото- засягащо фискалната стабилизация – от средата на настоящата финансова година се превърна в централен проблем и най-интензивно дискутирана тема в областта на публичните финанси.
В медийното пространство периодично се появяват изявления от политически лидери и партийни експерти , че националната финансова система е в състояние на хаос, а държавата е пред фалит! Натискът върху фиска и бюджета от управляващите среди се засилва в посока увеличаване на разходите и външния дълг.
Политическият натиск даде резултати. Подготвен е вариант за актуализация на Бюджет-2014; приключена е техническата работа по проекта за Бюджет 2015. Залагат се макроикономически прогнози, в които се предвижда значително надхвърляне на прага за бюджетен дефицит от 3% и удвояване на дела на външния дълг спрямо БВП.
На този фон,
официалната оценка, че България е страна с доказано висока фискална дисциплина, вече е несъстоятелна
Същевременно в нито една от разработките на МФ , както и в т.нар. програми и приоритети за управление , обсъждани в хода на преговорите за ново правителство от спечелилите парламентарните избори, не се предвиждат промени в данъчния модел – независимо от неговите слабости, проявени от началото на икономическата криза.
***
3. Варианти за избор на данъчна политика
Единият вариант е да се продължи с упорството за безкомпромисно, догматично приложение на плоския данък.
Тук няма избор, нито реформи; не се отчитат макроикономическите тенденции и микроикономическите реалности; пренебрегва се безпристрастната финансова статистика. Иначе казано, робува се на идеологическия постулат, битуващ в неолибералните теории, че ниските данъци за бизнеса ще стимулират неговата делова активност и в крайна сметка ще доведат до оживление в икономиката. Шеста година обаче това не се случва!
В резултат на неолибералната доминация в данъчната политика, България произведе един фискален парадокс: опитва се с намаляващи приходи да поддържа равновесието в публичните финанси и да реагира на растящите потребности в тази сфера. Подобен случай няма в цялата световна история на публичните финанси!
Критичната точка вече е достигната: цели социални системи като здравеопазването, пенсионното осигуряване, образованието оцеляват в условията на хроничен бюджетен дефицит. Единственият инструмент за финансиране на дефицитите са растящите вътрешни и външни заеми. Този инструмент е вкаран в системна употреба вече втора година!
Другият вариант е да се направи завой: от крайния регресивен данък към умерена прогресивна система.
Финансовите експерти, дали свои конкретни препоръки на форума на СИБ за данъчна реформа са обединени около становището, че промените трябва да бъдат наистина умерени –плавни и стъпаловидни- за да се преодолеят евентуални негативни реакции от страна на данъкоплатците, особено тези от бизнеса и високодоходнита групи. Както и – да се създадат условия за подобряване на работата на данъчната администрация.
В приложение към настоящото Становище е представен накратко Пакет от мерки, които в своята цялост биха предотвратили надвисналата фискална криза и в сравнително кратък период биха довели до нарастващи постъпления в републиканския бюджет.
В средносрочна перспектива предложеният пакет от мерки е в състояние още: а) да тушира; б) впоследствие – да елиминира растящото социално напрежение в страната по повод на прекомерното неравенство в доходите на населението ( което е в основата на перманентната политическа нестабилност).
Приложение
ПАКЕТ ОТ МЕРКИ ЗА ДАНЪЧНА РЕФОРМА
Известно е, че най-ефикасен разпределителен и преразпределителен инструмент е данъчната система. България е член на ЕС и трябва да пристъпи към сближаване на данъчната си система с тази на развитите европейски държави.
Главни направления на реформата трябва да са:
Сближаване на нашето данъчно облагане като процент от БВП с преобладаващото в ЕС.
Повишаване дела на преките и намаляване дела на бюджетните приходи от косвени данъци, както е в ЕС.
Отказ от пропорционалните (плоските) преки данъци и въвеждане на умерено прогресивно данъчно облагане.
Децентрализация на системата чрез предоставяне на по-голям дял от данъчните приходи пряко на общините и регионите, както е в западноевропейските страни.
Какви промени се налагат по отделните данъци?
1. От 1 януари 2015 г. ”пропорционалният „плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода.
Месечните доходи, примерно до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2000 до към 5000 лв. с 15% и над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки върху доходите между 45 и 55%. Таза промяна би била важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.
Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите.
Главният социален и фискален резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка, крайният резултат ще е неутрален или леко положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Особено в трудни времена като сегашното. И особено в бедна страна, като нашата.
2. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Има готови варианти на проект за закон, който ще уреди новата регулация.
В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям, горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите.
Със семейното облагане се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощи за отглеждане на деца, облекчения за майките, ежегодна еднократна помощ за първолаците в началото на учебната година, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза, която застрашава оцеляването ни като народ и държава към края на това столетие.
3. От 1 януари 2016 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчваме да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (това ще бъдат предимно семейни фирми); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби, да се въведе 15% за по-големите и 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което също ще стане неизбежно през близките години.
4.ДДС да се запази на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 27%.
Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни – 25 и 27%. Промяната ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.
5. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 8-10 хил. физически лица – български и чуждестранни граждани.
6. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
7. През първата половина на 2015 г. да се приложи еднократно облагане с 5%данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по пазарна оценка над 400 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на българското общество в настоящата трудна ситуация.
8. От 1 януари 2016 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 150 хил. лева по пазарна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
9. През 2016 г. да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.
10. От 1 януари 2015 г. дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.
11. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
Реформирането на данъчната система в България в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мерките в настоящия Пакет се базират на обобщението, направено от чл.кор. на БАН, проф. Иван Ангелов на научна конференция с международно участие на тема „Данъчни модели и преразпределителни механизми в Европейския съюз”, организирана от Съюза на икономистите в България и Федерацията на научно-техническите съюзи на 12 октомври 2014 г. В изложението по-горе са ползвани разчети и анализи на Димитър Нинов, доктор по икономика и доц. Мария Желязкова.
Уважаеми колеги, нашите проекти не са финансирани с публични средства, ние разчитаме предимно на дарения.
Презентации на участниците в провелата се на 12,10,2014 г. научна конференция – „ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“
Съорганизатори: Алианс за демократичен, социален и устойчив европейски семестър (АДСУЕС) и Съюз на учените в България – секция „Социологически науки”.
Д-р Павлина Р. Чернева Bard College and Levy Economics Institute – Растеж, неравенство, работа Следвоенният опит в САЩ
Проф. д-р Мария Кетцедзопулу , Национален център за социални изследвания, Атина, Гърция – ДАНЪЧНИ СИСТЕМИ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МОДЕЛИ В ГЪРЦИЯ
Доц. Мария Желязкова – Данъчни системи и преразпределителни модели: България в ЕС?
Д-р Детлеф Кухенбекер, „Инфра – Ню”, Германия – Защо Германия въведе минималната работна заплата
Мика Зайкова – Отражение на повишението на цените на електроенергията за бита върху бюджетите на домакинствата
Д.Нинов, д-р по икономика член на СИБ – Сравнителен анализ на данъчните модели и политики в ЕС и България
Изборите минаха. Резултатите са ясни и красноречиви. Политиците са свръхангажирани да пресмятат шансовете на различен тип коалиции. Времето обаче не чака. Имаме предвид кономическото време. И по-точно – взривоопасната ситуация в публичните финанси, която е обвързана с точно фиксирани срокове за действие.
Ето какво пише в Закона за устройството на Държавния бюджет:
***
– до 15.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в МС за разглеждане и одобрение, придружен от доклад относно неговото изпълнение;
– до 31.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в НС за приемане;
Чл. 20 (6) на ЗУДБ посочва, че ако проекто-бюджетът не бъде внесен в необходимия срок (т.е. 31.10.), то МС трябва да представи на НС мотиви за забавянето и трябва да поиска разрешение
от НС за продължаване на срока на изготвяне на проекто-бюджета.
В случай че проекто-бюджетът за следващата к.г. не бъде приет от НС, това е правно основание правителството да подаде оставка, да се сформира ново правителство (служебно) и то да
внесе нов (или преработен) проекто-бюджет. Или парламентът, който не е приел на второ четете проекто-бюджета се саморазпуска, правят се нови парламентарни избори и на новия парламент се предлага да гласува стария проекто-бюджет.
Алтернативно тълкуване: „Споделям тревогата, но все пак трябва да се има предвид, че съгласно чл. 26. от Закона за устройството на държавния бюджет е възможно следното: „
(1) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите
закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и като се отчитат влезли в сила нормативни актове
на Народното събрание и Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.
(2) Ако приходите не покриват разходите, Министерският съвет може да ползва месечно държавен кредит, включително и чрез емисии на държавни ценни книжа, в размер не повече
от половината от средномесечния му размер за предходната година.“.
Фактически служебното правителство ще трябва да работи по бюджета за 2013 г.”
***
Досега в България се е налагало да се работи по първия вариант. Но днес ситуацията е коренно различна. Има вероятност до края на месеца да не се състави редовно правителство.
Следващото НС (при новото разпределение на местата за депутати и очевидните различия между партиите) трудно ще постигне съгласие по подготвения от служебния кабинет проект за
актуализация на бюджета. Изправени сме пред опасността да се провали и законоустановеният срок за приемане на новия бюджет за 2015 г.
Като прибавим и висящия казус с КТБ, става ясно, че сме изправени пред опасността от блокаж на фиска и на нормалното функциониране на бюджетната дейност на държавата. Стигне ли се
до там, жизнено важни системи, разчитащи на финансови трансфери, ще спрат своята работа. Всичко това се случва в решаващ момент от задвижването на новата финансова програма
на ЕС -до 2020 г., когато всяка държава член на общността се конкурира с останалите при стартирането на програмите.
За опасността от принудителна пауза в бюджетирането експертите на Съюза на икономистите в България предупредиха още преди седмици; на срещата в Министерство на финансите ,
състояла се на 29 септември, 2014 г. по повод на проекта за актуализация на бюджета за 2014. и искането за нов външен заем, посочихме отново този риск. До днес-никаква реакция!
Отправяме поредния предупредителен сигнал към кандидатите за съставяне на коалиционен кабинет: не подценявайте икономическия риск! Предупреждението е и към президента на
България, който е призван да играе конструктивна и балансираща роля в кризисни моменти!
Проф. Кръстьо Петков
Председател на УС на СИБ
П О К А Н А
Съюз на икономистите в България и ФНТС най-учтиво Ви канят да вземете участие в конференция с международно участие на тема:
ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
която ще се състои на 12 октомври, неделя, от 10.00 ч. до 13.30 ч., в София, сградата на НТС, ул. „Раковски, 108, ет.2, зала 1.
Съорганизатори: Алианс за демократичен, социален и устойчив европейски семестър (АДСУЕС) и Съюз на учените в България –
секция „Социологически науки”.
ПРОЕКТО-ПРОГРАМА
10.00-10.20 ч. Откриване :
Кратки слова на Проф.д-р Кр.Петков, председател на УС на СИБ
проф. д-р Йордан Христосков, министър на труда и социалната политика и
проф. д-р Духомир Минев, АДСУЕС
10.20 -11.30ч. Първо пленарно заседание: „Конвергенция и дивергенция на данъчните модели и преразпределителните механизми в ЕС: рефлексии върху неравенствата и бедността“.
Модератор: Проф. д-р Кръстьо Петков
Поканени дискутанти :
1. Проф. д-р Мария Кетцедзопулу , Национален център за социални изследвания, Атина, Гърция, „Преразпределителни процеси и данъчна система в Гърция”;
2. Д-р Детлеф Кухенбекер – „Инфра – Ню”, Германия, „Защо Германия въведе минималната работна заплата”;
Дискусия
11.30-11.45ч. Кафе пауза
11.45- 13.15ч. Второ пленарно заседание: Експертен форум по инициатива на Дискусионен клуб „Икономист” в СИБ с председател проф. д-р Румяна Нейкова.
Българската ситуация: Ефектите от неолибералния избор на данъчна и преразпределителна политика – актуални анализи и препоръки към проектозакона за Държавния бюджет на РБългария за 2015г.
Модератор : Проф. д-р Духомир Минев
Поканени дискутанти: Чл. кор.проф. Иван Ангелов, Доц. Мария Желязкова, доц. Димитър Нинов, Мика Зайкова, Ивайло Янков, Петко Миран – ПУ „П. Хилендарски”, Пловдив..
Дискусия
13.15-13.30ч.
Заключително заседание
Обобщение на дискусиите
Изявления за медиите
ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ
Подготвено от eкспертен екип под ръководството на проф. Кр. Петков, председател на УС на Съюз на икономистите в България /СИБ/*
Относно: Намеренията на правителството за актуализация на „Бюджет 2014” и увеличаване на външния дълг на Република Българи
1. Тематична рамка и приоритети
Настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е подготвено въз основа на следните източници:
Отчет на МФ за изпълнение на КФП към 31.07.2014 г.
Проект и Мотиви за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. **
Дискусионен форум на СИБ за актуализацията на бюджета и увеличаване на външния дълг /Септември, 2014/;
Публикации на независими финансови експерти
Експертното становище е фокусирано върху състоянието и краткосрочните перспективи на публичните финанси в България. В него не се третира подробно макроикономическата ситуация, както и всички кризисни тенденции в реалния сектор на икономиката.
* Документът не е обсъден в УС на СИБ и в този смисъл анализът и, оценките и препоръките в него имат неофициален и сигнален характер.
**Експертното становище отчита частично мотивите и разчетите в проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, предоставени от МФ на СИБ.
По принцип не би трабвало да има нещо нередно в правителствените намерения за актуализация на бюджета и използване на дълговите инструменти за стабилизиране на публичните финанси. Но случаите и процедурата за тези действия са регламентирани в законодателството и всеки опит да се заобиколят това изискване внася сериозни смущения в системата на държавното управление.
Разгледани от такъв ъгъл, обявените от правителството намерения и подготвенитеот МФ анализи и актове за актуализация на „Бюджет 2014” предизвикват редица въпроси, които би трябвало да застанат в центъра на внимание на следващия законодателен орган:
Първо, доминиращото политическо говорене . Идеите за належаща ревизия на бюджета и вземане на крупен външен заем се появиха още в началото на годината. Те бяха активно и шумно поддържани в навечерието на европейските избори /май, 2014 г/ ; политическото говорене по деликатната тема за състоянието на фиска придоби нов размах с приближаването на извънредните парламентарни избори през октомври т.г.
Особено опасни с оглед на необходимостта от запазване на стабилността на финансовия сектор са оценките за предстоящ колапс на държавата, за финансов хаос и други. Подобни становища влияят отрицателно на крехкото доверие, което завоюва България сред чуждестранните инвеститори в предкризисния период и не вещае нищо добро за националната икономика в близка перспектива.
Второ, превръщането на актуализацията на бюджета в повтарящ се, подготвителен маньовър при смяната на правителствата. Тази практика се случва за трети път през последните четири години /2010, 2013, 2014 /. Следва се един и същи алгоритъм: исканията за актуализация се лансират в публичното пространство буквално месеци след гласуването в НС; през лятото се подготвя вариант за корекции; през втората половина на годината се работи по променената схема на бюджета. Посоката е една: увеличаване на дефицита и на разходната част.
Тази тенденция, ако бъде продължена в края на 2014 г., би довела до отказ от следваната години наред умерена консервативна политика при подготовката и изпълнението на държавния бюджет, основана на строги рестрикции в разходната част. Което на свой ред ще засили недоверието на бизнеса и на международните партньори към българската държава.
Трето, вариантите за актуализация като правило се задават от политически сили и институции. Те обаче не разполагат с разписани правомощия за това .Така на практика актуализациите се случват като изпълнение на политическа поръчка, а не са продукт на внимателен и отговорен професионален анализ. Отчетът , който подготви МФ в края на полугодието на 2014 г. е едно частично изключение, но то не покрива всички параметри на бюджета и изпуска важни подробности от изпълнението на КФП /виж по-долу/.
2. Какво показват наличните данни?
Между общите, неаргументирани политически изявления за настъпващ финансов колапс и хаос, и действителното състояние се очертава диаметрално разминаване. Както личи от отчета на МФ, изпълнението на бюджета в края на първото полугодие на 2014 г. не е драматично по-лошо в сравнение с 2013 г./виж табл. 1; Сравни също фиг. 1 и 2
Табл. 1
Фиг 1 и 2
При по-внимателно съпоставяне може да се устанвят незначителни отклонения, които създават напрежение при изпълнението на бюджета, но те нямат извънреден характер. Обратно, през последните години /особено след 2009 г./ подобни отклонения са обичайна практика /виж. фиг. 3/
Фиг. 3
Формулираният по-горе извод се потвърждава и от констатациите, направени в отчета от специалистите на МФ/ виж карето/
Две от констатациите заслужават по-голямо внимание:
Изпреварващ растеж на разходите, в т.ч. по европейските програми;
Изоставане в изпълнението на данъчните приходи;
Около първата констатация се обединиха всички експерти, участвали в дискусионния форум на СИБ през септември, 2014 г. Изказани бяха и мнения, че за първи път от години в бюджета е заложен такъв рязък скок в планираните приходи . Което говори за сериозно надценена макроикономическа прогноза и игнориране на негативните тенденции сред които е хроничната дефлация. На тази основа са допуснати необосновани разходи, в т.ч. административно, непазарно разпределение на средства за т.нар. регионални програми за развитие от над 350 милиона лева. Прибързаното изразходване на средства от националния бюджет по линия на европейските програми доведе до допълнително влошаване на ситуацията.
Що се отнася до констатираното прогресиращо неизпълнение на приходната част, в мотивите на МФ за към проектозакона за актуализация на бюджета се посочват допълнителни данни и аргументи, които налагат специален коментар:
Хронична дефлация. За първи път в официален документ на МФ се отчита негативното въздействие на този фактор. Разчетите са за отрицателна инфлация на потребителските цени в размер на 1,1 % при планирана в предишната прогноза положителна стойност от 1,8 %. Корекцията е логична, но твърде закъсняла. Още през втората половина на 2013 г. експерти на СИБ предупредиха правителството, че дефлационната криза си превръща в хронична, но сигналът беше пренебрегнат. Сега България вече е рекордьор в ЕС по темп на отрицателната инфлация; изправени сме пред предизвикателство, за преодоляването на което не разполагаме с опит /изглежда и с управленска воля/;.
Спад в постъпленията от корпоративни данъци. Оценките са за неизпълнение от 79 милиона при годишна база. Не е изключено, поради влошаващата се бизнес-ситуация, тази сума да набъбне до края на годината. Няма как обаче въпросният спад да не се свърже и с данъчния модел-въведената през 2008 г. рекордно ниска ставка от 10% за индивидуалните доходи и корпоративните печалби. За съжаление, предложенията за връщане към умерена прогресивна скала, направени от финансови експерти бяха оставени без внимание от предишните правителства По тази алтернатива няма изразено виждане и в подготвенитге документи и публично оповестени намерения на сегашното правителство.
Неизпълнение на приходите от ДДС и акцизите. Този проблем е се третира подробно в проектозакона и мотивите, представени от МФ. Не става ясно обаче доколко предприетите мерки за оздравяване на приходните агенции ще дадат резултат в оставащите три месеца до края на годината. Възможно ли е очакваното неизпълнение при ДДС от внос в 670 милиона лева да бъде намалено значително?;същият въпрос се отнася и за очакваното неизпълнение за приходните акцизи от 318 милиона лева. В Мотивите на МФ няма конкретни ангажименти , изразени в числа, които да показват ефекта от мерките срещу контрабандата, което се разминава с публично обявените намерения от лятото на т.г.
Съвкупният ефект от тези и други причини за влошаване на фискалната ситуация се изчислява на 1 061,8 милиона лева неизпълнение на приходите в годишен план /1,3 от прогнозния БВП/.Същевременно, негативните тенденции в сферата на фиска и реалната икономика водят до занижаване на макроикономическата прогноза: от 1,8 на 1,5% растеж на БВП за 2014 г. Ако се доверим на коригираните прогнози от международните институции, възможно е този спад да е по-голям: до около 1%.
Нека да обобщим: разчетите и анализът, подготвен от МФ, както и заложените корекции в проектозакона,не водят до заключението, че в краткия срок до края на годината се налага форсирана и радикална актуализация на бюджета.
Необходимост от промени има, но те следва да са частични и да се извършат главно чрез разкриване на вътрешни резерви: преразпределение на разходите по пера; редуциране на загубите по линия на европейското финансиране; икономия от неефективни капиталови разходи; конкретни и публично оповестени мерки за пресичане на контрабандата и неплащането на данъци и др.
Особено е важно в секторите, към които се насочват допълнителни средства от държавната хазна да се поставят предварителни условия за публичен контрол върху разходите. Типичен пример е здравеопазването, което получава за втори път през последните месеци завишаване на разходите-съответно с 225 и 100 милиона лева. Временен мораториум върху раздуването на административния апарат и – особено- разкриване на нови синекурни длъжности/ би изиграл положителна роля.
3.Какво липсва в разработките на МФ?
На първо място, това е подробната оценка на ефективността от извършените разходи по отделни направления и ведомства. Например- административно раздадените под диктовката на партийни централи стотици милиони за т.нар. регионални проекти за развитие.
На второ място, анализ на състоянието и предстоящите плащания от фискалния резерв; ретроспективен анализ на Сребърния фонд и резервния фонд на НЗОК. Странно е, че в Мотивите на МФ към законопроекта за актуализация на бюджета няма нито дума за това, кога и как ще се изрезходват натрупаните ограмни средства в него – достигнали почти 9 милиарда лева. За съжаление, от публичните изявления по този въпрос на водещи политици се остава с впечатление, че Фискалният резерв е нещо като втора централна каса, от която може да се вадят и прибавят средства без правила и контрол.
На трето място, отчет за състоянието на общинските бюджети. Значителна част от общините за изразходвали предварително средства, вкл. от взети заеми , за одобрени европейски проекти. Сведенията са, че става дума за над 200 милиона лева. От друга страна, по сведения на СИБ, над 50 общини са със сериозни, трудно поправими бюджетни дефицити. Какво е решението при тях?
И накрая, но не по значение, идва проблема за Валутния борд и паричния баланс. Той също е останал встрани от вниманието на специалистите от МФ /или поне не е включен тематично в официалните документи/. За да насърчим дискусия в тази насока, по-долу прилагаме данни, разкриващи една тревожна тенденция: бързо растяща маса на парите в обръщение и взривното изтичане на нетен резидентски капитал /виж фиг 4 и 5/
Фиг. 4 и 5
Заб. Данните във фиг,4 и 5 са на проф. Гарабед Минасян, представени пред дисусионен форум на СИБ
4. Разминаването в разчетите и оценките?
Щом числата в настоящия и новия вариант на бюджета сочат едно /необходимост от частична актуализация/, а правителствените намерения показват друго: сериозно прекрояване на бюджета, редно е да се запитаме защо се допуска подобно разминаване?
Първата хипотеза е, че служебният кабинет си е поставал за цел да осигури финансов комфорт на следващото/редовно правителство. Това предположение произтича от парадоксалния факт, че правителството заклейми /не без основание/ раздутите разходи, а в същото време предвижда тяхното увеличение с 448,5 милиона лева.
Втората хипотеза е, че в мотивите и проекто закона не са експлицитно и подробно включени всички разчети и съображения, които стоят зад предстоящото безпрецедентно прекрояване на бюджета.
В най-лошият случай /ако се очете само недостигът на средства за фиска/ корекцията на дефицита би трябвало да не надхвърля 3% от БВП. В правителственото предложение обаче е заложено дефицитът на касова основа по КФП да достигне до 4,0 % от прогнозния БВП (3 152,3 млн. лв.)
Със сигурност правителството е наясно, че неговите действия ще предизвика откриване на процедура за свръхдефицит от страна на ЕК, с всички произтичащи от това санкции. Какво се крие тогава зад неговите намерения и разчети?
Завоалиран отговор на този въпрос намираме в Мотиви към Законопроекта за актуализация на бюджета:
„В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, респективно промяна на предвидените
дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране с оглед предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв. или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4 % от прогнозния БВП).”
Според финансови експерти обаче държавният дълг би следвало да се увеличи само с още 1.5 млрд. лв., докато всъщност правителството предлага увеличение с допълнителни 4.5 млрд. лв. Защо?
Логичното обяснение е, че служебното правителство вече има конкретно, облечено в числа становище за подкрепа на банковия сектор и в частност на КТБ: към 2.9 млрд. лв. одобрената от ЕК държавна помощ се добавя съгласие – Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да получи заем в размер на 700 млн. лв.
Ако предложението за емитиране на външен заем се одобри, следващото правителство ще бъде застраховано във всички случаи; фалит на КТР и изплащане на гарантираните депозити; оздравяване на трезора плюс допълнителни инжекции в други търговски банки; хибриден вариант-съчетание на първите два.
Какъвто и вариант да се избере, рекордният по размер заем, който се предвижда, ще се реализира за сметка на данъкоплатците и бъдещите поколения.
Това ни дава основание да оспорим твърдението в мотивите на МФ, че „бюджетната позиция за 2014 г. не може да бъде стабилизирана в краткосрочен план с мерките в приходите и разходите, защото възможните корективни действия могат да посрещнат само частично негативните ефекти върху бюджетния баланс от неизпълнението на приходите и необезпечените ангажименти за разходи за 2014 г.” Самите намерения, заявени от МФ и бъдещите действия на редовното правителство по всяка вероятност ще предизвикат верижна фискална дестабилизация в средносрочен план.
5. Има ли алтернативна стратегия?
Да, и според нас тя изисква изпреварващо разработване на антикризисна стратегия, съобразена с усложнената фискална, аргументираща необходимостта от радикална промяна във философията на управлението на публичните финанси.
Ние предлагаме следните стъпки на алтернативна стратегия:
Първа стъпка: оценка на рисковете, които дестабилизират финансовата и банковата система в България, издържала дотук на ударите на кризата в продължение на пет години.Най-значимите рискове са:
Дефлационната криза. Методологията за нейния анализ и препоръките за укротяване на дефлационната спирала се разработват от водещи европейски икономисти. Както в случай с хиперинфлационната криза през 1997 г. и сега би трябвало да се заимства от чуждия опит , за да се разхлаби примката на дефлацията, задушаваща реалния сектор.
Енергийният колапс. България не просто загуби лидерските си позиции в региона; тя понася огромни щети заради неправомерната намеса на политически лобита в този ключов сектор, некомпетентни антипазарни реформи и сключени неизгодни договори. Съвкупните загуби и задължения вдържавния сегмент на енергетиката достигат до 5 % от БВП, което неизбежно минира изпълнението на бюджета.Опитът чрез Енергиен борд да се оздрави отрасъла следва да се допълни с бързо приемане на нова енергийна стратегия от следващото НС /какъвто вариант вече е подготвен/;
Банковата криза. Не всички финансови експерти споделят оценката за риска от верижна реакция в сектора, след пробивът, който беше направен с КТБ. Но би било крайно погрешно да се изключи подобно развитие; както следва да се изкорени практиката за намеса на политическите интереси и инструментиата в управлението на търговските банки. Предложението за присъединяване на България към европейския банков надзор /и съюз/ трябва да се подготви и внесе възможно най-скоро;
Природните бедствия. Вече е ясно, че страната не разполага със система за превенция на рисковете в тази област, нито пък публичните финанси са устроени така, че да реагират гъвкаво в извънредни ситуации за компенсиране на щетите. Не е пресилено да се каже, че тук държавата отсъства. А би трябвало тя да е водещ агент и инициатор в разработването на национална стратегия.
Втора стъпка: промяна на данъчния модел. Имаме предвид постепенен преход от плоска към умерено прогресивна система. Тази политика ще заздраве финансовото състояние на основната маса от данъкоплатци, особено на средните слоеве, самозаетите и работещите бедни. Ефектът върху вътрешното потребление ще е позитивен и незабавен. Що се отнася до високодоходните групи, практиката показа, вкл. в периода на дефлация, че освободените ресурси чрез драстично намаляване на данъците върху индивидуалните доходи и корпоративните печалби не отиват за развитие на ново производство и заетост, а се замразяват в банкови влогове и недвижими имоти-в страната и чужбина.
Трета стъпка: приемане на нова дългова стратегия от НС. Принципните съображения и техническите параметри за подобна стъпка, разработени от експерти на СИБ, са на разположение на правителството. За да се осъществи това намерение обаче, е необходимо най-напред да се установят приоритетите за използване на външния ресурс – главно средносрочни и в кперспективните, конкурентноспособни направления на икономиката. Следователно, не става дума за вземане на дълг за текущи публични разходи, а за насърчаване на инвестиции с висока възвръщаемост.
При спазването на тази последователност една частична, умерена актуализация на Бюджет 2014 може да постигне своите цели. Игнорирането на икономическата логика обаче е сигурен път към трайна, трудно лечима депресия.
28.09.2014 г.
София
НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ, с чуждестранно участие, София, 19 септември, хотел Рила, зала Адакта
Целите на Националната конференция са:
Да се повиши информираността за ангажиментите, поети от Европейския Съвет и Европейската Комисия за адекватни схеми за минимални доходи и тяхното значение;
Да се изгради консенсус и да се лобира за предприемане на необходимите стъпки за постепенно прилагане на адекватни и достъпни схеми за минимален доход на национално и европейско равнище
Схемите за минимални доходи „осигуряват защитна мрежа за тези, които не могат да работят или да имат достъп до прилична работа и не могат да се възползват от социално-осигурителни плащания.”
Адекватен минимален доход е „доходът, който е необходим, за да живеят хората с достойнство и да участват пълноценно в обществото“.
Участие с коментари и в дискусиите са потвърдили широк кръг заинтересовани страни: представители на НПО, синдикати, НСИ, МТСП, академични учени.
ПРОГРАМА
09.00–9.30 Регистрация на участниците
9.30–11.00
Откриване: Духомир Минев, Eвропейска анти-бедност мрежа България
Представяне на проекта за Европейската мрежа за минимални доходи, Мария Желязкова
Fintan Farrell, EAPN, Европейска мрежа за минимални доходи, Пътна карта на ЕС за прилагане на адекватни схеми за минимални доходи.
Кръстьо Петков, Председател на Съюза на икономистите в България: Минимален доход: от европейските стандарти към българските реалности.
Sashko Jovanov, Eвропейска анти-бедност мрежа Македония, Минимални доходи в Македония
Въпроси и коментари
11.00–11.30 Кафе пауза
11.30 – 12.30 Адекватни минимални доходи: Проблеми и препоръки
Заявени участия:
Христина Христова, Институт за семейна политика: Социални услуги и семейни политики
Минчо Христов, Технически университет: Корупцията като основен фактор за бедността в България
Ерика Лазарова, ИИОЗ: Минималните доходи – условие за достоен живот в контекста на етиката на развитието
Димитър Ганов – ИИОЗ: Съществуват ли адекватни схеми за минимален доход, или: има ли шанс идеята за социално преразпределение днес?
Божидар Ивков, ИИОЗ, EAPN България: Гарантиран минимален доход и хората с увреждания
Въпроси и коментари
12.30-13.30 Обяд (в ресторанта на хотел Рила)
13.30-14. 30 Адекватни минимални доходи: Предизвикателства и предложения
Заявени участия:
Боян Захариев, Отворено общество: Статични и динамични симулации на промени в разпределението на доходите (или на резултатите от политиката по доходите).
Тони Баджаров, ДЕН: Българската мечта и безусловен базов доход
Цветан Минков, Съюз на пенсионерите 2004: Възможности за подобряване на ситуацията на българските пенсионери
Вяра Ганчева, ИИОЗ, EAPN България: Е – услуги за активно стареене в България – мисията възможна
Въпроси и коментари
14,30 – 14,50 Кафе пауза
14.50 – 16,00 Дискусия и закриване на конференцията
Европейската мрежа за минимални доходи (EMIN) е двугодишен проект (2013-2014 г.), финансиран от Европейската комисия, с цел постигане на консенсус, за да се предприемат необходимите стъпки за постепенно прилагане на адекватни
и достъпни схеми за минимален доход в страните-членки на ЕС, в съответствие с Препоръката на Европейската комисия за активно включване от 2008 г., Стратегия Европа 2020 и в контекста на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване.