Съюз на икономистите в България

Проф. Иван Ангелов Член-кор на БАН

 

МВФ налага на Украйна брутално рестриктивна и нереалистична програма за реформи.

 

 

Настоящата статия е резюме на утвърдената на 30 април 2014 г. от Борда на МВФ програма за реформи в Украйна. Всички числа и факти съм ползвал от Писмото за намеренията (Letter of Intent) с обем 42 страници от 26 април 2014 г.; от Искането за споразумение (Request for a Stand-by Arrangement), представено на Борда на МВФ на 30 април в обем 58 страници с приложенията; от изказването на управляващия директор на МВФ г-жа Кристин Лагард от 30 април след решението на Борда на МВФ; от съобщението на МВФ за медиите № 14/189 от 30 април; от интервюто на директора на департамента за Европа от 30 април със списанието на МВФ – IMF Survey и пресконференцията на 1 май от същия директор за представянето й на медиите. В текста присъстват и мои оценки по различните аспекти на програмата.

 

А. Най-обща характеристика на програмата за реформи:

1. На 30 април Бордът на МВФ утвърди двегодишна програма за реформи в Украйна. Тя е подготвена от Европейския департамент на МВФ с директор Реза Могадан и Николай Георгиев от същия департамент – ръководител на мисията за Украйна. От 4 до 26 март 2014 г. група от 12 служители на МВФ работи в Киев по изготвянето на програмата. Те се срещат с изпълняващия длъжността президент Турчинов, с министър председателя Ятценюк, с управителя на националната банка  Кубив, с министъра на финансите  Шлапак и други министри, със старши експерти, посланици, представители на профсъюзите, банкери и бизнесмени. Срещат се и с част от кандидатите за президенти, със Съвета на Майдана, с представители на политически партии. Те всички са се съгласили с най-важните параметри на програмата.

2. „Главни цели на програмата са възстановяване на макроикономическата стабилност, подобряване на макроикономическото управление, повишаване на прозрачността и поставяне на основите за стабилен и балансиран икономически растеж”. Така са формулирани целите на програмата, утвърдена от ръководството на МВФ.

3. Програмата е за 17,1 млрд. щатски долара или 800% от квотата на Украйна. Веднага след утвърждаването на програмата 3,19 мрд. долара са преведени на Украйна. Очаква се международната общност да осигури още 15 млрд. дол., без да има гаранции за това. На други места в програмата е записано, че освен на МВФ ще може да се разчита на 6 млрд. дол. през 2014 г. и 5 млрд. дол. през 2015 г. от Световната банка, ЕС, Европейската банка за развитие – Лондон, Европейската инвестиционна банка и други. Тези допълнителни средства не са безвъзмездни, а подлежащи на връщане кредити. Украйна дължи на МВФ 5 млрд. дол. по отпуснати през предишни години кредити, които трябва да върне през 2014-2015 г. Дължимата сума за доставен до сега от Газпром, но неплатен газ от началото на 2014 г. е над 3,5 млрд. долара. Следователно, нетният размер на осигурените средства с който Украйна ще разполага е 8,6 млрд. долара.

4. Програмата обхваща цялата територия на Украйна към 31 декември 2013 г. Ако Правителството в Киев загуби контрола над Крим (3-4% от БВП на страната) и над източните области (около 25% от БВП на страната) програмата ще бъде преработена. Това заяви управляващият директор на МВФ г-жа Кристин Лагард преди десетина дни. Те вече загубиха Крим необратимо и много е вероятно същото да се случи с източните области. Това внася още повече несигурност в съдържанието, в обхвата и дори в съдбата на  програмата.

 

Б. Някои макроикономически показатели:

1. От средата на 2012 г. икономиката на Украйна е в рецесия. За 2014 г. по програмата се очаква спад на БВП с 5%. За 2015 г. очакват растеж от 2%, а през 2016-2017 г. – растеж от 4,0-4,5%. Това, според мен, не може да се постигне поради рязкото намаление на вътрешното търсене, ограничените възможности за износ, ниската конкурентоспособност, разрушените връзки с руската икономика, тоталната дестабилизация и несигурност в страната и загубеното доверие в световните финансови среди.

2. В програмата се очаква през 2014 г. инфлацията да достигне 16%, а идущата година да спадне на 6% (на други места има различни числа). Това не е възможно. Действителната инфлация ще е по-висока както за 2014, така и за 2015 г. Тя ще остане сравнително висока и през следващите години. Програмата предвижда националната банка да поддържа 3-5% инфлация в средносрочен план. Това също е трудно постижимо.

3. Дългът на Украйна се очаква да достигне почти 100% от БВП през тази и идущата година. При сегашната сложна вътрешна и външна обстановка  изменението на дълга в средносрочен хоризонт не подлежи на прогнозиране. Възможен е още по-голям общ (държавен и корпоративен) дълг при ограничените възможности за неговото обслужване поради тоталната дестабилизация на икономиката.

4. В програмата е записано, че безработицата сега е 8,5% и се очаква да спадне до 7,5% в 2016 г. Истинската безработица сега е и през следващите години ще бъде много по-висока, както поради вътрешния хаос в страната, свиващото се вътрешно търсене, ограничените възможности за износ на Запад, разпадането на тесните стопански връзки с Русия и силно рестриктивната политика, която винаги потиска растежа, а следователно и заетостта. Част от преките технологични връзки между украински и руски предприятия, съществуващи от времето на Съветския съюз, вече са преустановени. В ход е прекратяването и на други важни връзки, особено във военно-промишления комплекс. Русия се ориентира да произвежда сама всичко, което до сега внасяше от Украйна и от други рискови държави, за да сведе до минимум възможностите за външен натиск по политически причини. За голяма икономика като руската това не е сериозен икономически, ресурсен или кадрови проблем, но ще й отнеме година-две и може да се отрази леко върху растежа на БВП през тази и следващата година.

5. В програмата се очаква растежът на износа през 2015 – 2016 г. да е над 6%. Това не е възможно поради много причини, част от които вече споменах.

6. Дефицитът в текущата сметка се очаква да спадне през 2014 г. до поносимото ниво от 4,5% от БВП и да намалява в средносрочна перспектива. Това едва ли може да се постигне. Този дефицит ще бъде по-висок в средносрочна перспектва, а за по-далечната е рано да се говори.

 

В. Заплати, пенсии, социални програми:

1. Средната месечна заплата в Украйна е 164 евро; в България – 333; Беларус – 353; Румъния – 395; Русия – 554; Полша – 681. Средната месечна пенсия в Украйна е 160 дол., а в Русия – 285 дол. Най-бедните 10% от населението в Украйна получават 3,4% от доходите, а най-богатите 10% – 25,7% (по данни от 2006 г.). По-нови официални данни няма, но е известно, че сега доходната поляризация в страната е още по-голяма. Украйна е между европейските страни с най-ниски доходи и най-голяма доходна поляризация. Това не е най-благоприятна обстановка за шокови реформи.

2. Програмата предвижда всички заплати да останат на номиналното им ниво от 1 януари 2014 г. до края на годината, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г. Замразяването на заплатите най-вероятно ще бъде продължено и през следващата година. Замразяват се новите назначения в държавния сектор. Заетостта ще се ограничава чрез съкращения и пенсиониране. Пенсиите също се замразяват, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г.. Прекратява се индексирането на пенсиите с инфлацията. Като се има предвид, че за 2014-2015 г. натрупаната инфлация според програмата ще е около 23% (а действителната още по-висока) реалните доходи и покупателната способност на домакинствата ще спаднат рязко през двете години. Ограничават се всички социални фондове: за здравеопазване, образование, подпомагане на хората с увреждания, за психично болни хора и т.н.. Влошаването сигурно ще продължи и през 2016-2017 г.

 

Г. Субсидии

Възприема се твърда политика за намаляване на субсидиите за държавните предприятия до пълното им премахване през следващите години, а също и съкращаване на инвестициите. Това ще има многопосочни икономически и социални последствия. Очаква се така да се спестят 25,9 млрд. хривни за бюджета.

 

Д. Енергийна политика:

1. Украйна е между страните в Европа с най-висока енергоемкост на продукцията. По цитирани в програмата данни за 2012 г. за производството на единица БВП те изразходват 10 пъти повече енергия от средното за страните от ОИСР. Между Газпром и украинската Нафтогаз има 10 годишно споразумение от 2009 г за доставка на газ, което никоя от страните не е публикувала до сега.

2. Програмата предвижда тотална реформа на енергийния сектор. В програмата се съобщава, че енергийните субсидии са били 7,5% от БВП през 2012 г., при което богатите получавали по-голямата част от облагите. Това е опасно висока степен на субсидиране, каквато по принцип не трябва да се допуска. Главна мярка в предприеманата реформа е намалението на субсидиите за Нафтогаз. Стремежът е този дефицит да се сведе до 3,25% от БВП за 2014 г. и да се изплатят натрупаните задължения към Газпром. Дефицитът трябва да се намали до 1,9% в 2015 г. и да се премахне към 2018 г. Това ще се постигне чрез повишаване на вътрешните цени на газта и другите енергоносители и сближаването им с международните доставни цени. За същото ще трябва да допринесе намаляването на енергоемкостта на производството, която е между най-високите в Европа, подобряването на платежната дисциплина (съобщава се, че събираемостта на вземанията за консумирания газ е много ниска), преструктурирането на Нафтогаз за намаляване на неговата издръжка. Предвижда се и международен одит на Нафтогаз.

3. Сегашните цени за газта са средно 85 дол. за 1000 куб. метра и се предвижда да бъдат повишени през следващите няколко години, за да се приближат до доставните цени, които сега варират около 300-400 дол. за 1000 куб. метра. Допускането на такава огромна разлика в миналото е било груба стопанска грешка. Сега се допуска нова грешка с форсираното им сближаване, което преобладаващата част от населението ще понесе много болезнено.

4. Поскъпването ще засегне десетки милиони потребители в домакинствата, а също и стопанския сектор. Разходите за газ и отопление сега са 3-7% в домакинските бюджети. След поскъпването ще станат 5-11%, а при нормализирана събираемост – още повече. За най-бедните 27% от потребителите в програмата се предвиждат енергийни помощи, но те едва ли ще ги получат в пълен размер поради липса на средства и възприетата силно рестриктивна бюджетна политика. Сближаването на вътрешните и външните доставни цени на газта е неизбежно, но трябва да се направи постепенно и по-предпазливо, при солидно подпомагане на най-уязвимите слоеве, които ще са 50% и дори по-голяма част от населението. Предвиденото в програмата форсирано поскъпване, при натрупано вече голямо напрежение в обществото, може да предизвика социална експлозия с непредвидими последствия.

5. От 1 май 2014 г. цените на газта за домакинствата са вече повишени средно с 56%. От 1 юли тарифите за отопление ще нарастнат с 40%. През 2015 г. цените на газта и тарифите за отопление ще нарастнат средно с още 40%, а през 2016 и 2017 г. с още по 20% годишно. Ако се спази този график за 2014-2017 г. газта ще поскъпне почти тройно. Но дори и с това рязко поскъпване при сегашните вносни цени бюджетът на Нафтогаз не може да се балансира към 2018 г., както е предвидено в програмата. Ако властите са решили да спазят тази цел ще трябва да повишат още повече цените на газта за крайните потребители. Това обаче ще надхвърли границите на социална поносимост за голяма част от населението с непредвидими последствия.

6. Програмата съобщава, че от 7 април 2014 г. цените на газта за промишлените и бюджетните потребители са вече повишени в съответствие с действителните им доставни цени, без да се сочат числа. Това ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на промишлената и друга продукция на Украйна, ще повиши цените на стоките на вътрешния пазар и ще ограничи възможностите за износ с всичките неблагоприятни последствия.

 

Е. Финансов сектор:

1. Програмата предвижда укрепване на финансовата стабилност чрез постоянни контролни наблюдения (мониторинг), подкрепа за ликвидността на банките, оценки за тяхната финансова еластичност, преструктуриране и рекапитализация на нуждаещите се банки, прегледи и подобрения на  регулативните и надзорни механизми, отстраняване на пречките и повишаване способността на банките да се справят с лошите кредити.

2. Експертната група на МВФ е правила стрес тестове на банки, заедно с местния персонал, но те ще бъдат продължени през следващите прегледи. Предвижда се постоянно наблюдение и провеждане на независима диагноза на всички банки и особено на 35-те най-големи, които притежават 82% от активите на системата и ще бъдат предприети произтичащите от това действия. Предвиждат се конкретни мерки със срокове за групата на 15-те най-големи банки, включително и използването при нужда на публични фондове за тяхното оздравяване. Вероятно част от банките не ще издържат теста със сериозни последици за акционерите и за притежателите на депозити в тях. В програмата не се споменава дали в Украйна има гаранционен фонд за депозитите. Ако такъв няма милиони хора ще пострадат сериозно.

3. Програмата предвижда и много други мерки за стабилизиране на банковия сектор, но те са твърде специфични и непонятни за непрофесионалисти и поради това не навлизам в тях. Важно е само да напомня, че рисковете за дестабилизация на банковия сектор и в по-широк обхват – на финансовия сектор са много големи и с тежки последствия за гражданите и за стопанския сектор.

 

Ж. Бюджетна политика:

1. През 2013 г. дефицитът в консолидирания бюджет е бил 4,8% от БВП. В програмата се предвижда през 2014 г. да бъде не повече от 5,2%, през 2015 г. – 4,2%, за 2016 г. -3,1%. Заедно с оперативния дефицит на Нафтогаз за 2014 г. се предвижда дефицит от 8,5%, за 2015 г. 6,1% и за 2016 г. 4,4%., Такова подобрение не може да се постигне в такъв кратък срок. Тези които искат да го направят на всяка цена трябва да знаят, че поемат голяма отговорност за тежките социални и политически последствия. Толкова рязко намаление на дефицита в такава бедна, раздирана от конфликти страна, е заредено с огромни рискове. Разбира се, намаление на дефицита е необходимо, но то трябва да се направи постепенно, за да е успешно.

2. През 2013 г. бюджетните разходи са около 50% от БВП, т.е. както в западноевропейските страни. Програмата предвижда през 2014-2016 г. силно ограничаване на тези разходи чрез отмяна на повишенията на заплати и пенсии, планирани от правителството на Янукович за юли и октомври 2014 г., а също и за 2015 г.; съкращения на заетите в публичния сектор; замразяване на нови назначения; драстични съкращения във всички видове държавни разходи, в това число и чрез новия закон за държавните поръчки; рязко ограничаване на социалните помощи, за които стана дума по-горе. Свиват се драстично и държавните гаранции за нови заеми.

3. Програмата предвижда повишения на бюджетните приходи чрез: подобряване събираемостта на данъците; преминаване към единни по-високи ставки на акцизите върху горивата; рязко повишаване на акцизите върху алкохола и тютюневите изделия; ограничаване на злоупотребите с ДДС, намаляване на фалшивия износ на горива, незаконното производство на алкохол и т.н.. Повишаването на акцизите ще предизвика допълнително поскъпване на съответните стоки.

4. Прекратява се нулевият ДДС за износа на зърно и други продукти. Въвежда се 7% ДДС за лекарствата и други медицински продукти, какъвто до сега не е имало. Основният ДДС остава 20%, но се отменя предвижданото от правителството на Янукович намаление на този данък. Така ще се спестят 19,1 млрд. хривни.

 

З. Валутна политика:

1. Към края на февруари 2014 г. валутният резерв на страната е спаднал до 15,5 млрд. щатски долара, едва покриващ двумесечен внос. Националната банка не е можела повече да защити фиксирания курс на националната валута (хривна) и преминава към плаващ курс. Това основателно се смята за един от приоритетите на програмата. При изключително сложната икономическа, социална и политическа обстановка обезценяването на украинската валута започна и ще продължи през следващите години. Нищо не може да спре този процес. То ще бъде допълнителен източник на инфлация със съответните последици по много направления. Въпреки това, преходът към плаващ курс е правилна стъпка. То ще подпомага конкурентоспособността на икономиката, ще улесни поддържането на скромни валутни резерви и ще служи като амортисьор срещу външни и вътрешни шокове, каквито ще изобилстват през следващите години.

2. Според програмата валутен курс около 10,5 хривни за долар няма да създаде сериозни изпитания за балансите на най-големите 22 банки, обаче при 12,5 за долар (50% обезценка в сравнение с края на 2013 г.) ще се наложи сериозна капиталова инжекция (около 5% от БВП) за тези банки. За целта се налагат някои облекчения във валутния режим до края на май 2014 г. и пълното им премахване към края на юли. На 18 май 2014 г. курсът беше 11,7600 хривни за долар – обезценяване с 40% в сравнение с края на декември 2013 г.

 

И. Ограничаване на корупцията:

В програмата има специален раздел за ограничаване на корупцията. Това обаче не звучи убедително, понеже почти всички най-важни настоящи политически личности са били в управлението на Украйна на най-високите равнища през последните 20 години: премиери, вицепремиери, министри, депутати и т.н. Като се почне от вероятния нов президент Порошенко (олигарх със собственост около 1,2 млрд. долара) и се продължи надолу по административната стълба, включително и новоназначените областни управители, са олигарси или хора от тяхното обкръжение. Ако желаеха, те можеха да ограничават корупцията отдавна, но не го направиха. Каква е гаранцията че ще го сторят сега?

 

Й. Рискове пред програмата:

-Рискове за макроикономическата перспектива:

1. В програмата се предупреждава, че напрежението в отношенията с Русия може да доведе до значително намаление на неенергийната търговия между двете страни, която е почти изцяло безмитна. Над 25% от украинския износ (главно метали, машини, военна продукция и компоненти за такава) е към Русия. Около 30% от вноса също е от Русия. Украйна внася около 50% от потребявания газ от Русия. Между 12 и 15% от потребявания от Европа руски газ минава през Украйна. Руски банки притежават около 12% от активите на украинската банкова система. През 2013 г. Украйна е получила 2,7  млрд. долара преводи на украински работници в Русия. Смущенията в търговията между двете страни ще предизвикат силно негативен икономически шок повече за Украйна, отколкото за Русия.

2. Някои хора се надяват, че предстоящото споразумение за асоцииране на Украйна към ЕС ще помогне за запълване на празнината, но в самата програма се признава, че „това няма да компенсира прекъсването на традиционните тесни отношения с Русия”. Освен това, трябва да се има предвид, че със своето  качество и производствени разходи украинската продукция трудно ще се продава на европейския пазар. Настоящото рязко поскъпване на газта и на другите енергоносители ще понижи още повече конкурентоспособността на украинските стоки. За съществено повишение на сравнително ниското технологично равнище и качество на продукцията на Украйна ще са необходими огромни инвестиции и много години. А до тогава? В програмата пише, че, общият срив на търговията с Русия ще удължи и задълбочи рецесията, а също и по-нататъшното обезценяване на валутата. Това може да наложи сериозна ревизия на програмата и промяна в политиките.

3. Очакват се сериозни смущения в енергийната търговия и енергийните цени с Русия. Повишението на цените от 386 на 485 дол. за 1000 куб. метра газ ще увеличи дефицита с 1,5-2,0 млрд. дол. годишно. Евентуална доставка на газ от Запад на цена под 400 дол. може да облекчи положението, но тя не се сочи в програмата като реална алтернатива в обозримото бъдеще. Ако не се постигне много бързо споразумение е възможно дори прекратяване на доставките на газ от началото на юни 2014 г. Като се има предвид, че украинските хранилища за газ са полупразни, това ще изправи страната, а може би и Европа пред сериозни проблеми през идущата зима. То се разбира добре в Киев и в Брюксел и следва да се очакват бързи и ефикасни предпазни мерки.

– Геополитически рискове, свързани с Крим. Крим със своите 4% от БВП е вече извън Украйна и това е необратимо. Включването на Крим в настоящата програма е направено от политическа куртоазия. Остава открит въпроса за поведението на Украйна спрямо Крим с прекратеното подаване на вода за напояване по Кримския канал, което ще нанесе големи вреди на земеделието в Крим през тази и идущата година, докато се намерят алтернативни източници.

– По-широки геополитически рискове, свързани с евентуалното отделяне на индустриалния източен регион от Украйна. В програмата се съобщава, че през 2013 г. Донецка, Луганска и Харковска област са произвели 21,5% от БВП на Украйна, 30% от промишлената продукция. Те са осигурили 28% от износа, 11% от вноса. Нетните постъпления в централния бюджет са били 1,3% от БВП. В най-мекия вариант ще спаднат постъпленията от данъци и ще се ограничат инвестициите. Това ще повиши бюджетния дефицит на Украйна и ще влоши търговския и платежния й баланс. Ходът на събитията като че ли води към откъсването на този регион от Украйна, а следователно и към по-песимистичен вариант.

– Рискове във финансовия сектор. Възможни са по-силни от очакваните слабости на банките и другите финансови институции. Много е вероятно да се увеличи тегленето на депозити, влошаване на кредитния портфейл към опасно висок дял на лошите кредити, повишаване на натиска върху банковата система.

– Други рискове. Ще се наложи увеличение на военните разходи на Украйна за сметка на гражданските програми. Ще се затрудни още повече достъпът до световните капиталови пазари, който и без това е почти преустановен през последните години. Възможно е да отслабне политическата подкрепа и доверието на населението в програмата. Възможно е да се увеличи съпротивата на мощни групови користни интереси срещу реформата. Изпълнението на програмата може да се забави през май-юни-юли 2014 г. във връзка с президентските избори и резултатите от тях. Не е изключено новото правителство след изборите да поиска промени в програмата и предвидените в нея политики. Политическата и икономическата несигурност може да продължат по-дълго , да са по-дълбоки и по-деструктивни от очакванията с големи смущения върху потреблението, инвестициите, кредитирането, търговията, спестяванията, ще се увеличи черният сектор в икономиката. Всичко това ще затрудни изпълнението на програмата.

 

К. Мониторинг и контрол на изпълнението:

Наблюдението и контрола по изпълнението ще се осъществява от МВФ в началото чрез прегледи на всеки два месеца, а след това – всяко тримесечие. Първият преглед ще бъде на 25 юли 2014 г.; вторият – на 25 септември 2014 г. и третият – на 15 декември 2014 г. След това ще се правят прегледи на всеки три месеца.

 

Л. Обща оценка на програмата:

1. Програмата е направена по добре известния модел на МВФ, прилаган навсякъде по света, включително и в България. Общата му характеристика с една дума е „рестрикция”. Тежки години очакват десетки милиони украински граждани, чиито жизнено равнище, едно от най-ниските в Европа, ще спадне още повече. Ако се изпълнява стриктно настоящата програма, и без това мизерно ниското вътрешно потребление ще спадне с още 35-40% през следващите години. Това ще внесе допълнително напрежение в обществото, което ще се добави към съществуващите остри социални, етнически, културни, политически и други конфликти. Да не забравяме и заканата на г-жа Тимошенко за „трета фаза на революцията”, която тя ще поведе ако не бъде избрана за президент. Последствията от тези предизвикателства са трудно предвидими, но очевидно ще бъдат много сериозни.

2. Програмата е твърде оптимистична и същевременно много амбициозна. Това я прави неосъществима. Имам предвид очакванията за растежа на БВП; за износа; за инфлацията; за безработицата; за бюджетния дефицит; за платежния баланс; за изплащането на задълженията към Газпром; за намалението на дълга. Несериозно е очакването, че Украйна ще се разплаща редовно с кредиторите си; че ще привлича лесно средства от частни външни инвеститори. Не са реални очакванията за цената на газта; че валутният курс на хривната ще остане 10,9546 за един долар до края на тази година; че ще ограничат рязко корупцията.

Както вече споменах, от началото на юни тази година се очаква прекратяване на подаването на газ за Украйна ако не започнат да се разплащат с Газпром. Подобно на 2009 г., те навярно ще започнат да отклоняват за себе си част от транзитирания за Европа газ, от което ще настъпят сериозни смущения в европейските страни, включително и у нас.

МВФ прави лоша услуга на Украйна с тази брутално рестриктивна и нереалистична програма. Авторите на програмата не са проявили достатъчна предпазливост относно възможните социални последствия от предвидените шокови мерки. Особено като се има предвид сегашната критична обстановка в Украйна и настъпилата социална умора всред народа от дългогодишните недобре премислени икономически реформи и острия дефицит на социална справедливост в страната, довел до оскотяваща бедност на единия полюс на обществото и изключително богатство на другия. Правителството разполага с ограничени възможности да подпомага най-уязвимите слоеве от населението. Това ще бъде източник на икономическа, социална, политическа нестабилност и на още по-неблагоприятен ход на събитията. Гражданите на Украйна ще бъдат жестоко измамени за пореден път.

 

Прогноза по най-важните показатели на програмата

Източник: Програма на МВФ за икономически реформи в Украйна

Дори бегъл поглед върху таблицата показва, че от 2016 г. положението в украинската икономика се нормализира: растеж на БВП от 4,0%, растеж на вътрешното търсене с 4,6%, безработица – само 7,5%, инфлация – 6,3%, растеж на заплатите – с 9,5%, натрупване – 10,1%, инвестиции – 13,9%, бюджетен дефицит – само 3,1% от БВП, държавен дълг – 61,2%. Голямата част от страните от ЕС биха се радвали на такива показатели. Украйна би поставила световен рекорд по бързо възстановяване от тотален хаос в началото на 2014 г. към икономическа и социална нормалност в 2016 г., както сочи горната таблица.

Повтарям отново, с такава свръхоптимистична програма МВФ не прави добра услуга на Украйна! Убеден съм, че много скоро дори авторите на програмата ще се убедят, че тя не е реална и ще пристъпят към основната й преработка. С настоящия вариант на праграмата могат да се създадат илюзии в част от украинското общество за бързо излизане от кризата, но скоро ще се убедят, че това не е възможно и илюзиите ще прерастнат в още по-опасно отчуждение и отчаяние. Най-убедителният език, когато се правят икономически реформи и се представят пред народа, е езикът на реализма и истината.

 

18 май 2014 г.

 

Управителният съвет на СИБ, на свое заседание на 15 май т.г, подкрепи манифеста на международна студентска инициатива за плурализъм в икономиката.

 

С международната инициатива на критичните студенти се надяваме за промяна в преподаването на икономиката.Нашата цел е да разчупим малко тоталната доминация на неолибералните идеи, захранвани от неокласическия синтез, като единствена алтернатива, до която се докосват студентите, учещи икономика в голяма част от университетите в света. Сайтът вече е онлайн, а статии бяха публикувани във водещи вестници, като например тази в The Guardian.

 

An international student call for pluralism in economics

It is not only the world economy that is in crisis. The teaching of economics is in crisis too, and this crisis has consequences far beyond the university walls. What is taught shapes the minds of the next generation of policymakers, and therefore shapes the societies we live in. We, over 65 associations of economics students from over 30 different countries, believe it is time to reconsider the way economics is taught. We are dissatisfied with the dramatic narrowing of the curriculum that has taken place over the last couple of decades. This lack of intellectual diversity does not only restrain education and research. It limits our ability to contend with the multidimensional challenges of the 21st century – from financial stability, to food security and climate change. The real world should be brought back into the classroom, as well as debate and a pluralism of theories and methods. Such change will help renew the discipline and ultimately create a space in which solutions to society’s problems can be generated.

United across borders, we call for a change of course. We do not claim to have the perfect answer, but we have no doubt that economics students will profit from exposure to different perspectives and ideas. Pluralism will not only help to enrich teaching and research and reinvigorate the discipline. More than this, pluralism carries the promise of bringing economics back into the service of society. Three forms of pluralism must be at the core of curricula: theoretical, methodological and interdisciplinary.

Theoretical pluralism emphasizes the need to broaden the range of schools of thought represented in the curricula. It is not the particulars of any economic tradition we object to. Pluralism is not about choosing sides, but about encouraging intellectually rich debate and learning to critically contrast ideas. Where other disciplines embrace diversity and teach competing theories even when they are mutually incompatible, economics is often presented as a unified body of knowledge. Admittedly, the dominant tradition has internal variations. Yet, it is only one way of doing economics and of looking at the real world. Such uniformity is unheard of in other fields; nobody would take seriously a degree program in psychology that focuses only on Freudianism, or a politics program that focuses only on state socialism. An inclusive and comprehensive economics education should promote balanced exposure to a variety of theoretical perspectives, from the commonly taught neoclassically-based approaches to the largely excluded classical, post-Keynesian, institutional, ecological, feminist, Marxist and Austrian traditions – among others. Most economics students graduate without ever encountering such diverse perspectives in the classroom.

Furthermore, it is essential that core curricula include courses that provide context and foster reflexive thinking about economics and its methods per se, including philosophy of economics and the theory of knowledge. Also, because theories cannot be fully understood independently of the historical context in which they were formulated, students should be systematically exposed to the history of economic thought and to the classical literature on economics as well as to economic history. Currently, such courses are either non-existent or marginalized to the fringes of economics curricula.

Methodological pluralism stresses the need to broaden the range of tools economists employ to grapple with economic questions. It is clear that maths and statistics are crucial to our discipline. But all too often students learn to master quantitative methods without ever discussing if and why they should be used, the choice of assumptions and the applicability of results. Also, there are important aspects of economics which cannot be understood using exclusively quantitative methods: sound economic inquiry requires that quantitative methods are complemented by methods used by other social sciences. For instance, the understanding of institutions and culture could be greatly enhanced if qualitative analysis was given more attention in economics curricula. Nevertheless, most economics students never take a single class in qualitative methods.

Finally, economics education should include interdisciplinary approaches and allow students to engage with other social sciences and the humanities. Economics is a social science; complex economic phenomena can seldom be understood if presented in a vacuum, removed from their sociological, political, and historical contexts. To properly discuss economic policy, students should understand the broader social impacts and moral implications of economic decisions.

While approaches to implementing such forms of pluralism will vary from place to place, general ideas for implementation might include:

Hiring instructors and researchers who can bring theoretical and methodological diversity to economics programs;
Creating texts and other pedagogical tools needed to support pluralist course offerings;
Formalizing collaborations between social sciences and humanities departments or establishing special departments that could oversee interdisciplinary programs blending economics and other fields.
Change will be difficult – it always is. But it is already happening. Indeed, students across the world have already started creating change step by step. We have filled lecture theatres in weekly lectures by invited speakers on topics not included in the curriculum; we have organised reading groups, workshops, conferences; we have analysed current syllabuses and drafted alternative programs; we have started teaching ourselves and others the new courses we would like to be taught. We have founded university groups and built networks both nationally and internationally.

Change must come from many places. So now we invite you – students, economists, and non-economists – to join us and create the critical mass needed for change. See Support us to show your support and connect with our growing networks. Ultimately, pluralism in economics education is essential for healthy public debate. It is a matter of democracy.

Signed, the member organizations of the International Student Initiative for Pluralism in Economics:

Sociedad de Economía Crítica Argentina y Uruguay, Argentina
The PPE Society, La Trobe University, Australia
Society for Pluralist Economics Vienna, Austria
Nova Ágora, Brazil
Mouvement étudiant québécois pour un enseignement pluraliste de l’économie, Canada
Estudios Nueva Economía, Chile
Grupo de estudiantes y egresados de la Facultad de Economía y Negocios de la Universidad de Chile, Chile
Det Samfundsøkonomiske Selskab (DSS), Denmark
Post-Crash Economics Society Essex, England
Cambridge Society for Economic Pluralism, England
Better Economics UCLU, England
Post-Crash Economics Society Manchester, England
SOAS Open Economics Forum, England
Alternative Thinking for Economics Society, Sheffield University, England
LSE Post-Crash Economics England
Pour un Enseignement Pluraliste de l’Economie dans le Supérieur (PEPS-Economie), France
Netzwerk Plurale Ökonomik (Network for Pluralist Economics), Germany
Oikos Köln, Germany
Real World Economics, Mainz, Germany
Kritische WissenschaftlerInnen Berlin, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, München, Germany
Oikos Leipzig, Germany
Was ist Ökonomie, Berlin, Germany
Impuls. für eine neue Wirtschaft, Erfurt, Germany
Ecoation, Augsburg, Germany
Kritische Ökonomen, Frankfurt, Germany
Arbeitskreis Plurale Ökonomik, Hamburg, Germany
Real World Economics, Heidelberg, Germany
Stundent HUB Weltethos Institut Tübingen, Germany
LIE – Lost in Economics e.V., Regensburg, Germany
Javadhpur University Heterodox Economics Association, India
Economics Student Forum – Tel Aviv, Israel
Economics Student Forum – Haifa (Rethinking Economics), Israel
Rethinking Economics Italia, Italy
Grupo de Estudiantes por la Enseñanza Plural de la Economía, UNAM, Mexico
Oeconomicus Economic Club MGIMO, Russia
Glasgow University Real World Economics Society, Scotland
Movement for Pluralistic Economics, Slovenia
Post-Crash Barcelona, Spain
Asociación de Estudiantes de Económicas de la Universidad Autónoma de Madrid, Spain
Estudantes de Económicas e Empresariais, Universidade de Santiago de Compostela, Spain
Lunds Kritiska Ekonomer, Sweden
Handels Students for Sustainability, Sweden
PEPS-Helvetia, Switzerland
Rethinking Economics, UK
Rethinking Economics New York, United States
Sociedad de Economia Critica, Argentina and Uruguay

 

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ПРИЗЫВ К ПЛЮРАЛИЗМУ МНЕНИЙ В ЭКОНОМИЧЕСКОЙ ТЕОРИИ

В кризисе находится не только мировая экономика, но и экономическая теория также испытывает кризис, и этот кризис несёт свои последствия далеко за пределы университетских стен. То, чему учат в университетах, формирует сознания следующего поколения, задающего тренд, и таким образом, формирует облик общества, в котором мы живем. Нам, 60+ ассоциациям экономики из 30+ различных стран, кажется, пора пересмотреть то, как преподётся экономическая теория. Мы недовольны резким сужением учебной программы, которое происходит в течение последних двух десятилетий. Данное отсутствие интеллектуального разнообразия не только сдерживает процесс образования и научных исследований, но и ограничивает наши возможности по борьбе с различными вызовами 21-го века начиная от финансовой стабильности и заканчивая обеспечением продовольственной безопасности и изменениями климата. Мир должен уделять больше внимания изучению данной дисциплины, а также дискуссиям и плюрализму теорий и подходов. Это поможет обновить данный предмет и в конечном итоге создать пространство, в котором можно будет найти решения проблем общества.

Являясь едиными без учета границ между государствами, мы призываем к смене курса. Мы не утверждаем, что существует идеальное решение проблемы, но у нас нет сомнений , что студенты, изучающие экономическую теорию, выиграют от наличия различных точек зрения и идей. Плюрализм может не только способствовать оживлению преподавания и научных исследований и возрождению дисциплины, но и скорее, плюрализм несет в себе задачу вновь поставить экономическую теорию на службу обществу. В основе учебных программ должно быть три формы плюрализма: теоретический, методологический и междисциплинарный.

Теоретический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра научных школ, представленных в учебных программах. Мы возражаем не против конкретных составляющих экономичемских школ. Плюрализм не ставит перед собой вопрос о выборе стороны, а ставит попрос о способствовании интеллектуальным дебатам и критическому сопоставлению идей. Там, где другие дисциплины охватывают разнообразие взглядов и учат конкурирующим теориям, даже если они несовместимы друг с другом, экономика часто представляется как единая совокупность знаний. Разумеется, основное направление теории всегда имеет имеет внутренние различия. Тем не менее, это всего лишь один из способов создания экономической терии и оценки реального мира. Это невозможно в других областях; никто не будет принимать всерьез диплом в области психологии, которая сосредотачивается только на фрейдизме, или в сфере политики, которая сосредотачивается только на государственном социализме. Полное и всеобъемлющее экономическое образование должно содействовать сбалансированному познанию различных теоретических школ, от широко преподаваемых неоклассических подходов до в значительной степени исключенных из программы классических, пост-кейнсианских, институциональных, экологических, феминистских, марксистских и австрийских экономических школ среди прочих. Большинство студентов экономических специальностей, которые оканчивают университеты, никогда не сталкивается с такими различными точками зрения во время учёбы.

Кроме того, очень важно, чтобы основные программы включали курсы, которые обеспечивают инфомацией и способствуют рефлексивному мышлению в сфере экономики и ее методов, в том числе философии экономики и теории познания. Также, поскольку теории не могут быть полностью поняты в отрыве от исторического контекста , в котором они были сформулированы, студенты должны систематически обретать знания по истории экономической мысли и по классической экономической литературе, а также

по экономическая истории. В настоящее время такие курсы либо отсутствуют, либо отодвинуты на периферию программы экономической теории.

Методологический плюрализм подчеркивает необходимость расширения спектра инструментов, которые экономисты используют для того, чтобы искать ответы на вопросы экономики. Ясно, что математика и статистика имеют решающее значение для нашей дисциплины. Но слишком часто студенты учатся использовать количественные методы, но никогда не обсуждают, нужно ли и для чего они должны быть использованы—выбор допущений и применимость результатов. К тому же, существуют важные аспекты экономики , которые не могут быть поняты с использованием исключительно количественных методов: надежное экономическое исследование требует того, чтобы количественные методы были дополнены методами, используемыми другими социальными науками. Например, понимание институциональных аспектов и культуры может быть существенно улучшено, если бы качественному анализу было уделено больше внимания в программе экономической теории. Тем не менее, большинство студентов экономических специальностей никогда не изучают качественные методы.

Наконец, экономическое образование должно включать в себя междисциплинарные подходы и позволять студентам взаимодействовать с другими социальными и гуманитарными науками. Экономика является социальной наукой, сложные экономические явления редко можно понять, если они представлены в вакууме, без учета социологического, политического и исторического контекстов. Чтобы правильно обсудить экономическую политику, студенты должны понимать более широкие социальные последствия и моральные последствия экономических решений.

Подходы к реализации данных форм плюрализма отличаются от места к месту, и общие идеи для реализации могут включать в себя:

найм преподавателей и исследователей, которые могут привнести теоретическое и методологическое разнообразие в программу изучения экономики

Создание текстов и других педагогических инструментов, необходимых для поддержки различных вариатов изучаемого курса;

Формализация сотрудничества между подразделениями, занимающимися социальными науками и гуманитарными науками или создание специальных отделов, которые могли бы составлять междисциплинарные программы на стыке экономики и других областей.

Изменение будет как всегда тяжелым Но это уже происходит . В самом деле, студенты по всему миру уже начали постепенно менять систему. Мы наблюдаем полные лекционные залы во время еженедельных лекций приглашенных докладчиков по темам вне учебной програамы ; мы организовываем рабочие группы, семинары, конференции; мы проанализировали текущие учебные программы и составили альтернативные программы; мы начали учить себя и других новым курсам, которые мы хотели бы изучать. Мы создали университетские группы и организвали сети на национальном и международном уровнях.

Изменения должны поступать из различных источников. Теперь мы приглашаем вас, студентов, экономистов, и не изучающих экономику присоединиться к нам и создать критическую массу, необходимую для перемен. Посетите [Сайт], чтобы присоединиться к нашим растущим сетям. В конечном счете, плюрализм в экономическом имеет важное значение для продуктивного общественного взаимодействия. Это вопрос демократии.

Въпреки дадената от правителството заявка за подобряване на условията за бизнес и живот в България, това някак не се случва. В обществото витаят въпроси, които не получават отговори. Животът обаче ги налага, независимо от това колко неудобни са те и дали предстоят избори.

 

Ето и някои от въпросите. Поставя ли обещаното ново начало бюджетът за 2014 г. и реалистичен ли е той? Ще успее ли НАП да събере обещаните приходи или отново ще се наложи да режем разходите, които създават работни места? И как всъщност се отразява на изпълнението на разчетите на държавата фактът, че от половин година се отчита дефлация? Къде е скрит в бюджетната прогноза за 2015-2017 г. обещаният рестат на икономиката? За какво се тегли нов външен заем от 3,9 млрд. лв.?

Vevesti.bg покани проф. Христина Вучева – финансов министър в служебното правителство на Ренета Инджова, да представи своя прочит на политиките, които провежда българското правителство чрез бюджета.


Към настоящия момент, въпреки че сме към края на четвъртия месец от годината, разполагаме с дании за изпълнението на държавния бюджет за два месеца. Това затруднява оценките относно възможното му изпълнение.

Според мен обаче бюджетът за 2014 г. е с надценени приходи по основните данъци

-ДДС, акцизи и данъка върху доходите на физическите лица. Може да се очаква, че ще се повтори случилото се вече през предходните години – приходите се изпълняват около 97-98 %, съзнателно не се реализират капитални разходи, за да се постигне предвидения дефицит и това се счита за удовлетворяващо.

Доказателство отнсно твърдението ми за надценените приходи за 2014 г. е сравнението на отчета за посочените данъци за 2013 г. и предвиденото за 2014 г. Номиналното нарастване на данъка върху дохода на физическите лица е 298.9 млн. лв., въпреки че не се увеличава заетостта, нито има очаквания за нарастване на заплатите на наетите или доходите на лицата от т. нар. друга стопанска дейност.

По отношение на ДДС и акцизи, където общото нарастване е около 1.2 млрд. лв., е възможно все пак да се постигне успех, ако усилията, свързани с т. нар. обратно начисляване на ДДС, имат  резултат. Не можем да сме оптимисти по отношение на предвидените около 300 млн. лв. повече от акцизи. Досегашните действия на Агенция „Митници” не могат да ни уверят , че ще се пресече контрбандата със цигари и горива.

Дефлацията удря приходите в бюджета и в бизнеса

Продължаващата дефлация не само намалява приходите от косвени данъци, но и ограничава развитието на бизнеса в много  дейности. В познатия и описан в учебниците случаи, дефлацията се свързва със слабо търсене, външни неблагоприятни фактори и с прояви на лошата част от бизнес цикъла. В нашия случаи много експерти обясняват продължаващото месеци спадане на средното равнище на потребителските цени със случващото се в т. нар. административно регулирани цени и по-конкретно цените на електрическата енергия.

Независимо каква точно е причината за проявите на дефлация резултатите за икономиката не са добри. Според приетата наскоро актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2015-2017 г. ще трябва да изтърпим дефлация от – 0.2 % през 2014 г.,а за 2015 г.вече ще сме по-добре и средногодишната инфлация ще бъде 2.4 %. В посочения документ отсъства обяснение за това изменение, въпреки че възможните фактори са от съществено значение както за приходите, така и за развититето на стопанските субекти.

Считам, че основната причината за дефлацията е свитото потребление и засилващото се обедняване на големи групи от населението.

Няма мерки срещу бедността, безработицата през 2015-2017 г.

Няма съществени различия между бюджета за 2014 г. и прогнозата за 2015 г. Броят на безработните не се намалява. Предвижда се увеличаване на номиналното изражение на БВП с около 3 милиарда лв. Очаква се инфлация от 2.4 %. Приходите по т. нар. фискална програма са между 37 и 38 % към БВП, а разходите с 1.5 % повече – колкото е размерът на предвидения дефицит.

Може да се съжалява, че в 3-годишната прогноза не се коментира запазването на продължаващата вече много години практика средствата за фонд „Пенсии” да се попълват в голяма част не от осигурителни вноски, а от бюджетните приходи. Не е трудно да се разбере, че този подход лишва от смисъл нашата осигурителна система и самия държавен бюджет.

Не откриваме коментари и по значимите въпроси, свързани с нарастващата бедност, неграмотност, заболеваемост. Не става ясно каква е реформата в пенсионната система. Не се разбира ще се променя ли нещо в организацията на разплащането на здравната каса с болниците.

Вероятно всичко това не се предвижда в изискващото се от ЕК съдържание на въпросния документ, доколкото тези проблеми са част от друг – представян в Брюксел – Национална програма за реформи. Тя също беше прието наскоро, но и в нея тези важни въпроси са споменати общо и неясно.

Заслужава да се отбележи, че в Националната програма за реформи, представена през 2012 г. може да се прочете, че е въпрос на месеци да започне прилагането от Националната здравна каса на цени, основаващи се на т. нар. Диагностично свързани групи.Това вече го няма в представяната програма за реформи, но не става ясно защо е писано тогава и защо сега не се споменава.

Реиндустриализация по американски и по български

Говоренето за реиндустриализация започна преди няколко години в САЩ. То беше провокирано от факта, че след финансовата криза от 2008 г. намаля интереса към инвестиции във финансовия сектор. В същото време в Китай започна процес  на увеличаване разходите за труд., което веднага предизвика преосмисляна на дълго продължилото в годините изнасяне на реалното производство от САЩ. Стана ясно, че може да се произвежда и в Съединените щати, след като китайците искат за труда си заплати, близки до тези, които биха получили хората в Америка за подобн
 и производства.Така там под реиндустриализация се разбира връщането в родината на различни производства, изнесени отдавна в Китай и други страни заради евтения труд и по-високите печалби.

В някои страни от ЕС, най-вече Франция, както и в централата –Брюксел – темата реиндустриализация се включва като възможно решение на тежкия и сложен проблем за безработицата, особено всред млади хора.

У нас до сега идеите за реиндустриализация са разнопосочни и неясни. Плановете държавата да купува чрез свои търговски дружества фалирали частни предприятия (често приватизирани преди години) не са добри.Тя са направо лоши. Добре би било, ако се представи ясен и подробен план за предварително обсъждане, вместо да се говорят и то от отговорни представители на правителството, неосъществими и неефктивни обещания.

Не са малко хората – и експерти, и партийни водачи – които искат незабавно държавата да се намеси и да спасява загиващи предприятия. Сочи се опита на САЩ както при управлението на Буш така и при Обама.

Ще си позволя да обърна внимание, че и опита и възможните подходи трябва да се оценяват внимателно и с оглед конкретната обстановка.При решаването на този проблем не трябва да се използват идеологеми от вида ”това е дясно”, „това е ляво”. Всичко трябва да се подчинява на възможния прагматичен изход.

Нека си припочним как през тежката за САЩ есен на 2008 г. десният президент Буш и десният Сенат гласуваха и наложиха бързо да се дададт от бюджета 700 милиарда долара на различни финансови частни институции, за да се ограничи разпадът. Тогава никой от многото видни експерти на многобройните утвърдени университети не тръгна да размахва цитираната често от  нашите „пазарници” теория на Шумпетер за благотворната сила на разрушението. Напротив всички се втурнаха да не допускат разрушение и успяха. Това обаче съвсем не означава че трябва да с
 е купува „Химко”, или друго опоскано след приватизацията предприятие.

Ако все пак трябва да осмислим въпроса за реиндустриализацията съобразно Бюджет 2014, считам че би било много по-добре през тази година управляващите да не се занимават с този въпрос, а да изпозват възможния ресурс, за да увеличат значително заплатите на учителите и на лекарите. Ако има образовани и здрави хора в страната, те ще се справят с индустриализацията.

Не е важно колко е новият външен дълг, а за какво го харчим

Проблемите, свързани с държавния дълг, също са обект на непрофесионални трактовки, различни манипулации и митове. Един от тези митове твърди, че десните правителства спестяват и намаляват дефицита и дълга, а левите харчат и правят дългове. Да припомним, че в САЩ най-голям дефицит се отчита при десния Рейтън и най-голям излишък при левия Клинтън. Данните за дълга на държавите от ЕС също са показателни в това отношение. Достатъчно е да се посочи, че въпреки изискването, установено още от 1992 г. за страните-членки, държавният дълг да не надмина
 ва 60 % от БВП, това не се спазва и до днес. След многото приказки по повод на дълга на Гърция след 2010 г., ЕК е много по-настоятелна отнсно приемането на мерки от всички за намаляване на размера му.

В това отношение ние сме отличници, като пред нас са само Естония и Люксембург. Има обаче нещо много смущаващо, когато се разглеждат данните за страните–членки и се съпоставят данните за дълга и за доходите. Страните с най-висок размер на дълга имат и най-високите доходи. Страните с нисък държавен дълг имат и най-лошите показатели по отношение на доходите. Не мога да твърдя, че има някакава трайна връзка между тези величини, но факта е налице и то за дълъг период от време.

Считам, че страна като нашата не може да си позволи да увеличава дълга си дори до допустимите размери към БВП. Причините за това са много и не са свързани само с това, което правим или можем да направим вътре в страната. При възможния за нас обем на създавъния за една година БВП – между 81 . и 84 милиарда  лв. (по данните от средносрочната бюджетна прогноза) без да нарушаваме нормата за дефицит от 3 %, бихме могли да увеличим годишния дефицит с около 1 милиард лева.

Вероятно няма да е трудно да се намерят на външния и на вътрешния пазар инвеститори за нашите облигации. Може би и при поносима лихва. Проблемът е в начина, по който биха се похарчили средствата.Той няма да е ефективен и причината за това няма да е в това че”държавата е лош стопанин”, а за това че българската държава до сега не е дала доказателства, че може да бъде ефективна, незавсимо от това дали я управляват леви или десни.

vEvesti.bg

*Заглавието е на редакцията

ДО

Г-Н КРЪСТЬО ПЕТКОВ 

Относно: Покана за Конференция за Евразийския съюз 

Уважаеми г-н Петков, 

Изпращам Ви настоящето писмо във връзка с Конференция на 20.05.2014 г на тема: „Евразийският съюз – нови възможности за бизнес“. Идеята за провеждане на конференцията е на Софийска търговско-промишлена камара. Нашата цел е да проведем поредица от срещи по темата както в България, така и в страните от Евразийския съюз и да работим за разкриване на нови възможности за бизнес на българските фирми с фирмите от Евразийския съюз. Тази цел е дългосрочна и тя ще включва и организиране на бизнес делегации, отразяване на резултатите от сътрудничеството в сайта на Софийска камара, в Търговски вестник и публикуване на книги с доклади. Софийска камара публикува след всяка кръгла маса книги в печатен и електронен вид. 

Конференцията ще се проведе на 20 май т.г. в РКИЦ, ул. Шипка 34, София, зала 204, от 10.00 до 12.00 ч. Специално за Конференцията от Москва ще дойде Виктор Спаский, който е директор Департамент в Евразийския съюз, който ще изнесе доклад. 

Ще се радвам, да Ви поканя да присъствате на Конференцията и да потвърдите на  chernev@scci.bg , защото местата са ограничени.

 

С уважение,

Георги Чернев

Председател

ПРОЕКТ НА СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по проекта на МТСП : 

„Национален социален доклад на Република България за 2013-2014 г.”- продължение на „Национален социален доклад за 2011-2012 г.”

 

 

Двата доклада са с принципно еднакво съдържание и структура и в този смисъл – с принципно еднаква познавателна цел и последици. Вторият от тях – Националния социален доклад за 2013 -2014 г.-  е по-.подробен и актуален. Затова  ще се ограничим основно до неговото съдържание и полезност. 

1. Относно въведението ( стр.4-9) и съдържанието на т.1 ( стр.9-28)  „Въздействие върху предотвратяването на бедността и социалното изключване. Реформи в областта на политиката за социално включване „  (стр. 1-28 ) 

Според авторите, проектът на Националния социален доклад за 2013-2014 г.   „представя постигнатия напредък от втората половина на 2013 г. насам по трите основни  на европейския Отворен метод на координация (ОМК) по социална закрила и социално включване : социално включване, пенсии, здравна и дългосрочна грижа, като очертава и бъдещите приоритети и ключови реформи, които ще бъдат предприети” . 

Под „постигнатия напредък” всъщност се имат предвид напредъкът в разширяване на дейността и кръгът от социални програми на МТСП в качеството му на координатор на многобройни и с тенденция нарастващи конкретни програми по социална защита на населението. 

Изрично се подчертава, че този доклад е „продължение на приетия  през 2012 г. Национален социален доклад на Република България (2012-2013 г.)” ;  че той е „тясно обвързан с Националната програма за реформи (НПР) на Република България  (2014-2020 г. )”; че изброените в него конкретни програми и мерки „ са в пълен синхрон с приоритетните насоки  на провежданите политики в областта на социалното включване  и социалната закрила, а именно :

• Активно включване на пазара на труда ;

• Развитие на междусекторни услуги за социално включване;

• Осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания;

• Осигуряване на равен достъп до качествено образование;

• Осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване;

• Подобряване на жилищните условия на уязвимите групи.”

               Изрично се отбелязва, че : 

               – „Тематичен  фокус на Доклада е осигуряването на достъп до социална закрила на младите безработни лица…”

– че „с оглед на комплексния и многостранен характер на социалната закрила, кръгът на ангажираните с изпълнението на тази политика институции  на национално и местно нива е широк”. Освен МТСП , изрично се споменават ангажиментите в неговото изпълнение на Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на финансите (МФ) и други, включително неправителствени организации и Националния съвет за тристранно сътрудничество към МС, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към МС,  Националния съвет за закрила на детето и др.,в които участват представители на държавните институции, агенции, социални партньори, местни власти , неправителствени организации (НПО), представители на академичната общност и др.

Въпреки, че борбата с високата безработица е едно от важните направления на борбата с бедността, не се споменава изрично водещата ролята и отговорност в това отношение на Министерството на икономиката и енергията, т.е. на министерството, което носи непосредствената най-голямата  отговорност за адекватната  през всеки конкретен период от развитието на страната социална насоченост и ефективност на икономическите политики, програми и развитие, важна част от която е  броя и качеството на работните места и чрез тях – повишаването на равнището на  заетостта и снижаването на това на безработицата в страната. 

Като цяло проекта на този  доклад съдържа подробно и възможно най-пълното описание и информация за дейността на МТСП, и по-конкретно – за разработваните и изпълнявани или координирани от него  социалните   програми, планове и проекти в областта на   социалната закрила, подпомагане на уязвимите групи от населението и активната политика на пазара на труда  като инструмент за насърчаване на социалното включване. Изрично се отбелязват :  Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта  през периода 2014-2020 г.;  плана за действие по социалната икономика  за периода 2014-2015 г.; Националната програма за интеграция на бежанците ; мерките за подобряване достъпа до образование и грижа в ранна детска възраст, тяхната всеобхватност и качество; Националната програма за училище без отсъствия; Националната програма за модернизация на професионалното  образование; програми и мерки за осигуряване на адекватни условия на живот за уязвимите групи  и въвеждане на целодневна организация на учебния ден; плановете за борба с дискриминацията и пр.

Специално  се отбелязва  приноса на Европейските структурни фондове за  финансиране на различните програми, проекти и планове, насочени към осигуряване на качествена и адекватна социална защита на населението.

Описанията се допълват или илюстрират с наличните данни на  МТСП и Националния статистически институт (НСИ), както и с  оценки на ЕК за равнището на бедността в България по наблюдението „Статистика на доходите и социалното изключване (по SILC) за 2011 г. ( последната година, за която има данни и  данни и оценки на Евростат. Така например , посочва се, че

• Относителният дял на лицата у нас с  разполагаеми доходи под Линията на бедност по SILC през 2011 г.  възлиза на 21.2 % ( срещу около 16 % средно за ЕС);

• Относителният дял на лицата в риск от бедност и социални изключване през същата година  възлиза на 49.3 %,(срещу около 23-24 % средно за ЕС).

         Подобна статистически данни се посочват и за бедността сред :

• младежите на възраст от 15 до 24 г. – 51.3 %;

• домакинствата с 1, 2, 3 и повече деца непълнолетни деца;

• за основните  типове на домакинствата;

• според  икономическа активност на домакинствата;

          –      за равнището на бедността без и социалните трансфери и   пенсиите или с тях. Подчертава се същественото позитивно влияние и роля  на социалните трансфери -без и с пенсиите- за намаляване на равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване;

Обръща се внимание на замразяването на минималната работни заплата през 2009-2010 г. и нейното  повишаване през последните няколко години, в това число размерът й през настоящата 2014 г. от  340 лв. Подчертава се, че  нетният размер на минималната работна заплата за 2014 г. възлиза на 266..67 лв. и за първи път  официално определеният и обявен от МТСП нетен размер превишава размера  на ЛБ от 251 лв.

В същото време се пропуска да се отбележи, че официално обявяваните размери на ЛБ у нас след приемането ни за член на ЕС остават  значително, макар и като тенденция разликата да се топи, по-ниски от определяните от Евростат и одобрявани от ЕК  размери. 

Таблица 1 : Размер на Линията на бедността (ЛБ) , определян от МНСП и от Евростат- в лева

 

Източник : Националния статистически институт. Ограничаваме периода до 2011 г., тъй като това е последната  година, за която има публикувани от Евростат данни за ЛБ у нас и останалите страни членки на ЕС.

 Пропуска се и основния мотив (според нас, пропагандно  политически ) за ползването на различна от общоприетата от ЕК методология за определяне размера на ЛБ, водеща до занижени официални  размери на ЛБ у нас спрямо  тези в останалите страни членки на ЕС , определяни по новата единна за страните членки на ЕС методология ( па SILC ).

Пропуска се коментар по все по-широко дискутираната в Европа инициатива на  група европейски страни за  въвеждане на Безусловен базов доход  (ББД) от 400 евро за гражданите на ЕС – като една от ефективните мерки за борба с бедността и населението в риск от бедност и социално изключване през следващите години и десетилетия; и едновременно за повишаване на потреблението и неговото позитивно влияние върху икономическия растеж.

С чувство на гордост в доклада се подчертава,  че след 2008 г. България, за разлика от ЕС като цяло, е успяла да „постигне частичен напредък  по изпълнение на Националната цел за намаляване броя на живеещите в бедност лица с 260 000  до 2020 г.”- тяхното намаляване  спрямо базисната 2008 г. с 73.3 хиляди лица ( всъщност  – с 98.2 хиляди ). В същото време не се анализират и разкриват конкретните причини за този частичен успех и тяхната относително самостоятелна роля. Признава се единствено, че  основен принос за този частичен напредък в борбата с бедността има „ намаляването на броя на населението в страната в резултат на миграционните процеси”, но без да се измерва неговото относително самостоятелно влияние. В същото време не се търси, анализира и разкрива  информация за останалите относително самостоятелни причини за него и  тяхната  относително самостоятелната роля, в т.число ролята  на :

– повишената смъртност сред бедните в сравнение с общата смъртност и смъртността по възрастови групи;

– намаляващият като тенденция размер на ЛБ по методологията на Евростат през 2011 спрямо 2008 г. – от 295 лв. на 280 лв. и конкретните причини за него;

– увеличеният през този период брой на лицата в риск от бедност и социални изключване  с 110.1 хиляди – от 3 511 х. През 2008 г. на 3 621.1 през 2011 г.; или от 46.2 % на 49.3 %. 

Таблица 2 :Индикатори за бедността, риска от бедност и социални изключване 

 

– не се обръща внимание и не се сравнява и анализира високото – 54.98 % през 2011 г. относително тегло в общите разходи по консолидираната фискална програма на страната на сумата от  разходите за образование, здравеопазване, социално осигуряване, подпомагане и грижи. Факт, който само по себе си подсказва  приоритет на борбата със симптомите, вместо на борбата с причините за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

– авторите на Доклада  не си поставят за цел, не анализират  и не дават отговор на два задължителни според нас  въпроси за всеки подобен доклад (или доклади) :

          – въпроса за преките социални и косвените икономически ефекти и ефективност на програмите и разходите за социална защита и ограничаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване – краткосрочни, средносрочни и по възможност и дългосрочни;

           – въпроса за ефективността на съществуващия до сега приоритет на програмите и разходите за смекчаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, от една страна, и подценяването на мерките и формата с неговите основни причини и скритите зад тях първопричини. Става въпрос не просто за споменаване на икономическата криза , но най-вече за субективните вътрешни  причини  за продължаващата вече 24-25 години кризисни процеси и явления в българското общество, в т.число причините за  :

• високото равнище на безработицата;

• високо равнище на заболеваемостта;

• ограниченият достъп на значителна и прогресивно нарастваща част от общия брой на населението до необходимите му качествено здравни услуги;

• изоставащото от потребностите равнище на образованието и професионалната квалификация на оставащите в страната носители на работна сила;

• задълбочаващата се демографска криза и „приноса” за нея на масова нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, с множество негативни последици, в т.число за  прогресивно влошаващото се съотношение между общия брой на заетите и самонаети лица, от една страна, и броят на пенсионерите , от друга страна;

• необосновано занижените  размери на работните заплати и пенсии – около 2 пъти под обективно възможните им размери при официално отчитания  от НСИ Брутен Вътрешен Продукт (БВП) и Брутна Добавена Стойност (БДС) средно на заето лице и на глава от населението –една от основните причини за нетната емиграция;.

• нарастващото и обществено все по-неприемливо подоходно и социално разслоение сред населението;

• нарастващата политическа апатия  и убеждение сред населението, че живее в социално несправедлива държава; нещо повече – че ако другите държави си имат мафии, то мафията в България си има държава и т.н..

Според нас, тези и други подобни причини, са пряко свързани с продължаващи (перманентни) през последните 24 г. слабости на научно-техническата, икономическата, екологична и социалната политика, проекти и развитие, в т.число със::

• социално зле насочените икономически реформи и политики, програми и развитие ;

• масовата и законна, но грабителска по същество приватизация, поставила трайна основа на обществено неприемливото подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

• неефективната правосъдна система;

• ширещата се безнаказана корупция и най-вече – безнаказаната корупция по високите етажи на властта;

• високата  битова престъпност и ограничен достъп на бедните и лицата в риск от бедност и социално изключване до съдебната система;

• абдикацията на държавата от основни нейни социални и право ограничени функции, характерни за съвременната съвременната европейска държава  и изискванията на  Лисабонския договор;

• безнаказаните крайно неизгодните ( корупционни) концесионни договори за експлоатация на природни ресурси на страната;

• ширещите се монополи и монополно високи цени, включително цените на голяма част от лекарствата и медицинските изделия;

• изкуственото противопоставяна на държавната и частната собственост, съчетано с  подценяване регулативните функции  и роля на държавата;

• безнаказаните неравностойни и по същество корупционни земенки на апетитни държавни имоти с части;

• подцененото от години място и роля на науката, техническото и технологично обновяване на производството и пренебрегваната необходимост от ускорено повишаване  относителния  дял на произвежданите стоки и услуги с висока добавена стойност;

• продължаващата значителна безнаказана контрабандата на стоки и най-вече – на акцизни стоки;

• безнаказаното ползване на политическата власт за лично обогатяване;

• задкулисието при вземане на обществени значими и важни решения от носители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;  

• ниският и незадоволителен морал на доминиращи политици и партийни активисти от  парламентарно представените политически партии и техни представители в законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

• качествено различните от доминиращите в  ЕС принципи, практики и последици при разпределението, преразпределението и крайното използване на БВП;

• социално и икономически неефективната данъчна политика и практика, в т.ч. въведения плосък данък върху доходите на физическите лица без необлагаем минимум ;

• подцененото място и роля на социалната стабилност за постигането на устойчиво, интелигентно, хармонично и  догонващо обществено развитие на страната ;

• монополизирането на политическата власт и избирателните списъци от  политици със съмнителен морал и пр. 

Към тях като основни основните първопричини за значително по-високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас ще добавим :

– доминиращата през последните две десетилетия  философия и практика на пазарния фундаментализъм у нас;

– доминиращи фрагментарни и конюнктурни подходи при обсъждане и взема на решения ;

– перманентната (през последните 24-25 г.) размяна  местата на средствата ( включително на пазара и пазарната икономика и финансовата стабилност), от една страна,  и целите и самоцели на общественото развитие , от друга страна;

– съмнителният и незадоволителен морал, етика, чувство за справедливост, солидарност и отговорност на преобладаващата част от  ръководните кадри и активисти на парламентарно представените политически партии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24 г. 

Относително самостоятелен „принос” за тези слабости и пропуски в съдържанието на обсъжданите проекти на  Национални  социални доклади на МТСП имат и избраните два периода : 2011-2012 г. и 2013-2014 г. Според нас, наистина са необходими два периода или под периода в тези доклади. Но първият от тях трябва да обхваща годините от приемането ни за редовен член на ЕС до 2011 г. включително, за които има отчетни данни и оценки за ЛБ, равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване на Евростат – статистическата служба на ЕК. Вторият период или подпериод би трябвало да обхваща 2012 и следващи години, за които има ограничени или все още няма отчетни данни и оценки на ЕК и през който период (или подпериод) преобладават ново разработени и все още нереализирани програми с намерения, прогнозни данни и оценки . 

• От  гледна точка на изложеното от нас до тук съдържание на Доклада, думата „предотвратяване”  на бедността и социалното изключванев заглавието на т.1 от Доклада намираме за неточна и неотразяваща вярно нейното съдържание. Ако съдържанието на Доклада остане непроменено предлагаме същата да бъда заменена с  думата „ ограничаване” на бедността и социалното изключване.Причината – в Доклада става въпрос приоритетно за последващи мерки за ограничаване на бедността, вместо за приоритет на  мерки за нейното предотвратяване , т.е. за ограничаване на нейните основни причини. 

Заключение с препоръки по съдържанието на въведението и т.1 (основна) от Доклада 

По всички изложени причини и съображения, СИБ определя съдържанието на т.1 от  въпросния  Национален социален доклад 2013-2014 г.(това принципно важи и за първия Национален социален доклад 2011-2012 г.) като необходимо и полезно. Но заедно с това и което е по-важно – като необосновано ограничено и сведено единствено или приоритетно до подробна,  само по себе си полезна, информация за  разширяващата и нарастваща дейност на МТСП, свързана с  разработване, изпълнение и координацията на растящ брой конкретни социални програми, проекти, планове и мерки и разбирана се – нарастващи финансови средства най-вече от Европейските структурни фондове за финансиране на политиката на страната в областта на социалната защита. Но :

– без ясни критерии и обосновани и убедителни оценки за преките и косвени, краткосрочните, средносрочните и /или дългосрочни социални и икономически ефекти и ефективност на въпросните програми, проекти, мерки и предвидените или разходвани за тяхното изпълнение европейски и национални финансови средства;

– без разкриване, анализиране и количествено измерване относително самостоятелната и съвместна роля на основните скрити социални, икономически и политически и пр.  причини за запазващото се значително по-високо  равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване  в сравнение с средното за страните членки на ЕС, което ако продължи обрича страната да остане „заден двор” на ЕС и Европа за десетилетия напред.

Запълването на тези празноти в съдържанието на проектите на двата социални доклади е нашата препоръка към МТСП и МС.

В това отношение ръководството на МТСП може да разчита , ако желае, на активно съдействие от страна на СИБ и неговите научни работници и експерти.  С тази цел, приложено Ви  изпращаме един първи сериозен опит на наш член за изследване и  на основните причини и първопричини за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и необходимите промени в цялостната обществено политика,  включително в  доминираща в нея до сега философия, подходи и пр. под

надслов : „Бедността в България – критерии, последици и необходими промени”1. 

2. По съдържанието на т. 2 от Доклада : „Реформи за осигуряване на адекватни и устойчиви пенсии” (стр. 28-32) 

Тази точка носи приоритетно описателно-информативен характер за промените в законодателството през 2013 и 2014 г.  и влиянието им през съответната година върху броя и разходите за пенсии. Например, дава се  информация за :

– одобрените с ПМС от 18 ноември 2013 г. допълнителни средства в размер на 53 500 000 лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума  към пенсиите за м. декември 2013 г.;

–  реализираната индексация на пенсиите  от 1 април 2013 г. с различни проценти;

–  планираната индексация на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3 %, която се очаква да доведе до увеличение на разходите за пенсии за същата година с 119 500 000 лв.

– запазването през 2014 г. на достигнатата  за 2013 г.  изискуема възраст за пенсиониране на лица, работили при  тежки и вредни условия , която промяна в законодателството се очаква да  доведе до увеличаване в броя на ново отпуснатите пенсии през 2014 г. с около 3 200 бр. и допълнителни разходи в размер на около 9 500 000 лв.;.

– отпадането от 1 януари 2014 г. на въведеното към 1 януари 1013 г. допълнително условие за ранно пенсиониране на военнослужещите (навършването на определена възраст), която промяна се очаква да доведе до увеличение в броя на ново отпуснатите пенсии  с около 800 бр.  и допълнителен разход за тях в размер на 2 700 000 лв. за 2014 г.;

– увеличението от 1 юли 2014 г. на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 150-00 лв. на 154.50 лв., което от своя страна води до увеличение на разходите за минималните пенсии  с 16 200 000 лв.;

– увеличението на 1 юли 2014 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях ( за ново отпусканите) от 770 лв. на 840 лв., за което са предвидени допълнителни средства в размер на 18 000 000 лв. и пр.

В  начало на тази точка се подчертава, че  въведените от 1 януари 2012 г.  промени в пенсионното законодателство са насочени към подобряване адекватността и устойчивостта на пенсионната система  в дългосрочен план. Но не се привеждат разчети, данни и оценки за влиянието им върху адекватността и устойчивостта на пенсионната система не само в дългосрочен, но и в средносрочен план. Посочва се единствено символичната промяна  в стойността на  коефициента на заместване на доходите като последица от  предвиденото осъвременяване на пенсиите през 2014 г.  от  57.8 % през 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Ще поясним, че въпросното изследване няма претенции за изчерпателност и безспорност. Въпреки това смятаме, че ще Ви бъде полезно. Още повече, че през 2012 г. то бе изпратено на тогавашния премиер на страната, който от своя страна го препраща за тогавашния министър на труда и социалната политика за отговор по компетентност; на българския еврокомисар, г-жа Кристалина Георгиева, която от своя страна го препраща на еврокомисаря по заетостта и социалните въпроси в ЕК, г-н Ласло Андор и на водещи научни работници. От всички тях се получиха позитивни отзиви и оценки, които, око проявите интерес, ще Ви изпратим допълнително..

2013 г. на   57.9 % през 2014 г. Т.е. за текущите едногодишни последици от промените в пенсионното законодателство през 2014 спрямо 2013 г..

Макар и с резерви, бихме приели направените разчети и оценки за промените в за общия брой  и относителен дял на всички пенсионери с пенсии до 200 лв.  през 2012 г. и 2013 г. при официален праг на бедността от  236 и съответно от 241 лв. :   827 890 бр. или 37.5 % от общия брой на пенсионерите през 2012 г. и  660 681 бр. или 30.2 % -през 2013 г. Най-вече защото няма информация за прага на бедността за 2013 и 2014 г., определен от Евростат по единна методология за всички страни членки, известна като  SILC. Но смятаме, че трябваше изрично да се поясни, че тези оценки не са международно сравними и поради това могат да се окажат подвеждащи, тъй като официалния размер на прага на бедността у нас е значително по-нисък от размера му, определят по единната методология на Евростат –статистическата служба на ЕК, известна като   SILC( вид данните в таблица 1).

За съжаление в Доклада  тези различия в официално обявяваните у нас от МТСП праг на бедността и този по SILC и произтичащите от тях съществени развития в броя и относителния дал на пенсиите и пенсионерите с пенсии под прага на бедността се премълчават.

  Защо ли ? 

3. По съдържанието на т. 3 от Доклада : „ Достъпни, високо качествени и устойчиви здравни грижи” (стр. 32-36 ) 

И тази част от Доклада  носи описателно – информационен характер. Съдържа  сама по себе си полезна изходна информация за :

• одобрена от МС „Национална здравна стратегия 2014-2020 г.”;

• подготвян проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето”;

• приета „Национална програма за превенция на хроничните незаразни  болести  2014-2020 г.”;

• стартиране на процедура по актуализацията на Националната здравна карта;

• изготвена „Национална концепция за лекарствената политика”, която вече е в процес на обсъждане;

• приета в началото на 2014 г.”Национална стратегия за дългосрочна грижа”;

• току що стартирала реализация на  проект „ Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги  на регионално равнище”;

• предстоящо разработване на „План за действие към Националната стратегия  за дългосрочна грижа”, който ще бъде обсъден и приет от МС през следващата 2015 г.

           Но без анализи, критерии и оценки за очакваните ефекти и ефективност върху адекватността на социалната защита и нейната финансова устойчивост..

4. Към  Националния социален доклад на р. България за 2013-2014 г. са приложени 4 анекса :

Aнекс 1 : „Изпълнение на Постановление № 85 на МС от 05.04.2013 г. за еднократнро подпомагане на лица и семейства” ,  съдържащ данни и пояснения за  :

– предоставена  еднократна финансова помощ на нуждаещи се лица и семейства;

– разширяване на социалната услуга „Обществена трапеза”.

Анекс 2 : „Нормативни промени в механизма на отпускане на целевата помощ за отопление”.

Анекс 3 :” Схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „ Регионално развитие  2007-2013 г.” за инфраструктурни дейности, насочени пряко или индиректно към ромите.

Анекс 4 : „Разходи за социално включване като приоритет от БВП” – с конкретни данни за техните размери и техния относителен дял в БВП през 2012 г.; 2013 г. и 2014 г. –  съответно 10.8 %, 11.6 % и 11.6 % от БВП по текущи цени.

 

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ и ПРЕПОРЪКА КЪМ АВТОРИТЕ НА ДОКЛАДА 

Като цяло Докладът носи описателно или предимно описателен и информационен характер за нарастващата дейност и изисквания към дейността на МТСП като основен изпълнител и координатор на съществуващи и новоразработвани програми, действия и мерки, целящи  повишаване равнището на социалната защита на населението и основни социални и етически и групи в него. Това съдържание на Доклада намираме за ограничено и незадоволително от гледна точка на бъдещото равнище на социалната защита у нас и нейната финансова стабилност, в т.ч. на пенсионната защита и нейната финансова стабилност; и по-общо – от гледна точка на борбата с значително по-високото у нас спрямо  средното за ЕС равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

Нашето предложение е нова периодизация и допълване съдържанието на двата доклада с добре обосновани критерии, анализи и оценки за краткосрочните, средносрочните и дългосрочни социални и икономически ефекти и ефективност на действащите и новоразработваните  програми и мерки, насочени към повишаване на адекватността и  финансовата устойчивост е на социалната защита на населението и основните социални групи в него, включително към смекчаване на бедността и формиралата се в момента обществено неприемлива подоходна и социална поляризация сред населението.

 

София,  19 април 2014 г.            Подготвил : Д. Нинов , д-р по икономика

Член на СИБ

„Друг път за Европа“ в навечерието на европейските избори
Финален документ, Форум на европейския парламент, 19ти март 2014

 

Два месеца преди европейските избори през май 2014 Европа е изправена пред възможността да продължи остеритета, икономическата стагнация, растящото неравенство и разцепление на страните от центъра и периферията докато демократичните процеси биват подкопавани на всички нива. Има нужда от радикална смяна на курса и такива идеи бяха предложени на Форума „Друг път за Европа.Край на остеритетните мерки, контрол върху финансовия сектор, разширяване на демокрацията“ проведен от Европейския парламент на 19ти март 2014, от Мрежата на Европейските Прогресивни Икономисти, която обединява групи от икономисти и граждански обществени коалици, включително групата the „EuroMemo“, „Economistes Atterrés“ (Втрещените икономисти) от Франция, „Sbilanciamoci“ от Италия, Транснационалният Институт, „EconoNuestra“ от Испания, Трансформиране! Европа и много други. Дойдоха също и говорители от Ковфедерацията на Европейските Профсъюзи (КЕП), FIOM-CGIL и Европейската Корпоративна Обсерватория.
Ето някои от ключовите предложения :

1.Край на остеритетните мерки.

Ограничителните мерки в ЕС – конкретно договорът за Фискална Компактност и Пактът за Стабилност и Развитие – трябва да бъдат преобърнати, бюджетните правила трябва да бъдат променени и концепцията за структурния дефицит трябва да бъде изоставена. Една координирана фискална стратегия трябва да позволява на страните членки да следват фискалната политика, която ще им позволи да се справят с кризата. Публичните инвестиции за екологичен преход трябва да се финансират на европейско ниво чрез мобилизиране на Европейската Инвестиционна Банка и банкови кредити. Има нужда от инвестиционен план на цяла Европа, който да осигури източник на така необходимото ново търсене и за реконструиране на икономическите дейности, които са устойчиви и способни да предложат добри работни места. Тези действия трябва да са в основата на една нова Европейска индустриална политика, ориентирана към дългосрочно екологично трансформиране на икономическия модел.

2.Контрол върху финансите и парите.

Изправени пред дефлация и жестокия кръг на ограничителните политики, депресия и надолу движеща се конкуренция на заплатите – монетарната политика на еврозоната има нужда от драстична промяна, позволявайки на инфлацията да достигне поне 2%. Европейската централна Банка трябва да осигури ликвидност на експанзионистични политики и да действа като кредитор от последна инстанция в пазарите на държавни облигации. Проблемът с публичния дълг трябва да бъде решен с обща отговорност от страна на еврозоната и реструктуриране на дълговете. Има нужда от радикално свиване на финансовия сектор, с данък върху финансовите транзакции, елиминиране на спекулулативните финанси и контрол върху движението на капитала. Новопоявилите се правила за Банковия Съюз не засягат фундаменталните недостатъци и нестабилност на финансовата система, оставяйки тежко бреме върху националните данъкоплатци. Трябва да се справим с офшорните финансови центрове и данъчни убежища в ЕС чрез данъчна хармонизация и по- строги финансови регулации.

3.Увеличаване на работните места, намаляване на икономическите различия и неравенства.

Нивото на безработица в ЕС – особено в някои страни – е стигнало рекордни височини. Тя е източник на икономическа слабост и социална дезинтеграция; осигураването на работни места в социално и екологично устойчиви икономически дейности трябва да се превърне в приоритет. Екстремните дисбаланси по текущите сметки задълбочават различията между страните в еврозоната; европейските политики трябва да намалят тези различия като задължават също и страните с излишък да се приспособяват. Конкурентният натиск върху намаляване на заплатите трябва да спре; заплатите не трябва да бъдат считани като фактор за конкурентноспособност на фирмите, а като двигател за национален приръст. Солидарност, преразпределение, социална защита, благосъстояние и по-равноправно общество, трябва да продължават да бъдат ключови елементи на европейския социален модел.

4.Развитие на демокрацията.

Икономическата политика не трябва да бъде „Сфера независеща от парламента“, където банкери, технократи и бизнес лобита взимат решения, които засягат всички нас. Демокрацията трябва да бъде възстановена на всички нива в Европа, с по-голям парламентарен контрол и гражданско участие в решенията, засягащи общото благо. В отговор на кризата, сферата на обществените дейности трябва да включва и икономическите дейности – включително и финансите, продуктивното реконструиране и обществени услуги. Текущите преговори за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) предвиждат значително редуциране на демократичните процеси, пространство за политики и обществено регулиране; стопирането на ТТИП е основен приоритет, който може да създаде широка коалиция на прогресивните сили в цяла Европа. В Европейския парламент, който ще се формира след изборите, успехът на подобна прогресивна коалиция ще бъде ключов, с цел избягване продължаването на провалили се политики, свързани с модела за „широка коалиция“, между дясно-центристките и ляво центристките сили, които управляват в много страни от ЕС.
Тези предложения бяха обсъждани от членове на Европейския Парламент и създателите на политики от шест европейски държави – включително Джани Питела, Вицепрезидент на европейския парламент, Елена Пападополу от СИРИЗА в Гърция, Лием Хоанг Нгок от Френските Социалисти, Моника Фрассони от Европейската Зелена Партия, Юрген Клуте от европейската левица, Стефано Фасина от Италианската Демократична Партия, Джулио Маркон, Джорджо Аираудо от Италианската лява партия Sinistra Ecologia Libertà(Лява Екологична Свобода).

Превод от www.euro-pen.org

Проф. Кръстьо Петков

Обединена Европа дължи на всеки свой гражданин дивидент, който би му гарантирал достоен/нормален живот!

Около тази препоръка се обединиха участниците в конференцията, проведена на 12 Април 2014 г. в Брюксел. Домакин на форума беше Европейският икономически и социален комитет (EИСК); участваха представители от всички държави, членове на ЕС. България имаше свой говорител на заключителната дискусия – председателят на КНСБ Пламен Димитров. За съжаление, медиите у нас не отразиха събитието, въпреки че беше посветено на горещата тема за доходите и неравенството; темата вичи се вписа приоритетно в дневния ред на кампанията за предстоящите евроизбори. В което ще се убедим след 25 април т.г., когато стартира трансконтиненталният поход за демокрация, солидарност и равенство (маршрутът на караванното шествие преминава и през България).

Що е то европейски дивидент?

Според автора на идеята Филип Ван Парез (Белгия), това е универсален доход, който може да се реализира чрез две схеми: а/ гарантиран минимален доход (ГМД); б/ безусловен базов доход (ББД).

Първият – ГМД- се дава като добавка на работещите граждани, чиито възнаграждения са под определен/допустим праг. Напоследък се споменава долна граница от 400 евро месечно, въпреки че в отделните страни сумата ще варира в зависимост от издръжката на живота. Вторият – ББД – се получава от всеки гражданин, независимо от неговата възраст, занятие и постъпления от други източници (затова го наричат „безусловен” – добавка, която понякога поражда неясноти и съпротива срещу инициативата). Общото между двата вида плащания е, че се предоставят индивидуално, редовно (всеки месец) и са дължими в рамките на целия ЕС.

Давам си сметка, че горните пояснения звучат утопично. Както отбелязва английският всекидневник «Гардиън», ако искането за безусловен базов доход се реализира, това ще е първи случай в историята, когато

«За нищо ще се получава нещо!»

Някои критици профанизират идеята, предричайки, че по този начин се създава прослойка от безделници, които получават прилични суми, без да имат трудов принос. Не така мислят обаче бащите на «утопията ББД» – все именити люде: от Мартин Лутър Кинг до Ерик Фром. В списъка трябва да добавим и Милтън Фридман. Американският професор, превърнал се в икона на днешните неолиберали, лансира още през 60-те години на 20 век идеята за т.нар. негативен данък върху доходите; после се отказа от нея и подкрепи инициативата за ББД. Легендарният водач на движението за граждански права в САЩ Мартин Лутър Кинг пледира за гарантиран доход, «завързан» за медианния доход, нарастващ динамично.

Българите, напатили се от несбъднати илюзии при «развития» соцализъм и фасадната/преходна демокрация, вероятно ще се отнесат с максимална доза скептицизъм към начинанието. Сред политиците, които ще се състезават за места в европарламента, също не личи голям ищах да работят съгласувано за тази прогресивна социална кауза (едва 33 депутати от отиващия си ЕП са изразили писмено своята подкрепа!). Запалени поддръжници на идеята са обаче многобройните неправителствени организации, които готвят мощна акция в навечерието на евроизборите: приемане на Граждански акт, който да задължи бъдещите депутати да обсъдят предложените варианти за реализация на идеята за европейски дивидент. Как може да се случи това?

На дневен ред е искането за гарантиран минимален доход.

Този разпределителен модел вече премина фазата на утопиите и влезе в сложния процедурен механизъм на ЕС. Преди няколко месеца на заседание в София ЕИСК прие позиция, която ще бъде внесена за разглеждане в новоизбраната ЕК. Не е изключено още през 2014 г.да бъдем свидетели на дебат в ЕП, който да завърши с нормативен акт за въвеждане на ГМД. Оптимистите се надяват, че стартът на евродивидента ще е през 2015 г. Реалистично погледнато, началото може да бъде поставено 1-2 години по-късно, когато икономиките в ЕС покажат траайна тенденция за възстановаяване на растежа от предкризисния период. Което не означава, че брюкселските институции ще си позволят политическа ваканция с традиционното оправдание: състоянието на икономиката не позволява социални излишества от типа на допълнителни граждански дивиденти.

Точно тук минава границата между времевите стратегии за реализация на Вариант А: ГМД и Вариант Б: ББД.

Двете иновации притежават ясна и доказана икономическа рационалност:

На форума в Брюксел те бяха определени като „ социалноикономически стабилизатори”: първо, заради раздвиженото/растящо потребление (което на свой ред създава оживление в бизнес сектора); второ, поради засиленият интерес на получателите на гарантирани доходи към образование, социално общуване, ползване на интернет и пр. двигатели на прогреса. Затова ГМД е необходим час по-скоро, за да се съкрати пътят за излизане от кризата, особено в развиващите се икономики. „Старшият брат” – ББД, ще свърши повече работа, след като европейските икономики възвърнат производителния си потенциал и заделят достатъчен ресурс за социални инвестиции. Което не означава, че трябва да се изчака края на кризата; инвестиции от такъв характер и мащаби са крайно необходими още при прехода на националните икономики от оживление към бум.

Споменах за доказателства – нека да посочим конкретни примери. Такива са пилотните проекти за въвеждане на ББД в Бразилия (където от години над 60 милиона души получават гарантиран доход); Индия, където се експериментира регионална схема за ББД. Факт е, че кризата не се задълбочи в тези страни; обратно, социалната подкрепа за нискодоходните групи позволи да се посрещнат по-леко нейните удари и да се развият алтернативни форми на социална икономика и нова заетост.

Би ли могла богата Европа да заимства опит от региони, смятани доскоро за безнадеждно изостанали? Вероятно –да ! Още повече, че идеята за ББД се зароди на европейския континент. А глобалната мрежа BIEN, обединяваща милиони нейни поддръжници по света, има за ядро европейски неправителствени структури. Апропо, без да чакат решението на ЕК, в Холандия, Швеция , Дания, Белгия вече прилагат схеми на ББД. Предстои в Швейцария да се проведе референдум по този въпрос!

Вечният въпрос: „Откъде пари?”

Той се поставя редовно – от привърженици и от противници на преразпределителните „утопии”. Първите имат изработена схема и предлагат радикално преустройство на данъчния модел и на цялата преразпределителна система в ЕС. Именно в общността, доколкото изплащането на евродивидента трябва да се гарантира от нея като политическа организация. Сочат се и конкретните източници на допълнителен ресурс: „най-европейският данък – ДДС” (по думите на Ван Парез) ; данък върху финансовите транзакции (предстои да се въведе); данък «лук»с; данък «вредни емисии» и др. Допълнителни икономии ще се получат и от рязкото свиване на администрацията, заета в системата на социалното подпомагане (кешовото разплащане-чрез индивидуални дебитни карти – ще се извършва по банков път; отпада и необходимостта от проверки на финансовото състояние на семействата, защото новият доход е универсален).

Що се отнася до размера на необходимите средства, най-грубите разчети показват, че ако в ЕС се въведе френската система на ГМД, ще са необходими годишно около 350 милиарда евро; за стартиране на схемата «ББД» ще е нужно да се заделят още толкова средства. Пак по приблизителни разчети в България сумата ще възлезе на около 8 милиарда лева годишно.

«Това е непосилно за европейския бюджет, дори и за богатите държави» – вероятно ще възразят противниците на подоходното преразпределение». А колко пари на данъкоплатците бяха похарчени без траен ефект за спасяване на зле управлявани банки и държави в ЕС – би бил контра-аргументът на поддръжниците на евродивидента. И ще са прави, защото в черните дупки на финансовата система само в ЕС бяха наляти над 1,5 трилиона евро. Засега! А и БВП в клуба на богатите «Европа» не е никак малък-над 17 трилиона долара годишно.

В интерес на истината, критиците на концепцията за ГМД-ББД напоследък сменят своята тактика. До кризата, когато господството на неолибералната доктрина беше тотално (и тоталитарно), те издигаха дежурния лозунг: «икономиите на публични разходи са алфата и омегата на здравата икономика». Днес пазарните фундаменталисти са в отстъпление и се занимават с морализаторство. Припомнят ни, че, че всеки незаработен доход ще генерира мързел (експериментите в Бразилия и индия доказват обратното; предупреждават и за вредите, които всяко преразпределение на доходите нанасяло на богатите и предприемчивите; или пък пренасят дебата на идеологическа почва, определяйки ББД като «комунистическа идея!».

Само че тъкмо от консервативните среди се задава най-сериозната политическа подкрепа на предложението за евродивидента. Не друг, а кандидатът на ЕНП за председател на ЕК Жан Клод Юнкер в интервю посочи, че ако ЕС не се обърне с лице към социалната криза, тя ще продължи да възпроизвежда неравенство и бедност в опасни размери; в крайна сметка, недоволните европейски граждани ще се надигнат в защита на своя интерес, предупреждава опитният политик, известен още като Мистър Евро. Парадоксално е, че ПЕС мълчи по темата (дали консервативната позиция на евролевите не се дължи и на факта, че техен партиен шеф е българинът Станишев, при чието премиерстване беше приет десният плосък данък в България! ). За сметка на това зелените, както и новите/нестандартни партии, вземат на въоръжение концепцията за европейския дивидент. Не е изключено тази стратегия да се окаже печеливша в деня на изборите- 25 май 2014 г.

 

Д. Нинов, д-р по икономика

Съкращения и ключови думи

ЕС – Европейски Съюз

ЕК – Европейска Комисия

ЕП – Европейски парламент

ЛБ – Линия (праг) на бедността

РБ – Равнище на бедността

НРБСИ – Население в риск от бедност и социално изключване

СПС – Стандарти на покупателна способност – единна условна валута,

която изравнява покупателната сила на различните национални валути

НСИЧ – Необходима средна издръжка на член от 4 членно домакинство

ИССИ – Института за Синдикални и Социални Изследвания (ИССИ) при КНСБ)

НРРз – Номинален размер на работната заплата

РРз – Разполагаем размер на работната заплата

РРРз – Реален размер на работната заплата

СПС – Стандарти на покупателна способност

БВП – Брутен вътрешен продукт

БДС – Брутна добавена стойност

БВП в СПС – Брутен вътрешен продукт в СПС

П т – Реален БВП на заето лице ; при международни сравнения – БВП в СПС на заето лице

Рз в СПС – Работни заплати в стандарти на покупателна способност

ОДП – Общи данъчни приходи ( вкл. задължителните социални и здравни

осигурителни вноски

Структура на общите данъчни приходи според техния вид – преки, косвени, социално

осигурителни вноски

Структура на общите данъчни приходи според равнището на тяхното управление

(Централно правителство; местни органи на властта (общините у нас);

социално осигурителни фондове

Структура на общите данъчни приходи според тяхната данъчна основа:

консумацията, труда, капитала

Съвременни възгледи за сложната пирамидално йерархична, връзка и зависимост

между основните цели на общественото развитие : научно-технически,

икономически, екологични и социални, явяващи се едновременно негови

самоцели

Устойчиво развитие

Баланси

„Сив” сектор в икономиката

„Кръгове от фирми”

Корупция

Междуфирмена задлъжнялост

Социална справедливост, несправедливост и неравенства

Програмен бюджет и програмно бюджетиране

„Заден двор” на Европа и Европейския съюз

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ ……………………………………………………………………………….. 5

1. Равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално

изключване в България ……………………………………………………………………… .. 9

1. Съвременното европейско виждане за бедността, обуславящите я

обществени фактори и международно сравними показателите

за нейното измерване и изучаване ……………………………………………………………. 9

2. Два основни размери за Линията на бедността (ЛБ) у нас – официален,

обявяван от Министъра на труда и социалната политика ( МТСП),

одобряван от Европейската Комисия (ЕК) ………………………………………………… 11

3.  Равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално

изключване у нас и средно за страните членки на Европейския

Съюз (ЕС) по SILC …………………………………………………………………………………… 13

4.  Равнище на минималната работна заплата към линията на бедността . ….….. 17

5.  Други показатели за бедността и равнището на бедността в България.………… 19

6. Равнище на средните доходи на лице в семейства на носители на средни

работни заплати без и с непълнолетни деца спрямо необходимата

средна месечна издръжка ………………………………………………………………………… 25. България – най-бедната страна в ЕС …………………………………………………………….. . 27

II. Основни причини за високото равнище на бедността и населението в риск

от бедност и социално изключване в България ………………………………….. …… 30

1. Роля на необосновано рестриктивната политика по работните заплати ……… 30

1.1. Съществено разминаване между индексите на реалните работни

заплати и индексите на производителността на труда през 1990-2010 г. ……. 31

1.2. Значително по-високо изоставането на работните заплати в СПС у нас

спрямо средните им размери в ЕС от изоставането на производителността

на труда …………. …………………………………………………………………………………. 33

1.3. Роля на значително по-ниското равнище на разполагаемите

работните заплати в СПС от средните им размери в ЕС спрямо

равнището на БВП в СПС на глава от населението и на заето лице ………. 36

2.  Роля на данъчната политика и различията в данъчната политика у нас

и ЕС …………………………………………………………………………………………………….39

2.1. Роля на различията в относителния дял на общите данъчни

приходи в Брутния вътрешен продукт ( БВП) …………………………… 40

2.2. Роля на различията в структурите на общите данъчни приходи

у нас и ЕС ………………………………………………………………………. 45

2.2.1. Роля на различия в структурата на общите данъчните приходи

според вида им …………………………………………………………… 45

(А) Ролята на въведения от 1 януари 2008 г. у нас 10 процентов плосък

данък в неговия чист вид , т.е. с премахване на необлагаемия

минимум за ниско доходните групи от населението ……………… 49

А1. Промените в общата данъчна и осигурителна ставка

за ниско, средно и високо доходните групи ………………………… . 49

А2. Конкретни разчети за преразпределението на общата

данъчна тежест между различните подоходни групи …… ..……… 51

А3. Накратко за основните различия в структурата на

общите данъчни приходи у нас според техния вид … ……………. 62

2.2.2. Различия в административната структура на общите данъчни

приходи у нас и в ЕС ………………………………………………………. 63

2.3. Различия в икономическата структура на общите данъчни

приходи у нас и в ЕС ………………………………………………………. . 65

2.4. Най-общи причини за различията в равнището и структура на

общите данъчни приходи между страните членки на ЕС …………….. .. 68

2.5. Обща оценка и препоръки към следващите доклади на ЕК за

тенденциите в данъчна политика .. ………………………………………. 70

3. Относително самостоятелна роля на множеството пропуски и слабости

на действащото законодателство и неговото прилага от съдебната и изпълнителната власт ……………………………………………………………………………. 73

(а) Законната, но грабителска по същество приватизация

(б) Безнаказаната корупция по високите етажи на властта,

ползването на политическата власт за лично обогатяване;

(в) Високия относителен дял в БВП на „сивия” сектор в икономиката

4. Относително самостоятелна роля на по-ниското равнище на

социална и най-вече на пенсионната и здравна защита ………………………… 74

5. Относително самостоятелна роля на изоставащото от потребностите

качество на образованието …………………………………………………………………….. 77

6. Роля на стартиралото през 2003 г. но не доведено до край програмно

бюджетиране и програмни бюджети …………………………………… 78

III. Първопричини за високо равнище на бедността и населението в риск

от бедност и социално изключване у нас …………………………………… 81

IV. Заключение ……………………………………………………………………………………….. 89

Литература, допълнителна информация и пояснения……………… …………………. .. 92

Резюме на български и на английски език ………………………………………………… .. 95

Кратки биографични данни ……………………………………………………………………………………. 98

ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящето изследване е направен опит да се обхванат основните причини за значително по-високото равнище бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас в сравнение с останалите страни членки на ЕС. То няма претенции за изчерпателност и безспорност. Целта е да се заостри вниманието върху този изключително актуален за нашата страна проблем и да се предложат насоки и мерки за неговото ограничаване.

Бедността и борбата с бедността и социалното изключване е актуален проблем не само за България, но за света , Европа и ЕС като цяло. Свидетелства за това са многобройни. В рамките на ЕС ги откриваме в  Стратегията „ Европа 2020” , в която борбата с бедността, социалното изключване и подобряване на условията на живот е определена като една от най-важните цели на ЕК през настоящето десетилетие; както и в решението на ЕК от преди няколко години , с което 2010 г. бе обявена като година за борба с бедността в ЕС и Европа като цяло.

Всъщност, тези факти ни накараха да се запитаме : Какво е равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България и в ЕС като цяло? Кои са неговите основни причини и последици? Какво трябва да се промени в досегашните политики, за да се ограничи равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас до средното им равнище за страните членки на ЕС, а след това – и до равнището им във водещи страни членки ?

• За да се избегнат възможни недоразумения и за да се улесни нашия читател, предварително ще обърнем внимание и поясним на следното :

1. Бедността е сложно явление и динамичен процес. В ЕС тя се характеризира с 2 основни относителни и международно сравними показатели : (1) Равнище на бедността; и (2) Равнище на населението в риск от бедност и социално изключване.

2. Първият показател измерва относителния дал в населението на лицата с разполагаеми доходи под прага (линията§ на бедността. Вторият – относителния дял на населението в риск от бедност и социално изключване. Той е комбиниран показател, в определянето на който участват три показателя )1) лица в риск от бедност; (2) лица с нисък интензитет на икономическа активност; и (3) лица с материални затруднения.;

И двата показателя са относителни критерии. Определят се по единна методология за всички страни членки на ЕС, одобрена от Европейския парламент през 2003 г. и известна като „ Статистика на доходите, социалното включване и условията на живот”(Statistics of income and living conditions – SILC). Тази методология обхваща 5 групи от показатели и характеристики на домакинствата и техните членове : (1) демографски и социални ; (2) монетарни – за доходите и социалното разслоение; (3) немонетарни (непарични) – за условията на живот , жилищата и достъпа на домакинствата и техните членове до необходимите им здравни и образователни услуги) (4) данни за икономическата активност, заетостта и безработицата; и (5) данни за социалните услуги и достъпа до тях на домакинствата и техните членове.

а) Броят на бедните и равнището на бедността (относителния дял на бедните лица в общия брой на населението) в отделните страни се определя с помощта на относителен критерии, който у нас се нарича ЛИНИЯ НА БЕДНОСТТА (ЛБ), а в останалите страни – ПРАГ НА БЕДНОСТТА ( на английски „povertythreshоld”). ЛБ представлява 60 % от медиалния доход на еквивалентна единица във всяка отделна страна членка на ЕС и отразява равнището и различията в равнището на нейното научно-техническо, икономическо, екологично и социално развитие. В този смисъл размерът на ЛБ е зависим от основните характеристики, цели и особености на всички или почти на всички относително самостоятелни, но взаимно свързани икономически, социални, демографски, финансови, екологични, инфраструктурни, регионални и пр. политики, в т.число от : социалните цели и последици на икономическите политики, отнасящи се до броя и качеството на работните места, равнището на заетостта и безработицата и пр.); от социалните и икономически цели, приоритети и последици на бюджета и бюджетната политика; от основни характеристики на подоходната политика и най-вече на политиката по работните заплати и пенсиите – основни форми на лични доходи; на здравната и образователна, кадровата, иновационната, правосъдната и пр. политики и практики.

Населението в риск от бедност и социално изключване включва : (а)лицата с разполагаеми доходи под ЛБ; +(б) лица и семейства с по-високи лични доходи, които по техни субективни оценки не могат да си позволят 4 от следните 9 групи разходи : (1)неотложни разходи за здраве;(2) редовно заплащане не наема и комуналните услуги;(3)адекватно отопление на дома; (4) месо, риба и еквивалентен протеин всеки втори ден; (5)едноседмична почивка вън от дома; (6)разходи за ремонт на колата;(7) шевна машина;(8) цветен телевизор; и/ или (9) телефон.

Конкретно за България през последните 22-23 години силно влияние върху равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване оказват множеството пропуски и слабости в цялостната обществена политика , действащото законодателство и неговото приложение – отражение на слабости в дейността на законодателната, съдебната и изпълнителната власт позволили : издигането на т.нар. „политически чадъри” от управляващи политически партии над „кръговете от фирми” и бизнесмени около тях; широко разпространение на корупцията и най-вече безнаказаната корупция по високите етажи на властта; ниска и незадоволителна ефективност на съдебна система; широко използване на политическата власт за лично обогатяване, първоначално натрупване на капитал; пълнене на „черни партийни каси”, купуване на гласове и манипулиране на избори и избиратели; безнаказано ограбване на спестяванията на населението; законна, но по същество грабителска приватизация; перманентно пренебрегване на съвременните принципи и изисквания за социалната справедливост и солидарност ; допускане на изключително висок относителен дял на „сивия” сектор в икономиката; задълбочаваща се демографски криза; партийно (политическо) кадруване; задкулисие и пр. Относително самостоятелно влияние и роля за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване имат и множество други по-общи фактори като социално зле ориентираните икономически политики и замразеното (по обективни и субективни причини) още в самото начало внедряване на програмното бюджетиране и програмните бюджети за разпоредителите с бюджетни кредити – първостепенни, второстепенни и от по-нисък ранг. Част от тях ще бъдат маркирани по-късно.

Изброените най-общо основни фактори за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас са и основни фактори за продължаващата се през последните две десетилетия и ежегодно задълбочаваща се демографската криза. По тази причина нужната ни успешна борба с бедността е едновременно борба с задълбочаващата се демографска криза в страната и все по-реалната опасност от прерастването й в демографска катастрофа.

Както ще убедим по-натам от приведените факти и техния анализ, зад изброените и неизброени характеристики на въпросните политики, довели до едно от най-високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване и задълбочаващата се демографска криза у нас спрямо средното им равнище за страните членки на ЕС търсим и откриваме три основни първопричини :

(1) доминиращата (не без външни внушения и помощ) философия на пазарния фундаментализъм и обусловения от нея избор на крайно либерален модел на съвременна демократична държава, несъобразен и неподходящ за българските условия, манталитет, ценността система и очаквания на българския народ или на 90 % от българския народ;

(2) системно и перманентно пренебрегване на принципите на социалната справедливост и съвременните възгледи за сложната пирамидално йерархична връзка и зависимост между основните цели на съвременното общество – научно-технически – стоящи в основата на пирамидата), икономически, научно-техническите; екологични и социални – стоящи на върха на пирамидата и явяващи се едновременно негови самоцели. Социални цели и самоцели, които най-общо могат и ние свеждаме до издигане здравния, образователно културния и социалния статус на населението и всеки отделен индивид чрез пълна заетост и достойни възнаграждения пенсии и обезщетения. И като последица от пренебрегването на тези възгледи –  перманентно, през целия период 1990-2012 г. :

– разменени места на средствата и целите на общественото развитие; едностранчивото или приоритетно третиране на човека и неговата работна сила като средство за реализация на специфичните цели на пазара и пазарната икономика – гонитбата на високи и все по-високи печалби и трупането на все по-големи богатства във все по-незначителна част от населението;

– доминиране на т.нар. фрагментарни и конюнктурни подходи, свеждащи се най-общо до поставяне, обсъждане и решаване на множеството обществени проблеми и предизвикателства „ на парче”, без отчитане на сложната им и все по-интензивна взаимна връзка и зависимост;

– подценяването на мястото и ролята за устойчиво и догонващо развитие на страната на образованието, здравеопазването, науката и културата, както и на масова нетна емиграция на предимно млади хора; обезлюдяване на стотици населени места; „източване на мозъци” и пр. водещи до прогресивно нарастващ недостиг от добре образована и квалифицирана работна сила, от иновации и пр.

(б) Равнището на бедността и социалното изключване е по- сложен интегрален показател. Обхваща както броя на лицата в крайна бедност , т.е. на лицата с разполагаеми доходи под прага на бедността, така и лица с по-високи разполагаеми доходи, които не могат да си позволят неотложни разходи за здраве, ремонт на жилището и колата, подмяна на хладилника и пералнята, едноседмична почивка вън от дома и пр. на основата на субективни оценки на домакинствата и техни членове. В този смисъл броят и равнището на населението в риск от бедност и социално изключване зависи както от установения размер на линията ( прага) на бедността за всяка отделна страна членка на ЕС, така и от субективни оценки на наблюдаваните домакинства и техните членове.

3. За целите на международни сравнения, размерите на ползваните основни икономически показатели за характеризиране на бедността и нейното равнище като : Брутен вътрешен продукт ( БВП) на заето лице и на глава от населението, Брутна добавена стойност ( БДС) на заето лице, Актуално индивидуално потребление (АИП) на лице от населението, брутни и разполагаеми размери на работните заплати и пенсиите, както и самите размерите на прага (линията) на бедността се преизчисляват в така наречените Стандарти на Покупателна Способност (СПС). Това е единна условна валута, която изравнява покупателната сила на различните национални валути и прави изброените показатели за характеризиране на бедността международно съпоставими и сравними.

4.Настоящия доклад ще послужи като основа на организирано от СИБ на 12.12.2012 г. обсъждане проблемите на бедността в България и ЕС с участието на президента на европейската мрежа „антибедност”, г-н Фарел.

I. Равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване в България

1. Съвременното европейско виждане за бедността, обуславящите я обществени фактори и международно сравними показателите за нейното измерване, изучаване и сравняване

Според стратегията на Европейската Комисия „Европа 2020” и основните задачи на борбата с бедността, изложени в публикуваната на 16.12.2010 г.: „TheEuropeanPlatformagainstPovertyandSocialExclusion : AEuropeanframeworkforsocialandterritorialcohesion”, бедността, в нейните многобройни измерения, включва липсата или недостатъчни размери и равнище на доходите и материалните ресурси за живот в достойнство; занижена социална защита; ограничен достъп до здравни и образователни услуги; висока нетна емиграция и безработица ; ниско интензивна заетост; лошо качествени жилищни условия; незадоволителна инфраструктура и пр. Затова борбата с бедността е пряко свързана със : ефективността и добрата социална ориентация, цели и последици на икономическите политики, програми и развитие ;с добре обоснованите размери и растеж на личните доходи и разходи; със социално справедливото данъчно облагане, разпределение, преразпределени и крайно използване на БВП и плодовете на икономическия растеж; с равнището на социалната и здравна защита; с подобряването на жилищните условия и инфраструктурата – вътрешна и външна; с рационалната семейната политика; с равнището и ефективността на държавността, държавната регулация и контрол върху различните сфери на обществения живот и развитие; с третирането на пазара и неговото развитие като средство за издигането на здравния, образователно културния и социален статус и сигурност на населението, съставляващите го групи и отделни индивиди; и не на последно място – с ефективна правосъдна система и реално гарантиране на установените с конституциите и законите граждански, политически и социални права и свободи за всеки гражданин.

Водена от това разбиране за бедността, през 2003 г. ЕК се отказва от използваната до тогава методология за определяне линията на бедността на основата на единствено на наблюденията върху домакинските бюджети. Тя подготвя, предлага и Европейският Парламент и Съветът гласуват нов Регламент № 1177/2003. По силата на този нов регламент страните членки на ЕС се задължавахта постепенно, в рамките на следващите няколко години, да въведат нова обща рамка и методология за определяне на ЛБ, известна като : „Статистика на доходите, социалното включване и условията на живот” ( ЕИ-SILC “Statistics on income, social inclusion and living conditions”). Резултатите от тези наблюдения се използват при съставяне на „Годишен доклад за напредъка на България” и останалите страни членки на ЕС по показателите за борбата с бедността, социалното изключване и подобряване условията на живот, както и формирането на ефективни и добре балансирани национални политики, програми, действия и мерки в тази насока, адекватни на целите на Стратегията „Европа 2020”.

Както споменахме във въведението, размерът на ЛБ и по старата и по новата методология на ЕК е различен за различните страни членки на ЕС . Изчислява на основата на индивидуални статистически данни за домакинствата и техните членове. Представлява 60 % от медиалния доход на еквивалентна единица в отделните страни по възприетата скала : първиюйт възрастен член на семейството се приема за 1-ца, вторият – за 0.5 еденици, а децата – всяко за по 0.3 еденици. На национално равнище отразява различията в равнището на икономическото развитие на всяка отделна страна. Друг е въпроса, че неговите размери по старата и по новата методвология са различни, а конкретно за България – съществено различни. Но за това след малко.

Вторият комбинира инидикатор и мярка за бедноснтта – брой и равнище на населението в риск от бедност и социално изклбючване – включва както лицата с разполагаеми доходи под плага на бедността, така и лица с по-високи разполагаеми доходи, които не могат да си позволят редица неотложни разходи ,в т.число неотложни разходи за здраве, за ремонт на жилището и колбата, подмяна на хланилника и пералнята, едноседмична почивка вън от къци и т.н. Това са лица, които изпитват сериозни финансови и материални затрудннения и често попаднат в групата на бедните.

При изчисляване на тези два основни показатели за характеризиране на бедността по новата методология (известна накратко като SILC), се включва по-широк кръг от данни и показатели от тези по старата методология. И по-конкретно, наблюдения и данни за 5 групи от показатели и характеристики на домаокинстватна и техните членове :

– Първа група : Демографски и социални характеристики на домакинствата и техните членове – брой, възраст, пол, образование и икономически статус на техните членове.

– Втора група : Монетарни (парични) показатели за доходите и социалното разслоение на домакинствата и техните членове : общ доход, размери и структура на доходите по източници (от работна заплата, от социални трансфери и други).

– Трета група : Немонетарни (непарични) показатели за условията на живот, включващи : основни данни за жилищата и жилищните условия (тип на жилището, снабденост с топла и студена вода, с канализация, електричество, централно парно отопление, вътрешни тоалетни ); инфраструктурни проблеми свързани с жилището и квартала (населеното място); достъп до образование и здравеопазване и съответно образователен и здравен статус на домакинствата и техните членове.

– Четвърта група : Данни за икономическата активност, заетостта и безработицата на лицата на 16 и повече години (статус в заетостта, сигурност на работното място, продължителност на безработицата и други).

– Пета група : Социалните услуги и програми, достъп и участието на домакинството и негови членове в тях.

Т.е. почти пълен набор от основните елементи на съвременната социална политика, явяващи се едновременно и най-общи социални цели и последици на икономическата политика и развитие.

У нас новата методология за определяне линията на бедността се прилага пробно през 2006-2007 г., като наблюденията и данните по новия инструментариум на Евростат ( по SILC ) се събират от Галъп интернешънъл и финансират от Евростат, след което се оработват от НСИ , поверяват и одобряват от Евростат – статистическата служба на ЕК.

От 2008 г., с финансовата подкрепа на Европейската комисия, Националният статистически институт ръководи цялостния процес по провеждане на изследването, формиране на целеви променливи и изчисляване на индикатори за бедност и социално включване, а неговите резултати – размерът на ЛБ и равнището й – се публикуват след предварително им одобрение от ЕК и Евростат (статистическата служба на ЕК). Тези данни се отсят за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По тази причина ограничаваме оценките и анализите за равнището на бедността и населението в риск от бедност у нас за същите три години.

2. Два основни размери за Линията на бедността (ЛБ) у нас –

официален, обявяван от Министъра на труда и социалната политика (МТСП) и одобряван от Европейската Комисия (ЕК) и нейната статистическа служба Евростат

Като начало нека представим и се запознаем с конкретните размери на официално обявяваните от Министъра на труда и социалната политика ( МТСП) размери на ЛБ, в основата на който стои актуално определения размер по старата методология на ЕК; и размерите , определяни от Евростат ( статистическата служба на ЕК) и одобряване от ЕК за 2008, 2009 г. и 2010 г. – т.е. за трите последни години, за които разполагаме и с двата размери на ЛБ у нас.

Таблица № 1 : Линия на бедността у нас по старата и по новата методология на ЕК

Показатели / години	мярка	2008	2009	2010	2011
1. Официално обявен размер от МТСП	лв.	167	194	211	211
2. ЛБ по SILC (по Евростат)	лв.	276,5	295.4	283,75	279,67
3. % на обявения от МТСП към одобрения от ЕК размер на ЛБ	%	60,4	65,7	74,4	75.45

Източник : SILC (ilc_li0 :” At risk of poverty threshold” .Last update : 28-09-2012+ www.nsi.bg– Bulgaria – Eurostat : „Индикатори за бедност и социално включване”- 28.09.2012 г. +www.nsi.bg–SILC2009 pdf + www.nsi.bg–SILC2010.pdf + Публикация на НСИ под надслов : „ Индикатори за бедността и социалното включване през 2011 г”., www.nsi.bg..

Данните в тази таблица показват съществено различие между официално обявените от МТСП и от Евростат размери на ЛБ за 2008, 2009,2010 и 2011 г. Непосредствената причина за това е ползването на две различни методологии за определяне размерите на ЛБ от МТСП и от Евростат- статистическата служба на ЕК.

От приведените в таблицата данни се вижда, че официално обявените от МТСП размери на ЛБ за 2008, 2009 ,2010 и 2011 – 167 лв., 194 лв., 211 и съответно 211 лв. и представляват 60.4 %, 65.7 %, 74,4 % и съответно 75.5 % от определените по новата единна методология и одобрени от ЕК размери на ЛБ – 275.6 лв.; 295.4 лв., 283,75 лв. съответно 279.45 лв. Тяхното сравняване показва, че определените по SILC, т.е. по новата методология на ЕК размери на ЛБ за България за тези четири последователни година са съответно 1.66 пъти, 1.52 пъти, 1.34 пъти и съответно 1.33 пъти по-големи от официално обявените от МТСП и ползвани у нас размери на ЛБ , ползвани от правителството при определяне равнището на бедността .сред населението.

Тези сравнения показват още позитивна тенденцията към сближаване (преодоляване на различията ) на размерите на ЛБ , определяни от МТСП , от една страна, и от Евростат и ЕК по SILC , от друга страна. Въпреки това установените различия между тях дори в края на интересуващия ни период (2011 г. ) остават съществени. Този факт – оставащите все още силно занижени официално обявявани от МТСП размери на ЛБ у нас спрямо международно сравнимите им размери, определени по одобрената от Европейския Парламент нова методология ( SILC) през този период и в настоящия момент води до :

– съответно занижен брой на бедните и равнище на бедността през въпросните 4 години, т.е. до занижен брой и относителен дял в общия брой на населението на лицата с разполагаеми месечни доходи под линията (под прага) на бедността. Конкретно, равнището на бедността, определено с официално обявявания от МТСП размер на ЛБ възлиза на: 14.1 % през 2008 г.; 14.4 % през 2009 г. и 14.7 % през 2010 и 2011 г. Докато определено с помощта на одобрените от ЕК размери на ЛБ възлиза съответно на : 21.8 %, 20.7 %, 22.3 % и съответно на 21.2 % .- при около 16.4 % средно за ЕС ( 16.4 % през 2007 г.; 16.3 % през 2008 г.; 16.4 % през 2008 г. и т.н.).

– занижено равнище на населението в риск от бедност и социално изключване, което през интересуващия ни период се движи между 44.8 % (2008 г.) и 49.1` % (2011 г.). Ще припомним, че :

– при неговото определяне участват както лицата с разполагаеми лични доходи под прага на бедността, така и лица, които не могат да си позволят неотложни разходи за 4 от общо 9 конкретни и важни потребности, в т.число неотложни разходи за здраве, за ремонт на жилището и / или колата; за подмяна на хладилник и ел. печка ; едноседмична почивка вън от дома и пр.;

– че средният за ЕС относителен дял на населението в риск от бедност и социално изключване през- интересуващия ни период се колебае около 23-24 %, т.е. че същия е 2 и малко над 2 пъти по-нисък.

От своя страна силно заниженото равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване през тези години неизбежно и пряко е водело до подценяване на проблемите и борбата с бедността и косвено е допринасяло за продължаващото от години доминиране на фрагментарни, конюнктурни и ниско ефективни подходи и мерки в борбата с бедността. И в крайна сметка – до бавно снижаващо се, но оставащо значително над средното за ЕС равнище на бедността у нас. Въпреки щедрите предизборни обещания за бързото му снижаване .

При тези факти първата необходима стъпка и условие за достоверна международно сравнима оценка на равнището на бедността у нас , както и за по-успешна борба за неговото ограничаване и свеждане до по-ниското средно равнище на бедността в Европейския Съюз е бърз и категоричен отказ от старата методология за определяне на ЛБ и възприемане на новата методология на ЕК и ЕП, както и коректното й прилагане; втора стъпка и условия – отказ от възприетия лаг от около 1 до 2 години, като се положат усилия за достоверно прогнозиране и ползване на добре обоснован прогнозен размер на ЛБ в бъдеще за всяка текуща календарна година. Само за 1 година напред. Това според нас е напълно възможно и дори задължително условие и предпоставка при съвременната изчислителна техника и познания. Още повече, че свързаните с прогнозирането на ЛБ за всяка текуща календарна година предварителни анализи ще улеснят и ще ни позволят пренасочване на усилията и ресурсите към лекуване на причините за задържащото се по-високо равнище на бедността у нас спрямо средното му равнище за ЕС – вместо към „гасенето на пожари „ чрез ежегодно повишени социални трансфери и компенсаторни мерки. Защото е доказано, че борбата с причините на бедността, както и борбата с причините на всички останали негативни обществени явления и процеси, е многократно по-ефективна от борбата с техните негативни обществени последици.

В нашия доклад по-натам ползваме размерите на ЛБ  и оценките на ЕК за равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и средно за страните членки на ЕС , установени по новата методология и обявени от статистическата служба на ЕС , т.е. от Евростат.

3. Равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас и средно за страните членки на Европейския Съюз (ЕС) по SILC

Според данни и оценки на ЕК, показателите за равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България са значително по-високи от средните за Европейския Съюз (ЕС) Това се потвърждава от приведените данни в таблица № 2 и тяхното сравняване.

Таблица № 2 : Брой на бедните и равнище на бедността, брой и равнище на населението в риск от бедност и социално изключване в България и средно за ЕС

Показатели	ЕС – 27 2009 г.	България 2007 г.	България 2008 г.	България 2009 г.	България 2010 г.2	България 2011 г.
1. Равнище на бедността1 -% 2. Брой на бедните лица 3. Отн. дял на лицата в риск от бедност и социално изключване 5. Брой на лицата в риск от бедност и социално изключване	16,4   81 000 000   23,1   115 000 000	21,4   1632100   44,8   3 421 000	21.8   1 658 00   46,2	20,7   1 565 000 49,2 3 718 700       *	22,3   1 672 000   49,1	21,2   1 558 800   49,3

Източник : НСИ, „Индикатори за бедност и социално включване (отворен метод за координиране).”, +” Индикатори за бедност и социално включване през 2011 г .”

Данните в таблица № 2 показват значително по-високо равнище на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване у нас спрямо средното за страните членки на ЕС през последните няколко години. Конкретно през 2009 г. например :

0. -равнището на бедността в България е 20.7 % , срещу 16.3 % средно за ЕС или 1.3 пъти по-високо ( 20.7 % : 16.3 % );

1. -равнището на населението в риск от бедност и социално изключване в България е 49.2 % , срещу 23.1 % средно равнище за ЕС, което означава 2.1 пъти по-високо ( 49.2 % : 23.1 % ).

През 2010 г, :

0. – равнището на бедността в България е 22.3 %, срещу 17 % средно за ЕС или 1.3 пъти по-високо ( 22.3 % : 17 % );

1. – равнището на населението в риск от бедност и социално изключване в България е 49.1 % , срещу 24.2 % средно за ЕС, което означава отново над 2 пъти по-високо (49.1 % : 24.2 % = 2.03 пъти).

Подобни са различията и през 2011 г.

При тези данни е логично и дори неизбежно да се запитаме :

– Какво място заемаме сред всички страни членки на ЕС по равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване ?

Отговор на този въпрос ни дават подробните данни на Евростат за равнището на бедността за всяка от страните членки на ЕС, включително на България. И този отговор е :

България е сред няколкото страни членки с най-високо равнище на бедността и абсолютен шампион по равнище на населението в риск от бедност и социално изключване .

През 2009 г. например, по равнище на бедността (20.7 % у нас) пред нас са само Румъния с 21.1 % и Латвия с 21.3 % – въпреки по-ниските размери на Линията на бедността в Стандарти на покупателна способност (СПС) у нас спрямо размерите й в останалите страни членки ( видно от таблица 3) и въпреки прехвалената финансова стабилност у нас (сведена до нисък бюджетен дефицит и външен дълг).

Таблица № 3 : Годишен праг на бедността 2009 г. ( SILK) в СПС
( 60 % от средния годишен медиален разполагаем доход на еквивалентна единица in PPS |
Страни	евро	Бълг. = 1.0		Страни	евро	Бълг. = 1.0
България	3452	1.0		Унгария	4103	1,19
Белгия	10492	3,04		Холандия	11539	3,34
Чешка Република	6062	1,76		Австрия	11318	3,28
Дания	10712	3,10		Полша	4427	1,28
Германия	10775	3,12		Румъния	2066	0,60
Естония	4795	1,39		Словения	8648	2,51
Ирландия	10560	3,06		Словакия	4713	1,37
Гърция	7578	2,20		Финландия	10369	3,00
Италия	9122	2,64		Швеция	11261	3,26
Кипър	11785	3,41		Великобритания	10251	2,97
Латвия	4395	1,27		Исландия	12945	3,75
Литва	4383	1,27		Норвегия	14486	4,20
Люксембург	16226	4,70		Швейцария	13610	3,94

Източник : Еurostat: Taxation trends in thе European Union, Table 3. Top statutory tax rate on personal income.

За сравнение ще посочим, че през същата 2009 г. средният годишен размер на прага на бедността по SILC за ЕС-27 в Стандарти на покупателна способност (СПС) възлиза на 12 064 евро и превишава размера на ЛБ у нас в СПС 3.49 пъти (12 064 : 3 452 = 3.49 ). В същото време подоходното разслоение у нас, измерено с Коефициента на Джини и относителния дял на доходите на групата на 20 % най-богати към 20 % най-бедни граждани на страната, остава по-високо от средните му стойности за ЕС.

Всички тези данни и сравнения показват, че България е не само една от страните членки на ЕС с най-високо равнище на бедността, но заедно с това и страна с най-голямо подоходно разслоение , най-голяма социална поляризация и най-дълбока бедност. Тази оценка се потвърждава от провеждани и до сега от ООН изследвания за абсолютното равнище и различия в абсолютното равнище на бедността в страните членки на ЕС, определяно с помощта на независещи от равнището и различията в равнището на икономическото развитие на отделните страни критерии : минимален разполагаем доход ден на човек от 5 и от 10 долара¹., което при курс на долара от 1.50 лв. прави месечен размер на ЛБ от 225 лв. и съответно от 450 лв. По тези абсолютни критерии и данните на НСИ за разпределението на домакинствата и лицата в домакинствата в подоходни групи през 1990 г. например, относителният дял на бедните в страната се оказва малко над 41 % от населението, а относителния дял на населението в риск от бедност и социално изключване – над 92 %. В същото време приложени към средните разполагаеми месечни доходи на лице в ЕС и особено във водещи страни членки на ЕС, тези абсолютни размери на ЛБ водят до неколкократно по ниско равнище на бедността в тях. И това едва ли е изненада, като се има предвид, че минималните и средните размери на работните заплати в тях са неколкократно по-високи от тези у нас и от горните абсолютни размери на бедността – 5 и съответно 10 долари на ден на човек, респективно 150 и съответно 300 щатски долари месечно.

• И така нека повторим : всички тези данни, сравнения и техния анализ показват, че през последните шест години (2007-2012 г.) България е не само сред страните членки на ЕС с най-висок обхват и равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, но и страна с най-дълбока бедност. Бедност и равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, които раждат :

– висока и често нарастваща мизерия, битова престъпност и несигурност; от които страда цялото население и най-много населението в селата ;

– висок и като тенденция нарастващ относителен дял на ниско образовани, ниско квалифицирани и ниско мотивирани работници и служители ;

– висок относителен дял на трайно безработните лица , в т.ч. с най- висок относителен дял на безработицата сред младежите ( от около 30 % през първото тримесечие на 2012 г.) и сред лицата на възраст 50-55 и повече години ;

– продължаваща ежегодна и значителна нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, водеща до огромни невъзстановими или трудно възстановими загуби на най-ценния капитал на страната – човешкия;

– задълбочаваща се демографска криза;

– нарастващ брой и относителен дял на лицата, които смятат че живеят в социално несправедлива държава – в държава, в която печалбата и трупането на пари и богатство от политици и бизнесмени от т.нар. „кръговете от фирми” около политическите партии е основна цел и самоцел на провежданата научно-техническа, икономическа, екологична и социална политика и практика;

– страна, в която здравния, образователния, културния и социалния статус на обикновения граждани са последна грижа на доминиращите мнозинства в парламентарно представените политически партии и техните ръководства, а обикновените български граждани се третират едва ли не като „говорящи оръдия” на труда и средство за трупаните от малки групи огромни печалби и богатства от политическата и бизнес върхушката.

Бедност, която прави много от прокламираните в конституцията и законите на страните членки на ЕС и конкретно на България граждански, политически и социални права и свободи за все по-голяма част от населението формални, пасивни, съществуващи само на книга.

Бедност, която на свои ред поражда и задълбочава наблюдаваните многобройни негативни икономически, социални, демографски, финансови, кадрови, политически и морални последици и проблеми ; която променя в негативна посока ценностната система, морала и поведението на все по-големи групи от населението и заплашва бъдещото съществуване на българската нация и държава.

Таблица № 4 : Относителен дял на населението в бедност в страните членки на ЕС – според одобрените от ЕК размери на Линията на бедността (ЛБ) в Стандарти на покупателна способност (СПС = на PPS).

Година на изследването	2000	2005	2006	2007	2008	2009	2010
Година за която се отнася	1999	2004	2005	2006	2007	2008	2009
EU-27	:	16,5	16,6	16,7	16,4	16,3	16,4
EU-15	15,0	15,8	16,1	16,4	16,2	16,1	16,3
New Member St.	:	19,0	18,7	17,7	17,3	17,1	16,9
Belgium	13,0	14,8	14,7	15,2	14,7	14,6	14,6
Bulgaria	14,0	14,0	19,7	22,0	21,4	21,8	20,7
Czech Republic	:	10,4	9,9	9,6	9,0	8,6	9,0
Denmark	:	11,8	11,7	11,7	11,8	13,1	13,3
Germany	:	12,2	12,8	15,3	15,2	15,5	15,6
Estonia	:	18,7	18,4	19,4	19,5	19,7	15,8
Ireland	:	19,7	18,5	17,2	15,5	15,0	:
Greece	20,0	19,5	20,8	19,2	20,3	19,7	20,1
Spain	18,0	19,5	20,8	19,7	20,3	19,7	20,1
France	16,0	13,0	13,2	13,1	12,7	12,9	13,5
Italy	18,0	18,9	19,6	19,9	18,7	18,4	18,2
Cyprus		16,2	15,6	15,5	16,2	16,2	:
Latvia	16,0	19,8	22,9	20,9	25,6	25,7	21,3
Lithuania	17,0	20,7	20,0	19,1	20,0	20,6	20,2
Luxembourg	12,0	13,7	14,1	13,5	13,4	14,9	14,5
Hungary	11,0	13,5	15,9	12,3	12,4	12,4	12,3
Malta		13,9	14,0	14,8	15,0	15,3	15,5
Netherlands	11,0	10,7	9,7	10,2	10,5	11,1	10,3
Austria	12,0	12,3	12,6	12,0	12,4	12,0	12,1
Poland	16,0	20,5	19,1	17,3	16,9	17,1	17,6
Portugal	21,0	19,4	18,7	18,1	18,5	17,9	17,9
Romania	17,0	:	:	24,8	23,4	22,4	21,1
Slovenia	11,0	12,2	11,6	11,5	12,3	11,3	12,7
Slovakia	:	13,5	12,2	10,6	10,9	11,0,	12,0
Finland	:	11,7	12,6	13,0	13,6	13,8	13,1
Sweden	:	9,5	12,3	10,5	12,2	13,3	12,9
United Kingdom	18,0	19,0	19,0	18,6	18,7	17,3	17,1
Iceland	:	9,7	9,6	10,1	10,1	10,2	9,8
Norway	:	11,4	12,0	11,9	11,4	11,7	11,2
Източник : Eurostat : (At-risk-of-poverty rate in PPS (Source – SILC). Last update : 29-09-2012

• На другият полюс в класацията на страните членки на ЕС по равнище на бедността през 2009 г. например се нареждат : Чехия – с равнище на бедността от 9 %, Холандия – с 10.3 %, Словакия – с 12 % и др..

С най-ниско равнище на населението в риск от бедност и социално изключване през 2010 г. са отново Чехия – с 15 % и Холандия – с 16 % .

4. Други показатели за бедността и равнището на бедността в България

Наред със стойностите, сравненията и оценките на стойностите на основни показатели за бедността – общо равнище на бедността и общо равнище на населението в риск от бедност и социално изключване – Евростат разработват и публикуват значително повече показатели, характеризирани важни страни и обособености на бедността в страните членки, в т.ч. в България. Измежду тях ще приведем данни и обърнем внимание на данните за относителният дял на бедните лица : (а) преди и след социалните трансфери; (б) на населението живеещо с материални лишения; (в) на домакинствата с нисък интензитет на икономическа активност;; на равнището на населението в риск от бедност по възрастови групи : от 0 до 17 г., от 18 до 64 г. и на 65 и повече години.

Стойностите на тези индикатори за бедността в България по SILC през периода 2005-2009 са представени в таблица № 5.

Таблица № 5 : Индикатори за бедност и социално включване (Отворен метод за координация)
(1). Линия на бедност
година на провеждане на изследване		2007	2008	2009	2010	2011
година за която се отнасят данните		2006	2007	2008	2009	2010
Едно лице – месечни размери
	в евро	74	109	141	151	145
	в лева	145	212	277	295	284
	Равнище на бедността :
	брой лица в бедност – в хиляди	1690,8	1632,1	1657	1564,2	1683,
	% от населението	22,0	21,4	21,8	20,7	22,3
(2). Относителен дял на бедните преди социалните трансфери
	Общо	44,9	41,4	40,0	38,8	40,8
(3). Относителен дял на населението живеещо с материални лишения
	общо	57,7	57,6	41,2	41,9	45,7
(4). Лица живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност
	брой лица в хиляди	644,7	678,8	350,3	303,1	322,6
	% от съвкупността	14,1	15,1	7,7	6,7	7,3
(5). Комбиниран индикатор за населението в риск от бедност и социално изключване
	брой лица в хиляди	4734,1	4663,2	3421,0	3511,2	3718,7
	% от съвкупността	61,3	60,7	44,6	49,2	49,1
В това число население на възраст :	% от съвкупността
0 -17 години :		61,0	60,8	44,2	47,3	49,8
18 – 64 години :		58,9	57,9	39,5	40,6	45,0
65 и повече години :		73,1	71,1	65,5	66,0	63,9
Източник : www.nosy. bg – SILC 2009,pdf : 1. „Индикатори за бедността и социалното включване, основани на Европейско изследване за доходите и условията на живот(EU–SILC-.) в контекста на отворения метод”; 2. SILC ( ilc_li01) + Eurostat (ilc_peps01) „People at risk of poverty or social exclusion by age and sex).  В последните данни на Евростат от 13.09.2012 г. и на НСИ (SILC2010,pdf – Индикатори за бедност и социално включване – предварителни данни за 2010 г | относителният дял на населението в риск от бедност и социално изключване в България е: 60.7 % през 2006 г.; 44.8 % през 2007 г.; 46.2 % през 2008 г. (38.2 % по Евростат с пояснение, че серията е прекъсната|; 41.6 % през 2009 г. и 49.1 % през 2010 г. Малко по-нисък е той дори в Румъния.

 Както се вижда и от тези данни на НСИ публикувани през 2011 г. и допълнени публикувана в края на 2013 г. и отнасяща се за 2011 г. :

– размерът на ЛБ у нас по SILC през отделните години включени в периода 2006 – 2010 г. нараства от 145 лв. през 2006 г. до 295 лв. през 2009 г., след което спада (под влияние на кризата) до кръгло 284 лв. през 2010 г. и 280 лв. през 2011 г.;

– равнището на бедността през отделните години включени в същия период се колебае от 20.7 % през 2009 г. до 22.3 % през 2010 г.

– броят на бедните, т.е. на лицата с разполагаеми доходи под прага на бедността варира от максимум 1 690 800 през 2006 г. до минимум 1 564 200 през 2009 г., след което (по тези данни) отново се покачва до и 1 683 000 през 2010 г. и отново пада до 1 558 800 през 2011 г. , отчасти поради снижения размер на ЛБ, отчасти поради намаляващия общ брой на населението в страната.

Въпреки замразените заплати и пенсии, икономическата криза, загубата на десетки хиляди работни места и нарастването на официалната и скритата (броя на разочарованите лица ) безработица през 2009 и 2011 г. на интересуващия ни период, относителният дял на населението в риск от бедност и социално изключване през 2009 и 2010 спрямо 2005 г. пада от 61,3 % през 2006 г. до 44.8 % през 2007 г.;и отново се покачва до 49.1 % през 2010 г. и 49.3 % през 2011 г.

И тези данни и техния анализ показват, че

– равнището на населението в риск от бедност и социално изключване у нас е около 2.8 пъти по-високо от равнището на бедността през 2006 и 2007 г. ( 22,0% срещу 61.3 % ; 22.0 % и съответно 60,7 % : 21.4 % ); 2.3 пъти – през 2009 г.( 49.2 % : 20.7 % ) и 2.2 пъти през 2010 г. ( 49.1 % : 22.3 %) ; и 2,33 пъти през 2011 г. ( 49.3 % : 21.2 %;

– най-високо е равнището на лицата в риск от бедност и социално изключване на възраст 65 и повече години, следвани от лицата на възраст между 0 и 17 г.

Допълнителни данни на Евростат показват, че през 2009 г. например( но по принцип това важи и за останалите години) :

– 63 % от населението на България не може да си позволи едноседмична почивка вън от къщи;

– една трета от населението у нас ограничава отоплението на своето жилище и въпреки това не може своевременно да плаща разходите за отопление.

• Специално внимание заслужават данните на Евростат за ролята на социалните трансфери за снижаване равнището на бедността у нас : от 41,9 % преди социалните трансфери до 22.0 % след тях през 2006 г.; от 40.0 % преди до 21.4 % след тях през 2007 г.; от 38.8 % преди до 21.8 % след тях през 2008 г. ; от 40.8 % преди социалните трансфери до 20.7 % след тях през 2009 г. Това означава 1.9 пъти; 1.87 пъти; 1.78 пъти и съответно 1.97 пъти снижение на равнището на бедността от социалните трансфери през интересуващите ни последователни години включени в периода 2006-2010 г. А заедно с това и :

а) изключително висока роля и място на социалните трансфери в борбата с бедността в България;

(б) както и приоритет в борбата с бедността у нас на последващите мерки за компенсиране на бедните лица и лицата в риск от бедност и социално изключване ; вместо на борбата с техните основни причини.

Тези данни и констатации поставят още по-остро и неотложно въпроса за възможността и необходимостта от преместване на ударението и даване приоритет на усилията на отговорните институции и бизнеса от последващите мерки за ограничаване на бедността към мерките и механизмите за борба с нейните причини , в т.число за успешна борба с :

– високото равнище на безработицата, заболеваемостта, инвалидността и свързаните с тях загуби на работно време;

– нарастващото равнище на неграмотността ;

– ограничения достъп на около и над половината от населението до качествени здравни услуги, лекарства и медицински изделия;

– допусканото замърсяване на околната среда, чистотата на и въздуха, които дишаме, на водата, която пием и на храната, която ядем; подобряване на жилищните условия;

– изоставащото от съвременните изисквания и потребности качество на инфраструктурата;

– ефективна борба с монополите и монополно завишените цени на лекарствата и медицинските изделия, на основни хранителни стоки, на водата, електричеството, горивата, парното отопление и пр.;

– пренебрегнатия принцип на социалната справедливост в данъчната политика и облагането на личните доходи – чрез : отмяна на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум за нискодоходните групи от населението; ниската ефективност на разпределението и разходване на заделяните публични средства за здравеопазване и образование; драстичното нарастване на относителния дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването и пр..

Приоритетното насочване усилията и ресурсите на държавата, фирмите, неправителствените организации, църквата и обществеността като цяло към „лекуване” на причините за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, вместо към „ лекуване” на техните последици изисква серия от ефективни и одобрени с консенсус програми на държавата, работодателите, синдикатите и другите НПО, способни да гарантират пълна заетост, адекватно образование и здравеопазване, достойни възнаграждения и социална защита на населението; ефективна защита и упражняване на обявените от Конституцията и законите граждански, политически и социални права на всички граждани – основно съдържание на съвременната концепция за демокрация.

5. Равнище на минималната работна заплата (и по-точно – на разполагаемите й размери) към линията на бедността (ЛБ)

Една от негативните последици от занижените размери на ЛБ, които обявява МТСП, е завишеното (с около 1/3) равнище на разполагаемия размер на минималната работна заплата спрямо нейното равнище към ЛБ по SILC, т.е. по новата методология на Евростат, одобрена от ЕК. И като последица – подценяването на този проблем и борбата с него до наши дни . Не че нищо не се прави в тази посока, а че предприеманите мерки са далеч под необходимите и възможните.

Табл. 6. Минимална заплата -размери и равнище към ЛБ по новата методология на ЕК
		2007	2008	2009	2010	2011	2012
1.Нормативен средногодишен размер на минималната заплата	лв.	180	220	240	240	250	283,3
2.Задължителни лични осигурителни вноски за
родени до 1.01.1960 г., 3-та категория труд	%	11,38	13,0,	13,00	12,10	12,90	12,9
3.Размер на ЗЛОВ за носители на Мин.Рз	лв.	20,48	28,60	31,20	29,04	32,90	36,55
4.Данъчна основа	лв.	159,53	191,40	208,80	210,96	222,11	246,75
5. Данък общ доход	лв.	0,00	19,14	20,88	21,10	22,21	24,68
6.Обща данъчна и осигурителна тежест(ОДОТ)	лв.	20,48	47,74	52,08	50,14	55,11	61,22
7.ОДОТ- в % към МРз	%	11,38	21,70	21,70	20,89	21,61	21,61
8. Разполагаема минимална работна заплата	лв.	159,53	172,26	187,92	189,86	199,98	222,10
9.ЛБ по новата методология на ЕК	лв.	212,32	276,5	295	284	280	280*
10.Равнище на Разполагаемата МРз към ЛБ по SILC	%	75,13	62,30	63,70	66.85	70,00	79,32
11. Рапол. доход на сем. на самотен родители с 1 дете (от МРз и месечни добавки за 1 дете)	лв.	194,53	207,26	222,92	224,86	234,89	257,08
а) среден разпол. мес. доход на член от семейството	лв	97,26	103,63	111,46	112,43	117,45	128,54
б) равнище на ср. доход на член от това сем. към ЛБ	%	45,81	37,48	37,78	39.59	41,95	45,26
в) размер на дохода в сем. на еквивалентна единица2	лв.	149,63	159,43	171,48	172,97	180,69	197,75
г) равнище на дохода на еквив. единица спрямо ЛБ	%	70,48	57,66	58,13	60.90	64,53	69,63
12. Общ доход за семейства на самотни родители с 2 деца
( от МР з и месечните добавки за 2 деца )	лв.	229,53	242,26	257,92	259,86	269,89	292,08
а) Среден месечен доход на член от това семейството	лв.	76,51	80,75	85,97	86,62	89,96	97,36
б) Равнище на ср. мес. доход на член спрямо ЛБ	%	36,04	29,20	29,14	30,50	32,13	34,28
в) среден доход в това сем. на еквивалентна единица
г) равнище на ср. дох. на еквив. единица спрямо ЛБ
13. Разполагаем месечен доход на сем. двойка с 2 М Рз, 1 дете и 1 месечни добавки за деца	лв.	354,06	379,52	410,84	414,72	434,78	479,16
а) разполагаем доход на еквив.ед. от това семейството	лв.	196,7	210,8	228,24	230,4	241,5	266,2
б) равнище на разп. доход на член спрямо ЛБ	%	92,64	76,24	77,37	81,13	86,25	93,73

Източници на изходната информация : Законови разпоредби, МТСП и НСИ.

*Размерът на ЛБ за 2012 г . по SILC на ред 9-ти в таблицата  е по наша предварителна прогноза .

Сравненията показват :

– относителното повишение на нормативния размер на минималната работна заплата през 2008 спрямо 2007 г. възлиза на 22.22 % ( от 180 лв. през 2007 г. до 220 лв. през 2008 г. ), докато въвеждането на плоския 10 процентов ДОД и премахването на необлагаемия минимум води до 2.33 пъти повишаване на общата данъчна и осигурителна тежест за носителите на минимална работна заплата І от 20.48 % през 2007 г. на 47.74 % през 2008 г.

– през същите две календарни години Линията на бедността по SILC нараства с 30.23 % ( от  212.32 лв. през 2007 г. на 276.5 лв. или с 30.23 % през 2008 г.

Като последица от изпреварващо нарастване на общата данъчна и осигурителна тежест (ОДОТ) спрямо нарастването на личните доходи за ниско доходните групи от населението и колебанията в размера на ЛБ по SILC :

• равнището на разполагаемите размери на минималната работна заплата спрямо ЛБ по SLC намалява  от 75,13 % през 2007 г. ( 177,95 лв. : 276,5 лв.) на 62,30 % през 2008 г. През следващите няколко години то бавно нараства до 63.70 % през 2009 г.; 66,85 % през 2010 г. и 70,0 % през 2011 г. , но остава под това от 2007 г. През целия този период от 2007 до 2011 г. включително, за която разполагаме с официални данни за ЛБ по SILC , равнището на разполагаемия размер на минималната работна заплата остава значително под ЛБ. Едва през 2012 г. се очаква да надхвърли равнището от 2007 г. – при условие, че ЛБ по SILC за 2012 година остане равна на размера й през 2011 г.

Това равнище на разполагаемия размер на минималната работна заплата спрямо ЛБ по SILC през интересуващия ни период , графично представено в графика 1 и 2 по-долу, стимулира участието на носителите на ниско образована работна сила в „сивия” сектор на икономиката, както и нетната емиграция сред ниско образованите носители на работната сила. Но което е още по-важно : всичко това означава, че нормативно определяните размери на минималната работна заплата у нас :

(1) не покриват на 100 % ЛБ и следователно – минимално необходимите и разполагаеми лични доходи за издръжка на носителите на ниско образована, ниско квалифицирана и ниско платена работна сила;

(2), не съдържа нито стотинка от минимално необходимите лични средства и разходи на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила за тяхното просто възпроизводство.; че през този период (а това важи и до днес) минималната работна заплата остава под исторически формиращата необходима и обществено приемлива стойност на работната сила за носителите на т.нар. ниско образована и ниско квалифицирана работна сила (наричана за краткост – проста работна сила); или все едно – под необходимия минимум от лични средства за нейната издръжка и още повече – под необходимите лични средства за нейната издръжка и възпроизводство.

Тези характеристики и оценки на МРз я превръщат в стимул и за други негативни процеси и явления, в т.ч. за наблюдаваната значителна нетна емиграция на предимно млади хора и задълбочаващата се демографска криза у нас след 1989 г.

По същата причина в още по-тежко положение се оказват семействата на ниско доходни родители с повече от едно и особено с две непълнолетни деца на родител.

По-конкретно, по официални статистически данни у нас :

– средният разполагаем месечен доход на член от ниско доходни семейства на самотни родители с по 1 непълнолетно дете, формиран от разполагаемия размер на минималната работна заплата и нормативно определения размер на месечната добавка за 1 непълнолетно дете, представлява 45.81 % от ЛБ по SILC през 2007 г.; 37.48 % от ЛБ през 2008 г. ; 37.78 % през 2009 г. ; 39.59 % от ЛБ през 2010 г.; 41,95 % през 2011 г. и 45.26 % през 2012 г.

– средният разполагаем месечен размер на общия доход падащ се на еквивалентна единица в ниско доходни семейства на самотни родители с 1 непълнолетно деца, формиран от разполагаемия размер на 1 минимална работна заплата и нормативно определения размер на 1 месечна добавка за непълнолетно дете) е неприемливо нисък, макар и малко по-висок от този на член от такива семейства : 70,48 % през 2007 г.; 57.66 % от ЛБ през 2008 г.; 58.13 % от ЛБ през 2009 г. ; 60.90 % от ЛБ през 2010 г.; 64,53 % през 2011 г. и очаквани от нас около 69.63 % през 2012 г.

– в доста по-благоприятна, но като цяло също в незадоволителна позиция се оказват ниско доходните семейни двойки с 1 непълнолетно дете. При тях средният разполагаем месечен доход на еквивалентна единица през интересуващите ни години варира между 77.37 % през 2009 г. и 93.73 % през 2012 г..

И в трите случая средният разполагаем месечен доход от минимални работни заплати с месечни добавки за деца, падащ се на лице и съответно на еквивалентна единица в ниско доходните семейства, не покрива размер на ЛБ по SILC и дори обявените от МТСП занижени размери на ЛБ, което обрича тези семейства на мизерия и режим на борба за оцеляване. И ако те или част от тях все пак оцеляват, то това най-вероятно се дължи на множество лишения, работа в „сивия” сектор на икономиката, неплащане на дължими по закoн здравни осигурителни вноски и трансфери на доходи към тях от техни близки, емигрирали и работещи в чужбина.

При анализа на приведените в таблицата данни заслужават специално внимание още минимум две констатации , изводи и препоръки :

Първо, появата и нарастването на броя на непълнолетните деца в ниско доходните семейства и домакинства действа като относително самостоятелен фактор за нарастване на неграмотността и задълбочаване на бедността сред населението, като при ниско доходните семейства на самотни родители този негативен ефект е значително по-силен отколкото при семействата с двама родители т.е. при семейните двойки с непълнолетни деца. Този факт поражда необходимост от критичен преглед и промени в провежданата до сега семейна политика и семейно планиране. И по-конкретно – от специални мерки за стимулиране и укрепване на традиционното семейство и семейни двойки с две непълнолетни деца., както и от адекватно на финансовите възможности семейно планиране, т.е. планиране на общия брой на децата.

Второ, ниските размери на минималната работна заплата (а това важи с пълна сила и за голяма част от носителите на средни работни заплати с 2 и повече непълнолетни деца и висок риск от бедност и социално изключване), допълнени с ниските размери на месечните добавки за непълнолетни деца, от една страна, и ограничените на този етап от нашето развитие финансови и материални ресурси на държавата за ефективно подпомагане на семействата с деца, от друга страна, повдигат много въпроси. Сред тях бихме искали да отбележим и подчертаем въпроса „За” или „Против” система от допълнителни и добре обосновани икономически и социални мерки за стимулирано ограничаване или по-скоро самоограничаване на този етап от нашето развитие от настоящи и бъдещи родители на броя на децата семействата и домакинства – примерно до 2 или максимум до 3 . Особено сред ниско доходните групи от населението, където за сега раждаемостта е по-висока, но като правило е за сметка на ниско качествено отглеждане, възпитание, здравеопазване и образование на техните деца, което след време, когато децата пораснат, най-често попълва и увеличава редиците на неграмотните, ниско образованите и трайно безработните лица.; а заедно с тях – и нуждата от допълнителни социални разходи за тяхното подпомагане.

• В тази връзка заслужава да отбележим, че сегашния министър на труда и социалната политика ( Тотьо Младенов) е може би първият министър на труда и социалната политика през последните 23 години, които в няколко публични изявления в рамките на последните няколко години признава, че минималната работна заплата у нас е под ЛБ и нееднократно предлага повишаване на нормативно определените и чрез тях – на разполагаемите й размери до ЛБ. Негова бе идеята и инициативата за повишените нормативния размер на минималната работна заплата  от 1 септември 2011 г. с 20 лева ( от 240 лв. на 270 лв.); от 1 май 2012 г. с нови 20 лв. (от 270 лв. на 290 лв.), както и за последващото и предстоящо повишение на минималната работна заплата с нови 20 лв. от 1 януари 2013 г. (от 290 на 310 лв.).
  

Проблемът е, че :

– въпреки тези повишения, разполагаемите размери на минималната работна заплата остават (и най-вероятно и в обозримо бъдеще ще останат) под одобрените и одобрявани от т ЕК размери на ЛБ, т.е. под минимално необходимите лични средства и разходи за издръжка на носителите на ниско качествена работна сила и още повече под необходимите лични средства за тяхната издръжка и възпроизводство;

– провежданите до сега и в момента икономически и социални политики не си поставят необходимата конкретна цел и срокове за повишаване на размерите и равнището на минималната и останалите работни заплати, на месечните добавки за деца и други форми на социално подпомагане и социални услуги в подходяща комбинация, до размерите им, гарантиращи минимално необходимите и обществено приемливи средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на работна сила, в т. число – на ниско образована и квалифицирана работна сила. Вън от това работодателите у нас са категорично против всяко увеличение на минималната работна заплата, в т.число до размерите на ЛБ по SILC. Те дори настояват за отпадане на възможността за намеса на държавата и административно определяне и повишаване на нейните размери.

Нашето убеждение е, че за сега минималната работна заплата не само трябва да остане и да се ползва като инструмент за по-достойно и адекватно заплащане труда на ниско образованите и квалифицирани носители на работна сила. Но и че успоредно с това следва да се предприемат комплексни и ефективни мерки за нейното ускорено повишаване до равнището на минимално необходимите лични средства за издръжка, просто възпроизводство и достоен живот на носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила, като не се забравя и функцията на МРз на сти4зцмулатор за повишаване на образователното и квалификационно равнище на тази сегмент от обществената работна сила. На практика това означава мерки за ускорено и все по-пътно обвързване на минималната и близките до нея работни заплати с актуалните размери на ЛБ по SILC и минимално необходимите лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована, квалифицирана и производителна работна сила и тенденциите в тяхното нарастване.

Тази нова политика изисква още :

• от една страна, мобилизиране на правителствени и неправителствени организации на работодателите и работниците и служителите, на учебните и културни заведения и пр. за повишаване културата и равнището на семейното планиране – с цел съобразяване на личните желания за броя на децата с финансовите възможности и перспективи на всяко отделно семейство за осигуряване на минимално необходимите условия за тяхното отглеждане, възпитание, здравеопазване и образование;

• от друга стана, трезва оценка на възможностите на държавата, правителствени и неправителствени институции и организации за адекватно социално подпомагане на семействата с непълнолетни деца. Ако родителят или двамата родители преценят, че собствените им финансови и материални възможности са ограничени в момента и в обозримо бъдеще и че заедно с ограничените по размер помощи от страна на държавата и общините не могат да осигурят минимално необходимите условия за своята собствена издръжка и възпроизводство, сиреч за отглеждане, възпитание, здравеопазване, образованието и култура на две или повече от две собствени деца, нека се задоволят с едно дете. То ще ги разбере по-лесно отколкото две или повече собствени деца, за които риска да останат с ниско образование, или да станат просяци, или да започнат да крадат на улицата докато все още са деца, а когато пораснат – да пълнят редиците на трайно безработните лица и/ или да пълнят затворите, е неприемливо голям. Разбира се, нека повторим това още веднъж : издигането на равнището на семейното планиране до необходимото му за всяко конкретно семейство ниво, за да се случи нашето предложение, изисква мобилизацията на правителствени неправителствени институции и организации и разработване на специална програма или система от програми, тяхното адекватно финансиране, организация и популяризиране, както и масови курсове за обучение на настоящите и бъдещи родители и семейни двойки.
  

6. Равнище на средните доходи на лице в семейства на носители на средни работни заплати без и с непълнолетни деца спрямо необходимата средна месечна издръжка

Бедността в България обхваща не само преобладаващата част от пенсионерите, безработните и носителите на минимална, но и част от носителите на близки до нея работни заплати. След премахването на необлагаемия минимум от 1 януари 2008 г., обхвата на последната група, която всъщност е част от групата на средно доходните домакинства и семейства, чиито доходи се формира от средни и/ или и близки до тях работни заплати и месечни добавки за деца. Потвърждение търсим и откриваме в данните за доходите и ниското относително тегло на доходите на член от 4 членни домакинства , формирани от 2 средни работни заплати + 2 месечни добавки за непълнолетни деца от по 35 лв. за 2 ) , спрямо необходимата средна издръжка на семейството и на член от семейството по изчисления на Института за социални и синдикални изследвания при Конфедерацията на независимите синдикати в България.

Таблица № 7: Номинални и разполагаеми месечни доходи на средно доходни лица и семейства и тяхното относително равнище спрямо Необходимата средна издръжка на лице от 4 членно домакинство

 

Средно доходни лица и семейства с деца		2008	2009	2010	2011
1.Среден брутен месечен размер на работните заплати в стрната	лв.	431	524	585	648
2.Обща данъчна и осигурителна тежест за носителите на СРз	лв.	93,53	113,71	122,21	140,03
3.Разполагаем размер на средната работна заплата (РСРз)	лв.	337,47	410,29	462,79	507,97
4.Общ разполагаем доход на средно доходно 4 членно сем. с 2 средни работни заплати
4.1. без месечните добавки за деца	лв.	674,94	820,58	925,58	1015,94
4.2. с месечните добавки за деца	лв.	744,94	890,58	995,58	1085,94
5. Ср. разполагаем доход на член ( с мес.добавки)	лв.	186,24	222,65	248,89	271,49
7.Необходима средна издръжка на член от 4-членно домакинство (по ИССИ при КНСБ)	лв.	406,65	462,45	480,00	499,15
8.Необходима обща издръжка на 4 членно семейство с 2 непълнолетни деца по разчета на ИССИ	лв.	1626,6	1849,8	1920	1996,6
9.Относително равнище на разполагаемия общ доход на средно доходно 4 чл. семейство с мес. добавки за 2 деца към в общия размер и необходимата му месечна издръжка	%	45,80	45,21	51,85	54,39

 

Източници на изходната информация :НСИ, законодателството и ИССИ при КНСБ

Ще поясним, че в случая става въпрос за сравняване на официални статистически данни за: (1) действителните; и (2) необходимите разполагаеми (брутните им размери намалени с задължителните лични осигурителни вноски и дължимия ДОД) месечни доходи от работни заплати и месечни добавки за деца за нормална издръжка и възпроизводство на членовете на средно доходни 4 членни семейства или домакинства, съставени от двама родители, носители на 2 средни работни заплати, и 2 непълнолетни деца , носители на 2 месечни добавки за деца от по 35 лв.

Тези данни и резултатите от тяхното сравняване (данни на ред 9 от таблица № 7) показват, че през интересуващия ни години относителното равнище на (1) действителните размери на разполагаемите месечни доходи на въпросното средно доходно семейство (домакинство), формирани от две средни месечни работни заплати и 2 месечните добавки за 2 непълнолетни деца ( ред 4.2 )в тези семейства, както и средния размер на разполагаемия доход на член от същото семейство( ред 5 ) спрямо необходимата средна издръжка на семейството и на член от семейството (домакинството) , се движи от 45,80 % през 2008 г. до близо 54.39 % през 2011 г.( ред 9). Независимо от тази позитивна тенденция, през целия период и през всяка включена в него календарна година те остава значително под необходимата средна издръжка на член и на семейството като цяло, определяна от ИССИ при КНСБ. Това означава пряко разполагаеми доходи на семейството и на неговите членове под необходимата за тяхното нормално възпроизводство размери, и косвено – сума от средните работни заплати и месечните добавки за деца под стойността на носителите на средно образована и квалифицирана работна сила.

 

Тази негативна картина се допълва от по-високо подоходно неравенство и разслоение на домакинствата.

Таблица № 8 : Съотношение между доходите на най-богатите и най-бедните 20 % от населението ( S80/20) в България и средно за ЕС 27

 

	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.
В ЕС 27	5,0	4,9	5,0	5,1
В България	6,5	5,9	5,9	6,5

 

Source : SILC – At-risk-of-poverty threshold in PPS

И още нещо. Ако сравним действителния среден разполагаем месечен доход на член от интересуващото ни средно доходно 4 членно семейство с утвърдените от ЕК размери на ЛБ по SILC за 2008 и 2009 г. ( 276.5 лв. за 2008 г. и 295 лв. за 2009 г.;284 лв. през 2010 г. и 280 лв. през 2011 г.) ще установим, че същите изостават в още по-голяма степен от ЛБ по SILC.

Тези сравнения и високата подоходна диференциация у нас обясняват защо според преброяването на населението през 2001 г. например :

– 42.3 % от всички семейства в страната са без деца, 36.6 % с 1 дете, 18.3 % с 2 деца и само 3 % с 3 и повече деца;

– равнището на населението в риск от бедност и социално изключване е 2 и над 2 път по-високо от равнището на бедността;

– в провежданите у нас социологически проучвания немалка част от семействата и домакинствата на носители на средно образована, средно квалифицирана и средно платена работна сила с непълнолетни деца отнасят себе си към групата на бедните и/ или на лицата в риск от бедност и социално изключване;

– голяма част от всички, но най-вече по-младите носители на средни и близките до тях работни заплати третират работните си заплати и неясната перспектива за тяхното повишаване като основен стимул за емигриране и търсене на реализация в чужбина; защо нетна емиграция на предимно млади и образовани лица у нас остава висока и водеща до ежегодно нарастващи и натрупващи се загуби на човешки капитал и все по-реална опасност от недостиг на добре образовани и квалифицирани работници и служители в цели отрасли и дейности, в т.ч. и в момента – в селското стопанство и в здравеопазването .

Като основна форма на лични доходи занижените работни заплати – под стойността на работната сила и далеч под равнището на производителността на труда – са и сред основните причини и за : (1) високият относителен дял на заетите лица в „сивия” сектор на икономиката и масовото укриване на лични доходи с цел оцеляване; (2) незадоволителната (ниска) събираемост на данъчни и осигурителни приходи; (3) занижени данъчна основа и данъчни приходи на публичните бюджети – бюджетите на държавата, на ДОО, НЗОК и общините; респективно, до хронично недофинансиране на здравеопазването³, образованието, науката и културата; (4) незадоволително усвояване на европейските фондове; (5) изоставащо от изискванията качество, качествено възпроизводство и мотивация на оставащата в страната работна сила; (6) незадоволителен брой на иновациите и производствата с висока добавена стойност, ниското и незадоволително равнище на производителността на труда и ниска конкурентна способност на българската икономика; (7) и в крайна сметка – запазващото значително изоставане на общото равнище на икономическо и социално развитие на страната от средното на ЕС и особено от водещите страни членки на ЕС; както и за неясната перспектива за неговото ускорено преодоляване.

 7. България – най-бедната страна в ЕС

Освен данните на Евростат за равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, тази оценка се потвърждава и от данните на Евростат за равнището на актуалното индивидуално потребление (АIC) на лице от населението в СПС у нас спрямо средното за ЕС 27 прието за 100 %, представени в таблица № 9 :

Таблица № 9 : Относително равнище на Брутния вътрешен продукт и актуалното (действително) индивидуално потребление на глава от населението в СПС в България и страните членки на ЕС. ЕС 27 = 100 %.

Страни 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г.

 

	GDP per capita			AIC per capita
	2009	2010	2011	2009	2010	2011
EU27	100	100	100	100	100	100
6 Euro area (EA17)	109	108	108	107	107	107
Luxembourg	255	267	271	144	141	140
Netherlands	132	131	131	118	114	113
Ireland	130	129	129	103	103	101
Austria	125	127	129	116	118	119
Sweden	120	124	127	116	114	116
Denmark	123	128	125	116	116	113
Germany	115	119	121	115	117	120
Belgium	118	119	119	109	111	111
Finland	114	113	114	110	111	112
United Kingdom	111	111	109	121	120	118
France	109	108	108	113	113	113
Italy	104	101	100	103	102	101
Spain	103	99	98	96	95	94
Cyprus	100	97	94	102	99	98
Malta	83	85	85	85	83	84
Slovenia	87	84	84	81	80	81
Czech Republic	83	80	80	73	71	71
Greece	94	87	79	104	97	91
Portugal	80	80	77	83	84	81
Slovakia	73	73	73	72	71	70
Estonia	63	63	67	58	56	58
Lithuania*	55	57	66	63	61	70
Hungary	65	65	66	62	60	61
Poland	61	63	64	64	67	69
Latvia	54	54	58	52	53	57
Romania	47	47	49	46	46	47
Bulgaria	44	44	46	43	43	45
Croatia	62	59	61	58	57	59
Turkey	46	50	52	51	54	57
Montenegro	41	42	42	50	52	53
Former Yugoslav Rep. of Macedonia	36	36	35	41	40	40
Serbia	36	35	35	44	44	43
Albania**	28	27	30	32	30	34
Bosnia & Herzegovina	31	30	30	37	36	36

 

Luxembourg	255	267	271	144	141	140
Netherlands	132	131	131	118	114	113
Ireland	130	129	129	103	103	101
Austria	125	127	129	116	118	119
Sweden	120	124	127	116	114	116
Denmark	123	128	125	116	116	113
Germany	115	119	121	115	117	120
Belgium	118	119	119	109	111	111
Finland	114	113	114	110	111	112
United Kingdom	111	111	109	121	120	118
France	109	108	108	113	113	113
Italy	104	101	100	103	102	101
Spain	103	99	98	96	95	94
Cyprus	100	97	94	102	99	98
Malta	83	85	85	85	83	84
Slovenia	87	84	84	81	80	81
Czech Republic	83	80	80	73	71	71
Greece	94	87	79	104	97	91
Portugal	80	80	77	83	84	81
Slovakia	73	73	73	72	71	70
Estonia	63	63	67	58	56	58
Lithuania*	55	57	66	63	61	70
Hungary	65	65	66	62	60	61
Poland	61	63	64	64	67	69
Latvia	54	54	58	52	53	57
Romania	47	47	49	46	46	47
Bulgaria	44	44	46	43	43	45
Norway	177	181	186	134	136	135
Switzerland	150	154	157	128	129	130
Iceland	120	112	111	111	106	107

 

а. Източник : еurostat- newsrelease. 180/2012 : „GDP and AIC ( Actual Individual Consumption) per capita in PPS in Member States ”- 180/2012-13).

Към тези данни трябва да се добавят и данни за по-високото подоходно разслоение и социална поляризация у нас. И което е още по-необяснимо и нетърпимо – занижените доходи и бедността са традиционните средства и цена за постигнатата и подържана сравнително висока финансова стабилност на страната през последните две десетилетия, с която с охота се хвалят минали и настоящи български министри и правителства⁴. Министри и правителства, който дори не съзнават, че всъщност са допуснали и продължават да допускат принципно и конкретно неприемлива и необоснована размяна местата на (1) средствата и (2) целите на общественото развитие и с това го поставят пред тежки и трудно преодолими социални, икономически. 

По последни данни на Евростат, през 2011 г. относителният дял на населението в бедност и социално изключване в България достига и надхвърля 50 % ( 50.25 %).Всичко това компрометира избрания крайно либерален модел на българската държава и води до прогресивно нарастващо социално недоволство и неизбежни социални и политически протести срещу цялостната досегашна и настояща политика и политическа класa.